Певецът Константин Белчев с беквокалисти баща му и майка му Михаил и Кристина Белчеви:

Едно момиче е слушало моя песен 160 пъти за една нощ

Магдалена ГИГОВА

Косьо, понякога не ти ли е двойствено? От една страна, винаги ще те сравняват с баща ти, а от друга, е истински късмет да можеш по всяко време да получаваш професионална оценка и подкрепа от родителите си?

• Косьо: Аз оценка и подкрепа винаги ще получа от родителите си. Който иска, да ме сравнява с баща ми. Всеки може да прецени какво правя. Имаме доста големи различия и в стила, и в текстовете. Моята музика е с модерно звучене и лирични текстове. Аз пея за любов. Това е вечна тема. Нека да си купят албума ми „Свръхдоза любов“, да чуят и след това да говорят. Ако нямат представа, не могат да имат правилно мнение.
• Мишо, а ти имаш ли притеснения, че винаги ще го сравняват с теб?
• Мишо: От него и от мен зависи. Защото ако аз прекалено много навляза в неговата територия и правя опит да му давам акъл или да го направлявам, това ще бъде голяма моя грешка. А Константин е достатъчно умен, за да гради сам кариерата си. Вече има свой почерк. Музиката му е много различна от моята, но е продължител на една романтична ниша в българската забавна песен. В него виждам себе си като млад в посланието, в търсенето на поезията в песента. Той си пише сам музиката за песните, докато аз като автор на музика имам само десетина песни в живота си. Една от тях е „Булевардът“. Повече време отдавах на „изпятата поезия“. Когато пише текстове, помагам, но не се бъркам. Той оценява това и сме в чудесен творчески тандем на спокойствието и на поносимостта.
• Това ли е неосъзнатият урок, който си му дал?
• Мишо: Може би да, но урок не е подходяща дума. Аз не обичам да давам напътствия. Косьо едновременно е малко момче, а в същото време един млад, но зрял европеец като поведение, култура и отношение към това, което върши. На прощъпалника си Косьо хвана писалката и пистолета. И аз се пошегувах, че ще стане „поет революционер“.
• Кристина: Нали казват, че крушата не пада по-далеч от дървото. А и има доста световни примери, че децата не отстъпват на родителите си - Енрике Иглесиас, Джейдън Смит (синът на Уил Смит - б.а.), така че няма нищо лошо, ами дори е нормално. Още повече че ние не сме го карали да тръгне по този път. В детството му дори се притеснявах. В училище правеха програми, а Косьо винаги стоеше на задния ред, абсолютно индиферентен до момента, в който направиха рок група. Чак тогава започна активно да свири на китара и стигна изключително добро ниво. Това, че го сравняват с баща му, не пречи, а му помага, защото, когато го чуят, ще кажат: „Има качества!“. Косьо се налага с музикантския си талант, с визията си и с това, че е различен от останалите като поведени, вкус и манталитет.
• Косьо: Нека ме сравняват с баща ми! Така със сигурност ще направя нещо качествено, не мога да си позволя да го изложа.
• Няма никаква връзка между специалността „Национална сигурност“, която си приет да следваш, и музиката. Кое ще надделее?
• Косьо: Не мога да кажа. Сега навлизам в обучението си. Това ми е страст от малък. Тръгнал съм по един път. Не знам къде ще ме отведе. А ако знаех, нямаше да е интересно. Надявам се да имам изненади в живота, така ще е още по-хубаво.
• Мишо, ти не се ли притесняваш от желанието му да следва тази крайно неартистична специалност?
• Мишо: Не, аз не искам да се натрапвам в неговия живот по неадекватен начин. Щом му е любопитно. Пък и той стреля, тренира бойни изкуства, грижи се за себе си...
• Аа-а, значи има и специален хранителен режим.
• Мишо: Да. И майка му е жертва. Тя се явява Ути Бъчваров на здравословната кухня по специалната му диета. Косьо се опита и на мен да направи някакъв режим, но ми е късно.
• Казват, че децата, появили се в по-късна възраст на родителите си, са по-умни. (Мишо е на 50, когато се ражда Константин - б.а.)
• Мишо: Не мога да кажа. Но със сигурност твърдя, че нашето момче е умно. И е не само умен, той си гони неговите цели и мечти, успява, наясно е с желанията си.
• Косьо, в музиката завиждаш ли на някого, че може повече от теб?
• Косьо: Не завиждам на никого. Всеки човек си има свой талант и го използва, за да направи другите хора щастливи. Когато слушам музика, съм щастлив, защото разбирам какви чувства изпълнителят иска да предаде на хората. Както аз предавам онова, което пея. Всичко при мен е свързано с някаква случка. Аз не пея празни приказки, а почувствани и изживени неща.
• Кристина: Когато хареса някой изпълнител, Косьо си пуска концертите му и се радва. Може би в мечтите си се вижда на негово място, но това не е завист, а радост. Когато за първи път баща му му даде няколко текста, помислих, че Косьо няма да ги приеме, защото Мишо си пише сериозна поезия, но той много ги одобри, защото баща му ги адаптира към неговата възраст, към личността му. И фактът, че на Косьо му харесват такива текстове, мен ме успокои, понеже имат послание.
• Косьо: А мен ме успокои, че мои връстници започнаха да ги разбират и да харесват тези текстове, защото повечето от тях те карат да се замислиш. Аз представям чувства, върху които връстниците ми могат да разсъждават, да мечтаят.
• А какви чувства събужда един рапър?
  Косьо: Повечето истински рапъри са имали трудна съдба, тежко детство, банди и пеят за това. Но българският рап е комерс. Дори доста от песните им са купени за 10-20 долара бийтове (готови музикални форми, нещо като заготовка с ритъм - б.а.), а хората си мислят, че те са ги писали. Върху тях слагат някакви малоумни думи, за да покажат колко са прости!
• Мислиш ли, че родителите ти са доволни от теб?
• Косьо: Трябва много да се доказвам, за да са доволни, но на този етап не съм ги разочаровал.
• Кристина: Аз много му се радвам, защото постоянно се усъвършенства, никога не е спокоен. Напоследък е в творческа треска. Търси нещо, все не му е достатъчно и аз съм най-доволна от естетиката му. Ние с баща му все му казваме: „Сложи нещо в чекмеджето.“
• Косьо: Сложиш ли нещо в чекмеджето, се забравя! Нещата се правят на момента! Когато се почувства нещо, то трябва веднага да бъде изразено!
• Мишо: Присъствието му на сцената, визията, музиката, текстовете на Косьо са типични за един млад, кадърен европеец. Обаче това струва много скъпо. Той има шанса да реализира по-голямата част от мечтите си, но държавата трябва да се замисли как да помага на талантливите млади хора.
• Кристина: Защото пробивът в съвременното изкуство е бизнес, а нито един от университетите по изкуства не дават образование в тази посока.

-Значи Косьо е късметлия, че от малък го водите навсякъде с вас и се е учил неусетно?
Мишо: Нямаше кой да го гледа. Ходеше с нас по участия. От дете носеше кабели, стоеше с озвучителя ни и така научи и този занаят. Пееше по една песен с мен на концертите ни. Затова Косьо няма уплах от сцена и от публика.
Това ли е най-ценното във възпитанието му?

• Мишо: На едно честване на детския състав „Мечо Пух“ всеки от присъстващите малчугани трябваше да поздрави с песен вокалната група. Косьо се изправи и ние с майка му изстинахме. Не знаехме какво ще запее. А той запя химна. И изправи цялата зала 2 на НДК на крака. Тогава си казах: „Това дете гладно няма да остане.“ А знаеше химна, защото майка му го приспиваше с всички възможни песни, които знае, и накрая опираше и до химна.
• Хубавото при детството му е и че всички онези, които и другите деца ги гледат по телевизията, той им е седял по коленете като малък.
• Мишо: Той им говори на „леля и чичо“, познават го добре. Оцениха го, присъстваха на премиерата на албума му в „София лайф клуб“, радват му се, не са снизходителни, а са критични. Виждат в него артист с качества и дано все така да му върви. Все пак Косьо е на 19 години.
• Косьо: Винаги съм искал съвети от тях - от Стефан Димитров, Иван Лечев, Етиен Леви, Катя и Здравко от „Ритон“, от Весо Тодоров-Кокала. Много неща съм научил от тях. Не лежа на това, че съм син на еди-кой си. Ако не ставам, никой няма да ми подаде ръка.
• Мишо: На представянето на албума му Стефан Диомов каза, че му се връща вярата в младото поколение.
• Звучите толкова сплотено, карате ли се у дома?

Кристина: За смешни битови неща.
Мишо: Имаме градивни скандали.
А за политика говорите ли си?
Косьо: Има ли какво да си говорим в момента за политика?! Успех му пожелавам на новото правителство, дано да направи нещо. В момента ме вълнува друго. Далеч съм от политиката.

• Кристина: Но понеже тази година гласува за първи път, преди да отиде, много изучаваше програмите на партиите, за да прецени за коя да си даде вота.
• Косьо, готини ли са родителите?
• Косьо: Готини са, добрички..
• Мишо: Особено аз.

Косьо: Ти си консервативен!
По отношение на гаджетата?

• Мишо: Майка му много се привързва към тях, особено към последната му приятелка Ева. Кристина е много добър човек. Тя не разсъждава както почти всяка българска майка на син, а оценява приятелството и любовта, миговете. Готини сме! Защото сме му дали възможност да прояви кавалерството си и мъжкото си присъствие.

Косьо: (Смее се.) Тати толкова много гаджета има... Явно се предава по наследство. А мама само стои и се усмихва.
Кристина: Аз се отнасям с много голяма любов към приятелките на Косьо. Щом той харесва едно момиче, и аз го харесвам и никакви недостатъци не му намирам.
Косьо: (Смее се.) Защото не знаеш за всички!
Кристина: Косьо знае, че и приятели, и гаджета спокойно може да доведе у дома. Аз ще ги посрещна, ще ги нахраня.
Косьо, поддържаш ли приятелства онлайн?
Косьо: Да. Щастлив съм, че адски много - момичета предимно, ми пишат в социалните мрежи как съм им върнал надеждата в любовната, романтичната музика, как няма такива момчета като мен, как обичат да ме слушат. Даже едно момиче ми писа, че е слушало една от моите песни 160 пъти за една нощ.

• Е, донякъде се дължи и на факта, че си привлекателен?
• Косьо: Това не мога да го самоопределя. Харесвам се, но не съм толкова самовлюбен. Важното е, че намират качественото в песните ми. И това ми дава надеждата, че много млади хора имат нужда от такава музика. Има хора, които ми пишат: „Благодаря ви, че ви има.“ Какво да отговоря на това?! Аз съм едно 19-годишно момче, което пее за любов. Това е мило, но задължаващо.
• Кристина: Това те задължава не само като изпълнител, а и като човек.
• Косьо: От чужбина ми пишат момичета, които са чули мои песни, толкова мили неща, че просто не мога да повярвам. Дори заклети чалга фенове.
• Ти би ли се явил в музикален риалити формат?
• Косьо: Никога! Как да се явя, като някои от журито са ми приятели?! През два дни се чуваме и ходим да пробваме заедно микрофони. Познаваме се, правим едно и също - борим се с простотията. Ако се явя, веднага ще ги обвинят в шуробаджанащина, синът на еди-кой си... А и форматът би ме обвързал с един заробващ договор, който ще ми забрани да изразявам себе си. Нямам нужда! Аз съм свободен и достатъчно силен, за да се справя и без тях. Щастлив съм, че имам тази възможност и съм много благодарен на съдбата за това.
• Като перфекционист колко пъти си готов да повториш нещо, докато стане?
• Косьо: Безкрайно. Никога не съм зарязвал нещо, защото не става. Винаги става!

- Мислил ли си да търсиш реализация в чужбина?
Косьо: Аз вече я имам. В Лос Анджелис за един ден продадох повече копия, отколкото съм продал в България изобщо. Английската версия на албума ми се предлага в над 65 онлайн магазина. Уведомиха ме, че въртят песните ми по едно канадско радио и на момента ми преведоха парите за авторските права. Във връзка съм с най-големите звукозаписни компании по света. Пишат ми, че никога не са получавали такива песни от България, предлагат ми стипендии за обучение. А там не съм „синът на Мишо Белчев“. И не е нужно да ходя при тях, те могат да дойдат при мен!

Лексикон

- Каква музика слушаш?

- Всякаква. От Елвис Пресли и Пол Анка до Уили Нелсън и Роби Уилямс.

- Какво четеш в момента?

- Предимно техническа литература – всичко, свързано с техника и оръжия.

- Имаш ли лично оръжие?

- Нямам право да казвам.

- От дете тренираш бойни изкуства. Какви?

- Като малък - карате. Винг-чун, бокс, а сега по два пъти на ден ходя на фитнес и крав мага (система за самозащита на израелската армия - б.а.). Повече от 10 години ходя и на стрелба.

- Любимо питие?

- Не пия никакъв алкохол.

Добри новини от Европейския конгрес по естетична и подмладяваща медицина в Париж

Надежда за „любовните дръжки“

Маги Николова

Господата, които се тревожат, че тлъстинките около талията им катастрофално наддават с годините, имат надежда да се отърват от тях без изнурително упорство във фитнеса. На Втория европейски конгрес по естетична и подмладяваща медицина в Париж стана ясно, че съчетаването на терапии води до сбогуване с т.нар. любовни дръжки.

Във форума се включиха лекари от Швейцария, Англия, Германия, Франция, Италия, Австрия, които стигнаха до общ извод: „Комбинираното третиране на определени проблемни зони води до по-добър и дълготраен ефект.“ Това разкри пред „Преса“ дерматологът д-р Сияна Живкова, участничка в конгреса.

„За мастните депа има няколко възможности. Една от тях е дренаж с апарата „Айкуун“, който чрез своите накрайници с различни микроролери разнася натрупаната лимфна течност Другата възможност е стягане чрез лазерен радиочестотен лифтинг с технология „Елос“. Доста ефикасна е и инжекционната липолиза. При нея стените на мастните клетки се разрушават от активните вещества, вкарани в тях, и възможността да се напълнее на същото място е сведена до минимум. Добри резултати дава и лифтиращата мезотерапия“, поясни лекарката.
Естетическият недостатък на оплешивяването, което е плод на генетично предразположение или на хормонален дисбаланс, вече се преодолява с мезотерапия и присаждането на коса е крайна мярка. „Съвременната реструктурираща мезотерапия за коса е специално разработена да решава различни проблеми като косопад, дехидратация на скалппа, пърхот и чупливост на косъма. Клиничните изследвания показват, че тази технология позволява да бъде използвана като допълнение към хирургическия метод за имплантация на коса“ - каза д-р Живкова.
Немалко господа се притесняват от падналите си от възрастта клепачи или торбичките под очите. И за това вече има лек. „Кожата около очите е с дебелина едва 0,1 мм. В нея няма много мастни жлези и мускули, които да я поддържат, а тя е подложена на постоянно влияние от околната среда и въздействието на нашите емоции. Безоперативният лифтинг „Айс“ със стягащ, уплътняващ и изсветляващ комплекс има многопосочно действие - намалява по-фините бръчки, редуцира подпухването, тъмните кръгове и следите от умора, придава блясък и тонус на околочния контур. „Алтернативен метод за клепачи и смекчаване на гневната бръчка между веждите е коагулирането на горен клепач с много слаб ток“, обясни Сияна Живкова и успокои онези, които се боят от игли: „Новите прецизни инжекционни техники и системи улесняват работата на специалистите и не причиняват болка. Те са разработени така, че да няма дискомфорт за пациента.“

Ива Екимова спретна пет ястия за час

Тв водещата смая шеф Велев от звездната МЕТРО Академия

Правилата

Миналата събота започна първото кулинарно риалити в българската преса. В него участват известни люде от различни жанрове, които готвят със свежите и качествени продукти на МЕТРО, а уменията им оценява шеф Юри Велев, който оглавява МЕТРО академията. Представянето на гастрономическите им умения протича по строги правила:

- Шеф Велев задава на участника да подготви тристепенно меню от 12 продукта, в които не влизат подправките. Той има право да махне три и да поиска други на тяхно място.

- Камиончето на МЕТРО откарва подбраните пресни продукти на адрес. Състезателят избира дали да свещенодейства в собственото си жилище или в отлично оборудваната кухня на МЕТРО академията.

- Шеф Велев опитва произведенията на кулинарното изкуство и прави доброжелателен разбор. Освен в „Преса“ усилията на участниците може да видите на страницата на МЕТРО във Фейсбук и в сайтовете, които ще следят риалитито.

- Първи бяха дует „Ритон“, които кръстиха пуешките гъпди, които приготвиха, на предстоящия си концерт на 20 ноември в Зала 1 на НДК. Днес на ред е тв водещата и пиар Ива Екимова. Предстоят изявите на радио- и тв водещата Ива Дойчинова, актьора Иван Матев, по-известен като Супер Любо, олимпийската шампионка по гребане Румяна Нейкова и Виолина Маринова - банкер, председател на УС на ДСК.

Ива Екимова се яви в кухнята на МЕТРО академията с визията на блестяща блондинка, по-близка до Мерилин Монро, отколкото до тенджера и черпак, но бързо разруши привидната представа като сготви пет ястия за малко повече от час. Ива прие предизвикателството на шеф Велев и от предложените от него продукти - свински врат, маскарпоне, компот от кайсии, бутер тесто, бланширани картофи, домати чери, бял лук, пармезан, тиквички, цикория, краве сирене и гъши дроб - пожела да замени единствено цикорията с готов италиански микс от салати.

Докато разказваше как е принудена да бъде фурия в кухнята, защото, ако я чакат да приготви вечерята, дъщеря й Дара и приятелят й Петрозар унищожават половин луканка, Екимова наряза на лентички бутер тестото, нави го на спирали, които постави в намазана с масло тава, намаза ги с жълтък от яйце и ги поръси със сусам и червен пипер. След 20 минути на 180 грасдуса резултатът бе невероятно вкусни домашни гризини от хилядолистно тесто. А Ива беше показала на шеф Велев как се отделя белтък от жълтък с помощта на бутилка от минерална вода.

Междувременно „русата амбиция“ разполови тиквичките, издълба ги и ги напълни с настъргано краве сирене и ситно смлян копър, след което ги метна във фурната. В конвекторната печка отиде телешкото, шпиковано с лук и поръсено с различни подправки, а Ива се зае с гъшия дроб. Тя се беше подготвила теоретично, защото за първи път щеше да приготвя фоа гра (гъши дроб на френски) върху канапе от кайсии. Първо положи плодовете върху хартия, за да се изцедят, после махна жилите на дроба и го пъхна в печката, покрит с хартия за печене. Докато ръцете й работеха, устата също не спираше. Тв водещата разказа на шеф Велев, че първите оценили качествата на гъшия дроб са египетските фараони, а готвачът, който е създал прочутото френско ястие, отказал да вземе възнаграждение от краля, за да подари рецептата на простолюдието.

Бланшираните картофи се озоваха във фритюрника, тиквичките бяха извадени от фурната хрупкави, а Екимова вече се бе заела със салатата. Освен италиански микс, който се продава готов и измит в МЕТРО, тя сложи шалот (вид пресен лук), див лук, чери домати и копър. Тайната на нейната салата обаче е в дресинга. Забърка го от лимон, зехтин, балсамов оцет, мед, горчица и кедрови ядки. След като разрърка салатата, Ива й бодна за красота четири от приготвените от бутер тесто гризини.

Докато чакаше телешкото, чевръстата готвачка разби със захар маскарпонето и му добави лимонова кора. Тук беше мястото и тя да научи нещо от шеф Велев. Той й показа как да постави тънко фолио върху рендето и така лимоновата кора по-лесно да се отдели след настъргване. Част от кайсиите, отцедени от сока на компота, Ива наряза на ситно, постави ги в чашите и сипа крема от маскарпоне, гарнира с кайсия във формата на сърце и постави в хладилника, за да се стегне. Предварително бе подготвила чашите, като навлажни ръбовете им и ги потопи в пъстроцветни захарни топченца за декорация.

Готовият вече гъши дроб постави върху канапе от кайсии и добави щрих с балсамова редукция. Зелената салата около него допълни ансамбъла. Тиквичките също не минаха без разкрасяване. Те легнаха в ложе от зелена салата, а отгоре получиха решетка от тънки листа пресен лук.

Телешкото, нарязано на апетитни филийки, бе сервирано с бланширани пържени картофи и ефектна розичка от лимон с няколко стръка лук.

Шеф Юри Велев призна, че е останал безмълвен от уменията и размаха на Ива Екимова в кухнята. За да отпразнуват новата дружба, той извади вино от личните си запаси.

 

Целият канал на Звездите - https://www.youtube.com/watch?v=n0h6Z2B6By8&list=PLgV2_OSNftFg9_RBdMBoPQBcEgcRJEEnr

Готвенето с Ива - https://www.youtube.com/watch?v=mIKKKLEOL_4

Блицът - https://www.youtube.com/watch?v=0TaIA2cM9BQ

 

Великите любови - рубрика на "Преса"

 

Мирела Френи и Николай Гяуров – дует за слънце и страст

Сопраното и басът са единствената звездна двойка в операта
Магдалена Гигова

Любовната история между световните оперни звезди Мирела Френи и Николай Гяуров продължава 28 години, а сюжетът й напомня епичните спектакли, в които пеят в дует. Двамата се срещат в Генуа през 1961 г. Участват заедно във „Фауст“, но не разговарят много, защото българинът още не е овладял италианския. Пък и сопраното изпитва неосъзнат респект към дарованието и личността на Гяуров. „Репетирахме, а после се срещахме по коридорите в театъра. Заклевам се, никога не съм си представяла, че можем да станем двойка. Макар че като приятели в този период се чувствахме отлично. Говорехме си, вибрирахме на една и съща честота“, спомня си Мирела Френи.

Привличането между две силни личности и два изключителни таланта надделява след много години, когато вече са разбрали, че имат еднакви разбирания за живота.  „При едно от поредните ми гостувания в дома на Николай и Златина през 1967 г. няколко пъти излизахме с Гяуров и Мирела Френи до близки езера, по ресторанти, но съм си мислел, че той я взема просто за да има дамска компания, понеже Златина (първата съпруга на големия бас - б.а.) оставаше с децата, които бяха малки“, твърди биографът на големия бас Александър Абаджиев и добавя: „Не съм забелязвал тогава нищо по-особено в поведението им един към друг. Като се върнах в София, викам: „Бяхме с Мирела Френи...“ А всички: „А, така ли, знаеш ли, май нещо там има!“.

И наистина се оказва, че няма дим без огън, макар и за двамата да е много трудно да бъдат заедно. Златина Мишакова не само е родила на Гяуров син и дъщеря. Тя е изоставила кариерата си на блестяща пианистка, за да стане корепетитор, ментор и импресарио на мъжа си и той не може да пренебрегне жертвата й. Френи пък е в капана на един „странен“ по нейните думи брак с диригента Леоне Маджиера. Заради тромавите италиански закони тя чака развода си повече от 10 години, за да се омъжи за любимия си бас. Тогава и той официално напуска съпругата си.

Мирела е една от красавиците на Милано, но не физическата прелест, а слънчевият й нрав покоряват всички. Децата на Гяуров виждат колко е влюбен баща им и приемат новата жена в живота му. „Френи е изключително мил, мек и отзивчив човек. Би могла да извади душата на всеки, но с памук. Тя бе жена, на която не можеше да се устои. Тя беше очарователна, пленяваше цялата компания“, твърди Александър Абаджиев.
„През цялото това време бяхме неразделни. Непрекъснато се държахме за ръка. Дори спяхме с вплетени пръсти“, разказва втората г-жа Гяурова. Единственото, в което обвинява мъжа си, че е отишъл на небето без нея, но чувства присъствието му винаги до себе си. „Чувствам се зле, когато във всеки следващ миг осъзнавам, че не мога да го докосна. Откакто го няма в съзнанието ми непрекъснато преминават страшно много епизоди и случки от личния ни живот. Между нас имаше изключителна хармония, бяхме невероятно близки. Голяма любов - но само наша. Никога не сме излизали в публичното пространство и не сме се рекламирали като звездна двойка“, изповяда Мирела, макар обожаващата ги публика да ги величае като „единствената звездна двойка в оперния свят“.
Единствено любимата му знае, че гордият, достолепен и малко дистанциран Гяуров всъщност е уязвим. „Имали сме и трудни моменти заради неговата прекалена чувствителност. И най-дребните неща раняваха дълбоко славянската му душа. Беше невероятно добър и човечен“, споделя Френи.
Любовта им наистина е от рядка порода. „Когато не сме заедно, Мирела често плаче. Чуваме се по няколко пъти на ден, независимо дали ни делят 5, 500 или 5000 км - признава Николай Гяуров в интервю за вестник „Сега“. - Тя сигурно ме очаква така, както и аз очаквам да я видя. Но това е нормално. Толкова често си говорим по телефона, така че това отсъствие е само символично. Имаме непрестанен контакт за всичко, което става около нас. Говорим за всички неща, които се подготвят и влизат в бъдещите ни планове. Винаги сме се стремили, ако е възможно, да сме по-близко един до друг. Тя не е само моето слънце в живота. Тя, изглежда, е слънце на много хора. Мирела е слънчев човек, така е родена и не можеш да я промениш. Помагаме си взаимно, което е съвсем нормално за хора, които живеят заедно. Цяло изкуство е да можеш да съхраниш едно съжителство. Любовта е важна, но има нещо, което е много по-ценно. Това е взаимното, респективно отношение един към друг. То много лесно може да бъде разрушено. А трябва да се пази. Не да се възхвалява. При нас има такава хармония, над която все треперя.“
За Гяуров половинката му е „жената слънце“. Той е убеден, че тя внася във връзката им светлина и сила. Дори когато почиват на вилата им в Бояна или в Швейцарските Алпи и се занимават с прозаични неща, двамата никога не се отегчават един от друг. Мирела засажда орех в градината, готви с наслаждение или се грижи за цветята. Николай чете книги, човърка някакъв повреден уред или ходи за риба. „Мирела промени много мои представи, даде ми по-оптимистичен поглед и затова мога да кажа най-искрено, че тя е моят късмет в живота“, откровен е големият певец.
Той е щастлив до края на живота си да има до себе си жена, която го разбира, има сходна съдба и дългогодишна и успешна кариера.
Николай Гяуров, който е обявен за бас на ХХ век, се шегува с думите, казани му от стар приятел в България - „Хората живот си живеят, а ти какво си се заблудил с това пеене“. По отношение на половинката си обаче заблуди няма. Той твърди, че тя е толкова естествена и усмихната, че и най-откровените темерути отговарят на усмивката й. 

След кончината му Мирела Френи слиза от сцената. Последното й представление е на 11 април 2005 г. - „Орлеанската дева“ във Вашингтонската национална опера. На бенефиса си във Виена през 2013 г. 78-годишната певица не успява да овладее сълзите си, когато пускат на огромния екран запис на Николай Гяуровв в ролята на крал Филип. Тя плаче през цялото време, а после й е трудно да продължи разговора си с публиката.

Работят с Караян три десетилетия

„На ненадминатия крал Филип с благодарност и възхищение“, пише знаменитият Херберт фон Караян на гърба на снимка, която подарява на Гяуров през лятото на 1975 г. в Залцбург. Там великият диригент е и режисьор на „Дон Карлос“. Десет години по-рано двамата са работили за първи път заедно в „Борис Годунов“, а през 1968 - в „Дон Жуан“. Гяуров е пял под палката на легендарния австриец в десетки спектакли. „Той е може би съвършената представа за певеца актьор“, казва Караян в интервю за австрийската телевизия. Половинката му Мирела Френи също е любимка на прочутия диригент. Тримата работят заедно в продължение на три десетилетия.
В един и същи ден през май 1992 г. Гяуров и Френи получават новоучредената награда „Караян“. Във Франция кръщават на тях влакове между Париж и Лондон.

Златина Мишакова го изгражда като певец

 Първата съпруга на Николай Гяуров и майка на двете му деца Елена и Владимир е обещаваща пианистка, когато ги запознава Александър Абаджиев, приятел и биограф на певеца. Книгата му за големия бас излиза едновременно на пет езика. През 1983 г. в Москва тиражът й е близо 200 000.
„Аз запознах Златина и Николай - разказва писателят. - Мишакова беше една изключително красива и талантлива млада дама. Тя беше пианистка. Заминаваха на големия фестивал във Варшава през 1955 г. Трябваше да съкратят групата и от ЦК на Комсомола ми казаха, че като най-млад ще се наложи да остана. Златина замина да акомпанира на Гяуров, но спечели златен медал и в конкурса за пианисти. Когато се върнаха след месец от Варшава, те очевидно бяха влюбени. Златина беше една от най-красивите студентки в Музикалната академия. Много отворен човек, много самостоятелен, блестящ музикант.“
Заради баса Златина се развежда с първия си мъж, кларинетиста от филхармонията Лилчо Борисов. Тя зарязва кариерата си на концертираща пианистка, за да работи като корепетитор на Гяуров и да „отглежда“ вулканичния му глас. Въпреки грижите за двете им деца Мишакова е мениджър на певеца, урежда му ангажименти, преговаря с големите оперни театри. Според мнозина първата му съпруга превръща баса в артист от световна класа.
Голямата певица Гена Димитрова разказва: „Николай Гяуров беше извънредно рядък екземпляр по мъжка красота, по човешка красота. Богатите цветове на неговия глас са абсолютно неповторими - и до днес никой не притежава такова сребро в гласа си... Беше необикновено мощен, направо изригваше! И извънредно музикален; какъвто и инструмент да похванеше, свиреше, без да го е учил. С първата си съпруга Златина така методично работеше пасаж по пасаж, че дори й беше казал: „Абе, Златинко, ще може ли публиката да разбере наистина светлосенките, които ние с теб търсим с часове...“
Когато Гяуров се развежда с майката на децата си заради Мирела Френи, тя заболява от нарушение на обмяната на веществата и напълнява драстично.
Децата им също стават хора на изкуството. Дъщерята Елена е актриса, завършила е школата на Джорджо Стрелер. Работи в Италия и Щвейцария. Синът Владимир става диригент. Също живее в Италия с втората си съпруга Румяна, но гастролира по цял свят. Неговият син Мартин е актьор, участва в постановки в театър „София“ и в Народния театър.

Тайната болест на големия бас

Възторжената публика не подозира, че обожаваният от нея бас боледува от левкемия от началото на 70-те години до кончината си през 2004 г.  През годините преживява няколко големи кризи. Сменят му кръвта, прилагат експериментални лечения, които имат ефект и певецът отново е силен и енергичен. За съжаление ракът побеждава и Николай Гяуров си отива на 2 юни, точно в 12 часа – когато в България вият сирените. Опелото е четири дни по-късно в катедралата на Модена. Цяла сутрин почитатели и близки отакзат последна почит пред ковчега на великсия бас във фоайето на "Театро Комунале". Погребалният ритуал преминава под звуците на творби от Росини. Съболезнователни послания изпращат Лучано Павароти и Пласидо Доминго, импресарии и директори на световните театри, в които Гяуров е пял през 50-годишната си кариера.
Урната с праха му е положена в гробището "Сан Каталдо" в Модена – италианския глад, където с Мирела Френи са били съседи на  Кабаиванска и Павароти.  

 

Първо кулинарно риалити в българската преса

Звездите готвят с МЕТРО

 

 

 

https://www.youtube.com/playlist?list=PLgV2_OSNftFg9_RBdMBoPQBcEgcRJEEnr

Започна първото кулинарно риалити в българската преса. В него ще участват известни люде от различни жанрове, които ще готвят със свежите и качествени продукти на „Метро“, а уменията им ще бъдат оценявани от шеф Юри Велев, който оглавява „Метро академията“. Представянето на гастрономическите умения ще протече по строги правила:

- Шеф Велев задава на участника да подготви тристепенно меню от 12 продукта, в които не влизат подправките. Той има право да махне три и да поиска други на тяхно място.
- Камиончето на „Метро“ откарва подбраните пресни продукти на адрес. Състезателят избира дали да свещенодейства в собственото си жилище или в отлично оборудваната кухня на „Метро академията“.
- Шеф Велев опитва произведенията на кулинарното изкуство и прави доброжелателен разбор. Освен в „Преса“ усилията на участниците можете да видите на страницата на „Метро“ във Фейсбук и в сайтовете, които ще следят риалитито.
Участниците са дует „Ритон“, радио- и тв водещата Ива Дойчинова, тв водещата и пиар Ива Екимова, актьорът Иван Матев, по-известен като Супер Любо, трикратната олимпийска шампионка по гребане Румяна Нейкова и Виолина Маринова - банкер, председател на УС на ДСК.

Дует „Ритон“ поднесе „Пътят към твоето сърце“

Основното ястие, което избраха да приготвят първите учасктници - дует „Ритон“, носи същото име като концерта им на 20 ноември в зала 1 на НДК - „Пътят към твоето сърце“. Катя и Здравко не пожелаха да променят зададените от шеф Велев продукти:
пуешко бяло месо
манатарки
чушки - червени, жълти и зелени
моркови
праз
салата айсберг
бейби спанак
рукола
чери домати - червени и жълти
пармезан
Подправки: зехтин екстра върджин, бяло вино, сусам, малинов балсамов оцет и балсамова редукция.

Тримата с шефа на „Метро академия“ предизвикаха възторжено оживление, докато внимателно избираха свежите продукти в магазин „Метро“ на „Цариградско шосе“.
Още със стъпването им в кухнята на шеф Велев, стана ясно кой държи черпака в дома на дует „Ритон“. Катя си поиска друг нож - „Този е за аматьори“, и започна така виртуозно да кълца подправките, че майстор готвачът заяви: „Започвам да се чувствам излишен“. Здравко честно се самоопредели като „помощник на помощника“ и не само прилежно режеше зеленчуците, ами измиваше всеки употребен съд - „Така ме е дресирала Катя“. И двамата приеха с усмивка високите готварски шапки. „Приличам на Нефертити“, каза дамската половинка на „Ритон“. „Ами! Приличаш на продавачка в руски бюфет“, контрира мъжката.
В шеги и закачки семейство Михайлови сътвори пуешко върху канапе от чушки и манатарки, покрито с моркови и праз.

Главен готвач Катя: Идеята е ястието „Пътят към твоето сърце“ да има вкус на свинско, макар да предпочитам пуешко, защото е по-диетично. В началото запечатах леко бялото месо в дълбок тиган, както си е цялото, после го полях с бяло вино и малко вода и го оставих 30 минути на бавен огън. Отделно направих канапе от манатарки и чушки в различен цвят - зелени, червени и жълти, в малко зехтин. Добавих малко вино, но така че да не стане сосообразно. Нарязвам месото на парчета, когато е готово, така че, когато го сервирам на гостите, да гребвам с шпатулата едновременно от канапето и от месцето. Отгоре разстлах задушени моркови и праз, защото в зимната кухня празът е на почит. И тях задуших в зехтин и бяло вино, докато станат леко мекички, но не преварени. Свалих от огъня зеленчуците и пуснах в тях парче леденостудено масло. Тъй като пуешкото е доста сухо месо, има нужда от сос. А зигзагообразните следи са направени с балсамова редукция. Когато Катя  я поиска от шеф Велев, той сразен заяви: „Аз си отивам!“.

Помощник готвач Здравко: Салатата също е кръстена на песен от предстоящия ни концерт. Казва се „Може би не“. За нея накъсах салата айсберг, добавих бейби спанак и рукола, нарязани наполовина червени и жълти чери домати и оставих Катя да се вихри с дресинга. Тя обаче преди това поиска сусам и леко го мина през огъня, за да стане ароматен, хрупкав и да си пусне вкуса. По съвет на шеф Велев използвах малинов оцет, макар първоначално да искаше бял балсамов. Освен него добавих чесън на прах, малко сол и зехтин екстра върджин. Отгоре поръсих люспи пармезан. За красота отново добавих балсамова редукция.
Шеф Юри Велев призна, че няма на какво да научи Катя в кухнята и обеща да аплодира дует „Ритон“ на концерта им на 20 ноември в зала 1 на НДК. А когато пеят „Пътят към твоето сърце“ и „Може би не“, да усеща аромата на гозбите им. 

  

Селфирай скуката

Магдалена Гигова

Когато манията да се снимаш сам и да пускаш образа си в социалните мрежи ни връхлетя, мнозина си мислеха, че ще отмине бързо като „висящото кафе“. Но не би! Селфито се оказа устойчиво като вирус - непрекъснато придобива нови и нови щамове. То дори бе обявено за дума на 2013 г. от съставителите на Оксфордския речник. Редакторите му използват специални изследователски програми, които всеки месец анализират около 150 млн. думи в съвременния английски език и забелязват, че употребата на селфи в интернет е нараснала със 17 000%.

Любопитното е, че думата не е нова. Тя се появява още през 2002 г. в австралийски интернет форум, през 2004-та навлиза във Flickr. Терминът официално е дискутиран за първи път от фотографа Джим Краус в книгата „Индекс на фотоидеите“ през 2005 г. Но истинска истерия предизвиква чак през 2012-2013 г. Оттогава учените не спират да изследват феномена селфи и откриват какви ли не любопитни зависимости. Ъгълът, под който се прави снимката, също е обект на проучвания. Голямата част от кадрите показват повече лявата половина на лицето, което от гледна точка на неврологията е много любопитно. Мозъкът възприема по-добре лявата част на асиметричните ни лица.

Вследствие от развихрилата се селфи мания веднага се появиха съвети как да се снимате така, че да получите максимално количество лайкове (харесвания в социалните мрежи). Ето 13 прости правила за сполучливо селфи:

1. Вложете автохумор

Един от най-добрите начини да изпъкнете сред пълчищата еднообразни селфита е конкурсът #SelfieOlympics#SelfieOlympics . Участниците в него се опитват да се надцакат един друг с максимално абсурдни автопортрети. Един се снима в басейна с топка, докато негов приятел чишка във водата зад гърба му, друг как влиза във ваната с велосипед. Полетът на фантазията няма край.

2. Снимайте се с известни личности

Е, едва ли ще надминете успеха да селфито на Елън Дедженерис след церемонията на „Оскарите“, което събра цяла плеяда холивудски звезди. Дори да не харесвате пиперливите шегички на най-известната лесбийка в Америка, може да се полюбувате на Дженифър Лоурънс или да се посмеете на Кевин Спейси на снимката, обиколила целия свят за минути.

3. Доберете се до труднодостъпно място

Селфи, направено в Космоса, на планински връх, на парапета на висок пост и т.н., е предсказуемо популярно. Шампион по интерес е автопортретът на космонавта Майкъл Хопкинс, който се щракна на фона на майката Земя.

4. Снимайте дори когато не го очакват от вас

Това правило важи най-вече за онези, които дори не подозират за думата „селфи“. Например, когато м.г. папа Франциск се съгласи да се снима с младежи, предизвика сензация в медиите и потвърди статутата му на най-смелия и демократичен глава на Римокатолическата църква през последните години.

Друго неочаквано селфи добави популярност на Хералдо Ривера, 70-годишният водещ на новините във Fox New. Той пусна кадър, на който позира гол до кръста с надпис „70, това са новите 50“. Всички оцениха неговия авангардизъм с изключение на борда на Duquesne University. Там Ривера трябваше да чете лекция, но пурисатине я отмениха.

5. Покажи истинското си лице

Ники Минаж, а и други поп звезди все по-често предоставят в социалните мрежи свои селфита без грим. Ако ползвате обилен макиаж, това може да ви представи в добра светлина и да ви осигури много комплименти.

6. Снимайте в екстремни ситуации

Едно от най-удивителните селфита за всички времена е фотографията на Фердинанд Пуентес, пасажер от самолет, преживял катастрофа над Тихия океан. Оказал се след аварията в открито море, Пуентес се снимал в спасителната жилетка на фона на потъващия самолет.

7. Кадри с животни

Кои са любимите картинки в социалните мрежи? Разбира се, тези с милички животинки. Вземете в прегръдките си куче, коте или морско свинче и лавината от лайкове ви е гарантирана. А ако успеете да се щракнете в дивата природа с екзотично животно - още по-добре.

8. Направете си селфи, докато си правите селфи

Хумор, звезди и екстремни ситуации - това вече е скучно. За разнообразие селфи културата роди още един феномен - фотография в стил Inception, направена по хитроумен начин. Например, когато човекът, който си прави селфи, се снима, застанал пред огледалото така, че в обектива да попадне изображението му как си прави селфи. Някои ентусиасти имат вече доста изобретателни кадри.

9. Избягвайте обичайните грешки

Грешките обикновено се изразяват в глуповати пози и смешни опити да изглеждате съблазнителни. Става дума за омръзналото до болка цупене на устните тип duck face, което шества от години в социалните мрежи. Ако толкова искате да привлечете вниманието към устните си, достатъчно е да се усмихнете мило и искрено. Вие не сте Ким Кардашиян и няма нужда да злоупотребявате с прекомерно сексуални пози. Нека главното ви оръжие бъде вашата естественост.

10. Не си просете комплименти

Най-ужасните надписи под селфитата са коментари като „Колко зле изглеждам днес“. Да си просите комплименти е точно толкова глупаво, колкото нелепо стоят ласкателствата на приятелите ви.

11. Снимайте се редовно

Селфито върши работа, когато го правите системно. Вземете пример от лайфлогерите - кралете на селфитата ,на които могат да завидят дори холивудските звезди. Еталон за това е художникът и преподавател в Бостън Колидж Карл Бейдън, който всеки ден в продължение на 24 години, 8 месеца и 11 дни си е правил снимки в една и съща поза. Друг фотограф Ноа Калина става известен благодарение на оригиналното си хоби. Той се снима от 2000 г. и дори е създал приложение за смартфон, което ви напомня, че трябва да се снимате. Разбира се, звучи безумно, но абонатите за вашия Инстаграм, при такъв подход значително ще нараснат.

12. Появявайте такт

Не забравяйте, че има места, където не бива да се прави селфи. Просто си задайте въпроса има ли в момента нещо по-важно от мен и ако отговорът е „да“, приберете смартфона. Спомнете си, че Барак Обама си направи селфи с британския и датския премиер на панихидата на Нелсън Мандела и инкасира доста критики. За да обругаят Обама и неговите последователи за снимки от траурни церемонии, дори пуснаха блог Selfies At FuneralSelfies At Funeral (селфи на погребение).

13. Пазете се от „заешки ушички“

Обикновено в ролята на традиционните „заешки ушички“ зад вас влизат по-малките братя и сестри, но е възможно зад гърба ви да правят непристойни движения или да застанат в позорящи пози ревящи деца и кучета, правещи „купчинки“. Преди да си направите селфи, проверете кой се е притаил зад гърба ви в желание да ви съсипе кадъра. От друга страна, подобни провокации могат да ви донесат популярност, стига да имате достатъчно самоирония.

Не е от вчера

Първият документиран автопортрет с камера е направен през далечната 1839 г. от химика и металург Робърт Корнелиус. Това е и един от най-ранните фотопортрети изобщо. Освен това според Библиотеката на американския Конгрес това изображение е и най-ранният запазен портрет в САЩ.

Корнелус е позирал в градината на магазина за осветителни тела на родителите си. А фотографският процес се нарича дагеротипия. Той използва камера обскура, за да проектира светлината върху медна плоча с тънко сребърно покритие. Преди експонирането на плочата в камерата тя се обработва с изпарения от йодни кристали, за да придобие чувствителност към светлината. След експонирането живачни пари проявяват изображението, което после се фиксира в разтвор на натриев хлорид или натриев тиосулфат.
При Робърт Корнелиус процесът бил много бавен. Той имал време да махне капачката на лещата на апарата, да отиде пред камерата, да постои няколко минути неподвижно, после да се върне при апарата и да затвори лещата.
През 1914 г. великата руска княгиня Анастасия Николаевна, тогава 13-годишна, пък праща селфи в писмо до приятел. Камерата е подпряна на стол, тя е застанала срещу огледалото. В писмото си княгинята пише: “Беше много трудно, защото ръката ми през цялото време трепереше.”

Мании безкрай

Селфито отдавна живее самостоятелен живот и се развива главоломно, създавайки производни. Например helfie (фотографии на прически), welfie (снимки по време на работа или на тренировки), drelfie (автопортрети на пияна глава) shelfie и bookshelfie (кадри на фона на интериори, мебели и книжни лавици).

Благодарение на ирландските фермери в Инстаграм се появи нов жанр - фелфи. Това са ярки, живи фотографии на фона на крави, коне, кози - все добитък, който придава на кадрите обаяние.
Рууфтопингът (Rooftopping) е сравнително нова мания. Той възниква като хоби на любители на силни усещания, но прераства в селфи на опасни места. У нас това увлечение дори взе жертва - момичето, пожелало да се щракне на покрива на железопътен вагон. Навсякъде по света снимките на небостъргачи, недовършени строежи, кранове или виенски колела са забранени. Затова селфи маниаците често носят маски или снимат само части от лицата си. Важното е да е максимално отвисоко.
Юсито конкурира селфито. Това практически е същото, но на снимката не сте сами, ами в компанията на други хора. Номерът е да се съберете групичка за кадро.

Белфи, или апотеоз на задните части

Заразата селфи, ескалира до епидемията белфи( belfie - от butt-selfie). Любителите на тази вариация снимат и пускат в социалните мрежи задните си части. Първопроходка в жанра е риалити звездата Ким Кардашиян. Влюбена в гигантските си овали, оформени с помощта на няколко кубика силикон, тя непрекъснато ги навира в очите на феновете си в Инстаграм, Туитър и Фейсбук.
Царицата на белфитата обаче е 20-годишната нюйоркчанка Джен Селтър. Почти два милиона потребители следят профила й в Инстаграм, където от март 2013 г. тя пуска снимки само на впечатляващото си дупе, най-вече по време на фитнес тренировки. Повечето й фенове дори не се интересуват как изглежда, вторачени в задника й. Джен дори започва да печели от манията. Нейните сайтове изобилстват от реклами, а отскоро тя е „дупе“ на производител на хранителни добавки.

Мадона си снима най-милото

Дни преди рождения си ден на 16 август т.г. Мадона публикува селфи с акцент върху интимните си части. 56-годишната поп икона се щракна по черни дантелени бикини, които обаче не са достатъчно прозрачни, за да покажат най-милото й. На задния фон на снимката се виждат рокли във ваната на звездата. По този повод тя написа: „Подготвям се за моя рожден ден! Да, ние закачаме нашите рокли във ваната! Благодаря D&G!“

След ледена кофа – снимки от леглото

След благотворителния успех на „ледената кофа”, която събра над 95 млн. долара за болните от ALS, от УНИЦЕФ лансират филантропична селфи мания. Тя се нарича #WakeUpCall. Правите си снимка след събуждане и я качвате в мрежата, като дарявате 5 паунда за УНИЦЕФ. Целта е да се съберат пари за децата на Сирия. Онзи, който качва снимката, дарява парите и номинира трима свои приятели да направят същото. Подобна кампания във Великобритания събра 8 млн. паунда за проучвания за борба с рака. Тя се наричаше селфи без грим.

Прощъпалник по индонезийски

Магдалена ГИГОВА

Ритуалите на повече от 300-те етнически групи в Индонезия се преплитат в многоликата и пъстра култура на екзотичната страна. В резиденцията на посланик Бунян Саптомо две момиченца направиха своя прощъпалник в София по явански ритуал.

За разлика от българските първи стъпки тук по-важно от това, дали детето ще хване парата или слушалката, е посланието за успешен живот с напътствията на родителите и уважение към земята, която ни храни. Церемонията премина през няколко символични фази, във всяка от които е закодиран дълбок смисъл. Облечените в явански носии родители бяха видели бая зор, докато осигурят необходимата за ритуала клетка от бамбукови пръчки, а в украсата се бе включил целият дамски персонал на посолството.

„Тедак ситен“ - седемте цвята на мъдростта

По законите на ритуала „тедак ситен“, преди детето да направи своя избор, родителите го съпровождат, за да стъпи върху седем купи, пълни с ориз в различен цвят. Всеки от тях е символ на човешка черта, която малчуганът трябва да се научи да контролира или да развива през бъдещия си живот.

Ястието от бял ориз показва, че съзнанието на бебето все още е неизписан лист и то е безгрешно. Червената гозба е символ на гнева, който може да бъде подчинен. Жълтата купа представлява мъдростта, която се трупа с годините. Зеленото е щедростта, която бъдещата личност трябва да проявява. Синьото е търпението, на което да се научи, а трябва да се избави от алчността, тъмнината и злобата, заключени в черния ориз. В последната, лилавата тепсия е съвършенството.

След като докоснаха с босите си крачета всеки отделен цвят, момиченцата тъпеливо зачакаха татковците да им да изправят мъничка стълба, а те, придържани от майките си, я изкачиха. Тя символизира родителската подкрепа и опора, която ще ги съпътства през целия им живот. Последното изпитание е тава с пясък, в който дечицата трябва да направят няколко стъпки. Имитацията на танц също има скрито значение - на бъдещия усърден труд, който ще им осигурява препитание в живота.
В окичената с цветя и панделки бамбукова клетка роднините предварително са подредили грижливо подбрани предмети - пари, накити, електроника, слушалки, книги, ориз, памук. Както при нас, голямо значение за бъдещето на детето има какво ще избере. Ако грабне книгата, цял живот ще трупа знания, ще се занимава с наука, а ако хване бижу или банкнота, ще стане богат и преуспял човек. Бамбуковата конструкция, която е копие на индонезийска клетка за петли, символизира навлизането в живота.
Едно от момиченцата не пожела да избере нищо от разпръснатите лъскави вещи и заплака за прегръдката на майка си. След като почакаха малко, гостите решиха, че това е знак, че ще стане певица, и то се успокои в скута на родителката си. Другото обаче показа напредничав нрав, като първо си хареса банкнота, а после - електронен калкулатор. Ритуалът „тедак ситен“ изисква бащите да разпръснат над гостите розови листенца и древни монети, та детето им да направи кариера и да стане щедър човек, готов да помогне на другите. Всеки от присъстващите се наведе да си вземе паричка за късмет. А момиченцата в тон с традицията бяха нагиздени в чисто нови роклички и обувки. Скритият смисъл на преобличането е да карат родителите си да се гордеят с тях и с успехите им в живота.
За да бъде ефективна церемонията, е необходима добрата енергия на присъстващите, тяхната благословия и благосклонността на боговете.
Кулминацията на ритуала е разрязването на нещо като оризова торта със сложна архитектура.
Оказва се, че „тумпенг“, както се нарича ястието, е наситен със символика. Той е неизменна част от всеки празник, независимо от повода. Оформя се като конус, а гозбите, с които се сервира, също имат закодирано послание. Конусът е надежда за просперитет и превземане на върхове, затова точно тази форма е задължителна. През вековете „тумпенг“ се е правел от бял ориз, но в последните години предпочитат жълтия като по-атрактивен, защото цветът се смята за по-величествен и грандиозен. Сварен е с кокосово мляко и в него има доста подправки - карамфил, кардамом, лимонова трева. Задължително се сервира върху красиво аранжирани зелени листа.

Конусът е индонезийският синоним на рога на изобилието. А философията на ориза е, че в определен момент от живота всичко отива при Бога. Основата на ястието е кръгла - препратка към кръговрата на живота, но от гледна точка на приемствеността. В по-тържествени случаи гозбата има няколко етажа - като етапите в живота и стълбата на успеха. Към ориза се поднасят няколко храни, също наситени с много символика. Пилешкото е знак за усърдна работа, но ако празнуващите са решили да опекат цял петел, посланието се измества към унищожаване на човешката арогантност. Яйцата са задължителна добавка към „тумпенг“ като непрекъснат кръговрат на живота. Всеки от поднесените зеленчуци също има скрито значение. Спанакът е мир, бобовите кълнове - растеж, зеленият фасул - дълголетие. Ярките цветни зеленчуци символизират щастието, но най-позитивна е комбинацията от всички тях. Тя се нарича „ураб“ и символизира единството в многообразието, с което се гордее Индонезия.
Посланик Бунян Саптомо и съпругата му Априлия заедно разрязаха „тумпенг“ и с първите хапки бяха нахранени малките участнички в прощъпалника. А гостите се насладиха на традиционни индонезийски специалитети, включително странния плод „змийска кожа“, чиято обвивка напомня влечуго.

„Нябутан“ - първо докосване до Майката Земя

На остров Бали пък за първата стъпка на бебето върху Майката Земя канят семейния свещеник (там изповядват особен, по-либерален вид хиндуизъм) и поднасят дарове на Бога Слънце и на Петте елемента. „Нябутан“ е нещо като кръщене, защото според местната религия до шестия си месец детето е бог.
В семейния храм олтарът е отрупан с дарове - традиционните печени прасенца, царевица, плодове, жито, вода, цветя, банкноти, варени патици... Жрецът е накичен с толкова много гердани, колкото успява да задържи на кльощавата си шия, а на главата си крепи златна корона - хибрид между чалма, цилиндър и тиара.
Атмосферата на церемонията няма нищо общо с напрегнатото ограничаване в църквите. Жрецът си каканиже благословиите, гостите седят с най-новите си дрехи, разменят клюки, смеят се. Наоколо щапуркат деца. Единственият, който взема ритуала насериозно, е поводът - сладко момиченце на около шест месеца. То не спира да се усмихва в ръцете на майка си и баща си, които си го подават като ценен вързоп. Церемонията, разбира се, не е кръщене, а за благословията на бебе, което е навършило половин година и вече може да докосне земята с крака. Балийците смятат децата, ненавършили 6 месеца, за богове, пратеници на небето, които не бива да допират пода. Затова пеленачетата се люлеят и са обект на нежна почит. Ако, докато е в това божествено състояние, бебето, недай Боже, умре, му се организира тържествена кремация, защото никога не е било човешко същество, а нещо по-висше. Но мине ли шестте месеца, детето слиза от пиедестала си и влиза в лоното на човешкия род. Таткото държи бебчето, а майката - негов двойник от черупки на кокосов орех, повити в пелени. Жрецът благославя със светена вода първо ореха, а после момиченцето. На земята търкулват „дървеното бебе“ точно на мястото, където истинското трябва да докосне земята за първи път. Това се прави, за да се залъжат злите демони. Така щели да се нахвърлят върху куклата и да подминат истинското дете. Родителите на бебчето го завъртат три пъти над съда с вода повтаряйки кръговрата - раждане, живот, смърт.
Жрецът реди благословии като в транс, дрънчи с огромен златен звънец, полива с вода челцето на момиченцето, а то му се усмихва. Братята и сестрите му се скупчват около него. Ядрото на семейството поставя пред олтара даровете си. Междувременно дворът на храма заприличва на пикник - раздават закуски, вода, разглеждат си новите си дрехи, бъбрят...
След това всички роднини тръгват към брега на морето. Край запалени огньове произнасят молитви за дълъг и щастлив живот, а после пускат по вълните ладии от листа и цветя да плуват към вечността.