Косьо:
Аз оценка и подкрепа
винаги ще получа от родителите си. Който
иска, да ме сравнява с баща ми. Всеки
може да прецени какво правя. Имаме доста
големи различия и в стила, и в текстовете.
Моята музика е с модерно звучене и
лирични текстове. Аз пея за любов. Това
е вечна тема. Нека да си купят албума
ми „Свръхдоза любов“, да чуят и след
това да говорят. Ако нямат представа,
не могат да имат правилно мнение.
Мишо, а ти
имаш ли притеснения, че винаги ще го
сравняват с теб?
Мишо:
От него и от мен зависи. Защото ако аз
прекалено много навляза в неговата
територия и правя опит да му давам акъл
или да го направлявам, това ще бъде
голяма моя грешка. А Константин е
достатъчно умен, за да гради сам кариерата
си. Вече има свой почерк. Музиката му е
много различна от моята, но е продължител
на една романтична ниша в българската
забавна песен. В него виждам себе си
като млад в посланието, в търсенето на
поезията в песента. Той си пише сам
музиката за песните, докато аз като
автор на музика имам само десетина
песни в живота си. Една от тях е
„Булевардът“. Повече време отдавах
на „изпятата поезия“. Когато пише
текстове, помагам, но не се бъркам. Той
оценява това и сме в чудесен творчески
тандем на спокойствието и на поносимостта.
Това ли е
неосъзнатият урок, който си му дал?
Мишо:
Може би да, но урок не
е подходяща дума. Аз не обичам да давам
напътствия. Косьо едновременно е малко
момче, а в същото време един млад, но
зрял европеец като поведение, култура
и отношение към това, което върши. На
прощъпалника си Косьо хвана писалката
и пистолета. И аз се пошегувах, че ще
стане „поет революционер“.
Кристина:
Нали казват, че крушата не пада по-далеч
от дървото. А и има доста световни
примери, че децата не отстъпват на
родителите си - Енрике Иглесиас, Джейдън
Смит (синът на Уил Смит - б.а.), така че
няма нищо лошо, ами дори е нормално. Още
повече че ние не сме го карали да тръгне
по този път. В детството му дори се
притеснявах. В училище правеха програми,
а Косьо винаги стоеше на задния ред,
абсолютно индиферентен до момента, в
който направиха рок група. Чак тогава
започна активно да свири на китара и
стигна изключително добро ниво. Това,
че го сравняват с баща му, не пречи, а
му помага, защото, когато го чуят, ще
кажат: „Има качества!“. Косьо се налага
с музикантския си талант, с визията си
и с това, че е различен от останалите
като поведени, вкус и манталитет.
Косьо:
Нека ме сравняват с баща ми! Така със
сигурност ще направя нещо качествено,
не мога да си позволя да го изложа.
Няма никаква
връзка между специалността „Национална
сигурност“, която си приет да следваш,
и музиката. Кое ще надделее?
Косьо:
Не мога да кажа. Сега навлизам в обучението
си. Това ми е страст от малък. Тръгнал
съм по един път. Не знам къде ще ме
отведе. А ако знаех, нямаше да е интересно.
Надявам се да имам изненади в живота,
така ще е още по-хубаво.
Мишо, ти не
се ли притесняваш от желанието му да
следва тази крайно неартистична
специалност?
Мишо:
Не, аз не искам да се натрапвам в неговия
живот по неадекватен начин. Щом му е
любопитно. Пък и той стреля, тренира
бойни изкуства, грижи се за себе си...
Аа-а, значи
има и специален хранителен режим.
Мишо:
Да. И майка му е жертва.
Тя се явява Ути Бъчваров на здравословната
кухня по специалната му диета. Косьо
се опита и на мен да направи някакъв
режим, но ми е късно.
Казват,
че децата, появили се в по-късна възраст
на родителите си, са по-умни.
(Мишо е на 50, когато се ражда Константин
- б.а.)
Мишо:
Не мога да кажа. Но със сигурност твърдя,
че нашето момче е умно. И е не само умен,
той си гони неговите цели и мечти,
успява, наясно е с желанията си.
Косьо,
в музиката завиждаш
ли на някого, че може повече от теб?
Косьо:
Не завиждам на никого.
Всеки човек си има свой талант и го
използва, за да направи другите хора
щастливи. Когато слушам музика, съм
щастлив, защото разбирам какви чувства
изпълнителят иска да предаде на хората.
Както аз предавам онова, което пея.
Всичко при мен е свързано с някаква
случка. Аз не пея празни приказки, а
почувствани и изживени неща.
Кристина:
Когато хареса някой изпълнител, Косьо
си пуска концертите му и се радва. Може
би в мечтите си се вижда на негово място,
но това не е завист, а радост. Когато за
първи път баща му му даде няколко текста,
помислих, че Косьо няма да ги приеме,
защото Мишо си пише сериозна поезия,
но той много ги одобри, защото баща му
ги адаптира към неговата възраст, към
личността му. И фактът, че на Косьо му
харесват такива текстове, мен ме успокои,
понеже имат послание.
Косьо:
А мен ме успокои, че мои връстници
започнаха да ги разбират и да харесват
тези текстове, защото повечето от тях
те карат да се замислиш. Аз представям
чувства, върху които връстниците ми
могат да разсъждават, да мечтаят.
А какви
чувства събужда един рапър?
Косьо:
Повечето истински рапъри са имали
трудна съдба, тежко детство, банди и
пеят за това. Но българският рап е
комерс. Дори доста от песните им са
купени за 10-20 долара бийтове (готови
музикални форми, нещо като заготовка
с ритъм - б.а.), а хората си мислят, че те
са ги писали. Върху тях слагат някакви
малоумни думи, за да покажат колко са
прости!
Мислиш ли,
че родителите ти са доволни от теб?
Косьо:
Трябва много да се
доказвам, за да са доволни, но на този
етап не съм ги разочаровал.
Кристина:
Аз много му се радвам, защото постоянно
се усъвършенства, никога не е спокоен.
Напоследък е в творческа треска. Търси
нещо, все не му е достатъчно и аз съм
най-доволна от естетиката му. Ние с баща
му все му казваме: „Сложи нещо в
чекмеджето.“
Косьо:
Сложиш ли нещо в чекмеджето, се забравя!
Нещата се правят на момента! Когато се
почувства нещо, то трябва веднага да
бъде изразено!
Мишо:
Присъствието му на сцената, визията,
музиката, текстовете на Косьо са типични
за един млад, кадърен европеец. Обаче
това струва много скъпо. Той има шанса
да реализира по-голямата част от мечтите
си, но държавата трябва да се замисли
как да помага на талантливите млади
хора.
Кристина:
Защото пробивът в съвременното изкуство
е бизнес, а нито един от университетите
по изкуства не дават образование в тази
посока.
Е, донякъде
се дължи и на факта, че си привлекателен?
Косьо:
Това не мога да го самоопределя. Харесвам
се, но не съм толкова самовлюбен. Важното
е, че намират качественото в песните
ми. И това ми дава надеждата, че много
млади хора имат нужда от такава музика.
Има хора, които ми пишат: „Благодаря
ви, че ви има.“ Какво да отговоря на
това?! Аз съм едно 19-годишно момче, което
пее за любов. Това е мило, но задължаващо.
Кристина:
Това те задължава не само като изпълнител,
а и като човек.
Косьо:
От чужбина ми пишат момичета, които са
чули мои песни, толкова мили неща, че
просто не мога да повярвам. Дори заклети
чалга фенове.
Ти би ли се
явил в музикален риалити формат?
Косьо:
Никога! Как да се явя, като някои от
журито са ми приятели?! През два дни се
чуваме и ходим да пробваме заедно
микрофони. Познаваме се, правим едно и
също - борим се с простотията. Ако се
явя, веднага ще ги обвинят в шуробаджанащина,
синът на еди-кой си... А и форматът би ме
обвързал с един заробващ договор, който
ще ми забрани да изразявам себе си.
Нямам нужда! Аз съм свободен и достатъчно
силен, за да се справя и без тях. Щастлив
съм, че имам тази възможност и съм много
благодарен на съдбата за това.
Като
перфекционист колко пъти си готов да
повториш нещо, докато стане?
Косьо:
Безкрайно. Никога не съм
зарязвал нещо, защото не става. Винаги
става!
- Всякаква. От
Елвис Пресли и Пол Анка до Уили Нелсън
и Роби Уилямс.
- Предимно
техническа литература – всичко, свързано
с техника и оръжия.
- Нямам право да
казвам.
- Като малък -
карате. Винг-чун, бокс, а сега по два пъти
на ден ходя на фитнес и крав мага (система
за самозащита на израелската армия -
б.а.). Повече от 10 години ходя и на стрелба.
- Не пия никакъв
алкохол.