Цветелина Николова: На Бора Бора природата е красива, но хората не чак толкова
В Покана за пътуване на 20 октомври 2024 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Алис Димишева за своята първа Италия. Магдалена Гигова за Керала извън аюрведата
Алис Димишева за своята първа Италия
Мечтаният от мнозина остров Бора Бора е малко късче земя от архипелага Дружествени острови на Френкка Полинезия, заобиколено от лагуна и риф. В центъра му е разположен застинал вулкан. По последни данни коренните жители, които са родени сред дивната му красота са близо 9 хиляди души.
Цветелина Николова: На Бора Бора природата е красива, но хората не чак толкова
Наричат Бора Бора най-красивия остров на света. Когато самолетът захожда за кацане от въздуха се открива изумителна гледка към най-невероятната лагуна в Тихия океан, чиито цветове преливат във всички нюанси на синьото.
Тъкмо усещането, че човек се разхожда в ковчеже с бижута – сапфирено небе, златен пясък, тюркоазено море, кара милиони да мечтаят за Бора Бора и хиляди да я посещават.
Едни от тези късметлии са Цветелина Николова, управляващ директор на „Катаржина Естейт“ и семейството й. Тя виртуално ни окичи гирлянди с цветя от Бора Бора, островът, на който Никол Кидман и Кийт Ърбан прекарват медения си месец, а Джъстин Бийбър се разхожда по шорти.
Цветелина Николова: На Бора Бора природата е красива, но хората не чак толкова
Любопитното е, че все още не е изяснено кой е открил това късче от рая. Едни смятат, че пръв на него е стъпил Джеймс Кук, други го приписват на холандците, трети – на британския офицер Самюъл Уолис, който по време на околосветското си пътешествие открива Таити. Единственото сигурно е че през 1786 година на Бора Бора акостират френски мореплаватели начело с Луи Антоан де Бугенвил. Но историческите факти губят значение при дъхоспиращата красота на острова.
Цветелина Николова: На Бора Бора природата е красива, но хората не чак толкова
За съжаление, местните хора не са чак толкова привлекателни – грубо скроени, високи и плътни с едри черти. Поинтересувах се все пак Цветелина Николова не е ли виждала някоя от зашеметяващите полинезийки, които поетите възпяват, а Гоген – рисува. Оказа се, че не.
Цветелина Николова: На Бора Бора природата е красива, но хората не чак толкова
С бизнесдамата тръгнахме от живите рифове на Бора Бора и стигнахме до китайските винарни, които приличат на френски замъци.
Онези, които редовно слушат Покана за пътуване, знаят, че в предаването има запазена територия за Алис Димишева. Щом посети за първи път някоя държава, я каня да сподели неподправените си впечатления.
Алис Димишева и нейната първа Италия
Неотдавна второкурсничката по българска филология в Софийски университет се завърна от Римини, Флоренция и Венеция и тутакси я помолих да сподели за своята първа Италия.
Алис Димишева и нейната първа Италия
Алис Димишева и нейната първа Италия
Само млад и свеж човек с чувство за хумор като Алис може да каже с усмивка “второто ми име е Паника”, когато с намигване разказва за разменения си куфар при пътуването си до Ботуша.
Алис Димишева и нейната Алис Димишева и нейната първа Италияпърва Италия
Алис Димишева и нейната първа Италия
Както вече ви се похвалих, имах късмета да посетя Керала за втори път. Най-южният индийски щат е известен като люлка на аюрведата и хората го посещават предимно по здравословни причини, но в него има и твърде много места, които не бива да бъдат пропускани. За тях четете тук:
Верона напира да измести Париж като град на любовта
В Покана за пътуване на 18.08.2024 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Художничката Петя Илиева за водопадите Игуасу и потайностите на Буенос Айрес
Олимпиадата отшумя и Париж отново се върна към нормалното си битие като град на любовта. Верона обаче упорито се домогва до романтичната титла. И има основание. Мястото е пропито със средновековна нежност и любов, бурни чувства и въздишки. И всяка година най-малко три милиона туристи се стичат тук, за да ги изпитат.
Разбира се, всички се тълпят пред Къщата на Жулиета с надеждата да усетят нови емоции, да съхранят стара жарава, да намерят покой след изпепеляваща връзка.
Верона напира да измести Париж като град на любовта
Целият свят знае любовната история за двете млади сърца, превърната в пиеса от Уилям Шекспир. И мнозина са убедени, че в основата й лежат истински събития и враждата между семействата Монтеки и Капулети е съвсем реална. Къщата на Жулиета е издирена през 1907 година по описанията на британския бард.
А след излизането на филма „Ромео и Жулиета“ на режисьора Джордж Кюкор през 1936 г., интересът към сградата нараства главоломно и общината на Верона решава тя да бъде възстановена. Реставрацията й приключва чак през 1997 г. Но междувременно през 1968-а се появява лентата на Франко Дзефирели, която подлудява света.
Гроздове влюбени обсаждат балкона и месинговата статуя на Жулиета, защото в двора всеки може да напише обяснение в любов върху стена, изрисувана със сърца и признания. Красивите снимки са задължителна част от посещението. Особено ако не ви домързи да изчакате опашката, за да се качите на балкона.
Верона напира да измести Париж като град на любовта
Пощенската кутия на Жулиета прелива от писма, дори в годините на електронната поща. Ако страдате от несподелена любов, можете да прикрепите бележка с името на любимия към арката в двора. Върхът на приключението е да организирате сватбата си, преоблечени като Ромео и Жулиета, и да се целунете на балкона, където двамата споделят чувствата си за първи път.
Опашка се вие и пред статуята на младата госпожица Капулети. Според поверието, ако докоснете едната й гърда, изпълнени с чисти помисли и съкровено желание, можете спокойно да чакате изпълнението му. Затова бюстът й е значително по-бляскав от останалата част на тялото.
Естествено, чистата юношеска любов е превърната в печатница за пари. Точно зад гърба на Жулиета е магазинчето за сувенири. В града можете да посетите и Къщата на Ромео, но само ако сте гладни – тя е превърната в ресторант.
Хора от цял свят се редят пред гробницата, за да почетат паметта на момичето, жертвало се, заради любовта си. През 19-и век романтиците кръжали на рояци около саркофага на Жулиета. Това не се харесало на управниците на Верона и те варварски превърнали каменния ковчег в корито за вода.
Гробницата и саркофагът на Жулиета
Споменатият вече филм от 1936 година възвръща туристическите „поклонения“. Сградата е възстановена, останките на Жулиета са върнати, а наблизо е издигнат бюст на Шекспир. Разбира се, никой не може да се закълне, чии точно останки са положени в гробницата, но почитателите на красивата история са твърдо убедени в автентичността им.
Другият забележителен адрес е Арена ди Верона, древен римски амфитеатър, построен около 30 г. сл. Хр. Лесен е за намиране – намира се на централния площад Пиаца Бра.
Арена ди Верона
Амфитеатърът е вписан в световната съкровищница на ЮНЕСКО като една от най—добре съхранените структури от този вид, но е все още е действащ и е световно известно място за концерти. Той е четвъртият по големина в Италия (след Колизеума, амфитеатъра в Санта Мария Капуа Ветере и амфитеатъра в Поцуоли).
Имах късмета да чуя Анна Нетребко и Юсюф Ейвазов в „Тоска“ неотдавна. Внушението е величествено, защото Арена ди Верона е естествен декор с неповторима акустика. Оркестърът и изпълнителите не ползват никаква озвучителна техника, а незнайно как хората седнали в заведенията наоколо не чуват нито нота и няма как да слушат опера без пари.
Организацията сякаш е дирижирана от незнаен кукловод. Стюардите насочват публиката към правилните врати. Момичета с лъскави панталони показват местата им, а чевръсти младежи продават възглавнички с изображението на Арена ди Верона. Задължителен аксесоар, ако искате задните ви части да оцелеят на вековечните каменни седалки до края на трето действие. Пъргави сервитьори разнасят безалкохолни напитки и вино, портативни вентилаторчета и бинокли.
Съвсем като в Древния Рим, но малко по-модернизирано. Все пак Арена ди Верона е построена за гладиаторски битки, а по-късно – за циркови представления. В античността седящите места са били 30 хиляди. Местните наричат амфитеатъра Ла Скала.
Най-зрелищните интерпретации на „Ромео и Жулиета“ могат да се видят тук. Уверявам ви, че и „Тоска“ бе не по-малко завладяваща с естествения декор на древния мрамор.
Ако главата ви е натежала от емоции вечерта (или от местните вина Валполичела и Амарена), потопете се в покоя на градината „Джусти“, създадена през 1580 година. Тя и до днес е частно притежание и омагьосва с прецизния си, но създаващ усещане за свобода ландшафт. Някои от статуите са истински римски, открити при разкопки от Антонио Джусти, други – копия, но всички са вписани необичайно между кипарисите в градината.
Верона напира да измести Париж като град на любовта. Градината ДЖусти
Пътеките отвеждат до различни площадки, откъдето снимките към Верона стават като картички.
Фонтани с делфини или от червен мрамор, бълбукат и пръскат прохлада. По кула с вита стълба се стига до балкон с човешки черти, чиято зейнала паст навремето е бълвала огън при различни тържества.
Лабиринтът от жив плет е свързан с любопитна легенда – ако се изгубите в него с половинката си и след това се намерите, очаква ви дълъг и щастлив семеен живот.
Лабиринтът
Още едно доказателство, че и Верона с чиста съвест може да бъде наречена Град на любовта.
В края сме на сериала, в който се превърна петседмичното пътуване на художничката Петя Илиева из Куба, Бразилия и Аржентина. Неусетно стигнахме до Игуасу – водопадите, поделени между три държави Бразилия, Аржентина и Парагвай. Разказът й започва от град Фос до Игуасу.
Художничката Петя Илиева за водопадите Игуасу и потайностите на Буенос АйресХудожничката Петя Илиева за водопадите Игуасу и потайностите на Буенос АйресПетя Илиева, която заедно с изложбата си “Цветовете на България” направи петседмично латиноамериканско турне, разказва за крайната точка – Аржентина.
Петя Илиева, която заедно с изложбата си “Цветовете на България” направи петседмично латиноамериканско турне, разказва за крайната точка – Аржентина.
Петя Илиева, която заедно с изложбата си “Цветовете на България” направи петседмично латиноамериканско турне, разказва за крайната точка – Аржентина.
Спираме на най-широкия булевард в света, който се намира в Буенос Айресн. Аз обаче ще се вклиня с обяснението откъде идва името на Аржентина – от названието на среброто като химичен елемент. На латински: „argentum“. Първите испански завоеватели открили Рио де ла Плата (Сребърната река). Туземците давали сребърни подаръци на оцелелите корабокрушенци от експедицията на Хуан Диас де Солис.
Но разказът на Петя започва от един от най-бедните, но пъстри квартали в Буенос Айрес – Ла Бока. Художничката успя да намери не само потомци на българи в Аржентина, ами да открие и близост в историческите артефакти.
Петя Илиева, която заедно с изложбата си “Цветовете на България” направи петседмично латиноамериканско турне, разказва за крайната точка – Аржентина.Петя Илиева, която заедно с изложбата си “Цветовете на България” направи петседмично латиноамериканско турне, разказва за крайната точка – Аржентина.Стадион Бонбониерата – на Бока хуниорс
Петя Илиева, създател на платформата Изкуство за дипломация, най-много е харесала аристократичния квартал Реколетта в Буенос Айрес. Също като мен. Запитах я какво още е видяла, защото със сигурност съм пропуснала нещо.
Всеки сериал, дори и най-дългият има край. С художничката Петя Илиева преминахме в три поредни издания на Покана за пътуване през Куба, Бразилия и Аржентина, т.е. за по-малко от три часа съпреживяваме, онова което тя е видяла за пет седмици.
