Мадоната от Монсерат - свята и... черна

На петдесет километра северозападно от Барселона се издига планинска верига от варовикови скали с причудлива форма, напомнящи замръзнали гигантски тотеми. Сред тези естествени пазители, на височина от 725 метра над морското равнище, се намира манастирът Санта Мария де Монсерат, до където стотици хиляди туристи и поклонници се изкачват всяка година по криволичещи пътеки и въжена линия.

Те се стремят да видят легендарната Черна Дева от Монсерат лично, да я докоснат и да я помолят да им изпълни съкровено желание. Тези, които са били там, твърдят, че това наистина работи.

Тектоничната планинска верига, където се намира манастирският комплекс, се нарича Монсерат („Разсечени планини“) и е може би най-удивителното място в Каталуния. Изкачването до върха ѝ предлага не само зашеметяващи гледки към околността, но и възможност да се потопите в неповторима атмосфера.

От мезозойската ера, когато тази област е била дъното на море, върху платото са се натрупали пластове варовик и различни камъчета, които са ги издигали нагоре под тектоничен натиск. Днес най-високата точка на планината се извисява на 1230 метра над морското равнище. Планинският район Монсерат обхваща 50 квадратни километра, доминиран от стотици варовикови скали с причудлива форма. В продължение на близо 1000 години в тях се гуши символът на католическата духовност и националното светилище на Каталуния - манастирът Санта Мария де Монсерат.

 Голите скалисти планини приличат на гиганти, които стоят на стража над тези места от векове. Те обграждат манастира и го защитават. Интересното е, че отдолу манастирът е напълно невидим, скрит от очите на непосветените. Само чрез изкачване по планината верига може да се види.

През хилядолетията от съществуването на светилището, склоновете на Монсерат  били осеяни с десетки поклоннически пътеки. Векове наред хора от целия християнски свят идвали тук, за да се поклонят на Девата от Монсерат.

Историята на манастира

За да разгадаем мистериите на Светата земя на Каталуния и да открием какво толкова привлича копнеещите за покаяние хора тук, трябва да се потопим в нейната вековна история.

Монасите пристигат тук за първи път през IX век, а в началото на XI век (1025 г.) започва строителството на днешната обител на мястото на старите скитове. Основният камък на новия католически манастир, който е действащ и до днес, е положен от абат Олиба от Рипол.

 

Мястото скоро започва да посреща поклонници, разпространяват истории за чудесата на Дева Мария. През 1409 г. манастирът Монсерат става независимо абатство. Между 1493 и 1835 г. претърпява големи реформи, разширявайки се с разкош. Много водещи испански архитекти, скулптори и художници влагат време, усилия и пари.

Архитектурният стил на сградите в имота съчетава няколко стила, като преобладава модернизмът. Олтарът е изработен от местен камък и е украсен със сребро и емайл, докато тронът на Мадоната е от сребро. Между другото, копие от ръката на известния Антонио Гауди, който също е работил по този проект, може да се види в олтарния параклис.

 Легенди за Черната Мадона от Монсерат

 Най-важният артефакт на манастира през цялата му хилядолетна история е Мадоната с Младенеца от Монсерат, изработена от дърво. Статуята на Девата, толкова почитана от монаси и поклонници, сега виси в олтара на манастирската катедрала. С тегло 17 кг, тя е с размери 92 сантиметра. Дрехите ѝ са покрити със златни листа, а лицето и ръцете ѝ са черни.

Според легендата, статуята на Черната Мадона е създадена в Йерусалим в ранните дни на християнството от Свети Лука и е донесена в Испания от Свети Петър. През 718 г. статуята е била скрита в пещера от номадско сарацинско племе. За известно време следите й се губят. През 890 г. Обаче в една от пещерите овчари виждат сияние и чуват ангелско пеене. Така преоткриват изгубената реликва.

 След като научил за това знаменателно откритие, местният епископ наредил статуята да бъде пренесенав  града. Скулптурата обаче дори не можела да бъде преместена. Когато станало ясно, че по този начин Дева Мария е показала, че мястото й е сред каменните гиганти, било взето решение да се построи храм за нея в Монсерат. Именно тук, век и половина по-късно, бил основан бенедиктински манастир.

 Всъщност оригиналната скулптура на Дева Мария от Монсерат не е оцеляла, а е заменена с точно копие през 12 век. През 1881 г. Мадоната е канонизирана от папа Лъв XIII и оттогава става покровителка на Каталуния. През 1987 г. целият природен комплекс около манастира е обявен за каталунски национален парк.

Дева Мария от Монсерат е място за поклонение на много вярващи от хиляда години. Ето защо безкрайна опашка от хора протяга ръка, за да докоснат Мадоната.

Пътешественици и поклонници от различни вероизповедания пътуват до нея от разни краища на планетата, понякога изминавайки десетки хиляди километри. И всичко това, за да помолят Мадоната за изцеление или за изпълнение на най-съкровените си желания. Жените също вярват, че Девата от Монсерат помага на бездетните да станат майки.

 Защо статуята на Мадоната е черна?

 Един от най-често задаваните въпроси за Мадоната от Монсерат е защо е черна? Отговорът на този въпрос е даден от реставратори още през 19 век. Спектралният анализ разкрива, че през 12 век скулптурата, изработена от тополово дърво, е била напълно бяла, защото е била покрита с оловно белило. С течение на времето обаче окисляването значително потъмнява боята. Тази химическа реакция се усложнява от наслояваните от векове сажди от свещите. В резултат на това изображението на Дева Мария е почерняло. Реставраторите не са променили нищо, а само са покрили ръцете и лицата на Мадоната и Младенеца с тъмен лак.

Така, поради тъмния тен, Дева Мария е получила второто си име – Черната Мадона от Монсерат. Местните жители нарекли статуята „La Moreneta“ („Мургавелката “).

 

Манастирът Монсерат днес

 Днес манастирът Санта Мария де Монсерат се гордее с добре развита туристическа инфраструктура. До религиозния комплекс води въжена линия, като фуникуляр тегли два вагона едновременно под ъгъл от почти 45 градуса. Единият се изкачва, другият слиза. 15-минутното пътуване до планината предлага на пътниците възможността да се насладят на красивите гледки. От 2003 г. до манастира работи зъбчатата железница „Cremallera de Montserrat“ с многоетажни вагони.

В момента в обителта живеят около сто монаси. Основната им отговорност е да посрещат поклонници. В свободното си време произвеждат натурални продукти (извара, мед, вино) и се занимават с творческа дейност.

 Манастирът разполага с обширна библиотека, съдържаща 300 000 книги, 400 от които са ръкописни. В една от сградите се помещава музей с религиозни реликви, забележителна колекция от православни икони, археологически артефакти и картини на Пикасо, Дали, Караваджо, Джордано, Клод Моне, Ел Греко, Едгар Дега и много други.

 

Lhong Rak Cafe - най-романтичното кафене в Убон Рачатани

 

Special Thanks to Tourism Authority of Thailand

Романтично езерце, тюркоазен Фолксваген костенурка и сграда в колониален стил, която се държи единствено чрез врасналите се в нея дървета, а през покрива й наднича небето.  След Фестивалът на свещите, който все пак е веднъж в годината,   Lhong Rak Cafe  вероятно е най-сниманото място в тайландската провинция Убон Рачатани.

В бившата мелница за ориз всеки детайл има аромат на история, макар млади хора с лаптопи да са окупирали старинните масички в стил “Ампир”. Вита чугунена стълба с изящни елементи води към горния етаж, който има директна връзка с облаците. От малкото оцеляло парче таван виси кристален полилей. Привидната немара е част от интериора и зрелищно контрастира със супермодерната машина за кафе. Запазените витражи процеждат слънчевата светлина на пъстри петна и “боядисват” лицата на посетителите в цветовете на дъгата.

Всъщност, основната сграда на кафенето е настанена в бившия кабинет на управителя и канцелариите. В двора всяка отломка от миналото е вградена в съвременна вещ. Металните винтове и зъбчатите колела, които преди век са стривали ориза, днес са основи за градинските маси. Складът за готовата стока, снабден с асиметрични огромни прозорци, които приличат на дупка в стената, е ресторант. Както всички гозби в Тайланд ястията в него са забележително вкусни. А корабите, с които навремето са превозвали ориза, изтеглени на сушата са се превърнали в своеобразни сепарета за уединени срещи.

Какво ли още няма в този двор! Идилични бели тенти около езерото предлагат прохлада с изглед към езерото.  Два ретро автомобила просто те предизвикват да седнеш в тях за снимка.    Да не говорим за разпрегнатата карета, която само чака конете, за да тръгне на лежерна обиколка за двама.

От земята излиза фигура на ръка с протегната длан. Вместо вени има малка стълбичка, по която можеш да кацнеш в шепата за поредния кадър. Разходете се и вие чрез снимките, които направих.  

Ивайло Дончев: Видях мумия на монах, гладувал до смърт преди повече от шест века

 

Ивайло Дончев: В Индия видях мумия на монах на повече от 600 години

В Покана за пътуване на 19 юли 2026 по Радио София след новините в 15 часа авторът на книгата „Пътят от Каракол“ продължава своя разказ за Непал, Туркменистан, Казахстан и Узбекистан

Вратата към ада в Туркменистан

Разговорът с Ивайло Дончев  миналата неделя бе толкова интересен, че го продължаваме и в следващото издание на Покана за пътуване. За онези които не са слушали или са забравили кой е той, припомням накратко. Ивайло е истински пътешественик по призвание и душа.

За 17 месеца  е избродил 150 хиляди километра и  е описал своите приключения, чувства и наблюдения  в книгата “Пътят от Каракол”.

С него вече бяхме, макар и виртуално, в Южна Америка и Нова Зеландия, в Източен Тимор и Афганистан, но когато ми каза, че е бил и в Туркменистан, любопитството ми се засили, защото съм чувала, че за там трудно се взима виза. И това се оказа истина. Не можеш да влезеш в страната ако нямаш договор с местен туроператор и щом пристигнеш, веднага трябва да се регистрираш в милицията.

Най-голямото Виенско колело на закрито се намира в Туркменистан

Според Ивайло Туркменистан е странна като управление, но богата на забележителности страна.

Помпозен мрамор в Туркменистар

Пързалка в Душанбе, Туркменистан

При своето пътуване през 30 държави Ивайло е посетил Тибет и се е качвал на близо 6 хиляди метра в Хималаите и в Индия, и в Непал. Авторът на книгата “Пътят от Каракол”, не спира да ни удивлява с философския поглед и екстремния си подход към опознаването на света.  В будистки манастир пътешественикът видял мумия на монах на повече от 600 години. Едно от предположенията за изключително запазеното тяло е, че той е умрял от съзнателно наложен глад и така се е съхранил.

Връх Баба Танги 6531 метра

Миналата неделя той ни разказа как на космодрума Байконур в Казахстан е проникнал в хангара, където от десетилетия е изоставена совалката Буран и се е наложило да пренощува в руски арест като нарушител. А защо руски, понеже мястото им е дадено под наем за излитане на космически ракети.

Била съм в Казахстан, но само в столицата Астана на тържествата за 20-годишнината от основаването й. Ивайло категорично отсече, че не само трябва дасе върна, а и да отделя най-малко 3 седмици за тази интересна страна.  

Кораб в пустинята

Всичките му лични приходи от четивото и от изложбите със снимки, които предстои да направи отиват за дружение „Операция: Плюшено Мече“ – организация, която подкрепя деца и младежи в неравностойно положение да развиват талантите си.  

Базарът Чорсу в Ташкент

Ивайло Дончев: В Афганистан спорих с талибани за религия

 

• 

• 

В Покана запътуване на 12 юли 2026 година по Радио София след новините в 15 часа: Пътешественикът изминал 150 хиляди км за 17 месеца споделя приключенията си в книгата “Пътят от Каракол”

Книгата „Пътят от Каракол“ пред град Каракол в Киргизстан, а всъщност градът от четивото е в Колумбия

Източноевропейци

Ако често надничате за приключенски четива по рафтовете на книжарниците и в сайтовете, със сигурност сте попадали на “Пътят от Каракол” с автор Ивайло Дончев. Анотацията на книгата звучи толкова интригуващо, че не мога да не спомена завладяващи въображението цифри за околосветското пътешествие: 17 месеца, 150 хиляди километра, над 30 държави.

В Покана за пътуване Ивайло разказва за стотиците нощи, прекарани в хамак или на палатка из най-откъснатите места на планетата; в изоставени сгради, гробища,  детска пързалка, кораб в пустинята, бутиков хотел и руски арест. 

• 

  Нощувал е в детска пързалка…

  Пътувания и транспорт

• 

  … и в кораб в пустиня

Неговият маршрут минава през Амазония, Андите, Патагония, Океания, Хималаите, степите на Централна Азия и пустините на Иран. Запитах го имал ли е животозастрашаващи ситуации. Оказа се ,че е спорил с талибани за религия в Афганистан. В Латинска Америка шофьор, който го качил на автостоп му размахал пистолет, а в Пакистан туристическата полиция го следяла, но… за да го пази.  

Авторът на книгата “Пътят от Каракол” ни показва един свят, различен от катастрофичния поток на новините – хората от Източен Тимор не гледат с лошо око на тези, с които доскоро са воювали. А в Афганистан има паркове с лодки.

Впрочем доброто, което Ивайло Дончев е сторил за сирачетата там не е нито инцидентно, нито случайно. Всички приходи, които той получава от книгата си и от предстоящите изложби с негови снимки ще бъдат дарени на сдружение „Операция: Плюшено Мече“ – организация, която подкрепя деца и младежи да развиват талантите си, независимо от икономическите обстоятелства.

Талибани във Вахан

Празници и сезонни събития

В анотацията към книгата на Ивайо Дончев пише: “Разказът му е емоционално влакче в увеселителен парк, което извежда читателя до висините на възхищението от красотата на живота, спуска го стремглаво надолу – към дъното на тъгата и загубата и го връща обратно: освен  пътуване до края на света, „Пътят от Каракол“ е и пътуване до пределите на себе си”. 

Ивайло Дончев високо в Андите

Връх Баба Танги 6513 метра

Колцина българи са виждали отблизо космическата совалка Буран, при това на място, на космодрума в Байконур. Е, Ивайло Дончев не само го е направил, ами е полежал и в руски арест заради това приключение.

• 

  Буран е на трупчета от времето на перестройката

• 

  12-етажният хангар

Неговият разказ е толкова любопитен и непосредствен, че ще продължи и следващата неделя. Тогава ще разберете какво е да се озовеш очи в очи с абсолютно запазена мумия на шест века и да бродиш сам из Андите и Хималаите.

Вратата към ада в Туркменистан

Ивайло Дончев с книгата си

Снимки Ивайло Дончев и личния му архив