Lhong Rak Cafe - най-романтичното кафене в Убон Рачатани

 

Special Thanks to Tourism Authority of Thailand

Романтично езерце, тюркоазен Фолксваген костенурка и сграда в колониален стил, която се държи единствено чрез врасналите се в нея дървета, а през покрива й наднича небето.  След Фестивалът на свещите, който все пак е веднъж в годината,   Lhong Rak Cafe  вероятно е най-сниманото място в тайландската провинция Убон Рачатани.

В бившата мелница за ориз всеки детайл има аромат на история, макар млади хора с лаптопи да са окупирали старинните масички в стил “Ампир”. Вита чугунена стълба с изящни елементи води към горния етаж, който има директна връзка с облаците. От малкото оцеляло парче таван виси кристален полилей. Привидната немара е част от интериора и зрелищно контрастира със супермодерната машина за кафе. Запазените витражи процеждат слънчевата светлина на пъстри петна и “боядисват” лицата на посетителите в цветовете на дъгата.

Всъщност, основната сграда на кафенето е настанена в бившия кабинет на управителя и канцелариите. В двора всяка отломка от миналото е вградена в съвременна вещ. Металните винтове и зъбчатите колела, които преди век са стривали ориза, днес са основи за градинските маси. Складът за готовата стока, снабден с асиметрични огромни прозорци, които приличат на дупка в стената, е ресторант. Както всички гозби в Тайланд ястията в него са забележително вкусни. А корабите, с които навремето са превозвали ориза, изтеглени на сушата са се превърнали в своеобразни сепарета за уединени срещи.

Какво ли още няма в този двор! Идилични бели тенти около езерото предлагат прохлада с изглед към езерото.  Два ретро автомобила просто те предизвикват да седнеш в тях за снимка.    Да не говорим за разпрегнатата карета, която само чака конете, за да тръгне на лежерна обиколка за двама.

От земята излиза фигура на ръка с протегната длан. Вместо вени има малка стълбичка, по която можеш да кацнеш в шепата за поредния кадър. Разходете се и вие чрез снимките, които направих.  

Ивайло Дончев: Видях мумия на монах, гладувал до смърт преди повече от шест века

 

Ивайло Дончев: В Индия видях мумия на монах на повече от 600 години

В Покана за пътуване на 19 юли 2026 по Радио София след новините в 15 часа авторът на книгата „Пътят от Каракол“ продължава своя разказ за Непал, Туркменистан, Казахстан и Узбекистан

Вратата към ада в Туркменистан

Разговорът с Ивайло Дончев  миналата неделя бе толкова интересен, че го продължаваме и в следващото издание на Покана за пътуване. За онези които не са слушали или са забравили кой е той, припомням накратко. Ивайло е истински пътешественик по призвание и душа.

За 17 месеца  е избродил 150 хиляди километра и  е описал своите приключения, чувства и наблюдения  в книгата “Пътят от Каракол”.

С него вече бяхме, макар и виртуално, в Южна Америка и Нова Зеландия, в Източен Тимор и Афганистан, но когато ми каза, че е бил и в Туркменистан, любопитството ми се засили, защото съм чувала, че за там трудно се взима виза. И това се оказа истина. Не можеш да влезеш в страната ако нямаш договор с местен туроператор и щом пристигнеш, веднага трябва да се регистрираш в милицията.

Най-голямото Виенско колело на закрито се намира в Туркменистан

Според Ивайло Туркменистан е странна като управление, но богата на забележителности страна.

Помпозен мрамор в Туркменистар

Пързалка в Душанбе, Туркменистан

При своето пътуване през 30 държави Ивайло е посетил Тибет и се е качвал на близо 6 хиляди метра в Хималаите и в Индия, и в Непал. Авторът на книгата “Пътят от Каракол”, не спира да ни удивлява с философския поглед и екстремния си подход към опознаването на света.  В будистки манастир пътешественикът видял мумия на монах на повече от 600 години. Едно от предположенията за изключително запазеното тяло е, че той е умрял от съзнателно наложен глад и така се е съхранил.

Връх Баба Танги 6531 метра

Миналата неделя той ни разказа как на космодрума Байконур в Казахстан е проникнал в хангара, където от десетилетия е изоставена совалката Буран и се е наложило да пренощува в руски арест като нарушител. А защо руски, понеже мястото им е дадено под наем за излитане на космически ракети.

Била съм в Казахстан, но само в столицата Астана на тържествата за 20-годишнината от основаването й. Ивайло категорично отсече, че не само трябва дасе върна, а и да отделя най-малко 3 седмици за тази интересна страна.  

Кораб в пустинята

Всичките му лични приходи от четивото и от изложбите със снимки, които предстои да направи отиват за дружение „Операция: Плюшено Мече“ – организация, която подкрепя деца и младежи в неравностойно положение да развиват талантите си.  

Базарът Чорсу в Ташкент

Ивайло Дончев: В Афганистан спорих с талибани за религия

 

• 

• 

В Покана запътуване на 12 юли 2026 година по Радио София след новините в 15 часа: Пътешественикът изминал 150 хиляди км за 17 месеца споделя приключенията си в книгата “Пътят от Каракол”

Книгата „Пътят от Каракол“ пред град Каракол в Киргизстан, а всъщност градът от четивото е в Колумбия

Източноевропейци

Ако често надничате за приключенски четива по рафтовете на книжарниците и в сайтовете, със сигурност сте попадали на “Пътят от Каракол” с автор Ивайло Дончев. Анотацията на книгата звучи толкова интригуващо, че не мога да не спомена завладяващи въображението цифри за околосветското пътешествие: 17 месеца, 150 хиляди километра, над 30 държави.

В Покана за пътуване Ивайло разказва за стотиците нощи, прекарани в хамак или на палатка из най-откъснатите места на планетата; в изоставени сгради, гробища,  детска пързалка, кораб в пустинята, бутиков хотел и руски арест. 

• 

  Нощувал е в детска пързалка…

  Пътувания и транспорт

• 

  … и в кораб в пустиня

Неговият маршрут минава през Амазония, Андите, Патагония, Океания, Хималаите, степите на Централна Азия и пустините на Иран. Запитах го имал ли е животозастрашаващи ситуации. Оказа се ,че е спорил с талибани за религия в Афганистан. В Латинска Америка шофьор, който го качил на автостоп му размахал пистолет, а в Пакистан туристическата полиция го следяла, но… за да го пази.  

Авторът на книгата “Пътят от Каракол” ни показва един свят, различен от катастрофичния поток на новините – хората от Източен Тимор не гледат с лошо око на тези, с които доскоро са воювали. А в Афганистан има паркове с лодки.

Впрочем доброто, което Ивайло Дончев е сторил за сирачетата там не е нито инцидентно, нито случайно. Всички приходи, които той получава от книгата си и от предстоящите изложби с негови снимки ще бъдат дарени на сдружение „Операция: Плюшено Мече“ – организация, която подкрепя деца и младежи да развиват талантите си, независимо от икономическите обстоятелства.

Талибани във Вахан

Празници и сезонни събития

В анотацията към книгата на Ивайо Дончев пише: “Разказът му е емоционално влакче в увеселителен парк, което извежда читателя до висините на възхищението от красотата на живота, спуска го стремглаво надолу – към дъното на тъгата и загубата и го връща обратно: освен  пътуване до края на света, „Пътят от Каракол“ е и пътуване до пределите на себе си”. 

Ивайло Дончев високо в Андите

Връх Баба Танги 6513 метра

Колцина българи са виждали отблизо космическата совалка Буран, при това на място, на космодрума в Байконур. Е, Ивайло Дончев не само го е направил, ами е полежал и в руски арест заради това приключение.

• 

  Буран е на трупчета от времето на перестройката

• 

  12-етажният хангар

Неговият разказ е толкова любопитен и непосредствен, че ще продължи и следващата неделя. Тогава ще разберете какво е да се озовеш очи в очи с абсолютно запазена мумия на шест века и да бродиш сам из Андите и Хималаите.

Вратата към ада в Туркменистан

Ивайло Дончев с книгата си

Снимки Ивайло Дончев и личния му архив