В Покана за пътуване на 27 юли 2025 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Алис Димишева със забавен разказ за своя първи круиз. Александър Шахов за ралито Пекин-Париж, участието в което струва между 60 и 100 хиляди долара
Когато си помислиш за Турция, далеч не първото, което се сещаш е, че може да бъде космическа сила, но комшиите имат работеща програма, според която през 2034 година ще кацнат на Луната. А ако посетите Истанбул, вие ще стъпите на нощното светило много преди тази дата. Достатъчно е да отидете до новата телекомуникационна кула Чамлъджа.
Южната съседка вече си има свой Георги Иванов. Военният пилот Алпер Гезеравджи стана първият турски астронавт, напуснал земята като част от програмата Space X AX-3. Е, на кулата Чамлъджа вече можете, ако не да летите сами в космоса, то поне да опитате почти истински астронавтски симулатор – интересно и образователно забавление не само за деца.
Истанбулският космически музей носи амбициозното име Мисия Луна. Чамлъджа тауър се намира в азиатската част на мегаполиса и може да се види от почти всяка точка на града, защото височината ѝ е 369 метра.
Отдалеч наподобява игла със спринцовка или телевизионна антена, но според архитектите й има съвсем друга препратка в историята, за която ще научите след малко.
Първо се отбиваме в 4D киното, където ни казват да затегнем коланите. Усмихвам се скептично, но със започването на филма седалките се накланят в различни посоки, а когато летим над морето усещаме пръски по лицата си и аромат на водорасли.
С изненада научаваме за турския герой – легендарния османски инженер Хезарфен Ахмет-Челеби, човек, летял със самоделни криле през 1633 г. Местният Икар скача от кулата Галата и прелита 3,5 километра, кацайки в района на Юскюдар. Тоест, кръжи над целия Босфор от европейската до азиатската част.
Героят ни посреща от екрана и ни кани да полетим заедно – скачаме от кулата Галата, гмуркаме се в пролива, чайки прелитат, морски бриз гали лицата ни крайно реалистично и доста завладяващо.
Цялото филмче, което заснех „пиратски“ в 4Д киното, могете да видите тук
Наблизо е асансьорът, който ще ни отведе до най-високата точка на Истанбул. 360-градусовата панорама позволява да се видят и азиатската, и европейската част. На всяка извивка, защото кулата е кръгла, ни посреща изненада, която да остави “възелче” в паметта на посетителя.
Възможност да се снимаш до реалитичен макет на кулата, да разпериш ръце все едно летиш като героя Хезарфен над Босфора, да позираш пред интерактивна картина с шеговита стълба сякаш изкачваш кулата по нея отвън….
Но преди това космическият симулатор ни зове. На входа ни посрещат „астронавти“ – служители на центъра, облечени в красиви сини униформи, готови да полетят при следващата мисия. В малка стая, декорирана във футуристичен стил, са включени приглушени светлини и синя подсветка. Виждаме скафандри и модели на космически ракети.
Влизаме от зала в зала и от приключение в приключение. В разказа, създаден от Турската космическа агенция, нашето пътешествие ни отведе до изследователска база на Луната, където си представихме, че сме астронавти и разкриваме мистериите на Вселената.
Mission Moon се състои от шест интригуващи модула. От вълнуващия ракетен симулатор до лунната база, всеки етап обещава незабравим аспект от това зрелищно междузвездно пътешествие. За тези, които предпочитат по-малко интензивно преживяване, пътуването може безпроблемно да продължи към следващия модул, заобикаляйки ракетния симулатор.
Проектирана да плени въображението ви за около 35-40 минути, Mission Moon е повече от атракция. Това е врата към Вселената, уникално пътешествие, където вълнението от космическите изследвания оживява.
Разбира се, че не пропуснах нито един от двата ракетни стимулатора, които доста реалистично подрусваха. Седнах в креслото на ръководителя на полета и пипнах с ръка изкуствен силиконов камък, който поставен в съответния апарат, би трябвало да генерира енергия.
Изгледахме репортаж от космическия кораб, дивихме се на астронавтката, която според ефекта на Мона Лиза те фиксира право в очите в който и ъгъл на залата да застанеш и се сбогувахме с младежа в униформата на турската космическа програма, че ни предстояха дивни гледки.
От височина около 400 метра, кулата предлага на посетителите птичи поглед едновременно към Европа и Азия, към Мраморно и Черно море. Чамлъджа тауър е пусната в експлоатация на 29 май 2021 г. и освен с помещенията за телевизионни и радио канали, разполага с наблюдателни площадки и ресторанти.
Самата кула е висока 369 метра, от които 145 са заети от антената, но поради факта, че е построена на 210 метров хълм сякаш доминира над целия град.
Строежът й започва през октомври 2016 г. по проект на истанбулската архитектка Мелике Алтънасък, която подхожда много съзидателно към изпълнението на държавната поръчка. Тя спечели престижния международен конкурс. През 2011 г. проектът е одобрен, но проучването на района, включително стабилността на почвата, посоката на вятъра и въздействието върху околната среда, отнема 5 години.
Строителството и обзавеждането траят още 5, а тържественото откриване бе през 2021. За непрекъсната работа в новата телевизионна и радио кула са инсталирани 120 свръхмодерни предавателя. Според идеята на архитекта, формата на кулата трябва да наподобява пъпка на разцъфнало лале, а както е известно, то е било един от символите на Османската империя. Освен това се предполага, че лалетата са дошли в Европа от Турция.
Прозрачните шахти на високоскоростния асансьор, разположени отстрани на кулата, символизират Босфорския проток. Той разделя и едновременно обединява европейския и азиатския бряг на Истанбул.
Авторите твърдят, че скулптурната фасада на високата сграда ефектно повтаря хълмистия пейзаж на града, въпреки че за някои наподобява грациозната фигура на танцьорка. Други пък намекват за родство на декоративните елементи с произведенията на прочутата архитектка Заха Хадид.
Вълнообразните детайли на фасадата придават особен динамизъм на конструкцията, което я прави естетически привлекателна. Между другото, зрелищните „издутини“ на различни места на рамката позволяват да се създаде непредсказуем образ, който се променя в зависимост от това от коя страна гледате новата забележителност.
За това чудо на инженерната мисъл са похарчени около 122 милиона долара. Общо тук се излъчват над 100 телевизионни и радио канала.
Гостите започват своето пътешествие през футуристичната структура от фоайето, от което има изход към тревен подиум над първия етаж, където са разположени зони за отдих, кафенета и изложбени площи, но могат да се качат и по-високо. За целта са предвидени панорамните асансьори. Те също са вълнуваща атракция, тъй като от стъклените външни кабини се откриват зашеметяващи градски пейзажи.
Основното предимство е, че всеки лифт осигурява 180-градусова гледка към безкрайното Черноморско крайбрежие и забележителностите на европейската част на Истанбул. Но за да зърнете Азия, ще трябва да слезете на 33-ия или 34-ия етаж.
Там има наблюдателни тераси, от които ще видите Босфора, джамията Чамлъджа – най-голямата в Истанбул, джамията Селимие (включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО), Момината кула и какви ли не красоти.
Мине немине малко време и нашата любима познайница Алис Димишева вземе че отиде на поредно пътешествие до място, което посещава за първи път и по традиция идва да се отчете с първия си круиз.
Повелителка на спечелените състезания по дебати, третокурсничката по българска филология обиколи с огромен кораб Средиземно море, но околосветският я зове.
Алис, на която в Покана за пътуване сме направили рубрика “Моето първо пътешествие”, споделя преживявания, вкусове и усещания от Италия, Франция и Испания и то толкова забавно, че нямаме търпение отново да тръгне нанякъде, където не е била.
Преди време Александър Шахов ни разказа за посветеността си безвъзмездно да помага през отпуската си в българския манастир Зограф на Атон. Разговорът ни днес е свързан с другото му увлечение реставрирането и колекционирането на старинни автомобили.
По тази причина той се оказа въвлечен в етап от ралито за ретро коли Пекин Париж, което премина за три дни през България. Както личи от името, колоната от 55 олд таймери е тръгнала от китайската столица, преминала е през Казахстан, Азербайджан, Грузия и Турция.
Да докоснеш оригиналните части на 100 годишна кола си е вълнуващо, а какво остава да я подкараш или да се возиш на нея. Александър споменва, че българин е присъствал на първото рали Пекин Париж през 1907 година. Това е Любен Хаджикостов, работил по железниците в Китай и описал приключенията си из Азия в книга, издадена на френски. Оказа се ,че Александър Шахов познава внука му, също запален по автомобилите.
Да се надяваме, че и при следващото рали Пекин Париж старите автомобилни бижута ще преминат през България, а Александър Шахов ще има възможност да помага в ремонтирането им.
