Остуни - La Città Bianca

Град Остуни, всепризнатото бижу на Пулия, се е сгушил удобно на няколко хълма само на няколко километра от Адриатическо море в Южна Италия. Наричан „Белият град“ (La Città Bianca), той се издига като блестящ фар над простори от маслинови горички и лозя, пленявайки погледа с неповторимата си  атмосфера и живописни гледки. С население от около  40 000 души, Остуни запазва топлината и интимността на италианската провинция, където животът тече бавно и приветливо. Същевременно е важен туристически и културен център, привличащ пътешественици от цял свят със своята автентичност, богата история и неповторим чар.

Главната забележителност е великолепният исторически център. Той е завладяващ лабиринт от тесни, криволичещи улички, стръмни стълбища, малки площадчета и дворове, където всеки завой разкрива нови, спиращи дъха гледки. Традицията да се варосват къщите идва от Средновековието. Местният покровител Свети Оронцо спасяна града от чумата като съветва хората да дезинфектират домовете си отвън и отвътре, белосвайки ги с вар. Тази привичка се спазва до днес и придава на града ослепително бял вид, който е особено впечатляващ на фона на искрящото синьо небе и при залез слънце, когато стените придобиват топли златисти тонове. А панорамните тераси, от които се вижда Адриатическото крайбрежие изскачат всякаш внезапно.

 Остуни е идеална дестинация за тези, които търсят не само красиви пейзажи за снимки във Фейсбук, но и автентичната атмосфера на стара Италия. Тук можете да прекарате часове, разхождайки се по кадаифа от древни улички, откривайки очарователни детайли - тук пълзящи рози на фона на белия камък, там пъстра керамична декорация или романтична арка. Местните магазинчета предлагат домашен зехтин с необичайни съставки като портокали, средиземноморски билки, люти чушки и трюфели, местните гризини тарали и ръчно правена паста орекиети (ушички). А малките кафенета примамват с кокетното си удобство.

Историята на Остуни търси корените си в древни времена: археологически находки показват, че хората са обитавали този район още през каменната ера. Градът обаче е основан като укрепено селище през 7 век пр.н.е. от племената Месапи. По-късно, след разрушаването му от Ханибал по време на Пуническите войни, селището е възстановено от римляните и е наречено Стурнинум.

 

Възходът на града се определя от щастливо съчетани е на географски и икономически условия. Остуни е построен на три хълма, осигуряващи естествена защита от нападения и отлична гледка към Адриатическото крайбрежие. Плодородните почви на долината Итрия допринасят за ранния разцвет на земеделието, а близостта до морето и местоположението му на пресечната точка на важни пътища улесняват активната търговия с древногръцките колонии и Рим.

 През класическия и ранносредновековния период обликът на Остуни се оформя от различни културни влияния -  от гръцки до ломбардски. Икономиката на града се основава на производството на зехтин и вино – традиции, които са оцелели и до днес. През този ранен период започва да се оформя уникалната му градска структура с тесни улички и варосани стени.

Отвъд известните си снежнобели стени Остуни крие  очарователни тайни и малко известни детайли. Тези характеристики го правят не просто красиво място, а истинска съкровищница за любознателния пътешественик.

 

Ето само няколко:

Псевдонимът на Остуни „Белият град“ (La Città Bianca) не е случаен. Традицията на ежегодно варосване на къщите с вар започва тук през 15 век. Това се е правило не само за да се създаде уникален, сияен вид, но и по чисто практически причини: варта е отразявала парещите лъчи на южното слънце, поддържайки къщите хладни, а също така е служила като естествен дезинфектант, предпазвайки от насекоми и болести. Тази вековна практика се съхранява грижливо до днес.

 

Благодарение на уникалната си архитектура и автентичната си атмосфера, Остуни многократно е бил естествен декор  за снимки на италиански и чуждестранни филми. Тесните му, криволичещи улички, древните сгради и живописните гледки са служили като перфектен фон за режисьори, които се стремят да уловят духа на стара Италия.

 

Околностите на Остуни крият истински природни съкровища – живописните карстови пещери Монтевиколи. В тях са открити следи от праисторически човешки селища. Днес мястото привлича посетители не само заради историческото си значение, но и с впечатляващите сталактити и сталагмити, създаващи магически подземни пейзажи.

 Кухнята на Остуни предлага автентично потапяне в кулинарните традиции на Пулия, където се ценят простотата, пресните съставки и богатите вкусове. Тук всяко ястие разказва историята на земя, богата на маслинови горички и плодородни полета.

 

Сред задължителните ястия в Остуни е фокача ала остунезе – местна вариация на пухкавия италиански хляб, щедро овкусен с пресни домати, маслини и ароматни билки.

Друго кулинарно бижу е орекиете  - паста с формата на ухо, традиционно сервирана с листа от ряпа или богат доматен сос. Незаменима част от всяко хранене е отличният местен зехтин, произведен от маслини, събрани в древните горички около града.

 Любителите на сирене ще оценят прясната бурата – деликатна, с кремообразен пълнеж. И меката рикота, произвеждана в местни ферми.  Вината са леки и с плодови нотки.  Те перфектно допълват пулийската кухня, особено пастата и морските дарове.

Хранителната култура на Остуни очарова както в традиционни тратории, така и с уличната храна по време на честите кулинарни фестивали. Можете да опитате пържен артишок, пресни морски дарове,  разнообразие от сладкиши на бадемова основа и традиционни пулийски десерти.

 

Гастрономическата сцена на Остуни е жизнена смесица от вековни рецепти, висококачествени местни съставки и истинско гостоприемство, което прави всяко хранене незабравимо кулинарно преживяване.

 Ако посещението ви се падне в събота  сутринта - местният пазар е чудесно място за закупуване на пресни продукти, сирена, зехтин и сувенири.

 

Непременно се разходете вечер из града, когато жегата намалее и Остуни е особено красив в лъчите на залязващото слънце и вечерните светлини. Това е времето, известно като „la passeggiata“, когато местните жители се разхождат бавно и лежерно.  С настъпването на вечерта „Белият град“, се преобразява, предлагайки уютна и очарователна атмосфера. Нощният живот тук не се характеризира с шума на шумни клубове, а по-скоро кани на шляене по осветените улици на историческия център, събирания в стилни барове и изискани вечери под звездното небе.

Сред лабиринта от тесни улички и около главния площад, Пиаца дела Либерта, ще откриете множество енотеки, където можете да опитате местни вина, коктейл барове с тераси, предлагащи спиращи дъха гледки, и ресторанти с традиционна кухня. Някои заведения могат да предлагат музика на живо през летния сезон, която допринася за незабравимото извижяване. 

Биляна Траянова от "Без багаж" - за приключения с каяци по Дунава

 

Книгата “България, най-обичана” на “Без багаж” разказва за скрити съкровища у нас

В Покана за пътуване на 25 октомври 2026 по Радио София след новините в 15 часа за книгата "България, най-обичана", в която всяки разказ е придружен от филм, който може да се гледа с QR код

Книгата “България, най-обичана” на “Без багаж” разказва за скрити съкровища у нас

Когато споменат Биляна Траянова от “Без багаж”, повечето  се сещат за затънтени кътчета, непознати земи и диви племена. Този път обаче книгата й се казва “България, най-обичана” и изненадва читателите (и зрителите) с различен поглед към уж познати адреси и разкрива скрити тайни. Зрителите неслучайно са добавени в скоби –  както в книгата за Африка към всеки разказ има QR код, който след като бъде сканиран отвежда към  филм, който визуализира разказа.

Припомням, че популярната българска телевизионна поредица за пътешествия отбеляза 20 години в ефир с 800 филма на пет континента в близо 80 държави.  Но в това издание на Покана за  пътуване Биляна, която заедно с Валери Белчински е създател не само на предаването, ами и на едноименната телевизия, разказва за най-любопитните места в България, където екипът им е снимал.

Оказва се, че по Дунава има стотина необитаеми острови, като 62 от тях са български. На тях гнездят птици, които си струва да се видят, снимат и изучат. Екипът на “Без багаж” ги посещава с каяци и с радост забелязва, че видрите се завръщат.

Книгата “България, най-обичана” на “Без багаж” разказва за скрити съкровища у нас

Не по-малко интересни са приключенията екипа на Царевец. Там попадат в истинско влакче на времето – в различни шатри възстановки на исторически периоди показват как са се обличали българите през различните векове, какво са слагали под шлемовете, как са изковавали мечовете си, как са навивали навущата, какво означават везбите по шевиците….

• 

• 

• 

В книгата става дума и за съкровища – открити по нашите земи или все още обвити в легенди.

Книгата “България, най-обичана” на “Без багаж” разказва за скрити съкровища у нас

А на Етъра са снимали може би последните майстори в старинни български занаяти, които ако не предадат знанията и уменията си, ще изчезнат завинаги.

„Без багаж“ е първата българска продукция, която излиза на световния телевизионен пазар с десетки излъчвания по Би Би Си и редовно присъствие на MIPCOM в Кан. Сключвайки договори с британския гигант BBC и с телевизионни канали на четири континента, достига до обща аудитория от над 2 млрд. зрители. Така Биляна Траянова и Валери Белчински се оказват първите български продуценти с подобен успех.

Книгите на "Без багаж" можете да поръчате тук

https://www.bezbagaj.store/

В Покана за пътуване - от Мексико до Мустанг

 На 18 октомври 2026 след новините в 15 часа по Радио София

 

Невяна Троянска е дългогодишен кореспондент на вестник Труд във Варна, журналист с впечатляваща кариера, автор на три  книги, собственик на сайта брат.бг, но преди всичко е неуморим пътешественик. Още не се е върнала от едно пътуване и вече мечтае за следващото. Разбрах, че е била в Мексико и аз веднага набрах телефона, за да ни разкаже.

Невяна Троянска, която ни развежда из забележителностите на полуостров Юкатан, е Член на Съюза на българските журналисти и на АБУЖЕТ - Българската асоциация на журналистите и писателите по туризма. Автор е и на две книги, удостоени  с Голямата награда в конкурса в памет на ирландската журналистка Вероника Герин и с Годишната награда “Смели репортери” на Центъра за развитие на медиите. Е, и на книги с пътеписи, разбира се.

Най-прочутата забележителност на полуостров Юкатан в Мексико е Чеченица, градът на маите, избран за едно от новите седем чудеса на света, но там също ката са Ушмал, Ек Балам,  Валядолид, Мерида. Невяна е изръшкала повечето исторически кътчета, но, разбира се, е стигнала и до плажа.  Ако изслушате звуковия файл, и вие ще осъзнаете, че държавата  на маите определено не е  за еднократно посещение.

 

След като посетихме мезоамерика предлагам да отскочим до

Най-тайното кралство на планетата - Мустанг

Някога кралство Мустанг  е било смятано за независима територия, но езикът и културата на хората там са неразривно свързани с Тибет. Има обаче една съществена отличителна черта: днес Мустанг е една от малкото части на Тибетското плато, в която все още не е проникнал Китай, който се стреми да установи властта си над целия регион.

Може би затова древната култура е останала практически непроменена. В самия Тибет тя постепенно се размива в „китайска идентичност“.

Има няколко начина да стигнете до Мустанг. Най-лесният е да си купите билет за малък самолет, излитащ от уютния курортен град Похара в Непал, известен като междинна спирка за много алпинисти. За тези, които обичат предизвикателствата,  физически са подготвени и искат да се възхищават на необичайни пейзажи, се препоръчва многодневен преход през лунните планински пейзажи. Или, в най-лошия случай, кратко пътуване с автобус до Мустанг от Лхаса или Непал.

Нека се върнем към кралството, чието минало и настояще са неразривно свързани с много митове и мистерии. Столицата на Мустанг е малкият град Ло Мантанг, крепост на стотици години. Вратата към тази изолирана част е долината на река Кали Гандаки. Някои свръхактивни туристи не се притесняват да се разхождат с дни по планински скали и пътеки, които се спускат в бездната. Те ентусиазирано преминават един проход след друг и накрая...на 3850 метра билото предлага спираща дъха гледка – платото, на което се намира Ло Мантанг. Градът е “малко по-ниско” -  на респектираща надморска височина - 3730 метра.

Трудно е да се нарекат жилищата в града архитектурни чудеса - те са стотина обикновени кирпичени къщи. Цената да влезете в кралство Мустанг е доста висока, може да ви докара инфаркт и ще ви трябва парамедик. А дори вече не е 500 долара за денонощие, каквато е била в миналото. Днес е едва $50 на ден и няма ограничения във времето за престой.

 Когато за първи път влезете в Ло Мантанг, ви обзема странно, болезнено чувство на празнота от всичко, което сте видели. Пътеводителят обаче ви напомня, че сте на територията на средновековен град, оцелял до наши дни, практически непроменен от 15-ти век.

Уличките между къщите са толкова тесни, че започвате да се страхувате... Сякаш  стените ще се затворят, правейки невъзможно движението напред. Смътно е усещането, че сте заклещени в някакъв сложен лабиринт. Градът е разделен на четири части, всяка със собствена административна власт, начело с кмет. За най-престижна се смята тази до  кралския дворец, разбира се. Да живееш близо до градските порти или централния площад също е добре; социалният татус е по-висок, въпреки че навсякъде има видими признаци на безнадежден упадък и бедност.

Както и другаде в Тибет, местните манастири с  уникални древни стенописи, изобразяващи фантастични демони, се считат за хранилища на много тайни знания. Някои обители са разположени издълбани скали. Това са уникални структури, тъй като изискват доста сложна строителна техника. Веднъж влезли вътре, се мъчите да се ориентирате по сложните стълбища, някои от които водят до скрити проходи. Но няма смисъл да ги следвате. Те водят до монашески килии, до които достъпът е  забранен.

 Почти не са останали такива места на нашата планета. Малко хора живеят в Мустанг, около  хиляда -  в Ло Мантанг. Те все още почитат духовете на предците си и се страхуват от демони. Този свят е навсякъде около нас, просто не го виждаме, вярват  поданиците на Мустанг.

Древните статуи, открити в кралството  се смятат за мостове към онези светове, където на обикновените смъртни достъпът е забранен. Това е хармоничен свят, в който всеки човек следва Колелото на живота. В него  няма място за агресия, съревнование, жестокост. Хората винаги са доброжелателни и приветливи, но в същото време твърдата кастова система е непреодолима. 

Йерархично разделението е на три касти. Начело са кралят, кралицата и престолонаследникът. Най-висшата каста включва и аристократите. Тези хора ръководят областите, служат в кралския двор, управляват села и имат право да търгуват с исторически ценности и антики. Следващата в йерархията е селската каста, групата Гурунг.  Те работят за себе си, за краля или за аристократите. Всяко семейство плаща данък в натура на монарха. В самото дъно на социалната стълбица са ковачите и месарите. Никой от по-висшата каста не може да коли животни, защото това го осквернява. Между другото, кой знае защо музикантите също принадлежат към долната  каста. На членовете им е забранено да се заселват в града.

Кастите се различават дори в погребалните ритуали. Най-висшата  изгаря покойника на клада, фермерите оставят мощите му да бъдат изкълвани от птиците и само долната каста го полага в земята.

В средата на всички улици има канал с кална вода с надвиснала над него каменна арка. Сякаш някой започна да създава велика столица с вдъхновение, а след това е махнал с ръка и е зарязал всичко.  И резултатът е мъничък, примитивен и изоставен модел на Венеция.