Лесото и Свазиленд - едни от най-малките държави в Африка

 

Лесото и Есватини – последните монархии в Африка

В Покана за пътуване на 11 януари 2026 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Мира Баджева за единствената държава на Черния континент, където има 200 реки и водата е в изобилие

Лесото и Есватини – последните монархии в Африка

„Ние искаме да дадем две неща на децата си. Първото е корени, второто е крила“. Не знам дали тази африканска поговорка идва точно от Южната част на континента, но много ми допадна за начало на разговора ми с журналистктата Мира Баджева, която неотдавна се върна от завладяващо пътешествие до миниатюрните кралства Лесото и Есватини.

Ако се чудите коя е последната спомената държава – това е новото име на Свазиленд. И двете страни като дестинации са вълнуващи и непознати, което ме предизвика да поканя, издателката на списание Voyage да ни разкаже за тези африкански джуджета.

Преди това да искам да добавя това, което тя ми сподели – най-голямото богатство на тази държавица не са диамантите, а  водата, тъкмо понеже е изцяло планинска с височина между 2000 и  3000 метра.

Лесото и Есватини – последните монархии в Африка

Това я поставя в привилигеровано положение спрямо съседите й. Лесото продава вода, произвежда електроенергия.

Дори южноафриканският екскурзовод Рей казал на Мира с шеговита горчивина в гласа, че някой ден миниатюрното кралство ще управлява Африка, защото водата е най-ценния и оскъден ресурс на континента, а Лесото ще държи ръката си на кранчето. Там има над 200 реки и благодарение на китайски инвестиции те вече са хванати в язовири.

• 

• 

Мира Баджева е избродила кралство Лесото на длъж и шир, което не е много трудно – площта му е малко над 30 хиляди кв.км.

Лесото и Есватини – последните монархии в Африка

Мира Баджева в Лесото

Лодж в Лесото

• 

• 

• 

• 

Заради водата в Лесото е много зелено

Тя спомена и, че спускането по най-високия отвесен водопад в света е достъпно за всички и не изисква специални умения. Поради този факт идеята да посетя парламентарната монархия Лесото трайно заседна в ума ми.

Но журналиската е била в още едно кралство. Свазиленд. Всъщност, вече се нарича Есватини. Прекръстено е на името на основната народност там. Звучи още по-далечно и още по-непознато.

Есватини – последата абсолютна монархия в Африка

Територията на Есватини е едва 17 хиляди кв.км. Това я нарежда на предпоследно място по площ в Африка. По-малка е само Гамбия.  В замяна на това биографията на кралете й е доста зрелищна, както ще научите от Мира Баджева.

Есватини – последата абсолютна монархия в Африка

Есватини – последата абсолютна монархия в Африка

Държавата, последната абсолютна монархия в Африка, е мъничка, но странностите на владетелите й поразяват въображението. Природните й красоти – също.

• 

• 

• 

• 

Изненада ме и определението за политическата система в Есватини – монархическа демокрация. Чист оксиморон. Кралят е държавен глава  и назначава министър-председателя и кабинета. Природни паркове, древна история, неповторими музика и танци – все притегателни за туристите „екстри“.

Но човек трябва да е бдителен – там е едно от най-високите нива на разпространение на ХИВ и СПИН в света, поради тази причина прирастът на държавата е отрицателен.

Музей в старинна португалска къща насред индийския щат Гоа

 

Площта на най-малкия индийски щат Гоа е 3702 кв. км. Разположен е на полуостров, вдаден в Арабско море.  Населението е 1 404 833 души. Което на фона на милиард и половина индийци си е направо квартална цифра. 65 на сто са индуисти, 28% - християни. Мюсюлманите живеят в селските райони, а юдеите държат казината. Китайците пък са окупирали внос-износа.

Климатът е тропически и мусонен. Първи португалските мореплаватели са описали това природно явление, плавайки през XVI в. към Гоа - основен източник на подправки в онези времена. 
Столицата Панаджи има 45 000 жители, но сякаш всеки от тях кара по две коли едновременно плюс мотор и е хукнал нанякъде в шеметния трафик. Така поне на мен ми се струва във водовъртежа от клаксони и превозни средства. 

Плажните купони са прочути. На плажа Багататор на рейв парти се събират понякога до 25 000 души. 

Ние обаче ще ходим в едно прехвалено заведение, където ще вечеряме,  е толкова смехотворен кич, че се кикотим с глас. 

Пещери и дворци, изградени от гипс, тел и някаква мрежа, която прозира през дупките. Върхът е най-дългата полегнала фигура на жена в цяла Азия – голям повод за местна гордост. Момата, създадена от гореспоменатия материал, кротко дреме. Дрешките й - къса поличка и нещо като сутиен с ръкави са от... трева, а едната й ръка е потопена в малко езерце. В желанието си да й направя незабравима снимка, разбира се, цопвам в него и цяла вечер сандалите ми сърцераздирателно джвакат от тинята.

 

Е, на следващия ден си идваме на думата! Ще ни водят в истинска господарска къща „Потомствената Гоа” в селцето Лоутолим.  През 1995 година местният художник Маендра Жоселино Араужо Алвареш създава в наследствения си дом този странен музей, в който почти всичко или е фамилна ценност, или е създадено от собствените му ръце. Върху деветте декара на семейното имение на около 25 км южно от столицата Панаджи, творецът е издигнал историческо гоанско селце, каквито са били преди повече от 100 години.

Шок първи! Въпреки класическото португалско благородническо име на входа ни посреща възможно най-типичен индус.  Грациозни лебеди украсяват рецепцията. Слонове носят върху гърбовете си колоните на преддверието, обсипани с цветя. 

Шок втори! След  гоанското посрещане от момичета в национални носии се озоваваме в колониална гостна, която португалските благородници сякаш не са напускали.  Фигурален мраморен под пръска прохлада, тежко резбовани шкафове крият семейния порцелан и среброто, по стените висят фотографии на отдавна изтляли местни аристократи в старовремски тоалети и поза „глътнал бастун”.  

Паланкин, стенен телефон с фуния вместо слушалка, кристални полилеи и лампи с абажури от избеляла коприна, лампов радиоапарат, навиващ се грамофон... В кухнята  са съхранени домакински сечива, делви с образи на петли, бъчви за порто, хамаци, дамаджани и везни. По специалните рафтове за вино съдим колко тачена е била напитката по тези земи. Те са хитроумно проектирани така че под полегналите шишета да има поставки за нанизване на чаши с гърлата надолу. Като в класически бар.

Вляво е фамилният параклис с образа на Исус и запалени свещи. Вдясно – поставка за бастуни с всякакви дръжки, вкл. и със скрита сабя.

Шок трети! Излизаме на двора и попадаме в гоанско село отпреди векове. В отделни колиби мистър Алвареш е представил с фигури от гипс, но с автентични сечива, различни професии и прослойки от доколониалния период и през него – рибари плетат мрежи, занаятчии дялкат, шият, плетат,  в нещо като килийно училище с надпис Escola da Musica преподават пеене и свирене на инструменти, селяни връзват снопи,  минаваме край кръчми и дестилерии за споменатата ракия от кашу – фени. Идеята е да се види как навремето хората са живяли в хармония с природата. 

Не можем да пропуснем и колекцията с 1700 християнски кръста от цял свят, поставени в рамки с формата на кръст, естествено.

Внушителна е фигурата  на Паршурам, легендарният създател на Гоа. Аватарът на бог Вишну определил границите на „земния рай”  като изстрелял с лъка си стрела от  планината Саядри в посока Арабско море. Полетът й очертал границите на Гоа.

Влизаме в пещерата Биг фут. Естествено всички се вторачваме в  отпечатъка на гигантски крак, пълен с вода и венци от цветя в скалата. Легендата разказва, че преди векове местен богаташ имал толкова добро сърце и вяра в боговете, че раздавал на нуждаещите се всичко, което имал. Алчните му съседи го излъгали, че са в нужда и взели последните му пари. Той не се разлютил, ами застанал на един крак и започнал да моли боговете за милост и смирение. И така – дълги години, колкото да се образува отпечатък. Гоанците са абсолютно убедени, че ако човек постои малко в огромното каменно стъпало, ще има късмет цял живот. Нали се сещате как наврях и двата си крака 36 номер вътре. Засега не се оплаквам. Действа!

 Най-значимата забележителност на „Потомствената Гоа” (поне според създателя й), е фигурата на поетесата от 16-и век Мира Баи, посветила живота и творчеството си на Кришна. На видно място в музея стои сертификата от „Световни уникални рекорди”, който удостоверява, че сътворената само за 30 дни от Маендра Жоселино Араужо Алвареш скулптура е най-голямата, изсечена от местния камък латерит на земното кълбо.

Художникът е изобразил в 14 метра дългата и 5 метра широка фигура поетесата, която свири на своята тамбура с барелефи на слънце и лотос – мистични елементи.  На главата на Мира Бай скулпторът е поставил диадема от златни цветя, носена от гоанките по празник.

Толкова е причудливо, че човек не може да му се насити!

В Музея на бъдещето в Дубай роботи правят кафе и ви създават персонални парфюми

Музеят на бъдещето в Дубай е една от най-необичайните сгради в света и си струва човек да я впише в дългия лист с желания за посещение. Често я наричат новият архитектурен символ на града, наред с небостъргача Бурж Халифа и изкуствения остров с форма на палма. Наистина е впечатляваща благодарение на уникалната  форма на сребърен пръстен и калиграфски надписи на арабски.

Ефектната сграда, която няма начин да не сте виждали на снимка, се намира в района на DIFC (Дубайския международен финансов център). До нея е много лесно да се стигне -  най-близката метростанция до Музея на бъдещето е Emirates Towers (на червената линия). Можете да извървите 200 метра под земята от спирката, следвайки табелите. По този начин директно ще влезете вътре в сградата. Още по-близо от метрото е автобусната спирка T10 - Музей на бъдещето. Рейсът тръгва от Dubai Mall.

Билети ще са ви необходими само ако искате да разгледате експозициите на музея. Иначе сградата има входове, през които можете да обиколите безплатно фоайето. Единият е споменатият покрит проход от метростанция Emirate Towers.  Вторият е откъм Sheikh Zayed Road. На 40 метра вляво от него има интересна арт инсталация,  почти винаги заобиколена от снимащи туристи. 

Ако сте решили да посетите Музея на бъдещето през есента или зимата е добре да си вземете билети онлайн предварително. Те се продават за определено време и броят им за всяка сесия е ограничен, за да се избегне струпване. Абсурдно е да си намерите в същия ден. На официалния уебсайт можете да добиете ценните пропуски най-много за три месеца напред. Цената им е 149 дубайски дирхама, около 67 лева. Деца до 4 години влизат безплатно, ако можете да докажете възрастта им с документ.

Какво можете да видите  без билети

Влизайки в преддверието ще се възхитите на футуристичния интериорен дизайн. Основната му идея частично повтаря външния вид на музея. 3-те асансьори, проектирани като космически капсули,  спират дъха. Роботи правят кафе и създават персонализирани парфюми.  Огледален робот делфин лети из залата, размахвайки спокойно перки. 

Човек си мисли щом безплатната част е толкова красива и необичайна, то платената трябва да е извънземна. Но дори да ударите на камък с билетите, отвън сградата е наистина впечатляваща с площ от 17 000 квадратни метра. Филигранният орнамент наподобява арабска писменост и събужда въпроса какво точно гласи.  Това са 3 цитата от стихотворение за бъдещето с автор  шейх Мохамед бин Рашид Ал Мактум, настоящия емир на Дубай, министър-председател и вицепрезидент на ОАЕ, вторият човек в държавата след президента.

Ето какво е сътворил:

„Няма да живеем векове, но създаваме нещо, което може да служи стотици години.“

„Бъдещето принадлежи на тези, които си го представят, проектират и прилагат. То не чака. Може да бъде проектирано и построено сега.“

„Тайната на обновяването на живота е в развитието на цивилизацията и прогреса на човечеството“

Надписите са дело на местния майстор Матар Бин Лахедж. Той е и автор на арт инсталацията „Силата на думите“ в двореца Каср Ал Уатан в Абу Даби с цитати от първия президент на ОАЕ, шейх Зайед.

Осветени, вечер надписите върху Музея на бъдещето изглеждат още по-впечатляващо. Датата за откриването му не е избрана случайно. Той бе отворен на огледалната 22.02.2022 г. Височината му е 77 метра, има 7 етажа, два от които са затворени за посетители.

Основната му цел е да покаже какво бъдеще ни очаква 50 години напред. Обиколката на изложбата започва на последния етаж. Всяко ниво има своя собствена тема. В този музей експозицията се състои главно от различни сензорни устройства и дисплеи, които помагат за демонстриране на определени постижения. Най-необичайната част е „Библиотеката на живота“, която съдържа около 4,5 хиляди животински ДНК кода.

Под покрива на футуристичната сграда са комбинирани напреднали технологии и прототипи на иновации, които тепърва ще бъдат внедрени. Всъщност това е „обратен музей“:  пази артефакти от миналото, а показва какво може да бъде бъдещето.

Самата сграда е сложна овална фигура с дупка в центъра. Според архитектите овалът символизира човечеството, хълмът, на който се намира музеят, е нашата планета, а празното пространство -  несигурността на бъдещето. Структурата няма вътрешни опори, а рамката ѝ е изработена от метална мрежа. По този начин архитектите са се погрижили за природата, като са свели до минимум използването на стомана и други строителни материали.

Екологичността на Музея на бъдещето е очевидна не само в архитектурата му: за обслужване на модерната сграда се използват възобновяеми енергийни източници. Тя се захранва от слънчева електроцентрала. А отпадъчните води, които преминават през няколко етапа на пречистване, се използват повторно за водоснабдяване.

Пътуването към бъдещето започва във фоайето на музея

Вместо обичайните хартиени билети, на ръката на госта се поставя панделка с чип: гривната задвижва интерактивни експонати. След това футуристичен асансьор, стилизиран като космически кораб, отвежда посетителите до петия етаж, откъдето започва разглеждането на експонатите.

Пети етаж. OSS Hope: космос

Дори изкачването тук е възможно най-атмосферно. Посетителите наблюдават как асансьорът лети през междузвездното пространство и в края на пътуването ще се скачат с космическата станция. И всичко е направено възможно най-реалистично: използвайки компютърна графика, инженерите са моделирали пейзажи, които имитират гледката през прозореца по време на полет с кораб от Дубай директно в космоса. Дори звуците са подходящи: от шума и лекото трептене в началото до медитативната музика при приближаване към космическата станция.

Първото нещо, което пътешествениците виждат след скачването, е огромен прозорец с панорама към открития космос. Те са посрещнати от аватар - красивото момиче Ая. Тя е гидът по време на екскурзията.

Тук създателите на музея са се опитали да си представят и моделират космически технологии, които ще бъдат използвани през 2071 г., и да разкажат за космическите изследвания в бъдеще. Например, можете да „пробвате“ скафандър на астронавт: изберете скафандъра, който ви харесва, на един от мултимедийните щандове, приближете се и изчакайте скенерът да направи снимка на лицето ви и да я постави в рамката на скафандъра.

Четвърти етаж. Институт HEAL: екология и биология

Тази зона в музея е посветена на флората и фауната на Земята. Първо, гостите са посрещнати от зала с дигитална проекция на амазонската тропическа гора, където могат да наблюдават навиците на животните в джунглата на огромен екран.

След това посетителите преминават към интерактивната биотехнологична зона: тук трябва да активирате мултимедийни екрани с помощта на чипа върху гривната и да видите как се култивират нови растителни видове в лаборатории. Или можете сами да създадете цяла гора. За да направите това, трябва да поставите гривната до скенера - от нея ще се движи „енергиен път“, от който на огромен екран ще започнат да растат дървета. Третата зала съдържа „Трезора на живота“ - огромна стая с холографски изображения на животни, морски създания, растения и насекоми.

Трети етаж. Ал Уаха: зона за релаксация и медитация

Това е най-спокойното място в Музея на бъдещето. Всичко тук е насочено към релаксация и възстановяване на вътрешната хармония с помощта на сензорни и мултимедийни технологии.

В Ал Уаха ходите по „движещ се пясък“ - килим, който имитира движението на дюните. Освен това, колкото по-бавно се движите, толкова повече меки вълни се появяват на пода.

Или можете да медитирате в отделна зона с ниски дивани: през тях преминават вибрации и на тавана се появяват сенки, напомнящи вълнички по водата - чудесен начин да се откъснете напълно от всичко и да се съсредоточите върху чувствата си.

 

Втори етаж. Утре Днес: за живота на хората на бъдещето

Тук пътешествениците ще се запознаят с иновативни технологии, които се разработват не само в ОАЕ, но и извън техните граници.

Има различни експонати: от прототипи на роботи и демонстрации на възможностите на изкуствения интелект, до технологии, които вече се внедряват. Например, фрагмент от безжична зарядна станция за електрически автомобили, вече инсталирана под някои пътища по света. Благодарение на тях автомобилите се захранват с енергия по време на шофиране.

Изложбата включва и изобретения, които все още са в процес на разработка. Сред тези технологични чудеса е костюм за летене из града. Той работи с керосинови двигатели и батерия в раница, която захранва ръкавите с енергия. Използвайки ръцете си, собственикът на такъв костюм ще може да контролира скоростта и посоката на полета, а информация за количеството гориво ще се показва върху дисплея на шлема.

Освен това, на втория етаж има изход към наблюдателната площадка на музея. От нея се открива отлична гледка към високите кули на Дубай. Мястото е винаги претъпкано и трябва да улучите момента, за да направите добри снимки.

Първи етаж. Бъдещи герои: изложба за деца

Всичко тук е насочено към развиване въображението на малките гости. Зоната е условно разделена на три части, като във всяка от тях на децата се дават задачи. Те са насочени към развиване на съзидателно мислене, любопитство, способност за работа в екип и други полезни умения. По същество това е огромна детска площадка с футуристични люлки, инсталации за катерене и интерактивни атракциони.

Проф. Пимпирев: Антарктида може да бъде населена

 

На Антарктида са родени 11 деца – съвсем целенасочено

В Покана за пътуване на 28 декември 2025 по програма Христо Ботев на БНР: Проф. Христо Пимпирев с куриози за Ледения континент. Петя Кръстева и Магдалена Гигова за Гуаякил – най-голямото пристанище на Еквадор със съдействието на Карта холидей

В Гуаякил – паметник, който отбелязва известната среща на Симон Боливар и Хосе де Сан Мартин, на която обсъждат независимостта на Еквадор

Новата научнопопулярна енциклопедична книга „Антарктида – история, природа, българските полярници“ вече пое към любопитните читатели. Четивото е  впечатляващ разказ за най-непознатия континент на планетата и за българското присъствие там. 

Автори са проф. Христо Пимпирев и Иглика Трифонова, чиито имена от десетилетия свързваме с нашата полярна история, както и с биографичната книга за проф. Пимпирев „Антарктическият стопаджия“, излязла  през 2024 г.

На Антарктида са родени 11 деца – съвсем целенасочено

Новата им творба е събрала най-пълната и актуална информация за Антарктида – до юли тази година и обединява  наука, история, география, приключения и човешки истории. С човека-експедиция  Христо Пимпирев разговаряхме в Софийския университет. 

Познатият на цял свят професор е преподавател, учен и полярен изследовател. Председател е на Българския антарктически институт и директор на Националния център за полярни изследвания. Ръководител на 33 български антарктически експедиции.

На Антарктида са родени 11 деца – съвсем целенасочено

Автор на 13 книги, 10 документални филма, един игрален филм и над 250 научни публикации. Носител на повече от 20 награди, сред които и  Ордена на Исабел Католическа“, присъден му с указ на краля на Испания Фелипе VI. Проф.

Пимпирев е включен в световна класация на стоте най-изявени полярни изследователи на земята.

Пимпирев връх на о. Александър, Пимпирев ледник и Пимпирев бряг на о. Ливингстън в Антарктида, както и новооткрит вид микроскопично водорасло  носят неговото име.

За фотосите от Ледения континент трябва да отдадем дължимото и на съавторката му в енциклопедията за ледения континент Иглика Трифонова. На нея пък е кръстен нос на остров Ливингстън. Тя е участник в шест български експедиции. Като фотограф и журналист публикува в български и чужди медии.

Дългогодишен председател на Асоциацията на младите полярни изследователи (АПЕКС България). Член на Съюза на българските журналисти и на Българския антарктически институт. През 2022 г. е включена в световна класация на стоте жени в полярната наука и образование, които вдъхновяват поколения млади изследователи да станат полярни учени.

На Антарктида са родени 11 деца – съвсем целенасочено

В Енциклопедичната книга за Антарктида на Иглика Трифонова и проф. Христо Пимпирев силно впечатление ми направи факта, че на далечния континент са родени 11 бебета. Поинтересувах се това случайно ли е или е организирано и целенасочено.

Оказа се, че раждането им там е съвсем нарочно. Чили и Аржентина спорели на кого принадлежи ценния къс земя и решили да я населят със свои граждани.

От първата българска антарктическа експедиция са минали  37 години. Двата вагона от 18 квадрата са прераснали в цяло селище.

На Антарктида са родени 11 деца – съвсем целенасочено

„Българските учени работят със свои колеги от цял свят, а за тях е въпрос на чест да бъдат част от нашата база и да  дават своя достоен принос за решаването на глобалните научни проблеми. Малката балканска страна доби правото да определя съдбата на цял един континент и заедно с още 28 държави да управлява една десета част от нашата планета“, гордее се проф. Христо Пимпирев.

От първата българска антарктическа експедиция са минали  37 години. Двата вагона от 18 квадрата са прераснали в цяло селище.

Антарктическият договор, подписан през 1959-а и влязъл в сила две години по-късно през 1961 г., е международно споразумение, което превръща континента в научен резерват, забранява военната дейност, насърчава свободата на научните изследвания и замразява териториалните претенции, като позволява само мирно ползване на континента.

Проф. Христо Пимпирев също спомена този забележителен документ и у мен възникна въпросът “Има ли клауза, която възпира заселването, защото богатите вече летят в космоса все едно минават по Родео Драйв. И ако земята стане прекалено населена, няма ли опасност Антарктида да се превърне в луксозно гето за милионер. „Защо не?!“, отговори Христо Пимпирев и се аргументира в „Покана за пътуване“.

През есента на 2025 г. започна 34-та национална антарктическа експедиция. Професорът ще се присъедини към изследователите съвсем скоро.

По план корабът Св. Св. Кирил и Методий трябва да се завърне в България около 14 април. Тази година задачата е да се довърши православният храм, а научната програма е най-мащабната до сега и обхваща ключови теми за бъдещето на планетата с участието на двама португалски учени и морски биолози от САЩ.

Най-многолюдният град на Еквадор – Гуаякил, се намира на западния бряг на река Гуаяс, която се влива в Тихия океан. 

Някои от сградите в Гуаякил напомнят италианската архитектура

Градът е основно пристанище, важен стопански, културен и промишлен център от международно значение.  Климатът е горещ и влажен.

Най-старата част на Гуаякил, Las Peñas, е възстановена в атрактивен квартал с художествени галерии, кафенета, магазини, барове и ресторанти и най-вече с колоритни колониални къщи.

Най-старата част на Гуаякил, Las Peñas, е възстановена в атрактивен квартал

На върха на хълма има фар, от който се открива изумителна гледка към “Перлата на Тихия океан”, както наричат града. Крайбрежната алея Malecon  е най-известната забележителност на града. Тя се вие по  поречието на реката.

Между ресторантите, кината и местата за забавление изпъква  впечатляващ паметник, който отбелязва известната среща на Симон Боливар и Хосе де Сан Мартин, на която обсъждат независимостта на Еквадор. 

Не позволявайте на столицата Кито да знае, но някои казват, че Гуаякил е най-добрата дестинация на Еквадор. Точно това си помислихме с журналистката Петя Кръстева, когато се разхождахме по Малекон край реката Гуаяс и посетихме парка Семинарио.

Гуаякил

Едно от най-големите достойнства на град Гуаякил, за който ви разказахме с Петя Кръстева, е пристанището, може би най-натоварените в Южна Америка – жизненоважно за икономиката на Еквадор. Селището е и важен транспортен център. От летището му тръгват всички полети за островите Галапагос.