Ако успеете да стигнете до Туркменистан наистина ще има какво да видите: запазени следи от динозаври и древни крепости, „Портите на ада“ и огнени каньони, кервансараи по Пътя на коприната и невероятни градове-оазиси. Ето кажем какво не бива да пропускате в тази мистериозна централноазиатска държава.
Белият град Ашхабад: От килими до дворци
В столицата на Туркменистан джамиите и националните символи стоят редом до паметници на Пушкин и Ленин: незабравима смесица от азиатски привкус, мюсюлмански обичаи и съветско минало. Ашхабад често е наричан „белият град“ – след опустошителното земетресение от 1948 г. много сгради са облицовани с много светъл камък.
По стъпките на древни гущери
Живи динозаври са бродили тук преди милиони години. Представете си плато с размерите на три или четири футболни игрища, прекосявано от мегалозаври. Никъде другаде на планетата не можете да намерите толкова много перфектно запазени отпечатъци от праисторически жители - има около три хиляди от тях.
Следите от мощни лапи, с размери 70 на 65 см (сравними със собствения ръст), образуват тридесет и един пътеки.
Отлично запазени са. Уви, само следите, не самите динозаври, защото в древността тук е имало блато. Постепенно блатата са пресъхнали и са се вкаменили, а варовиковата плоча под тях се е издигнала и наклонила. По-късно слоеве пръст и мека скала са ерозирали от водата и се оголили от вятъра, разкривайки това чудо.
„Градът, върху който почива Вселената“
Най-старият централноазиатски град-оазис по Пътя на коприната, датиращ отпреди пет хиляди години, Мерв е бил център на арабското знание и столица на Селджукската империя, съперничейки си с Багдад и Константинопол по мащаба на строителството си. В древността е бил описван с помпозни епитети: наричан е „майката на градовете на Хорасан“ или „градът, върху който почива Вселената“. Разцветът му завършва в началото на 13 век с нахлуването на монголските орди.
Просто е изумително колко отминали събития, народи и държави е обхванал оазисът Мерв, сега исторически парк.
Газовият кратер Пламтяща пустиня
Адски огън, изригващ на повърхността, демонстрационна версия на отвъдния живот, „Портите на ада“, „Сиянието на пустинята Каракум“ – газовият кратер, пламтящ повече от половин век, е трудно да се опише без метафори.
Гледката е наистина впечатляваща, особено през нощта. Представете си огромна яма, зееща в пустинята, където огън гори от десетилетия. Пламъците понякога се издигат на петнадесет метра във въздуха.
Този кратер е изкуствен. През 1971 г. съветски геолози, провеждащи газови проучвания, решават да запалят газа след срутване, надявайки се пламъците да угаснат в рамките на няколко дни. Те все още горят.
Пустинята Каракум
Великата пустиня Каракум, една от най-горещите в света, заема почти три четвърти от Туркменистан. Това е царство на пясък и сухи тръни, жега през деня и студ през нощта, дюни, простиращи се до хоризонта, и такър - пукнатини в изсъхналата почва.
Великият път на коприната е минавал оттук: векове наред кервани от камили са пресичали тази област, доставяйки китайска коприна, индийски подправки и други стоки. Трудностите на подобно пътуване са трудни за представяне: не е чудно, че името Каракум се превежда като „черни пясъци“. Летните температури тук достигат 50°C, а пясъкът се нагрява до 80°C.
Партските крепости на Ниса
Ниса е бил най-богатият град на Партската империя през II и III век сл. Хр. Старата крепост Ниса, с могъщите си стени и многобройни кули, е служила като царска резиденция. Тя е разрушена през 226 г. сл. Хр., но паметта не може да бъде изтрита. Тя е запазена в руините на колонната зала, светилищата и укрепленията, както и в глинените плочи, текстилните изделия, съдовете с форма на рог и скулптурите от мрамор и слонова кост, открити на мястото.
Крепостта е обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Археологическите разкопки предлагат поглед върху ежедневието в древния град. Въпреки че някои от стените са твърде модерно реставрирани, все още можете да усетите дъха на времето и да докоснете хилядолетни камъни.
Каньонът Янги-Кала: Многоцветни скали
Името на каньона се превежда от туркменски като „Огнена крепост“. Стръмните му стени са съставени от червена скала със слоеве от бяло, жълто и оранжево. Вълните на древното море Тетис някога са бучали тук, но през хилядолетията вятърът и водата са взели своето и сега подобните на крепост, многоцветни скали се издигат, пленявайки въображението.
Цветът на скалите се променя в зависимост от светлината. Огненият каньон е особено красив в лъчите на залязващото слънце, когато пясъчникът сякаш свети. „Туркменски Марс“ е само едно от прозвищата на каньона.
Кервансарайът Даяхатин: Средновековен хан
Този кервансарай от 11-12 век на брега на река Амударя датира от времето на селджуците, Златната орда и Тимуридите, потомци на известния пълководец Тамерлан. Тогава тук е кипял живот: кервани идвали и си отивали, търговци се суетили, а богати пътешественици пристигали. Тази масивна тухлена конструкция все още впечатлява с размерите си и геометричните шарки по фасадите си.
Дехистан: Хилядолетна джамия
Археологически резерват на мястото на бивш средновековен град. Времето не е било благосклонно към тухлените стени, портите, джамията и некропола на града, но фрагменти предлагат поглед към древната архитектура. Порталите на джамията, с техните сводести сини графични орнаменти и 25-метровите минарета, издигащи се наблизо, са особено красиви.
Близо до древното селище се намира некропол с мавзолея Шир-Кабир, смятан за най-старата джамия в Туркменистан. Той датира от 10-ти век и въпреки многобройните реконструкции, в интериора са запазени автентични елементи от този период, включително резбован михраб.
Куня-Ургенч: Средновековната столица
Един от най-старите градове в Туркменистан: археолозите датират останките на крепостта към V-II век пр.н.е. Тя е била столица на средновековната държава Хорезмшах, разграбена от войските на Тамерлан през 14-ти век.
Мощните порти на кервансарая с цветната си аркова орнаментация, мавзолеят Тюрабек ханум с великолепната си куполна украса и 60-метровото минаре Кутлуг-Тимур, най-високата подобна структура в Централна Азия, са оцелели от Средновековието. Гидовете горещо препоръчват това място на ценителите на мюсюлманската архитектура и любителите на обектите на световното наследство на ЮНЕСКО.
