Певецът Константин Белчев с беквокалисти баща му и майка му Михаил и Кристина Белчеви:

Едно момиче е слушало моя песен 160 пъти за една нощ

Магдалена ГИГОВА

Косьо, понякога не ти ли е двойствено? От една страна, винаги ще те сравняват с баща ти, а от друга, е истински късмет да можеш по всяко време да получаваш професионална оценка и подкрепа от родителите си?

• Косьо: Аз оценка и подкрепа винаги ще получа от родителите си. Който иска, да ме сравнява с баща ми. Всеки може да прецени какво правя. Имаме доста големи различия и в стила, и в текстовете. Моята музика е с модерно звучене и лирични текстове. Аз пея за любов. Това е вечна тема. Нека да си купят албума ми „Свръхдоза любов“, да чуят и след това да говорят. Ако нямат представа, не могат да имат правилно мнение.
• Мишо, а ти имаш ли притеснения, че винаги ще го сравняват с теб?
• Мишо: От него и от мен зависи. Защото ако аз прекалено много навляза в неговата територия и правя опит да му давам акъл или да го направлявам, това ще бъде голяма моя грешка. А Константин е достатъчно умен, за да гради сам кариерата си. Вече има свой почерк. Музиката му е много различна от моята, но е продължител на една романтична ниша в българската забавна песен. В него виждам себе си като млад в посланието, в търсенето на поезията в песента. Той си пише сам музиката за песните, докато аз като автор на музика имам само десетина песни в живота си. Една от тях е „Булевардът“. Повече време отдавах на „изпятата поезия“. Когато пише текстове, помагам, но не се бъркам. Той оценява това и сме в чудесен творчески тандем на спокойствието и на поносимостта.
• Това ли е неосъзнатият урок, който си му дал?
• Мишо: Може би да, но урок не е подходяща дума. Аз не обичам да давам напътствия. Косьо едновременно е малко момче, а в същото време един млад, но зрял европеец като поведение, култура и отношение към това, което върши. На прощъпалника си Косьо хвана писалката и пистолета. И аз се пошегувах, че ще стане „поет революционер“.
• Кристина: Нали казват, че крушата не пада по-далеч от дървото. А и има доста световни примери, че децата не отстъпват на родителите си - Енрике Иглесиас, Джейдън Смит (синът на Уил Смит - б.а.), така че няма нищо лошо, ами дори е нормално. Още повече че ние не сме го карали да тръгне по този път. В детството му дори се притеснявах. В училище правеха програми, а Косьо винаги стоеше на задния ред, абсолютно индиферентен до момента, в който направиха рок група. Чак тогава започна активно да свири на китара и стигна изключително добро ниво. Това, че го сравняват с баща му, не пречи, а му помага, защото, когато го чуят, ще кажат: „Има качества!“. Косьо се налага с музикантския си талант, с визията си и с това, че е различен от останалите като поведени, вкус и манталитет.
• Косьо: Нека ме сравняват с баща ми! Така със сигурност ще направя нещо качествено, не мога да си позволя да го изложа.
• Няма никаква връзка между специалността „Национална сигурност“, която си приет да следваш, и музиката. Кое ще надделее?
• Косьо: Не мога да кажа. Сега навлизам в обучението си. Това ми е страст от малък. Тръгнал съм по един път. Не знам къде ще ме отведе. А ако знаех, нямаше да е интересно. Надявам се да имам изненади в живота, така ще е още по-хубаво.
• Мишо, ти не се ли притесняваш от желанието му да следва тази крайно неартистична специалност?
• Мишо: Не, аз не искам да се натрапвам в неговия живот по неадекватен начин. Щом му е любопитно. Пък и той стреля, тренира бойни изкуства, грижи се за себе си...
• Аа-а, значи има и специален хранителен режим.
• Мишо: Да. И майка му е жертва. Тя се явява Ути Бъчваров на здравословната кухня по специалната му диета. Косьо се опита и на мен да направи някакъв режим, но ми е късно.
• Казват, че децата, появили се в по-късна възраст на родителите си, са по-умни. (Мишо е на 50, когато се ражда Константин - б.а.)
• Мишо: Не мога да кажа. Но със сигурност твърдя, че нашето момче е умно. И е не само умен, той си гони неговите цели и мечти, успява, наясно е с желанията си.
• Косьо, в музиката завиждаш ли на някого, че може повече от теб?
• Косьо: Не завиждам на никого. Всеки човек си има свой талант и го използва, за да направи другите хора щастливи. Когато слушам музика, съм щастлив, защото разбирам какви чувства изпълнителят иска да предаде на хората. Както аз предавам онова, което пея. Всичко при мен е свързано с някаква случка. Аз не пея празни приказки, а почувствани и изживени неща.
• Кристина: Когато хареса някой изпълнител, Косьо си пуска концертите му и се радва. Може би в мечтите си се вижда на негово място, но това не е завист, а радост. Когато за първи път баща му му даде няколко текста, помислих, че Косьо няма да ги приеме, защото Мишо си пише сериозна поезия, но той много ги одобри, защото баща му ги адаптира към неговата възраст, към личността му. И фактът, че на Косьо му харесват такива текстове, мен ме успокои, понеже имат послание.
• Косьо: А мен ме успокои, че мои връстници започнаха да ги разбират и да харесват тези текстове, защото повечето от тях те карат да се замислиш. Аз представям чувства, върху които връстниците ми могат да разсъждават, да мечтаят.
• А какви чувства събужда един рапър?
  Косьо: Повечето истински рапъри са имали трудна съдба, тежко детство, банди и пеят за това. Но българският рап е комерс. Дори доста от песните им са купени за 10-20 долара бийтове (готови музикални форми, нещо като заготовка с ритъм - б.а.), а хората си мислят, че те са ги писали. Върху тях слагат някакви малоумни думи, за да покажат колко са прости!
• Мислиш ли, че родителите ти са доволни от теб?
• Косьо: Трябва много да се доказвам, за да са доволни, но на този етап не съм ги разочаровал.
• Кристина: Аз много му се радвам, защото постоянно се усъвършенства, никога не е спокоен. Напоследък е в творческа треска. Търси нещо, все не му е достатъчно и аз съм най-доволна от естетиката му. Ние с баща му все му казваме: „Сложи нещо в чекмеджето.“
• Косьо: Сложиш ли нещо в чекмеджето, се забравя! Нещата се правят на момента! Когато се почувства нещо, то трябва веднага да бъде изразено!
• Мишо: Присъствието му на сцената, визията, музиката, текстовете на Косьо са типични за един млад, кадърен европеец. Обаче това струва много скъпо. Той има шанса да реализира по-голямата част от мечтите си, но държавата трябва да се замисли как да помага на талантливите млади хора.
• Кристина: Защото пробивът в съвременното изкуство е бизнес, а нито един от университетите по изкуства не дават образование в тази посока.

-Значи Косьо е късметлия, че от малък го водите навсякъде с вас и се е учил неусетно?
Мишо: Нямаше кой да го гледа. Ходеше с нас по участия. От дете носеше кабели, стоеше с озвучителя ни и така научи и този занаят. Пееше по една песен с мен на концертите ни. Затова Косьо няма уплах от сцена и от публика.
Това ли е най-ценното във възпитанието му?

• Мишо: На едно честване на детския състав „Мечо Пух“ всеки от присъстващите малчугани трябваше да поздрави с песен вокалната група. Косьо се изправи и ние с майка му изстинахме. Не знаехме какво ще запее. А той запя химна. И изправи цялата зала 2 на НДК на крака. Тогава си казах: „Това дете гладно няма да остане.“ А знаеше химна, защото майка му го приспиваше с всички възможни песни, които знае, и накрая опираше и до химна.
• Хубавото при детството му е и че всички онези, които и другите деца ги гледат по телевизията, той им е седял по коленете като малък.
• Мишо: Той им говори на „леля и чичо“, познават го добре. Оцениха го, присъстваха на премиерата на албума му в „София лайф клуб“, радват му се, не са снизходителни, а са критични. Виждат в него артист с качества и дано все така да му върви. Все пак Косьо е на 19 години.
• Косьо: Винаги съм искал съвети от тях - от Стефан Димитров, Иван Лечев, Етиен Леви, Катя и Здравко от „Ритон“, от Весо Тодоров-Кокала. Много неща съм научил от тях. Не лежа на това, че съм син на еди-кой си. Ако не ставам, никой няма да ми подаде ръка.
• Мишо: На представянето на албума му Стефан Диомов каза, че му се връща вярата в младото поколение.
• Звучите толкова сплотено, карате ли се у дома?

Кристина: За смешни битови неща.
Мишо: Имаме градивни скандали.
А за политика говорите ли си?
Косьо: Има ли какво да си говорим в момента за политика?! Успех му пожелавам на новото правителство, дано да направи нещо. В момента ме вълнува друго. Далеч съм от политиката.

• Кристина: Но понеже тази година гласува за първи път, преди да отиде, много изучаваше програмите на партиите, за да прецени за коя да си даде вота.
• Косьо, готини ли са родителите?
• Косьо: Готини са, добрички..
• Мишо: Особено аз.

Косьо: Ти си консервативен!
По отношение на гаджетата?

• Мишо: Майка му много се привързва към тях, особено към последната му приятелка Ева. Кристина е много добър човек. Тя не разсъждава както почти всяка българска майка на син, а оценява приятелството и любовта, миговете. Готини сме! Защото сме му дали възможност да прояви кавалерството си и мъжкото си присъствие.

Косьо: (Смее се.) Тати толкова много гаджета има... Явно се предава по наследство. А мама само стои и се усмихва.
Кристина: Аз се отнасям с много голяма любов към приятелките на Косьо. Щом той харесва едно момиче, и аз го харесвам и никакви недостатъци не му намирам.
Косьо: (Смее се.) Защото не знаеш за всички!
Кристина: Косьо знае, че и приятели, и гаджета спокойно може да доведе у дома. Аз ще ги посрещна, ще ги нахраня.
Косьо, поддържаш ли приятелства онлайн?
Косьо: Да. Щастлив съм, че адски много - момичета предимно, ми пишат в социалните мрежи как съм им върнал надеждата в любовната, романтичната музика, как няма такива момчета като мен, как обичат да ме слушат. Даже едно момиче ми писа, че е слушало една от моите песни 160 пъти за една нощ.

• Е, донякъде се дължи и на факта, че си привлекателен?
• Косьо: Това не мога да го самоопределя. Харесвам се, но не съм толкова самовлюбен. Важното е, че намират качественото в песните ми. И това ми дава надеждата, че много млади хора имат нужда от такава музика. Има хора, които ми пишат: „Благодаря ви, че ви има.“ Какво да отговоря на това?! Аз съм едно 19-годишно момче, което пее за любов. Това е мило, но задължаващо.
• Кристина: Това те задължава не само като изпълнител, а и като човек.
• Косьо: От чужбина ми пишат момичета, които са чули мои песни, толкова мили неща, че просто не мога да повярвам. Дори заклети чалга фенове.
• Ти би ли се явил в музикален риалити формат?
• Косьо: Никога! Как да се явя, като някои от журито са ми приятели?! През два дни се чуваме и ходим да пробваме заедно микрофони. Познаваме се, правим едно и също - борим се с простотията. Ако се явя, веднага ще ги обвинят в шуробаджанащина, синът на еди-кой си... А и форматът би ме обвързал с един заробващ договор, който ще ми забрани да изразявам себе си. Нямам нужда! Аз съм свободен и достатъчно силен, за да се справя и без тях. Щастлив съм, че имам тази възможност и съм много благодарен на съдбата за това.
• Като перфекционист колко пъти си готов да повториш нещо, докато стане?
• Косьо: Безкрайно. Никога не съм зарязвал нещо, защото не става. Винаги става!

- Мислил ли си да търсиш реализация в чужбина?
Косьо: Аз вече я имам. В Лос Анджелис за един ден продадох повече копия, отколкото съм продал в България изобщо. Английската версия на албума ми се предлага в над 65 онлайн магазина. Уведомиха ме, че въртят песните ми по едно канадско радио и на момента ми преведоха парите за авторските права. Във връзка съм с най-големите звукозаписни компании по света. Пишат ми, че никога не са получавали такива песни от България, предлагат ми стипендии за обучение. А там не съм „синът на Мишо Белчев“. И не е нужно да ходя при тях, те могат да дойдат при мен!

Лексикон

- Каква музика слушаш?

- Всякаква. От Елвис Пресли и Пол Анка до Уили Нелсън и Роби Уилямс.

- Какво четеш в момента?

- Предимно техническа литература – всичко, свързано с техника и оръжия.

- Имаш ли лично оръжие?

- Нямам право да казвам.

- От дете тренираш бойни изкуства. Какви?

- Като малък - карате. Винг-чун, бокс, а сега по два пъти на ден ходя на фитнес и крав мага (система за самозащита на израелската армия - б.а.). Повече от 10 години ходя и на стрелба.

- Любимо питие?

- Не пия никакъв алкохол.