Великите любови - рубрика на "Преса"

 

Мирела Френи и Николай Гяуров – дует за слънце и страст

Сопраното и басът са единствената звездна двойка в операта
Магдалена Гигова

Любовната история между световните оперни звезди Мирела Френи и Николай Гяуров продължава 28 години, а сюжетът й напомня епичните спектакли, в които пеят в дует. Двамата се срещат в Генуа през 1961 г. Участват заедно във „Фауст“, но не разговарят много, защото българинът още не е овладял италианския. Пък и сопраното изпитва неосъзнат респект към дарованието и личността на Гяуров. „Репетирахме, а после се срещахме по коридорите в театъра. Заклевам се, никога не съм си представяла, че можем да станем двойка. Макар че като приятели в този период се чувствахме отлично. Говорехме си, вибрирахме на една и съща честота“, спомня си Мирела Френи.

Привличането между две силни личности и два изключителни таланта надделява след много години, когато вече са разбрали, че имат еднакви разбирания за живота.  „При едно от поредните ми гостувания в дома на Николай и Златина през 1967 г. няколко пъти излизахме с Гяуров и Мирела Френи до близки езера, по ресторанти, но съм си мислел, че той я взема просто за да има дамска компания, понеже Златина (първата съпруга на големия бас - б.а.) оставаше с децата, които бяха малки“, твърди биографът на големия бас Александър Абаджиев и добавя: „Не съм забелязвал тогава нищо по-особено в поведението им един към друг. Като се върнах в София, викам: „Бяхме с Мирела Френи...“ А всички: „А, така ли, знаеш ли, май нещо там има!“.

И наистина се оказва, че няма дим без огън, макар и за двамата да е много трудно да бъдат заедно. Златина Мишакова не само е родила на Гяуров син и дъщеря. Тя е изоставила кариерата си на блестяща пианистка, за да стане корепетитор, ментор и импресарио на мъжа си и той не може да пренебрегне жертвата й. Френи пък е в капана на един „странен“ по нейните думи брак с диригента Леоне Маджиера. Заради тромавите италиански закони тя чака развода си повече от 10 години, за да се омъжи за любимия си бас. Тогава и той официално напуска съпругата си.

Мирела е една от красавиците на Милано, но не физическата прелест, а слънчевият й нрав покоряват всички. Децата на Гяуров виждат колко е влюбен баща им и приемат новата жена в живота му. „Френи е изключително мил, мек и отзивчив човек. Би могла да извади душата на всеки, но с памук. Тя бе жена, на която не можеше да се устои. Тя беше очарователна, пленяваше цялата компания“, твърди Александър Абаджиев.
„През цялото това време бяхме неразделни. Непрекъснато се държахме за ръка. Дори спяхме с вплетени пръсти“, разказва втората г-жа Гяурова. Единственото, в което обвинява мъжа си, че е отишъл на небето без нея, но чувства присъствието му винаги до себе си. „Чувствам се зле, когато във всеки следващ миг осъзнавам, че не мога да го докосна. Откакто го няма в съзнанието ми непрекъснато преминават страшно много епизоди и случки от личния ни живот. Между нас имаше изключителна хармония, бяхме невероятно близки. Голяма любов - но само наша. Никога не сме излизали в публичното пространство и не сме се рекламирали като звездна двойка“, изповяда Мирела, макар обожаващата ги публика да ги величае като „единствената звездна двойка в оперния свят“.
Единствено любимата му знае, че гордият, достолепен и малко дистанциран Гяуров всъщност е уязвим. „Имали сме и трудни моменти заради неговата прекалена чувствителност. И най-дребните неща раняваха дълбоко славянската му душа. Беше невероятно добър и човечен“, споделя Френи.
Любовта им наистина е от рядка порода. „Когато не сме заедно, Мирела често плаче. Чуваме се по няколко пъти на ден, независимо дали ни делят 5, 500 или 5000 км - признава Николай Гяуров в интервю за вестник „Сега“. - Тя сигурно ме очаква така, както и аз очаквам да я видя. Но това е нормално. Толкова често си говорим по телефона, така че това отсъствие е само символично. Имаме непрестанен контакт за всичко, което става около нас. Говорим за всички неща, които се подготвят и влизат в бъдещите ни планове. Винаги сме се стремили, ако е възможно, да сме по-близко един до друг. Тя не е само моето слънце в живота. Тя, изглежда, е слънце на много хора. Мирела е слънчев човек, така е родена и не можеш да я промениш. Помагаме си взаимно, което е съвсем нормално за хора, които живеят заедно. Цяло изкуство е да можеш да съхраниш едно съжителство. Любовта е важна, но има нещо, което е много по-ценно. Това е взаимното, респективно отношение един към друг. То много лесно може да бъде разрушено. А трябва да се пази. Не да се възхвалява. При нас има такава хармония, над която все треперя.“
За Гяуров половинката му е „жената слънце“. Той е убеден, че тя внася във връзката им светлина и сила. Дори когато почиват на вилата им в Бояна или в Швейцарските Алпи и се занимават с прозаични неща, двамата никога не се отегчават един от друг. Мирела засажда орех в градината, готви с наслаждение или се грижи за цветята. Николай чете книги, човърка някакъв повреден уред или ходи за риба. „Мирела промени много мои представи, даде ми по-оптимистичен поглед и затова мога да кажа най-искрено, че тя е моят късмет в живота“, откровен е големият певец.
Той е щастлив до края на живота си да има до себе си жена, която го разбира, има сходна съдба и дългогодишна и успешна кариера.
Николай Гяуров, който е обявен за бас на ХХ век, се шегува с думите, казани му от стар приятел в България - „Хората живот си живеят, а ти какво си се заблудил с това пеене“. По отношение на половинката си обаче заблуди няма. Той твърди, че тя е толкова естествена и усмихната, че и най-откровените темерути отговарят на усмивката й. 

След кончината му Мирела Френи слиза от сцената. Последното й представление е на 11 април 2005 г. - „Орлеанската дева“ във Вашингтонската национална опера. На бенефиса си във Виена през 2013 г. 78-годишната певица не успява да овладее сълзите си, когато пускат на огромния екран запис на Николай Гяуровв в ролята на крал Филип. Тя плаче през цялото време, а после й е трудно да продължи разговора си с публиката.

Работят с Караян три десетилетия

„На ненадминатия крал Филип с благодарност и възхищение“, пише знаменитият Херберт фон Караян на гърба на снимка, която подарява на Гяуров през лятото на 1975 г. в Залцбург. Там великият диригент е и режисьор на „Дон Карлос“. Десет години по-рано двамата са работили за първи път заедно в „Борис Годунов“, а през 1968 - в „Дон Жуан“. Гяуров е пял под палката на легендарния австриец в десетки спектакли. „Той е може би съвършената представа за певеца актьор“, казва Караян в интервю за австрийската телевизия. Половинката му Мирела Френи също е любимка на прочутия диригент. Тримата работят заедно в продължение на три десетилетия.
В един и същи ден през май 1992 г. Гяуров и Френи получават новоучредената награда „Караян“. Във Франция кръщават на тях влакове между Париж и Лондон.

Златина Мишакова го изгражда като певец

 Първата съпруга на Николай Гяуров и майка на двете му деца Елена и Владимир е обещаваща пианистка, когато ги запознава Александър Абаджиев, приятел и биограф на певеца. Книгата му за големия бас излиза едновременно на пет езика. През 1983 г. в Москва тиражът й е близо 200 000.
„Аз запознах Златина и Николай - разказва писателят. - Мишакова беше една изключително красива и талантлива млада дама. Тя беше пианистка. Заминаваха на големия фестивал във Варшава през 1955 г. Трябваше да съкратят групата и от ЦК на Комсомола ми казаха, че като най-млад ще се наложи да остана. Златина замина да акомпанира на Гяуров, но спечели златен медал и в конкурса за пианисти. Когато се върнаха след месец от Варшава, те очевидно бяха влюбени. Златина беше една от най-красивите студентки в Музикалната академия. Много отворен човек, много самостоятелен, блестящ музикант.“
Заради баса Златина се развежда с първия си мъж, кларинетиста от филхармонията Лилчо Борисов. Тя зарязва кариерата си на концертираща пианистка, за да работи като корепетитор на Гяуров и да „отглежда“ вулканичния му глас. Въпреки грижите за двете им деца Мишакова е мениджър на певеца, урежда му ангажименти, преговаря с големите оперни театри. Според мнозина първата му съпруга превръща баса в артист от световна класа.
Голямата певица Гена Димитрова разказва: „Николай Гяуров беше извънредно рядък екземпляр по мъжка красота, по човешка красота. Богатите цветове на неговия глас са абсолютно неповторими - и до днес никой не притежава такова сребро в гласа си... Беше необикновено мощен, направо изригваше! И извънредно музикален; какъвто и инструмент да похванеше, свиреше, без да го е учил. С първата си съпруга Златина така методично работеше пасаж по пасаж, че дори й беше казал: „Абе, Златинко, ще може ли публиката да разбере наистина светлосенките, които ние с теб търсим с часове...“
Когато Гяуров се развежда с майката на децата си заради Мирела Френи, тя заболява от нарушение на обмяната на веществата и напълнява драстично.
Децата им също стават хора на изкуството. Дъщерята Елена е актриса, завършила е школата на Джорджо Стрелер. Работи в Италия и Щвейцария. Синът Владимир става диригент. Също живее в Италия с втората си съпруга Румяна, но гастролира по цял свят. Неговият син Мартин е актьор, участва в постановки в театър „София“ и в Народния театър.

Тайната болест на големия бас

Възторжената публика не подозира, че обожаваният от нея бас боледува от левкемия от началото на 70-те години до кончината си през 2004 г.  През годините преживява няколко големи кризи. Сменят му кръвта, прилагат експериментални лечения, които имат ефект и певецът отново е силен и енергичен. За съжаление ракът побеждава и Николай Гяуров си отива на 2 юни, точно в 12 часа – когато в България вият сирените. Опелото е четири дни по-късно в катедралата на Модена. Цяла сутрин почитатели и близки отакзат последна почит пред ковчега на великсия бас във фоайето на "Театро Комунале". Погребалният ритуал преминава под звуците на творби от Росини. Съболезнователни послания изпращат Лучано Павароти и Пласидо Доминго, импресарии и директори на световните театри, в които Гяуров е пял през 50-годишната си кариера.
Урната с праха му е положена в гробището "Сан Каталдо" в Модена – италианския глад, където с Мирела Френи са били съседи на  Кабаиванска и Павароти.