Показват се публикациите с етикет Ива Дойчинова. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Ива Дойчинова. Показване на всички публикации

петък, 15 април 2022 г.

Ива Дойчинова и Силвия Стойчева станаха Майки на годината

 Ива Дойчинова и Силвия Стойчева станаха Майки на годината

Ива Дойчинова и Силвия Стойчева станаха Майки на годината

Блясък и благотворителност в галерия Нирвана

Ива Дойчинова, известна не само с невероятния си глас, но и с добрините, които прави всеки ден, бе отличена с приза „Майка на годината“ в галерия Нирвана, където за осми път бе проведена церемонията за награждаване на сърцати дами, посветени на благотворителността в името на децата.

Церемонията се осъществява под егидата на Зет и Ем Прайвит ко и фондация „Българска памет“.

Журналистът и директор на програма „Радио София“ на БНР Ива Дойчинова, която е вдъхновителката на инициативата „Будител на годината“, получи наградата си от своята колежка и пътуващ писател Магдалена Гигова, известна не само с пътеписите си, но и с разкриването на софийски потайности, свързани с известни имена от миналото.

Майка на годината стана и Силвия Стойчева, прочута не само като топ гримьор и спасителка на четириноги, но и като страхотен човек, посветен на добри каузи.

Силвия напоследък влага усилията си и в помощ за украински майки и деца, потърсили спасение от ужаса на войната у нас. Призът бе връчен от ексшефа на Магистрална полиция Красимир Занев.

„Благодарение на една страхотна майка – Анна Йончева – децата със специални потребности и всички останали деца вече могат да са заедно на детските площадки“, емоционално разказа Дина Христова, част от проекта част от проекта „Различните“ деца на България. Вече има 18 люлки, на които децата със специални потребности могат да са заедно с другарчетата си без увреждания.

Вече има 18 люлки, на които децата със специални потребности могат да са заедно с другарчетата си без увреждания. Наградата бе връчена от художничката Надя Станчева, съпруга на прочутия художник Аршак Нерсисян, чиито картини озаряват пространството на галерия Нирвана.

Художничката Десислава Денева-DeDe награди Ина Маринова за невероятният й проект „Купи подарък от майка на дете с увреждане“, който даде шанс на стотици майки у нас и дори в чужбина да се чувстват полезни, да работят и да допринасят за по-добрия живот на децата си.

Групата наброява близо 200 000 души и благодарение на нея талантливи жени озаряват домовете на много хора с ръчно изработени красоти.

С приз бяха удостоени Виктория Димитрова и Мариела Куртева, които вършат чудеса в името на децата.

Гостите на церемонията се насладиха на страхотно пенливо вино Cinzano, а наградените майки получиха и разкошен подарък – комплект Aperol с изискана чаша. Разкошни цветя от бутик Emily, козметика от Nirvana foods, както и вино от винарна 24/42 зарадваха носителките на престижния приз „Майка на годината“.

Мултикукър Tefal беше голямата изненада за наградените майки, с помощта на който те вече ще могат да имат повече свободно време, докато супер вкусни ястия се приготвят сами. Благодарение на страхотния уред с 25 програми времето, което кулинарите прекарват в кухнята, намалява в пъти, а това е супер важно за всички жени и майки, които трябва да се посветят и на работата си, а също така и на благотворителни проекти.

Сред досегашните носителки на приза „майка на годината“ са Мария Гроздева, Таня Богомилова, Тереза Маринова, Ани Салич, д-р Росица Врабевска, учителката Мариана Пенчева, която отглежда в дома си деца от бедни семейства и много други известни и не толкова известни българки, посветени на най-важното – добрините в името на децата.

събота, 3 юли 2021 г.

В Покана за пътуване на 4 юли 2021 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Кристина Димитрова Уилмот за образованието в Южна Африка и Абу Даби – поощрява се неудържима проява на въображение във всички видове науки

 С Ива Дойчинова до острова на Mamma mia и Северните Спораги

С Ива Дойчинова до острова на Mamma mia и Северните Спораги

Гаруда Вишну Кенчана парк на остров Бали

Гаруда Вишну Кенчана парк на остров Бали

Ако ви кажа, че в Покана за пътуване ще пътешестваме до архипелага Северни Спораги, можете да примигнете неразбиращо. Но щом спомена в едно изречение островите Скопелос и Скиатос недоумението ви ще премине в усмивка.

Точно такава широка усмивка предизвиква върху лицето на Ива Дойчинова, директора на Радио София, споменът за пътуването с приятелката й, художничката Ина дамянова, до райските кътчета, където е сниман филма с Мерил Стрийп Mamma mia.

Ива Дойчинова с такъв възторг разказва за приключенията си островите Скопелос, Скиатос и Алонисос, че започвам да огладнявам. И как не?! Всяко преживяване задължително преминава през местно ресторантче с тонове морска храна и дъхаво гръцко вино.

С Ива Дойчинова до острова на Mamma mia и Северните Спораги
С Ива Дойчинова до острова на Mamma mia и Северните Спораги
С Ива Дойчинова до острова на Mamma mia и Северните Спораги
С Ива Дойчинова до острова на Mamma mia и Северните Спораги

Тесните и криволичещи улички на главния град на Алонисос – Хора са пропити от духа на Цикладите и Додеканезите – смесица от различни островни стилове, бухнали цветя по дървените чардаци, сини или зелени кепенци на прозорците, варосани фасади и каменни плочи на покривите.

А църквите са толкова много, че човек остава с впечатлението, че всяко семейство си има собствен храм. Впрочем, преброени са – точно 360. А директорът на Радио София Ива Дойчинова, която ни надъха за пътешествие до Скопелос, Скиатос и Алонисос, със сигурност е запалила свещ в поне една обител с молитвата да се върне отново там.

Сред величествения декор на Гаруда Вишну Кенчана – парк на остров Бали, пред 10 000 души са пели Стинг, „Горилаз“, „Айрън Мейдън“ и „Парамор“…

А всеки ден посетителите се наслаждават на кръшните извивки на балийски танцьорки. Кое е това приказно място и какво означава името му?

Четете тук

Често пъти се питаме какво е образованието в екзотични пък и в недотам далечни земи. Е, намерих човек който може да отговори на тези въпроси. Поне що се отнася до Южна Африка и Абу Даби. Че и да направи сравнение с нашата образователна система.

Кристина Димитрова Уилмот е сред малцината преподаватели в България, които са квалифицирани да обучават децата на музика по системата на Мари Монтесори. Тя е била заместник директор на едно от най-престижните частни училища в Йоханесбург  и учителка в Абу Даби. Така че всичките й разяснения са от първа ръка.

Кристина Димитрова Уилмот със сина си Джейдън в Бялата джамия в Абу Даби
Кристина Димитрова Уилмот със сина си Джейдън в Бялата джамия в Абу Даби

Кристина признава, че дипломата от софийската консерватория безотказно отваря врати по света. Което си е повод за гордост, но от образователната ни система има още какво да се желае.

Кристина Димитрова Уилмот със съпруга си Джейсън пред знамето на Южна Африка
Кристина Димитрова Уилмот със съпруга си Джейсън пред знамето на Южна Африка

 Различни видове спорт и най-вече неудържима проява на въображение във всички видове науки. Това са основните разлики между нашето образование и това в Йоханесбург и Абу Даби. Те си приличат, понеже са по единна британска система.

Ценното е уважението към всички видове религии, независимо каква точно изповядват в страната.

Кристина Димитрова Уилмот на концерт на Джон Бон Джоуви в Южна Африка
Кристина Димитрова Уилмот на концерт на Джон Бон Джоуви в Южна Африка

събота, 2 ноември 2019 г.

Гората.бг стана „Будител 2019“, а Нургюл Салимова взе специалната награда на Фондация Българска Памет





Никола Рахнев, създателят на най-голямата доброволческа инициатива в България Гората.бг, засаждаща гори и дървета в цялата страна, е шестият носител на престижното отличие „Будител на годината“ за 2019 г. Със засадените 622 000 дървета и амбицията те да станат 1 000 000 до края на 2019 г., Рахнев успява да мотивира хиляди българи да се включат в засажданията и да подкрепят борбата със замърсяването на въздуха. Никола Рахнев събра най-голям брой гласове на сайта на Българското национално радио.

Кампанията „Будител на годината“ се провежда за 6-та поредна година с подкрепата на д-р Милен Врабевски и Фондация Българска Памет, а специалната награда на Фондацията за 2019 г. отиде при детето-чудо на българския шахмат гросмайстор Нургюл Салимова.  Тя бе отличена за всеотдайния ѝ труд и амбиция, с които се стреми да стане номер 1 в света, а успехите ѝ да обърнат погледите към България като шахматна нация с бъдеще.


„Ние изживявахме заедно с всички будители каузите и отдадеността им, енергията, която са способни да транслират по посока хората около тях и тази тяхна вярност на идеята, че никой разумен човек не чака благодарност за това че е извисен, за това, че успява да бъде добрият пример. Тази дефиниция не е търсена от тези хора и в това всъщност се събира цялата красота на случващото се. Доброто начало е това, което ни прави хора. Случайно родени хора няма на този свят. Всички сме родени с мисията да живеем за другите хора. Тук са живите доказателства, че това се изпълнява. Те са и доказателства, че по този път, по който сме тръгнали се върви само в една посока – към обществен прогрес,“ заяви председателят на журито д-р Милен Врабевски по време на събитието.

Тържествената церемония по отличаването на най-стойностните и значими личности и каузи за 2019 г. се проведе на 1 ноември - Денят на народните будители в Зала 6 на НДК. Сред официалните гости на събитието бяха будители от минали издания на инициативата, общественици, медии, както и членовете на журито, направило тазгодишните 10 будителски номинации - проф. Огнян Герджиков, юрист и политик, председател на 39-то Народно събрание (2001–2005), д-р Милен Врабевски, председател на Фондация Българска Памет, Добрина Чешмеджиева, журналист и водещ на предаването „Референдум“, Кирил Калев, директор на програма „Христо Ботев“ на БНР, Елеонора Гаджева, журналист, Снежана Йовева-Димитрова, директор на Държавен културен институт към министъра на външните работи, а водещ на церемонията и двигател на инициативата за поредна година бе журналистът Ива Дойчинова.
За Фондация Българска Памет
Фондация „Българска памет“ е учредена през 2007 г. от д-р Милен Врабевски. Тя се занимава с разработването на креативни европейски проекти, както и с инициативи за съхраняване на българското културно наследство, историческа памет и национално самочувствие. Приоритетите на фондацията се реализират в четири основни направления: Утвърждаване на националното чувство у най-младите, чрез инициативи за опазване на културно-историческото наследство; Инициативи за борба с демографската криза в България; Образователни инициативи за интеграция и социализация на българските общности от историческата диаспора; Инициативи за изграждане на икономика на знанието и реализация на младите хора в България. Фондацията подкрепя национално отговорни инициативи в духа на демократичните ценности на Обединена Европа – плурализъм, толерантност, автономност и съгласие.         

четвъртък, 17 октомври 2019 г.

Кой ще бъде носителят на отличието „Будител на годината“ за 2019 г.



Кой ще бъде носителят на отличието „Будител на годината“ за 2019 г. може да определи всеки, който даде своя глас до 24:00 ч. на 31 октомври за една от номинираните личности/каузи на сайта на Българското национално радио. Инициативата „Будител на годината“ се провежда за шеста поредна година с подкрепата на д-р Милен Врабевски и Фондация Българска Памет.   
Тазгодишните будителски номинации бяха направени на базата на 16 предложения на журналистическия екип на програма „Христо Ботев“ и над 110 предложения, подадени от слушатели на БНР. Журито, което подбра номинациите е в състав: проф. Огнян Герджиков, д-р Милен Врабевски, проф. Пламен Павлов, Добрина Чешмеджиева, Кирил Калев, Елеонора Гаджева, Снежана Йовева-Димитрова и Ива Дойчинова.

Сред номинираните през 2019 г. будители са младата българската шах сензация Нургюл Салимова; създателите на първата денонощна библиотека в Студентски град StudyHub; младият лекар Шеип Панев, който прави безплатни прегледи на възрастни и деца; Никола Рахнев, създател на Гората.бг - най-голямата доброволческа инициатива в България, засаждаща гори и дървета в цялата страна; Роси Златева, успешна бизнесдама, която решава да започне работа като преподавател по математика в Столипиново; Пламен Иванчев,  млад мъж, отдаден на мисията да вдъхне живот на едно българско село; д-р Росица Тропчева, откривател на революционни за здравето пробиотични продукти, ментор и преподавател на ученици и студенти в областта на приложната наука; акад. Пламен Карталов, разширил представата за оперното изкуство като елитарна и затворена в залите култура; Инициативата „Капачки за бъдеще“, която превръща пластмасови капачки в медицинска техника за общинските болници в малките населени места и Илияна Стоянова и Йоан Колев за инициативата им с кауза WIND2WIN за чисто Черно море.
Крайният срок, до който всеки подаден глас ще бъде зачетен е 24:00 ч. на 31 октомври 2019 г.  Тогава ще бъде определен и „Будителят на годината“, който е получил най-голяма подкрепа за работата и идеите си.  
Церемонията „Будител на 2019 г.“ ще бъде заснета и излъчена от Българската национална телевизия на 1 ноември - Денят на народните будители, от 23,30 ч.

За Фондация Българска Памет
Фондация „Българска памет“ е учредена през 2007 г. от д-р Милен Врабевски. Тя се занимава с разработването на креативни европейски проекти, както и с инициативи за съхраняване на българското културно наследство, историческа памет и национално самочувствие. Приоритетите на фондацията се реализират в четири основни направления: Утвърждаване на националното чувство у най-младите, чрез инициативи за опазване на културно-историческото наследство; Инициативи за борба с демографската криза в България; Образователни инициативи за интеграция и социализация на българските общности от историческата диаспора; Инициативи за изграждане на икономика на знанието и реализация на младите хора в България. Фондацията подкрепя национално отговорни инициативи в духа на демократичните ценности на Обединена Европа – плурализъм, толерантност, автономност и съгласие.       



понеделник, 17 юни 2019 г.

Ива Дойчинова, Ива Екимова и Албена Вулева опитаха от летните коктейли, представени в рамките на традиционния Азиатски фестивал „Магията на изтока”


Новоназначеният китайски посланик Дун Сяодзюн опита екзотични коктейли, приготвени от български миксолози



Легендарната огнена напитка на Китай представи колекция пролет/лято – 2019 от мистериозни коктейли, създадени по авторски рецепти на специалистите от Номадбарман. Огромен интерес предизвикаха коктейлите с уасаби, които внесоха прохладна нотка в горещия юнски ден. Зажаднели за приключения, които галят небцето, представители на няколко поколения се редиха на дълги опашки, за да се насладят на миксове от Маутай в компанията на прясно изцеден цитрусов фреш, захарен сироп и други тайни съставки. Една от първите опитали екзотичните коктейли бе завладяващата водеща на фестивала – Ива Дойчинова.

Истинска атракция предизвика Хасина Узунова, която изписваше китайски йероглифи, символизиращи щастие, чест, любов и късмет. ПР експертът Ива Екимова побърза да се възползва от уменията на Несина и избра символа за любов. От години Екимова няма мъж до себе си и се надява, че йероглифът, изографисан на дясната й ръка, най-накрая, ще привлече любов в живота й. Тя не се поколеба да опита и екзотичния Маутай коктейл Green Fire. Гости и посетители вдигнаха наздравици, според стара китайска традиция с шот от трите вида Маутай, предлагани на родния пазар – Moutai Yingbin – бленд от дестилати с над една година отлежаване, Moutai Prince – над 3 години отлежаване,  и Kweichow Moutai – над пет години отлежаване в ръчно изработени глинени съдове. На огнената напитка се наслади и бившата телевизионна водеща и реалити звезда Албена Вулева, която не крие увлечението си по екзотиката на изтока.

Веднага след официалното откриване на Фестивала, новоназначеният китайски посланик Дун Сяодзюн посети представителния павилион на дипломатическата напика на  Китай, Маутай. За традициите в наздравицата с Маутай, производството в едноименната област, както и за дългогодишните търговски и културни отношения между България и Китай, той разговаря с представителя на бранда в България – Влад Гицоайка

Специалистите откриват над 1200 различни аромати в Маутай, сред които много тропически и екзотични плодове, цитруси, ананас, аромат на круши, сливи, праскови, кайсии, типичен соев и „умами“ вкус, аромат на ядки, черен шоколад и горчиви билки. Традиционното китайско байджу, произведено от сорго, е напитката, която вълнува и вдъхновява миксолозите и топ барманите по цял свят за богато разнообразие от интересни и оригинални коктейли. Експертите наричат Маутай "абсолютен модификатор на вкусове и аромати". Дори 5-10 мл от напитката придават невероятни нови усещания към класически коктейли и безкрайни възможности за нови съчетания. Маутай, България е традиционен участник във Фестивала „Магията на Изтока“, който събира на едно място култура, изкуство, бит и традиции на 15 държави от Азия в столичния парк „Борисова градина“.
С богата програма от театрални, музикални, танцови и кулинарни изпълнения, бойни демонстрации и традиционни игри и умения, събитието
е и в подкрепа на деца и семейства в риск от раздяла, кауза на фондация „За нашите деца” партньор в благотворителната акция на фестивала за втора поредна година.


събота, 25 май 2019 г.

В Покана за пътуване: Призрачният град Кайякьой, свещените за индийците Вриндавана, Джайпур и Ришикеш


С Ива Дойчинова по стълбите заникъде в Малта


 Рицари, каменни крепости, причудливи скали, арабски средновековни улички, начумерени зъбери и усмихнато море. Всичко тава е Малта. Обичам да си говоря с Ива Дойчинова за места, които и двете сме посещавали, защото… все едно сме били в различни държави. Толкова дръзка, необичайна и често пъти противоположна на моята е нейната гледна точка. И този път заместник-главният редактор на програма Христо Ботев не изневери на палавия, чисто неин си начин да обикне и опише една страна.



Само Ива Дойчинова може да попадне на две толкова отдалечени като настроение фиести в Малта, както става ясно от първата част на разговора ни. А най-ярката й асоциация от острова на рицарите хоспиталиери са … стълби, които водят заникъде.
Чакаме пак да отиде някъде, за да разказва - цветно и релефно.

Както вече разбрахте,  малтийският език е мелодична комбинация от арабски, италиански и английски. Родолюбивата рубрика „50 места от българската история отвъд България“ ще ни отведе в една страна, където говорят четири езика, но без да ги смесват – Швейцария. Напред към Лозана, където на брега на Женевското езеро има ярка българска диря.







Вриндавана, Джайпур, Ришикеш… За онези, които не са чували за тези свещени за индийците градове, ще бъде интересно да се запознаят с тях чрез архитекта на пасивни къщи, фотограф и убеден доброволец Веселин Веселинов. Тези, които мечтаят за поклонническо пътуване, да наострят уши, а щастливците, дето вече са били – да си сверят впечатленията.






Архитект  Веселинов крои планове да повтори своето пътуване до Индия, защото в Маяпур има едно училище, което подпомага с приходите от благотворителните си фотоизложби.



Лебесус, Кармилесус, Ливиси, Кайякьой…Имената на този град се премятат в устата като сладостен бонбон, но мигом загорчават при гледката на призрачните и запуснати каменни къщи. На десетина километра от турския град Фетие почти от век пустеят две големи църкви, 14 параклиса, две училища, два фонтана, две вятърни мелници и над 1000 семейни гнезда. 

Навремето тук е ромоняла гълчавата от чаршията, а над всяка врата висяла клетка с пойна птичка, която се включвала в нощния хор на славеите.
 Живият град на търговци и занаятчии опустява в един ужасен ден на 1923 година, когато по междудържавна спогодба 25 хиляди гърци са принудени да напуснат домовете си в Турция само с дрехите на гърба си и фамилните ценности във вързоп. Натоварват жителите на днешния Кайякьой на турски кораб, който ги изсипва на необитаем остров. Чак след три месеца гръцки параход отвежда оцелелите в прародината им, където ги смятат за „чужденци“ и ги подритват като втора ръка хора. 



Изселените от Гърция турци не пожелават да се нанесат в  каменните домове на северния склон и постепенно разрухата превръща жизнерадостния град в обиталище на призраци.  Английският писател Луис де Берние е толкова впечатлен от покъртителната гледка, че написва бестселъра си „Птици без криле” за живота там малко преди и по време на изселването.
„Дни наред след заминаването на християните, всичко което се чуваше през нощта, беше плачът на котките. Те заглушаваха славеите и косовете, плачейки и оплаквайки се…Те бяха по покривите, по улиците, по стените, на бадемовите дървета, в двора на джамията, в гробището на християните, щураха се напред назад, стресирани, самотни, хленчещи. Стонът им беше ужасяващ, плашещ. Лежах на възглавницата и не можех да заспя, разбирах защо плачат в ужасната самота и отчужденост на града”, пише прочувствено Луис де Берние.



Ратърсващо, нали? Днес меланхолията на мястото сякаш се просмуква в душата на посетителя, макар слънцето весело да плющи над отдавна останалите без покриви, врати и прозорци къщи. Само по някоя камина, символ на домашното огнище, нелепо стърчи сред руините.
Бившият град Ливиси, днешен Кайякьой, е издигнат през 18 век върху руините на древните Лебесус и Кармилесус– на остър скат, за да избегнат набезите на нашественици. След опустошителното земетресение във Фетие през 1856 г., много от обитателите му се местят в непоклатимо сигурните каменни сгради. В златното време на града там са живеели близо 25 хиляди обитатели.
През 1957 година Кайякьой опустял окончателно, след като земетръс с магнитуд 7,1 разлюлял много постройки до срутване.
Днес призрачният град е музей под открито небе и туристи от всякакви националности щъкат по неравноделния калдъръм. Да надникнеш отблизо в някоя от къщите е невъзможно – подивялата зеленина наднича от прозорците. Катерейки се към църквата на високото, осъзнаваш, че 14-те параклиса са били разположени така, та дори най-немощният да може да запали свещица Богу, без да се изтощи.
Макар каменните къщи, накацали по склона да изглеждат еднакви, всеки ракурс, врязан в синьото небе те кара да снимаш отново и отново.
В главата неволно зазвучава фразата „На кого е нужна китара без струни“ от песента „Ветрове“ на Лили Иванова. Точно на това напомня призрачния Кайякьой – на китара без струни, на град с изтерзана душа.
Кованата порта към голямата църква е заключена, но нашите домакини Фатош и Илхан знаят откъде да промъкнат любопитните туристи – тясна пролука, при преминаването през която се чувстваш като грешник  пред свещения процеп на Свети Иван Рилски. Но пък преживяването да гледаш избелелите фрески, да снимаш небето през порутения олтар и да се потопиш в отломките от светостта на мястото, си струва дребните неудобства.
Преди пет години е имало търг за отдаване на призрачния град под аренда за 49 години. Кайякьой изглежда така, сякаш никой не го е спечелил, макар да е имало готови да вложат 10 млн. долара във възраждането на хълма и  превръщането му в по-удобна за посещение туристическа атракция. Идеята, обаче, наоколо да се нароят хотели, паркинги и магазини, а къщите да се реставрират до положение на исторически Дисниленд не допада на много от местните.  Те се боят, че „облагородяването“ ще лиши призрачното селище от автентичност.
Обявен от ЮНЕСКО за Световен град на мира и приятелството, Кайякьой все пак е сред основните туристически забележителности в района на Фетие, Даламан и Анталия, заради неподправения си чар. Хубавото е, че българският туроператор emerald travel имат чартърни програми за тази част на Турция.
За да разведря неизбежната аналогия със съдбата на тракийските бежанци у нас, ще спомена че на няколко километра от Кайякьой се намира единственият в света хотел, чиито начин на управление  се изучава в Харвард - Hillside Beach Club. И то не заради комбинацията от борова гора, планина и море. Че и луксът не е чак толкова въпиещ. Завладяващо е гостоприемството, което те кара да се чувстваш единствен, желан и глезен гост – на 800 посетители се падат 500 души учтив, сърдечен и готов да помогне персонал. А в съседния залив рибарят Осман e създал ресторант, който дори няма сграда – само навес, но е предпочитано място от всички турски звезди, че и някои световни, които наминават от там. Милиардерът Абрамович често заприщвал с гигантската си яхта входа към залива, а Деми Мур била спипана от папараци да яде любимия си печен лук в бивака на Осман, където всичко е току-що извадено от морето или прясно откъснато от градината.







Ако ви домъчнее за Покана за пътуване, на страницата ни във Фейсбук ще откриете още от универсалния антидепресант – пътешествията.

Шестима автори в проекта „Колко те харесвам“ в САМСИ

Дългогодишния проект „Автобиография“ на куратора Надежда Джакова продължава с „Колко те харесвам“ “Колко те харесвам” е поетично-ироничен по...