Българската асоциация на журналистите и писателите по туризма търси скритите бисерчета у нас
Българската асоциация на журналистите и писателите по туризма – АБУЖЕТ стартира своята нова инициатива – Дестинация „АБУЖЕТ“. Нейната цел е да е се откриват сравнително малко известни места за туризъм, които имат потенциал да се развиват и да станат известни – както в страната, така и извън нея.
Журналистите от АБУЖЕТ ще покажат със своите истории места, които все още не са открити за света, но това много скоро ще стане и инициативата е подтик това да стане СЕГА. Ще се разкрива не само красотата и самобитността на различни места из цялата страна, ще се разказва за запазени традиции и обичаи, характерна кухня…
Според генералният секретар на асоциацията Пламен Старев „Стотици са местата по цялата територия на държавата, които крият едни малки „песъчинки“, които като при бисерната мида, могат да се окажат безценни перли. Новата задача на АБУЖЕТ е да открие колкото се може повече от тези перли. И те да „заблестят“ на туристическата картата на България.“
Със своите контакти с журналисти от различни страни, членовете на АБУЖЕТ ще разпространяват информациите за „своите“ открития до различни аудитории по света.
Първата фаза на инициативата включваше събиране на предложения от членовете на асоциацията за Дестинация „АБУЖЕТ“. Бяла получени 26 предложения. От тях Комисията по дестинацията селектира 17, които напълно покриват предварително определените изисквания.
Сега започна най-важната фаза на инициативата – избора на победителя. Всеки от членовете на АБУЖЕТ ще направи своя избор, като степенува по точкова система 3 дестинации, които заслужават за бъдат определени като Дестинация „АБУЖЕТ“. Победител е получилият най-много точки.
На своя сайт АБУЖЕТ ще представи всички дестинации по низходящ ред, като най-накрая ще бъде представена финалната тройка.
Подробна информация за дестинациите ще има и на сайта mytravelzone.bg, където колегите са обявили, че „Дестинация АБУЖЕТ“ е „покана да погледнем отвъд популярните туристически маршрути и да открием богатството на българските региони – такива, каквито са ги съхранили времето, природата и хората.“
Обсипват със злато и диаманти победителките от „Мис Созопол 2026"
Победителката в конкурса „Мис Созопол 2026“ и нейните подгласнички ще получат златни бижута с диаманти от Goto Jewellery and Diamonds.
Бляскавата коронация ще се проведе тази събота (08 август), от 19:00 часа в замъка „Влюбен във вятъра“ – село Равадиново.
Единадесет топ красавици ще участват в надпреварата, като ще дефилират в три тура – спортно-елегантните тоалети на Alex Frumasaki, бански костюми и официалните рокли на „Тонена“ .
За безупречната визия на участничките ще се погрижат професионалистите от GAÈ Beauty Makeup Academy, начело с Габриела Иванова, които са официален гримьор на конкурса. За прическите на финалистките ще отговаря Тодор Тодоров от студио „Екстраваганза“, а организаторите отправят специални благодарности към Christian of Roma за подкрепата и съдействието при осигуряването на професионалния фризьорски екип.
Освен с множество подаръци победителката ще си тръгне и с правото да представлява град Созопол на националната надпревара „Мис България“ през есента в София.
Истанбул неизменно буди асоциации с блестящия Босфор, величествената „Света София“, романтичната Момина Кула, емблематичния червен трамвай по булевард „Истиклял“ или внушителната Кула Галата. Мнозина свързват града и с това да хранят чайките с пресен симит по време на плаването с ферибот.
Сред всички символи на мегаполиса обаче има още един, който безспорно заслужава място в този списък – очарователните котки на Истанбул.
В продължение на векове котките са неизменна част от живота в града. Днес те са толкова разпознаваем символ на Истанбул, колкото и световноизвестните му забележителности. През последните години тези четириноги жители се превърнаха и в истински интернет сензации, печелейки сърцата на милиони хора в социалните мрежи и неочаквано превръщайки се в едни от най-симпатичните посланици на туризма в града.
Защо светът обича котките на Истанбул?
Запознайте се с котките на Истанбул
Социалните мрежи изобилстват от незабравими моменти с истанбулските котки под хаштагове като #CatsOfIstanbul и #IstanbulCats. Сред най-популярните истории е котка, която спокойно прекоси трасето пред болид от Formula 1® по време на демонстрационно събитие в Турция, сякаш даваше сигнал за старт.
Друга уверено се разходи по терена непосредствено преди финал на UEFA, като че ли именно тя е истинският домакин на стадиона.
Някои котки редовно „посещават“ симфонични концерти, балетни спектакли и театрални представления, а други посрещат пътниците в метрото или на фериботните терминали, седнали до турникетите така, сякаш проверяват билетите им. В Истанбул това не са необичайни случки – това е част от ежедневието.
С наближаването на Международния Ден на Котката – 8 август – малко места по света могат да се похвалят с толкова силна връзка между хората и котките, колкото Истанбул.
Запознайте се с котките на Истанбул
Последни проучвания показват, че 59% от представителите на поколението Z търсят вдъхновение за пътешествия в Instagram, следвани от YouTube (54%) и TikTok (47%). На този фон уличните котки на Истанбул продължават да привличат вниманието на милиони хора чрез безброй снимки и видеа.
В Истанбул котките са много повече от домашни любимци – те са съседи, местни любимци и неразделна част от идентичността на града. Именно тази необикновена връзка е донесла на Истанбул прозвището „градът, управляван от котките“.
По следите на котките из улиците на Истанбул
Ако искате да се срещнете с най-известните жители на Истанбул, добрата новина е, че почти няма място, където да не ги откриете.
Запознайте се с котките на Истанбул
От площад „Султанахмет“, където котките се разхождат сред едни от най-емблематичните паметници в света, през градините на двореца „Топкапъ“ и Археологическите музеи на Истанбул – четириногите обитатели са навсякъде.
Котките от векове присъстват и в много от джамиите в Турция – традиция, която отразява дълбоко вкорененото уважение към животните. Не се изненадвайте, ако видите котка спокойно да си почива или да се разхожда в „Света София“ или Синята джамия, където те винаги са добре дошли.
Около Египетския пазар на подправките и площад „Еминьоню“ котките делят оживените улици с гълъби и чайки, а колоритните квартали Фенер и Балат са любими както на туристите, така и на техните пухкави обитатели.
Любовта на града към котките намира отражение и в неговите музеи. В квартал Галата се намира Cat Museum Istanbul – музей, посветен на вековната връзка между Истанбул и неговите котки чрез тематични изложби и произведения на изкуството, като същевременно подкрепя инициативи за грижа за бездомните животни.
Отвъд Истанбул: котките в цяла Турция
Любопитен чифт очи може да ви наблюдава от витрината на магазин, а дружелюбна котка деликатно да докосне крака ви, докато обядвате в квартално кафене, с надеждата да получи малка хапка. Именно тези спонтанни срещи често се превръщат в най-ценния спомен от посещението в Туция.
Котките на Анталия също са на почит
Те са отражение на вековната култура на съжителство, в която котките не просто се приемат и обгрижват, а са част от местната общност. По повод Международния ден на котката открийте една различна Турция – страна, в която най-незабравимите моменти невинаги са описани в туристическите пътеводители, а често се случват в тихата компания на една дружелюбна котка.
Младежкият дух от Манхайм завладява Банско Джаз Фестивал. Оркестър Арамис пред световната сцена
Автор Антония Стефанова
Банско Джаз Фестивал отдавна не е просто сцена за утвърдени световни звезди – той е истински инкубатор за бъдещето на джаза. Чрез целенасочени формати като интензивната „Банско джаз академия“, организирана съвместно с Брас Асоциация, фестивалът дава крила на следващото поколение музиканти.
Всеки ден Градският парк оживява със сцената „Млади таланти“, където одобрените участници правят първите си големи крачки, а най-малките откриват магията на импровизацията в платформата „Деца в джаза“. С дневните „Джаз точки“ по улиците на града и среднощните джем сешъни, фестивалът създава среда, в която младите хора творят рамо до рамо със своите идоли.
Именно в тази силно стимулираща атмосфера през август се вписва и един изключителен международен музикален проект от Германия. Срещаме ви с Леон Ноймюлер – пианист, диригент и двигател на иновативен оркестър от Манхайм, който разказва как се прави „демократична музика“, как се печелят награди за младежко образование и защо Банско е перфектното място за техния европейски проект.
– Леон, разкажете ни малко повече за „Арамис оркестър“ – какво го прави толкова уникален?
– Това е един много специален проект, който развива изцяло нови музикални формати. На 1 август свирихме на световната сцена на Джаз Фестивал Банско, а преди това, на 30 юли, се качихме на връх Тодорка – на 2700 м надморска височина заедно с кмета на града, господин Баненски.
Там, с една джаз комбо формация, дадохме началото на една символична идея – да пренесем джаз фестивала и сред природата. Красотата на Национален парк „Пирин“ е изключително важна за нас, а нашето основно намерение беше да свържем музиката, природата и хората в едно. Приключенията ни не спират дотук! На 4 август свирихме джаз на връх Вихрен. Всичко това ще бъде включено като документални кадри в един, който започнахме да снимаме още миналата година.
Арамис на връх Тодорка
Тогава се качихме с целия „Арамис оркестър“ на връх Тодорка – има една изключително впечатляваща снимка в снега с целия състав, с концертен роял и със софийския хор „Елици“. Този видеопроект „Protectors of the Earth“ ще бъде представен на 6 август по време на фестивала след концерта ни, който ще изнесем в читалище Никола Вапцаров в Банско в 18 ч.
– А как дойдохте с Вашия оркестър на джаз фестивала в Банско?
– Моите баба и дядо са от Банско (а от разговор с тях научих, че Елена и Владимир Доеви са били учители в Банско и че Владимир е потомък на старите майстори-зидари, участвали в градежа на църквата и на кулата) както и майка ми. Един ден баба ми предложи: „Леон, защо не дойдеш с приятелите си през лятото в Банско? Има какво да се разгледа, а и природата в парк „Пирин“ е прекрасна“. По това време тъкмо сформирахме оркестъра и искахме да пробваме нещо ново, да направим нещо изключително.
Така през 2025 г. дойдохме на фестивала в Банско и много ни хареса. Представихме наши аранжименти на джаз парчета и на музика от филмите за Джеймс Бонд. Всичко това може да се види на концерта ни на 6 август.
Леон с баба си Елена и дядо си Владимир
– Как се сформира оркестърът Ви в Манхайм и как успяхте да привлечете толкова участници? Тази вечер на сцената видяхме 30 музиканти, но предполагам, че не всички са успели да дойдат.
– Да, ядрото ни е от трийсетина души, но общо в проекта участват над сто човека. В Манхайм има много млади хора, които искат да се занимават с музика. Много от тях са учили даден инструмент над десет години, но в един момент решават да поемат по друг професионален път и да следват нещо различно. Ето, аз самият учих класическо пиано 14 години, а сега започвам да следвам психология в Манхаймския университет.
Моят музикален педагог Клаудия Хенингер (Claudia Henninger) ми преподаваше не само пиано, но ме въведе и в изкуството на дирижирането, така започнах да дирижирам заедно с нея.
Всички тези млади хора искат да продължат да свирят, но търсят нови формати. При нас няма предпоставени структури – всеки от музикантите (независимо дали свири на контрабас, флейта или цигулка) може да предложи свои идеи.
Освен това сами правим аранжиментите на партитурите и държим на дискусиите – именно така се раждат иновативни неща, осъществява се взаимообмен – на това място възникват общността и демокрацията. Спонтанно решаваме да направим концерти на нетрадиционни места като тези на Тодорка и Вихрен, проектът се изпълва с особен дух и се ражда т.нар. „моментум“ (импулс за развитие).
Така спечелихме Германската награда за младежко образование (Jugendbildungspreis), бяхме номинирани за Германската награда за гражданска ангажираност. Толкова много неща се събират от различни посоки в този проект, но всичко е водено от една обща идея – младите хора да задвижат някаква промяна в обществото.
Например организираме семейни и благотворителни концерти или решаваме да предоставим на деца в неравностойно положение възможността да се научат да свирят на инструменти, когато отидем да свирим някъде.
И така всяка година в проекта се вливат и реализират поне пет нови идеи, което ни носи много радост и удовлетворение.Този дух увлича много млади хора, които искат да допринесат за развитието на проекта. Към нас се приобщават не само музиканти, но и уебдизайнери, както и младежи, които се вклчват в организацията. Ние сме сдружение с нестопанска цел – това говори красноречиво за нашия профил и привлича нови съмишленици.
– А какви хора дойдоха от Манхайм, за да участват в концертите Ви в Банско?
– Искам да уточня, че това не са само участници от Манхайм. Тук пристигнаха музиканти от Португалия и Испания, имаме и контрабасист от Италия и перкусионист от България. Спокойно можем да се наречем изцяло европейски проект.
Интересно за българските читатели е да отбележим, че през последните години на различни места в Германия възникнаха множество подобни артистично-музикални проекти. Тяхната основна цел е интеграцията на различните етноси чрез обмен на идеи и активното вливане на разнообразни културни идентичности в творческия живот на страната. Тези инициативи се ползват с широка подкрепа от страна на национални програми, на общините и медиите, а развитието им допълнително се стимулира чрез престижни национални конкурси.
Може би най-ярък пример за подобна мащабна платформа е емблематичният Карнавал на културите в Берлин (KarnevalderKulturen), който през май 2026 г. отбеляза своя 30-годишен юбилей. В рамките на празничния уикенд над 4000 участници от близо 70 международни групи дефилираха по централните улици на германската столица, потапяйки над 770 000 зрители в магията на танците, музиката и ярките костюми. В рамките на това юбилейно издание се реализира и българско участие, представено от кукерска група, която запозна международната публика с традициите и обредността на българския фолклор.
На регионално ниво изключителен пример за споделено творчество е и проектът „Фолкланг“ (Folklang) в Тюбинген. Той функционира като отворено транскултурно проектно сдружение, където хора от цял свят се събират, за да си преподават взаимно традиционна фолклорна музика изцяло по слух – без ноти, заличавайки всякакви езикови и културни бариери.
Поради силния си социален заряд и приноса към общността, инициативата печели целева финансова подкрепа по германската държавна програма за изкуство и интеграция „Ново начало за културата“ (NeustartKultur). Освен това проектът спечели и престижното второ място на Наградата за интеграция на университетския град Тюбинген за огромния си принос към разбирателството между народите и културния обмен.
По време на големите им концерти на сцената излизат между 40 и 50 музиканти, които свирят на невероятно пъстър набор от инструменти – от класически цигулки, виолончели, флейти и кларинети, през екзотични арабски ууд, канун и персийски сантур, до африкански перкусии. А сред музикантите е и наш сънародник, който внася автентичния ритъм на Балканите, свирейки на традиционен български тъпан.
Примерите на оркестър „Арамис“ от Манхайм с техния мащабен проект на връх Тодорка, както и инициативи като Карнавала на културите в Берлин и транскултурния оркестър „Фолкланг“ в Тюбинген, ясно показват една устойчива тенденция в съвременния европейски културен живот. Музиката отдавна е надраснала рамките на чистото сценично забавление и се е превърнала в мощен инструмент за социална интеграция, гражданска ангажираност и заличаване на междукултурните бариери.
Платформи от този тип доказват, че когато на младите творци се предостави институционална подкрепа, свобода за експерименти и споделено пространство без строги йерархични структури, резултатите надхвърлят естетическото преживяване. Те създават общности, възпитават демократични ценности и задвижват реална промяна в обществото.
В този контекст, развиването на специализирани младежки и образователни формати в рамките на Банско Джаз Фестивал не само обогатява програмата на събитието, но и успешно приобщава България към добрите европейски практики, превръщайки града в мост за международен творчески и културен обмен.
