Обявиха „Българските посланици на културата 2025“ в кампанията на БНР
Изкуствоведът д-р Надежда Джакова, главният диригент на Гвардейския представителен духов оркестър подп. Ради Радев, първият лектор по български език в Прищина доц. д-р Мимоза Хасани, скулпторът Иван Кънчев, певицата DARA и хореографът проф. Антон Андонов са носителите на приза „Българските посланици на културата“ за 2025.
Със Специалната награда на БНР беше отличена фолклористката Цветина Грамова.Отличията в кампанията на Българското национално радио бяха връчени на официална церемония в Националния археологически институт с музей при БАН.
Събитието бе под патронажа на Президента на Република България г-жа Илияна Йотова.
„Там, където дипломацията отваря врати, културата отваря сърца,“ каза министърът на външните работи Велислава Петрова и подчерта, че МВнР ще направи всичко възможно кампанията „Българските посланици на културата“ да има още по-голяма видимост и в бъдеще.
Министър Петрова връчи наградата, дело на скулптура Райнис Гелов, на д-р Надежда Джакова, изкуствовед, директор на Музея за съвременно изкуство „Арсеналски“ и куратор на българското участие във Венецианското биенале.
Обявиха „Българските посланици на културата 2025“ в кампанията на БНР
Подп. Ради Радев каза, че приема наградата си като признание за всички военни оркестри и капелмайстори в българската армия и подчерта ролята им за изграждане на българската музика. Отличието му връчи заместник-министърът на отбраната Катерина Граматикова – Иванова.
Музика и аудиозаписи
Доц. д-р Мимоза Хасани говори за искрената си и дълбока връзка с България и за мястото на страната ни в професионалния й и личен път. Наградата й връчи заместник-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов, който подчерта, че министерството неотклонно разширява изучаването на български език зад граница.
Даниел Спасов, член на Управителния съвет на БНР, каза, че общественото радио подкрепя българската култура във всичките й аспекти и пожела нови творчески знаци по пътя и много успехи на скулптора и керамик Иван Кънчев, на когото връчи отличието.
DARA, която е в чужбина, благодари във видеообръщение за отличието.
Обявиха „Българските посланици на културата 2025“ в кампанията на БНР
Наградата й прие оперативният директор на „Вирджиния рекърдс“ Борис Николов. Призът връчи директорът на дирекция ЛИК в БТА Антоанета Маркова, която подчерта, че българските културни посланици ни напомнят кои сме и ни позиционират на културната карта на света.
Лютвие Генчева прие отличието на проф. Антон Андонов и обобщи, че тази награда е за всички българи, които живеят в чужбина, играят народни танци и това ги държи свързани с България. Наградата връчи председателят на СЕМ д-р Габриела Наплатанова, която подчерта че кампанията „Българските посланици на културата“ утвърждава БНР като изключително влиятелно културно средище, което идентифицира, насърчава и отличава всички сърца, които бият с български ритъм в името на разпространяването на българските традиции и културни достижения – това, което обществото очаква от обществените медии.
„БНР организира кампанията „Българските посланици на културата“, защото сме убедени в силата на културната дипломация. Виждаме, че именно достиженията на българските творци безусловно и убедително поставят България на картата на света.
Това разширяване на културната територия на България е част от обществения ангажимент на БНР към българската култура – минала, настояща и бъдеща.
Към нейното съхранение, развитие и популяризиране. Към творческия и интелектуален потенциал на България, който най-силно от всичко я прави равностойна, важна и ценна част от Европа“, каза генералният директор на БНР, който връчи Специалната награда – професионален звукозапис, на младата фолклористка Цветина Грамова.
В церемонията участваха Детският радиохор с главен диригент маестра Венеция Караманова и камерни формации от Симфоничния оркестър и Оркестъра за народна музика на БНР. Водещи бяха журналистите Нина Цанева от програма „Христо Ботев“ и Красимир Мартинов от Радио България.
Народният представител от ПБ Даниел Парушев: „Марица-изток“ е гарант за енергийната стабилност на държавата
Енергийният преход трябва да бъде безболезнен за хората – бе акцентът на Енергийния форум в Стара Загора
Политици, учени, представители на енергийния сектор, синдикални организации и граждански обединения се събраха в Стара Загора на дискусионния форум „Предизвикателствата пред българската енергетика“, за да обсъдят бъдещето на комплекс „Марица-изток“, енергийния преход и ролята на въглищната енергетика за националната сигурност на България.
В рамките на форума участниците се обединиха около тезата, че решенията за бъдещето на комплекса не могат да бъдат вземани прибързано, без дългосрочна стратегия и без гаранции за енергийната сигурност на страната и поминъка на десетки хиляди български семейства.
Заместник-кметът на Стара Загора Радостин Танев подчерта, че общината не приема декарбонизацията като синоним на ликвидация на въглищния регион: „Община Стара Загора се бори до последно с всичко необходимо срещу всички, които смятат, че комплексът трябва да бъде затворен максимално бързо“.
Той акцентира върху усилията на местната власт за привличане на нови инвестиции и развитие на индустриалната зона като част от подготовката на региона за бъдещите икономически предизвикателства. По думите му само през 2025 г. са привлечени инвестиции за около 255 млн. лева, а за последните четири години общият размер на инвестициите надхвърля 800 млн. лева.
„Стара Загора няма да бъде място за евтина работна ръка. Нашата цел е да привличаме инвеститори, които създават добре платени работни места и търсят висококвалифицирани специалисти“, посочи още Танев от сцената.
Народният представител и член на Комисията по енергетика Искра Михайлова акцентира върху необходимостта всички решения за бъдещето на комплекса да бъдат вземани след широк обществен и експертен дебат: „Устойчивите решения не могат да се вземат набързо. Те не могат да бъдат резултат от натиск и не могат да бъдат налагани без участието на хората, които работят в комплекса, местните власти и синдикалните организации“.
Народният представител от ПБ Даниел Парушев: „Марица-изток“ е гарант за енергийната стабилност на държавата
Тя е на мнение, че комплексът остава една от стратегическите ценности на България и бъдещето му следва да бъде разглеждано като въпрос на национална сигурност.
По време на форума бе коментирана и обявената от министъра на енергетиката Ива Петрова концепция за бъдещето на комплекса „Марица-изток“. Министърът съобщи ден преди форума, че в изпълнение на ангажиментите по Плана за възстановяване и устойчивост се предвижда „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ да бъдат отделени от структурата на Българския енергиен холдинг и включени в ново държавно предприятие.
Тя уточни, че това не е просто административна реформа, а част от цялостна интегрирана концепция за бъдещото развитие на комплекса. По думите ѝ „Марица-изток“ е от изключително значение за енергийната и икономическата сигурност на страната, а към реформата ще бъдат разработени бизнес, финансов и инвестиционен план, съгласувани със синдикалните организации и държавните институции.
Министър Петрова определи бъдещето на комплекса като стратегически въпрос за България, който трябва да бъде решен така, че да се гарантират енергийната сигурност, конкурентоспособността на икономиката и устойчивото развитие на региона.
В същия дух се изказа и народният представител и член на Комисията по икономическа политика и инвестиции д-р Даниел Парушев, който постави акцент върху хората и тяхната роля в енергийния преход: „Не трябва да гледаме на въглищата през призмата „за“ или „против“. Трябва да мислим за националната сигурност и енергийната независимост на България“.
По думите му най-важният въпрос остава съдбата на работещите в комплекса. „Тук не говорим просто за регион и работни места. Говорим за енергийната сигурност на България. Човешкият фактор трябва да бъде на първо място“, подчерта Парушев.
Той обърна внимание и на необходимостта преходът да бъде извършен плавно и безболезнено за хората: „Комплекс „Марица-изток“ не е просто индустриален обект, а система от хора, експерти, инженери, миньори и енергетици, които десетилетия наред гарантират енергийната стабилност на държавата.
Енергийният преход трябва да бъде извършен така, че хората да запазят своята професионална реализация и сигурност за семействата си. Обявеното продължаване работата на ТЕЦ-овете до 2038 г. е положителен сигнал, но средствата за трансформация трябва да бъдат управлявани с много строг контрол и ясна визия.
Средствата по справедливия преход не трябва да се разглеждат като самоцел, а като инструмент за защита на региона и националната енергийна сигурност.
Преходът трябва да бъде безболезнен за българското общество и без риск за националната сигурност.Сред най-категоричните позиции по време на форума беше тази на изпълнителния директор на „Брикел“ Янилин Павлов.
„Без комплекс „Марица-изток“ няма енергетика в България“, заяви той. Според Павлов държавата все още не е представила ясна и дългосрочна енергийна стратегия, а липсата на такава създава несигурност както за бизнеса, така и за работещите в сектора.
„Ако искаме енергийна сигурност и стабилност, трябва да има ясна визия. Това е най-важното, което трябва да се случи“, посочи той.
Изпълнителният директор на „Мини Марица-изток“ Тодор Тодоров обърна внимание върху историческата роля на комплекса и необходимостта бъдещите решения да се базират на реални данни и професионални анализи.
„Ние не градим представата за утре на база усещания. Ние градим представата за утре на база математика, ясни формули и реални данни“, заяви Тодоров. Той напомни, че през следващата година „Мини Марица-изток“ ще отбележи 75 години от създаването си. „Това не е просто трудов колектив. Това е система, която гарантира поминъка на хиляди семейства и подпомага стабилността на редица обществени системи“, посочи още той.
Особен интерес предизвикаха експертните доклади на проф. д-р инж. Иван Марков и проф. д-р инж. Валентин Колев, които представиха технически анализи за ролята на комплекса в електроенергийната система на страната.
Проф. Марков предупреди, че преждевременното извеждане от експлоатация на въглищните мощности може да доведе до сериозни последици за енергийния баланс на България: „Енергийният комплекс „Марица-изток“ не пречи на никого, а е потребен на всички. Той е национално богатство и гаранция за енергийната ни сигурност и независимост. Длъжни сме да го съхраним“. Според него България се нуждае от дългосрочна енергийна стратегия поне до 2050 година и от широк обществен консенсус за бъдещето на сектора.
От своя страна проф. Валентин Колев представи анализ на състоянието на електропреносната система и обърна внимание на проблема с намаляващата системна инерция вследствие на нарастващия дял на възобновяемите енергийни източници.
Народният представител от ПБ Даниел Парушев: „Марица-изток“ е гарант за енергийната стабилност на държавата
„Енергийната сигурност не е само икономически, а и национален въпрос“, подчерта той. Проф. Колев предупреди, че прибързаното извеждане на базови мощности крие риск за стабилността на националната електроенергийна система и може да доведе до сериозни технически затруднения в бъдеще.
Председателят на Българската газова асоциация Пламен Павлов постави акцент върху необходимостта от реална енергийна диверсификация и балансиран енергиен микс: „Диверсификацията означава добавяне на алтернативи, а не изключване на съществуващи енергийни източници“. Според Павлов България трябва да защитава националните си интереси и да съхрани всички налични енергийни ресурси като част от дългосрочната си стратегия за развитие.
В дискусията участие взеха още представители на синдикалните организации, експерти от енергийния сектор, представители на граждански организации и местната власт, които също изразиха позиция в подкрепа на запазването на комплекса като стратегически елемент от българската енергетика.
Форумът завърши с общото разбиране, че бъдещето на „Марица-изток“ не може да бъде решавано на парче и под натиска на краткосрочни политически решения. Участниците се обединиха около необходимостта България да изработи дългосрочна национална енергийна стратегия с хоризонт поне до 2050 година, която да гарантира едновременно енергийна сигурност, конкурентоспособна икономика, устойчиво развитие на регионите и справедлив преход за хората, работещи в енергийния сектор.
