„Игра на котки“ – любов, ревност и човешки слабости в „Зад канала“
Броени дни остават до срещата на публиката с новия спектакъл на режисьора Десислава Шпатова по пиесата на унгарския драматург Ищван Йоркен
Светлана Янчева, Станка Калчева, Христина Караиванова, Христина Джурова, Свежен Младенов влизат в света на „Игра на котки“ – история, в която любовта, ревността, самотата и желанието да останеш значим се преплитат в сложна игра на човешки зависимости. Премиерните представления са на 15 и 20 ноември в Малък градски театър „Зад канала“.
Режисьорът Десислава Шпатова събира актьори, готови да покажат героите си без удобните защити на сценичния образ. За нея предизвикателството е в смелостта да разкриеш човешкото в неговата противоречивост – дребнавостта, завистта, самосъжалението и отчаянието, без да ги оправдаваш или украсяваш.
„Избрах актьори, които не се страхуват да бъдат некрасиви на сцената. Не във физически смисъл, а в човешки“, споделя Десислава Шпатова.
В репетиционния процес специално внимание е отделено на онова, което се случва отвъд думите. Разминаването между казаното и действително преживяното, един поглед, движение или докосване могат да издадат много повече от открития конфликт. Именно чрез тези детайли отношенията между героите придобиват физическо присъствие на сцената.
В центъра на историята е госпожа Орбан – жена, която отказва да се примири с възрастта, самотата и загубата на любовта. Тя не е непременно симпатична. Може да бъде егоистична, манипулативна и несправедлива, но зад поведението ѝ стои отчаяната съпротива срещу мисълта, че животът ѝ е приключил, докато тя все още има желания и потребност да бъде обичана.
„Тя се бори не толкова за конкретен мъж, колкото срещу усещането, че животът ѝ вече е приключил, докато тя самата все още е жива“, казва режисьорът.
Пиесата на Ищван Йоркен поставя и неудобния въпрос кога човек трябва да престане да желае. Обществото очаква възрастните хора да бъдат по-тихи, разумни и удобни, но героите на „Игра на котки“ отказват да се поберат в подобни очаквания.
„Игра на котки“ започва като почти абсурдна комедия на човешките зависимости, но постепенно отвежда към болезнената истина за нуждата да бъдеш обичан. Защото понякога най-трудно е да признаеш колко много се страхуваш да не останеш сам.
Спектакълът на Десислава Шпатова е създаден по пиесата на унгарския драматург Ищван Йоркен, в превод от унгарски на Катя Каменова. Сценографията и костюмите са дело на Тита Димова, а музиката е на Юлиян Стоичков.
Министърът на Културата и Туризма на Турция Мехмет Нури Ерсой обяви резултатите в туристическия сектор за третото тримесечие и първите девет месеца на 2026 г. Това стана по време на пресконференция в Истанбул.
Приходите от туризъм за периода от януари до септември достигнаха 51,3 милиарда щатски долара – ръст от 2,4% на годишна база и най-високият показател за деветмесечие, регистриран някога. Само за третото тримесечие приходите са нараснали с 5%, достигайки рекордните 25,5 милиарда щатски долара.
Министър Ерсой заяви: „Тази година международните пътувания бяха изправени пред изключителни предизвикателства. Конфликтите в нашия регион, ограниченията във въздушното пространство, както и поскъпването на енергийните разходи и самолетните билети, оказаха влияние както върху пътниците, така и върху капацитета на авиокомпаниите и програмите на туроператорите. На фона на тези събития Турция се утвърди като остров на стабилността.
„От 2018 г. насам предприемаме целенасочени стъпки, за да направим туристическия си сектор по-устойчив на кризи. Създавайки Агенцията за насърчаване и развитие на туризма в Турция (TGA), превърнахме рекламните си дейности в непрекъснат и систематичен процес; разширихме пазарите от които идват туристите, и диверсифицирахме туристическите си предложения. Постигането на най-високите приходи за третото тримесечие и за деветмесечието в историята ни, точно в такава година, доказва стойността на този подход.
„През предстоящия период, като същевременно защитаваме позициите си на основните пазари, ще засилим усилията си на пазари с висок потенциал – по-специално в Северна и Южна Америка, Канада, Източна Азия, Африка и Океания.“
През първите девет месеца на годината средната продължителност на престоя се е увеличила с 0,3% до 10,34 нощувки, а средните разходи на нощувка са нараснали с 4,6% до 107,7 щатски долара. Общият брой на посетителите възлиза на 49,1 милиона. Руската федерация (5,70 милиона), Германия (5,17 милиона) и Обединеното кралство (3,20 милиона) остават трите най-големи пазара, от които идват туристите в Турция.
„Дестинация АБУЖЕТ“- Аладжа манастир, скална обител на седем века
Българската асоциация на журналистите и писателите по туризма – АБУЖЕТ стартира своята нова инициатива – „Дестинация АБУЖЕТ“. Нейната цел е да се откриват сравнително по-малко известни места за туризъм, които имат потенциал да се развиват и да станат известни – както в страната, така и извън нея. Целта е и откриване на нови туристически маршрути.
Първият етап включваше събиране на предложения от членовете на асоциацията за „Дестинация АБУЖЕТ“. Бяха получени 30 предложения. От тях Комисията по дестинацията селектира 16, които напълно покриват определените изисквания.
Вторият етап бе класиране на направените предложения. Ченовете на АБУЖЕТ направиха своя избор, като степенуваха по точкова система 3 дестинации, които заслужават за бъдат определени като „Дестинация АБУЖЕТ“. Победител е получилият най-много точки. Със селекцията на местата, отговарящи на критерии и тяхната класация, завърши вторият етап от проекта.
Третият етап включва представяне и популяризиране на дестинациите. В продължение на 16 седмици дестинациите ще бъдат представяни по азбучен ред.
Подробна информация за дестинациите предлага медийният ни партньор туристическият сайт MyTravelZone.bg откъдето препубликуваме текста за Аладжа манастир.
Снимки: Wikimedia Commons, автори: Diego Delso, Вячеслав Бабияк; Камен Ханджиев
Преди седем века тук са живели хора, които доброволно са се отказали от удобствата на света. Домовете им били издълбани в скалата, ежедневието им минавало в молитви и труд, а единственото, което ги отделяло от гъстата гора, била варовиковата стена на тяхната обител.
В наше време до същите помещения водят стълби и обезопасени пътеки. Посетителите надничат в монашеските килии, разглеждат останките от стенописи и се опитват да си представят как е протичал животът на хората, избрали уединението за свое призвание.
Това е Аладжа манастир – една от най-необикновените средновековни забележителности по Българското Черноморие. Само на няколко километра от оживените курорти край Варна се намира свят, в който историята продължава да задава повече въпроси, отколкото да дава отговори.
Къде се намира Аладжа манастир?
Аладжа манастир се намира на около 14 километра северно от Варна и приблизително на 3 километра от курортния комплекс Златни пясъци. Разположен е в централната част на природен парк „Златни пясъци“, сред горите на Франгенското плато.
Самият манастир е издълбан в почти 40-метрова варовикова скала. Тя е част от природната среда, която векове наред е осигурявала на монасите необходимото уединение.
Природен парк „Златни пясъци“ е сред най-интересните зелени пространства по Северното Черноморие. Тук се срещат разнообразни дървесни и животински видове, а през горските територии преминават пешеходни туристически маршрути.
Затова посещението на манастира може да се превърне в нещо повече от кратка историческа разходка. Районът предлага възможност да съчетаете културен туризъм с няколко часа сред природата, далеч от оживлението на крайбрежните курорти.
Манастир с вековна история
Точната година на основаването на Аладжа манастир остава неизвестна. Сведения за по-ранно обитаване на района има, но най-добре документираният период от живота на скалната обител е 13 – 14 век, по времето на Второто българско царство.
Тогава тук живеели православни монаси-отшелници. Техният начин на живот бил подчинен на молитвата, духовното усъвършенстване и отказа от светските удобства.
Изборът на мястото вероятно не е бил случаен. Скалните ниши позволявали обособяването на помещения, а гористата местност осигурявала относителна изолация. Въпреки суровите условия монасите създали организиран манастирски комплекс с църква, килии, трапезария, кухня и стопански пространства.
След османското завоевание в края на 14 век обителта постепенно запада. Според изследователите към края на 15 или началото на 16 век тя вероятно вече е изоставена. Но историята ѝ не приключва дотук.
В края на 19 век братята Карел и Хермин Шкорпил, сред основоположниците на българската археология, поставят началото на системното проучване на манастира. През 1927 г. Аладжа манастир е обявен за „народна старина“, а през 1968 г. получава статут на архитектурен паметник на културата от национално значение.
Благодарение на археологическите изследвания днес можем да разберем много повече за предназначението на отделните помещения и за живота на монашеската общност.
Издълбан в сърцето на скалата. Какво ще видим?
Една от най-впечатляващите особености на Аладжа манастир е неговата архитектура. Помещенията са издълбани на две нива във висока варовикова скала. И днес ясно могат да се различат манастирската църква, монашеските килии, трапезарията, кухнята, криптата, малката гробищна църква и стопанските помещения.
Тази организация на пространството позволява да си представим ежедневието на монасите преди повече от шест века и превръща комплекса в един от най-добре запазените скални манастири в България.
Манастирската църква и монашеските килии
На първото ниво се намират основните помещения, използвани от обитателите на манастира. Сред тях са църквата, монашеските килии, трапезарията, кухнята, малката гробищна църква, костницата и стопанските пространства.
Макар голяма част от първоначалната им украса и обзавеждане да не са запазени, предназначението на отделните помещения все още може да бъде разпознато. Особено любопитни са килиите. Те напомнят колко ограничени са били личното пространство и удобствата, с които са разполагали монасите.
Скалният параклис
Второто ниво представлява естествена скална ниша. В източната ѝ част се намира манастирският параклис, където са съхранени фрагменти от средновековни стенописи. Тези останки са сред ценните свидетелства за духовния и художествения живот на обителта през 13 – 14 век.
Катакомбите – по-стари от самия манастир
На около 600-700 метра западно от скалната обител се намират Катакомбите. Това е комплекс от пещери и помещения, които археолозите датират още от 5-6 век. Намерените монети, керамика и надписи показват, че районът е бил сред ранните християнски средища по българското Черноморие. Тези открития подсказват, че духовният живот тук е започнал много преди разцвета на средновековния манастир.
Музейната експозиция
През 70-те години на 20 век в близост до скалния манастир е построена музейна сграда. Постоянната експозиция запознава посетителите с историята на обителта, а допълнителните изложби представят теми, свързани с българската християнска култура. Тук е подходящото място да започнете посещението си, особено ако искате да разберете по-добре предназначението на скалните помещения, преди да ги разгледате.
Откъде идва името „Аладжа“?
Любопитен факт е, че днешното име не е средновековното название на обителта. Смята се, че думата „аладжа“ произлиза от персийско-арабски език и означава „пъстър“ или „шарен“. Най-вероятно тя е свързана с богатата цветна украса на стенописите, които някога са покривали стените на манастира.
Запазени само малки части от тези стенописи, но и те свидетелстват за високото художествено майсторство на средновековните зографи.
От археологическо откритие до национален паметник
Научното проучване на Аладжа манастир започва в края на 19 век благодарение на братята Карел и Хермин Шкорпил. Те са едни от основоположниците на българската археология. През 1927 г. манастирът е обявен за народна старина, а през 1968 г. получава статут на архитектурен паметник на културата с национално значение.
Аладжа манастир днес
Скалната обител се намира в пределите на природен парк „Златни пясъци“ и е сред най-посещаваните културно-исторически забележителности по Северното Черноморие. Съчетанието между вековната гора, белите варовикови скали и спокойствието на природата създава усещане, че времето е спряло.
През летните вечери посетителите могат да се насладят на аудиовизуалния спектакъл „Легенди от Аладжа манастир“, който чрез светлина, музика и прожекции разказва историята на обителта по впечатляващ начин.
Място, което пази духа на миналото
Аладжа манастир не е просто туристическа атракция. Той е символ на духовността, съхранената памет и стремежа към уединение, характерни за българското средновековие.
Посещението тук е среща с историята, но и с едно необикновено усещане за тишина и вечност. Сред белите скали и зелената гора човек лесно разбира защо именно това място продължава да вдъхновява поколения поклонници, изследователи и пътешественици.
Полезна информация за посещението
Къде се намира: Природен парк „Златни пясъци“, около 14 км северно от Варна.
Как се стига: С автомобил или обществен транспорт. От Варна автобус №29 обслужва спирка „Аладжа манастир“ с ограничен брой курсове, а линии №109 и №409 спират на „Чайка“, откъдето е необходимо да се продължи пеша.
Работно време:
Май–октомври: 09:00–17:00 ч., всеки ден;
Ноември: 10:00–17:00 ч., без понеделник и вторник;
Декември–февруари: обектът не работи;
Март–април: 10:00–17:00 ч., без понеделник и вторник.
Входни билети: 5 евро за възрастни, 3 евро за учащи, безплатно за деца до 7 години според публикуваната информация на туристическия портал на Варна.
Контакти: +359 52 355 460.
Добре е да знаете: За разглеждането на скалните помещения се преминава по стълби и пътеки на различни нива. Носете удобни обувки, особено ако планирате да продължите разходката в природния парк. За хора с ограничена подвижност достъпът до част от помещенията може да бъде затруднен.
Проверете актуалното работно време, цените и състоянието на туристическите маршрути преди посещение. Можете да го направите на сайта на Регионалния исторически музей Варна.
Една обител с повече въпроси, отколкото отговори
За седем столетия Аладжа манастир е преживял много промени. Монашеската общност отдавна е изчезнала, голяма част от стенописите са изгубени, а истинското християнско име на обителта остава неизвестно. И все пак скалните помещения разказват достатъчно за хората, които са живели тук. За ежедневието им, за вярата, за труда, вложен в изграждането на един необикновен дом.
Може би най-интересното е, че само на няколко километра от едни от най-посещаваните плажове в България продължава да съществува толкова различна история. И тя заслужава повече от бегло посещение между две ходения на море.
Разгледайте галерията от снимки от Аладжа манастир в социалните ни мрежи – Facebook и Instagram. Благодарим за интересните кадри на колегата ни Симана Марковска.
