понеделник, 8 юни 2026 г.

Националната награда на името на Максим Минчев би връчена на Бойка Асиова

Писателката Бойка Асиова е носител на третата Национална награда на името на Максим Минчев

Писателката Бойка Асиова е носител на третата Национална награда на името на Максим Минчев

Бойка Асиова е третият носител на Националната награда на името на дългогодишния президент на АБУЖЕТ и 17 години генерален директор на БТА Максим Минчев (1953-2020). Отличието бе присъдено от Българската асоциация на журналистите и писателите по туризма (АБУЖЕТ). Церемонията се състоя в зала „Максим“ на БТА.

Генералният секретар на АБУЖЕТ Пламен Старев представи номинациите и обяви носителят на наградата за 2026 година – Бойка Асиова. Той отбеляза, че тази година е имало най-много кандидатури, в сравнение с предишните издания – пет, и всички те заслужават да бъдат отличени. 

В изказването си подчерта, че тази награда се връчва за високи творчески постижения в областта на журналистиката, публицистиката и литературата, но и за активна работа за развитие на туризма, което е основна цел на АБУЖЕТ.

Пламен Старев
Пламен Старев

„Учредихме я през 2024 г. – каза Пламен Старев – от уважение към нашия колега и приятел – дългогодишния президент на АБУЖЕТ, пътешественика и разказвача на истории Максим Минчев. Първите двама носители на наградата са Магдалена Гигова и Милена Димитрова. И двете са много добре познати и много активни на полето на историите за пътувания и пътешествия. 

Пътувания и транспорт

Бойка Асиова е сред най-ярките имена на съвременната българска литература. В нейните книги героите пътуват – както в България, така и по далечни страни. Така тя ни помага да опознаваме света, като в света е и България, естествено. Да правим този свят по-близък до нас, разкривайки го през погледа на героите си. Книгите й са превеждани на различни езици. Така повече хора от различни страни пътуват из България с героите й.

Милена Димитрова, миналогодишната носителка на приза, която е и секретар по култура, образование и връзки с българите зад граница на президента Илияна Йотова. връчи наградата на Бойка Асиова. 

Писателката Бойка Асиова е носител на третата Национална награда на името на Максим Минчев
Писателката Бойка Асиова е носител на третата Национална награда на името на Максим Минчев

В словото си тя посочи, че Асиова е пример за благородство, финес и задълбоченост, както в живота, така и в творчеството. Тя определи писателката като човек, който умее „да навърже много история в човешки разказ“. Димитрова посочи още, че авторката притежава рядкото умение да съчетава познанието за историята с човешките съдби.

„Харесва ми самата цел пътуване, каза Бойка Асиова, получавайки наградата. Пътуване не по някакъв адрес, а по песните, приказките, човеците, по сънищата. И всичко намира живот в книгите ми. Аз сега пътувам към последната си книга – за братя Миладинови.

Никой не можеше да ме спре да пътувам с тях. Откакто съм се родила, аз пътувам с тях, пътувам към тях. Надявам се, че тази книга ще има своите ценители и читатели… АБУЖЕТ не е единствената организация, в която съм членувала, но  е единствената, в която съм в съгласие със себе си.

На церемонията присъстваше и Ирина Асиова – Диамант, член на Комисията по културата и медиите и на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество в Народното събрание.

Досие: Бойка Асиова

Родена е в Разлог. Инженер-химик по образование, журналист по професия, писател по душа. Автор на 16 книги с проза, есеистика, публицистика, документалистика. Между тях са „Време назаем“, сборниците с разкази „Мъжко можене“, „Лудовица“, „Рецепта за камбана“ (Годишна награда за есеистика на СБП), „Запеските. Дух и материя“ (Специален приз, II Национален фестивал на шевицата, Белослав 2018 г.)

Както и романите „Яловата вдовица“ (номиниран за награда „Хеликон“, отличен с Национална награда за литература „Николай Хайтов“, преведен на немски и турски език), „Вълчицата излиза привечер“, „Роден на Великден“ (Националната награда за художествена литература „Христо Г. Данов“), „Да убиеш Сталин. Спомен за Костадин Лагадинов“ (Жанет 45).

Асиова е сценарист на публицистично-документални филми на БНТ за борбите на македонските българи за национално освобождение, традиции, културно наследство и тяхната съвременна проекция. Между тях са „Жалба по Гоце”, „Между люлката и гроба“, „Двата Миладина”, „Живата книга”, „Цената на тютюна”, „Пътят за Драма”, „Тайната на юдите”.

Под печат е книгата й за живота и делото на братя Миладинови.

Бойка Асиова е дългогодишен член на Световната федерация на журналистите и писателите по туризма – FIJET, както и на българската й секция – ABUJET.

Досие  АBUJET (АБУЖЕТ)

Това е абревиатура на Асоциацията на българските журналисти и писатели по туризма, според изписването й на френски език. В нея членуват 66 журналисти от различни медии – печат, радио, телевизия, както и блогъри и писатели.

АBUJET е член на Международната федерация на журналистите и писателите по туризма (Fеdеration Internationale des Journalistes et Ecrivains du Tourisme). FIJET е създадена в края на 1954 г., когато председателят на Съюза на белгийските журналисти по туризма Раф Алофс се обръща към колеги от Франция и Италия с призив за създаване на съюз.

На 2 декември колеги от трите държави основават в Париж FIJET. Първият конгрес на новата организация се провежда през 1956 г. в Ница. Същата година в България група журналисти, пишещи на туристически теми, учредяват ABUJET – българска секция към FIJET.

„Бащи” на АBUJET са някои от най-големите имена в българската журналистика и публицистика: Валери Петров, Богомил Райнов, Богомил Нонев, Николай Тодоров, основоположника на академичното образование по журналистика проф. Стефан Станчев и др.

Снимки: БТА

неделя, 7 юни 2026 г.

В Газиантеп се обясняват в любов с шамфъстък

Шамфъстъкът - зеленото злато на  Газиантеп

Шамфъстъкът – зеленото злато на Газиантеп

В Покана за пътуване на 7.06.2026 по Радио София на БНР след новините в 15 часа: фотографът и пътешественик Емил Данаилов за ледената пустния на Исландия и пясъчната Тасили в Алжир

Исландия - снимка Емил Данаилов
Исландия – снимка Емил Данаилов
Пътувания и транспорт

В турския град Газиантеп  наричат фамфъстъка “зеленото злато”. И с право – в региона отглеждат 70% от цялото производство за многомилионната държава. Шамфъстъкът  е нещо повече от икономическа благодат – той е ключова съставка в ястията на кулинарната столица на Турция, културен феномен и обичан символ.  

Към края на лятото, пекарите напускат кухните си, за да претърсват градините. „Сладкарите оглеждат всяко дърво, опитвайки ядките, докато вървят“, казва Айлин Оней Тан, редактор на готварската книга на Газиантеп „Вкус на слънце и огън“. „Когато реколтата е почти готова, те изкупуват цяла градина на място.“

Шамфъстъкът - зеленото злато на  Газиантеп
Шамфъстъкът – зеленото злато на Газиантеп

Това е така, защото ранните шамфъстъци, известни с изключителния си вкус, са от съществено значение за сладкиши като катмер и баклава, смятана за най-добрата в Турция.  За местните жители тези продукти са нещо повече от сладко лакомство. Те са важна част от живота и историята на един от най-старите населявани без прекъсване градове в света, научих аз при посещението си по покана на турското Министерство на културата и туризма.

Хората вярват, че споделянето на сладости укрепва връзките между хората и е важна част от традицията. Баклавата е специален източник на гордост за града.

Съвременната ѝ форма се появява през 19 век, когато тукашни занаятчии заменят орехите с шамфъстък, създавайки рецепта, която сега се смята за златен стандарт.  

Шамфъстъкът - зеленото злато на  Газиантеп
Шамфъстъкът – зеленото злато на Газиантеп. Антеп баклава

„Сладките печива са нещо повече от десерти – те отбелязват почти всички наши важни събития“, каза Хатидже Пекмез, доцент в университета Газиантеп, която изучава гастрономия и култура. Сладката традиция се простира от люлката до гроба: семействата, които посрещат новородено, раздават подноси с баклава от шамфъстък. Младоженците на първата си закуска след брака трябва да си разделят един катмер, за да е сладък семейния им живот. Опечалените потапят лъжици в грис халва, пържена в ароматно олио и поръсена с шамфъстък.

„Споделянето на тези ястия е начин за укрепване на връзките в общността. Преди зазоряване, пекарите в града запалват дъбови фурни, ценени заради чистата си, бездимна топлина, и започват да приготвят споменатия катмер – тънко, разточено тесто, нагънато около мека плънка от смлян шамфъстък, захар и бита сметана.

„Сутрин фурните в Катмерчъ Зекерия Уста разстилат богатия си аромат из лабиринта от улички на стария град в Газиантеп, който някои изследователи датират като неолитно селище преди повече от 10 000 години.

Малкият безплатен музей на шамфъстъка, помещаващ се в сграда с форма на шамфъстък, естествено, разкрива, че останки от важната ядка, датиращи от 3-то хилядолетие пр.н.е., са открити в Йолюм хюхюк, археологически обект на 50 км южно от Газиантеп.

Шамфъстъкът - зеленото злато на  Газиантеп
Шамфъстъкът – зеленото злато на Газиантеп

Днес пътешествениците могат да го посетят и после да прекарат няколко дни, следвайки неофициалния маршрут на шамфъстъка.

В Турция доста се чудят, когато кажеш шамфъстък и питат дали нямаш предвид ливанските кедрови ядки, които там се наричат чам фъстък.

„Фъстък“ обаче е дума, която е добре да знаете в Газиантеп. Ако искаш да зарадваш  приятел колко е сладък, можеш да му кажеш  „ти си като шамфъстък“. Да наречеш някого „моят шамфъстък“ е израз на обич.   

Каменистата почва в региона принуждава нисичките дървета да развиват дълбоки корени, а летните жеги изпичат ядките до перфектна зрялост.  „Шамфъстъкът в Газиантеп е по-сладък и по-зелен от  отглеждания другаде, благодарение на идеалния климат. Местните фермери обикновено берат реколтата през септември, но ако ще я използват за баклава, се събира един месец по-рано, защото съдържанието на мазнини е по-ниско, а това  на протеини – високо.

Опитайте шамфъстъци от всяка друга точка в Турция, или дори по света, и веднага ще усетите разликата. Вкусът им в Газиантеп е по-интензивен и няма нужда от изкуствени подобрители.

Мнозина предполагат, че яркозеленият цвят на ядката е добавен по някакъв начин, но всеки местен производител ще сметне това за върла обида. Гордостта му се проявява и на ежегодния фестивал на шамфъстъка Гастро Антеп, който се провежда през октомври.

Единствената тревога на сладкарите е промъкващата се контрабанда на ценния продукт от близката Сирия, но качеството на нелегалния внос е далеч от яркия цвят и наситения вкус на оригинала.

Исландия определено е страна, която вълнува въображението със своите гейзери, водопади, сурова природа и население от снажни потомци на викингите.

Исландия - снимка Емил Данаилов
Исландия – снимка Емил Данаилов

Вероятно приказната среда е причината 80 на сто от исландците да са абсолютно убедени, че троловете съществуват и че горски гора живеят във всяка скала. Най-омагьосваща е обаче перспективата да се любуваш с очите си, не на покрито с мъх същество, а на северното сияние.

Исландия - снимка Емил Данаилов
Исландия – снимка Емил Данаилов
Исландия - снимка Емил Данаилов
Исландия – снимка Емил Данаилов
Исландия - снимка Емил Данаилов
Исландия – снимка Емил Данаилов

Снимките на фотографа, журналист и  пътешественик Емил Данаилов можете да видите в сайта му субектив.ком.

Както често се случва в Покана за  пътуване, скокът от един континент към друг се получава съвсем естествено и плавно. От суровата природа на Исландия Емил Данаилов ни отвежда към немилостивия климат на пустинята Тасили н’Аджер и аз се сетих какво писмо  пътешественикът Николай Пржевалски изпраща на съпругата си от Гоби “Пиша ти рядко, защото през нощта мастилото замръзва, а през деня изсъхва”.

Пътувания и транспорт

Пустинята Тасили - снимка Емил Данаилов
Пустинята Тасили – снимка Емил Данаилов
Пустинята Тасили - снимка Емил Данаилов
Пустинята Тасили – снимка Емил Данаилов
Пустинята Тасили - снимка Емил Данаилов
Пустинята Тасили – снимка Емил Данаилов
Пустинята Тасили - снимка Емил Данаилов
Пустинята Тасили – снимка Емил Данаилов

Националната награда на името на Максим Минчев би връчена на Бойка Асиова

Писателката Бойка Асиова е носител на третата Национална награда на името на Максим Минчев Бойка Асиова е третият носител на Националната ...