вторник, 8 септември 2026 г.

Мадоната от Монсерат - свята и... черна



На петдесет километра северозападно от Барселона се издига планинска верига от варовикови скали с причудлива форма, напомнящи замръзнали гигантски тотеми. Сред тези естествени пазители, на височина от 725 метра над морското равнище, се намира манастирът Санта Мария де Монсерат, до където стотици хиляди туристи и поклонници се изкачват всяка година по криволичещи пътеки и въжена линия.

Те се стремят да видят легендарната Черна Дева от Монсерат лично, да я докоснат и да я помолят да им изпълни съкровено желание. Тези, които са били там, твърдят, че това наистина работи.

Тектоничната планинска верига, където се намира манастирският комплекс, се нарича Монсерат („Разсечени планини“) и е може би най-удивителното място в Каталуния. Изкачването до върха ѝ предлага не само зашеметяващи гледки към околността, но и възможност да се потопите в неповторима атмосфера.



От мезозойската ера, когато тази област е била дъното на море, върху платото са се натрупали пластове варовик и различни камъчета, които са ги издигали нагоре под тектоничен натиск. Днес най-високата точка на планината се извисява на 1230 метра над морското равнище. Планинският район Монсерат обхваща 50 квадратни километра, доминиран от стотици варовикови скали с причудлива форма. В продължение на близо 1000 години в тях се гуши символът на католическата духовност и националното светилище на Каталуния - манастирът Санта Мария де Монсерат.

 Голите скалисти планини приличат на гиганти, които стоят на стража над тези места от векове. Те обграждат манастира и го защитават. Интересното е, че отдолу манастирът е напълно невидим, скрит от очите на непосветените. Само чрез изкачване по планината верига може да се види.



През хилядолетията от съществуването на светилището, склоновете на Монсерат  били осеяни с десетки поклоннически пътеки. Векове наред хора от целия християнски свят идвали тук, за да се поклонят на Девата от Монсерат.

Историята на манастира

За да разгадаем мистериите на Светата земя на Каталуния и да открием какво толкова привлича копнеещите за покаяние хора тук, трябва да се потопим в нейната вековна история.

Монасите пристигат тук за първи път през IX век, а в началото на XI век (1025 г.) започва строителството на днешната обител на мястото на старите скитове. Основният камък на новия католически манастир, който е действащ и до днес, е положен от абат Олиба от Рипол.

 


Мястото скоро започва да посреща поклонници, разпространяват истории за чудесата на Дева Мария. През 1409 г. манастирът Монсерат става независимо абатство. Между 1493 и 1835 г. претърпява големи реформи, разширявайки се с разкош. Много водещи испански архитекти, скулптори и художници влагат време, усилия и пари.

Архитектурният стил на сградите в имота съчетава няколко стила, като преобладава модернизмът. Олтарът е изработен от местен камък и е украсен със сребро и емайл, докато тронът на Мадоната е от сребро. Между другото, копие от ръката на известния Антонио Гауди, който също е работил по този проект, може да се види в олтарния параклис.

 Легенди за Черната Мадона от Монсерат



 Най-важният артефакт на манастира през цялата му хилядолетна история е Мадоната с Младенеца от Монсерат, изработена от дърво. Статуята на Девата, толкова почитана от монаси и поклонници, сега виси в олтара на манастирската катедрала. С тегло 17 кг, тя е с размери 92 сантиметра. Дрехите ѝ са покрити със златни листа, а лицето и ръцете ѝ са черни.

Според легендата, статуята на Черната Мадона е създадена в Йерусалим в ранните дни на християнството от Свети Лука и е донесена в Испания от Свети Петър. През 718 г. статуята е била скрита в пещера от номадско сарацинско племе. За известно време следите й се губят. През 890 г. Обаче в една от пещерите овчари виждат сияние и чуват ангелско пеене. Така преоткриват изгубената реликва.

 След като научил за това знаменателно откритие, местният епископ наредил статуята да бъде пренесенав  града. Скулптурата обаче дори не можела да бъде преместена. Когато станало ясно, че по този начин Дева Мария е показала, че мястото й е сред каменните гиганти, било взето решение да се построи храм за нея в Монсерат. Именно тук, век и половина по-късно, бил основан бенедиктински манастир.

 Всъщност оригиналната скулптура на Дева Мария от Монсерат не е оцеляла, а е заменена с точно копие през 12 век. През 1881 г. Мадоната е канонизирана от папа Лъв XIII и оттогава става покровителка на Каталуния. През 1987 г. целият природен комплекс около манастира е обявен за каталунски национален парк.

Дева Мария от Монсерат е място за поклонение на много вярващи от хиляда години. Ето защо безкрайна опашка от хора протяга ръка, за да докоснат Мадоната.

Пътешественици и поклонници от различни вероизповедания пътуват до нея от разни краища на планетата, понякога изминавайки десетки хиляди километри. И всичко това, за да помолят Мадоната за изцеление или за изпълнение на най-съкровените си желания. Жените също вярват, че Девата от Монсерат помага на бездетните да станат майки.

 Защо статуята на Мадоната е черна?

 Един от най-често задаваните въпроси за Мадоната от Монсерат е защо е черна? Отговорът на този въпрос е даден от реставратори още през 19 век. Спектралният анализ разкрива, че през 12 век скулптурата, изработена от тополово дърво, е била напълно бяла, защото е била покрита с оловно белило. С течение на времето обаче окисляването значително потъмнява боята. Тази химическа реакция се усложнява от наслояваните от векове сажди от свещите. В резултат на това изображението на Дева Мария е почерняло. Реставраторите не са променили нищо, а само са покрили ръцете и лицата на Мадоната и Младенеца с тъмен лак.

Така, поради тъмния тен, Дева Мария е получила второто си име – Черната Мадона от Монсерат. Местните жители нарекли статуята „La Moreneta“ („Мургавелката “).

 

Манастирът Монсерат днес



 Днес манастирът Санта Мария де Монсерат се гордее с добре развита туристическа инфраструктура. До религиозния комплекс води въжена линия, като фуникуляр тегли два вагона едновременно под ъгъл от почти 45 градуса. Единият се изкачва, другият слиза. 15-минутното пътуване до планината предлага на пътниците възможността да се насладят на красивите гледки. От 2003 г. до манастира работи зъбчатата железница „Cremallera de Montserrat“ с многоетажни вагони.

В момента в обителта живеят около сто монаси. Основната им отговорност е да посрещат поклонници. В свободното си време произвеждат натурални продукти (извара, мед, вино) и се занимават с творческа дейност.



 Манастирът разполага с обширна библиотека, съдържаща 300 000 книги, 400 от които са ръкописни. В една от сградите се помещава музей с религиозни реликви, забележителна колекция от православни икони, археологически артефакти и картини на Пикасо, Дали, Караваджо, Джордано, Клод Моне, Ел Греко, Едгар Дега и много други.

 

събота, 5 септември 2026 г.

На остров Чеджу жените-гмуркачки са между 60- и 80-годишни

На остров Чеджу живеете като в корейски сериал

На остров Чеджу живеете като в корейски сериал
Географски справочни ресурси

В Покана за пътуване на 6 септември 2026 по Радио София след новините в 15 часа Искра и Феня Декало за хотели декорирани по корейски сериали.  Магдалена Гигова за Тайван

Небостъргачът Тайпе 101 прилича на бамбуково стебло
Небостъргачът Тайпе 101 прилича на бамбуково стебло
Пътувания и транспорт

Искра и Феня Декало са кореспонденти на Българското национално радио в Израел. Двете сестри обаче днес няма да ни водят до Светите земи, ами ще ни изненадат с разказ за остров Чежду, най-големият къс земя край бреговете на Южна Корея.  Брулената от ветрове вулканична скала е приютила над 1700 вида растения.

Угаснали вулкани, гори, плажове, малки рибарски селца… Чеджу е известен курорт, уникален резерват и място със специфични културни традиции и занаяти.

Музеят на любовта на остров Чежду
Музеят на любовта на остров Чежду
Плажове и острови

Местните хора живеят с ритъма на вълните и съвсем естествено морските продукти присъстват в менюто им. Климатът е мек и през зимата температурите рядко падат под нулата.

Сигурно това са част от причините, поради които пътят до остров Чеджу от корейската столица  Сеул е най-натовареният самолетен маршрут в цял свят – през 2023 г. авиокомпаниите са предлагали 13,7 млн. места до Чеджу. А преди векове там за изпращали на заточение провинили се държавни служители….

Феня Декало разкрива какво според нея кара милиони туристи да се стичат към корейския остров. Искра Декало пък изтъква с какво я е очаровало мястото, наречено Хавайте на Азия. Предполагам,че любителите на корейските сериали също ще наострят уши, защото там не само са снимани по-голямата част от тях, ами има и тематични  хотели с декори и костюми от най-популярните К-драма, както ги наричат.

Книги и литература

Тя споменава и гмуркачките хеньо, които се спускат на 20 метра в морето без каквито и да било помощни средства. През 1969 г. в Чеджу е имало 21 000 хеньо, днес те вече са едва няколко десетки и почти всички са на възраст над 60 години, а някои от тях и над 80.

Гмуркачка хеньо
Гмуркачка хеньо
Плажове и острови

Те продължават гмурканията си повече като традиция и демонстрация за многобройните туристи. Бурната индустриализация, модернизацията и замърсяването на океана постепенно „отнемат хляба” на тази професия.

Но някога хеньо са преминавали специално обучение, продължаващо около 7 години с постепенно увеличаване на дълбочината на гмуркане и времето на задържане на дъха. Към 18-годишна възраст вече са били готови да практикуват занаята без дихателни апарати и са го упражнявали практически доживот.

Гмуркачка хеньо
Гмуркачка хеньо
Географски справочни ресурси

Гмуркачеството е колкото опасно, толкова и вредно за организма, защото изисква специално привикване на дихателната система със задържане на дъха до около 3 минути, за да успее жената да се спусне на дълбочина до 20 м и бързо да напълни торбата с морските храни.

Хеньо са прекарвали по 6-7 часа дневно под водата. Смъртните случаи в този занаят са били често явление. Всяко гмуркане е рисково и може да завърши фатално. Но хеньо са вярвали в една морска богиня, която ги закриля.

Оставаме в Азия и докато сме на вълна острови ще отскочим до Тайван. Там  задължително трябва да отбележим с „чавка“  Тайпе 101.

Поглед от Тайпе 101
Поглед от Тайпе 101

Спомен от Тайпе 101 на 508 метраПреди години това беше най-високата сграда в света, но манията за величие на дубайците с тяхната „Бурж халифа” запрати 508-метровата тайванска постройка в историята. Цената на Тайпе 101 от близо 2 млрд. долара, обаче, продължава да респектира. Както и факта, че се гордее с един от най-бързите асансьори в света – изминава разстоянието от петия до 89-ия етаж  за 37 секунди, без да ви стане лошо.

Спомен от Тайпе 101 на 508 метра

Нощните пазари са сред любимите места за забавление в тайванската столица. Единият от тях „Никшъ“ наричат „Търбухът на Тайпе“.

Никшъ
Никшъ

На най-големия – „Шилин” младежите си правят срещи, за да хапнат, да послушат музика, да се видят с гаджето, но никой не крещи, не се блъска – просто следват пътя на тълпата и ако искат да видят нещо, се отбиват.  

Географски справочни ресурси

Случайно заговорил ме  тайванец ми каза, че непременно трябва да опитам местна скоросмъртница, смесена с прясна змийска кръв.

Нощен пазар в Тайпе
Нощен пазар в Тайпе
Нощният пазар Лонгшан
Нощният пазар Лонгшан

С наслада пред ококорения ми поглед, той описа как направо на сергията отсичат главата на влечугото и източват кръвта му в чаша с нещо като тайванска ракия с „висок волтаж”. Месото нарязват и го пускат във вряща супа. Безотпадна технология! Питието било толкова здравословно, че направо съм щяла да забравя за всички болежки, а мръвката от змия била мммммм! Признавам си, не се прежалих. 

В четвъртия по големина град – Тайнан осъзнавам, че са построили „комунизЪма на туризЪма”.

Там, освен храма на Конфуций и още няколко светилища, музеи на литературата и на солта, няма Бог знае какви забележителности, но в замяна на това е безплатният рай. По тези причини пътеводителят на „Мишлен” му е дал три звезди като културна столица на Тайван.  

Географски справочни ресурси

Частен музей в Тайнан
Частен музей в Тайнан

В центъра на града шест автобусни тура с гидове на различни езици развеждат посетителите без никаква такса всеки ден между 9 и 11 сутринта и от 15 до 17 след обяд. А ако нямате възможност да спазите часовете, седем автобусни линии в различни цветове обхождат забележителностите на принципа hop on-hop off (качи се-слез), също безплатно. Еееех, кога ще ги стигнем тайванците. За безупречният ред, който властва в метрото им няма да говоря, че ще се разплача.  

Мадоната от Монсерат - свята и... черна

На петдесет километра северозападно от Барселона се издига планинска верига от варовикови скали с причудлива форма, напомнящи замръзнали гиг...