В Покана за пътуване - от Мексико до Мустанг

 На 18 октомври 2026 след новините в 15 часа по Радио София

 

Невяна Троянска е дългогодишен кореспондент на вестник Труд във Варна, журналист с впечатляваща кариера, автор на три  книги, собственик на сайта брат.бг, но преди всичко е неуморим пътешественик. Още не се е върнала от едно пътуване и вече мечтае за следващото. Разбрах, че е била в Мексико и аз веднага набрах телефона, за да ни разкаже.

Невяна Троянска, която ни развежда из забележителностите на полуостров Юкатан, е Член на Съюза на българските журналисти и на АБУЖЕТ - Българската асоциация на журналистите и писателите по туризма. Автор е и на две книги, удостоени  с Голямата награда в конкурса в памет на ирландската журналистка Вероника Герин и с Годишната награда “Смели репортери” на Центъра за развитие на медиите. Е, и на книги с пътеписи, разбира се.

Най-прочутата забележителност на полуостров Юкатан в Мексико е Чеченица, градът на маите, избран за едно от новите седем чудеса на света, но там също ката са Ушмал, Ек Балам,  Валядолид, Мерида. Невяна е изръшкала повечето исторически кътчета, но, разбира се, е стигнала и до плажа.  Ако изслушате звуковия файл, и вие ще осъзнаете, че държавата  на маите определено не е  за еднократно посещение.

 

След като посетихме мезоамерика предлагам да отскочим до

Най-тайното кралство на планетата - Мустанг

Някога кралство Мустанг  е било смятано за независима територия, но езикът и културата на хората там са неразривно свързани с Тибет. Има обаче една съществена отличителна черта: днес Мустанг е една от малкото части на Тибетското плато, в която все още не е проникнал Китай, който се стреми да установи властта си над целия регион.

Може би затова древната култура е останала практически непроменена. В самия Тибет тя постепенно се размива в „китайска идентичност“.

Има няколко начина да стигнете до Мустанг. Най-лесният е да си купите билет за малък самолет, излитащ от уютния курортен град Похара в Непал, известен като междинна спирка за много алпинисти. За тези, които обичат предизвикателствата,  физически са подготвени и искат да се възхищават на необичайни пейзажи, се препоръчва многодневен преход през лунните планински пейзажи. Или, в най-лошия случай, кратко пътуване с автобус до Мустанг от Лхаса или Непал.

Нека се върнем към кралството, чието минало и настояще са неразривно свързани с много митове и мистерии. Столицата на Мустанг е малкият град Ло Мантанг, крепост на стотици години. Вратата към тази изолирана част е долината на река Кали Гандаки. Някои свръхактивни туристи не се притесняват да се разхождат с дни по планински скали и пътеки, които се спускат в бездната. Те ентусиазирано преминават един проход след друг и накрая...на 3850 метра билото предлага спираща дъха гледка – платото, на което се намира Ло Мантанг. Градът е “малко по-ниско” -  на респектираща надморска височина - 3730 метра.

Трудно е да се нарекат жилищата в града архитектурни чудеса - те са стотина обикновени кирпичени къщи. Цената да влезете в кралство Мустанг е доста висока, може да ви докара инфаркт и ще ви трябва парамедик. А дори вече не е 500 долара за денонощие, каквато е била в миналото. Днес е едва $50 на ден и няма ограничения във времето за престой.

 Когато за първи път влезете в Ло Мантанг, ви обзема странно, болезнено чувство на празнота от всичко, което сте видели. Пътеводителят обаче ви напомня, че сте на територията на средновековен град, оцелял до наши дни, практически непроменен от 15-ти век.

Уличките между къщите са толкова тесни, че започвате да се страхувате... Сякаш  стените ще се затворят, правейки невъзможно движението напред. Смътно е усещането, че сте заклещени в някакъв сложен лабиринт. Градът е разделен на четири части, всяка със собствена административна власт, начело с кмет. За най-престижна се смята тази до  кралския дворец, разбира се. Да живееш близо до градските порти или централния площад също е добре; социалният татус е по-висок, въпреки че навсякъде има видими признаци на безнадежден упадък и бедност.

Както и другаде в Тибет, местните манастири с  уникални древни стенописи, изобразяващи фантастични демони, се считат за хранилища на много тайни знания. Някои обители са разположени издълбани скали. Това са уникални структури, тъй като изискват доста сложна строителна техника. Веднъж влезли вътре, се мъчите да се ориентирате по сложните стълбища, някои от които водят до скрити проходи. Но няма смисъл да ги следвате. Те водят до монашески килии, до които достъпът е  забранен.

 Почти не са останали такива места на нашата планета. Малко хора живеят в Мустанг, около  хиляда -  в Ло Мантанг. Те все още почитат духовете на предците си и се страхуват от демони. Този свят е навсякъде около нас, просто не го виждаме, вярват  поданиците на Мустанг.

Древните статуи, открити в кралството  се смятат за мостове към онези светове, където на обикновените смъртни достъпът е забранен. Това е хармоничен свят, в който всеки човек следва Колелото на живота. В него  няма място за агресия, съревнование, жестокост. Хората винаги са доброжелателни и приветливи, но в същото време твърдата кастова система е непреодолима. 

Йерархично разделението е на три касти. Начело са кралят, кралицата и престолонаследникът. Най-висшата каста включва и аристократите. Тези хора ръководят областите, служат в кралския двор, управляват села и имат право да търгуват с исторически ценности и антики. Следващата в йерархията е селската каста, групата Гурунг.  Те работят за себе си, за краля или за аристократите. Всяко семейство плаща данък в натура на монарха. В самото дъно на социалната стълбица са ковачите и месарите. Никой от по-висшата каста не може да коли животни, защото това го осквернява. Между другото, кой знае защо музикантите също принадлежат към долната  каста. На членовете им е забранено да се заселват в града.

Кастите се различават дори в погребалните ритуали. Най-висшата  изгаря покойника на клада, фермерите оставят мощите му да бъдат изкълвани от птиците и само долната каста го полага в земята.

В средата на всички улици има канал с кална вода с надвиснала над него каменна арка. Сякаш някой започна да създава велика столица с вдъхновение, а след това е махнал с ръка и е зарязал всичко.  И резултатът е мъничък, примитивен и изоставен модел на Венеция. 

 

Всички имаме страхове – можем ли да ги преодолеем

 Всички имаме страхове – за някои знаем, а други дори не осъзнаваме. С времето толкова сме свикнали с тях, че сме изградили различни начини да ги преодоляваме, избягваме или просто да живеем с тях.

Автор Маргарита Благоева

От теоретична гледна точка често знаем много за страха – разбираме причините за него и дори осъзнаваме колко силно влияе върху решенията и живота ни. И въпреки това страховете ни продължават да ни съпътстват.

Учи славянски

„Укрепващи практики за свръхсензитивните хора. Емпирично ръководство за работа с фините енергии“

Но съществуват ли практики, които могат не просто да ни помогнат да се справяме със страха, а действително да намалят силата му или дори да ни освободят от него? И ако такива практики съществуват, къде можем да ги научим?

Отговор на този въпрос открих при срещата си с един на пръв поглед съвсем обикновен човек, който обаче проявява необикновен интерес към скритите възможности на човешката природа.

Този човек е не друг, а Бертолд Кейнар – автор на книгата „Укрепващи практики за свръхсензитивните хора. Емпирично ръководство за работа с фините енергии“. Както вероятно вече сте се досетили по името му, той не е българин, но живее в България от близо десет години.

Именно в тази книга той разкрива практическата страна на това как можем да станем по-цялостни и хармонични личности, представяйки знания, които сякаш са били забравени или останали скрити за повечето хора. Любопитното е, че тези знания не е донесъл от Изтока, както бихме могли да предположим, а е усвоил тук, в България, от духовен учител.

Но това съвсем не означава, че описаните в книгата практики са сложни или трудни за изпълнение. Точно обратното – те са изненадващо прости и достъпни за всеки, който има желание да ги изпробва.

В разговора ни той сподели с мен някои от своите прозрения, както и вдъхновенията, които го водят в работата му.

„Събрах материал, който промени качеството на моя живот, защото самият аз съм свръхсензитивен човек. И воден от същия стремеж като Прометей, поисках да споделя тези знания с хората, които биха могли да се възползват от тях.

Свръхсензитивните хора често са принудени да разчитат на логиката, като същевременно пренебрегват и потискат част от собствената си природа. Учат ни да развиваме логическото си мислене, но не ни дават необходимите инструменти, за да се справяме със своята чувствителност.

В България чувствителността все още често се възприема като слабост. Така цялата отговорност се прехвърля върху чувствителния човек. Ако си чувствителен, това е твой „проблем“ и ти трябва да се справяш с него. И не дай Боже да го покажеш пред другите, защото рискуваш да изглеждаш слаб.

Опитваме се да балансираме чувствителността с логиката, но това е невъзможно. Всъщност сензитивността означава да усещаш нещо, без да можеш да го контролираш. А ако искаме да живеем пълноценно, трябва да се научим да управляваме тези усещания.“

Учи славянски

Книгата на Бертолд Кейнар се опитва да запълни именно тази празнина – между състоянието, в което се намираме днес, и онова вътрешно спокойствие и хармония, които всеки човек заслужава да изпитва.

Сред описаните в книгата практики една привлече вниманието ми повече от останалите. Тя е свързана с изчистването и освобождаването от страха.

Самата идея, че страхът може да бъде изчистен, звучи революционно. Още по-необичайно е, че авторът смело споделя тази практика открито в книгата си, без никакви тайни посвещения.

Останах с впечатлението, че той говори с удивителна лекота за свръхестественото и предлага прости и достъпни практики, с помощта на които можем да внесем повече баланс и хармония в живота си, така че дните ни да бъдат изпълнени с радост и удовлетворение. Той обяснява, че страхът „живее“ в нашето подсъзнание. В повечето случаи не се е зародил там, а е проникнал в него под влияние на различни преживявания и обстоятелства. А щом нещо е могло да влезе, логично е да предположим, че може и да го напусне.

Затова с голямо вълнение научих, че Бертолд планира да води лекции, практически семинари и курсове, посветени на знания и умения, от които хората имат особена нужда в днешните времена на несигурност, сътресения и енергийно изтощение. Някои от тях са свързани с енергийното лечение, други – с възстановяването на връзката със самите себе си, преоткриването на вътрешната ни сила и връщането на контрола върху собствения ни живот.

И, разбира се, сред тях е предстоящата лекция и трансформационна практика „Страхът и освобождаването от него“, която ще се проведе на 22 октомври в пространството на „Социални иноватори “, в центъра на София, близо до площад „Славейков“. 

Избери календар

Ако темата е предизвикала интереса Ви и искате да научите повече за предстоящата среща, потърсете във Facebook събитието  „Страхът и освобождаването от него“.

https://www.facebook.com/events/2309786732893762/?acontext=%7B%22event_action_history%22%3A[%7B%22mechanism%22%3A%22attachment%22%2C%22surface%22%3A%22newsfeed%22%7D]%2C%22ref_notif_type%22%3Anull%7D

Повече информация за Бертолд Кейнар, както и неговите данни за контакт, можете да намерите на авторската му страница в сайта на издателство „Кибеа“. Ако желаете да научите повече за предстоящите курсове и семинари по споменатите и други теми, можете да се свържете директно с него.

Бертолд Кайнар