Туркменистан: От Портите на ада до стъпки на динозаври

 

Ако успеете да стигнете до Туркменистан наистина ще има какво да видите: запазени следи от динозаври и древни крепости, „Портите на ада“ и огнени каньони, кервансараи по Пътя на коприната и невероятни градове-оазиси. Ето кажем какво не бива да пропускате в тази мистериозна централноазиатска държава.

 Белият град Ашхабад: От килими до дворци

В столицата на Туркменистан джамиите и националните символи стоят редом до паметници на Пушкин и Ленин: незабравима смесица от азиатски привкус, мюсюлмански обичаи и съветско минало. Ашхабад често е наричан „белият град“ – след опустошителното земетресение от 1948 г. много сгради са облицовани с много светъл камък.

 

По стъпките на древни гущери

Живи динозаври са бродили тук преди милиони години. Представете си плато с размерите на три или четири футболни игрища, прекосявано от мегалозаври. Никъде другаде на планетата не можете да намерите толкова много перфектно запазени отпечатъци от праисторически жители - има около три хиляди от тях.

Следите от мощни лапи, с размери 70 на 65 см (сравними със собствения ръст), образуват тридесет и един пътеки.

Отлично запазени са. Уви, само следите, не самите динозаври, защото в древността тук е имало блато. Постепенно блатата са пресъхнали и са се вкаменили, а варовиковата плоча под тях се е издигнала и наклонила. По-късно слоеве пръст и мека скала са ерозирали от водата и се оголили от вятъра, разкривайки това чудо.

 

„Градът, върху който почива Вселената“

Най-старият централноазиатски град-оазис по Пътя на коприната, датиращ отпреди пет хиляди години, Мерв е бил център на арабското знание и столица на Селджукската империя, съперничейки си с Багдад и Константинопол по мащаба на строителството си. В древността е бил описван с помпозни епитети: наричан е „майката на градовете на Хорасан“ или „градът, върху който почива Вселената“. Разцветът му завършва в началото на 13 век с нахлуването на монголските орди.

Просто е изумително колко отминали събития, народи и държави е обхванал оазисът Мерв, сега исторически парк.

 

Газовият кратер  Пламтяща пустиня

 Адски огън, изригващ на повърхността, демонстрационна версия на отвъдния живот, „Портите на ада“, „Сиянието на пустинята Каракум“ – газовият кратер, пламтящ повече от половин век, е трудно да се опише без метафори.

Гледката е наистина впечатляваща, особено през нощта. Представете си огромна яма, зееща в пустинята, където огън гори от десетилетия. Пламъците понякога се издигат на петнадесет метра във въздуха.

Този кратер е изкуствен. През 1971 г. съветски геолози, провеждащи газови проучвания, решават да запалят газа след срутване, надявайки се пламъците да угаснат в рамките на няколко дни. Те все още горят.

 

Пустинята Каракум

 

Великата пустиня Каракум, една от най-горещите в света, заема почти три четвърти от Туркменистан. Това е царство на пясък и сухи тръни, жега през деня и студ през нощта, дюни, простиращи се до хоризонта, и такър - пукнатини в изсъхналата почва.

Великият път на коприната е минавал оттук: векове наред кервани от камили са пресичали тази област, доставяйки китайска коприна, индийски подправки и други стоки. Трудностите на подобно пътуване са трудни за представяне: не е чудно, че името Каракум се превежда като „черни пясъци“. Летните температури тук достигат 50°C, а пясъкът се нагрява до 80°C.

 

Партските крепости на Ниса

 

Ниса е бил най-богатият град на Партската империя през II и III век сл. Хр. Старата крепост Ниса, с могъщите си стени и многобройни кули, е служила като царска резиденция. Тя е разрушена през 226 г. сл. Хр., но паметта не може да бъде изтрита. Тя е запазена в руините на колонната зала, светилищата и укрепленията, както и в глинените плочи, текстилните изделия, съдовете с форма на рог и скулптурите от мрамор и слонова кост, открити на мястото.

Крепостта е обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Археологическите разкопки предлагат поглед върху ежедневието в древния град. Въпреки че някои от стените са твърде модерно реставрирани, все още можете да усетите дъха на времето и да докоснете хилядолетни камъни.

 

Каньонът Янги-Кала: Многоцветни скали

 

Името на каньона се превежда от туркменски като „Огнена крепост“. Стръмните му стени са съставени от червена скала със слоеве от бяло, жълто и оранжево. Вълните на древното море Тетис някога са бучали тук, но през хилядолетията вятърът и водата са взели своето и сега подобните на крепост, многоцветни скали се издигат, пленявайки въображението.

Цветът на скалите се променя в зависимост от светлината. Огненият каньон е особено красив в лъчите на залязващото слънце, когато пясъчникът сякаш свети. „Туркменски Марс“ е само едно от прозвищата на каньона.

Кервансарайът Даяхатин: Средновековен хан

Този кервансарай от 11-12 век на брега на река Амударя датира от времето на селджуците, Златната орда и Тимуридите, потомци на известния пълководец Тамерлан. Тогава тук е кипял живот: кервани идвали и си отивали, търговци се суетили, а богати пътешественици пристигали. Тази масивна тухлена конструкция все още впечатлява с размерите си и геометричните шарки по фасадите си.

 

Дехистан: Хилядолетна джамия

Археологически резерват на мястото на бивш средновековен град. Времето не е било благосклонно към тухлените стени, портите, джамията и некропола на града, но фрагменти предлагат поглед към древната архитектура. Порталите на джамията, с техните сводести сини графични орнаменти и 25-метровите минарета, издигащи се наблизо, са особено красиви.

Близо до древното селище се намира некропол с мавзолея Шир-Кабир, смятан за най-старата джамия в Туркменистан. Той датира от 10-ти век и въпреки многобройните реконструкции, в интериора са запазени автентични елементи от този период, включително резбован михраб.

 

Куня-Ургенч: Средновековната столица

Един от най-старите градове в Туркменистан: археолозите датират останките на крепостта към V-II век пр.н.е. Тя е била столица на средновековната държава Хорезмшах, разграбена от войските на Тамерлан през 14-ти век.

Мощните порти на кервансарая с цветната си аркова орнаментация, мавзолеят Тюрабек ханум с великолепната си куполна украса и 60-метровото минаре Кутлуг-Тимур, най-високата подобна структура в Централна Азия, са оцелели от Средновековието. Гидовете горещо препоръчват това място на ценителите на мюсюлманската архитектура и любителите на обектите на световното наследство на ЮНЕСКО.

Кои са най-добрите места за гмуркане в Турция

Лятната ваканция вече не се изчерпва с почивка край морето. Все повече пътешественици търсят преживявания, които съчетават приключение и нови емоции – включително под морската повърхност. 

Последният анализ на пазара на дайвинг туризма показва, че над 65% от любителите на приключенските пътувания избират водни активности, сред които и гмуркането с акваланг. Разположена на кръстопътя между Изтока и Запада и оградена от морета, Турция предлага едни от най-впечатляващите места за гмуркане в Средиземноморието и Егейския регион.

Тук можете да се спуснете в безкрайната синева директно от лодка, да изследвате останките на кораби, съхранили следите на историята, да преминете през загадъчни пещери и каньони, да се насладите на гмуркане покрай отвесни подводни стени или да изпитате магията на нощните гмуркания. Всичко това е допълнено от отлично развита мрежа от професионални дайвинг центрове и курсове, водени от опитни инструктори. 

Ето кои са едни от най-добрите места за гмуркане в Турция.

Когато става дума за гмуркане в Турция, Анталия – безспорно е сред най-предпочитаните дестинации. Именно тук се намират някои от най-емблематичните подводни локации в страната, начело с живописния район Каш, който е сред десетте най-добри места за гмуркане в света.

От Каш през Калкан до Кемер регионът впечатлява с кристално чисти води, отлична видимост и богата морска екосистема, в която живеят морските костенурки Карета-Карета, кафявите групери, средиземноморските тюлени монаси и обширни поля от морска трева. Каш е и един от водещите центрове за подводна археология в Турция. В района на остров Бесми могат да бъдат открити древни амфори, котви и питоси, свидетелстващи за богатото историческо наследство на региона.

Потопеният самолет Dakota, превърнат в изкуствен риф, днес е любимо място за подводни снимки благодарение на светлите водорасли, които го покриват. Сред най-впечатляващите обекти е и Каньонът – известен със своята пещера, наподобяваща тунел, богатия морски живот и историческия кораб Dimitri, който лежи на морското дъно.

По на изток Алания допълва впечатляващата дайвинг сцена на Анталия с разнообразни места за гмуркане, подходящи както за начинаещи, така и за опитни водолази. Наред с репутацията си на водещ център за спортен туризъм, курортът предлага подводни маршрути като „Аквариум“ и „Амфора“, получили имената си заради откритите там антични амфори, както и впечатляващите Корсан (пират) пещера и Ашъклар (пещерата на влюбените), чиито просторни подводни кухини създават незабравими преживявания.

Егейското крайбрежие разкрива нов свят за любителите на дайвинга. По цялата му дължина се намират десетки впечатляващи места за гмуркане, като област Муула се откроява с кристално чистите си води, защитени заливи и отлична видимост край Мармарис, Фетие, Датча и Бодрум.

Остров Орак, пещерата Деликли, заливът Пойраз, както и прочутите Голям и Малък риф предлагат разнообразни маршрути за водолази. Разположени между Бодрум и остров Кара Ада, тези рифове са известни с богатото си морско биоразнообразие, отличната видимост и условията както за начинаещи, така и за напреднали гмуркачи.

В Кушадасъ, край Айдън, водолазите могат да разгледат потопения самолет Airbus A300 – един от най-атрактивните изкуствени рифове в Турция. Крайбрежният курорт Чешме, разположен в района на Измир, впечатлява с емблематични места като пещерата Ятак Одасъ (Спалнята), остров Фенер, подходящ за начинаещи, и района Ярък Кая (Айръкташ) край остров Ешек – предпочитан от опитните водолази заради по-предизвикателния релеф.

Чанаккале, разположен на стратегическия пролив, свързващ Мраморно и Егейско море, предлага изключителни възможности за подводни активности – от залива Сарос до полуостров Галиполи.

Благодарение на естествените си самопречистващи се течения заливът Сарос се отличава с кристално чисти води и изключително богата морска фауна, която може да бъде наблюдавана при отлична видимост.

Чанаккале, където се провежда една от най-важните кампании през Първата световна война, предлага и незабравими гмуркания до исторически корабокрушения. Полуостров Галиполи е включен в Индикативния списък на ЮНЕСКО за световно културно наследство и е признат за едно от най-добре съхранените бойни полета от Първата световна война.

 В рамките на 17 различни дайвинг обекта останките на кораби като SS Milo, Lundy и HMS Louis разкриват пред посетителите една от най-драматичните страници в историята на войната.

 

Ивайло Дончев: Видях мумия на монах, гладувал до смърт преди повече от шест века

 

Ивайло Дончев: В Индия видях мумия на монах на повече от 600 години

В Покана за пътуване на 19 юли 2026 по Радио София след новините в 15 часа авторът на книгата „Пътят от Каракол“ продължава своя разказ за Непал, Туркменистан, Казахстан и Узбекистан

Вратата към ада в Туркменистан

Разговорът с Ивайло Дончев  миналата неделя бе толкова интересен, че го продължаваме и в следващото издание на Покана за пътуване. За онези които не са слушали или са забравили кой е той, припомням накратко. Ивайло е истински пътешественик по призвание и душа.

За 17 месеца  е избродил 150 хиляди километра и  е описал своите приключения, чувства и наблюдения  в книгата “Пътят от Каракол”.

С него вече бяхме, макар и виртуално, в Южна Америка и Нова Зеландия, в Източен Тимор и Афганистан, но когато ми каза, че е бил и в Туркменистан, любопитството ми се засили, защото съм чувала, че за там трудно се взима виза. И това се оказа истина. Не можеш да влезеш в страната ако нямаш договор с местен туроператор и щом пристигнеш, веднага трябва да се регистрираш в милицията.

Най-голямото Виенско колело на закрито се намира в Туркменистан

Според Ивайло Туркменистан е странна като управление, но богата на забележителности страна.

Помпозен мрамор в Туркменистар

Пързалка в Душанбе, Туркменистан

При своето пътуване през 30 държави Ивайло е посетил Тибет и се е качвал на близо 6 хиляди метра в Хималаите и в Индия, и в Непал. Авторът на книгата “Пътят от Каракол”, не спира да ни удивлява с философския поглед и екстремния си подход към опознаването на света.  В будистки манастир пътешественикът видял мумия на монах на повече от 600 години. Едно от предположенията за изключително запазеното тяло е, че той е умрял от съзнателно наложен глад и така се е съхранил.

Връх Баба Танги 6531 метра

Миналата неделя той ни разказа как на космодрума Байконур в Казахстан е проникнал в хангара, където от десетилетия е изоставена совалката Буран и се е наложило да пренощува в руски арест като нарушител. А защо руски, понеже мястото им е дадено под наем за излитане на космически ракети.

Била съм в Казахстан, но само в столицата Астана на тържествата за 20-годишнината от основаването й. Ивайло категорично отсече, че не само трябва дасе върна, а и да отделя най-малко 3 седмици за тази интересна страна.  

Кораб в пустинята

Всичките му лични приходи от четивото и от изложбите със снимки, които предстои да направи отиват за дружение „Операция: Плюшено Мече“ – организация, която подкрепя деца и младежи в неравностойно положение да развиват талантите си.  

Базарът Чорсу в Ташкент

Изкуственият интелект идентифицира факторите за корупционна уязвимост сред държавните служители

Изследователи от Виенския университет по икономика и бизнес (WU) използват изкуствен интелект, за да анализират склонността към корупция сред държавни служители по света. Резултатите показват, че ценностите и личните нагласи на държавните служители са по-добър индикатор за корупционен риск от доходите или образованието.

Ценностите и нагласите са определящи

Провежданите досега изследвания върху причините за корупцията са се фокусирали предимно върху институционални, демографски и културни фактори, както и върху различията между отделните държави. Влиянието на личните ценности и нагласи на държавните служители върху тяхната податливост към корупционно поведение обаче рядко е било анализирано систематично.

Изследователите Мориц Шмид и Юрген Вилемс от WU използват методи на изкуствения интелект, за да установят доколко склонността към корупция сред държавните служители може да бъде прогнозирана въз основа на техните индивидуални нагласи и кои фактори имат най-голямо значение.

"Нашите резултати поставят под съмнение широко разпространеното схващане, че склонността към корупция сред държавните служители зависи от доходите или образованието им. Всъщност причината за това явление се крие най-вече в техните ценности и нагласи", посочва Мориц Шмид от Института по публичен мениджмънт и управление. 

Особено ясно се откроява връзката между ориентацията към демократични ценности и по-ниската склонност към корупция. "Хората със силна ориентация към демократичните ценности проявяват по-ниска толерантност към корупционно поведение", обяснява Шмид.

Глобален набор от данни и множество модели на изкуствен интелект

Резултатите се основават на данни от 18 000 държавни служители в 90 държави. Анализирани са техните културни ценности и нагласи по теми като семейство, религия, обществена толерантност и доверие в институциите. Използваните данни не отразяват реални случаи на корупция. Вместо това склонността към корупция е оценена чрез отношението на участниците към оправдаването на подкупи, укриването на данъци и неправомерното получаване на държавни помощи.

Освен традиционните статистически модели изследователският екип използва и няколко метода на обяснимото машинно обучение за прогнозиране на корупционната уязвимост на държавните служители. Разработените модели не само постигат по-висока точност на прогнозите, но и позволяват систематично сравнение на значимостта на повече от 100 потенциални фактора на влияние. По този начин изкуственият интелект разкрива кои държавни служители са най-податливи на корупция. "Машинното обучение може да направи видими зависимости, които често остават скрити при класическите изследователски подходи", казва Шмид.

Според Юрген Вилемс изследването предлага не само нови резултати, но и нови методологични перспективи за анализ на почтеността в публичния сектор и за разработването на мерки за превенция на корупцията.

Изследването можете да видите тук 

Публикувано в: Government Information Quarterly (2026)

Снимка  © LC / Wirtschaftsuni Wien