
Магдалена Гигова споделя за новата си италианска любов - градчето Остуни на 8 ноември 2026 по Радио София след новините в 15 часа
Повече за всепризнатото бижу на Пулия, четете тук
https://magdalenagigova.blogspot.com/2026/10/la-citta-bianca.html
В миналото издание на Покана за пътуване подхванахме разговор с Диана Дойчинова, българката, която се грижи за бедните и изоставени деца в Кения.
Според статистиката сираците там са пет милиона. Само в гетото на столицата Найроби екстремната бедност обхваща 1 милион жители. Диана не може да нахрани и приюти всички, но увлича доброволци и дарители, проси, убеждава, настоява и “нейните” деца имат удостоверения зараждане, топла храна поне веднъж дневно, униформи и тетрадки, покрив на училището, соларни панели и питейна вода. Най-знаменателно е, че от Германия и Англия идват да й помагат... български роми, последователи на евангелската църква.Диана Дойчинова без героични пози и патос разкрива живота в онази Кения, която никога няма да опознаем ако сме на туристическа обиколка. Тя казва “Аз съм благотворителен мисионер в Кения. Желанието ми е да сменя цялата концепция за благотворителност, защото старият модел отдавна не работи. Разбира се, запитах я как се грижи за малолетните майки в Африка. Учи ги на занаят. Купила им е няколко сешоара, за да правят сложни прически от плитчици. Мечтае за професионална печка, та да продават създадените от тях бисквити, а по-умелите стават шивачки.
Децата в Кения наричат Диана “Малайка”, което значи ангел на суахили или просто Ди, защото когато падне нощта тя не се прибира в климатизирана стая с душ, а живее като тях и носи цялото си притежание в един куфар. “Много пари постъпват в Африка. Повечето организации от развитите държави правят дарения, защото се приспадат от данъците”, казва Диана - В това няма нищо лошо, но първо, голям процент не стигат до предназначението си и второ, няма възпитателен ефект. Построява се нещо, но никой не учи тези хора как да го поддържат. Било то училище, клиника или кладенец. Скоро след това всичко се разрушава и замира. Затова Дойчинова никога не дава даром, децата трябва да свършат или да научат нещо, за да го заслужат.
Мисионерката финансира начинанията си в Африка освен с дарения, и със собствени средства, защото от 2011 година инвестира в криптовалута. Приходите й са достатъчни да запълва всекидневните дупки в благотворителния бюджет, но далеч не стигат за закупуването на имота, за който разказва - училище, 8 декара земя, река, спални помещения за 100 деца, 2 сонди, плодни дървета, започната къща, парник, река.... Каквато е дейна и убедителна, не се съмнявам, че съвсем скоро Диана ще организира доброволци за облагородяването му.










