Остуни - La Città Bianca

Град Остуни, всепризнатото бижу на Пулия, се е сгушил удобно на няколко хълма само на няколко километра от Адриатическо море в Южна Италия. Наричан „Белият град“ (La Città Bianca), той се издига като блестящ фар над простори от маслинови горички и лозя, пленявайки погледа с неповторимата си  атмосфера и живописни гледки. С население от около  40 000 души, Остуни запазва топлината и интимността на италианската провинция, където животът тече бавно и приветливо. Същевременно е важен туристически и културен център, привличащ пътешественици от цял свят със своята автентичност, богата история и неповторим чар.

Главната забележителност е великолепният исторически център. Той е завладяващ лабиринт от тесни, криволичещи улички, стръмни стълбища, малки площадчета и дворове, където всеки завой разкрива нови, спиращи дъха гледки. Традицията да се варосват къщите идва от Средновековието. Местният покровител Свети Оронцо спасяна града от чумата като съветва хората да дезинфектират домовете си отвън и отвътре, белосвайки ги с вар. Тази привичка се спазва до днес и придава на града ослепително бял вид, който е особено впечатляващ на фона на искрящото синьо небе и при залез слънце, когато стените придобиват топли златисти тонове. А панорамните тераси, от които се вижда Адриатическото крайбрежие изскачат всякаш внезапно.

 Остуни е идеална дестинация за тези, които търсят не само красиви пейзажи за снимки във Фейсбук, но и автентичната атмосфера на стара Италия. Тук можете да прекарате часове, разхождайки се по кадаифа от древни улички, откривайки очарователни детайли - тук пълзящи рози на фона на белия камък, там пъстра керамична декорация или романтична арка. Местните магазинчета предлагат домашен зехтин с необичайни съставки като портокали, средиземноморски билки, люти чушки и трюфели, местните гризини тарали и ръчно правена паста орекиети (ушички). А малките кафенета примамват с кокетното си удобство.

Историята на Остуни търси корените си в древни времена: археологически находки показват, че хората са обитавали този район още през каменната ера. Градът обаче е основан като укрепено селище през 7 век пр.н.е. от племената Месапи. По-късно, след разрушаването му от Ханибал по време на Пуническите войни, селището е възстановено от римляните и е наречено Стурнинум.

 

Възходът на града се определя от щастливо съчетани е на географски и икономически условия. Остуни е построен на три хълма, осигуряващи естествена защита от нападения и отлична гледка към Адриатическото крайбрежие. Плодородните почви на долината Итрия допринасят за ранния разцвет на земеделието, а близостта до морето и местоположението му на пресечната точка на важни пътища улесняват активната търговия с древногръцките колонии и Рим.

 През класическия и ранносредновековния период обликът на Остуни се оформя от различни културни влияния -  от гръцки до ломбардски. Икономиката на града се основава на производството на зехтин и вино – традиции, които са оцелели и до днес. През този ранен период започва да се оформя уникалната му градска структура с тесни улички и варосани стени.

Отвъд известните си снежнобели стени Остуни крие  очарователни тайни и малко известни детайли. Тези характеристики го правят не просто красиво място, а истинска съкровищница за любознателния пътешественик.

 

Ето само няколко:

Псевдонимът на Остуни „Белият град“ (La Città Bianca) не е случаен. Традицията на ежегодно варосване на къщите с вар започва тук през 15 век. Това се е правило не само за да се създаде уникален, сияен вид, но и по чисто практически причини: варта е отразявала парещите лъчи на южното слънце, поддържайки къщите хладни, а също така е служила като естествен дезинфектант, предпазвайки от насекоми и болести. Тази вековна практика се съхранява грижливо до днес.

 

Благодарение на уникалната си архитектура и автентичната си атмосфера, Остуни многократно е бил естествен декор  за снимки на италиански и чуждестранни филми. Тесните му, криволичещи улички, древните сгради и живописните гледки са служили като перфектен фон за режисьори, които се стремят да уловят духа на стара Италия.

 

Околностите на Остуни крият истински природни съкровища – живописните карстови пещери Монтевиколи. В тях са открити следи от праисторически човешки селища. Днес мястото привлича посетители не само заради историческото си значение, но и с впечатляващите сталактити и сталагмити, създаващи магически подземни пейзажи.

 Кухнята на Остуни предлага автентично потапяне в кулинарните традиции на Пулия, където се ценят простотата, пресните съставки и богатите вкусове. Тук всяко ястие разказва историята на земя, богата на маслинови горички и плодородни полета.

 

Сред задължителните ястия в Остуни е фокача ала остунезе – местна вариация на пухкавия италиански хляб, щедро овкусен с пресни домати, маслини и ароматни билки.

Друго кулинарно бижу е орекиете  - паста с формата на ухо, традиционно сервирана с листа от ряпа или богат доматен сос. Незаменима част от всяко хранене е отличният местен зехтин, произведен от маслини, събрани в древните горички около града.

 Любителите на сирене ще оценят прясната бурата – деликатна, с кремообразен пълнеж. И меката рикота, произвеждана в местни ферми.  Вината са леки и с плодови нотки.  Те перфектно допълват пулийската кухня, особено пастата и морските дарове.

Хранителната култура на Остуни очарова както в традиционни тратории, така и с уличната храна по време на честите кулинарни фестивали. Можете да опитате пържен артишок, пресни морски дарове,  разнообразие от сладкиши на бадемова основа и традиционни пулийски десерти.

 

Гастрономическата сцена на Остуни е жизнена смесица от вековни рецепти, висококачествени местни съставки и истинско гостоприемство, което прави всяко хранене незабравимо кулинарно преживяване.

 Ако посещението ви се падне в събота  сутринта - местният пазар е чудесно място за закупуване на пресни продукти, сирена, зехтин и сувенири.

 

Непременно се разходете вечер из града, когато жегата намалее и Остуни е особено красив в лъчите на залязващото слънце и вечерните светлини. Това е времето, известно като „la passeggiata“, когато местните жители се разхождат бавно и лежерно.  С настъпването на вечерта „Белият град“, се преобразява, предлагайки уютна и очарователна атмосфера. Нощният живот тук не се характеризира с шума на шумни клубове, а по-скоро кани на шляене по осветените улици на историческия център, събирания в стилни барове и изискани вечери под звездното небе.

Сред лабиринта от тесни улички и около главния площад, Пиаца дела Либерта, ще откриете множество енотеки, където можете да опитате местни вина, коктейл барове с тераси, предлагащи спиращи дъха гледки, и ресторанти с традиционна кухня. Някои заведения могат да предлагат музика на живо през летния сезон, която допринася за незабравимото извижяване. 

Доцент по медицина и шампионка по художествена гимнастика са сред коронясаните за Мисис България

 

Доцент по медицина и шампионка по художествена гимнастика са сред коронясаните за Мисис България

В балната зала на   Монтесито се проведе 28-мото издание на националния конкурс за омъжени жени „Мисис България 2026“. Повече от 100 бяха кандидатките за короните на предварителния кастинг, а специална комисия определи 16 финалистки, които се бориха за титлите „Мисис България Universe”, „Мисис Бългaрия Europe”, „Мисис България World”, „Мисис България International”. Бяха избрани и техни подгласнички.

Запазва  се тенденцията интерес към конкурса да  проявяват омъжени дами с висше образование и престижни професии.

В първи тур участничките излязоха с национални носии, а във втория – с техните близки и приятели в облеклата на Vartane by Manita Vartan, а в трети тур дефилираха в прекрасните тоалети на Esquara.

Шоуто бе открито с изпълнение на талантливите танцьори от танцова школа Мирела. За доброто настроение на гостите се погрижи София Шаламанова от вокална и инструментална фолклорна школа Бисери както и певицата Александра Иванова.

Журито бе съставено от носителките на титлата „Мисис България“ през годините между които Виктория Божилова, Марина Цветанова, Станислава Андреева, Албена Чолакова, Мариана Иванова, Силвия Величкова, Лидия Янева, Станислава Василева, Пламена Червенкова, Мисис Европейски съюз 2026 Биляна Йотовска, Велизара Георгиева – Esquara, Боряна Миткова, Виктория Драганова, Ева Марчева и тв журналистката Нели Пандилова.

Гримът  бе дело на Христина Герасимова, а прическите – на Ваня Гуленова.

Най-красивите омъжени дами на България получиха подаръци от Фитнес клуб Пулс, Obsidian Club, Fit Line, Велизара ООД, Дони Василева, Kadiffe – серия за подръжка на коса от Магама, Dr.Basted – български бранд за биохакинг и дълголетие -глюкохак. 

Водеща  на събитието бе  Мисис България Мариана Маринова.

Победителки, подгласнички и жури

Подгласнички на Мисис България 2026 станаха:

Четвърта подгласничка – Красимира Видева от Пловдив, мениджър продажби. Сладкарството и ориенталските танци са нейното хоби

Трета подгласничка е Александра Попова от Козлодуй -програмист, предприемач и собственик на козметична марка.

Втора подгласничка е Симона Симеонова от Горна Оряховица -медицински рехабилитатор и масажист. Тя вярва в добротата на малките жестове

Първа подгласничка е Петя Башова от Асеновград, топ артист и успешен собственик на салон за красота. Личната й кауза е да бъде пример и вдъхновение.

Титлата  Майка  на  България  отиде при Ана Бачева, майка на три деца.

Лице на Vartane стана Петя Башова.

Победителки в конкурса са:

Мисис България  International – Анелия Георгиева. Личната й кауза е борбата срещу физическото и психическото насилие над жените. Майка на две деца и предприемач. Спортът е неизменна част от ежедневието й. Обича планините и здравословния начин на живот.  

Мисис България Europe – Марина Бонева. Майка на две деца от София, но живее в Дупница. Има бакалавърска степен по маркетинг и магистратура по управление на човешки ресурси.  

Мисис България World – Ана Бачева от Пловдив. Освен майка на три деца тя е бивша национална състезателка по художествена гимнастика.Занимава се с развитие на семеен бизнес и е главен мениджър на БК Ботев.

Мисис България Universe – Виктория Жекова от София, доцент по медицина, преподавател в МУ София,  автор на научна монография. Тя е директор на национална програма в Министерството на здравеопазването. Дългогодишен директор на медицински център. Тренира спортна аеробика при Йорданка Благоева и е инструктор по зумба.

Снимки: Качество, дизайн и точност

Недко Солаков и Теодор Ушев даряват свои творби за благотворителен търг

 

Недко Солаков и Теодор Ушев даряват свои творби за благотворителен търг, воден от Джордж Норт от Sotheby’s London

Световноизвестният аукционер Джордж Норт от Sotheby’s London пристига специално в София за благотворителна гала вечер в подкрепа на УНИЦЕФ България, която ще обедини водещи имена на българската култура, музика и сценични изкуства.

Произведения на двама от най-успешните български творци на международната сцена – Недко Солаков и Теодор Ушев, ще бъдат предложени на благотворителен аукцион в подкрепа на УНИЦЕФ България. Търгът ще бъде воден от Джордж Норт, старши директор в Sotheby’s London, който пристига специално в София за третото издание на благотворителната гала вечер на Bulgaria Sotheby’s International Realty.

Събитието ще се проведе в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, която за една вечер ще се преобрази в необичайна сцена за среща между съвременното изкуство, музиката, танца и акробатиката, посветена на подкрепата за децата.

Недко Солаков е сред най-разпознаваемите български имена в световното съвременно изкуство. Негови произведения са част от колекциите на престижни институции като Tate Modern в Лондон, MoMA в Ню Йорк и Centre Pompidou в Париж. Творчеството му е представяно на Венецианското биенале и documenta в Касел – сред най-значимите международни форуми за съвременно изкуство.

Теодор Ушев е международно признат визуален артист, аниматор и режисьор, номиниран за награда „Оскар“ за анимационния филм „Сляпата Вайша“ и носител на множество престижни отличия от световни кинофестивали.

Специален гост на вечерта ще бъде Джордж Норт – старши директор в Sotheby’s London и европейски ръководител на продажбите на колекции. Сред забележителните проекти в професионалната му кариера е продажбата на легендарната колекция на Фреди Меркюри през 2023 г., която предизвика огромен международен интерес.

Недко Солаков и Теодор Ушев даряват свои творби за благотворителен търг, воден от Джордж Норт от Sotheby’s London

Освен с работата си за една от най-престижните аукционни къщи в света, Норт е известен и с участието си като водещ на благотворителни търгове в подкрепа на общественозначими каузи. На 2 ноември той ще застане пред гостите на галата в София, за да превърне наддаването за произведения на изкуството в подкрепа за каузата на УНИЦЕФ за закрила на децата от насилие.

Под мотото ART COMES ALIVE – „Изкуството оживява“, тазгодишното издание ще предложи формат, в който произведенията на изкуството няма просто да бъдат представени, а ще се превърнат в част от сценичното действие.

Музика, танц, визуално изкуство и акробатика ще се преплетат в единен спектакъл, създаден специално за благотворителната вечер. Част от творбите ще бъдат представени чрез артистични изпълнения, вдъхновени от тях.

Един от най-необичайните моменти на вечерта ще бъде участието на Недко Солаков, който ще довърши свое произведение на живо пред гостите, непосредствено преди то да бъде предложено на търг. Така публиката ще стане свидетел не само на благотворителното наддаване, но и на самия творчески процес. В артистичната програма ще участват Михаела Филева, Орлин Горанов, Мария Славова, Манал Ел Фетури, Юлиян Вергов и артисти от Цирк „Балкански“. Водещи на вечерта ще бъдат Орлин Павлов и Симона Кръстева.

Хореографията на спектакъла е поверена на Фредерико Пинто – португалски балетен артист и премиер-солист на Софийската опера и балет, познат с водещите си роли в класически и съвременни постановки. Режисьор на събитието е Мариан Стефанов, чиято международна кариера включва работа с легендарния германски телевизионен балет Fernsehballett.

Двамата обединяват опита си в сценичните изкуства, за да създадат спектакъл, в който всяко изпълнение допълва общия разказ за силата на изкуството да въздейства и да променя.

Зад блясъка на благотворителната вечер стои кауза с дълбоко обществено значение – закрилата от насилие за всяко дете, която се осъществява чрез модела „Зона ЗаКрила“ на УНИЦЕФ в България. Програмата осигурява специализирана психологическа, социална и правна подкрепа за деца, преживели или станали свидетели на насилие, както и за техните семейства. Целта е децата да получат навременна, координирана и щадяща помощ в сигурна среда.

Предишното издание на благотворителната гала вечер събра над 200 000 лева в подкрепа на работата на УНИЦЕФ. С третото издание Bulgaria Sotheby’s International Realty продължава традицията да обединява представители на бизнеса, културата, изкуството и обществения живот около кауза, която има реално отражение върху живота на децата.

Недко Солаков и Теодор Ушев даряват свои творби за благотворителен търг, воден от Джордж Норт от Sotheby’s London

„Sotheby’s International Realty е сред най-прес тижните международни брандове в света на луксозните недвижими имоти – име, което по вече от половин век е символ на доверие, про фесионализъм и безкомпромисни стандарти. Днес глобалната мрежа обединява над 1 100 офиса в десетки държави по света и свързва клиенти, колекционери, инвеститори и цени тели на изключителното.

Като официален представител на марката за България, Bulgaria Sotheby’s International Realty работи с ясното убеждение, че успехът носи и отговорност. Именно затова през послед ните години превърнахме благотворител ната гала вечер с УНИЦЕФ България в една от най-значимите филантропски инициативи у нас.

През 2026 г. отново заставаме редом до УНИЦЕФ България, за да подкрепим „Зона За Крила“ – програма, която помага на деца и семейства, преживели насилие, да намерят сигурност, под крепа и надежда за бъдещето. Защото вярваме, че истинската стойност не се измерва единствено в това, което при тежаваме, а в това, което оставяме след себе си“, споделя в навечерието на галавечерта Христо Ангелков, управляващ партньор на Sotheby’s International Realty в България.

По време на благотворителната гала вечер в подкрепа на УНИЦЕФ България, изкуството ще бъде не просто повод за среща, а възможност за промяна, защото всяко произведение, всяко наддаване и всеки жест на съпричастност ще се превърнат в реална закрила за дете и семейство, което се нуждае от подкрепа.

„Златната ябълка“ от Световната федерация на журналистите и писателите по туризма (FIJET) за Киперунта в Кипър

 

Планинското кипърско селище Киперунта получи „Златната ябълка“ на Световната федерация на журналистите и писателите по туризма (FIJET)

Отличието се присъжда за усилията на местното ръководство да развива туризма като приоритет за просперитета на района.

Наградата бе връчена на областния управител г-н Михалис Хаджимихаел от президента на FIJET г-н Тижани Хаддад. 

Планинското кипърско селище Киперунта получи „Златната ябълка“ на Световната федерация на журналистите и писателите по туризма (FIJET)

В своето изказване председателят на комисията за „Златната ябълка“ Пламен Старев подчерта, че „Туризмът е много повече от икономически сектор. Той създава работни места, подкрепя местния бизнес и съхранява културното наследство. Но той има още една много важна мисия – да свързва хората“ Това е сред най-важните причини именно Киперунта да получи тазгодишното високо международно отличие.

Всеизвестно е, че Афродита – богинята на любовта и красотата, се е родила от морската пяна. Но не е толкова известно, че и Кипър се е родил от морската пяна, или поне така разказва местната легенда. Разбира се Кипър се е появил преди Афродита, за да може богинята с лекота да доплува до него. Нейното светилище е било едно от най-известните места за поклонение в древния свят.

От днешна гледна точка можем да кажем, че още тогава туризмът е бил силно развит на острова. Става въпрос за ХІІ век пр. Хр.

Вече в Новия свят, Кипър отново се преврърнал в едно от най-известните места за туризъм. Да почиваш на кипърското крайбрежие се е смятало за лукс от най-висок клас. И днес е така, но понятията за лукс са малко по-различни.

И туризмът днес е по-различен. Вместо ленивото удоволствие по прекрасните плажове мнозина тръгват по планините. Те са другата ценност на Република Кипър. 

Едно от най-посещаваните планински селища е Киперунта, удобно разположила се по склоновете на планината Троодос, която се е оформила преди 92 милиона години – ако не от пяната поне със сигурност от дълбините на морето. Официално се представя като най-голямото планинско селище в Кипър с около 1500 жители.

Едно от най-посещаваните планински селища е Киперунта,

Прочуто с ябълките си. Но не само. Това е място, в което се срещат византийска история, традиционно земеделие, лечебен климат, религиозно наследство и съвременно винопроизводство.

През 30-те години на XX век, по време на британското управление на Кипър, в селото е изграден санаториум за болни от туберкулоза. Планинският климат, по-ниските температури и чистият въздух са преценени за силно благоприятни за лечението на белодробни заболявания.

Санаториумът днес е болница „Троодос“. Така това ланинско селище става част от медицинската карта на Острова.

По пътя към Киперунта е Омодос. Селището е известно с виното си и с местната напитка зивания, която се произвежда от джибри. У нас се нарича гроздова ракия. Там я смесват с местни сухи вина – бяло Ксинистери и червено Мавро. И двете са много популярни и консумирани. Омодос е прочут и с производството на отлежала зивания. Тя зрее с години в дъбови бъчви, в резултат на което придобива красив кехлибарен цвят, привлекателен аромат и прекрасен вкус. 

В началото на октомври е местният фестивал. Малкото селище се пълни с народ, както и със сергии за сувенири, плодове и спиртни напитки. Уличките са тесни, калдъръмени и стръмни. И пълни с ресторанти, които от своя страна също са пълни.

Фестивалът на ябълката в Киперунта е всеки втори уикенд на октомври. Обикновено в петък завърша фестивала в Омодос, на следващия ден започва в Киперунта. 

От далече се вижда камбанарията на „Свети Арсений Кападокийски“, новата забележителност на селището. До скоро е имало само две църкви, но те се оказали недостатъчни, защото  всички жители ходят на църква (не само по празници). 

В същото това малко селище има 3 музея: на традиционния селски живот и естествена история (земеделски инструменти, предмети от домакинството и сведения за местната природа); на националноосвободителната борба (от 1955–1959 г., свързана с организацията ЕОКА до края на британското управление) и Църковен музей.

Гостите са хиляди. Ябълките са навсякъде. Зад повечето сергии могат да се видят членовете на цялото семейство – от най-малките до бабите и дядовците.

Ябълките се продават в изобилие, хотелът и къщите за гости не могат да поберат притокът от гости. В таверните няма празен стол. Но никой не идва, само да си купи ябълки. Багажниците на колити се пълнят с вино и месни деликатеси. 

Лозята тук растат на голяма надморска височина, където температурите и сезоните се различават значително от тези в крайбрежните райони на Кипър. Местното вино има специфичен вкус.

Фестивалът на ябълката възниква през 2002 г., като идеята му е била хората да се повеселят с музика и танци. И да посрещнат приятели и роднини.

Десет години по-късно празникът вече е добил известност в цял Кипър и площадът започва да се препълва. Веселите срещи с приятели се обогатяват с добри приходи от туристите. През 2014 г. фестивалът става двудневен. Приходите се увеличават.

Моделът, който превръща местния селски празник в атракция за туристи не само от Кипър, а и от целия свят, днес е модел за подражание на много други места по острова.

И без фестивалът Киперунта има своята известност. Тук се осигурява около 75% от производството на ябълки в Република Кипър. Характерни и популярни са традиционните местни сортове Kathista и Lortika.

Но фестивалът добавя, освен многото гости и веселите мигове, възможност на местните производители да продават пресни ябълки, преработени продукти и традиционни храни директно, без посредници. Много контакти се установяват по време на фестивала, включително бизнес контакти. Туристите се хранят, нощуват, разхождат се в околността. Това са приходи за местните семейства, местата за настаняване, заведенията…

Гостите на Киперунта имат едно задължително място за посещение извън селищете: Panagia tou Araka – църквата „Панагия ту Арака“ или „Света Богородица от Арака“. Тя е сред най-ценните паметници на византийското изкуство в Кипър и е в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО като част от групата „Рисуваните църкви в района на Троодос“. 

Църквата „Панагия ту Арака“ е сред най-ценните паметници на византийското изкуство в Кипър и е в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО

Според легендата местният нотабил Леон Автентис (Leon Afthentis) по време на лов забелязал ястреб, който кръжал над определено място. Помислил, че там има плячка и се приближил, за да я улови. Вместо това открил икона на Божията майка. И решил да изгради манастир, посветен на Богородица. 

Църквата е построена през ХІІ век. В храма има надпис, който показва завършването на стенописите – 1192 г. Според ЮНЕСКО стенописите в Панагия ту Арака са сред най-значимите свидетелства за византийската цивилизация от епохата на Комнините.