Със съдействието на турското Министерство на културата и туризма
Върху терена на бивша тютюнева фабрика турската държава е издигнала съвременен музей, който е приютил мозайките от древния римски град „Зеугма“, основан преди около 2300 години. Останките му са на брега на язовира Биречик, който събира водите на река Ефрат.
Звездата тук е "Мозаечната Мона Лиза", по-известна като “Циганката”. Също като шедьовърът на Леонадро да Винчи образът с големи черни очи е изненадващо малък. Фреската е защитена от дебело стъкло, но дори то не може да попречи на втренчения й поглед да те следи в която и част на затъмнената зала да застанеш. Мозайката е част от пода на трапезарията във вила “Менада”.
Тя изобразява пленително лице, обрамчено с къдрава коса, вързана назад с шал, изпод който се подават обеци, високи скули и кръгло лице. Смята се, че момичето е от менадите, последователки на бог Дионис, които изпадали в транс от танци и опиянение. Вещи учени обаче твърдят, че това е портрет на Александър Македонски.
И има известна логика - смята се, че град Зеугма е основан от Селевк, предводител на конницата на великия пълководец. А е широко известно, че мъжественият Александър е имал любим от същия пол. Дали някога истината за “Мозаечната Мона Лиза” ще излезе наяве?
Който и да е пръвъплътен в най-прочутия експонат на “Зеугма”, факт е, че културното средище е един от най-големите и впечатляващи музеи на мозайките в света. Колекцията му включва 2 448 m² мозайки от римския и късноантичния период, 140 m² фрески, 4 римски фонтана, 20 колони, 4 варовикови статуи, рядка бронзова статуя на Марс, гробни стели, саркофази и реставрирана стая за хазартни игри на римските матрони, докато скучаели, очаквайки мъжете си.
Всъщност, 12-те мозаечни парчета, които някога са ограждали „Циганското момиче“, са били незаконно изкопани и изнесени контрабандно от Зеугма през 60-те години на миналия век и изложени в Държавния университет „Боулинг Грийн“ в САЩ.
През 2018 г. Министерството на културата и туризма на Република Турция успешно ги връща обратно в страната.
На около два часа път с кола от Газиантеп са неизбродимите археологически разкопки на Таш тепелер.
В превод името означава каменни хълмове, но зад него наднича откритие, което разкрива как преди около 12 000 години пр.н.е., с края на последния ледников период, започва дълбока трансформация, която променя човешкия род. Тогава в Югоизточна Азия се появяват първите селища, и това бележи края на номадския начин на живот.
Проф. Неджми Карул, ръководител на Катедрата по праисторическа археология в Истанбулския университет и директор на проекта "Таш Тепелер", сподели:
“През 2018-а археологическият обект Гьобекли тепе беше вписан в съкровищницата на ЮНЕСКО и придоби световна популярност. Ние и преди това знаехме, че не е единствен и че на територията на Турция има и други места като него. Няколко години по-късно бе даден старт на мащабния проект Таш Тепелер. Там на 10 места по едно и също време се правят разкопки, на терен работят 33 известни учени, 19 от които са чужденци. Защо е толкова важно?
Понеже когато хората са се местели от едно място на друго, там е регистриран първият уседнал начин на живот. И това е станало преди близо 12 хиляди години! Тези открития пренаписват световната история. Осъзнатото земеделие тръгва от тук. В този период хората за първи път започват да се събират заедно на по-големи групи. Преди това са живеели не повече от 25 човека на едно място. В този период те все още са ловци и събирачи, първите занаяти идват малко по-късно, но най-важното е, че са започнали да живеят заедно, макар все още да са много тясно свързани с природата и да са зависими от нея.
В по-късен период, човекът забелязва, че той е частица от този свят, събира се с други хора и постепенно се отдалечава от природата. Можем да обобщим, че това е период на отделянето на човека от природата, който дава началото на продължаващите до днес отношения. В заключение мога да кажа, че Таш Телепер ни показва живота по времето на неолита, но и дава сведения на модерния човек откъде и как се е зародил сегашният начин на живот. Ние като археолози не правим проучванията си с туристическа насоченост. Но една от целите на археологията е откритията да стигнат до колкото се може повече хора чрез туризма. И всеки човек да има право да ги види. Въпреки че не спираме нашата научна работа, полагаме доста усилия да опазваме местата за посещение, да организираме обиколка из всички важни обекти, но същевременно те да се поддържат и съхраняват”, завърши проф. Неджми Карул.
Археолозите казват, че човечеството е заченато тук и това е кота нула на Историята. А аз продължавам да се дивя каква ли цивилизация е построила толкова масивни структури, използвайки само каменни брадви и какво представляват образите върху петметровите колони - първите релефни и скулптурни изображения на живи същества: насекоми, влечуги, птици, диви животни и мъже.
Ще трябва пак да се ходи в Горна Месопотамия...
