Румяна Ченалова:
Адвокат Румяна Ченалова отправи критики към институциите заради отказа да бъде разгледана гражданската инициатива за национален референдум, свързан с членството на България в еврозоната, като заяви, че държавата не е била подготвена за присъединяването си към валутния съюз.
В интервю за телевизия „България 24“ Ченалова припомни, че е сред учредителите на инициативен комитет, който е организирал подписка с над 300 000 подписа, внесена в Народното събрание. По думите ѝ още тогава е било ясно, че България не покрива реално всички условия за членство в еврозоната и че последвалите данни за бюджетния дефицит и инфлацията са потвърдили тези опасения.
Според нея отказът да бъде проведен референдум не е случайност, а част от последователна политика на институциите да ограничават възможностите за пряко участие на гражданите във вземането на решения. Ченалова заяви, че през годините различни инициативи за референдуми са били блокирани чрез формални аргументи -за недостатъчен брой подписи или за неправилно формулирани въпроси.
Тя подчерта, че широко разпространеното определение „референдум за лева“ е неточно, тъй като инициативата включва общо осем въпроса. Сред тях са теми, свързани със запазването на кешовите плащания, дигиталната валута, дигиталната идентификация на гражданите и промени в законодателството за прякото участие на гражданите в управлението.
По думите ѝ именно тези въпроси придобиват все по-голяма актуалност на фона на процесите на дигитализация в Европейския съюз.Ченалова оспори и тезата, че международните договори правят подобен референдум невъзможен. Тя посочи, че самите европейски договори предвиждат механизми за напускане на Европейския съюз, като даде за пример Великобритания.
По отношение на еврозоната призна, че процедура за напускане не е изрично разписана, но подчерта, че липсва и изрична забрана, което според нея оставя възможности за правни решения, макар и трудни за реализиране.Особено критична беше към действията на Народното събрание.
Според нея след като ГРАО е потвърдило валидността на над 270 000 подписа, парламентът е бил длъжен да разгледа инициативата. Вместо това, по думите ѝ, две последователни народни събрания са бездействали по темата, въпреки многократните писма и настоявания на вносителите подписката да бъде включена в дневния ред на парламентарните комисии.
„През 2025 година предупреждавахме за рисковете. Пишехме до институции, до европейски структури и до медии. Никой не ни обърна внимание. Днес вече всички говорят за инфлация, за поскъпването на живота, за бюджетния дефицит и за новите заеми. Това е признание, че България не беше готова за еврозоната“, заяви Ченалова.
В хода на разговора адвокатът коментира и финансовото състояние на страната, като предупреди, че натрупването на нов държавен дълг не може да бъде решение на структурни финансови проблеми. Според нея обществото има право да бъде информирано за реалното състояние на публичните финанси и да участва пряко във вземането на решения по стратегически въпроси.
В края на интервюто Ченалова заяви, че инициативният комитет няма да се откаже от искането си за разглеждане на подписката и ще продължи да търси подкрепа от граждански организации и обществени структури. По думите ѝ референдумите са една от основните форми на демократично участие и тяхното неглижиране представлява неуважение към конституционните права на българските граждани.
