Интервю на Оля Ал-Ахмед
Световният виртуоз идва в София с програма, която разбива музикалните граници, показвайки на публиката новото лице на арфата между традицията и рок енергията. Арфата разтърсва софийската сцена на 6 април в зала 3 на НДК!
Кой е Александър Болдачев?
Александър Болдачев е музикантът, който доказва, че класиката, киното и рокът могат да звучат еднакво мощно. От Бах до Queen – така един артист пренаписва границите на инструмента, като придава на нежната арфата рок душа. Виртуозът превръща класиката и рока в нов музикален манифест, като вади арфата отвъд стереотипите.
На 6 април 2026 г. София посреща световния виртуоз с концерт–манифест в зала 3 на НДК. Програмата, с която ще се представи в София на 6 април 2026 г. в зала 3 на Национален дворец на културата, е манифест на арфата в 21-ви век – смело изявление за безграничния потенциал на инструмента в съвременния свят.
Александър Болдачев е един от най-иновативните и харизматични арфисти на нашето време. Той е международно признат и награждаван музикант, концертиращ активно на престижните световни сцени и фестивали. Болдачев твори вдъхновено в богата жанрова гама, разширявайки границите на възможното за своя инструмент.
Той е виртуозен изпълнител на класическата музика и кросоувър поп, импровизатор, продуцент и композитор на филмова и театрална музика.
Почетен професор в Royal Academy of Music – Лондон, Herb Alpert School of Music at UCLA – Лос Анджелис, САЩ, и Консерваторията в Милано, Италия, той съчетава артистична дързост с академична дълбочина.
Основател е на Фестивала на арфата в Цюрих и Световния ден на арфата – инициативи, които превръщат инструмента в център на глобален културен диалог.
Александър Болдачев е активен хуманитарист и посланик на добра воля, швейцарски гражданин, в постоянно движение между континентите – артист без граници, който носи със себе си не просто музика, а мисия.
– Вашата нова програма се нарича „манифест на арфата на XXI век“. Какво точно искате да заявите с нея – на публиката и на музикалния свят?
-Манифестът има за цел да създаде нов раздел в историята, нов стил, нов жанр. С този манифест преосмислям ролята и възприятието на арфата през XXI век. Арфата е изключително стереотипизиран инструмент. В почти всички страни тя се възприема като женствен, старинен, бароков, тих инструмент, донякъде скучен. Моята програма представя арфата като виртуозен и многолик инструмент с безкрайни възможности – както репертоарни, така и интонационни – който може да намери път към всеки, дори и към най-наситения с музика и взискателен слушател. Бих казал, че тази програма е музика за всички.
Арфата традиционно се възприема като ефирен и деликатен инструмент. Вие обаче ѝ придавате мощ, драматизъм и дори рок енергия. Как успявате да промените това възприятие?
– Това е пряко продължение на първия отговор. Арфата твърде дълго е била затворена в определени представи за себе си. За мен е важно да покажа, че тя може да бъде мощна, драматична, рокендролна, дори агресивна, без да губи своята природа. В нея има и блясък, и дълбочина, и ритъм, и атака. Всичко зависи от това кой свири на нея, как чува музиката и как я поднася. Аз просто се старая да разкрия онова, което вече съществува в инструмента, но дълго време е оставало сякаш в сянка.
От Бах до Nirvana – как избирате произведенията за аранжиране за арфа? Какво трябва да притежава една композиция, за да „зазвучи“ истински на този инструмент?
– По-скоро произведението избира мен, а не аз него. Слушам и свиря огромно количество различна музика, докато някое произведение не прозвучи така, както бих искал, докато не „заговори“ с мен. Тогава знам, че ще заговори и с публиката. По принцип технически за арфата е възможно почти всичко – може да се свири всичко, но не всяко произведение звучи толкова интересно, своенравно и елитарно, както тези в програмата, която представям.
– Премиерата на програмата във Вербие беше посрещната с десетминутни овации на крака. Какво означава този момент за вас и усещате ли, че се намирате в повратна точка на кариерата си?
-Всеки ден е повратна точка в кариерата. Кариерата е дълга колкото живота и всеки ден добавяме нещо към нея. Някои неща имат по-голямо значение, други – по-малко, но в днешния бърз свят е трудно да се каже кое ще бъде важно утре или след година. Затова се старая просто да правя всичко, което зависи от мен, за да се развивам – както аз, така и арфата – и не се замислям в коя точка от кариерата си се намирам.
– Вие сте едновременно класически виртуоз, композитор, продуцент и импровизатор. Коя от тези роли ви дава най-голямо усещане за свобода?
-Усещането за свобода го дава скокът с парашут. А изпълнението, композирането, продуцирането на албуми или фестивали – това е работа, която, разбира се, е интересна, защото всички искаме да се занимаваме с това, което обичаме. Но на сцената свободата идва най-вече от харизмата и от усещането за залата.
– Като почетен професор в институции като Royal Academy of Music и Herb Alpert School of Music at UCLA, как виждате бъдещето на класическото музикално образование ?
– Не знам дали „почетен“ – по-скоро гост-професор. Също така преподавам в Милано и Белград. Всяка година работя с до двеста студенти по целия свят. Радвам се, че институциите правят всичко възможно, за да привличат нови студенти и внимание към класическата музика. Но самото образование се променя, защото днес светът има нужда от музиканти, които могат да работят във всяка сфера на музикалната индустрия, а не само от тясно специализирани изпълнители – например оркестранти или солисти в класическата музика.
– Вие основахте Фестивала на арфата в Цюрих и Световния ден на арфата. Каква е Вашата мисия към младите арфисти по света?
– Фестивалите и инициативите не са само за млади артисти. Те са възможност да се покаже изкуството от различни страни, да се привлече вниманието на публиката и да се даде сцена както на млади, така и на утвърдени изпълнители от всякаква възраст. В организационната дейност най-много ме привлича възможността да работя с брандове – не само имена, но и значенията зад тях. Затова всички инициативи, както и благотворителните акции, са насочени към възможно най-широка аудитория. Не се фокусирам върху отделни групи, а се стремя да разширявам мащаба на самия проект.
– В програмата ви съжителстват Бах и рок легенди като Queen. Смятате ли, че границите между „висока“ и „популярна“ музика окончателно изчезват?
– Някога и Бах е бил популярна музика, а Моцарт не е звучал само в театри, а и в места за забавление. Границите са били наложени от хора, които искат класическата музика да бъде белег на интелект и отличителен знак. Но това, което някога е било популярно, днес се счита за „високо“ изкуство, а това, което днес е популярно, утре може да бъде същото „възвишено“. Не знаем. Затова се старая да не лепя етикети, а да свиря всякаква хубава музика с максимална отдаденост, виртуозност и уважение към оригинала.
– Кое е най-голямото техническо и емоционално предизвикателство при пренасянето на филмова или рок музика върху арфа?
-Най-трудното не е самата техника, а запазването на енергията и истината на оригинала. Рок и филмовата музика често се основават не само на нотите, но и на специфично „дишане“, атака, ритъм и вътрешно напрежение. Арфата може почти всичко, но въпросът е как да го направиш така, че да не бъде просто „аранжимент“, а нова, пълноценна версия – убедителна както за познавачите, така и за онези, които чуват произведението за първи път.
– Вие сте артист, който постоянно пътува между континентите. Как различните култури влияят на музикалния ви език?
– Работата на музиканта на сцената е свързана с опита – с това, което може да разкаже на публиката. Всички пътувания, снимки, срещи с хора, общуване – всичко това се пренася на сцената. Посещенията в над 50 държави придават различен оттенък на произведенията. Чрез музиката – било чрез композиции или импровизации – мога да предам усещането за различни култури, което за мен е изключително важно.
– Какво бихте искали българската публика да се почувства по време на концерта ви в София?
-Това ще бъде първият ми концерт в София, затова искам публиката да усети арфата, да се запознае с мен, да открие нещо ново за себе си и да отнесе със себе си спомен, който ще остане за цял живот.
-Ако трябва да опишете арфата с три думи, които я характеризират днес, кои биха били те?
– Лукс, блясък, безкрайност.
– Каква е следващата Ви мечта – проект или посока, към която все още не сте поели, но Ви вълнува?
– Имам толкова много мечти и планирани проекти, че за този въпрос е нужно отделно интервю. В момента откривам студио, активно се занимавам с преподаване, работя върху нови аранжименти, подготвям конкурси, проекти и фестивали. Искам да започна работа в киното, да подготвя нов балет и театрална постановка. Следете социалните ми мрежи и уебсайта ми, за да видите какво предстои.
