Концерт-спектакълът „Harmonature“ почертава хармонията между природата и културата в Индонезия

 

Концерт-спектакълът „Harmonature“ почертава хармонията между природата и културата в Индонезия

Индонезийският концерт-спектакъл „Harmonature“ ще се проведе на 8 юни 2023 г., четвъртък, на Античния театър в Пловдив.

Концертът Harmonature има за цел да подчертае хармонията между природата
и културата в Индонезия и да насърчи устойчивия начин на живот.

Фестивалът, организиран от посолството на Индонезия у нас, ще включва редица аудио-визуални изпълнения, които показват красотата, разнообразието и жизнеността на индонезийската култура, както
и българския фолклор.

Етноркестърът, ръководен от известния диригент Еруин Гутауа, ще
представи традиционна индонезийска музика с етнически и класически
инструменти, а българската фолклорна певица и победител в Гласът на
България 2022 – Петя Панева, ще си сътрудничи с индонезийски музиканти,
за да покаже сливането на тези две богати музикални култури.

Танцовата група към посолството на Индонезия в София, Pesona Mawar Nusantara, също
ще изпълни традиционни танци, като ще заплени публиката с грациозните си
движения и цветни костюми.

В допълнение към музикалните и танцовите изпълнения фестивалът ще
представи новата столица на устойчивите гори на Индонезия, Нусантара, и
3D мапинг прожекция върху древните руини на театъра на Филипопол,
подчертаваща пресечната точка на културата и природата.

Събитието ще включва и модно ревю на Sejauh Mata Memandang, индонезийска
марка за текстил и лайфстайл, която прославя мултикултурното наследство
на Индонезия и експертното занаятчийство.

Концертът Harmonature е празник на хармонията между културата и природата и отлична възможност за българите да научат повече за очарователната и разнообразна Индонезия.

Н. Пр. Иуан Богананта: Индонезия представя 10 нови Бали (видео)

 

Н. Пр. Иуан Богананта: Индонезия представя 10 нови Бали

В Покана за пътуване на 6 март 2022 по програма Христо Ботев от 17 часа: Ива Дойчинова за любовната магия на Сейшелите. Седемцветните дюни на Мавриций

Ива Дойчинова за любовната магия на Сейшелите

Седемцветните дюни на Мавриций – чудо необяснимо

Неведнъж в Покана за пътуване съм  разказвала за Индонезия, която за мен е страна с 273 милиона усмивки. Днес ще прибавя още една – тази на Негово превъзходителство Иуан Богананта. Той е посланик у нас на далечната, но приятелска страна малко повече от година и вече е успял да посети със семейството си различни кътчета от България. Разговаряхме в неговия кабинет в посолството, а той изненадващо започна интервюто на български.

Посланикът на Индонезия загатна, че планира да популяризира непознати за нас места в родината си.  10 нови Бали – десет интригуващи и завладяващи места, скрити съкровища сред 17-те хиляди острова в държавата, която неотдавна оглави класацията на Форбс за най-красива страна в света.

• 

  1. Toba Lake

• 

  2. Tanjung Kelayang

• 

  3. Kepulauan Seribu Thousand Islands

• 

  4. Wakatobi North Sulawesi

• 

  5. Borоbodur

• 

  6. Bromo Indonesia

Да се надяваме, че скоро българските студенти отново ще имат възможност да кандидатстват да една от стипендиите, отпускани от индонезийското правителство за изучаване на традиционни танци, батик или бахаса (официалният език в страната).

Впрочем, младата дама, която помагаше при превода на интервюто – Велизара Маринова също е била сред тези стипендианти.

• 

  7. Tanjung_lesung

• 

  8. Mandalika lombok

Негово Превъзходителство Иуан Богананта разясни и какви са условията в момента за влизане в страната като добави, че остров Бали вече е отворен и самолетите в тази посока са пълни. А в края на разговора даде тема за размисъл къде точно да отидем с програмата от 10 нови Бали.

• 

  9. Morotai

• 

  10. Labuan Bajo

Още за класацията на FORBES  четете тук

Чартърите до екзотични дестинации в България сякаш се роят. Ива Дойчинова, директорът на Радио София, се завърна от пътешествие до Сейшелите. Съжалявам, че не мога да покажа нейният тен по радиото – изумително красив загар за завиждане. Но и посоката на пътуването й също генерира здравословна завист. Тя дава безценни съвети за незабравими снимки на Сейшелите. Както и за какво да внимавате, когато си резервирате хотел.

• 

• 

За Ива островите са любовни, вълшебни и близки до нирваната.

• 

• 

В Покана за пътуване очевидно съм решила да проверя може ли човек да предозира с екзотика. Защото след Сейшелите ще отскочим до Мавриций, откъдето се завърнах преди дни. Затворете очи и си представете седем различни нюанса пясък, раздиплени насред китна зеленина. Невъобразимо ли е? Природата е причудлив художник.

Повече за Terres des Sept Couleurs (Земята на седемте цвята – фр.) в  парка Шамарел ще научите тук

При кулинарен антрополог в Истанбул

 

При кулинарен антрополог в Истанбул

В Покана за пътуване на 29.11.2020 по програма Христо Ботев на БНР от 18,30 часа: Оля Ал-Ахмед в опасна близост с комодски варан на Малките зондски острови (видео)

Оля Ал-Ахмед в опасна близост с комодски варан

Истанбул е единственият град в света, разположен на два континента. Целувката между Европа и Азия ражда невероятно съчетание от вкусове, аромати, стилове, усещания, докосвания, чувства…

Там уличната храна сякаш ме мами отвсякъде с уж познати, но готови да създадат нов вкусов спомен  гозби, придружен с „възелче в паметта“. Миди пълнени с ориз и подправки, панирани миди на шиш под огромен графит на юначага с татуировка „Богът на мидите“.

„Богът на мидите“

Симпатичен чичка, клонинг на Попай, сервира чий кьофте със смайваща бързина. Само пита за степента на лютото, с въртеливо движение пръска лимонов сок и между другото разказва легендата как се приготвят пикантните булгурени кюфтенца – мъжете от ранни зори се събират около масата, пият йени ракъ и с голи ръце месят яростно съставките. И така до обяд, когато трезвостта им е съмнителна, а чий кьофтето – готово.

Заглеждам се в чевръстите ръце на хлебаря, който от 1964 година насам мята в разжарената пещ пидета седем дни в седмицата. Тестото пристига с нарочен асансьор от горния етаж.

Посоката е Куручешме, където се изявяват шефовете Мурат Дениз Темел и Туба Язичи Темел. Местните се кълнат, че заслужават поне една звезда „Мишлен“. Попаднах на покрива на ресторанта, където оправдават титлата на заведението „номадски ресторант“ чрез съчетаването на турска, арменска и каква ли още не  кухня. „Алаф“ в превод от кюрдски диалект означава жарава.

Ресторант „Алаф“

Навремето хората са споделяли храната, извадена от зиданата печка, седнали около софрата. Подобна техника на приготовление използват в ресторанта и днес. И сервират блюдата в ковани чинии или каменни паници.

Турска нуга в „Алаф“

„Чия софрасъ“ е непретенциозен ресторант, чиито собственик е гастрономическа звезда. Нетфликс му  посвети цял епизод от петия сезон на на Chef’s Table.  Наричат Муса Дагдевирен кулинарен антрополог – той събира и съхранява потънали в забвение рецепти от всички краища на Турция.  

Стените на заведението са декорирани с вестници от цял свят, публикували статии за именития собственик.  Лично аз не успях да отговоря на въпроса му какво съдържа кристална купа със странни валчести създания, макар да ми даде възможност за три опита. Оказа се сладко от мини-патладжанчета.

Сладко от бейби патладжанчета

Журналистката Оля Ал Ахмед се е доближила на 2 метра до гущера, за когото казват, че няма значение къде ще те ухапе, все си умираш. 

А Оля Ал Ахмед добави: Какво знаем за комодските варани или т.н. Komodo Dragons? Ще се постарая кратко и много красноречиво да разкажа за най-огромните влечуги на света, които са застрашени от изчезване и аз имах възможността да ги видя на 2 м разстояние! Любезните домакини ни транспортираха с кораб до остров Ринча.

Тръгнахме из острова заедно с двама рейнджъри, държащи в ръцете си големи сопи с раздвоен край, за да блокират главата на варана ако рязко се влоши поведението му.

Предупредиха ни, че ако вараните се активират да бягаме на зиг-заг, защото варанът бяга само в права посока и по този начин ще го объркаме.

Оля Ал Ахмед с комодски варан

Това е на-големият и опасен гущер на планетата. Яде само месо, дори и човешко! В устата му виреят 62 силно токсични бактерии, затова дори доближаване до слюнката му е крайно опасно. Езикът на гущера достига до 50 см. Варанът се храни с елените, воловете и дивите бикове, обитаващи острова.

Ужасяващото е, че вараните са канибали! Те могат да се изядат един друг, майката може да си хапне варанчетата, затова когато се излюпят те бягат надалеч от родителите си и се катерат по дърветата, за да оцелеят!

Комодският варан се преструва на мързелив и обичащ да лежи, в същото време е много агресивен, става и напада рязко без да подозирате. Затова, ако искате да посетите острова и да видите този гигантски гущер отблизо трябва да спазвате следните правила:

• не се доближавайте на по-малко от 3-4 метра
• не правете резки движения
• не размахвайте с чанти и апарати, тъй като това ги дразни и те рязко могат да ви ги отнемат заедно с ръката ви.

Неподправеният свят на островите на подправките - за списание ГЕО

Прощъпалник по индонезийски

Магдалена ГИГОВА

Ритуалите на повече от 300-те етнически групи в Индонезия се преплитат в многоликата и пъстра култура на екзотичната страна. В резиденцията на посланик Бунян Саптомо две момиченца направиха своя прощъпалник в София по явански ритуал.

За разлика от българските първи стъпки тук по-важно от това, дали детето ще хване парата или слушалката, е посланието за успешен живот с напътствията на родителите и уважение към земята, която ни храни. Церемонията премина през няколко символични фази, във всяка от които е закодиран дълбок смисъл. Облечените в явански носии родители бяха видели бая зор, докато осигурят необходимата за ритуала клетка от бамбукови пръчки, а в украсата се бе включил целият дамски персонал на посолството.

„Тедак ситен“ - седемте цвята на мъдростта

По законите на ритуала „тедак ситен“, преди детето да направи своя избор, родителите го съпровождат, за да стъпи върху седем купи, пълни с ориз в различен цвят. Всеки от тях е символ на човешка черта, която малчуганът трябва да се научи да контролира или да развива през бъдещия си живот.

Ястието от бял ориз показва, че съзнанието на бебето все още е неизписан лист и то е безгрешно. Червената гозба е символ на гнева, който може да бъде подчинен. Жълтата купа представлява мъдростта, която се трупа с годините. Зеленото е щедростта, която бъдещата личност трябва да проявява. Синьото е търпението, на което да се научи, а трябва да се избави от алчността, тъмнината и злобата, заключени в черния ориз. В последната, лилавата тепсия е съвършенството.

След като докоснаха с босите си крачета всеки отделен цвят, момиченцата тъпеливо зачакаха татковците да им да изправят мъничка стълба, а те, придържани от майките си, я изкачиха. Тя символизира родителската подкрепа и опора, която ще ги съпътства през целия им живот. Последното изпитание е тава с пясък, в който дечицата трябва да направят няколко стъпки. Имитацията на танц също има скрито значение - на бъдещия усърден труд, който ще им осигурява препитание в живота.
В окичената с цветя и панделки бамбукова клетка роднините предварително са подредили грижливо подбрани предмети - пари, накити, електроника, слушалки, книги, ориз, памук. Както при нас, голямо значение за бъдещето на детето има какво ще избере. Ако грабне книгата, цял живот ще трупа знания, ще се занимава с наука, а ако хване бижу или банкнота, ще стане богат и преуспял човек. Бамбуковата конструкция, която е копие на индонезийска клетка за петли, символизира навлизането в живота.
Едно от момиченцата не пожела да избере нищо от разпръснатите лъскави вещи и заплака за прегръдката на майка си. След като почакаха малко, гостите решиха, че това е знак, че ще стане певица, и то се успокои в скута на родителката си. Другото обаче показа напредничав нрав, като първо си хареса банкнота, а после - електронен калкулатор. Ритуалът „тедак ситен“ изисква бащите да разпръснат над гостите розови листенца и древни монети, та детето им да направи кариера и да стане щедър човек, готов да помогне на другите. Всеки от присъстващите се наведе да си вземе паричка за късмет. А момиченцата в тон с традицията бяха нагиздени в чисто нови роклички и обувки. Скритият смисъл на преобличането е да карат родителите си да се гордеят с тях и с успехите им в живота.
За да бъде ефективна церемонията, е необходима добрата енергия на присъстващите, тяхната благословия и благосклонността на боговете.
Кулминацията на ритуала е разрязването на нещо като оризова торта със сложна архитектура.
Оказва се, че „тумпенг“, както се нарича ястието, е наситен със символика. Той е неизменна част от всеки празник, независимо от повода. Оформя се като конус, а гозбите, с които се сервира, също имат закодирано послание. Конусът е надежда за просперитет и превземане на върхове, затова точно тази форма е задължителна. През вековете „тумпенг“ се е правел от бял ориз, но в последните години предпочитат жълтия като по-атрактивен, защото цветът се смята за по-величествен и грандиозен. Сварен е с кокосово мляко и в него има доста подправки - карамфил, кардамом, лимонова трева. Задължително се сервира върху красиво аранжирани зелени листа.

Конусът е индонезийският синоним на рога на изобилието. А философията на ориза е, че в определен момент от живота всичко отива при Бога. Основата на ястието е кръгла - препратка към кръговрата на живота, но от гледна точка на приемствеността. В по-тържествени случаи гозбата има няколко етажа - като етапите в живота и стълбата на успеха. Към ориза се поднасят няколко храни, също наситени с много символика. Пилешкото е знак за усърдна работа, но ако празнуващите са решили да опекат цял петел, посланието се измества към унищожаване на човешката арогантност. Яйцата са задължителна добавка към „тумпенг“ като непрекъснат кръговрат на живота. Всеки от поднесените зеленчуци също има скрито значение. Спанакът е мир, бобовите кълнове - растеж, зеленият фасул - дълголетие. Ярките цветни зеленчуци символизират щастието, но най-позитивна е комбинацията от всички тях. Тя се нарича „ураб“ и символизира единството в многообразието, с което се гордее Индонезия.
Посланик Бунян Саптомо и съпругата му Априлия заедно разрязаха „тумпенг“ и с първите хапки бяха нахранени малките участнички в прощъпалника. А гостите се насладиха на традиционни индонезийски специалитети, включително странния плод „змийска кожа“, чиято обвивка напомня влечуго.

„Нябутан“ - първо докосване до Майката Земя

На остров Бали пък за първата стъпка на бебето върху Майката Земя канят семейния свещеник (там изповядват особен, по-либерален вид хиндуизъм) и поднасят дарове на Бога Слънце и на Петте елемента. „Нябутан“ е нещо като кръщене, защото според местната религия до шестия си месец детето е бог.
В семейния храм олтарът е отрупан с дарове - традиционните печени прасенца, царевица, плодове, жито, вода, цветя, банкноти, варени патици... Жрецът е накичен с толкова много гердани, колкото успява да задържи на кльощавата си шия, а на главата си крепи златна корона - хибрид между чалма, цилиндър и тиара.
Атмосферата на церемонията няма нищо общо с напрегнатото ограничаване в църквите. Жрецът си каканиже благословиите, гостите седят с най-новите си дрехи, разменят клюки, смеят се. Наоколо щапуркат деца. Единственият, който взема ритуала насериозно, е поводът - сладко момиченце на около шест месеца. То не спира да се усмихва в ръцете на майка си и баща си, които си го подават като ценен вързоп. Церемонията, разбира се, не е кръщене, а за благословията на бебе, което е навършило половин година и вече може да докосне земята с крака. Балийците смятат децата, ненавършили 6 месеца, за богове, пратеници на небето, които не бива да допират пода. Затова пеленачетата се люлеят и са обект на нежна почит. Ако, докато е в това божествено състояние, бебето, недай Боже, умре, му се организира тържествена кремация, защото никога не е било човешко същество, а нещо по-висше. Но мине ли шестте месеца, детето слиза от пиедестала си и влиза в лоното на човешкия род. Таткото държи бебчето, а майката - негов двойник от черупки на кокосов орех, повити в пелени. Жрецът благославя със светена вода първо ореха, а после момиченцето. На земята търкулват „дървеното бебе“ точно на мястото, където истинското трябва да докосне земята за първи път. Това се прави, за да се залъжат злите демони. Така щели да се нахвърлят върху куклата и да подминат истинското дете. Родителите на бебчето го завъртат три пъти над съда с вода повтаряйки кръговрата - раждане, живот, смърт.
Жрецът реди благословии като в транс, дрънчи с огромен златен звънец, полива с вода челцето на момиченцето, а то му се усмихва. Братята и сестрите му се скупчват около него. Ядрото на семейството поставя пред олтара даровете си. Междувременно дворът на храма заприличва на пикник - раздават закуски, вода, разглеждат си новите си дрехи, бъбрят...
След това всички роднини тръгват към брега на морето. Край запалени огньове произнасят молитви за дълъг и щастлив живот, а после пускат по вълните ладии от листа и цветя да плуват към вечността.

Жарката Джакарта!

Жарката Джакарта!

Вестник "Преса"

Магдалена ГИГОВА

Special thanks to Enjoy Jakarta

Джакарта е пъстра като мечта. И голяма колкото нея. Столицата на Индонезия се е ширнала върху 650 кв. км и в нея по официални данни живеят около 13 милиона. Да прекосиш Джакарта от единия до другия край отнема часове, дори и с бързите автобусни линии, които се движат по специално трасе, отделено с 40-сантиметров банкет. Спирките са къщички с тераски на 1,5 метра над земята, от които се влиза направо в рейса.

Напук на представите за задъхан мегаполис градът плува в зеленина. Нормално! Тук температурата през цялата година надвишава 30 градуса, а валежите карат всяко боднато в земята клонче да върже. И все пак Джакарта не е само лепкав трафик, небостъргачи, колониални къщи и музеи. Какво още има в столицата на Индонезия - четете по-долу.

Обама с къси панталонки

Малцина са запомнили от биографията на Барак Обама, че две години е учил в ислямско училище. Той е живял в Джакарта с втория си баща, индонезиеца Лоло Саторо, а майка му е преподавала в протестантското школо, където по-късно се мести и бъдещият американския президент.

За да почетат индонезийското детство на Обама, местните власти му издигат... паметник - момченце по къси гащи, на чиято ръка пърха пеперуда, и го поставят в централен градски парк. Във Фейсбук обаче започва протестна вълна. Аргументът е, че Барак не е направил нищо съществено за Индонезия. Кметството капитулира и поставя статуята (в естествен за 10-годишно момче ръст) в бившето му училище в скъпия джакартски квартал Ментенг.

Като обстановка мястото не крещи с въпиещ лукс, но предизвиква спонтанния въпрос: „Защо и у нас няма такива училища?” Атмосферата е ласкава и по-скоро домашна. Бълбукат поточета, по стените се стелят увивни растения и дори джамията прилича повече на балконче от приказка. В двора децата упражняват традиционен танц с чинии по чорапи, а вторият чин вляво, на който е седял Обама, и до днес си е същият.

Да нахраниш рибите

В „Сий уърлд“-Джакарта изразът „Да нахраниш рибите” придобива съвсем буквално значение. Огромният аквариум, разположен върху 4200 кв. м, е първият в Индонезия и е част от Джай Анкол дреймланд парк - комплекс от атракциони, съчетаващи лунапарк, Дисниленд, мол, хотел и пристанище за увеселителни кораби.

В „Сий уърлд” всеки ден се изсипват 5 млн. литра солена вода, която се филтрира предварително, за да не се заразят с нещо повече от 3500-те обитатели. Дългият 80 м тунел с прозрачни стени и таван, в който, докато вървиш, гледаш как над теб се стрелкат скатове и акули, съседства с детски басейни, където малчуганите могат да пипнат морски звезди и са си поиграят с шарени рибета. Най-завладяващата атракция обаче е храненето на рибите на дълбочина 6 м пред очите на останалите посетители.

За целта ви трябват 20 долара, повечко смелост и късмет да сте първи на касата в часа, когато започва атракцията. След мъчително напъхване в неопренов костюм и кратък инструктаж за работа с кислородна бутилка т.нар. бъди (придружител и спасител) ви повежда към аквариума. Провирате се между останки от корабокрушения и сандъци със злато. Рибите се втурват като кокошки към зърно при вида на кошницата със сепии и водата заприличва на супа с мърдащо фиде. Вие ги галите, храните и ако ви е останала свободна ръка махате на зяпачите зад стъклото. Еуфорията е пълна!

Чаят е първият бонзай

Че чаеното дърво по природа е високо 6 метра, но е нарочно селекционирано до храст, става ясно в плантацията Ганунг Мас в местността Пунчак на 90 км от Джакарта. Един от холандските губернатори установил, че в планината е красиво и прохладно, построил си лятна резиденция и постепенно районът се превърнал в нещо като джакартския Бевърли хилс.

Контраст на луксозните хотели и екстравагантните дворци са къщичките на чайоберачите - спретнати дървени колибки с веранди, на които играят деца и кокошки. Чаеното дърво е първият бонзай, защото се берат само листенцата от най-горната му част и е много по-удобно то да е на височината на дребничките берачки. Те работят от 2 до 6,30 сутринта, но всеки ден изминават по 12 км нагоре по хълма, за да стигнат до работното си място с големи кошници на гръб. Жениците кротко позират за снимка и с радост показват на „бледоликите” как от всеки храст се късат само по няколко листенца на ден. Следва задължителната дегустация на бял, зелен, червен и черен чай с „мезе” от панирани банани и снейк скин фрут (нещо като голям кестен с черупка като змийска кожа).

На един лъв разстояние

Ако искате да видите всички животни и да се забавлявате с атракциите в „Таман сафари Чизаруа“ ще са ви необходими поне два дни, защото там можете да храните от ръка любопитни лами и нахалнички зебри, антилопи и хипопотами-джуджета, да гушкате бебета орангутани и леопарди, да плувате с делфини, да пипнете пингвин, да участвате в разиграване на война със слонове... 170 хектара облагородена джунгла, населена с повече от 2500 животни, главно от Индонезия и Азия. Единственото, което е необходимо да сте със закрита кола и да се въоръжите с моркови и банани.

Пътят се вие покрай бухнала зеленина. До колата се приближава антилопа гну и навира нахално муцуна в прозореца – проси си морков. Зебра се опитва да я измести. В „Таман сафари“ животните са пуснати наволя, но през 200 м има патрулни коли, които пазят туристите от тях и обратното. Един завой по-нагоре са слоновете. Между хората и добродушните гиганти има само плитък ров. 200-килограмовите бебета срамежливо надничат иззад майките си. Подавате банан. Хоботът се удължава като маркуч на прахосмукачка, за да го докопа. Хипопотамът отваря паст, колкото да се уверите във факта, че от нападения на разлютени хипопотами загиват много повече хора, отколкото от лъвове. Зъбите им са като на акула – огромни, криви и застрашителни. Носорозите изглеждат съвсем безобидни, докато похрупват палмови клонки. След тях са индонезийските тапири, палмовите цибетки, през чието ако преминава най-скъпото кафе в света – копи луак и „по-конвенционалните“ камили, жирафи, мечки....

Огромна порта като на средновековна крепост се захлопва зад колата ви. След нея втора, трета.... Това е царството на лъвовете! От джунглата надничат руини на древни храмове като в кадър от Индиана Джоунс. Предупреждават да не отваряте прозорците. Тъкмо да опонирате, и се появяват лъвовете – десет огромни мъжки екземпляра, които ви гледат изпод гривите като потенциална вечеря. Странно червеникави на цвят, като див кестен, те налитат на бой. Засега само помежду си. Патрулката подканва туристите да тръгват. След още три отворени врати се повтаря същото в клетката на тигрите, после на пумите, на леопардите...

По въжетата се люлеят безгрижните ни роднини – шимпанзетата. Едно от тях вижда приближаването на олата и го възприема като потенциална шведскат маса. Застава на задните си крака и започва да се бие в гърдите с победни звуци. Така си заслужава банана отвсякъде. Обрасъл като китеник орангутан го гледа презрително и чака пая си отдалеч.

Обиколката свършва, но атракциите – не. Следват клетките на най-отровните гущери в света – гигантския комодски варан, който се въди само в Индонезия и срещу ухапването му няма антидот. Малчуганите могат да се снимат с бебета леопарди или орангутани, да поседнат на обяд с пингвин като му подават риба, да яздят слончета или да гледат тюленско, каубойско или тигърско шоу...

Цяла Индонезия на 165 хектара

Индонезия се е проснала на 17 504 острова, но може да я избродите цялата за няколко часа в парка „Таман мини“. Той е създаден в Джакарта по идея на Сити Хартина – съпругата на президента Сухарто, управлявал в продължение на 32 г. от 1967 до 1998-а. Целта й била да подсили патриотизма и чувството за национална гордост и през 1970 г. набързо национализирали 165 хектара ниви и ливади.

За разлика от повечето паркове, които показват миниатюрни модели на най-прочутите сгради в съответната страна, в „Таман мини“ нищо не е малко. Всяка една от 26-те провинции е представена с характерните за нея къщи в естествен размер. Типичните за Ява, Сулавеси, Суматра, Калимантан (Борнео), Молукските острови и Папуа домове демонстрират къщната подредба и местните занаяти.

Копия на по-големите острови на Индонезия пък са пръснати из огромно езеро, погледът към който от височината на кабинките на въжената линия е завладяващ. От птичи поглед стоте хектара на "Таман мини" внушават етническа и религиозна търпимост. Кабинките минават над будистки пагоди, джамии, хиндуистки храмове, католически и протестантски църкви.

Истински папуаси дялкат дървени статуи, красиви като статуетки балийки танцуват за гостите. А ако нямате сили да трамбовате от павилион на павилион, от птичия парк до градините с орхидеи, подправки и билки и жасмин или до 4D театъра, освен въжената линия има миниатюрна влакова линия, моторикши, вело-таксита...