Прощъпалник по индонезийски

Магдалена ГИГОВА

Ритуалите на повече от 300-те етнически групи в Индонезия се преплитат в многоликата и пъстра култура на екзотичната страна. В резиденцията на посланик Бунян Саптомо две момиченца направиха своя прощъпалник в София по явански ритуал.

За разлика от българските първи стъпки тук по-важно от това, дали детето ще хване парата или слушалката, е посланието за успешен живот с напътствията на родителите и уважение към земята, която ни храни. Церемонията премина през няколко символични фази, във всяка от които е закодиран дълбок смисъл. Облечените в явански носии родители бяха видели бая зор, докато осигурят необходимата за ритуала клетка от бамбукови пръчки, а в украсата се бе включил целият дамски персонал на посолството.

„Тедак ситен“ - седемте цвята на мъдростта

По законите на ритуала „тедак ситен“, преди детето да направи своя избор, родителите го съпровождат, за да стъпи върху седем купи, пълни с ориз в различен цвят. Всеки от тях е символ на човешка черта, която малчуганът трябва да се научи да контролира или да развива през бъдещия си живот.

Ястието от бял ориз показва, че съзнанието на бебето все още е неизписан лист и то е безгрешно. Червената гозба е символ на гнева, който може да бъде подчинен. Жълтата купа представлява мъдростта, която се трупа с годините. Зеленото е щедростта, която бъдещата личност трябва да проявява. Синьото е търпението, на което да се научи, а трябва да се избави от алчността, тъмнината и злобата, заключени в черния ориз. В последната, лилавата тепсия е съвършенството.

След като докоснаха с босите си крачета всеки отделен цвят, момиченцата тъпеливо зачакаха татковците да им да изправят мъничка стълба, а те, придържани от майките си, я изкачиха. Тя символизира родителската подкрепа и опора, която ще ги съпътства през целия им живот. Последното изпитание е тава с пясък, в който дечицата трябва да направят няколко стъпки. Имитацията на танц също има скрито значение - на бъдещия усърден труд, който ще им осигурява препитание в живота.
В окичената с цветя и панделки бамбукова клетка роднините предварително са подредили грижливо подбрани предмети - пари, накити, електроника, слушалки, книги, ориз, памук. Както при нас, голямо значение за бъдещето на детето има какво ще избере. Ако грабне книгата, цял живот ще трупа знания, ще се занимава с наука, а ако хване бижу или банкнота, ще стане богат и преуспял човек. Бамбуковата конструкция, която е копие на индонезийска клетка за петли, символизира навлизането в живота.
Едно от момиченцата не пожела да избере нищо от разпръснатите лъскави вещи и заплака за прегръдката на майка си. След като почакаха малко, гостите решиха, че това е знак, че ще стане певица, и то се успокои в скута на родителката си. Другото обаче показа напредничав нрав, като първо си хареса банкнота, а после - електронен калкулатор. Ритуалът „тедак ситен“ изисква бащите да разпръснат над гостите розови листенца и древни монети, та детето им да направи кариера и да стане щедър човек, готов да помогне на другите. Всеки от присъстващите се наведе да си вземе паричка за късмет. А момиченцата в тон с традицията бяха нагиздени в чисто нови роклички и обувки. Скритият смисъл на преобличането е да карат родителите си да се гордеят с тях и с успехите им в живота.
За да бъде ефективна церемонията, е необходима добрата енергия на присъстващите, тяхната благословия и благосклонността на боговете.
Кулминацията на ритуала е разрязването на нещо като оризова торта със сложна архитектура.
Оказва се, че „тумпенг“, както се нарича ястието, е наситен със символика. Той е неизменна част от всеки празник, независимо от повода. Оформя се като конус, а гозбите, с които се сервира, също имат закодирано послание. Конусът е надежда за просперитет и превземане на върхове, затова точно тази форма е задължителна. През вековете „тумпенг“ се е правел от бял ориз, но в последните години предпочитат жълтия като по-атрактивен, защото цветът се смята за по-величествен и грандиозен. Сварен е с кокосово мляко и в него има доста подправки - карамфил, кардамом, лимонова трева. Задължително се сервира върху красиво аранжирани зелени листа.

Конусът е индонезийският синоним на рога на изобилието. А философията на ориза е, че в определен момент от живота всичко отива при Бога. Основата на ястието е кръгла - препратка към кръговрата на живота, но от гледна точка на приемствеността. В по-тържествени случаи гозбата има няколко етажа - като етапите в живота и стълбата на успеха. Към ориза се поднасят няколко храни, също наситени с много символика. Пилешкото е знак за усърдна работа, но ако празнуващите са решили да опекат цял петел, посланието се измества към унищожаване на човешката арогантност. Яйцата са задължителна добавка към „тумпенг“ като непрекъснат кръговрат на живота. Всеки от поднесените зеленчуци също има скрито значение. Спанакът е мир, бобовите кълнове - растеж, зеленият фасул - дълголетие. Ярките цветни зеленчуци символизират щастието, но най-позитивна е комбинацията от всички тях. Тя се нарича „ураб“ и символизира единството в многообразието, с което се гордее Индонезия.
Посланик Бунян Саптомо и съпругата му Априлия заедно разрязаха „тумпенг“ и с първите хапки бяха нахранени малките участнички в прощъпалника. А гостите се насладиха на традиционни индонезийски специалитети, включително странния плод „змийска кожа“, чиято обвивка напомня влечуго.

„Нябутан“ - първо докосване до Майката Земя

На остров Бали пък за първата стъпка на бебето върху Майката Земя канят семейния свещеник (там изповядват особен, по-либерален вид хиндуизъм) и поднасят дарове на Бога Слънце и на Петте елемента. „Нябутан“ е нещо като кръщене, защото според местната религия до шестия си месец детето е бог.
В семейния храм олтарът е отрупан с дарове - традиционните печени прасенца, царевица, плодове, жито, вода, цветя, банкноти, варени патици... Жрецът е накичен с толкова много гердани, колкото успява да задържи на кльощавата си шия, а на главата си крепи златна корона - хибрид между чалма, цилиндър и тиара.
Атмосферата на церемонията няма нищо общо с напрегнатото ограничаване в църквите. Жрецът си каканиже благословиите, гостите седят с най-новите си дрехи, разменят клюки, смеят се. Наоколо щапуркат деца. Единственият, който взема ритуала насериозно, е поводът - сладко момиченце на около шест месеца. То не спира да се усмихва в ръцете на майка си и баща си, които си го подават като ценен вързоп. Церемонията, разбира се, не е кръщене, а за благословията на бебе, което е навършило половин година и вече може да докосне земята с крака. Балийците смятат децата, ненавършили 6 месеца, за богове, пратеници на небето, които не бива да допират пода. Затова пеленачетата се люлеят и са обект на нежна почит. Ако, докато е в това божествено състояние, бебето, недай Боже, умре, му се организира тържествена кремация, защото никога не е било човешко същество, а нещо по-висше. Но мине ли шестте месеца, детето слиза от пиедестала си и влиза в лоното на човешкия род. Таткото държи бебчето, а майката - негов двойник от черупки на кокосов орех, повити в пелени. Жрецът благославя със светена вода първо ореха, а после момиченцето. На земята търкулват „дървеното бебе“ точно на мястото, където истинското трябва да докосне земята за първи път. Това се прави, за да се залъжат злите демони. Така щели да се нахвърлят върху куклата и да подминат истинското дете. Родителите на бебчето го завъртат три пъти над съда с вода повтаряйки кръговрата - раждане, живот, смърт.
Жрецът реди благословии като в транс, дрънчи с огромен златен звънец, полива с вода челцето на момиченцето, а то му се усмихва. Братята и сестрите му се скупчват около него. Ядрото на семейството поставя пред олтара даровете си. Междувременно дворът на храма заприличва на пикник - раздават закуски, вода, разглеждат си новите си дрехи, бъбрят...
След това всички роднини тръгват към брега на морето. Край запалени огньове произнасят молитви за дълъг и щастлив живот, а после пускат по вълните ладии от листа и цветя да плуват към вечността.