Показват се публикациите с етикет Бали. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Бали. Показване на всички публикации

събота, 13 юли 2019 г.

В Покана за пътуване: На Бали националното ястие е прасенце-сукалче. В Коста Рика бананите зреят в пелени от найлон


Андрей Арнаудов за One love tour, който започва на 20 юли в Банско 

ТВ водещата Неда Василева: Манчестър е най-добрият град за живеене на студенти
Първата гостенка в Покана за пътуване става водеща на новините в телевизия Европа, когато американците навършват пълнолетие – на 21.  Три години по-късно Неда Василева вече има собствено предаване, но решава да прекъсне екранната си кариера, за да учи политически науки в Манчестър. Поканих я да сподели впечатления „отвътре“ за този уж скучен индустриален град, а тя се вълнуваше в студиото на Покана за пътуване като дете, което разопакова нова играчка. 






В БНР тя преживя първия си радиоефир и разказа за двата университета на Манчестър, изумително красивото кметство, което, уви, до 2024 година ще бъде затворено за ремонт. Неда е успяла да посети само Етихад от двата култови за индустриалния град стадиони- за Олд трафорд билетите са разпродадени за година и половина напред. Любознателната българка се е „разписала“ в няколко забележителни картинни, библиофилски  и архитектурни сбирки, но сърцето й на свързан с журналистиката човек е останало в Медиа сити, където са преместени част от студиата на Би Би Си.

Телевизионната водеща Неда Василева разказа за университетите в Манчестър – обявен за най-добър за живеене град за студенти. Оказа се, че там има и други забележителности освен отборите на Сити и Юнайтед. Плюс нелоши пъбове. 





 Обичам да се шегувам, че моловете са музеи на леката промишленост, но Неда Василева ме опроверга -  в Манчестър има музей просто на промишлеността.



Радиодебютът на телевизионната водеща й понесе толкова добре, че обеща пак да дойде в Покана за пътуване и да разказва за „леговището“ на принц Чарлз – Уелс.

Неотдавна Светослав Марков, творческата половинка от родолюбивия дует на рубриката „50 места от българската история отвъд България“ посети Азербайджан, но аз реших да го примъкна в друга рубрика – Пътеводител на гастрономическия стопаджия. Затова го попитах дали е имал късмета на Каспийско море да опита една от най-вкусните риби в света – каспийския бекрис. За негова жалост – не, но пък е наблегнал на всякакви шашлици.

Помните ли филма на Адела Пеева „Чия е тази песен“? Сюжетът започва като виц: седят на една маса грък, турчин, македонец, сърбин и българската режисьорка. Оркестърът подхваща песен и всеки започва да я тананика на родния си език, претендирайки, че оригиналът се пее в неговата родина. 

Е, в българо-македонския фестивал One love tour няма опасност да настъпят музикални междуособици. Свързах се с един от организаторите му по телефона – броени дни преди началото Андрей Арнаудов безспирно снове между Банско и Крива паланка, Струмица и Бургас. Той сподели пътешественическите си пристрастия в Македония и разкри, че Алеята на занаятите, съпътстваща фестивала е под егидата на ЮНЕСКО.



Сменяме рязко посоката и напускаме Балканите в посока „Яж, моли се и обичай“. Напук на всеобщата представа, че на Бали трябва да ходим като прелетните птици – на топличко, когато у нас стегне зима, истинските приключенци посещават благословеното кътче и през лятото. 


В тази част на Индонезия температурата постоянно кръжи около 30 градуса, но през юли е сухо и влагата не те обгръща като мокър компрес. Попитах Грети Гарсия, представител на испанската козметика Natura Bisse Barcelona, с какво я привлича блажения остров и тя така го възпя, че едва се сдържам да потърся самолетен билет за там.







В Покана за пътуване нещо се заседяхме в Европа и кривнахме към Азия, та мисля да ви пусна един къс пас до Коста Рика:

 Откъде идват бананите? У нас - от супермаркета. Там те попадат чрез гигантските контейнери на търговските кораби, но първоизточникът им е бананова плантация като «Дел Мондо» край Пуерто Лимон в Коста Рика. Когато след панамския круиз видях на Женския пазар  от жълтите плодове с миниатюрни лепенки «Дел Мондо» ги почувствах едва ли не близки и родни.


В плантацията, до която си поръчах специална екскурзия, се оказа, че всеки грозд от сладкия плод зрее в пелена от найлон. За да не го нападат инсектите.
Дърветата всъщност се оказват от рода на тревистите растения и дават по 4 реколти годишно, защото бананите са готови за бране след 120 дни. Дървото се отсича, а до него, от същия корен вече е израснало следващото. Цветът на жълтия плод също е причудлив - огромно образувание, прилично на хибрид между цвекло и граната, в което личи коронка от смешни стърчилки - бъдещите банани
Яки мъжаги отсичат с премерено движение цял клон, заедно с найлоновата пелена, и го закачат на кука като прасе в кланица. Гроздовете се кандилкат по поточната линия,  докато момчета с рибарски ботуши и гумени престилки ги "обстрелват" с мощни водни струи. "За да изпаднат паяците", делово обясняват още по-грамадни мъжаги, които с няколко отработени движения превръщат гроздовете в гола пръчка и мятат клончетата въззелени банани в големи колкото язовир вани с вода. От там е просто: изцеждане, напъхване в найлон, кашон и камион. Към супермаркета. Хватката е да го обереш в точния момент, за да узрее чак след като попътува по море до Европа или САЩ.
За още пътешествия, снимки и видеа надниквайте на страницата ни във Фейсбук


четвъртък, 16 юни 2016 г.

НОВ ДУХ В НОВО ТЯЛО

ТРИ МЕСТА ПО СВЕТА, КЪДЕТО ДА ЗАПОЧНЕТЕ ПРЕОБРАЗЯВАНЕТО С ШИК
За сп. Premuim lifestyle



Всеки месец си обещавате да промените живота си, да захвърлите пушенето,
да тръгнете на фитнес...

Или беше всеки понеделник?  Когато все пак се решите, може да  го направите елегантно и без да губите удоволствието от живота.  А ето и няколко идеи за първоначален тласък.

БАЛИ – РЕТРИЙТ ЗА НАЧИНАЕЩИ


Да се отърсите от лошата енергия и неприятните мисли сред
вибриращия въздух на оризищата край Убуд или да търсите път към
себе си с пречистващото усещане, че го правите в рая…

Това е ретрийт за начинаещи на остров Бали. (За онези, които не знаят що за чудо е
това: от англ. retreat, буквално означава отстъпление, духовни практики
за временно отдръпване от материалния свят и завръщане към самия
себе си. За по-голям ефект се избират силно енергийни места).
Неслучайно Бали е едно от тях.  Там боговете са повече от
хората.
Всеки балиец си има поне по няколко персонални небесни
покровители, на които по пет пъти на ден принася дарове. Те са
скромни – цветя, ориз, вода и ароматни пръчици. С тях благодари
за реколтата, за късмета да живее в рая и за подарения му хубав ден.
На индуистките богове се дължат и... задръстванията. Защото
според местната религия над храм не може да минава нищо.

Така ако решат да построят магистрала на два етажа, тя трябва да
криволичи повече от змия, за да не засенчи нито един параклис или
молитвен дом. Твърди се, че на Бали те са повече от 20 000. А като
се има предвид, че всяка къща си има и домашен олтар, мисията е невъзможна. Но пък добрата енергия сякаш извира отвсякъде. Най-вече от усмивките на местните жители. Когато благодариш на някого за оказаната помощ, той отвръща: „Аз съм
балиец. Това ми е присъщо“.
И за да няма сърдити, тук ретрийтите са два вида – за напреднали и за начинаещи. Едните отсядат във вътрешността на острова в аскетични екоселища, далеч от дразнители като интернет и телефон, мълчат по цяла седмица и се хранят с вегетариански гозби между медитациите. Другите се настаняват
в 4-5-звездни хотели, изпълняват духовни практики на брега на морето
и се наслаждават на кралски масаж „Лулур“ в луксозни СПА центрове.
За да си „починат от почивката“, отиват до селището на изкуствата
Убуд, сгушено сред живописни оризища, където всяка втора къща е
картинна галерия, обикалят храмовете или се забавляват в Гората на
маймуните.
И се връщат към задъханото си всекидневие ако не с ново тяло, то поне с „продухано“ от зли мисли съзнание.

CLINIQUE LA PRAIRIE – ЧЕРЕН ДРОБ ОТ ЧЕРНА
ОВЦА (И $18 000) ЗА ВЕЧНО ЗДРАВЕ


Терапията с девиз „По-стар, но по-млад“ звучи като оксиморон, но
води на всеки две години в швейцарската Clinique La Prairie знаменитости
като Мадона и Путин, Ален Делон и Марадона, както и десетки обикновени
милионери. Резултатът от нея не е опънати бръчки, а вътрешно
съживяване с комплекс от индивидуални оздравителни процедури.

Това, с което е прочута клиниката, е патентованата терапия с
екстракт от черен дроб на ембрион от черна овца. Началото идва от
1931 г. и основателя, д-р Паул Ниханс. Той установил, че инжекции с
живи клетки от неродени агънца забавят процеса на стареене. А покрай
факта, че е бил племенник на последния пруски крал Фридрих ІІІ,
в клиниката се стичал целият световен аристократичен елит. Но
истински пробив направил, след като излекувал папа Пий ХII. Светият
отец не се подобрявал от нищо.
Някоя кралска особа му препоръчала
Ниханс, който се явил в Рим с бременна овца на каишка. Папата
оздравял, а докторът добил световна слава на изцелител.
Днес Clinique La Prairie разполага с ферма от 200 овце на 45 минути от
Монтрьо. Патентованият CLP Extract активира защитните сили на организма,
подобрява паметта и съня, подпомага бързото зарастване на раните, изтребва
токсините, занижава симптомите на хроничните заболявания (артрит,
мигрена, алергии), намалява стреса. Така срещу $18 880 на легло в ъглова стая
или $ 27 400 за апартамент ставаш млад, здрав и красив.

В Clinique La Prairie момите за женене от саудитската кралска
фамилия минават задължителен шестмесечен „тунинг“ преди
сватбата. А ревитализиращата програма само с 3 дози връща
жизнеността. Допреди 5 години били във вид на инжекции, но
мнозина ВИП пациенти треперели от иглите и ги заменили с
приятна на вкус течност.

Механизмът на действието на капките е прост – екстрактът
наново моделира имунната система на човека като антиалергична и
устойчива на вредни влияния. Затова е „първа помощ“ при хроничен
хепатит, рак, СПИН, тежки алергии. Подмладяването всъщност е
„страничен ефект“.
От тези благини са се възползвали немският канцлер Конрад
Аденауер, създателят на обединена Европа Робер Шуман, Франк
Синатра, Майлс Дейвис. Понеже дискретността е доведена до
съвършенство, днес известни пациенти се цитират, ако са покойници –
като Чарли Чаплин, Уинстън Чърчил, Марлене Дитрих, Съмърсет
Моъм, Шарл де Гол...
В клиниката обаче богатството си личи след вглеждане – по
коридорите, украсени със старинни ориенталски килими (1800
възелчета на кв.см) и оригинални маслени картини, в уникалните
медицински и разкрасителни уреди, в диетичното меню, аранжирано като произведение на изкуството, дори в скулптурата насред английския двор – оригинал на Огюст Роден.

ТАЛАСОТЕРАПИЯ НАД БЕДУИНСКИ РУИНИ


Насред пустинята Сахара да плуваш в топла минерална вода, а
руините на древно бедуинско селище сякаш сами да идват насреща
ти… Това е възможно само в Тунис.
В оазиса Тамерза е СПА центърът, при който преминаването
от XII в XXI век е въпрос на едно загребване с ръце. А най-добре
пазената тайна на северноафриканската държава е, че там има
41 луксозни балнеоложки и уелнес средища, а по развитие на
таласотерапията страната се нарежда на второ място след Франция.
Дори хотелите по средата на пустинята, разположени в оазиси сред
туфи от финикови палми и бугенвилии, си имат гъделичкащи
екстри.
„Тамерза палас“ е издигнат на спечен от пустинното слънце
хълм, заобиколен от разкопки на старинни селища. Стъклената
стена на басейна приближава като лупа руините и човек, като
плува, сякаш с всеки мах се доближава към древността.
Както казват в петзвездния хотел, тук е мястото, където може
да се научите да чувате тишината, да видите най-едрите звезди и
да се учудите на причудливата хармония между духа на пустинята
Сахара и лукса. СПА центърът му се нарича „Берберските бани“
и целият интериор е подчинен на бита на тези горди пустинни
воини. Етеричните масла се подгряват в ръчно ковани посребрени
съдове, в хамама посетителите седят на характерните за Северна
Африка кожени табуретки, наречени пуф, ибриците се поставят
на резбовани трикраки масички, а във ваните с ароматна вода
се кипрят сахарски рози – коралите на пустинята. Каменните
образувания „растат“ под земята и само бедуините знаят къде могат
да се изкопаят.
А когато си обграден от тишина, в която ромонът на водата звучи
като кантата, можеш да чуеш и най-съкровените си мисли…




Шестима автори в проекта „Колко те харесвам“ в САМСИ

Дългогодишния проект „Автобиография“ на куратора Надежда Джакова продължава с „Колко те харесвам“ “Колко те харесвам” е поетично-ироничен по...