Великите любови - рубрика на "Преса"

 

Мирела Френи и Николай Гяуров – дует за слънце и страст

Сопраното и басът са единствената звездна двойка в операта
Магдалена Гигова

Любовната история между световните оперни звезди Мирела Френи и Николай Гяуров продължава 28 години, а сюжетът й напомня епичните спектакли, в които пеят в дует. Двамата се срещат в Генуа през 1961 г. Участват заедно във „Фауст“, но не разговарят много, защото българинът още не е овладял италианския. Пък и сопраното изпитва неосъзнат респект към дарованието и личността на Гяуров. „Репетирахме, а после се срещахме по коридорите в театъра. Заклевам се, никога не съм си представяла, че можем да станем двойка. Макар че като приятели в този период се чувствахме отлично. Говорехме си, вибрирахме на една и съща честота“, спомня си Мирела Френи.

Привличането между две силни личности и два изключителни таланта надделява след много години, когато вече са разбрали, че имат еднакви разбирания за живота.  „При едно от поредните ми гостувания в дома на Николай и Златина през 1967 г. няколко пъти излизахме с Гяуров и Мирела Френи до близки езера, по ресторанти, но съм си мислел, че той я взема просто за да има дамска компания, понеже Златина (първата съпруга на големия бас - б.а.) оставаше с децата, които бяха малки“, твърди биографът на големия бас Александър Абаджиев и добавя: „Не съм забелязвал тогава нищо по-особено в поведението им един към друг. Като се върнах в София, викам: „Бяхме с Мирела Френи...“ А всички: „А, така ли, знаеш ли, май нещо там има!“.

И наистина се оказва, че няма дим без огън, макар и за двамата да е много трудно да бъдат заедно. Златина Мишакова не само е родила на Гяуров син и дъщеря. Тя е изоставила кариерата си на блестяща пианистка, за да стане корепетитор, ментор и импресарио на мъжа си и той не може да пренебрегне жертвата й. Френи пък е в капана на един „странен“ по нейните думи брак с диригента Леоне Маджиера. Заради тромавите италиански закони тя чака развода си повече от 10 години, за да се омъжи за любимия си бас. Тогава и той официално напуска съпругата си.

Мирела е една от красавиците на Милано, но не физическата прелест, а слънчевият й нрав покоряват всички. Децата на Гяуров виждат колко е влюбен баща им и приемат новата жена в живота му. „Френи е изключително мил, мек и отзивчив човек. Би могла да извади душата на всеки, но с памук. Тя бе жена, на която не можеше да се устои. Тя беше очарователна, пленяваше цялата компания“, твърди Александър Абаджиев.
„През цялото това време бяхме неразделни. Непрекъснато се държахме за ръка. Дори спяхме с вплетени пръсти“, разказва втората г-жа Гяурова. Единственото, в което обвинява мъжа си, че е отишъл на небето без нея, но чувства присъствието му винаги до себе си. „Чувствам се зле, когато във всеки следващ миг осъзнавам, че не мога да го докосна. Откакто го няма в съзнанието ми непрекъснато преминават страшно много епизоди и случки от личния ни живот. Между нас имаше изключителна хармония, бяхме невероятно близки. Голяма любов - но само наша. Никога не сме излизали в публичното пространство и не сме се рекламирали като звездна двойка“, изповяда Мирела, макар обожаващата ги публика да ги величае като „единствената звездна двойка в оперния свят“.
Единствено любимата му знае, че гордият, достолепен и малко дистанциран Гяуров всъщност е уязвим. „Имали сме и трудни моменти заради неговата прекалена чувствителност. И най-дребните неща раняваха дълбоко славянската му душа. Беше невероятно добър и човечен“, споделя Френи.
Любовта им наистина е от рядка порода. „Когато не сме заедно, Мирела често плаче. Чуваме се по няколко пъти на ден, независимо дали ни делят 5, 500 или 5000 км - признава Николай Гяуров в интервю за вестник „Сега“. - Тя сигурно ме очаква така, както и аз очаквам да я видя. Но това е нормално. Толкова често си говорим по телефона, така че това отсъствие е само символично. Имаме непрестанен контакт за всичко, което става около нас. Говорим за всички неща, които се подготвят и влизат в бъдещите ни планове. Винаги сме се стремили, ако е възможно, да сме по-близко един до друг. Тя не е само моето слънце в живота. Тя, изглежда, е слънце на много хора. Мирела е слънчев човек, така е родена и не можеш да я промениш. Помагаме си взаимно, което е съвсем нормално за хора, които живеят заедно. Цяло изкуство е да можеш да съхраниш едно съжителство. Любовта е важна, но има нещо, което е много по-ценно. Това е взаимното, респективно отношение един към друг. То много лесно може да бъде разрушено. А трябва да се пази. Не да се възхвалява. При нас има такава хармония, над която все треперя.“
За Гяуров половинката му е „жената слънце“. Той е убеден, че тя внася във връзката им светлина и сила. Дори когато почиват на вилата им в Бояна или в Швейцарските Алпи и се занимават с прозаични неща, двамата никога не се отегчават един от друг. Мирела засажда орех в градината, готви с наслаждение или се грижи за цветята. Николай чете книги, човърка някакъв повреден уред или ходи за риба. „Мирела промени много мои представи, даде ми по-оптимистичен поглед и затова мога да кажа най-искрено, че тя е моят късмет в живота“, откровен е големият певец.
Той е щастлив до края на живота си да има до себе си жена, която го разбира, има сходна съдба и дългогодишна и успешна кариера.
Николай Гяуров, който е обявен за бас на ХХ век, се шегува с думите, казани му от стар приятел в България - „Хората живот си живеят, а ти какво си се заблудил с това пеене“. По отношение на половинката си обаче заблуди няма. Той твърди, че тя е толкова естествена и усмихната, че и най-откровените темерути отговарят на усмивката й. 

След кончината му Мирела Френи слиза от сцената. Последното й представление е на 11 април 2005 г. - „Орлеанската дева“ във Вашингтонската национална опера. На бенефиса си във Виена през 2013 г. 78-годишната певица не успява да овладее сълзите си, когато пускат на огромния екран запис на Николай Гяуровв в ролята на крал Филип. Тя плаче през цялото време, а после й е трудно да продължи разговора си с публиката.

Работят с Караян три десетилетия

„На ненадминатия крал Филип с благодарност и възхищение“, пише знаменитият Херберт фон Караян на гърба на снимка, която подарява на Гяуров през лятото на 1975 г. в Залцбург. Там великият диригент е и режисьор на „Дон Карлос“. Десет години по-рано двамата са работили за първи път заедно в „Борис Годунов“, а през 1968 - в „Дон Жуан“. Гяуров е пял под палката на легендарния австриец в десетки спектакли. „Той е може би съвършената представа за певеца актьор“, казва Караян в интервю за австрийската телевизия. Половинката му Мирела Френи също е любимка на прочутия диригент. Тримата работят заедно в продължение на три десетилетия.
В един и същи ден през май 1992 г. Гяуров и Френи получават новоучредената награда „Караян“. Във Франция кръщават на тях влакове между Париж и Лондон.

Златина Мишакова го изгражда като певец

 Първата съпруга на Николай Гяуров и майка на двете му деца Елена и Владимир е обещаваща пианистка, когато ги запознава Александър Абаджиев, приятел и биограф на певеца. Книгата му за големия бас излиза едновременно на пет езика. През 1983 г. в Москва тиражът й е близо 200 000.
„Аз запознах Златина и Николай - разказва писателят. - Мишакова беше една изключително красива и талантлива млада дама. Тя беше пианистка. Заминаваха на големия фестивал във Варшава през 1955 г. Трябваше да съкратят групата и от ЦК на Комсомола ми казаха, че като най-млад ще се наложи да остана. Златина замина да акомпанира на Гяуров, но спечели златен медал и в конкурса за пианисти. Когато се върнаха след месец от Варшава, те очевидно бяха влюбени. Златина беше една от най-красивите студентки в Музикалната академия. Много отворен човек, много самостоятелен, блестящ музикант.“
Заради баса Златина се развежда с първия си мъж, кларинетиста от филхармонията Лилчо Борисов. Тя зарязва кариерата си на концертираща пианистка, за да работи като корепетитор на Гяуров и да „отглежда“ вулканичния му глас. Въпреки грижите за двете им деца Мишакова е мениджър на певеца, урежда му ангажименти, преговаря с големите оперни театри. Според мнозина първата му съпруга превръща баса в артист от световна класа.
Голямата певица Гена Димитрова разказва: „Николай Гяуров беше извънредно рядък екземпляр по мъжка красота, по човешка красота. Богатите цветове на неговия глас са абсолютно неповторими - и до днес никой не притежава такова сребро в гласа си... Беше необикновено мощен, направо изригваше! И извънредно музикален; какъвто и инструмент да похванеше, свиреше, без да го е учил. С първата си съпруга Златина така методично работеше пасаж по пасаж, че дори й беше казал: „Абе, Златинко, ще може ли публиката да разбере наистина светлосенките, които ние с теб търсим с часове...“
Когато Гяуров се развежда с майката на децата си заради Мирела Френи, тя заболява от нарушение на обмяната на веществата и напълнява драстично.
Децата им също стават хора на изкуството. Дъщерята Елена е актриса, завършила е школата на Джорджо Стрелер. Работи в Италия и Щвейцария. Синът Владимир става диригент. Също живее в Италия с втората си съпруга Румяна, но гастролира по цял свят. Неговият син Мартин е актьор, участва в постановки в театър „София“ и в Народния театър.

Тайната болест на големия бас

Възторжената публика не подозира, че обожаваният от нея бас боледува от левкемия от началото на 70-те години до кончината си през 2004 г.  През годините преживява няколко големи кризи. Сменят му кръвта, прилагат експериментални лечения, които имат ефект и певецът отново е силен и енергичен. За съжаление ракът побеждава и Николай Гяуров си отива на 2 юни, точно в 12 часа – когато в България вият сирените. Опелото е четири дни по-късно в катедралата на Модена. Цяла сутрин почитатели и близки отакзат последна почит пред ковчега на великсия бас във фоайето на "Театро Комунале". Погребалният ритуал преминава под звуците на творби от Росини. Съболезнователни послания изпращат Лучано Павароти и Пласидо Доминго, импресарии и директори на световните театри, в които Гяуров е пял през 50-годишната си кариера.
Урната с праха му е положена в гробището "Сан Каталдо" в Модена – италианския глад, където с Мирела Френи са били съседи на  Кабаиванска и Павароти.  

 

Първо кулинарно риалити в българската преса

Звездите готвят с МЕТРО

 

 

 

https://www.youtube.com/playlist?list=PLgV2_OSNftFg9_RBdMBoPQBcEgcRJEEnr

Започна първото кулинарно риалити в българската преса. В него ще участват известни люде от различни жанрове, които ще готвят със свежите и качествени продукти на „Метро“, а уменията им ще бъдат оценявани от шеф Юри Велев, който оглавява „Метро академията“. Представянето на гастрономическите умения ще протече по строги правила:

- Шеф Велев задава на участника да подготви тристепенно меню от 12 продукта, в които не влизат подправките. Той има право да махне три и да поиска други на тяхно място.
- Камиончето на „Метро“ откарва подбраните пресни продукти на адрес. Състезателят избира дали да свещенодейства в собственото си жилище или в отлично оборудваната кухня на „Метро академията“.
- Шеф Велев опитва произведенията на кулинарното изкуство и прави доброжелателен разбор. Освен в „Преса“ усилията на участниците можете да видите на страницата на „Метро“ във Фейсбук и в сайтовете, които ще следят риалитито.
Участниците са дует „Ритон“, радио- и тв водещата Ива Дойчинова, тв водещата и пиар Ива Екимова, актьорът Иван Матев, по-известен като Супер Любо, трикратната олимпийска шампионка по гребане Румяна Нейкова и Виолина Маринова - банкер, председател на УС на ДСК.

Дует „Ритон“ поднесе „Пътят към твоето сърце“

Основното ястие, което избраха да приготвят първите учасктници - дует „Ритон“, носи същото име като концерта им на 20 ноември в зала 1 на НДК - „Пътят към твоето сърце“. Катя и Здравко не пожелаха да променят зададените от шеф Велев продукти:
пуешко бяло месо
манатарки
чушки - червени, жълти и зелени
моркови
праз
салата айсберг
бейби спанак
рукола
чери домати - червени и жълти
пармезан
Подправки: зехтин екстра върджин, бяло вино, сусам, малинов балсамов оцет и балсамова редукция.

Тримата с шефа на „Метро академия“ предизвикаха възторжено оживление, докато внимателно избираха свежите продукти в магазин „Метро“ на „Цариградско шосе“.
Още със стъпването им в кухнята на шеф Велев, стана ясно кой държи черпака в дома на дует „Ритон“. Катя си поиска друг нож - „Този е за аматьори“, и започна така виртуозно да кълца подправките, че майстор готвачът заяви: „Започвам да се чувствам излишен“. Здравко честно се самоопредели като „помощник на помощника“ и не само прилежно режеше зеленчуците, ами измиваше всеки употребен съд - „Така ме е дресирала Катя“. И двамата приеха с усмивка високите готварски шапки. „Приличам на Нефертити“, каза дамската половинка на „Ритон“. „Ами! Приличаш на продавачка в руски бюфет“, контрира мъжката.
В шеги и закачки семейство Михайлови сътвори пуешко върху канапе от чушки и манатарки, покрито с моркови и праз.

Главен готвач Катя: Идеята е ястието „Пътят към твоето сърце“ да има вкус на свинско, макар да предпочитам пуешко, защото е по-диетично. В началото запечатах леко бялото месо в дълбок тиган, както си е цялото, после го полях с бяло вино и малко вода и го оставих 30 минути на бавен огън. Отделно направих канапе от манатарки и чушки в различен цвят - зелени, червени и жълти, в малко зехтин. Добавих малко вино, но така че да не стане сосообразно. Нарязвам месото на парчета, когато е готово, така че, когато го сервирам на гостите, да гребвам с шпатулата едновременно от канапето и от месцето. Отгоре разстлах задушени моркови и праз, защото в зимната кухня празът е на почит. И тях задуших в зехтин и бяло вино, докато станат леко мекички, но не преварени. Свалих от огъня зеленчуците и пуснах в тях парче леденостудено масло. Тъй като пуешкото е доста сухо месо, има нужда от сос. А зигзагообразните следи са направени с балсамова редукция. Когато Катя  я поиска от шеф Велев, той сразен заяви: „Аз си отивам!“.

Помощник готвач Здравко: Салатата също е кръстена на песен от предстоящия ни концерт. Казва се „Може би не“. За нея накъсах салата айсберг, добавих бейби спанак и рукола, нарязани наполовина червени и жълти чери домати и оставих Катя да се вихри с дресинга. Тя обаче преди това поиска сусам и леко го мина през огъня, за да стане ароматен, хрупкав и да си пусне вкуса. По съвет на шеф Велев използвах малинов оцет, макар първоначално да искаше бял балсамов. Освен него добавих чесън на прах, малко сол и зехтин екстра върджин. Отгоре поръсих люспи пармезан. За красота отново добавих балсамова редукция.
Шеф Юри Велев призна, че няма на какво да научи Катя в кухнята и обеща да аплодира дует „Ритон“ на концерта им на 20 ноември в зала 1 на НДК. А когато пеят „Пътят към твоето сърце“ и „Може би не“, да усеща аромата на гозбите им. 

  

Селфирай скуката

Магдалена Гигова

Когато манията да се снимаш сам и да пускаш образа си в социалните мрежи ни връхлетя, мнозина си мислеха, че ще отмине бързо като „висящото кафе“. Но не би! Селфито се оказа устойчиво като вирус - непрекъснато придобива нови и нови щамове. То дори бе обявено за дума на 2013 г. от съставителите на Оксфордския речник. Редакторите му използват специални изследователски програми, които всеки месец анализират около 150 млн. думи в съвременния английски език и забелязват, че употребата на селфи в интернет е нараснала със 17 000%.

Любопитното е, че думата не е нова. Тя се появява още през 2002 г. в австралийски интернет форум, през 2004-та навлиза във Flickr. Терминът официално е дискутиран за първи път от фотографа Джим Краус в книгата „Индекс на фотоидеите“ през 2005 г. Но истинска истерия предизвиква чак през 2012-2013 г. Оттогава учените не спират да изследват феномена селфи и откриват какви ли не любопитни зависимости. Ъгълът, под който се прави снимката, също е обект на проучвания. Голямата част от кадрите показват повече лявата половина на лицето, което от гледна точка на неврологията е много любопитно. Мозъкът възприема по-добре лявата част на асиметричните ни лица.

Вследствие от развихрилата се селфи мания веднага се появиха съвети как да се снимате така, че да получите максимално количество лайкове (харесвания в социалните мрежи). Ето 13 прости правила за сполучливо селфи:

1. Вложете автохумор

Един от най-добрите начини да изпъкнете сред пълчищата еднообразни селфита е конкурсът #SelfieOlympics#SelfieOlympics . Участниците в него се опитват да се надцакат един друг с максимално абсурдни автопортрети. Един се снима в басейна с топка, докато негов приятел чишка във водата зад гърба му, друг как влиза във ваната с велосипед. Полетът на фантазията няма край.

2. Снимайте се с известни личности

Е, едва ли ще надминете успеха да селфито на Елън Дедженерис след церемонията на „Оскарите“, което събра цяла плеяда холивудски звезди. Дори да не харесвате пиперливите шегички на най-известната лесбийка в Америка, може да се полюбувате на Дженифър Лоурънс или да се посмеете на Кевин Спейси на снимката, обиколила целия свят за минути.

3. Доберете се до труднодостъпно място

Селфи, направено в Космоса, на планински връх, на парапета на висок пост и т.н., е предсказуемо популярно. Шампион по интерес е автопортретът на космонавта Майкъл Хопкинс, който се щракна на фона на майката Земя.

4. Снимайте дори когато не го очакват от вас

Това правило важи най-вече за онези, които дори не подозират за думата „селфи“. Например, когато м.г. папа Франциск се съгласи да се снима с младежи, предизвика сензация в медиите и потвърди статутата му на най-смелия и демократичен глава на Римокатолическата църква през последните години.

Друго неочаквано селфи добави популярност на Хералдо Ривера, 70-годишният водещ на новините във Fox New. Той пусна кадър, на който позира гол до кръста с надпис „70, това са новите 50“. Всички оцениха неговия авангардизъм с изключение на борда на Duquesne University. Там Ривера трябваше да чете лекция, но пурисатине я отмениха.

5. Покажи истинското си лице

Ники Минаж, а и други поп звезди все по-често предоставят в социалните мрежи свои селфита без грим. Ако ползвате обилен макиаж, това може да ви представи в добра светлина и да ви осигури много комплименти.

6. Снимайте в екстремни ситуации

Едно от най-удивителните селфита за всички времена е фотографията на Фердинанд Пуентес, пасажер от самолет, преживял катастрофа над Тихия океан. Оказал се след аварията в открито море, Пуентес се снимал в спасителната жилетка на фона на потъващия самолет.

7. Кадри с животни

Кои са любимите картинки в социалните мрежи? Разбира се, тези с милички животинки. Вземете в прегръдките си куче, коте или морско свинче и лавината от лайкове ви е гарантирана. А ако успеете да се щракнете в дивата природа с екзотично животно - още по-добре.

8. Направете си селфи, докато си правите селфи

Хумор, звезди и екстремни ситуации - това вече е скучно. За разнообразие селфи културата роди още един феномен - фотография в стил Inception, направена по хитроумен начин. Например, когато човекът, който си прави селфи, се снима, застанал пред огледалото така, че в обектива да попадне изображението му как си прави селфи. Някои ентусиасти имат вече доста изобретателни кадри.

9. Избягвайте обичайните грешки

Грешките обикновено се изразяват в глуповати пози и смешни опити да изглеждате съблазнителни. Става дума за омръзналото до болка цупене на устните тип duck face, което шества от години в социалните мрежи. Ако толкова искате да привлечете вниманието към устните си, достатъчно е да се усмихнете мило и искрено. Вие не сте Ким Кардашиян и няма нужда да злоупотребявате с прекомерно сексуални пози. Нека главното ви оръжие бъде вашата естественост.

10. Не си просете комплименти

Най-ужасните надписи под селфитата са коментари като „Колко зле изглеждам днес“. Да си просите комплименти е точно толкова глупаво, колкото нелепо стоят ласкателствата на приятелите ви.

11. Снимайте се редовно

Селфито върши работа, когато го правите системно. Вземете пример от лайфлогерите - кралете на селфитата ,на които могат да завидят дори холивудските звезди. Еталон за това е художникът и преподавател в Бостън Колидж Карл Бейдън, който всеки ден в продължение на 24 години, 8 месеца и 11 дни си е правил снимки в една и съща поза. Друг фотограф Ноа Калина става известен благодарение на оригиналното си хоби. Той се снима от 2000 г. и дори е създал приложение за смартфон, което ви напомня, че трябва да се снимате. Разбира се, звучи безумно, но абонатите за вашия Инстаграм, при такъв подход значително ще нараснат.

12. Появявайте такт

Не забравяйте, че има места, където не бива да се прави селфи. Просто си задайте въпроса има ли в момента нещо по-важно от мен и ако отговорът е „да“, приберете смартфона. Спомнете си, че Барак Обама си направи селфи с британския и датския премиер на панихидата на Нелсън Мандела и инкасира доста критики. За да обругаят Обама и неговите последователи за снимки от траурни церемонии, дори пуснаха блог Selfies At FuneralSelfies At Funeral (селфи на погребение).

13. Пазете се от „заешки ушички“

Обикновено в ролята на традиционните „заешки ушички“ зад вас влизат по-малките братя и сестри, но е възможно зад гърба ви да правят непристойни движения или да застанат в позорящи пози ревящи деца и кучета, правещи „купчинки“. Преди да си направите селфи, проверете кой се е притаил зад гърба ви в желание да ви съсипе кадъра. От друга страна, подобни провокации могат да ви донесат популярност, стига да имате достатъчно самоирония.

Не е от вчера

Първият документиран автопортрет с камера е направен през далечната 1839 г. от химика и металург Робърт Корнелиус. Това е и един от най-ранните фотопортрети изобщо. Освен това според Библиотеката на американския Конгрес това изображение е и най-ранният запазен портрет в САЩ.

Корнелус е позирал в градината на магазина за осветителни тела на родителите си. А фотографският процес се нарича дагеротипия. Той използва камера обскура, за да проектира светлината върху медна плоча с тънко сребърно покритие. Преди експонирането на плочата в камерата тя се обработва с изпарения от йодни кристали, за да придобие чувствителност към светлината. След експонирането живачни пари проявяват изображението, което после се фиксира в разтвор на натриев хлорид или натриев тиосулфат.
При Робърт Корнелиус процесът бил много бавен. Той имал време да махне капачката на лещата на апарата, да отиде пред камерата, да постои няколко минути неподвижно, после да се върне при апарата и да затвори лещата.
През 1914 г. великата руска княгиня Анастасия Николаевна, тогава 13-годишна, пък праща селфи в писмо до приятел. Камерата е подпряна на стол, тя е застанала срещу огледалото. В писмото си княгинята пише: “Беше много трудно, защото ръката ми през цялото време трепереше.”

Мании безкрай

Селфито отдавна живее самостоятелен живот и се развива главоломно, създавайки производни. Например helfie (фотографии на прически), welfie (снимки по време на работа или на тренировки), drelfie (автопортрети на пияна глава) shelfie и bookshelfie (кадри на фона на интериори, мебели и книжни лавици).

Благодарение на ирландските фермери в Инстаграм се появи нов жанр - фелфи. Това са ярки, живи фотографии на фона на крави, коне, кози - все добитък, който придава на кадрите обаяние.
Рууфтопингът (Rooftopping) е сравнително нова мания. Той възниква като хоби на любители на силни усещания, но прераства в селфи на опасни места. У нас това увлечение дори взе жертва - момичето, пожелало да се щракне на покрива на железопътен вагон. Навсякъде по света снимките на небостъргачи, недовършени строежи, кранове или виенски колела са забранени. Затова селфи маниаците често носят маски или снимат само части от лицата си. Важното е да е максимално отвисоко.
Юсито конкурира селфито. Това практически е същото, но на снимката не сте сами, ами в компанията на други хора. Номерът е да се съберете групичка за кадро.

Белфи, или апотеоз на задните части

Заразата селфи, ескалира до епидемията белфи( belfie - от butt-selfie). Любителите на тази вариация снимат и пускат в социалните мрежи задните си части. Първопроходка в жанра е риалити звездата Ким Кардашиян. Влюбена в гигантските си овали, оформени с помощта на няколко кубика силикон, тя непрекъснато ги навира в очите на феновете си в Инстаграм, Туитър и Фейсбук.
Царицата на белфитата обаче е 20-годишната нюйоркчанка Джен Селтър. Почти два милиона потребители следят профила й в Инстаграм, където от март 2013 г. тя пуска снимки само на впечатляващото си дупе, най-вече по време на фитнес тренировки. Повечето й фенове дори не се интересуват как изглежда, вторачени в задника й. Джен дори започва да печели от манията. Нейните сайтове изобилстват от реклами, а отскоро тя е „дупе“ на производител на хранителни добавки.

Мадона си снима най-милото

Дни преди рождения си ден на 16 август т.г. Мадона публикува селфи с акцент върху интимните си части. 56-годишната поп икона се щракна по черни дантелени бикини, които обаче не са достатъчно прозрачни, за да покажат най-милото й. На задния фон на снимката се виждат рокли във ваната на звездата. По този повод тя написа: „Подготвям се за моя рожден ден! Да, ние закачаме нашите рокли във ваната! Благодаря D&G!“

След ледена кофа – снимки от леглото

След благотворителния успех на „ледената кофа”, която събра над 95 млн. долара за болните от ALS, от УНИЦЕФ лансират филантропична селфи мания. Тя се нарича #WakeUpCall. Правите си снимка след събуждане и я качвате в мрежата, като дарявате 5 паунда за УНИЦЕФ. Целта е да се съберат пари за децата на Сирия. Онзи, който качва снимката, дарява парите и номинира трима свои приятели да направят същото. Подобна кампания във Великобритания събра 8 млн. паунда за проучвания за борба с рака. Тя се наричаше селфи без грим.

Прощъпалник по индонезийски

Магдалена ГИГОВА

Ритуалите на повече от 300-те етнически групи в Индонезия се преплитат в многоликата и пъстра култура на екзотичната страна. В резиденцията на посланик Бунян Саптомо две момиченца направиха своя прощъпалник в София по явански ритуал.

За разлика от българските първи стъпки тук по-важно от това, дали детето ще хване парата или слушалката, е посланието за успешен живот с напътствията на родителите и уважение към земята, която ни храни. Церемонията премина през няколко символични фази, във всяка от които е закодиран дълбок смисъл. Облечените в явански носии родители бяха видели бая зор, докато осигурят необходимата за ритуала клетка от бамбукови пръчки, а в украсата се бе включил целият дамски персонал на посолството.

„Тедак ситен“ - седемте цвята на мъдростта

По законите на ритуала „тедак ситен“, преди детето да направи своя избор, родителите го съпровождат, за да стъпи върху седем купи, пълни с ориз в различен цвят. Всеки от тях е символ на човешка черта, която малчуганът трябва да се научи да контролира или да развива през бъдещия си живот.

Ястието от бял ориз показва, че съзнанието на бебето все още е неизписан лист и то е безгрешно. Червената гозба е символ на гнева, който може да бъде подчинен. Жълтата купа представлява мъдростта, която се трупа с годините. Зеленото е щедростта, която бъдещата личност трябва да проявява. Синьото е търпението, на което да се научи, а трябва да се избави от алчността, тъмнината и злобата, заключени в черния ориз. В последната, лилавата тепсия е съвършенството.

След като докоснаха с босите си крачета всеки отделен цвят, момиченцата тъпеливо зачакаха татковците да им да изправят мъничка стълба, а те, придържани от майките си, я изкачиха. Тя символизира родителската подкрепа и опора, която ще ги съпътства през целия им живот. Последното изпитание е тава с пясък, в който дечицата трябва да направят няколко стъпки. Имитацията на танц също има скрито значение - на бъдещия усърден труд, който ще им осигурява препитание в живота.
В окичената с цветя и панделки бамбукова клетка роднините предварително са подредили грижливо подбрани предмети - пари, накити, електроника, слушалки, книги, ориз, памук. Както при нас, голямо значение за бъдещето на детето има какво ще избере. Ако грабне книгата, цял живот ще трупа знания, ще се занимава с наука, а ако хване бижу или банкнота, ще стане богат и преуспял човек. Бамбуковата конструкция, която е копие на индонезийска клетка за петли, символизира навлизането в живота.
Едно от момиченцата не пожела да избере нищо от разпръснатите лъскави вещи и заплака за прегръдката на майка си. След като почакаха малко, гостите решиха, че това е знак, че ще стане певица, и то се успокои в скута на родителката си. Другото обаче показа напредничав нрав, като първо си хареса банкнота, а после - електронен калкулатор. Ритуалът „тедак ситен“ изисква бащите да разпръснат над гостите розови листенца и древни монети, та детето им да направи кариера и да стане щедър човек, готов да помогне на другите. Всеки от присъстващите се наведе да си вземе паричка за късмет. А момиченцата в тон с традицията бяха нагиздени в чисто нови роклички и обувки. Скритият смисъл на преобличането е да карат родителите си да се гордеят с тях и с успехите им в живота.
За да бъде ефективна церемонията, е необходима добрата енергия на присъстващите, тяхната благословия и благосклонността на боговете.
Кулминацията на ритуала е разрязването на нещо като оризова торта със сложна архитектура.
Оказва се, че „тумпенг“, както се нарича ястието, е наситен със символика. Той е неизменна част от всеки празник, независимо от повода. Оформя се като конус, а гозбите, с които се сервира, също имат закодирано послание. Конусът е надежда за просперитет и превземане на върхове, затова точно тази форма е задължителна. През вековете „тумпенг“ се е правел от бял ориз, но в последните години предпочитат жълтия като по-атрактивен, защото цветът се смята за по-величествен и грандиозен. Сварен е с кокосово мляко и в него има доста подправки - карамфил, кардамом, лимонова трева. Задължително се сервира върху красиво аранжирани зелени листа.

Конусът е индонезийският синоним на рога на изобилието. А философията на ориза е, че в определен момент от живота всичко отива при Бога. Основата на ястието е кръгла - препратка към кръговрата на живота, но от гледна точка на приемствеността. В по-тържествени случаи гозбата има няколко етажа - като етапите в живота и стълбата на успеха. Към ориза се поднасят няколко храни, също наситени с много символика. Пилешкото е знак за усърдна работа, но ако празнуващите са решили да опекат цял петел, посланието се измества към унищожаване на човешката арогантност. Яйцата са задължителна добавка към „тумпенг“ като непрекъснат кръговрат на живота. Всеки от поднесените зеленчуци също има скрито значение. Спанакът е мир, бобовите кълнове - растеж, зеленият фасул - дълголетие. Ярките цветни зеленчуци символизират щастието, но най-позитивна е комбинацията от всички тях. Тя се нарича „ураб“ и символизира единството в многообразието, с което се гордее Индонезия.
Посланик Бунян Саптомо и съпругата му Априлия заедно разрязаха „тумпенг“ и с първите хапки бяха нахранени малките участнички в прощъпалника. А гостите се насладиха на традиционни индонезийски специалитети, включително странния плод „змийска кожа“, чиято обвивка напомня влечуго.

„Нябутан“ - първо докосване до Майката Земя

На остров Бали пък за първата стъпка на бебето върху Майката Земя канят семейния свещеник (там изповядват особен, по-либерален вид хиндуизъм) и поднасят дарове на Бога Слънце и на Петте елемента. „Нябутан“ е нещо като кръщене, защото според местната религия до шестия си месец детето е бог.
В семейния храм олтарът е отрупан с дарове - традиционните печени прасенца, царевица, плодове, жито, вода, цветя, банкноти, варени патици... Жрецът е накичен с толкова много гердани, колкото успява да задържи на кльощавата си шия, а на главата си крепи златна корона - хибрид между чалма, цилиндър и тиара.
Атмосферата на церемонията няма нищо общо с напрегнатото ограничаване в църквите. Жрецът си каканиже благословиите, гостите седят с най-новите си дрехи, разменят клюки, смеят се. Наоколо щапуркат деца. Единственият, който взема ритуала насериозно, е поводът - сладко момиченце на около шест месеца. То не спира да се усмихва в ръцете на майка си и баща си, които си го подават като ценен вързоп. Церемонията, разбира се, не е кръщене, а за благословията на бебе, което е навършило половин година и вече може да докосне земята с крака. Балийците смятат децата, ненавършили 6 месеца, за богове, пратеници на небето, които не бива да допират пода. Затова пеленачетата се люлеят и са обект на нежна почит. Ако, докато е в това божествено състояние, бебето, недай Боже, умре, му се организира тържествена кремация, защото никога не е било човешко същество, а нещо по-висше. Но мине ли шестте месеца, детето слиза от пиедестала си и влиза в лоното на човешкия род. Таткото държи бебчето, а майката - негов двойник от черупки на кокосов орех, повити в пелени. Жрецът благославя със светена вода първо ореха, а после момиченцето. На земята търкулват „дървеното бебе“ точно на мястото, където истинското трябва да докосне земята за първи път. Това се прави, за да се залъжат злите демони. Така щели да се нахвърлят върху куклата и да подминат истинското дете. Родителите на бебчето го завъртат три пъти над съда с вода повтаряйки кръговрата - раждане, живот, смърт.
Жрецът реди благословии като в транс, дрънчи с огромен златен звънец, полива с вода челцето на момиченцето, а то му се усмихва. Братята и сестрите му се скупчват около него. Ядрото на семейството поставя пред олтара даровете си. Междувременно дворът на храма заприличва на пикник - раздават закуски, вода, разглеждат си новите си дрехи, бъбрят...
След това всички роднини тръгват към брега на морето. Край запалени огньове произнасят молитви за дълъг и щастлив живот, а после пускат по вълните ладии от листа и цветя да плуват към вечността.

Теди Кацарова празнува 20 години на сцената:
Музикалните риалити формати прекършват крила

Магдалена ГИГОВА

- Теди, как така празнуваш 20 години на сцената? Да не си започнала в детската градина?

- Не е точно така. На 15 направих първия си запис, а на 16 спечелих „Хит минус едно“. Беше много интересно, защото още на следващия ден започнаха да се обаждат да ме канят на участия. А аз бях малка, никога не бях пяла на сцена. Хората явно искаха да видят детето на Кацарови, а някои сигурно са очаквали злорадо да се проваля. И аз работя двойно повече, отколкото някой, който не е от музикантска фамилия, защото трябва да съм много сигурна в себе си. Да изпипам всичко. Мага ми направи първите песни и нещата се завъртяха много бързо. Въобще не очаквах. Аз мислех, че ще стана художничка.
- Наистина не е много трудно да пропееш при тези родители, но как стана?
- В този период баща ми (Милчо Кацаров - б.а.) беше купил цялата техника за първото в България частно музикално студио, което строеше, и апаратурата беше в детската ми стая. Един ден нямаше кой да тества микрофоните. Той ме извика: „Я, изпей това парче, ти го знаеш.“ Дори не съм разбрала кога ме е записал. Майка ми го чу, започнаха едни ревове: „Какво ще го правим това дете, ами то може да пее“. От една страна, и двамата бяха против, защото знаеха колко ще ми е трудно и как винаги ще ме сравняват с тях, все ще бъда на сито на мерило.
- А какво стана с рисуването?
- Продължих си. Направих три самостоятелни изложби - една в Швеция, една във Финландия и една в София. Много продавах в Скандинавия, защото работя с ярки цветове, а там е тъмно и мрачно и хората си ги купуваха, за да им дават слънчево настроение. Но рисуването не е призванието ми. Въпреки че съм художник по професия, музиката е много по-близо до мен.
- Училище за приложни изкуства ли си завършила?
- Да, а после специализирах моден дизайн, пространствено оформление. Това много ми помага при обложките на албумите. Винаги сама правя оформлението на жилищата ни.
- Новият ти албум се казва „Преродена“ - да не си минала на рап?
- По-скоро е поп с аренби елементи, но е с много по-мелодично звучене и песните са много леки. Ще се възприемат от всякакви слушатели. Това са песните, които винаги съм мечтала да направя. Неслучайно името на албума е „Преродена“, защото с него намирам себе си. Душата ми го искаше.
- На шведите сигурно си им се струвала много екзотична...
- Много! Там работех за две музикални компании - едната в Швеция, другата във Финландия. И имах много добри перспективи, ако реша да остана там завинаги.
- Ти се разведе със съпруга си шведа Макс, но защо не остана?
- Не беше моето място. Толкова бях нещастна там! Дори да имаш работа и перспективи за успех, когато нямаш топлина във взаимоотношенията си... В Швеция изживях самотата в истинския смисъл на думата. Толкова дълбоко самотна се чувствах, че не можах да го преодолея. Там не можеш да звъннеш на приятел да се видите на кафе. Хората нямат чувства. Всеки се е затворил в собствения си свят. За да отидем у родителите на бившия ми мъж, ние се уговаряхме предварително с дни. В България съм винаги заобиколена с хора и това ми дава много сила.
- Може би затова новото ти гадже Димитрис е грък?
- О, там са големите гръцки фамилии. От една и съща порода сме!
- Щастлива ли си?
- Щастлива съм, защото имаше много промени в живота ми, много пъти започвах отначало. Най-после се успокоих! Естествено, трябва да постигнем съгласие с моя приятел къде точно да живеем, защото аз продължавам да държа на България, а той още работи в Катар. Аз пътувам често, той идва тук. Това е най-трудното нещо в момента - да балансирам нещата и да се концентрирам върху проектите си.
- Когато ходиш в Доха, работиш ли, или си почиваш?
- Имах няколко много интересни участия там, пях на няколко шейхове. Те са интересни хора, много консервативни, но при тях на почит са тези, които се занимават с изкуство. На едно от участията ми мъжете бяха в бели роби, жените - в черно, но всички до един минаха да ме поздравят, след като пях. Имат персонално отношение. Публиката е различна, идва и ти благодари. Нищо че ти е ръкопляскала преди това. Изпълнителят там се чувства особено ценен. В Катар не стават да танцуват, но се веселят. За тях танците са в разрез с религията. Сватбите са разделени - жените празнуват в една зала с едни развлечения, пеят им само жени. Мъжете са в друга зала, с други ритуали. Това е цял един различен свят! На първата ми среща с шейха, за когото пях, той ми подари голяма черна перла на златна верижка. Просто за здравей-здрасти!. Моят приятел се пошегува: „Те ако ти подаряват преди всяко участие злато и перли, стой тука!“ Перлите са свещени в Катар, защото преди да открият нефта, там са се прехранвали с вадене на перли. Така се нарича и изкуственият остров, който са построили в Доха. Там се намираше една от сградите на шейха. Но аз искам да пея собствената си музика, а не кавъри. Както художникът предпочита да рисува свои картини, вместо да прерисувам чужди.
-Ти изпя ли им българска музика?
-Пях им своята песен „Само аз и ти“, но и „Хубава си, моя горо“ много им хареса.

- Имаш ли неизпълнена мечта?
- Може би да се занимавам с млади таланти. Имах няколко ученици, които много добре се реализираха.
- Някой от тях участва ли в музикалните реалитита?
- Аз им забранявам, защото смятам, че тези формати са изкривени и съсипват психиката им. Те стават звезди в рамките на една година и после ги забравят. Тежко е, когато достигаш върха за кратко време и изведнъж паднеш много отвисоко. Засичаме се на различни сцени с участниците в риалити форматите. Изключително депресирани деца! Използвали са ги, намирали са им участия в рамките на една година... Това е прекършване на крила, прекършване на мечти, загубване на идентичността им. Няма платформа за тези млади хора. Това е много грешно. Би било страхотно да има радио, което да пуска само млади таланти. Забелязах една млада група - „Краш“, в конкурса БНТ лайф, който водеще Роро. Поканих ги и участват в новия ми аблум.
  - Като дете си седяла по коленете на всички естрадни легенди. Те давали ли са ти съвети?
- Не. В нашия бизнес всеки сам се оправя. И аз не смея да дам съвет, защото всичко се променя и ако успееш да запазиш името си през годините, това е успех. Пълно е с изкуствено създадени еднодневки. Менторите си правят пиар на гърба на талантливото дете, а после какво се случва? Искам реално да видя кой на кого помага и след риалити шоуто. Едно време беше значително по-лесно да помагаш. От нашето студио са тръгнали много изпълнители. Поканих „Ъпсурт“, когато бяха съвсем деца, и направихме песен заедно. Сантра тръгна с мои плейбеци. Баща ми записа безплатно първия албум на група „Те“ с Любо Киров. Каквото сме могли, сме направили и се надявам повече хора да подават ръка на младите. А те се надявам да го помнят.- А ако те поканят за ментор в музикално риалити?
- Аз вече бях ментор в „Мюзик айдъл“ във Виетнам. Имаше изключителни таланти! Предоставих им своите плейбеци. На едно от момчетата, което се класира на трето място, му подарих много песни. Много е важно младите да повярват в себе си точно в момента, когато тръгват, за да не ги сломяват трудностите. Постоянно сме във връзка с учениците си. Един от тях помогна на майка ми да снима клип във Виетнам. Навсякъде по света имам приятели, дори поддържам връзка с хората от Африка, които ни помагаха там. Колкото повече приятели имаш, толкова повече се обогатяваш. В това отношение съм богат човек!
-  Цял живот си дъщерята на Силвия Кацарова, ще дойде ли времето тя да стане майката на Теди?
- Това време дойде! Особено след риалити формата „Африка, звездите сигурно са полудели“. Когато ходехме заедно по участия, малките питаха: „Това ли е майката на Теди?“
- Вашите не те ли натискат да им раждаш внуче?
- Натискат много и съзнавам, че малко съм закъсняла, но до две-три години се надявам да хвана последния влак. Майка ми се натиска да го гледа, но и тя, и баща ми няма да престанат да работят и май само обещават.
- Ти като че ли преживя най-тежко тяхната раздяла?
- Това беше най-тежкият период в живота ми. Тъкмо бях преживяла тежък развод след 9 г. брак и пристигнах в София само с един куфар с дрехи и с любимите ми калъфки за възглавница с ангелчета. Оставих всичко в Швеция! Започнах да си мисля, че моят развод е отключил проблемите на майка ми и на баща ми. А то просто бракът им се е изчерпал. По-късно осъзнах и че са искали да изживеят още една емоция.
- Но не им се сърдиш?
- В никакъв случай! Когато видях колко са щастливи двамата, се успокоих. Явно в един и същи момент са намерили правилните хора до тях. Майка ми просто грееше, баща ми беше суперщастлив, и двамата отслабнаха. Най-интересното е, че половинките им са абсолютно еднакви - спокойни, домошари, хранят се бавно, наслаждават се на виното... Докато майка ми и баща ми ядат бързо, бързат нанякъде. Може би това им е липсвало - другата половинка да е балансираща, да ги подкрепя. И моят приятел е спокоен. Спомням си, че след развода майка ми и баща ми отидоха заедно на вечеря да го полеят и много се смяха.Четиримата много се разбират и си говорят. Цивилизована работа! А на мен по Коледа дупе да ми е яко. Празнувам с едните, празнувам с другите, удвоявам подаръците. Спокойна съм за тях.
-  Но ти не си общуваш с бившия си мъж?
-  Не, там всичко приключи. Като възпитани хора си разменяме честитки за Нова година и за рождените дни, но нищо повече. През първите две години бях много щастлива, но сигурно съм била прекалено привързана към България. И тя много ми липсваше. А мъжът ми имаше много негативно отношение към България, аз винаги приемах лично забележките му, че в София е страшно мръсно, че българите лъжат, че са разпилени... Все едно обиждаше мен. В България всичко, което постигаш, е по-сладко, защото има с кого да го споделиш. Ние затова у нас нямаме психоаналитици. Винаги се намира на кого да поплачеш на рамото. Обаждаш се на приятел и той те изслушва, утешава те. И се успокояваш. А там ходят на психоаналитици, пият антидепресанти като витамини. Животът не е в това!

Лексикон

Каква музика слушаш?

Арендби. Но предпочитам да си почивам с тишина.

Какви книги предпочиташ?

Отморяващо ми действат т.нар. сапунени романи. Джаки Колинс ми е любимка. Луиз Хей обичам. Напоследък препрочетох Quo vadis и отново ми хареса. Не може да се каже, че съм последователна в избора на литература. Особено когато тръгна за Катар, изкупувам една книжарница.

Като си дизайнер, сама ли си проектираш дрехите?

Вече не. Доверявам се на Есил Дюран. Тя много ми уцели стила.

Какво пиеш?

Кафе. Абсолютна кафеджийка съм. Отвсякъде нося за себе си и за приятелите ми.

Масалитинова има два щастливи брака с един и същи мъж

На 50 актрисата заминава за Англия при първата си любов

Магдалена ГИГОВА

Легендата на Народния театър Таня Масалитинова живее със съпруга си Леонид Есауленко 51 години, но се жени за него два пъти и са й необходими шест години и друг мъж, за да осъзнае, че той е любовта на живота й. „Вторият ни брак беше по-щастлив и по-дълъг от първия“, признава с усмивка актрисата, която почина на 92 години през май 2014 г. Тя винаги с чувство за хумор и самоирония споделя сърдечните си увлечения, чиято кулминация е решението й да се разведе, да напусне театъра и да заживее в Англия с ученическата си любов. Звучи романтично, но когато променя тотално живота си, Таня е на 50 години, има внук и завидна сценична кариера.

„Моята любов с Дик беше наистина драматична история!“, споделя дъщерята на големия режисьор Николай Масалитинов. - До шести гимназиален клас учих във Френския колеж. Тогава ученичките си мерехме талиите, гладувахме, за да бъдем слаби и хубави. Но се разболях много тежко от жлези, бях на ръба на туберкулозата. Спаси ме големият специалист д-р Богданов. Когато се пооправих, майка игуменка - директорката на колежа, посъветва нашите да ме преместят в училище с по-лека програма. Тогава ме записаха в частния лицей на г-жа Кузмина. Бяхме 6 момичета и 7 момчета. Като постъпих, понеже бях нова, всички момчета взеха да ме ухажват.
Между нас с Дик се породи една полудетска, полуюношеска любов, без никакъв секс, разбира се! Когато бяхме в последния гимназиален клас през 1939 г., започна Втората световна война. Бащата на моя любим беше дребен чиновник в английското посолство. Майка му беше французойка от Монпелие. Бяха английски поданици и трябваше да заминат. Всеки ден се прощавахме, той седеше у нас до късно. И на 10 март цялото английско посолство замина за Истанбул. Дик ми пращаше много трогателни, много смешни любовни писма. Баща ми заповяда: „Всички писма от него да бъдат веднага унищожени!“, защото беше опасно. Аз обаче ги криех под дюшека. Когато се срещнахме отново в Англия, Дик ми показа моите писма, беше ги запазил...“

Войната разделя влюбените и дълги години научават откъслечни новини един за друг чрез бабата на Дик, която е рускиня. Нямала британски паспорт и останала в София. Таня е обещааваща студентка на Илия Петров в Художествената академия, но магията на театъра я завладява. Младата актриса е като шампанско - искри, блести, флиртува, обича да е заобиколена от ухажори, но е своенравна. Един от тях й поднася годежен пръстен с диамант в ресторант „България“, а тя го захвърля сред танцуващото множество. Луда глава! На 1 юни 1945 г. обаче Масалитинова се запознава с Леонид Есауленко - инженер-химик, син на богат индустриалец, достатъчно хитър да подари фабриката си на Съветския съюз след 9 септември. Трогнати от жест,а те оставят него и сина му на ръководни постове. Актрисата е по-скоро заинтригувана и очарована, отколкото влюбена. „Така ме ухажваше, така ми завъртя главата… Светът беше друг - мъжете тичаха подир жените, а днес е обратното. Или поне на мен така ми се струва - иронизира възрастта си актрисата. - Та той така ми завъртя главата, че за един месец се ожених за него! Направихме голяма сватба с официален годеж в червения салон на „България“ според обичая. Но точно в този ден получих писмо от Дик! От Индия. Бях като обезумяла, чудех се какво да правя. Отидох да взема писмото от баба му и й признах, че вечерта е официалният ми годеж. Мъдрата сдтарица ми каза: „Не сте се виждали четири години, това е доста време, пък и не се знае какъв е станал той... Аз познавам семейството на жениха ти, не се отказвай от годежа си, а пък ако съдбата е рекла, ще се видите по-късно…“ Аз винаги съм била откровена, затова разказах всичко и на бъдещия си съпруг. Тогава разбрах с какъв човек свързвам живота си. Той ме изслуша и отрони: „Ако смяташ, че не искаш да се оженим, аз ще поема вината върху себе си!“ Колко мъже са способни на подобна реакция!? Думите му много ме подкупиха, видях у него човека. Затова бях категорична: „Дала съм ти думата си, било каквото било!“ Оженихме се и живяхме заедно 25 години, роди ни се дъщеря. Мъжът ми беше много ревнив. Не крия, давала съм му поводи, дори имах една доста сериозна история, за която той не разбра. Срамувам се, но съм му изневерявала и с колеги, и с неколеги. Но отпразнувахме сребърна сватба. А аз бях на 49. И някъде вътре в себе си все си спомнях първата любов“, признава Таня.

По времето на социализма дори за народна артистка, каквато е Масалитинова, пътуването зад желязната завеса не е лесна работа. Но Есперантският театър обиколя света и тя започва да играе в него. Не знае есперанто, но говори няколко езика - руски, немски, френски и чешки, няма проблем да си учи ролите. При гастрол в Лондон едва успява да открие адреса на Дик. Той вече е разведен, има пораснал син. „Като се срещнахме, едва се познахме! Навремето беше доста едричко момче, а сега пред мен беше един висок, слаб мъж, с чадър на ръката като всички англичани. И той мене трудно ме позна - бяха минали 30 години. Но на разхдката в Хайд парк старото чувство се възвърна. Именно тогава започна голямата ми любов. Наистина беше лудост някаква! И все още се питам - защо така пламна наново? Дали е била младежка илюзия, която се разгоря? Това беше една фантазия и секс някакъв, закъснял. Но и защо закъснял - 50-годишна жена си е още млада жена!“, откровена е Таня.
Лондонската омая е кратка. Започват дългите и страстни писма. Масалитинова си урежда пътуване до Югославия за театрален фестивал, за да се види с Дик, той прекарва отпуската си на Черноморието. Приятелките на актрисата я съветват да не казва на мъжа си и да продължи с откраднатите срещи. Най-близката от тях обаче - колежката й Славка Славова, престава да й говори. Смята извънбрачната връзка за неморална. Един ден Таня признава на Леонид, че в живота й има друг мъж. Същият ден той си изнася багажа. „Внучето беше много нещастно, защото много обичаше дядо си... Много плаках тогава!“
През 1975 г. с Дик сключват брак. На сватбата им пее Леа Иванова, а съпругът на Славка - Иван Караньотов, им е кум тайно от жена си. Масалитинова подава молба за ранно пенсиониране от Народния театър и заминава за Лондон. „В началото всичко беше много хубаво, но после проумях, че бракът не е само любов, не е само леглото. Бракът е и приятелство. Констатирах, че нямам за какво да говоря с Дик. Ние бяхме от два различни свята. А и той беше банков чиновник, нямаше нищо общо с театъра, докато първият ми съпруг не пропускаше премиера. Леонид беше интелигентен, доцент в друга област, но разбираше от театър и беше мой почитател. Пък и не бях свикнала с пестеливостта на англичаните. Дик вървеше след мен да гаси лампите, изключваше парното, когато излизахме. Взех английски паспорт, започнах да уча езика в един курс, в който можех да бъда баба на съучениците си. При това ги бях излъгала с няколко години. Дори започнах да се замислям дали да не си намеря работа като прислужница. Представяте ли си народна артистка да чисти по къщите. Вече разбирах, че с бившия ми мъж имаше за какво да приказваме. С Дик говорехме само за миналото, но то се изчерпа... Започнаха да ми липсват България, приятелите, театърът... Носталгията ме гонеше страхотно! Щях да пукна от скука там, да се самоубия! Нещата между нас бавно изстинаха. Тогава Дик ме накара да върна съветския си паспорт и да остана само с английски. Страхувах се, че ако го направя, това може да ми отреже пътя към България, към дъщерята и внучето. Скарахме се. Разбрах, че трябва да се връщам. Много ми беше тежко, не отричам, защото имах още чувства към него. Като си тръгвах, той ми каза: „За тебе това беше една ученическа илюзия!“ Когато кацнах в София, дъщеря ми не ме позна. Толкова се бях променила. Прибрах се у дома и за първи път от месеци заспах. Беше 9 август 1976 г. На другия ден отидох в Народния театър. Директорът Дико Фучеджиев просто скъса заявлението ми за пенсия. Писах на Дик за развод, не получих отговор. Тогава се намеси външното министерство и ме разведоха. А него го обявиха за... безследно изчезнал - смее се Масалитинова. - Преживях нещо хубаво и емоционално, върнах се в младостта си. Много хубаво беше в началото и много скучно накрая. А когато отидох в милицията да върна английския си паспорт, човекът зад гишето щеше да припадне. Избяга с викове: „Това не е моят ресор.“

Междувременно, сякаш да й направи напук, първият й съпруг Леонид също се е оженил за 12 години по-млада от Таня съпруга, която злобно нарича предшественичката си „бабичката“. Бракът му обаче не върви. Новата жена мрази внучето му, защото дъщеря й е бездетна, а Есауленко обожава малкия Николай.
„Един ден Славка Славова ми каза: „Знаеш ли, че Леонид иска да се види с теб!“ Викам: „Славе, той си е женен човекът, няма да му се бъркам в живота!“ Тя обаче ми казва: „Те са също пред развод!“ Така Леонид започна тайно да идва при мен, оставаше да спи. Само Славка и внукът ни, който тогава беше на 8 години, знаеха, че се виждаме, и малкият беше много щастлив. Ние също. Все едно никога не се бяхме разделяли.“ Един ден, докато са в разгара на любовния си ренесанс, двамата чуват, че на вратата се звъни. Малкият защитник на влюбените, внукът Николай, казва: „Аз ще отворя, ще оправя работата!“ „Чухме го как казва на дъщеря ни: „Тата е заета, не може, няма да влизаш!“ Той не ми викаше „бабо“, а „Тата“... Но дъщеря ми, любопитна с кого толкова съм заета, влезе. Като видя баща си, щеше да припадне. Много се смяхме тогава! Не след дълго се оженихме отново!“, щастлива е Масалитинова от развръзката в живота си. С Леонид Есауленко живеят заедно още 26 години до неговата кончина.
„Много хубав ни беше вторият брак! Първият - не, и то по моя вина! Бях голяма флиртаджийка, обичах да ме ухажват! Той беше много ревнив, но и аз съм му давала поводи! Вторият пъ той държеше непременно да сключим граждански брак. Кумове ни станаха Славка и нейният съпруг Иван Караньотов.
Истинският ми брак фактически е с първия и с третия ми мъж, който е все един и същи човек. И мисля, че това е по-стабилната любов. Когато се събрахме отново, взехме внука и го отгледахме като син. Съпругът ми беше чудесен човек, изключително благороден, добър, широко скроен, много ме обичаше и всичко ми прости! И най-важното - той уважаваше професията ми и се радваше на всеки мой успех. А аз изкупих вината си, като го гледах така хубаво до последния му дъх“, завършва актрисата, която и в края на дните си не губи чувството си за хумор. В едно от последните си интервюта със самоирония признава: „Оперирах си окото и видях какъв дърт урунгел съм.“

Божествената ерекция на фараона

Американска професорка твърди, че фалосът на Тутанкамон има божествена сила

Американската професорка Салима Икрам обяви сензационно пред списание Archaeology, че пенисът на фараона Тутанкамон притежава „божествена сила“. Нейната статия предизвика такъв интерес сред туристите от цял свят, че скептиците подозират поръчка от страна на египетското правителство. Въпреки притеснителната обстановка и горещината хиляди любопитни обсаждат Долината на царете в Луксор - гигантско древно гробище, по-старо от прочутите пирамиди в Гиза. Най-много са посетителите край реставрираните врати пред вечния покой на Тутанкамон.

Малко история

Гробницата на Тутанкамон е открита през 1922 г. от двама британци - Хауърд Картър и лорд Карнарвън. В нея са съхранени непокътнати над 1700 артефакти, украшения и саркофаг от 110 кг чисто злато. Скоро след това лорд Карнарвън, който финансирал разкопките, умира от неизяснена болест. А след него още 22 души, участвали в експедицията и разкопките или просто присъствали при отварянето на гробницата, предават Богу дух. Това ражда легендата за проклятието на фараона, защото над вратата е разчетен надписът „Смъртта долита на бързи криле при тоя, що е дръзнал да наруши спокойствието на владетеля“.

В Луксор до входа на гробницата води новичка асфалтова пътека. Ниският свод се охранява от полицаи в бели униформи. По задушния тъмен коридор, напомнящ на средновековен затвор, се стига до сумрачна стаичка с фрески. Там на мраморен постамент се извисява саркофагът с мумията на фараона. В интерес на истината става дума за точно копие. Оригиналът е изпратен за реставрация в Каирския исторически музей, където мумията е била изследвана от специалиста по Древен Египет проф. Салима Икрам. За проучването си тя избрала само една-единствена част от тялото на фараона - най-интимната. И установила, че загадката на Тутанкамон е в половия му член.

Озирис слуша зова на плътта

„Тутанкамон умира съвсем млад - на 18 години, разказва проф. Икрам. Той не е оставил потомство. Жена му родила две близначки, които починали, преди да навършат месец. Тогава вещите древноегипетски жреци решили да поправят тази несправедливост, па макар и в отвъдното. Те извършили специален обряд, за да добие фараонът полова мощ в задгробния свят. Свещенослужителите балсамирали неговия орган под ъгъл 90 градуса. Подобно нещо не може да бъде видяно при другите мумии на фараони. След това облели тялото на Тутанкамон с черна смола - също част от магическия обряд.“

Според теорията на Салима Икрам (на снимката) ритуалът трябвало да приравни сексуалната сила на покойния до тази на бога на мъртвите Озирис. В резултат на това Тутанкамон след смъртта си сам се превърнал в бог, чието покровителство обещава полово дълголетие и плодовитост. „Пенисът в състояние на ерекция е най-мощното средство за извикване на Озирис. По същество половият член представлява квинтесенция на символите на възраждане и възкресение, създадени в чест на това божество“, обяснява професорката в своя научен труд. По мнението на Икрам пенисът на фараона като артефакт има далеч не само научна, а и мистична стойност. Мнозина и в съвременния свят вярват в древноегипетската магия, в проклятието на фараоните и приписват на мумията на Тутанкамон чудодейни сили. Например свързват последните политически събития в Египет от падането на Мубарак насам – революцията, безредиците, военния преврат, намесата на ислямистите, с това, че са разтревожили мумията, пренасяйки я от гробницата в Каирския музей.

Пенис под охрана

Особен интерес сред задълбочените изследователи на мистиката предизвикват гениталиите на фараона. През 1968 г. британският учен Роналд Харисън, правейки рентгеново проучване на мумията, забелязал отсъствие на мъжки полов орган, макар да бил надлежно описан при предишните изследвания. Археолозите решили, че мъжкото достойнство на Тутанкамон е откраднато, за да бъде продадено на колекционер. Едва преди година управителят на египетския Върховен съвет по съхраняване на древните паметници Захи Хавас сложил край на спекулациите и слуховете: „Пенисът никога не е изчезвал. При компютърната томография на тялото на Тутанкамон мумифицираният орган бе открит в пясъка, където се съхранява тялото“, заявил Хавас в интервю за международния научнопопулярен канал „Дискавъри“. Но много учени се усъмнили в думите му. „По наши сведения мумифицираният фалос е сменил няколко собственици и впоследствие е бил върнат на Каирския музей от американски колекционер, пожелал името му да остане в тайна“, разказва ученикът на Роналд Харисън - британският египтолог Джон Ейкърсли. - Интересът към пениса на Тутанкамон винаги е бил голям, а сега, когато проф. Салима Икрам му приписа „божествен статут“, той ескалира неимоверно.“

Поклонничеството на туристи и любители на мистиката към гробницата на Тутанкамон и неговата мумия, която се пази в Каирския музей, продължава да расте. Учените се притесняват, че върху чудодейния пенис може да бъде извършено ново покушение, и призовават властите в Египет да засилят мерките за безопасност.