сряда, 29 октомври 2014 г.


Масалитинова има два щастливи брака с един и същи мъж

На 50 актрисата заминава за Англия при първата си любов

Магдалена ГИГОВА


Легендата на Народния театър Таня Масалитинова живее със съпруга си Леонид Есауленко 51 години, но се жени за него два пъти и са й необходими шест години и друг мъж, за да осъзнае, че той е любовта на живота й. „Вторият ни брак беше по-щастлив и по-дълъг от първия“, признава с усмивка актрисата, която почина на 92 години през май 2014 г. Тя винаги с чувство за хумор и самоирония споделя сърдечните си увлечения, чиято кулминация е решението й да се разведе, да напусне театъра и да заживее в Англия с ученическата си любов. Звучи романтично, но когато променя тотално живота си, Таня е на 50 години, има внук и завидна сценична кариера.

Моята любов с Дик беше наистина драматична история!“, споделя дъщерята на големия режисьор Николай Масалитинов. - До шести гимназиален клас учих във Френския колеж. Тогава ученичките си мерехме талиите, гладувахме, за да бъдем слаби и хубави. Но се разболях много тежко от жлези, бях на ръба на туберкулозата. Спаси ме големият специалист д-р Богданов. Когато се пооправих, майка игуменка - директорката на колежа, посъветва нашите да ме преместят в училище с по-лека програма. Тогава ме записаха в частния лицей на г-жа Кузмина. Бяхме 6 момичета и 7 момчета. Като постъпих, понеже бях нова, всички момчета взеха да ме ухажват.
Между нас с Дик се породи една полудетска, полуюношеска любов, без никакъв секс, разбира се! Когато бяхме в последния гимназиален клас през 1939 г., започна Втората световна война. Бащата на моя любим беше дребен чиновник в английското посолство. Майка му беше французойка от Монпелие. Бяха английски поданици и трябваше да заминат. Всеки ден се прощавахме, той седеше у нас до късно. И на 10 март цялото английско посолство замина за Истанбул. Дик ми пращаше много трогателни, много смешни любовни писма. Баща ми заповяда: „Всички писма от него да бъдат веднага унищожени!“, защото беше опасно. Аз обаче ги криех под дюшека. Когато се срещнахме отново в Англия, Дик ми показа моите писма, беше ги запазил...“


Войната разделя влюбените и дълги години научават откъслечни новини един за друг чрез бабата на Дик, която е рускиня. Нямала британски паспорт и останала в София. Таня е обещааваща студентка на Илия Петров в Художествената академия, но магията на театъра я завладява. Младата актриса е като шампанско - искри, блести, флиртува, обича да е заобиколена от ухажори, но е своенравна. Един от тях й поднася годежен пръстен с диамант в ресторант „България“, а тя го захвърля сред танцуващото множество. Луда глава! На 1 юни 1945 г. обаче Масалитинова се запознава с Леонид Есауленко - инженер-химик, син на богат индустриалец, достатъчно хитър да подари фабриката си на Съветския съюз след 9 септември. Трогнати от жест,а те оставят него и сина му на ръководни постове. Актрисата е по-скоро заинтригувана и очарована, отколкото влюбена. „Така ме ухажваше, така ми завъртя главата… Светът беше друг - мъжете тичаха подир жените, а днес е обратното. Или поне на мен така ми се струва - иронизира възрастта си актрисата. - Та той така ми завъртя главата, че за един месец се ожених за него! Направихме голяма сватба с официален годеж в червения салон на „България“ според обичая. Но точно в този ден получих писмо от Дик! От Индия. Бях като обезумяла, чудех се какво да правя. Отидох да взема писмото от баба му и й признах, че вечерта е официалният ми годеж. Мъдрата сдтарица ми каза: „Не сте се виждали четири години, това е доста време, пък и не се знае какъв е станал той... Аз познавам семейството на жениха ти, не се отказвай от годежа си, а пък ако съдбата е рекла, ще се видите по-късно…“ Аз винаги съм била откровена, затова разказах всичко и на бъдещия си съпруг. Тогава разбрах с какъв човек свързвам живота си. Той ме изслуша и отрони: „Ако смяташ, че не искаш да се оженим, аз ще поема вината върху себе си!“ Колко мъже са способни на подобна реакция!? Думите му много ме подкупиха, видях у него човека. Затова бях категорична: „Дала съм ти думата си, било каквото било!“ Оженихме се и живяхме заедно 25 години, роди ни се дъщеря. Мъжът ми беше много ревнив. Не крия, давала съм му поводи, дори имах една доста сериозна история, за която той не разбра. Срамувам се, но съм му изневерявала и с колеги, и с неколеги. Но отпразнувахме сребърна сватба. А аз бях на 49. И някъде вътре в себе си все си спомнях първата любов“, признава Таня.

По времето на социализма дори за народна артистка, каквато е Масалитинова, пътуването зад желязната завеса не е лесна работа. Но Есперантският театър обиколя света и тя започва да играе в него. Не знае есперанто, но говори няколко езика - руски, немски, френски и чешки, няма проблем да си учи ролите. При гастрол в Лондон едва успява да открие адреса на Дик. Той вече е разведен, има пораснал син. „Като се срещнахме, едва се познахме! Навремето беше доста едричко момче, а сега пред мен беше един висок, слаб мъж, с чадър на ръката като всички англичани. И той мене трудно ме позна - бяха минали 30 години. Но на разхдката в Хайд парк старото чувство се възвърна. Именно тогава започна голямата ми любов. Наистина беше лудост някаква! И все още се питам - защо така пламна наново? Дали е била младежка илюзия, която се разгоря? Това беше една фантазия и секс някакъв, закъснял. Но и защо закъснял - 50-годишна жена си е още млада жена!“, откровена е Таня.
Лондонската омая е кратка. Започват дългите и страстни писма. Масалитинова си урежда пътуване до Югославия за театрален фестивал, за да се види с Дик, той прекарва отпуската си на Черноморието. Приятелките на актрисата я съветват да не казва на мъжа си и да продължи с откраднатите срещи. Най-близката от тях обаче - колежката й Славка Славова, престава да й говори. Смята извънбрачната връзка за неморална. Един ден Таня признава на Леонид, че в живота й има друг мъж. Същият ден той си изнася багажа. „Внучето беше много нещастно, защото много обичаше дядо си... Много плаках тогава!“
През 1975 г. с Дик сключват брак. На сватбата им пее Леа Иванова, а съпругът на Славка - Иван Караньотов, им е кум тайно от жена си. Масалитинова подава молба за ранно пенсиониране от Народния театър и заминава за Лондон. „В началото всичко беше много хубаво, но после проумях, че бракът не е само любов, не е само леглото. Бракът е и приятелство. Констатирах, че нямам за какво да говоря с Дик. Ние бяхме от два различни свята. А и той беше банков чиновник, нямаше нищо общо с театъра, докато първият ми съпруг не пропускаше премиера. Леонид беше интелигентен, доцент в друга област, но разбираше от театър и беше мой почитател. Пък и не бях свикнала с пестеливостта на англичаните. Дик вървеше след мен да гаси лампите, изключваше парното, когато излизахме. Взех английски паспорт, започнах да уча езика в един курс, в който можех да бъда баба на съучениците си. При това ги бях излъгала с няколко години. Дори започнах да се замислям дали да не си намеря работа като прислужница. Представяте ли си народна артистка да чисти по къщите. Вече разбирах, че с бившия ми мъж имаше за какво да приказваме. С Дик говорехме само за миналото, но то се изчерпа... Започнаха да ми липсват България, приятелите, театърът... Носталгията ме гонеше страхотно! Щях да пукна от скука там, да се самоубия! Нещата между нас бавно изстинаха. Тогава Дик ме накара да върна съветския си паспорт и да остана само с английски. Страхувах се, че ако го направя, това може да ми отреже пътя към България, към дъщерята и внучето. Скарахме се. Разбрах, че трябва да се връщам. Много ми беше тежко, не отричам, защото имах още чувства към него. Като си тръгвах, той ми каза: „За тебе това беше една ученическа илюзия!“ Когато кацнах в София, дъщеря ми не ме позна. Толкова се бях променила. Прибрах се у дома и за първи път от месеци заспах. Беше 9 август 1976 г. На другия ден отидох в Народния театър. Директорът Дико Фучеджиев просто скъса заявлението ми за пенсия. Писах на Дик за развод, не получих отговор. Тогава се намеси външното министерство и ме разведоха. А него го обявиха за... безследно изчезнал - смее се Масалитинова. - Преживях нещо хубаво и емоционално, върнах се в младостта си. Много хубаво беше в началото и много скучно накрая. А когато отидох в милицията да върна английския си паспорт, човекът зад гишето щеше да припадне. Избяга с викове: „Това не е моят ресор.“


Междувременно, сякаш да й направи напук, първият й съпруг Леонид също се е оженил за 12 години по-млада от Таня съпруга, която злобно нарича предшественичката си „бабичката“. Бракът му обаче не върви. Новата жена мрази внучето му, защото дъщеря й е бездетна, а Есауленко обожава малкия Николай.
Един ден Славка Славова ми каза: „Знаеш ли, че Леонид иска да се види с теб!“ Викам: „Славе, той си е женен човекът, няма да му се бъркам в живота!“ Тя обаче ми казва: „Те са също пред развод!“ Така Леонид започна тайно да идва при мен, оставаше да спи. Само Славка и внукът ни, който тогава беше на 8 години, знаеха, че се виждаме, и малкият беше много щастлив. Ние също. Все едно никога не се бяхме разделяли.“ Един ден, докато са в разгара на любовния си ренесанс, двамата чуват, че на вратата се звъни. Малкият защитник на влюбените, внукът Николай, казва: „Аз ще отворя, ще оправя работата!“ „Чухме го как казва на дъщеря ни: „Тата е заета, не може, няма да влизаш!“ Той не ми викаше „бабо“, а „Тата“... Но дъщеря ми, любопитна с кого толкова съм заета, влезе. Като видя баща си, щеше да припадне. Много се смяхме тогава! Не след дълго се оженихме отново!“, щастлива е Масалитинова от развръзката в живота си. С Леонид Есауленко живеят заедно още 26 години до неговата кончина.
„Много хубав ни беше вторият брак! Първият - не, и то по моя вина! Бях голяма флиртаджийка, обичах да ме ухажват! Той беше много ревнив, но и аз съм му давала поводи! Вторият пъ той държеше непременно да сключим граждански брак. Кумове ни станаха Славка и нейният съпруг Иван Караньотов.
Истинският ми брак фактически е с първия и с третия ми мъж, който е все един и същи човек. И мисля, че това е по-стабилната любов. Когато се събрахме отново, взехме внука и го отгледахме като син. Съпругът ми беше чудесен човек, изключително благороден, добър, широко скроен, много ме обичаше и всичко ми прости! И най-важното - той уважаваше професията ми и се радваше на всеки мой успех. А аз изкупих вината си, като го гледах така хубаво до последния му дъх“, завършва актрисата, която и в края на дните си не губи чувството си за хумор. В едно от последните си интервюта със самоирония признава: „Оперирах си окото и видях какъв дърт урунгел съм.“

Публикуване на коментар

Хит от България – в селекцията на MTV Dance (видео)

AURORA, проектът на Fabrizio Parisi&WahTony feat. Belonoga стана част от авторитетната селекция на MTV Dance. Хитът, който се рад...