Емералд травел очаква значителен ръст в броя на своите туристи през сезон 2023

Емералд Травел предизвика фурор с най-забележителната презентация на Ваканция и СПА Експо

Туроператорът предизвика фурор с най-забележителната презентация на Ваканция и СПА Експо

Лидерът в изходящия туризъм – Емералд Травел представи програмите си за сезон 2023 с впечатляваща презентация на Международното изложение Ваканция и Спа Експо в София.  Екипът от туристически експерти на туроператора показа актуалните трендове при почивките и екскурзиите за най-предпочитаните от туристите дестинации в своето специализирано портфолио – Турция, Египет, Тунис, Северен Кипър, о. Мавриций, о. Санторини.

Емералд Травел предизвика фурор с най-забележителната презентация на Ваканция и СПА Експо

Като един от водещите туроператори в страната, Емералд Травел прогнозира сериозен ръст на почиващите тази година в сравнение с 2022 – Анталия 21.04%, Бодрум 8.06%, Фетие 47.20%, Кушадасъ 11,21%, Мармарис 19.07%, Санторини 43.31%, Хургада 27.95%, Шарм ел-Шейх 26.07% и рекордните 124.05% за Тунис и 91.90% за о. Мавриций.

Основно предимство на Емералд Травел са собствените вериги чартърни полети до ТОП курортите в Средиземноморска и Егейска Турция с многобройни седмични полети, които това лято ще се изпълняват от четирите основни български летища – София, Варна, Бургас и Пловдив. Поради големия интерес на своите туристи, туроператорът ще увеличи и броя на чартърите си до Египет и Тунис.

Емералд Травел предизвика фурор с най-забележителната презентация на Ваканция и СПА Експо

Друга привилегия на агенцията е най-богатото портфолио от хотели, с което разполага за всички дестинации, като голяма част от най-реномираните хотели са с изключителен ексклузивитет и единствено предлагани на българския пазар от Емералд Травел, а на изложението в Интер Експо Център бяха представени цели 78 от тях.

Благодарение на доверените си партньори от чужбина, туроператорът осигурява на своите туристи и високо професионално ниво на обслужване на място в курортите, като тяхното спокойствие е гарантирано от представители с български език, които са на разположение през цялото време.

Атрактивната презентация на Емералд Травел, наситена с красота и екзотика, предизвика истински празник за сетивата в пълната с публика и преливаща от емоции зала, а сред гостите бяха колеги на от туристическия бранш, чуждестранните партньори на туроператора, ученици от Професионалната гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон“ – В. Търново и любимата на всички поп звезда Поли Генова.

Програмите на Емералд Травел за почивки и екскурзии през 2023 можете да видите ТУК

В Покана за пътуване: Проф. Ева Соколова за Мароко, Египет и Германия. Анелия Талиб за Ливан

С потомка на Йовков до Ангола и Южна Африка

Има моменти, когато наистина съжалявам, че не можете да видите събеседниците в „Покана за пътуване“, защото Йова Станкова е много красива. Гостенката ми, обаче, може да се похвали не само с външен вид. Тя е израснала в Ангола, учила в Германия, живяла в Южна Африка, а сега се приспособява към италианските нрави край езерото Гарда.

При тази географски пъстра биография не е чудно, че Йова говори английски, руски, френски, немски и напредва с италианския. Тя направи впечатление още с дебютния си роман „Галерия от светове” и се надява да е наследила частица от таланта на писателя Йордан Йовков, чиято потомка е. Но в Покана за пътуване тя разказва за странстванията си по света.

Никога не съм си представяла, че ще опитам някога прабългарското питие кумис. При това като го наливам в дървена гаванка с черпак  в… ресторанта на петзвезден хотел. Но за моите приключения – друг път. Теодор Борисов и редовната си родолюбива рубрика „50 места от българската история отвъд България” отвежда до гроба на Хан Кубрат.

Чували сме, че Ливан е бил Швейцария на Близкия Изток. Местните показват патриотизъм като се кълнат, че красивата им страна е напълно безопасна и в столицата Бейрут се стреля само в определени дни от седмицата и то в отделни квартали. 

Щом кажете на близките си, че мечтаете да посетите Ливан, лицата им мигом добиват угрижен, дори панически вид.

Наистина ли е толкова страшно и защо си струва да се посети държавата на чиито герб има кедър, а президентът по конституция трябва да е християнин, запитахме Анелия Талиб.

 При разговора с нея си припомних, че кедърът е символ на Ливан, а ние го свързваме главно със скъпите му за българите, но много вкусни ядки.

Следващата гостенка в Покана за пътуване е професор по физикохимия. Специализирала е като Хумболтов стипендиант в Германия, а докторската си дисертация е защитила в Московския химикотехнологичен институт Менделеев. 

Проф. Ева Соколова е автор на повече от дузина книги - учебници по специалността, научнопопулярни творби за деца и възрастни в областта на химията, есета за брака,  монография за своя род и дори на томче с изпитани готварски рецепти. С покойния си съпруг, известния юрист и парламентарист Йордан Соколов, споделят разнообразни интереси в областта на музиката, изобразителното изкуство и литературата, но една от най-големите им общи страсти са пътешествията. 

Техният брак, продължил 45 години, е ярка илюстрация на нашата рубрика „Инвестирайте в спомени“. Последното място, което са посетили заедно Ева и Йордан Соколови е Египет. Но при гостуването си в студиото достолепната дама разказва за пътувания до Ливан, Мароко, Норвегия, Гърция и Германия.  Проф. Ева Соколова е пътешественик на духа и несломим любител на приключенията.

С проф. Ева Соколова до Египет, Ливан и Мароко. Евгени Минчев за недостъпните клубове в Лондон

В Покана за пътуване на 11.11: От лястовичи гнезда правят супа, крем за лице и нес кафе (видео)

Като си имаме в Покана за пътуване нова рубрика – Пътеводител на гастрономическия стопаджия, си я ползваме по предназначение. В това издание тя е повече екзотична, отколкото вкусна.

 В съвременната кухня навлизат бонбони от щурци, снакс от пържени скакалци, оризови хлебарки, които по съдържание на протеин нямат равни…  На европееца все още му се повдига от мисълта, че може да изяде това, което с ненавист убива с чехъла. Но статистиката твърди, че близо 2 милиарда души на планетата се хранят с насекоми.

В Китай пък от столетия ядат и лястовичи гнезда. Според една от легендите, през седми век императорската армия била изтласкана от Чингиз хан на скалист остров в Южнокитайско море. В пещерите там  гнездяли безброй лястовици, които изграждали домовете си от собствената си бързо засъхваща слюнка.

На войниците се налагало да се катерят по 50 метрови отвесни канари, да търпят лястовиците да ги кълват и драскат, докато бранят домовете си. Научили се да варят гнездата им няколко пъти по 5-6 часа, да отстраняват клечките, перата и пуха, за да задоволят глада си. Кипнатите с джинджифил и оризова ракия лястовичи къщи били не само питателни, ами се оказали незаменим деликатес за възстановяване на мъжката сила.

Рецептата по приготвянето им е останала почти непроменена през вековете. Гнездата се делят на „бели”, които птичките подготвят за щастлив семеен живот, но са ги прогонили преди да се настанят в тях, и на  „черни” – вече употребявани.

Естествено, белите са доста по-скъпи. Една кутия с шест почистени и готови за готвене гнезда може да достигне до 2500 долара. А малка порцийка, дори в азиатски държави с нисък стандарт, се предлага за соленичките 50 долара. При поднасянето им има всякакви вариации, вкл. и под формата на десерт, задушени с небет шекер.  Последен писък е нес кафето със стрити на прах лястовичи домове.

Баснословните цени на азиатския афродизиак и трудността по добиването му, принуждават търговците да превърнат непредсказуемия лов в банално, но ефективно производство. Строят изкуствени пещери с условия, максимално близки до природните –  грапавите стени имитират скалиста повърхност,  охлаждат ги с вода... И лековерните птички веднага се втурват да правят гнезда, които мигом ще бъдат откъснати, щом ги завършат.

Популярността на гнездата от азиатска лястовица, които в миналото са били достъпни само за императори, е създало световен пазар с годишни приходи от 5 млрд. долара.

Деликатесът, известен като "хайверът на Изтока", се продава на едро  по 1000-1500 долара за килограм.

От него се произвеждат редица стоки - от кафе до кремове за лице. Основните му свойства са помощ за мъжката потентност, подсилването на имунната система, отлагане на старостта, цяр при астма и лошо храносмилане.

Първата гостенка в Покана за пътуване на сакралната дата 11.11. е професор по физикохимия. Специализирала е като Хумболтов стипендиант в Германия, а докторската си дисертация е защитила в Московския химикотехнологичен институт Менделеев. Проф. Ева Соколова е автор на повече от дузина книги - учебници по специалността, научнопопулярни творби за деца и възрастни в областта на химията, есета за брака,  монография за своя род и дори на томче с изпитани готварски рецепти. С покойния си съпруг, известния юрист и парламентарист Йордан Соколов, споделят разнообразни интереси в областта на музиката, изобразителното изкуство и литературата, но една от най-големите им общи страсти са пътешествията. Техният брак, продължил 45 години, е ярка илюстрация на нашата рубрика „Инвестирайте в спомени“.

 Последното място, което са посетили заедно Ева и Йордан Соколови е Египет. Но при гостуването си в студиото достолепната дама разказва за пътувания до Ливан, Мароко, Норвегия, Гърция и Германия.  Проф. Ева Соколова е пътешественик на духа и несломим любител на приключенията.

Откакто нискобюджетните компании превърнаха самолетите в градски автобуси, почти всеки може да стигне до Лондон.  Днес в Покана за пътуване, обаче, ще посетим онези кътчета в британската столица, в които трудно можеш да попаднеш, дори и да си много състоятелен. Там те допускат само с препоръка. Наш гид из „тайния Лондон за богоизбрани“ няма нужда от представяне. Името му е достатъчно.  Просто Евгени Минчев.

Куриозното е, че Евгени Минчев, който е отлично приет в частните клубове на Острова, още не се е качвал на Окото на Лондон. И тази идея не го влече. В  замяна на това е посещавал безброй пъти британския парламент по покана на лорд Астор ъф Хийвър, обича да пие чая си с Лейди Колин Кембъл, скандалната биографка на кралица Елизабет Втора и лейди Даяна.  А в прочутия клуб на Антон Мосимън е като у дома си и развежда виртуално слушателите из всичките му зали.

В родолюбивата рубрика „50 места от българската история отвъд България“ Теодор Борисов разказва за първия владетел на Третото българско царство - княз Александър Батенберг и неговия родов замък край Дармщадт.

Петъчна молитва в Порт Саид

Да караш кораб по Суецкия канал

Магдалена Гигова

Кайро с  пирамидите, Луксор с храмовете, Александрия с катакомбите, Хургада с Червено море... Порт Саид обаче запомних с една обикновена петъчна молитва. За мен тя беше чудо, откровение за доверието между непознати. Както шеговито се пазаряхме в кожарски магазин за две чанти от крокодилска кожа и прилагахме всички хватки на печените в занаята, собствениците чуха гласа на мюезина и ни помолиха да ги изчакаме, за да си довършим приказката. Оставиха ни в дюкяна с гостоприемно отворено чекмедже с пари и недопити  кафета и хукнаха към джамията. Дали от краткото ни общуване бяха разбрали, че няма да офейкаме с оборота или не можеха да си представят, че някой ще открадне в свещения за мюсюлманите ден – гадая до ден днешен. По-скоро второто. На улицата пред магазина продавач на ядки и плодове бе зарязал сергията си по същия ведър и изпълнен с вяра в доброто и човека начин.

А как стигнах до не особено популярния сред туристите Порт Саид? С кораб. По Суецкия канал.

Май трябва да съдя капитана, който ми даде да „покарам” плавателния му съд, за пристрастяване към управлението на големи лодки. От тогава като ми тръгна... Държала съм руля на яхта в Маями, на баржа по река Иравади в Бирма, на бригантина с алени платна около Хонконг, на ферибот през Дарданелите, на круизен кораб на Карибите... Но винаги ще помня първата тръпка от докосването на дървеното кормило и издайническия гъдел някъде в стомаха от близостта на огромните кораби по Суецкия канал. Едва по-късно осъзнах, че най-вероятно капитанът е включил на автопилот и се е забавлявал да придържа раменете на по-хубавичките пасажерки, но нейсе! Приключението е важно.

След като изръшкахме всички катакомби и римски руини  в най-голямото египетско пристанище Александрия, поемаме с въпросния кораб към Порт Саид и Порт Фуад по Суецкия канал. Според легендата двата града са кръстени на тогавашния египетски управник Саид паша и неговия брат. Вппочем, принц е само Порт Саид. Порт Фуад е почти просяк. Историческите факти обаче говорят друго – името на Порт Саид е избрано през 1855 година от международен комитет. Представители на Англия, Франция, Русия, Австро-Унгария, Испания и кралство Сардиния гласуват единодушно да съчетаят названието за пристанище – порт с името на Саид паша. Не без задната мисъл да погъделичкат егото му, за да се договорят за канала. За ръководител на строителството е избран френския благородник виконт Фердинанд Мари Лепсес.

Авторът на „Книга за джунглата” Ръдиард Киплинг пише: „Ако наистина искате да откриете познат, запален по пътешествията, има две места на планетата, където просто трябва да седнете и да почакате. Рано или късно този човек ще се появи – това са пристанищата на Лондон и Порт Саид”.

Докато британската столица е стара почти колкото Европа, египетският порт е направо младеж – възниква през 60-те години на 19-и век единствено в угода на търговци и мореплаватели, построен по напълно европейски тертип. Половин век по-късно населението му надминавало 100 000 души от всякакви националности – италиански архитекти, швейцарски банкери, еврейски бизнесмени, малтийски чиновници, английски инженери... Всички пътища към Далечния Изток и Африка минавали от тук. А Порт Саид се славел като почтено и чисто пристанище, където няма да те оберат или нападнат. Чаровната смесица от култури и религии е придала на града дух, който дори съвременните градежи не могат да заличат.

Мястото е добре пазената тайна на Египет. Поне що се отнася до туристите. А е само на два-три часа с автобус от Кайро. Разбира се, тук главната забележителност е Суецкият канал – едно от най-великите инженерно-технически съоръжения. Дори и днес.
164-те километра на канала свързват не просто Средиземно с Червено море, а са най-краткият морски път от Европа до Азия. Съзерцаването на канала е почти сюрреалистично зрелище. Гигантски танкери, носещи се сред... пясъчни дюни. А като се прибавят възможностите за плаж в северен Синай (красиви като в реклама на „Баунти”) човек направо се чуди защо по дяволите, туристите все още не са хукнали натам както към Хургада и Шарм ел Шейх?

Може би понеже Суецкият канал е едно от най-строго охраняваните съоръжения в държавата. Там снимаш на собствен риск. Макар нито един от спътниците ми да не си изпати от безогледното щракане на шлюзове и кораби, всичките 164 км са обявени за закрита военна зона, а униформените сякаш извират отвсякъде. Нормално! Все пак при спада на приходите от туризъм след вълненията в държавата, таксите за преминаване по канала носят най-сериозните приходи в хазната.

За да бъдем точни, Порт Саид е основан от франзуците през 1859 г. на пясъчния рог в началото на Суецкия канал. Центърът на най-голямото египетско пристанище, населението на което надминава половин милион души, прилича повече на град в Сицилия или Южна Франция с типично европейските си сгради в характерните за края на 19 мек стилове ар нуво, сецесион и неоготика. Зданията са строго викториански, закачливо френски с изобилие от дървени веранди. Някои от тях съчетават по палав начин наглед несъвместимите европейски и мюсюлмански елементи. Типичен пример за това е бившата администрация на Суецкия канал. Тя има строга и изчистена фасада с колонади, но  зелените й куполи биха били чест за всяка джамия.  Градът е сред  големите бизнес центрове на Северна Африка откакто през 1976 г. е обявен за свободна икономическа зона. Затова от цял Египет тук се стичат любители на безмитния алъш-вериш. Постоянно живеещите в страната чужденци също палят колите и пристигат от Кайро по магистралата, за да си напазаруват. Обаче умерено – минтическите власти (нали е свободна икономическа зона и затова има такива) са доста прецизни при прверката на по-обемните багажи. Търговците ликуват при акостирането на круизните кораби, т.е. доста често в зимния период.  Пет хиляди широко отворени портмонета хукват трескаво към магазините, защото в сравнително млад град като Порт Саид освен една-две джамии или черкви, националния музей и очарователните, но понякога занемарени колониални сгради, с вид на хубава, но венчесана мома, няма много за гледане. Е, зависи от гледната точка. Струва си да се отиде в Националния музей, въздигащ се на брега на канала. Експозицията съдържа доста образци на древноегипетското изкуство. Почитателите на архитектурата могат да излеят възторга си пред най-високия в света  висящ мост – цели 70 метра.  Така под него може да мине спокойно всеки морски съд.

Порт Саид е и един от най-екологичните градове в Египет. Най-предпочитаното средство за придвижване там е велосипедът. Случайният минувач не може да се начуди как колоездачите извират отвякъде, а  пътно-транспортните произшествия са рядкост.

По крайбрежния булевард и по криволичещите улички изобилства от кафенета и ресторанти (най-вече с морски дарове). Люпопитно за посещение е и гробището ,където по паметните плочи може да се проследят вълните на евиграция – първо франзуци, после британци, след Октомврийската революция и руснаци, пристигнали от Крим. Една от улиците дори навремето се наричала „Руска”. Аз пък направо зяпнах при табелката „Улица Волгоград”. По-късно разбрах, че селищата са побратимени. И не само. За героичния си отпрор, дал много жертви през 1956 г. по време на Суецката война срещу „френско-британските агресори”, както пише в музея, Порт саид получил прякора „египетския Сталинград”.

Повечето хотели са извън града, защото крайбрежната улица практически е едната страна на Суецкия канал и няма много възможности за плаж.

Градът е растял заедно с водния път, а това е продължило близо 10 години до тържественото откриване на 17 ноември 1869 г. Доста по-късно възниква сателитният Порт Фуад между двете русла на канала – чак през 1920 г.  Днес до него се стига с безплатен ферибот, който пори водите с честотата на градски автобус и винаги е пълен с трудещи се, които се прибират от работа или деца с ученически чанти. Ако използваме българската терминология, Порт Фуад е нещо като софийския комплекс „Люлин” – една гигантска спалня за по-големия си брат Порт Саид. Единствената му забележителност е огромната джамия – като сватбена торта чучната сред камара прашни чинии. Постройката се вижда от канала и очевидно замисълът й е да поразява въображението на пристигащите по вода.

Дълга предистория

Впрочем, идеята за канала далеч не е възникнала в края на 19 век. Както всяко добре забравено старо, още в писанията на Херодот се споменават плановете на фараоните да свържат десния ръкав на Нил с Червено море. Имали достатъчно пари и роби, за да го направят. И са го сторили. Ръкописи свидетелстват, че при управлението на фараона Нехо Втори (края на 7-и, началото на 6-ти век пр. Хр.) воден път между Средиземно и Червено море вече е съществувал. Дори бил разширен, когато персийският цар Дарий Първи завладял Египет през 518 г пр. Хр. Птолемей Филаделфийски (първата половина на 3 век пр. Хр.) също се разписва в дострояването на канала. При римския император Траян (98-117 г. сл Хр.) съоръжението изпада в немара, докато новите завоеватели на Египет – арабските халифи не го възстановяват. После обаче им идва друг акъл и го засипват с пясък, за да не конкурира основните търговски пътища на държавата им. От тогава все някой си мечтаел да го възстанови и все не му стигали я средства, я време. Великият везир на Османската империя Мехмед Соколлу през 1569 г. издал указ, но останал без последствия. Подобен напън имали и франзуците при египетската експедиция на Наполеон между 1798 и 1801 година. Чак след век и половина сънародникът им дипломатът и инженер Фердинанд Лесепс реализира идеята.

Суецкият канал е преживял няколко реконструкции. Последният му фейс лифтинг завършил през 2010 г. и сега по него могат да минават супертанкери с водоизместимост до 360 хиляди тона.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

■ Френският скулптор Фредерик Бартолди през 1869 г. предложил да изработи за Порт Саид монументална фигура на жена с факел в ръка, два пъти по-висока от сфинкса, със символичното име „Светлината на Азия”. Творецът не успял да намери в Египет желаещи да финансират скъпоструващия му проект. Покъсно художникът ленсирал идеята си пред Френско-американския съюз и срещнал отклик.  Статуята „Свободата озарява света” от 1886 г. е сивмол не само на Ню Йорк, ами на целите Съединени щати.

■ Джузепе Верди написал операта «Аида» само за четири месеца. Музикалното произведение с египетски сюжет му било поръчано за откриването на Суецкия канал.  Въпреки голямото бързане, а може би поради него, Верди създава шедьовър. Премиерата на „Аида” обаче се състояла в Каирската опера две години по късно – навръх Коледа 1871 г. В ложите блестяли диамантите на висшето общество от цял свят и твърбата пожънала огромен успех.

■ Действието на повестта „Стас и Нели” на Хенрих Сенкевич за приключенията на полско момче и английското момиче в Африка се развива в Порт Саид и градът е описан доста детайлно.

На 6 август 2015 откриха Суецки канал-2

 Докато подготвяхме книгата за печат, президентът на Египет Абдел Фатах ас-Сиси подписа указа за откриването на новия Суецки канал и на 6 август 2015 г. по него тържествено мина първият кораб. Събитието бе с подобаващо международно присъствие – от руския министър-председател Дмитрий Медведев, през френския президент Франсоа Оланд до представители на много африкански и арабски държави, вкл. и йораднския монарх Абдула Втори. Идеята на този високотехнологичен проект за 8,2 млрд. долара е да се възстанови националната икономика на Египет, изпаднала в криза, заради нестабилното политическо положение в страната през последните години. В прокопаването на „дубльора” на стария Суецки канал, построен за рекордната една година, са участвали специалисти от Обединените арабски емирства, Холандия, Белгия, САЩ. Новото съоръжение върви успоредно със старото и изпълнява същите функции – да бъде най-краткият път между Индийския океан и Средиземно море. За охраната на церемонията по откриването били командировани от шест египетски провинции повече от 10 хиляди полицаи и военни. По данни на пиар компанията WPP, наета от организаторите, тържеството струвало повече от 30 млн. долара.

Успешният „фейс лифтинг” на най-важната артерия в света за придвижване на морски съдове предполага тя да бъде също толкова доходоносна колкото старата й версия. Освен международните контрактори, в прокопаването била заета армията на Египет. През лопатите на войниците преминали 258 млн. кубически метра пясък,.

Новият Суецки канал все още не притежава дължината на първоизточника (дълъг е само 72 км), но значително ще облекчи трафика, позволявайки движението да се извършва едновременно и в двете посоки, а не само в едната, както бе досега.  Разбира се,  организацията няма да се промени – корабите ще се движат на строго определени групи.  Освен това натоварени супертанкери пак няма да могат да използват канала, заради екстремната им водоизместимост. Съоръжението продължава да е дълбоко 4 м и затова огромните петроловози преливат товара си в нефтопровода SUMED, преминават празни през Суецкия канал и си прибират ценната течност на излизане. Новата част ще се ползва от морски съдове, газещи до 22 м.   Дублиращото съоръжение определено ще намали времето за престой в „чакалнята” от 18 до 11 часа. Преминаващите за една година кораби от 17 000 ще  нараснат двойно, а заедно с това ще се увеличат и приходите – от 5,3 млрд. долара на година на 13,2 млрд. Така че инвестицията от $8,2 млрд. определено си струва!

А откриването му е още една причина да отидете в Порт Саид.

Божествената ерекция на фараона

Американска професорка твърди, че фалосът на Тутанкамон има божествена сила

Американската професорка Салима Икрам обяви сензационно пред списание Archaeology, че пенисът на фараона Тутанкамон притежава „божествена сила“. Нейната статия предизвика такъв интерес сред туристите от цял свят, че скептиците подозират поръчка от страна на египетското правителство. Въпреки притеснителната обстановка и горещината хиляди любопитни обсаждат Долината на царете в Луксор - гигантско древно гробище, по-старо от прочутите пирамиди в Гиза. Най-много са посетителите край реставрираните врати пред вечния покой на Тутанкамон.

Малко история

Гробницата на Тутанкамон е открита през 1922 г. от двама британци - Хауърд Картър и лорд Карнарвън. В нея са съхранени непокътнати над 1700 артефакти, украшения и саркофаг от 110 кг чисто злато. Скоро след това лорд Карнарвън, който финансирал разкопките, умира от неизяснена болест. А след него още 22 души, участвали в експедицията и разкопките или просто присъствали при отварянето на гробницата, предават Богу дух. Това ражда легендата за проклятието на фараона, защото над вратата е разчетен надписът „Смъртта долита на бързи криле при тоя, що е дръзнал да наруши спокойствието на владетеля“.

В Луксор до входа на гробницата води новичка асфалтова пътека. Ниският свод се охранява от полицаи в бели униформи. По задушния тъмен коридор, напомнящ на средновековен затвор, се стига до сумрачна стаичка с фрески. Там на мраморен постамент се извисява саркофагът с мумията на фараона. В интерес на истината става дума за точно копие. Оригиналът е изпратен за реставрация в Каирския исторически музей, където мумията е била изследвана от специалиста по Древен Египет проф. Салима Икрам. За проучването си тя избрала само една-единствена част от тялото на фараона - най-интимната. И установила, че загадката на Тутанкамон е в половия му член.

Озирис слуша зова на плътта

„Тутанкамон умира съвсем млад - на 18 години, разказва проф. Икрам. Той не е оставил потомство. Жена му родила две близначки, които починали, преди да навършат месец. Тогава вещите древноегипетски жреци решили да поправят тази несправедливост, па макар и в отвъдното. Те извършили специален обряд, за да добие фараонът полова мощ в задгробния свят. Свещенослужителите балсамирали неговия орган под ъгъл 90 градуса. Подобно нещо не може да бъде видяно при другите мумии на фараони. След това облели тялото на Тутанкамон с черна смола - също част от магическия обряд.“

Според теорията на Салима Икрам (на снимката) ритуалът трябвало да приравни сексуалната сила на покойния до тази на бога на мъртвите Озирис. В резултат на това Тутанкамон след смъртта си сам се превърнал в бог, чието покровителство обещава полово дълголетие и плодовитост. „Пенисът в състояние на ерекция е най-мощното средство за извикване на Озирис. По същество половият член представлява квинтесенция на символите на възраждане и възкресение, създадени в чест на това божество“, обяснява професорката в своя научен труд. По мнението на Икрам пенисът на фараона като артефакт има далеч не само научна, а и мистична стойност. Мнозина и в съвременния свят вярват в древноегипетската магия, в проклятието на фараоните и приписват на мумията на Тутанкамон чудодейни сили. Например свързват последните политически събития в Египет от падането на Мубарак насам – революцията, безредиците, военния преврат, намесата на ислямистите, с това, че са разтревожили мумията, пренасяйки я от гробницата в Каирския музей.

Пенис под охрана

Особен интерес сред задълбочените изследователи на мистиката предизвикват гениталиите на фараона. През 1968 г. британският учен Роналд Харисън, правейки рентгеново проучване на мумията, забелязал отсъствие на мъжки полов орган, макар да бил надлежно описан при предишните изследвания. Археолозите решили, че мъжкото достойнство на Тутанкамон е откраднато, за да бъде продадено на колекционер. Едва преди година управителят на египетския Върховен съвет по съхраняване на древните паметници Захи Хавас сложил край на спекулациите и слуховете: „Пенисът никога не е изчезвал. При компютърната томография на тялото на Тутанкамон мумифицираният орган бе открит в пясъка, където се съхранява тялото“, заявил Хавас в интервю за международния научнопопулярен канал „Дискавъри“. Но много учени се усъмнили в думите му. „По наши сведения мумифицираният фалос е сменил няколко собственици и впоследствие е бил върнат на Каирския музей от американски колекционер, пожелал името му да остане в тайна“, разказва ученикът на Роналд Харисън - британският египтолог Джон Ейкърсли. - Интересът към пениса на Тутанкамон винаги е бил голям, а сега, когато проф. Салима Икрам му приписа „божествен статут“, той ескалира неимоверно.“

Поклонничеството на туристи и любители на мистиката към гробницата на Тутанкамон и неговата мумия, която се пази в Каирския музей, продължава да расте. Учените се притесняват, че върху чудодейния пенис може да бъде извършено ново покушение, и призовават властите в Египет да засилят мерките за безопасност.