Djane Monique с пищна премиера на вечния хит „Тя” в модерна версия

Стефан Илчев се включва в проекта Кавъръ By Djane Monique

Шлагерът на Трамвай № 5 прозвуча в изпълнение на Мартина, дъщерята на Джина Иванова от оригиналния състав на групата. „Тя” е част от авторския проект на топ-диджейката Кавъръ by Djane Monique, който включва нови версии на „Уморени крила”, „Синьо”, „Джулия”, „Истина”, „Непознати улици” и много други.  На бляскава премиера в столичния Bedroom premium club Djane Monique и Мартина събраха  елита на родния шоубизнеса.

По време на събитието Djane Monique обяви, че след поредицата от ре-миксирани версии на родни хитове, по които е работила със Симона Загорова, Мартина Иванова и Дара Екимова, най-новото попълнение в „Кавъръ” ще бъде Стефан Илчев. Веднага щом приключи участието му в „Като две капки вода”, двамата влизат в студио, за да запишат модерни версии на някои от любимите български шлагери. В момента диджейката работи със Силвия Кацарова и Йорданка Христова.

Официалното представяне на видеоклипа към песента „Тя” уважиха любимецът на журито в „Като две капки вода” – Стефан Илчев, Гери Дончева, придружена от актуалния си приятел, топ-водещия от БНТ Драгомир Драганов, Момчил Колев и съпругата му Анна, журналистът Антон Стефанов, Ива Екимова и много други. Бизнес дамите Биляна Тончева и Мая Косева, в компанията на съпруга си Енчо Косев, аплодираха гост-изпълнителите Теди Кацарова и Дичо. Любимците на публиката изпълниха дуетната си песен „Остани”, а Теди поздрави гостите с хита си „Само аз и ти”. На сцената на най-модерния клуб се качиха и музикантите от групата на Дичо – Иван Йорданов – Чери и Алекс Лазаров. 

Джина Иванова с гордост изслуша изпълненията на дъщеря си, а Теди и Дичо обявиха датите на турнето си, в подкрепа на инициативата „Мечта за дете”, чиито основател, Ивелина Рускова, също бе сред гостите.

Водещ на видео-премиерата на „Тя” бе най-чаровното лице на БГ Радио - Атанас Стоянов.

Виде-оклипът е заснет на родното Черноморие. Зад камерата застава младият режисьор Красимир Николов, а кадрите, заснети от дрон, са дело на Живко Тодинов.

Силвия Кацарова:

Просто падам! Българин да се моли за българско!

Магдалена Гигова

Силве, как посрещна новата година?

С уникален купон! Бяхме с мъжа ми Любо в петзвезден хотел в Стара Загора. Имах участие в три поредни вечери, но това не беше работа, а забавление. И аз празнувах с хората. Децата ме целуваха, снимаха се с мен, знаеха песните ми наизуст. Понякога ми се струва, че музикалните медии, които казват, че хората не искат да ни смушат, си стоят в София. А столицата не е България. Навсякъде в страната ни посрещат с обич. Там и децата са различни. На 10-12 години са с такива чисти очи и души, докато софийските са доста по-отворени. Прекалено дори. Сега е трудно да възпиташ дете. Геройство е да го спасиш от затрупващата го агресия - филми, музика, интернет. Каквото му е интересно, си го намира и хич не пита родителите си.

• Чудя ти се на акъла. Хората се мъчат да се изкарат по-млади, а ти отпразнува с пищен концерт 40 години на сцената и 60 в живота.
• Въобще не ми дреме! Всеки сезон от нашия живот е красив по своему. Аз съм вече в есента и както сезонът е красив с пъстрите си листа и приятното слънчице, така се чувствам и аз. Вече съм успяла да отсея най-доброто от живота си, взела съм си поука от много грешки. Есента може да бъде много красив сезон в живота на всеки, ако успее да опази духа си млад.
• Нали има една стара градска песен „Красив сезон е любовта“... При теб явно любовта е вечният сезон.
• Любовта наистина дава изумителна енергия. Но аз съм и заобиколена от много млади хора - музикантите, с които работя, приятели около Теди, фотографът Костадин Кръстев-Коко... Цялостната концепция за концерта бе направена от млади хора и няма начин да не се потопиш в техния свят.
• Но и малцина решават на твоята възраст да променят изцяло живота си - разведе се с мъжа, с когото бяхте женени десетилетия, и се омъжи за ученическата си любов Любомир. Как успя да го сториш по такъв слънчев начин?
• Има значение, че ние тръгнахме през 70-те години да работим в Европа и Скандинавия. Тамошните отношения много повлияха на нашите. Там една разведена три-четири пъти жена контактуваше с всичките си бивши съпрузи, заедно си гледаха децата и си ги подхвърляха взаимно с разбирателство и веселба. Когато направиш равносметка, животът е прекалено кратък, за да враждуваш, вместо да търсиш във всяко нещо щастие и радост. И бившият ми мъж Милчо Кацаров живее много добре със своята приятелка, която е лъчезарно и слънчево същество. Събираме се семейно на обеди и вечери. Много ни е готино!
• А хората ви се чудят!
• Българинът, колкото и да претендира, че е европеец и модерен, съзнанието му е още много консервативно. Бях потресена, когато гледах едно предаване, в което правеха паралел между децата на сирийските бежанци у нас и българчетата. Дечицата им изглеждаха много възпитани и много умни, бяха понаучили нашия език, ходеха на училище. А българчето, дори с риск да ме намразят, изказа „много умната мисъл“, която сигурно е чуло от родителите си, „Бежанците не заслужават да живеят. Те трябва да умрат“. Може ли едно дете да каже за други деца подобно нещо. Кои са тези родители, възпитали потомството си в такава фанатична омраза?! Оттук правя извода, че обществото ни абсолютно е болно! Не се замислят, че половината българи са емигранти в чужбина и сигурно и към тях някои се отнасят, както те към бежанците. А тези хора са безсилни. Те от добро не са си напуснали родните места. Ами, както все не можем да се оправим политически у нас, вземе че дойде една диктатура, какво ще се случи с нас?! Винаги когато гледам филми или чета книги, се поставям на страната на страдащите, унизените, пренебрегнатите, смачканите. Много им съчувствам. Имало между тях убийци! Че у нас няма ли. Щом си човек, ти си подвластен на всички пороци - наркотици, изнасилвания, кражби, независимо от каква нация и от каква раса си.
• И нас ни гледаха странно, когато за първи път пътувахме в чужбина. Ние бяхме зад Желязната завеса, от комунистически режим, но като народ имаха голямо уважение към нас, защото бяха убедени, че сме интелигентни хора.
• 
• Очевидно е така, щом толкова години оцеляхте като семейство - да сте 24 часа заедно и вкъщи, и на работа.
• Честно казано, не сме се карали. И „Ритон“ са така. Ние взаимно се допълвахме професионално. Съветите, които ми е давал мъжът ми, са били много далновидни. Той е музикант, инженер, разбира от качество на звука, работи дълги години в първо студио на националното радио. Милчо беше един от модерните саунд инженери. Изключителен професионалист е и продължаваме заедно да правим концерти. Признавам - той ме създаде! Взаимно се създадохме, но неговият дял е по-голям. Навремето да влезеш да записваш в националното радио, не беше никак лесно, а композитор да даде своя песен на начинаеща певица, току-що завършила консерватория - абсурд! Групата ни LZ чрез Милчо Кацаров влезе в националното радио. Иван Калчинов ни запозна с Тончо Русев. Така тръгнаха нещата от 1972 година, но чак през 1979-а направихме албум.
• Но сте срещнали голяма съпротива от родителите си, когато сте решили да се жените.
• Тази тема е много дъвкана. Да не буним духовете на покойниците.
• Как реши да станеш естрадна певица. Защо не оперна или народна?
• Оперна певица не се става току-така. Аз съм родена в Добрич, но съм израснала в Хасково. В тамошното читалище „Заря“ ходех на уроци по солфеж и акордеон. Моят преподавател Теохаров ме насочи съм естрадната музика. Читалищата са центровете, където се развива потенциалът на всяко дете в различни насоки. Сега тези културни средища умират. Жалко! Но за това са виновни политиците. Те концентрират капитала, така че да има много богати и много бедни, защото една неука нация по-лесно се управлява и манипулира. И после се чудим защо фалират банки. Хората са управляеми и зависими поради бедността си, нямат сили да се борят с живота.
• Проблемът на българите е, че забравят. Колко пъти вярваха във финансови пирамиди. Колко пъти преизбираха политици, които съсипаха икономиката и въпреки това отново гласуваха за тях.
• Тя не само пее, а и пише музика и текст. Много исках да не се занимава с музика, защото знаех, че винаги ще я сравняват с мен, винаги ще казват „Тя бута дъщеря си напред“. Всички деца на хора на изкуството се налага да се трудят пет пъти повече от останалите, за да докажат, че имат собствен талант, а не ги лансират родителите им. А Теди като изпълнител е коренно различна от мен. Ако я сравняват с мен, трябва да са глухи и слепи.
• Дълги години Теди беше „дъщерята на Кораба“. Няма ли да ти е чоглаво, ако ти кажат „Майката на Теди Кацарова“?
• Според теб има ли на света майка, която да не се радва на успеха на детето си. Трябва да не е майка. На мен времето ми е минало. Предпочитам да стана „Майката на Теди Кацарова“. Направих си юбилей - личен и професионален, защото ме натиснаха приятелите. Дадоха го по БНТ и това ми стига. Щастлива и доволна съм. Оттук нататък - с мъжа ми се отдаваме на пътешествия. Имаме покана от негов приятел със страхотна ферма в Парагвай. Тръгваме на 20 януари. Ще останем в Южна Америка до 25 февруари. Ще обикаляме, ще отидем на карнавала в Рио. Ще си живеем живота!
• А албум няма ли да си подариш за 60-годишнината?
• Концертът, който направих на 30 октомври, ще издам на диск и на дивиди, защото в него имаше много нечувани досега песни. В него има и забранявани заради „западно влияние“ парчета.
• Какво мислиш за съвременната поп музика?
• Много е трудно. Съдя по Теди, която също направи самостоятелен концерт за 20-те си години на сцена и издаде албума „Преродена“. Кой купува албуми днес?! Вложенията в музика въобще не се възвръщат. Ако иска популярност, да си го пусне безплатно в интернет, поне да го теглят и да го слушат. Вече на това се радваме. Всичко даваме без пари, само и само да ни въртят телевизии и радиа.
  Вчера се чухме с Васил Найденов - докато няма закон за определени 30 или 40 процента българска музика в ефира, няма начин! В собствената си страна да се борим за квоти и проценти. Вежди пак е министър, обеща ни, хайде да видим дали ще го изпълни. Просто падам! Българин да се моли за българско!
• Не си дават сметка хората, че загубваме българската си идентичност, слушайки само западна музика. Много се радваме, когато правят кавъри на старите парчета - наши, на „Сигнал“, на Орлин Горанов, защото така се удължава животът на песните ни. Никога не отказвам на друг изпълнител, ако иска да пее моите песни. Има доста такива опити, ама не станаха популярни.
• Е, добре, ако има закон за задължителна квота от българска музика, няма ли да изплува и много плява?
• За всеки влак си има пътници. Нека слушателят да прецени. Да се даде шанс на всеки и тогава ще се отсее плявата. Има много млади и талантливи деца, които не ги пускат по медиите. Вижте участниците в музикалните формати. Почти никой не успя да пробие, защото ги използват, изцеждат ги и когато им изтече договорът, как да се справят децата. Например Невена Цонева най-много ми хареса в „Гласът на България“. Не й дадоха награда, защото гаджето й било в журито. Че той нали беше в журито от самото начало?! Защо я допуснаха за участие и й дадоха напразни надежди. Едно е гадже, едно е качества, а тях тя си ги имаше. Борбата да те забележат смачква децата. Големите телевизии и радиа искат пари. Там не може да те излъчат просто така. Излиза, че си плащаш, за да работиш. Нямам думи! Ние сме късметлии, че сме работили в друго време и че още имаме работа.
  Когато работехме зад граница свирехме на фериботите и в огромни дискотеки. В Австрия, в Грац, работихме в най-голямата дискотека през 1981 г. Сцената излизаше отдолу, качвахме се, обвити целите в пушек от сух лед. Пъстър ни беше животът. С много концерти в България, с голям репертоар за чужбина, обиколихме цяла Европа.
• Разкажи някакви случки с почитатели?
• Много често идват и ни казват „Помните ли еди-коя си година“ бяхте на гости у нас. По онова време публиката беше страшно гостоприемна. След концерта винаги се намираха почитатели, които ни канеха в домовете си на вечеря, защото свършвахме в 23 ч. и нямаше отворено заведение. Показват ни снимки.
• Един приятел от Твърдица пътуваше с нас на много концерти и беше ни направил албуми с изяви по дати и градове. Откакто Митко не идва вече с нас, спомените ни са пълен хаос. Получавахме с кашони писма за автографи. И всеки беше пъхнал в плика втори плик с адрес и марка. Трогателно! Една жена ме срещна и каза „Знаете ли, че моята първа любов започна с песента ви „Обичам те“ и винаги когато я слушам, плача, защото момчето загина в катастрофа с мотор.“ Друга пък ми каза: „Вашата песен „Бяла въздишка“ ми даде сили да се преборя с болестта.“ Предстояла й операция. Чула я на път за операционната в болницата и решила, че си струва да живее. А на колко сватби първият танц на младоженците е „Огън от любов“... Чрез музиката остава в съзнанието ти един мил спомен за най-тържествения миг от живота ти. Не е лошо!

Лексикон

Каква книга четеш в момента?

Дадоха ми преснимана „Седемте тайни на света“ от Рьорих.Тази книга е написана като Библия, с предсказания. Приключих трилогията на Вадим Зеланд „Ябълките падат от небето“. Хареса ми „Умирайки, бъди себе си“ от Амита Мурджани. Обичам да чета духовна литература.

Любимо заведение?

Ресторантчето на племенника ми „Домашна кухня“ на Римската стена. Теди оформи интериора, а рецептите на гозбите са от майка ми.

Любими места по света?
С мъжа ми ходихме в Кения и Шри Ланка. В Африка много ни хареса, но ебола ни уплаши тази година.

Теди Кацарова празнува 20 години на сцената:
Музикалните риалити формати прекършват крила

Магдалена ГИГОВА

- Теди, как така празнуваш 20 години на сцената? Да не си започнала в детската градина?

- Не е точно така. На 15 направих първия си запис, а на 16 спечелих „Хит минус едно“. Беше много интересно, защото още на следващия ден започнаха да се обаждат да ме канят на участия. А аз бях малка, никога не бях пяла на сцена. Хората явно искаха да видят детето на Кацарови, а някои сигурно са очаквали злорадо да се проваля. И аз работя двойно повече, отколкото някой, който не е от музикантска фамилия, защото трябва да съм много сигурна в себе си. Да изпипам всичко. Мага ми направи първите песни и нещата се завъртяха много бързо. Въобще не очаквах. Аз мислех, че ще стана художничка.
- Наистина не е много трудно да пропееш при тези родители, но как стана?
- В този период баща ми (Милчо Кацаров - б.а.) беше купил цялата техника за първото в България частно музикално студио, което строеше, и апаратурата беше в детската ми стая. Един ден нямаше кой да тества микрофоните. Той ме извика: „Я, изпей това парче, ти го знаеш.“ Дори не съм разбрала кога ме е записал. Майка ми го чу, започнаха едни ревове: „Какво ще го правим това дете, ами то може да пее“. От една страна, и двамата бяха против, защото знаеха колко ще ми е трудно и как винаги ще ме сравняват с тях, все ще бъда на сито на мерило.
- А какво стана с рисуването?
- Продължих си. Направих три самостоятелни изложби - една в Швеция, една във Финландия и една в София. Много продавах в Скандинавия, защото работя с ярки цветове, а там е тъмно и мрачно и хората си ги купуваха, за да им дават слънчево настроение. Но рисуването не е призванието ми. Въпреки че съм художник по професия, музиката е много по-близо до мен.
- Училище за приложни изкуства ли си завършила?
- Да, а после специализирах моден дизайн, пространствено оформление. Това много ми помага при обложките на албумите. Винаги сама правя оформлението на жилищата ни.
- Новият ти албум се казва „Преродена“ - да не си минала на рап?
- По-скоро е поп с аренби елементи, но е с много по-мелодично звучене и песните са много леки. Ще се възприемат от всякакви слушатели. Това са песните, които винаги съм мечтала да направя. Неслучайно името на албума е „Преродена“, защото с него намирам себе си. Душата ми го искаше.
- На шведите сигурно си им се струвала много екзотична...
- Много! Там работех за две музикални компании - едната в Швеция, другата във Финландия. И имах много добри перспективи, ако реша да остана там завинаги.
- Ти се разведе със съпруга си шведа Макс, но защо не остана?
- Не беше моето място. Толкова бях нещастна там! Дори да имаш работа и перспективи за успех, когато нямаш топлина във взаимоотношенията си... В Швеция изживях самотата в истинския смисъл на думата. Толкова дълбоко самотна се чувствах, че не можах да го преодолея. Там не можеш да звъннеш на приятел да се видите на кафе. Хората нямат чувства. Всеки се е затворил в собствения си свят. За да отидем у родителите на бившия ми мъж, ние се уговаряхме предварително с дни. В България съм винаги заобиколена с хора и това ми дава много сила.
- Може би затова новото ти гадже Димитрис е грък?
- О, там са големите гръцки фамилии. От една и съща порода сме!
- Щастлива ли си?
- Щастлива съм, защото имаше много промени в живота ми, много пъти започвах отначало. Най-после се успокоих! Естествено, трябва да постигнем съгласие с моя приятел къде точно да живеем, защото аз продължавам да държа на България, а той още работи в Катар. Аз пътувам често, той идва тук. Това е най-трудното нещо в момента - да балансирам нещата и да се концентрирам върху проектите си.
- Когато ходиш в Доха, работиш ли, или си почиваш?
- Имах няколко много интересни участия там, пях на няколко шейхове. Те са интересни хора, много консервативни, но при тях на почит са тези, които се занимават с изкуство. На едно от участията ми мъжете бяха в бели роби, жените - в черно, но всички до един минаха да ме поздравят, след като пях. Имат персонално отношение. Публиката е различна, идва и ти благодари. Нищо че ти е ръкопляскала преди това. Изпълнителят там се чувства особено ценен. В Катар не стават да танцуват, но се веселят. За тях танците са в разрез с религията. Сватбите са разделени - жените празнуват в една зала с едни развлечения, пеят им само жени. Мъжете са в друга зала, с други ритуали. Това е цял един различен свят! На първата ми среща с шейха, за когото пях, той ми подари голяма черна перла на златна верижка. Просто за здравей-здрасти!. Моят приятел се пошегува: „Те ако ти подаряват преди всяко участие злато и перли, стой тука!“ Перлите са свещени в Катар, защото преди да открият нефта, там са се прехранвали с вадене на перли. Така се нарича и изкуственият остров, който са построили в Доха. Там се намираше една от сградите на шейха. Но аз искам да пея собствената си музика, а не кавъри. Както художникът предпочита да рисува свои картини, вместо да прерисувам чужди.
-Ти изпя ли им българска музика?
-Пях им своята песен „Само аз и ти“, но и „Хубава си, моя горо“ много им хареса.

- Имаш ли неизпълнена мечта?
- Може би да се занимавам с млади таланти. Имах няколко ученици, които много добре се реализираха.
- Някой от тях участва ли в музикалните реалитита?
- Аз им забранявам, защото смятам, че тези формати са изкривени и съсипват психиката им. Те стават звезди в рамките на една година и после ги забравят. Тежко е, когато достигаш върха за кратко време и изведнъж паднеш много отвисоко. Засичаме се на различни сцени с участниците в риалити форматите. Изключително депресирани деца! Използвали са ги, намирали са им участия в рамките на една година... Това е прекършване на крила, прекършване на мечти, загубване на идентичността им. Няма платформа за тези млади хора. Това е много грешно. Би било страхотно да има радио, което да пуска само млади таланти. Забелязах една млада група - „Краш“, в конкурса БНТ лайф, който водеще Роро. Поканих ги и участват в новия ми аблум.
  - Като дете си седяла по коленете на всички естрадни легенди. Те давали ли са ти съвети?
- Не. В нашия бизнес всеки сам се оправя. И аз не смея да дам съвет, защото всичко се променя и ако успееш да запазиш името си през годините, това е успех. Пълно е с изкуствено създадени еднодневки. Менторите си правят пиар на гърба на талантливото дете, а после какво се случва? Искам реално да видя кой на кого помага и след риалити шоуто. Едно време беше значително по-лесно да помагаш. От нашето студио са тръгнали много изпълнители. Поканих „Ъпсурт“, когато бяха съвсем деца, и направихме песен заедно. Сантра тръгна с мои плейбеци. Баща ми записа безплатно първия албум на група „Те“ с Любо Киров. Каквото сме могли, сме направили и се надявам повече хора да подават ръка на младите. А те се надявам да го помнят.- А ако те поканят за ментор в музикално риалити?
- Аз вече бях ментор в „Мюзик айдъл“ във Виетнам. Имаше изключителни таланти! Предоставих им своите плейбеци. На едно от момчетата, което се класира на трето място, му подарих много песни. Много е важно младите да повярват в себе си точно в момента, когато тръгват, за да не ги сломяват трудностите. Постоянно сме във връзка с учениците си. Един от тях помогна на майка ми да снима клип във Виетнам. Навсякъде по света имам приятели, дори поддържам връзка с хората от Африка, които ни помагаха там. Колкото повече приятели имаш, толкова повече се обогатяваш. В това отношение съм богат човек!
-  Цял живот си дъщерята на Силвия Кацарова, ще дойде ли времето тя да стане майката на Теди?
- Това време дойде! Особено след риалити формата „Африка, звездите сигурно са полудели“. Когато ходехме заедно по участия, малките питаха: „Това ли е майката на Теди?“
- Вашите не те ли натискат да им раждаш внуче?
- Натискат много и съзнавам, че малко съм закъсняла, но до две-три години се надявам да хвана последния влак. Майка ми се натиска да го гледа, но и тя, и баща ми няма да престанат да работят и май само обещават.
- Ти като че ли преживя най-тежко тяхната раздяла?
- Това беше най-тежкият период в живота ми. Тъкмо бях преживяла тежък развод след 9 г. брак и пристигнах в София само с един куфар с дрехи и с любимите ми калъфки за възглавница с ангелчета. Оставих всичко в Швеция! Започнах да си мисля, че моят развод е отключил проблемите на майка ми и на баща ми. А то просто бракът им се е изчерпал. По-късно осъзнах и че са искали да изживеят още една емоция.
- Но не им се сърдиш?
- В никакъв случай! Когато видях колко са щастливи двамата, се успокоих. Явно в един и същи момент са намерили правилните хора до тях. Майка ми просто грееше, баща ми беше суперщастлив, и двамата отслабнаха. Най-интересното е, че половинките им са абсолютно еднакви - спокойни, домошари, хранят се бавно, наслаждават се на виното... Докато майка ми и баща ми ядат бързо, бързат нанякъде. Може би това им е липсвало - другата половинка да е балансираща, да ги подкрепя. И моят приятел е спокоен. Спомням си, че след развода майка ми и баща ми отидоха заедно на вечеря да го полеят и много се смяха.Четиримата много се разбират и си говорят. Цивилизована работа! А на мен по Коледа дупе да ми е яко. Празнувам с едните, празнувам с другите, удвоявам подаръците. Спокойна съм за тях.
-  Но ти не си общуваш с бившия си мъж?
-  Не, там всичко приключи. Като възпитани хора си разменяме честитки за Нова година и за рождените дни, но нищо повече. През първите две години бях много щастлива, но сигурно съм била прекалено привързана към България. И тя много ми липсваше. А мъжът ми имаше много негативно отношение към България, аз винаги приемах лично забележките му, че в София е страшно мръсно, че българите лъжат, че са разпилени... Все едно обиждаше мен. В България всичко, което постигаш, е по-сладко, защото има с кого да го споделиш. Ние затова у нас нямаме психоаналитици. Винаги се намира на кого да поплачеш на рамото. Обаждаш се на приятел и той те изслушва, утешава те. И се успокояваш. А там ходят на психоаналитици, пият антидепресанти като витамини. Животът не е в това!

Лексикон

Каква музика слушаш?

Арендби. Но предпочитам да си почивам с тишина.

Какви книги предпочиташ?

Отморяващо ми действат т.нар. сапунени романи. Джаки Колинс ми е любимка. Луиз Хей обичам. Напоследък препрочетох Quo vadis и отново ми хареса. Не може да се каже, че съм последователна в избора на литература. Особено когато тръгна за Катар, изкупувам една книжарница.

Като си дизайнер, сама ли си проектираш дрехите?

Вече не. Доверявам се на Есил Дюран. Тя много ми уцели стила.

Какво пиеш?

Кафе. Абсолютна кафеджийка съм. Отвсякъде нося за себе си и за приятелите ми.