Звездите готвят с МЕТРО

Супер Любо е суперготвач

Драгомира Иванова

Готвенето - https://www.youtube.com/watch?v=DKa3wJTpm6o&feature=youtu.be

Блицът - https://www.youtube.com/watch?v=HAitDVxPbCc&feature=youtu.be

Времето, по което се срещаме с актьора Иван Матев в кухнята на МЕТРО Академията, е ракиено и той обещава, че ще сготви нещо вкусно, което става за мезе. Човек, който прави такива хубави караокета, няма да вземе да направи някой буламач, я! Супер Любо, както е по-известен Матев, пристига, въоръжен със спринцовка и лимонов сок. Ще шприцова аржентинско телешко филе и ще забърка салата с печен артишок. Поредният герой в първото кулинарно риалити в печатна медия „Звездите готвят с МЕТРО“ е и диджей, а преди време беше водещ на „Перфектната вечеря“. Затова професионално изрежда продуктите си на диригента на вечерта - шеф Юри Велев.

А те са все деликатеси: аржентинско телешко филе, пармезан, салвия, бекон, аспержи, артишок, домати чери, чушки микс, аншоа, лимони, чесън, моркови. И макар да не е привърженик на здравословното хранене, Иван отчита ползите за човешкия организъм на всеки един от продуктите. Освен че са много вкусни, аспержите например са отлични за тези, които страдат от задържане на течности. Те стимулират и укрепват функцията на бъбреците. Чудотворната билка салвия е и прекрасно градинско цвете и ако я използвате, няма никога да ви е нужен доктор. Освен че се смята за изискана глезотия, артишокът е мощен антиоксидант и е изключително полезен за черния дроб.

След като се снабдяват с покупките от МЕТРО, Матев слага престилка и шапка, двамата с шеф готвача си стискат ръцете и започва истинско готвене по мъжки. Най-напред Иван подхваща телешкото, което е мозък по думите на майстора. Измива го, подсушава го и прави няколко бързи актьорски разреза по повърхността му. Вкарва в тях по скилидка чесън, парченца моркови, аспержи и бекон, както и няколко зрънца черен пипер. През цялото време, докато джурка виното с горчицата, говори. Казва, че той е царят на кухнята вкъщи, а жена му Гери перфектно реже картофите. Обяснява, че често импровизира край печката. „Дори от кебапчета и кюфтета може да стане романтична вечеря или като понарежеш салама на сърчица. Важно е да се подходи към ястието с любов. Така ми е казвала майка ми, тя е моят учител в кухнята“, разказва Матев, докато инжектира вино и горчица със спринцовка от няколко страни в месото. След това известният като Супер Любо мъж лапва парче бекон, отпива от червеното вино на МЕТРО - от слънчевите калифорнийски лозя. Все пак му трябва енергия, защото работа го чака, а и признава, че е чревоугодник, не може да устои на деликатесите на МЕТРО. И заедно с шеф Велев слагат основното ястие в големия конвектомат на кухнята, който ще го изпече за броени минути.

Актьорът признава, че докато любимата му се хвърля повече на зеленчуци, самият той е голям чревоугодник. Обича да радва небцето си със синьо сирене, грозде, парче ябълка и чаша вино. „Вкъщи ядем неща, които са ни вкусни, не робуваме на тема здравословно хранене. Ето сега например, преди да дойда, хладилникът празен, отскочих до МЕТРО срещу нас, купих невероятни джоланчета, приготвих и хапнах с удоволствие. Оставих и на Гери, докато се грижи за бебка, която е на година и пет месеца и в момента е с температура.

Във всеки случай Иван знае много неща. Например, как да нареже наведнъж всички чери домати за салатата с печен артишок. Показва на кулинарния си партньор, като подрежда черитата между две чинии и минава с нож между тънкия процеп. Готово! Доматите са разполовени с едно движение. Знае и че стеблата на артишока се режат на около 5 см от основата на сърцевината. Разрязва зеленчука по дължина и намазва с лимон, за да не покафенее. Пълни голяма купа със студена вода и изстисква сока на единия лимон. Нарязва другия лимон на две и предвидливо го заделя. Важното при тази салата е да се отстранят твърдите листа с остър нож и да се оставят само крехките светлозелени листенца от сърцевината. Слага се лъжичка в средата на лилавия цвят на растението и се отстранява внимателно, като се завърта лъжичката. Отново се намазва с лимон и се отстранява твърдата кожица. Суперготвачът лапва отново парче крехък бекон от МЕТРО и си спомня, че като малък е бил ящно дете. И сега си е такъв! Похапва, облизва пръсти и тананика нещо на френски.

С помощта на шеф Велев диджеят разрязва артишока на половинки и четвъртинки и го потапя в купата с вода и лимонов сок. Слага водата в голяма тенджера и щедро добавя количество бял винен оцет. Оставя го да заври и пуска артишока за 15-18 минути, за да омекне. Докато се вари, добавя в голяма купа доматите, овкусява и полива със зехтин и малко лимонов сок. В същото време шеф Велев слага малко зехтин и чесново пюре в друга купа, прибавя сварения артишок и овкусява със сол и пипер. Кулинарите изпекоха артишока до златисто на добре сгорещен тиган, покриха с домати и аншоа и поръсиха с магданоза и прясно изцеден лимонов сок.

Любовта на мъжа не минава през стомаха, заявява Ванката. „За да се влюбя, трябва да съм интелектуално предизвикан, и то много. Трябва да има топлина, очи… Жена ми ми е поднасяла перфектна вечеря. Прибирам се вкъщи, навсякъде е тъмно, но изведнъж нещо просветва в кухнята и след малко оскъдно облечена жена ти сервира масата. Беше страхотно, имаше свещи... много романтично. Гери прави и страхотна мусака!“, казва кулинарният герой и завършва с вица: „Жената трябва да прави 70 неща - мусака и 69.“

Певицата Прея: От седем години не съм виждала майка си

Фамилията й – Осасей означава „Господи, направи това за мен“

Магдалена ГИГОВА

Цялото й име е Прея-Ейрин-Комфорт Рекс Осасей и допреди година беше просто екзотична участничка в музикално риалити. Днес Прея e родуцирана от компанията на Графа, а за 20-годишното момиче от „Люлин“ се говори като за изгряваща звезда. В кафенето, където се срещаме, певицата приковава погледите с палтото си, съшито от различни парчета плат като американско сватбено одеяло, а когато го сваля, се оказва, че отдолу е по тънък гащеризон с голи рамене. Сякаш навън е 30, а не 3 градуса. „Колкото и парадоксално да е, аз не чувствам студа. А би трябвало да е обратното“, казва Прея, откъдето следва първият въпрос от разговора.

• Прея, често казваш, че си парадоксална личност - само за отношението ти към студа ли се отнася?
• Трудно ми е да се поставя в рамка, но съм едновременно много любознателна и трудолюбива и доста мързелива. Слава богу, при работата недостатъците и качествата ми се срещат в златната среда. Хората от „Монте мюзик“, с които работя, ме побутват. Нещо, от което имам нужда. Също така уж съм артистична натура, но заедно с това съм практична.
• Каза, че те понамързява. Затова ли реши да не учиш музика?
• Когато ходя по участия и записи, аз не се чувствам като на работа, което е страхотно. Но ми се налага да полагам повече усилия, за да науча нещо, което не ми е най-най на сърцето. Не записах да уча музика, защото, с цялото ми уважение към педагозите, забелязвам тенденция вокалистите да излизат като по калъп. И то малко остарял. На мен ми се искаше да си запазя автентичността.
• В последното ти парче „Нюанси“ не ти ли казват, че пееш малко като Белослава?
• Уау! Точно обратното е. Белослава има нежен и мек тембър и леко излива вокала, докато аз „бутам“ много с повече динамика.
• Може би защото музиката се лее небрежно и леко, колко време го работи това парче?
• Доста! Истината е, че в началото имах затруднения, защото е трудно за изпълнение. Куплетите са нежни и меки, но бързи, а в припева има повече динамика и превключването е трудно.
• „Колко ще отнеме? Ден или година“ (цитат от парчето „Нюанси“ - б.а.), за да повярваш, че си успяла?
• Аз много се радвам на всичко, което ми се случва досега, но далеч не смятам, че съм постигнала кой знае колко. Има още много, докато се превърти играта, което всъщност е супер! Няма да е ден, нито година...
• Прея от молитва ли идва (prayer - англ.)?
• Точно така, но малцина се сещат.
• А останалите ти имена?
• Ейрин е на баба Ирина, Комфорт е нигерийската баба, Рекс е баща ми, а Осасей е фамилията му. Майка ми ми е казвала и значенията на всички тези имена. Ирина е мир, Комфорт е ясно, Рекс е крал, а Осасей означава „Господи, направи това за мен“.
• Е, не можеш да се оплачеш, човекът се е постарал. Със самото си появяване стана интересна с няколко неща. Например не беше виждала майка си от 6 години.
• Вече са седем. Майка ми замина на работа в Кипър, за да може да ме издържа и да изплаща ипотеката на апартамента ни в „Люлин“. Нейният брат ми стана настойник и се грижеше за мен. Ние си говорим по много пъти на ден, но общуването по вайбър и скайп не е същото. Физическият контакт ми липсва. А и има доста неща, които не ми е комфортно да й споделям по телефона, така че имаме да наваксваме още. Сигурно има някакъв промисъл да не можем да се видим. Вероятно имаме да научим някакви уроци, но много пъти сме били на косъм да се видим. Това лято дори имах билет за Кипър и пак не се случи.
  Истината е, че в най-трудните си години на съзряване бях сама. Още повече, майка ми ме е отгледала, тя ми беше и майка и татко. Така че отношения са още по-близки, отколкото в стандартните семейства.
• 

  
  

  

   
• Не поддържаш ли връзка с роднините на баща ти в Нигерия?
• Баба Комфорт преди няколко години пожела да се свърже с мен. Но дори да се видим, аз не знам как ще си общуваме с нея. Дано някой от семейството говори английски. Много ми се иска да я видя, но сме много далеч, връзката е скъсана. Вярвам, че един ден ще се случи, когато трябва.
• Значи си вярваща?
• Нашите са много вярващи, затова са ме кръстили Молитва. Аз съм им много благодарна, защото съм сигурна, че името ми носи късмет. Понеже всичко, което много силно искам и е добро за мен, се получава. Дори без да полагам неистови усилия, дори когато стремежите ми изглеждат неизпълними. Хубаво ми е да вярвам, че има нещо общо с името ми. Аз съм вярваща. Просто във всяка от официалните религии има много истина, но и много изопачаване в посока на комерсиалното.
• Преди година каза, че си имала трудно детство в „столичното гето „Люлин“. Измъкна ли се оттам?
• Не! При мен всичко си е същото.
• Съседите сега не се ли гордеят с теб - дават те по телевизията, общуваш си с Графа...
• Някои се радват, но други се бяха обидили заради спекулацията с „гетото „Люлин“, която се получи. Но аз не си измислям, говоря въз основа на случки, които съм преживяла.
• В училище трудно ли ти беше? Децата са жестоки към различните.
• Наистина са жестоки. До навлизането в пубертета бях много крехко създание, тънкообидно. Всеки ден се прибирах и плачех на майка си заради подигравки. И майка ми всеки ден се опитваше да възпита у мен резистентност към несъстоятелните обиди, защото повечето от тях наистина бяха такива. Не знам точно кога, но в един момент ми прищрака и започнах да възприемам всичко с ирония, дори да се забавлявам, и когато видяха, че не ме нараняват - престанаха.
• Баща ти е загинал при катастрофа, когато си била бебе на 11 месеца. Какво ти разказва майка ти за него?
• Двамата са се запознали в Гърция, където майка ми е работила, а татко е бил студент по право. От това, което ми разказва, той е едва ли не божество. Били са заедно няколко години, родило им се е детенце, много са се обичали. Дълго време бях скептична и се чудех дали не ми разказва само хубави неща за него, защото смята, че така е добре за мен. Но вече й имам доверие. Защото до ден днешен, когато майка ми говори за баща ми, очите й светят. А са минали 20 години! Той е бил голямата й любов. (Очите на Прея се насълзяват и тя притеснено ги избърсва.)
• Заради това ли вярваш в голямата любов?
• Разбира се, но още не съм я срещнала.
• Не се ли боиш, че някой ще те ухажва, защото си известна?
• Избягвам да се сближавам с такива хора. Аз винаги съм имала много приятели, за което съм им изключително благодарна. И са същите както преди няколко години. Дори ми стана малко гадно, че някои от тях са очаквали да скъсаме връзката си и аз да се променя. Но аз ги изненадах! Правим същите глупости, ходим по същите крайно непрестижни, меко казано, заведения. Там ми е най-приятно и се чувствам най в свои води. За разлика от префърцунените клубове, освен ако не ми се налага да ходя по работа.
• Каква музика правиш сега - тази, която искаш, или онази, която продуцентите смятат, че ти приляга?
• Нещо между двете. Със сигурност съм удовлетворена от хубавата според мен музика, която правя. Аз изключително се доверявам на целия екип на „Монте мюзик“, имам адски много да се уча от тях. Все повече осъзнавам, че някои неща, свързани с мен, те ги разбират по-добре. Знаят какво искам, преди да съм го осъзнала. Парчето „Нюанси“ е пример за симбиозата и телепатията, която развихме за годината, в която работим заедно.
• Славата не те ли връхлетя малко внезапно? Вече имаш роля и в „Човекоядката“ в Малък градски театър зад канала. При това „играеш заглавието“.
• Не е в прекомерни количества, ами си е супер! Все още се возя в метрото. През половината време дори необезпокоявана. През другата половина мили хора ми казват приятни думи. Надявам се, смело и наивно, да не ми се случи да усетя лошата страна на известността.
• Как се отнасят в театъра към теб?
• В театралната студия в училище бях играла много дълго време и си мислех, че ще е същото. Дори и един процент прилика няма. На мен ми харесва да бъда на сцена, но и двете сцени - театралната и музикалната, се оказа, че нямат нищо общо. Хубавото е, че нямам сценична треска. На премиерата на „Човекоядката“ се подхлъзнах и паднах. Опитах се да го замажа, сякаш така трябва, но публиката разбра, а актьорите умряха от смях.

Преди да отида, бях сигурна, че ще се справя блестящо. Но сега съм убедена, че нямам дори наченки на актьорско присъствие. Дори с моите пет реплики. На фона на тези много добри актьори не пасвам. Иначе много им благодаря, защото разчупиха леда, отнесоха се много готино с мен, помагат ми с конкретни сценични техники. Ако не бяха те, щеше да ми е още по-спънато. Не искам да бъда криво разбрана. Много ми е приятно в „Човекоядката“, но не се чувствам на тяхното ниво. Тези актьори и тази постановка заслужават по-добра човекоядка.

-Ти си яркият пример, че в едно музикално риалити не е важно да победиш, а да те забележат. Какво е мнението ти за тези формати? Ти си се явявала и в „Х-фактор“, и в „Музикална академия“.

- Много ми е тъжно, че ще го кажа, но навсякъде, освен в България, тези музикални формати са гигантски трамплин. По света победителят става суперзвезда, работи с най-добрите, продължава да се развива и в един момент се забравя, че е бил №1 в риалити. Докато у нас пет години след като си победил, продължаваш да си онзи, който се класира първи и много малко отгоре. Това не зависи от самия артист. Аз симпатизирам на почти всички спечелили във форматите у нас. И в същото време не знам къде по трасето се къса нишката и не се стига до заслужения ефект. Иначе на мен лично ми беше много забавно да участвам. Особено в първия - в „Х-фактор“, защото, честно казано, идеята ми за втория - „Музикална академия“, беше да се запозная с „Монте“ и те с мен. Както и стана.

Но за „Х-фактор“ се явих на шега. Бях в 10-и клас, висях си във Фейсбук и видях отстрани реклама на риалитито. Аз съм голям почитател на музикалните формати, но не на българските. Казах си „О, Х-фактор“ у нас, защо да не се явя.“ Тогава въобще не можех да пея и се чудя как някои хора са забелязали потенциал у мен. Но оттам всичко се задвижи, запознах се с един приятел - Любо, с когото направихме група.

Все още ли учиш реклама в НБУ?

• Уча си я. Нали казах, че съм много прагматична и това е моят „план Б“. Ако не мога да се занимавам с музика, ще бъде с реклама. За жалост не мога да рисувам. Но много искам да правя дрехи и бижута. Засега се задоволявам да си преправям разни неща и да им придавам от моята индивидуалност.
• Как си представяш себе си след 10 години?
• Не искам да си го представям! Дори за догодина не правя планове. Искам да е приключение, неизвестност и да е приятно!
• Пожелавам ти го!

Лексикон

Какво пиеш в любимите ти непретенциозни заведения?

„Блъди Мери“

Спортуваш ли?

Ходя на фитнес.

Любима храна?

Картофи - всякакви!

Ксиан –теракотената армия

В древната китайска столица Ксиан за първи път са използвали книжни пари със златно покритие. Оттук тръгва и Пътят на коприната преди 1300 години. По онова време той минава за най-космополитния град. Там преди повече от 13 века са живели над 2 млн. души - китайци, араби, евреи, индийци, тюрки и други, в идеално проектирано селище с прави улици, обособени квартали, пазари и дори махала с червени фенери. От фреските в императорските гробници се вижда, че нравите са били свободни, а щедри пазви са надничали от деколтетата на дамите.

Днес Ксиан е „малък“ китайски град - близо 8 млн. души. Но всеки ден жителите му набъбват поне с милион от туристите, дошли да видят второто Осмо чудо на света (нали първото - Великата стена, е пак в Китай) - армията от теракотени воини, която бди над вечния покой на своя император.
През 1974 г. селянинът Янг пуска кофа в герана за вода, а изважда глава. Така открива цяла армия от над 8000 войници в естествен ръст, всеки с различна физиономия. До кончината си през 2008-а г-н Янг всеки ден раздава автографи в музея на Ксиан върху скъпи албуми. От всеки 100 юана за подписа му 30 отиват в неговия джоб (6 юана са 1 долар). Случайната му находка превърнала западналото земеделско градче в туристически център.
Причината е, че тук се намира гробницата на императора Чин Шихуанг, строена цели 37 години от над 700 000 роби два века преди новата ера. Теракотената армия трябвало да охранява вечния покой на императора.
Но още в древността въстаници нахлуват в гробницата и изпочупват в гнева си част от глинените войници, които още носят „рани“ - дупки от сопи и боздугани.
Китайците, въодушевени от находката на селянина Янг, запретнали ръкави и през 1980 г. вече били построили музей от 3 огромни палати. В първата човек се захласва от чудесии - сребърни огледала, ритони от нефрит със златни инкрустации, парчета съхранена копринена хартия отпреди векове, истински вази от династиите Тан и Минг, за които колекционерите биха убили родната си баба.
Най-интересни обаче са „вълшебните чайници“ - хитроумни съдове с чучури, но без видима дупка за наливане на водата. Оказва се, че тя е отдолу, обаче като се обърне чайникът, не изтича. Защото вътре е разделен на принципа на скачените съдове.

Потирите за напитки пък имат по два чучура. Единият е издължен, та ако питието е топло, да изстине по пътя към устата и да не ви изгори. Другият завършва с две топченца - когато гаврътвате на екс, те спират в носа ви.
Втората палата показва теракотената армия там, където е намерена в боен строй от 17 редици. Класическо военно каре с авангард, ариергард, конници и пехотинци, всичките въоръжени. Най-отпред е бронзовата колесница, подобна на костенуркова коруба, с впряг от 8 метални коня и почти като жив кочияш. Костенурката е любима твар на китайските императори, защото се надявали да властват, колкото тя живее - 300 години.
Теракотените воини навремето били реалистично оцветени, но няколко дни след изравянето им археолозите забелязали, че въпреки консервационните усилия боите избеляват. Когато човек се вгледа в безкрайните редици, осъзнава, че всеки боец е с различни черти на лицето, прическа и дори униформа. В грънчарската работилница към музея туристът може да види и да пипне как от каменни калъпи излизат глинените фигури в различни пози и дрехи.
Главите обаче се изпичат от две части. Предната е без нос и уши, защото те заедно с мустаците придават индивидуалност на лицето. Задната пък предоставя възможност за вариации в прическите, задължително на кок или плитка. Затова на пръв поглед всеки войник има различна физиономия. Всъщност се повтарят, но рядко.
Третата част от музея показва натрошените от въстаници глинени фигури и дървените дъги, с които навремето е била покрита част от гробницата. Следващите династии водили толкова много войни, че не можели да си позволят подобно разхищение на човешки ресурс. Затова в гробниците на техните императори пак има теракотени бойци, но те са високи по 50 см, колкото градински джуджета.
Пагодата на голямата дива гъска напомня на вавилонски зикурат и е почти на същата възраст. Оттук тръгва из Китай будизмът, тук свещените книги са преведени от санскрит и хората се стичат от цялата страна, за да потърсят отговор на важни за тях въпроси. Благовонни пръчици с размер на динамитни шашки горят в жертвениците. А монасите са толкова далеч от показната театралност на Шаолин, че изрично предупреждават - не бива да бъдат снимани без тяхно разрешение. Пагодата на голямата дива гъска е изградена от сини тухли - цвета на небето. В нея се пазят ръкописите на санскрит, с които монахът Ксуангзанг е донесъл будизма в Китай.
Държавата прибира входната такса за храма, но изкачването на 13-етажната пагода се заплаща отделно и приходите отиват за издръжка на монасите.
„Каменната гора“ в Ксиан огражда храма на Конфуций.
Обителта, където мъдрецът е написал постулатите си, е Музей на калиграфията. Пълчища японци пазаруват мощно копия от древните изкусни надписи, а китайците ехидно се шегуват, че у дома си ги закачат наопаки. За да не се преиначават думите на Конфуций при преписването, той наредил да бъдат изчукани върху камък. Мраморът се залива с черно мастило, отгоре се притиска хартия и отпечатъкът е готов. Циклостил по древнокитайски!

3-те вина, които опияниха света през 2014 година

От 1988 г. насам сайтът „Винен наблюдател“ (Wine Spectator - англ.) класира всяка година стоте най-хубави вина от цял свят с помощта на хиляди сомелиери и експерти, които пишат за гроздовите еликсири. Тазгодишната винена листа топ 100 включва произведенията на винари от 14 държави и 3 американски щата. Калифорния, Франция и Италия отново играят главните роли, както през изминалите години. Но този път с нетипични съчетания от сортове.
Редакторите на сайта са изпи(та)ли повече от 18 000 различни вида вино, докато подредят класацията си от провокиращи мисълта напитки. До финала са стигнали 5400 бутилки, оценявани по качество, стойност и наличност. През 2014 г. нито едно вино не е постигнало максималните 100 точки, но пък средната оценка е висока - около 93 точки, а приблизителната цена - 47 долара. Много от премираните вина са произведени в малко количество, обаче от „Винен наблюдател“ се застраховат, че тяхната класация не е списък за пазаруване, а по-скоро наръчник за производители.

1. Dow's
Порто 2011 г., 99 точки, цена 82 долара, производство 5000 каси

Край селцето Пиняо в долината на река Дуро върху слънчеви скални тераси растат едни от най-красивите лозя на Португалия. Това е родината на портото - десертно вино, което идва от вековете с богатия си аромат и червена сладост. През последните две десетилетия се наблюдава възход на трапезните еликсири от долината на Дуро и портото е изтласкано на заден план, но през 2011 г. се завръща със страшна сила. С реколтата от тази година местните винари удрят джакпота с грозде със забележителни качества. А лозарите твърдя, че то е най-доброто от 50 години насам. 25 различни вина от него събират по над 95 точки по скалата на „Винен наблюдател“.

Най-много точки през 2014 г. си спечели портото на Dow - символ на модернизацията на винопроизводството в Дуро. То не е прекалено сладко, а отличното сцепление между алкохола и танините е предпоставка за дългия му живот. Виното е произведено от семейство Симингтън, което прави порто от 1882 г. и е най-едрият земевладелец в Дуро с около 2400 декара, разделени по различни сортове. 40 на сто от виното е от сорта турига франка, откъдето идват копринените плодови аромати. 36% от сорта турига насионал дават мощност и структура, а дълбокият цвят се дължи на 10-те процента от сорта сусао. Останалото идва от стари лози в смесени насаждения. Собственикът Чарлз Симингтън управлява лозята и избите, а петима негови роднини решават какво да бъде съотношението на различните сортове. Ферментацията започва в открити плитки гранитни басейни, сокът се източва в цистерни от неръждаема стомана, за да ферментира още два до три дни. Добавят натурална гроздова ракия, за да спре ферментацията и да се съхрани плодовият аромат, в резултат на което алкохолът е 20 градуса. Виното отлежава 18 месеца преди бутилирането.  От произведените 5000 каси 2000 са изнесени в САЩ

Dow е една идея по-сухо от останалите видове порто, с по-малко остатъчна захар. Мускулести, компактни танини поддържат аромата на черни плодове, шоколад и подправки в един почти безкраен послевкус. Това вино наистина е едно модерно порто. Изчакайте най-малко до 2020 г., за да се разгърне виното в пълния си блясък, въпреки че ще живее много, много по-дълго. Тъй като плодовият аромат, сладостта, танините и алкохолите се развиват, те ще достигнат връхната точка на хедонизма си в зрялата възраст на портото. Комбинацията от мощ, качество и справедлива цена прави това вино победител в класацията.

2. Shiraz McLaren Vale Carnival of Love
Шираз 2012 г. , 95 точки, цена 75 долара, производство 4729 каси

 

 

Собствениците на австралийската винарна „Молидукър“ Спарки и Сара Маркъс се стремят да правят вино за широките народни маси - смели вкусове, кадифена текстура и нещо, което те наричат „плодово тегло“ - нотка, оставаща върху езика. Спарки и Сара са уважавани винопроизводители в родината си. Те успяват да оцелеят след един банкрут и създават „Молидукър“ - едно от най-популярните австралийски вина в САЩ. От 2006 г. насам червеното „Карнавал на любовта“ е шестото им вино, което попада в топ 10 на „Винен наблюдател“. То е създадено от подбрани гроздове шираз и е завършило ферментацията си в чисто нови дъбови американски бъчви.

Вкусът му е жилав, гъвкав и изразителен с нотки на червени горски плодове, черна череша и кардамон в плътен форсиран пакет. Финалът му показва уравновесеност. Ще достигне върха си през 2022 г.

3. The Chryseia

Дуро Крисия 2011 г., 97 точки, цена 55 долара, производство 2400 каси

The Chryseia е специален проект от 1998 г. на споменатата вече фамилия Симингтън (виж портото, класирано на първо място) и на бившия собственик на Château Cos-d’Estournel Бруно Пратс. Идеята им била да създадат изключително вино от висок клас от най-добрите лозя на долината Дуро. Chryseia от 2011 г. е тяхното най-високо оценено вино, което ще търпи още трансформации в търсенето на баланса между мощ и финес. То е плод на най-добрата реколта в региона от поколения насам - купаж от два местни сорта: турига насионал и турига франка, отлежало в 100 процента нови френски дъбови бъчви.
Резултатът е елегантно и монолитно червено вино с чист и силен вкус с нотки на мекота от концентрирания аромат на червена слива и малина с добавени тъмни нюанси от касис. Послевкусът е с дъх на черна маслина, шоколадови и хлебни нотки, подкрепени от танини. Завършекът му е с нотки на шисти и бял пипер. Най-добре е да се изпие през 2016 г.

Останалите до Топ 10

4. Quinta Do Vale Meão

Дуро 2011 г., 97 точки, цена 76 долара, производство 2300 каси

5. Clos des Papes

Шатоньоф дю пап 2012 г., 97 точки, цена 135 долара, производство 6000 каси

6. Leeuwin

Шардоне от Маргарет ривър 2011 г., 96 точки, цена 89 долара, производство 600 каси

7. Castello di Ama

Кианти класико 2010 г. 95 точки, цена 52 долара, производство 8000 каси

8. Concha y Toro

Каберне совиньон 2010, 95 точки, цена 125 долара, производство 10 100 каси

9. Château Léoville Las Cases

Сен Жюлиен 2011, 95 точки, цена 165 долара, производство 8 330 каси

10. Brewer-Clifton

Пино ноар Сатна Рита хилс 2012 г., 94 точки, цена 40 долара, производство 1226 каси
Още за класацията на http://2014.top100.winespectator.com/wine/10-leoville-las-cases/

Великите любови - рубрика на "Преса"

Васил Стоилов се влюбва с племенницата на Яворов от трети опит

Художникът никога не рисува жена си като Мадона
Магдалена Гигова

Любовта между художника класик Васил Стоилов и литературната изследователка Ганка Найденова продължава повече от половин век, но в брака им неизменно присъства трети - Пейо Крачолов Яворов. Ганка е племенница на поета и е обсебена от личността му. Посвещава целия си живот на изучаване на живота и творчеството му. Отмъщението на художника е, че никога не я рисува като една от прочутите си мадони, макар това да е голямата й мечта.

„Връзката между майка ми и баща ми се развива на тласъци, а в преплетените им истории има много куфари и живот в различни държави“, разказа пред „Преса“ дъщерята Явора Стоилова. Макар да живеят съвсем наблизо на ул. „Алеко Константинов“ в София, Ганка и Васил не се познават. Но братовата жена на Ганка непрекъснато й говори за русия и синеок художник: „Красив, висок и със зелена капа. Когато върви, пламъци му излизат изпод краката.“

Запознават се през 1934 г., когато започва голямата битка между Екатерина Каравелова и семейството на Яворов във връзка с 20-годишнината от самоубийството на поета. Майката на Лора се бори да не се отбелязва кончината на „убиеца на дъщеря й“. За да се чуе мнението на близките му, бащата на композитора Георги Костов - журналиста от „Литературен глас“ Коста Георгиев, отива при сестрата на Яворов - Екатерина, да запише спомените й. С него е и Васил Стоилов. „По онова време модата е била такава - интервю и рисуване на живо - поясни Явора Стоилова. - Така се запознават майка ми и красавеца със зелената капа. Тя твърдеше, че изобщо не си спомня какво е разказвала майка й Екатерина, защото гледала като омагьосана как ръката на художника се плъзга по листа.“ Ганка Найденова си спомня: „След ръката погледнах нагоре и видях очите му - особено синьо-зелени, металически очи като от друга планета, които пронизваха модела. Не знаех какво интервю се получи, но знам каква рисунка стана. Той беше успял да предаде основното у сестрата на Яворов - тежестта. Не само физическата - защото беше едра жена, но тежестта на човек, който си знае мястото и може да отмести планини. Това е характеристиката на всички жени от Яворовия род - властни, силни и винаги имат кротки съпрузи.“

Ганка е омагьосана, но Васил Стоилов дори не намеква, че може да я покани на среща.. Тя се чуди как да подходи. И понеже знае, че бащата на художника - поп Стоил от подуянската черква, през септември 1912 г. е венчал Лора и Яворов, моли новия си познат да я заведе при него. Свещеникът извършва бракосъчетанието с риск за кариерата си, защото след развода си с Петко Дренков Лора е осъдена на двегодишно безбрачие от църквата, а тя и Яворов се женят едва няколко месеца след разтрогването на брака й. „Попът седял в един резбован престол, понеже бил зле с краката, и се усмихвал като от друго измерение. Човек с тъмна кожа и очи като на Крачоловия род. Говорел бавно, а носът му червенеел, защото си попийвал“, разказва Явора. Поп Стоил признал: „Венчах ги двамата млади. Като се обичат хората, що де на се вземат?! Какви са тия глупави запрещения!“ И не го правел за първи път. По време на войната често венчавал двойки въпреки църковните забрани и за малко да го отлъчат. И не го правел за пари, а от човеколюбие.

Под предлог, че търсят документа за брака на Лора и Яворов, Ганка и Васил влизат в сумрачната черквица. Тогава художникът й прошепва: „Ако не бях дал клетва за безбрачие на приятеля си Никола Михов, щях да се оженя за теб точно в тази църква.“

Любовта помежду им обаче не тръгва и след този случай. Ганка непрекъснато пътува до Германия, където следва в университета, а Васил се готви да замине за Хималаите с приятеля си Николай Рьорих. Но чувството, възникнало помежду им, е потиснато дълбоко. По онова време и двамата са влюбени в други хора. „В Германия майка ми имала изпепеляваща връзка със световноизвестния немски пианист Винфрид Волф. Баща ми по същото време е сгоден за французойката Пуси. Тя идва от Париж, за да се оженят - сподели Явора Стоилова. - Обаче баща ми имаше една доста люта сестра - Лина. Той беше изтърсачето от седем братя. Бил е на 5 годинки, когато майка им умира и Лина ги отглежда като свои деца. Затова се държи като класическа зла свекърва. Майка ми успя да я прогони, но с големи трудности. Пуси обаче не била толкова борбена. Събрала си френските вещи в куфарчето и си заминала.

А колко голяма е била любовта на майка ми и Вилфрин Волф, разбрах по косвен път, защото тя никога не говореше за нея. Бях го виждала само на снимка, но заминах за Залцбург на курс при Лучано Павароти (Явора е оперна певица - б.а.). На излизане от Моцартеума валеше страшен дъжд. Аз чаках такси. Изведнъж дойде един човек с чадър, заобиколен от неколцина млади хора, и ми каза: „Госпожице, ще се намокрите цялата“ - и ми подаде чадъра. Гледам, лицето ми е познато. „Вие ли сте Винфрид Волф? - Да, аз съм, а вие да не се пианистка? - Не, аз съм дъщерята на Ганка Найденова.“ Както беше усмихнат, лицето му замръзна. Той беше грозно-красив, с фатална привлекателност, като Херберт фон Караян. Вече ми беше дал визитката си, но стана крайно нелюбезен и се отдалечи с учениците си, като си взе и чадъра. Вкъщи майка ми стана червена като домат. Тя му звънна, но щом се представи, Винфрид й затвори телефона. Тогава разбрах колко велика е била любовта им и че той не й е простил. Така че двете любови били пречка за връзката между майка ми и баща ми въпреки химията между тях“, заключва Явора.

Но по време на бомардировките през 1943 г. Васил Стоилов събира нещата си в едно куфарче и отива в родната къща на Яворов в Чирпан да види Ганка и жаравата се превръща в пламък. Роднините обаче са разделени „за“ и „против“ Стоилов. „Най-силно се противи най-вече голямата сестра на поета - Нина Крачолова, с аргумента, че художникът „пуши и ще ни запали дървената къща, светинята на Яворов“. Смилила се едва когато той й нарисувал портрет. Докато най-малкият брат на Яворов – Атанас, бил голям негов поддръжник. „Когато баща ми пращал любовни писма и стихове на майка ми, Атанас се качвал на масата и ги четял на висок глас - разкрива част от семейната легенда дъщерята на Ганка и Васил. - Против баща ми е бил и моят дядо, който беше кротък като мушица, но казвал, че художник къща не храни. Баба ми Екатерина обаче му опонирала: „Къща не храни, ама душа храни, а от душата по-важно няма.“ Те не могли да се противопоставят на годежа, който се състоял на много интересно място. Баща ми поставил пръстена на ръката на майка ми точно под простите дървени халки на люлката, в която е приплаквал Яворов като бебе.

Драган Тенев всеки път разказваше един спомен, който караше майка ми да червенее от гняв и да се вбесява. „Вървя аз през нивите край Чирпан. И гледам двама души. Викам си: „Това е Василчо.“ А до него една руса, красива, висока Брунхилда. Рекох си: „Е, тази жена ще му вземе здравето.“ Майка ми много се ядосваше, че я изкарва едра Брунхилда (валкирия от митовете за нибелунгите – б.а.)“. А Ганка като млада била много слаба - 40 кг при ръст 174 см. Викали й водното конче.

Ден след като Васил Стоилов дава годежен пръстен на Ганка Найденова, му се обажда от София журналистът Коста Георгиев от София, че са му обрали ателието и той се завтича да си търси картините. Така че отношенията на влюбените отново охладняват. Чувствата обаче надделяват. Двамата се венчават година по-късно - на 9 май 1944 г. в черквата „Свети Георги“ в Панагюрските колонии. Там те са евакуирани заедно с Царския симфоничен оркестър, Българската кинематография и много известни артисти, музиканти и художници. Понеже им било скучно, всички хора на изкуството изживели сватбата им като собствен празник. „Заклали 15 агнета, опекли 50 тави баница, всички дамаджани от механата не стигнали на гуляйджиите - цялата столична бохема била там начело с диригента Саша Попов (дядото на Александрина Пендачанска - б.а.). Майка ми и баща ми - снажни и синеоки, минали под дъжд от цветя и житни зърна за берекет. И него наистина го имаше в техния брак. Хора се извили, песни се пели. „Сякаш не беше нашата сватба, а театрално представление. Винаги съжалявам, че не се оженихме в малката подуянска черквица“, казваше майка ми до края на живота си“, припомня си дъщеря им Явора. Тя не може да забрави и сватбената рокля на Ганка, която висяла на видно място в гардероба. „Кремава, с малки розови цветчета, изумително красива - като облак, и с разкошни сребърни обувки. Едната беше със залепен ток, защото Ганка от любов се спънала на стълбите на черквата, та й го лепили на място. Тогава казали, че не е на късмет, но бракът им беше дълъг и щастлив. А аз по-късно се погрижих и другата обувка да е със залепен ток - непрекъснато се правех на принцеса с булчинската рокля на майка ми.“

Ганка Найденова и Васил Стоилов живеят заедно повече от 50 години, но в брака неизменно са трима. Помежду им винаги е Яворов. „Фатална тройка, в която изкуството на художника е поставено на задна линия. Майка ми беше изследовател, а такива хора живеят повече в миналото, отколкото в настоящето. Тя влачеше баща ми към към Чирпан, а него го теглеше към Герман с нежните тонове, бистрите води, момиченцата с цветя в косите и най-вече със селските мадони. Най-голямата мъка на майка ми беше, че Васил Стоилов никога не я нарисува като мадона. Той дори мен ме рисува така и защо не удовлетвори желанието на жената, дарила го с дете, не е ясно. Явно той я виждаше повече като огнена жена и като жрица на Яворов. Тя беше от майките, които те прегръщат до задушаване. Опитваше се да го наложи и на баща ми, но него никога никой не успя да го опитоми. Той не се караше, но „со кротце, со благо“ си правеше каквото поиска. Той не я нарисува като мадона, но й направи един феноменален портрет с котка. Баща ми все се ядосваше, че когато у нас идваше Дечко Узунов, винаги казваше: „Бре, Василе, котката ти много по-хубава от жена ти!“ Всъщност майка ми беше невероятна красавица, баща ми - също. Те са били софийска легенда. Много хора са ми казвали: „Когато минаваха по жълтите павета, нямаше по-красиви от тях.“ Високи, снажни, руси, с атмосфера“, гордее се Явора Стоилова, която е наследила златните коси и сините им очи.

Васил Стоилов рисува много портрети на цялата фамилия на Яворови , но не престава да мрънка: „Много мразя да съм придворен художник.“ Може би затова подаряват всичките му картини на музея на Яворов в Чирпан. „Когато се откриваше музеят, майка ми събираше цели торби с книжа и вещи да ги носи там. Баща ми никога не й правеше забележки, когато става дума за Яворов, защото знаеше, че той за нея е светиня. Но когато тя сложи в една торбичка сребърните пафти на Бяла Гана - майката на Яворов, златните й обици и пръстена с опал на Мина, рече: „Ти че забравяш, че имаш мъж - хубаво. Ама забравяш, че и дете имаш. Помисли за него.“ Разбира се, че това не я спря да ги дари“, призна дъщеря им, която също е дала на Националния литературен музей почти целия безценен архив на майка си. „Това ни е вродено. Не знам колко е хубаво, но е полезно за другите.“

Художникът и изследователката са като скачени съдове - живеят всеки във своя свят, но са неизменно свързани през целия си живот. Дотолкова, че когато Васил Стоилов си отива от живота през 1990 г., Ганка Найденова е като опустошена. „Оказа се, че нейната сила е била в уж подчинения й мъж. Тя се срина тотално. Привдигна я единствено битката да се запази музеят на Яворов. След това заживя затворена сред картините на мъжа си. Все по-малко мислеше за Яворов. Так си и угасна. Васил Стоилов победи Яворов след кончината си. Майка ми беше свикнала да живее с невидимите неща, с миналото. Може би това е характерно за Пейо-Крачоловия род. Както Яворов се влюбва в Лора след смъртта й, така и майка ми се влюби в мъртвия ми баща. Влюби се така, че неговият образ започна да заличава този на Яворов“, завърши Явора Стоилова.

Най-прекият път да орезилиш България –

Анита Мейзер на „Мисис Свят“

Магдалена ГИГОВА

Доскоро българинът се гордееше, че сънародничките му са най-красивите жени в света. Е, вече не. За първи път нашенка записа тотален антирекорд - нито една точка на „Мисис Свят“. С короната се окичи Марина Алексейчик от Беларус.В последствие се оказа, че тя никога не била избирана за "Мисис Беларус" и оригиналната коронована дама се чудеше защо не е поканена на конкурса. Утешението за братята-славяни е, че поне и "ментето" им е хубаво.
От снимките в интернет става ясно защо тя спечели, а нашата изгуби. Неизяснен обаче е въпросът как недоразумението Анита Желева-Мейзер попадна на конкурса на Соломоновите острови. Продуцентът на „Мисис България“ Меги Савова, която държи правата за надпреварата у нас, бе категорична, че никой не може да организира състезание с това име, както и под наслов „Най-красивата омъжена българка“, защото и двете са патентовани от нея. 16-ото издание на конкурса „Мисис България“ се състоя на 1 ноември и споменатата Анита не само не е между победителките, а не е вписана и като участничка. „А и никога не би била допусната до финала“, коментира Савова. От 2006 г. тя не изпраща български участнички в „Мисис Свят“ след скандала, предизвикан от собственика на конкурса Дейвид Мармел, който първо обяви за победителка представителката на Коста Рика, но след справка в списъка кой колко е платил свали короната от главата й, за да я връчи на рускинята. Трагично-смешното видео от онзи момент обикаля интернет и всеки може да го види на https://www.youtube.com/watch?v=EdZXhIExlnI.

Според личния пиар на Анита Мейзер - собственика на агенция „Профайл“ Атанас Лазаров, тя е била „селектирана на събеседване“ на Златни пясъци през лятото. Т.е. изобщо не се е явявала на конкурс, обаче от официалния й документ за интервю с организаторите на „Мисис Свят“ личи, че Анита Неделчева Желева се е явила в качеството си на „Мисис България“(!). Запитване сред участнички през годините показа, че таксата за участие в надпреварата е съвсем поносима и се определя от собственика на конкурса едва ли не „на око“ - между 500 и 1500 долара. Престоят се заплаща отделно.
Този път състезанието беше на Соломоновите острови, щата Мериленд, и сред 35-те представителки на отделни държави се срещат странни претендентки като „Мисис Севастопол“, „Мисис Северна Америка“ (освен представителката на САЩ). Странното присъствие на българката сред напълно прилично изглеждащите омъжени дами не допринесе с нищо за затвърждаване на репутацията на нашенките като красиви жени. На тези конкурси не е забранена намесата на пластичната хирургия, но не и когато е доведена до гротеска. А в случая Анита Мейзер дори и на състезание за застаряващи порнозвезди щеше да бъде декласирана. Още повече че в надпреварата за „Мисис Свят“ се изисква представителките да бъдат образовани, да имат дългогодишна благотворителна история и да покажат талант. Да, талант, не 120-сантиметрова гръдна обиколка.

Странната птица Анита

Варненката Анита Неделчева Желева, по-известна като Мейзер, изплува от нищото преди десетина години и започна да плаща на негнусливи пиари и журналисти да я популяризират в България. По онова време се прочу с несъразмерния за ръста й бюст (от по 750 кубика във всяка гърда, импланти предзанзанечи за порно актриси, нормалните размери спират при 500 кубика – б.а.). Според дея стойността на балкона й е 10 000 долара.

Мейзер тръбеше, че издържа Киро Скалата и наистина се появяваше с него по разни партита. Тя не се притесняваше да споделя, че се е омъжила за състоятелен гей в Лас Вегас, за да получи американско гражданство. Любопитен детайл е, че и преди десетина години, и сега, твърди, че дъщеря й е на 15 години.

Ето ги истинските носителки на короната "Мисис България"

Мисис България ВселенаДиди Стоянова има две висши образования- техническо и икономическо и две деца.

Мисис България Свят-2014 Кристияна Костадинова е собственик на фирма, има едно дете, обича да кара ски със семейството си

Мисис България Милениум Ради Николова-Орцева е майка на две деца, държи бутиков ресторант, съпругът й е европейският вицешампион по борба Орце Орцев.

Мисис България Европа Пламена Червенкова е дипломиран кинезитерапевт.

И четирите дами са известни с благотворителността си. Докато носят короните, ще подкрепят кампаниите срещу рака на гърдата на д-р Елица Георгиева, за детско зрение на д-р Венелина Митева (Мисис Дама на годината) и за събиране на средства за студенти инвалиди на КГБ (Клуб на готините баби - носителки на титлата „Мисис Баба“) .

Документът, от който личи, че Мейзер се е представяла за "Мисис България"

 

 

Ива Дойчинова с идеи за коледните пости

Надежда Петрова, Снимки: Иван Донов

Готвенето - https://www.youtube.com/watch?v=07g82GovMRk&feature=youtu.be

Блицът - https://www.youtube.com/watch?v=iYVaAEO2we8

 

Казват, че едно от най-важните качества на добрия радиоводещ е способността да импровизира. Когато си директно в ефир, бързите, добри решения, взети на мига са от изключителна важност. Ива Дойчинова, радиоводеща от ФМ плюс владее тази материя. Убеждаваме в това в рамките на първото кулинарно риалити в печатна медия „Звездите готвят с МЕТРО“.

Ива връхлита в пълна бойна готовност връхлита в кухнята на МЕТРО Академия. Няма представа какво точно ще готви, но пък с усмивка съобщава, че с опитността на шеф Юри Велев и с нейната фантазия със сигурност накрая в чиниите ще има истински вкусотии. Сигурна е и в друго - менюто ще е вегетарианско. Първо, защото самата тя от 20 години не е вкусвала месо, и второ – хей, в Коледните пости сме! А възможностите за безмесни вкусни ястия наистина са неизброими.
Първото, с което чаровната блондинка се заема е да редактира списъка с продукти, зададен й от шефа на МЕТРО Академията: бакла, домати, ягоди, праз, ориз, целина, червено цвекло, пармезан, шипков мармалад, батати, бейби тиквички, чушки микс и кумкуати (нещо като умален портокал). Тутакси шипковият мармалад и ягодите изчезват, за сметка на диви гъби и любимия й лимец. След това, нахъсана пред новото предизвикателство, хваща Юри под ръка и се запътват към магазина, за да се „въоръжат” с прилежно записаните на листче продукти.
Но МЕТРО винаги предлага изненади. В този случай с наличието на гулия. „Това е така наречената по народному земна ябълка. И между другото е много полезна, тъй като е с ужасно високо съдържание на инулин. Той действа като пребиотик, спомага за усвояването на калция, действа чудотворно на кръвоносните съдове. Вкъщи много го ядем, само че досега си го бях купувала само от бабите на пазара” – впечатлена е от наличието му в МЕТРО Ива. Любовта й към този продукт се оказва споделена и от шеф готвача. Неговите първи съпрекосновения с него били, докато бил съвсем малък и с братовчед си пасяли крави из Родопите. Там сами си изравяли земните ябълки, а после с удоволствие си ги хапвали. Така, унесени в сладки приказки готвачите неусетно напазаруваха продукти за менюто, което виртуозно се оформи в движение – зеленчукова салата, гъби с червен ориз, лимец с бакла, а гарнитурата към тях – пюре от батати. Време беше и Ива сърцато да запретне ръкави.

Като комбинативна блондинка, първото, с което се захвана е да сложи лимеца, ориза и бататите поотделно да врат. Все пак това е частта от менюто, която изисква най-много време. А, докато това се случваше, пред очите ни за минути бяха измити и нарязани гъбките пачи крак и челадинка, както и достатъчно количество лук и праз, които щяха да са й необходими при приготвянето на специалитетите. Първото ястие се оказа повече от лесно. Радиоводещата запържи нарязания на дребно лук и праз. След това добави сварения лимец, една кутия бакла и поля сместта с малко бяло вино. Накрая останаха само подправките - сол, черен пипер и щипчица червен босилек.
Второто ястие също стана за минути. Дивите гъби (в които Ива е влюбена от дете и дори сама ги бере от гората) с малко лукче - „за разкош”, бяха задушени в малко зехтин. След това към тях водещата прибави сварения червен ориз и бяло вино на око, а финалният акорд в специалитета отново бяха подправките – сол, черно пиперче, шарен пипер, бучка масло и пресен розмарин.
Гарнитурата към тези ястия обаче беше повече от атрактивна. Сварените вече батати, заедно с малко течна сметана и нарязан лук бяха сложени в пасатор и за секунди се превърнаха в пюре. Накрая дойде реда и на салатата. Любимата гулия бе настъргана на ренде. Към нея Ива изсипа купеното нарязано зеле и моркови, парченца цветни чушки, нарязано червено цвекло. Тайната на тази салата обаче се оказа овкусяването. Освен сол и зехтин по идея на шеф Велев тя добави и балсамов оцет с вкус на малини. Накрая за дообогатяване на аромата и върху пюрето и върху салатата постави парченца пармезан. Кулинарите не забравиха да се погрижат и за красотата на поднасяното ястие. Овкусените със зехтин и малко сол фини кръгчета тиквички бяха запечени за минути във фурната. А след това от тях бяха оформени красиви цветя със сърцевина от нарязани доматки. Друг важен акцент бяха парченцата от кумкуати – дребен цитрусов плод, идеален за украса на ястията.

„Перфектната вечеря включва към себе си изключително вино, светлина на свещи, много важен човек, добро настроение и усмивка”, завърши победоносно Ива Дойчинова и пожела на всички да разполагат с тези така важни съставки.