четвъртък, 27 ноември 2014 г.

Ксиан –теракотената армия

В древната китайска столица Ксиан за първи път са използвали книжни пари със златно покритие. Оттук тръгва и Пътят на коприната преди 1300 години. По онова време той минава за най-космополитния град. Там преди повече от 13 века са живели над 2 млн. души - китайци, араби, евреи, индийци, тюрки и други, в идеално проектирано селище с прави улици, обособени квартали, пазари и дори махала с червени фенери. От фреските в императорските гробници се вижда, че нравите са били свободни, а щедри пазви са надничали от деколтетата на дамите.

Днес Ксиан е „малък“ китайски град - близо 8 млн. души. Но всеки ден жителите му набъбват поне с милион от туристите, дошли да видят второто Осмо чудо на света (нали първото - Великата стена, е пак в Китай) - армията от теракотени воини, която бди над вечния покой на своя император.
През 1974 г. селянинът Янг пуска кофа в герана за вода, а изважда глава. Така открива цяла армия от над 8000 войници в естествен ръст, всеки с различна физиономия. До кончината си през 2008-а г-н Янг всеки ден раздава автографи в музея на Ксиан върху скъпи албуми. От всеки 100 юана за подписа му 30 отиват в неговия джоб (6 юана са 1 долар). Случайната му находка превърнала западналото земеделско градче в туристически център.
Причината е, че тук се намира гробницата на императора Чин Шихуанг, строена цели 37 години от над 700 000 роби два века преди новата ера. Теракотената армия трябвало да охранява вечния покой на императора.
Но още в древността въстаници нахлуват в гробницата и изпочупват в гнева си част от глинените войници, които още носят „рани“ - дупки от сопи и боздугани.
Китайците, въодушевени от находката на селянина Янг, запретнали ръкави и през 1980 г. вече били построили музей от 3 огромни палати. В първата човек се захласва от чудесии - сребърни огледала, ритони от нефрит със златни инкрустации, парчета съхранена копринена хартия отпреди векове, истински вази от династиите Тан и Минг, за които колекционерите биха убили родната си баба.
Най-интересни обаче са „вълшебните чайници“ - хитроумни съдове с чучури, но без видима дупка за наливане на водата. Оказва се, че тя е отдолу, обаче като се обърне чайникът, не изтича. Защото вътре е разделен на принципа на скачените съдове.
Потирите за напитки пък имат по два чучура. Единият е издължен, та ако питието е топло, да изстине по пътя към устата и да не ви изгори. Другият завършва с две топченца - когато гаврътвате на екс, те спират в носа ви.
Втората палата показва теракотената армия там, където е намерена в боен строй от 17 редици. Класическо военно каре с авангард, ариергард, конници и пехотинци, всичките въоръжени. Най-отпред е бронзовата колесница, подобна на костенуркова коруба, с впряг от 8 метални коня и почти като жив кочияш. Костенурката е любима твар на китайските императори, защото се надявали да властват, колкото тя живее - 300 години.
Теракотените воини навремето били реалистично оцветени, но няколко дни след изравянето им археолозите забелязали, че въпреки консервационните усилия боите избеляват. Когато човек се вгледа в безкрайните редици, осъзнава, че всеки боец е с различни черти на лицето, прическа и дори униформа. В грънчарската работилница към музея туристът може да види и да пипне как от каменни калъпи излизат глинените фигури в различни пози и дрехи.
Главите обаче се изпичат от две части. Предната е без нос и уши, защото те заедно с мустаците придават индивидуалност на лицето. Задната пък предоставя възможност за вариации в прическите, задължително на кок или плитка. Затова на пръв поглед всеки войник има различна физиономия. Всъщност се повтарят, но рядко.
Третата част от музея показва натрошените от въстаници глинени фигури и дървените дъги, с които навремето е била покрита част от гробницата. Следващите династии водили толкова много войни, че не можели да си позволят подобно разхищение на човешки ресурс. Затова в гробниците на техните императори пак има теракотени бойци, но те са високи по 50 см, колкото градински джуджета.

Пагодата на голямата дива гъска напомня на вавилонски зикурат и е почти на същата възраст. Оттук тръгва из Китай будизмът, тук свещените книги са преведени от санскрит и хората се стичат от цялата страна, за да потърсят отговор на важни за тях въпроси. Благовонни пръчици с размер на динамитни шашки горят в жертвениците. А монасите са толкова далеч от показната театралност на Шаолин, че изрично предупреждават - не бива да бъдат снимани без тяхно разрешение. Пагодата на голямата дива гъска е изградена от сини тухли - цвета на небето. В нея се пазят ръкописите на санскрит, с които монахът Ксуангзанг е донесъл будизма в Китай.
Държавата прибира входната такса за храма, но изкачването на 13-етажната пагода се заплаща отделно и приходите отиват за издръжка на монасите.
„Каменната гора“ в Ксиан огражда храма на Конфуций.
Обителта, където мъдрецът е написал постулатите си, е Музей на калиграфията. Пълчища японци пазаруват мощно копия от древните изкусни надписи, а китайците ехидно се шегуват, че у дома си ги закачат наопаки. За да не се преиначават думите на Конфуций при преписването, той наредил да бъдат изчукани върху камък. Мраморът се залива с черно мастило, отгоре се притиска хартия и отпечатъкът е готов. Циклостил по древнокитайски!






Публикуване на коментар

В Покана за пътуване: Ендокринолог прелетя 60 000 км за месец, за да снима вулкани. Шри Ланка – люта и магична

Помните ли онова стихотворение на Валери Петров, в което той като млад студент сравнява трахеите с брезички, а когато в...