Певицата Прея: От седем години не съм виждала майка си

Фамилията й – Осасей означава „Господи, направи това за мен“

Магдалена ГИГОВА

Цялото й име е Прея-Ейрин-Комфорт Рекс Осасей и допреди година беше просто екзотична участничка в музикално риалити. Днес Прея e родуцирана от компанията на Графа, а за 20-годишното момиче от „Люлин“ се говори като за изгряваща звезда. В кафенето, където се срещаме, певицата приковава погледите с палтото си, съшито от различни парчета плат като американско сватбено одеяло, а когато го сваля, се оказва, че отдолу е по тънък гащеризон с голи рамене. Сякаш навън е 30, а не 3 градуса. „Колкото и парадоксално да е, аз не чувствам студа. А би трябвало да е обратното“, казва Прея, откъдето следва първият въпрос от разговора.

• Прея, често казваш, че си парадоксална личност - само за отношението ти към студа ли се отнася?
• Трудно ми е да се поставя в рамка, но съм едновременно много любознателна и трудолюбива и доста мързелива. Слава богу, при работата недостатъците и качествата ми се срещат в златната среда. Хората от „Монте мюзик“, с които работя, ме побутват. Нещо, от което имам нужда. Също така уж съм артистична натура, но заедно с това съм практична.
• Каза, че те понамързява. Затова ли реши да не учиш музика?
• Когато ходя по участия и записи, аз не се чувствам като на работа, което е страхотно. Но ми се налага да полагам повече усилия, за да науча нещо, което не ми е най-най на сърцето. Не записах да уча музика, защото, с цялото ми уважение към педагозите, забелязвам тенденция вокалистите да излизат като по калъп. И то малко остарял. На мен ми се искаше да си запазя автентичността.
• В последното ти парче „Нюанси“ не ти ли казват, че пееш малко като Белослава?
• Уау! Точно обратното е. Белослава има нежен и мек тембър и леко излива вокала, докато аз „бутам“ много с повече динамика.
• Може би защото музиката се лее небрежно и леко, колко време го работи това парче?
• Доста! Истината е, че в началото имах затруднения, защото е трудно за изпълнение. Куплетите са нежни и меки, но бързи, а в припева има повече динамика и превключването е трудно.
• „Колко ще отнеме? Ден или година“ (цитат от парчето „Нюанси“ - б.а.), за да повярваш, че си успяла?
• Аз много се радвам на всичко, което ми се случва досега, но далеч не смятам, че съм постигнала кой знае колко. Има още много, докато се превърти играта, което всъщност е супер! Няма да е ден, нито година...
• Прея от молитва ли идва (prayer - англ.)?
• Точно така, но малцина се сещат.
• А останалите ти имена?
• Ейрин е на баба Ирина, Комфорт е нигерийската баба, Рекс е баща ми, а Осасей е фамилията му. Майка ми ми е казвала и значенията на всички тези имена. Ирина е мир, Комфорт е ясно, Рекс е крал, а Осасей означава „Господи, направи това за мен“.
• Е, не можеш да се оплачеш, човекът се е постарал. Със самото си появяване стана интересна с няколко неща. Например не беше виждала майка си от 6 години.
• Вече са седем. Майка ми замина на работа в Кипър, за да може да ме издържа и да изплаща ипотеката на апартамента ни в „Люлин“. Нейният брат ми стана настойник и се грижеше за мен. Ние си говорим по много пъти на ден, но общуването по вайбър и скайп не е същото. Физическият контакт ми липсва. А и има доста неща, които не ми е комфортно да й споделям по телефона, така че имаме да наваксваме още. Сигурно има някакъв промисъл да не можем да се видим. Вероятно имаме да научим някакви уроци, но много пъти сме били на косъм да се видим. Това лято дори имах билет за Кипър и пак не се случи.
  Истината е, че в най-трудните си години на съзряване бях сама. Още повече, майка ми ме е отгледала, тя ми беше и майка и татко. Така че отношения са още по-близки, отколкото в стандартните семейства.
• 

  
  

  

   
• Не поддържаш ли връзка с роднините на баща ти в Нигерия?
• Баба Комфорт преди няколко години пожела да се свърже с мен. Но дори да се видим, аз не знам как ще си общуваме с нея. Дано някой от семейството говори английски. Много ми се иска да я видя, но сме много далеч, връзката е скъсана. Вярвам, че един ден ще се случи, когато трябва.
• Значи си вярваща?
• Нашите са много вярващи, затова са ме кръстили Молитва. Аз съм им много благодарна, защото съм сигурна, че името ми носи късмет. Понеже всичко, което много силно искам и е добро за мен, се получава. Дори без да полагам неистови усилия, дори когато стремежите ми изглеждат неизпълними. Хубаво ми е да вярвам, че има нещо общо с името ми. Аз съм вярваща. Просто във всяка от официалните религии има много истина, но и много изопачаване в посока на комерсиалното.
• Преди година каза, че си имала трудно детство в „столичното гето „Люлин“. Измъкна ли се оттам?
• Не! При мен всичко си е същото.
• Съседите сега не се ли гордеят с теб - дават те по телевизията, общуваш си с Графа...
• Някои се радват, но други се бяха обидили заради спекулацията с „гетото „Люлин“, която се получи. Но аз не си измислям, говоря въз основа на случки, които съм преживяла.
• В училище трудно ли ти беше? Децата са жестоки към различните.
• Наистина са жестоки. До навлизането в пубертета бях много крехко създание, тънкообидно. Всеки ден се прибирах и плачех на майка си заради подигравки. И майка ми всеки ден се опитваше да възпита у мен резистентност към несъстоятелните обиди, защото повечето от тях наистина бяха такива. Не знам точно кога, но в един момент ми прищрака и започнах да възприемам всичко с ирония, дори да се забавлявам, и когато видяха, че не ме нараняват - престанаха.
• Баща ти е загинал при катастрофа, когато си била бебе на 11 месеца. Какво ти разказва майка ти за него?
• Двамата са се запознали в Гърция, където майка ми е работила, а татко е бил студент по право. От това, което ми разказва, той е едва ли не божество. Били са заедно няколко години, родило им се е детенце, много са се обичали. Дълго време бях скептична и се чудех дали не ми разказва само хубави неща за него, защото смята, че така е добре за мен. Но вече й имам доверие. Защото до ден днешен, когато майка ми говори за баща ми, очите й светят. А са минали 20 години! Той е бил голямата й любов. (Очите на Прея се насълзяват и тя притеснено ги избърсва.)
• Заради това ли вярваш в голямата любов?
• Разбира се, но още не съм я срещнала.
• Не се ли боиш, че някой ще те ухажва, защото си известна?
• Избягвам да се сближавам с такива хора. Аз винаги съм имала много приятели, за което съм им изключително благодарна. И са същите както преди няколко години. Дори ми стана малко гадно, че някои от тях са очаквали да скъсаме връзката си и аз да се променя. Но аз ги изненадах! Правим същите глупости, ходим по същите крайно непрестижни, меко казано, заведения. Там ми е най-приятно и се чувствам най в свои води. За разлика от префърцунените клубове, освен ако не ми се налага да ходя по работа.
• Каква музика правиш сега - тази, която искаш, или онази, която продуцентите смятат, че ти приляга?
• Нещо между двете. Със сигурност съм удовлетворена от хубавата според мен музика, която правя. Аз изключително се доверявам на целия екип на „Монте мюзик“, имам адски много да се уча от тях. Все повече осъзнавам, че някои неща, свързани с мен, те ги разбират по-добре. Знаят какво искам, преди да съм го осъзнала. Парчето „Нюанси“ е пример за симбиозата и телепатията, която развихме за годината, в която работим заедно.
• Славата не те ли връхлетя малко внезапно? Вече имаш роля и в „Човекоядката“ в Малък градски театър зад канала. При това „играеш заглавието“.
• Не е в прекомерни количества, ами си е супер! Все още се возя в метрото. През половината време дори необезпокоявана. През другата половина мили хора ми казват приятни думи. Надявам се, смело и наивно, да не ми се случи да усетя лошата страна на известността.
• Как се отнасят в театъра към теб?
• В театралната студия в училище бях играла много дълго време и си мислех, че ще е същото. Дори и един процент прилика няма. На мен ми харесва да бъда на сцена, но и двете сцени - театралната и музикалната, се оказа, че нямат нищо общо. Хубавото е, че нямам сценична треска. На премиерата на „Човекоядката“ се подхлъзнах и паднах. Опитах се да го замажа, сякаш така трябва, но публиката разбра, а актьорите умряха от смях.

Преди да отида, бях сигурна, че ще се справя блестящо. Но сега съм убедена, че нямам дори наченки на актьорско присъствие. Дори с моите пет реплики. На фона на тези много добри актьори не пасвам. Иначе много им благодаря, защото разчупиха леда, отнесоха се много готино с мен, помагат ми с конкретни сценични техники. Ако не бяха те, щеше да ми е още по-спънато. Не искам да бъда криво разбрана. Много ми е приятно в „Човекоядката“, но не се чувствам на тяхното ниво. Тези актьори и тази постановка заслужават по-добра човекоядка.

-Ти си яркият пример, че в едно музикално риалити не е важно да победиш, а да те забележат. Какво е мнението ти за тези формати? Ти си се явявала и в „Х-фактор“, и в „Музикална академия“.

- Много ми е тъжно, че ще го кажа, но навсякъде, освен в България, тези музикални формати са гигантски трамплин. По света победителят става суперзвезда, работи с най-добрите, продължава да се развива и в един момент се забравя, че е бил №1 в риалити. Докато у нас пет години след като си победил, продължаваш да си онзи, който се класира първи и много малко отгоре. Това не зависи от самия артист. Аз симпатизирам на почти всички спечелили във форматите у нас. И в същото време не знам къде по трасето се къса нишката и не се стига до заслужения ефект. Иначе на мен лично ми беше много забавно да участвам. Особено в първия - в „Х-фактор“, защото, честно казано, идеята ми за втория - „Музикална академия“, беше да се запозная с „Монте“ и те с мен. Както и стана.

Но за „Х-фактор“ се явих на шега. Бях в 10-и клас, висях си във Фейсбук и видях отстрани реклама на риалитито. Аз съм голям почитател на музикалните формати, но не на българските. Казах си „О, Х-фактор“ у нас, защо да не се явя.“ Тогава въобще не можех да пея и се чудя как някои хора са забелязали потенциал у мен. Но оттам всичко се задвижи, запознах се с един приятел - Любо, с когото направихме група.

Все още ли учиш реклама в НБУ?

• Уча си я. Нали казах, че съм много прагматична и това е моят „план Б“. Ако не мога да се занимавам с музика, ще бъде с реклама. За жалост не мога да рисувам. Но много искам да правя дрехи и бижута. Засега се задоволявам да си преправям разни неща и да им придавам от моята индивидуалност.
• Как си представяш себе си след 10 години?
• Не искам да си го представям! Дори за догодина не правя планове. Искам да е приключение, неизвестност и да е приятно!
• Пожелавам ти го!

Лексикон

Какво пиеш в любимите ти непретенциозни заведения?

„Блъди Мери“

Спортуваш ли?

Ходя на фитнес.

Любима храна?

Картофи - всякакви!