Показват се публикациите с етикет Китай. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Китай. Показване на всички публикации

събота, 20 юни 2026 г.

Фестивалът на „драконовите лодки“ – мост в културното сътрудничество между България и Китай

Фестивалът на  „драконовите лодки“ – мост в културното сътрудничество между България и Китай

Фестивалът на  „драконовите лодки“ – мост в културното сътрудничество между България и Китай

Автор: Ивета Балевска

Със съдействието на Китайския културен  център в София, за първи път в състезанията по драконови лодки в китайския град Нинбо участваха  български представители. Така, българските участници  вписаха нова страница в хилядолетната  традиция на Празника на драконовите лодки.

Фестивалът на  „драконовите лодки“ – мост в културното сътрудничество между България и Китай
Фестивалът на  „драконовите лодки“ – мост в културното сътрудничество между България и Китай

Преди дни в район Инджоу на китайския град Нинбо, провинция Дзъджан, се проведе националното културно събитие „Празник на драконовите лодки – 2026“. Празникът на драконовите лодки е един от четирите  най-важни традиционни китайски празници и е известен под името „Дуану“. През тази година той бе отбелязан на 19 юни.

По същото време бе даден старт и на  китайско-българската приятелска регата  по драконови лодки. Специално видеоприветствие към всички участници по повод празника отправи кметът на българския град Челопеч инж. Алекси Кисяков, чийто отбор взе участие в състезанието.

Той поздрави присъстващите с думите: Драконовите лодки водят началото си от Китай, но днес принадлежат на целия свят. Тази иновативна инициатива доближава културните ценности и традиционната култура до местните общности и ежедневието на хората, като същевременно се превръща в своеобразен „малък прозорец“ за културен обмен и взаимно опознаване между Нинбо и Челопеч“.

Българският отбор, който за първи път взе участие в състезанието по драконови лодки се класира на трето място.

Десет мъже и две жени се състезаваха наред с най-известните китайски и международни участници в празничната надпревара. Най-младият участник е на 19 години, а най-възрастният – на 52. „Кормчията уверено направляваше лодката, барабанчикът задаваше ритъма, а гребците обединяваха усилията си във всяко загребване,“ каза непосредствено след победата в състезанието, 27-годишният български участник Роберт Василев.

Той не  е професионален спортист, занимава се с електротехника, а подготовката на отбора за състезанието е продължила едва три месеца. Ето какво споделя още развълнуваният млад мъж:  

„Атмосферата тук е невероятна, а хората са изключително гостоприемни. Харесвам всичко, свързано с Китай. Това е първото ми посещение в страната и ми се иска да остана още …“.

Роберт благодари на организаторите за топлото посрещане и изрази надежда отново да участва в проявите, посветени на Празника на драконовите лодки От своя страна, 29-годишната Мирела, инструктор по ски, също не скри възхищението си: „Организацията е на изключително високо ниво, а хората в Китай са изключително дружелюбни. Това е истински празник.“

По думите на участниците още от пристигането си те са били посрещнати с внимание и грижа, а мащабът на състезанието и ентусиазмът на публиката значително са надминали очакванията им. Така, още при първото си участие, българските представители от община Челопеч  се наредиха сред победителите.

Фестивалът на  „драконовите лодки“ – мост в културното сътрудничество между България и Китай
Фестивалът на  „драконовите лодки“ – мост в културното сътрудничество между България и Китай

Заедно с местните участници българските състезатели премериха сили по водите на реката, вписвайки нова международна страница в хилядолетната традиция на Празника на драконовите лодки.

Но  празникът включваше не само състезания с лодки. Не по-малък интерес предизвика  музикално-танцовият спектакъл под надслов „Надпревара по вълните“,  изпълнен от танцовата трупа на  операта   Юе-Дзю от Инджоу, която пресъздаде динамиката и възторжената атмосфера на традиционните състезания с драконови лодки.  

По време на церемонията по откриването официално бе представена тематична изложба, посветена на Фестивала  на драконовите лодки, в рамките на инициативата. Бе представена и  първата лекция от поредицата „Нашите празници са нашите уроци“, водена от екипа на известния лектор Джан Хункун.

По този повод бяха определени  и първите 12 лектори от града, които ще посещават различни общности, училища и местни организации в  Нинбо и в Челопеч и ще представят културния дух и съвременната стойност на традиционните китайски празници.

По време на тържествената церемония по размяна на подаръци представители на Асоциацията по драконови лодки на провинция Джъдзян и българският отбор  си размениха традиционни и характерни български и китайски  сувенири.

Превръщайки лодката в мост на приятелството, а подаръците – в израз на взаимно уважение, двете страни поставиха нова страница в културния обмен между Китай и България.

петък, 6 февруари 2026 г.

Във Вътрешна Монголия елените са суетни еколози

 

Във Вътрешна Монголия шосето пее, ако карате с 60 км/ч
Във Вътрешна Монголия шосето пее, ако карате с 60 км/ч

В Покана за пътуване на 8 февруари 2026 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа Геновева Радева от БНТ за малко познатия автономен район от Китай, където живеят повече монголци, отколкото в държавата Монголия. В Гренландия транспортът е с кучешки впрягове

Основният транспорт в Гренландия е с кучешки впрягове
Основният транспорт в Гренландия е с кучешки впрягове
Най-добрите ваканционни пакети

Снимки от Вътрешна Монголия: Геновева Радева

Когато за първи път чух словосъчетанието Вътрешна Монголия доста се зачудих. Удивлението ми нарасна, щом  разбрах, че това е автономен район в Китай, където наричат държавата Монголия и Тувинската руска република „Външна“ Монголия. Объркахте ли се? Аз също.

Вътрешна Монголия
Вътрешна Монголия

Но Геновева Радева, новинар от БНТ, автор на документални филми, сред които “Вкусът на Китай”, ще ни помогне да се ориентираме в главоблъсканицата.

Град Аршаан във Вътрешна Монголия
Град Аршаан във Вътрешна Монголия
Вътрешна Монголия
Вътрешна Монголия

От изпълняващата длъжността заместник директор на Новини и актуални предавания в националната телевизия научаваме, че във Вътрешна Монголия има повече монголци, отколкото в едноименната държава. В тази не особено позната част от Китай ако караш с 60 км/ч по пеещо шосе, чуваш музика в колата. Но ако превишиш скоростта, песента звучи фалшиво. Туристите пък спират по пътя, за да пояздат коне или камили.

Вътрешна Монголия
Вътрешна Монголия

Там климатът не е  особено ласкав, летата са горещи, а зимите смразяващо студени. Местните хора отглеждат красиви бели коне и и чисто бели крави, чиито прабаби са дошли от Франция.

Геновева ни изненадва, че във Вътрешна Монголия, и изобщо в Китай, много държат на екологията и в нуждаещите се от залесяване краища на страната засаждат „Мравчени гори“.

Всеки, който ходи пеш, не разпечатва нищо на хартия и не се разплаща с книжни пари, трупа точки в специално приложение. Щом набере определен брой, рещава къде да посадят „неговото дърво“ и фирмата спонсор, чието лого е мравка, свършва работата.

Вътрешна Монголия
Вътрешна Монголия

Оказва се, че и елените във Вътрешна Монголия са екологично ориентирани и избират само чисти пасища. А са и доста самовлюбени. Обичат да оглеждат рогата си в бистрите езера.

Благодарение на Геновева Радева, автор на документални филми, сред които и „Вкусът на Китай“ научаваме любопитни факти за онези 1,8 милиона квадратни километра от Поднебесната империя, които носят името Вътрешна Монголия.

Вътрешна Монголия
Вътрешна Монголия
Вътрешна Монголия
Вътрешна Монголия
Вътрешна Монголия
Вътрешна Монголия
Вътрешна Монголия
Вътрешна Монголия

А аз ще ви водя до така обсъжданата напоследък Гренландия.

Четете тук!


събота, 24 януари 2026 г.

Жените командват при етноса мосуо в Китай

 

С Ани Пешева при последния жив матриархат в Китай
С Ани Пешева при последния жив матриархат в Китай

В Покана за пътуване на 25 януари 2026 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Ани Пешева за свещената планина Удан шан и как всеки човек има двойник някъде по света

Планината Удан шан
Планината Удан шан
Най-добрите ваканционни пакети

Първата ми събеседничка в Покана за пътуване е събрала в образованието си най-доброто от Изтока и Запада. Ани Пешева е завършила  международни отношения в Станфорд, но после осъзнава, че сърцето я тегли към Азия. Изучава китайски в Пекинския езиков университет и китайска философия в Пекинския университет.

Обаче влечението към традиционната китайска медицина, метафизика и даоистски учения се оказва по-силно и Ани има късмета да продължи обучението си при едни от най-добрите.

Днес младата дама е председател на академия Ханлин и директор на едноименното издателство за специализирана китайска литература. При толкова много познания струпани на едно място как да не я разпитам за необичайни кътчета от Китай.

При народа мосуо в Китай жените са силния пол
При народа мосуо в Китай жените са силния пол

Звучи невероятно, но от Ани научаваме, че там все още съществува народ, който живее в матриархата. Представителите на етноса Мосуо са разпръснати около езерото Лугу в провинциите Юнан и Съчуан. Говорят на собствен език, който няма писменост, а културата им е силно повлияна от будизма и местната анималистична религия „Даба“.  Всяка сутрин те дружно обикалят около ступите с молитви и въртят барабани.

Мосуо нямат писменост, а само пиктограми
Мосуо нямат писменост, а само пиктограми

През 1994 година даоистският религиозно архитектурен комплекс Удан в планината Удан шан е вписан в световната съкровищница на ЮНЕСКО. Смята се за една от Четирите свещени планини на даоизма, където са изграждани светилища от 7-ми век нататък.

Тай чи в свещената планина Удан шан
Тай чи в свещената планина Удан шан
Тай чи в свещената планина Удан шан
Даос медитира в свещана планина Удан
Даос медитира в свещана планина Удан

Твърди се, че някои тамошни монаси са открили еликсира на безсмъртието и мястото привлича търсещи духовна чистота и сила.  За него ни разказва Ани Пешева, която е задълбочен изследовател на даоистката религия.

Тя също така дава тема за размисъл и наблюдение как можем да срещнем своя двойник, пътувайки по света.

Любимите на всички българи гръцки острови не са просто дестинация за почивка. Те са специална културна среда, където архитектурата, разположението на улиците и дори начините за придвижване отразяват хилядолетната история и философията “мераки” – желанието да се прави всичко с любов и душа.

Как е организиран животът на гръцките острови четете тук


Куратори събират млади и утвърдени творци в изложбата „През изминалата година“

  Аарон Рот. Пушилня за летище, 2025 – алуминий, плексиглас, MDF, кухненски аспиратор, ламарина, въздуховоди, LED осветление, плексигласова ...