Селфирай скуката

Магдалена Гигова

Когато манията да се снимаш сам и да пускаш образа си в социалните мрежи ни връхлетя, мнозина си мислеха, че ще отмине бързо като „висящото кафе“. Но не би! Селфито се оказа устойчиво като вирус - непрекъснато придобива нови и нови щамове. То дори бе обявено за дума на 2013 г. от съставителите на Оксфордския речник. Редакторите му използват специални изследователски програми, които всеки месец анализират около 150 млн. думи в съвременния английски език и забелязват, че употребата на селфи в интернет е нараснала със 17 000%.

Любопитното е, че думата не е нова. Тя се появява още през 2002 г. в австралийски интернет форум, през 2004-та навлиза във Flickr. Терминът официално е дискутиран за първи път от фотографа Джим Краус в книгата „Индекс на фотоидеите“ през 2005 г. Но истинска истерия предизвиква чак през 2012-2013 г. Оттогава учените не спират да изследват феномена селфи и откриват какви ли не любопитни зависимости. Ъгълът, под който се прави снимката, също е обект на проучвания. Голямата част от кадрите показват повече лявата половина на лицето, което от гледна точка на неврологията е много любопитно. Мозъкът възприема по-добре лявата част на асиметричните ни лица.

Вследствие от развихрилата се селфи мания веднага се появиха съвети как да се снимате така, че да получите максимално количество лайкове (харесвания в социалните мрежи). Ето 13 прости правила за сполучливо селфи:

1. Вложете автохумор

Един от най-добрите начини да изпъкнете сред пълчищата еднообразни селфита е конкурсът #SelfieOlympics#SelfieOlympics . Участниците в него се опитват да се надцакат един друг с максимално абсурдни автопортрети. Един се снима в басейна с топка, докато негов приятел чишка във водата зад гърба му, друг как влиза във ваната с велосипед. Полетът на фантазията няма край.

2. Снимайте се с известни личности

Е, едва ли ще надминете успеха да селфито на Елън Дедженерис след церемонията на „Оскарите“, което събра цяла плеяда холивудски звезди. Дори да не харесвате пиперливите шегички на най-известната лесбийка в Америка, може да се полюбувате на Дженифър Лоурънс или да се посмеете на Кевин Спейси на снимката, обиколила целия свят за минути.

3. Доберете се до труднодостъпно място

Селфи, направено в Космоса, на планински връх, на парапета на висок пост и т.н., е предсказуемо популярно. Шампион по интерес е автопортретът на космонавта Майкъл Хопкинс, който се щракна на фона на майката Земя.

4. Снимайте дори когато не го очакват от вас

Това правило важи най-вече за онези, които дори не подозират за думата „селфи“. Например, когато м.г. папа Франциск се съгласи да се снима с младежи, предизвика сензация в медиите и потвърди статутата му на най-смелия и демократичен глава на Римокатолическата църква през последните години.

Друго неочаквано селфи добави популярност на Хералдо Ривера, 70-годишният водещ на новините във Fox New. Той пусна кадър, на който позира гол до кръста с надпис „70, това са новите 50“. Всички оцениха неговия авангардизъм с изключение на борда на Duquesne University. Там Ривера трябваше да чете лекция, но пурисатине я отмениха.

5. Покажи истинското си лице

Ники Минаж, а и други поп звезди все по-често предоставят в социалните мрежи свои селфита без грим. Ако ползвате обилен макиаж, това може да ви представи в добра светлина и да ви осигури много комплименти.

6. Снимайте в екстремни ситуации

Едно от най-удивителните селфита за всички времена е фотографията на Фердинанд Пуентес, пасажер от самолет, преживял катастрофа над Тихия океан. Оказал се след аварията в открито море, Пуентес се снимал в спасителната жилетка на фона на потъващия самолет.

7. Кадри с животни

Кои са любимите картинки в социалните мрежи? Разбира се, тези с милички животинки. Вземете в прегръдките си куче, коте или морско свинче и лавината от лайкове ви е гарантирана. А ако успеете да се щракнете в дивата природа с екзотично животно - още по-добре.

8. Направете си селфи, докато си правите селфи

Хумор, звезди и екстремни ситуации - това вече е скучно. За разнообразие селфи културата роди още един феномен - фотография в стил Inception, направена по хитроумен начин. Например, когато човекът, който си прави селфи, се снима, застанал пред огледалото така, че в обектива да попадне изображението му как си прави селфи. Някои ентусиасти имат вече доста изобретателни кадри.

9. Избягвайте обичайните грешки

Грешките обикновено се изразяват в глуповати пози и смешни опити да изглеждате съблазнителни. Става дума за омръзналото до болка цупене на устните тип duck face, което шества от години в социалните мрежи. Ако толкова искате да привлечете вниманието към устните си, достатъчно е да се усмихнете мило и искрено. Вие не сте Ким Кардашиян и няма нужда да злоупотребявате с прекомерно сексуални пози. Нека главното ви оръжие бъде вашата естественост.

10. Не си просете комплименти

Най-ужасните надписи под селфитата са коментари като „Колко зле изглеждам днес“. Да си просите комплименти е точно толкова глупаво, колкото нелепо стоят ласкателствата на приятелите ви.

11. Снимайте се редовно

Селфито върши работа, когато го правите системно. Вземете пример от лайфлогерите - кралете на селфитата ,на които могат да завидят дори холивудските звезди. Еталон за това е художникът и преподавател в Бостън Колидж Карл Бейдън, който всеки ден в продължение на 24 години, 8 месеца и 11 дни си е правил снимки в една и съща поза. Друг фотограф Ноа Калина става известен благодарение на оригиналното си хоби. Той се снима от 2000 г. и дори е създал приложение за смартфон, което ви напомня, че трябва да се снимате. Разбира се, звучи безумно, но абонатите за вашия Инстаграм, при такъв подход значително ще нараснат.

12. Появявайте такт

Не забравяйте, че има места, където не бива да се прави селфи. Просто си задайте въпроса има ли в момента нещо по-важно от мен и ако отговорът е „да“, приберете смартфона. Спомнете си, че Барак Обама си направи селфи с британския и датския премиер на панихидата на Нелсън Мандела и инкасира доста критики. За да обругаят Обама и неговите последователи за снимки от траурни церемонии, дори пуснаха блог Selfies At FuneralSelfies At Funeral (селфи на погребение).

13. Пазете се от „заешки ушички“

Обикновено в ролята на традиционните „заешки ушички“ зад вас влизат по-малките братя и сестри, но е възможно зад гърба ви да правят непристойни движения или да застанат в позорящи пози ревящи деца и кучета, правещи „купчинки“. Преди да си направите селфи, проверете кой се е притаил зад гърба ви в желание да ви съсипе кадъра. От друга страна, подобни провокации могат да ви донесат популярност, стига да имате достатъчно самоирония.

Не е от вчера

Първият документиран автопортрет с камера е направен през далечната 1839 г. от химика и металург Робърт Корнелиус. Това е и един от най-ранните фотопортрети изобщо. Освен това според Библиотеката на американския Конгрес това изображение е и най-ранният запазен портрет в САЩ.

Корнелус е позирал в градината на магазина за осветителни тела на родителите си. А фотографският процес се нарича дагеротипия. Той използва камера обскура, за да проектира светлината върху медна плоча с тънко сребърно покритие. Преди експонирането на плочата в камерата тя се обработва с изпарения от йодни кристали, за да придобие чувствителност към светлината. След експонирането живачни пари проявяват изображението, което после се фиксира в разтвор на натриев хлорид или натриев тиосулфат.
При Робърт Корнелиус процесът бил много бавен. Той имал време да махне капачката на лещата на апарата, да отиде пред камерата, да постои няколко минути неподвижно, после да се върне при апарата и да затвори лещата.
През 1914 г. великата руска княгиня Анастасия Николаевна, тогава 13-годишна, пък праща селфи в писмо до приятел. Камерата е подпряна на стол, тя е застанала срещу огледалото. В писмото си княгинята пише: “Беше много трудно, защото ръката ми през цялото време трепереше.”

Мании безкрай

Селфито отдавна живее самостоятелен живот и се развива главоломно, създавайки производни. Например helfie (фотографии на прически), welfie (снимки по време на работа или на тренировки), drelfie (автопортрети на пияна глава) shelfie и bookshelfie (кадри на фона на интериори, мебели и книжни лавици).

Благодарение на ирландските фермери в Инстаграм се появи нов жанр - фелфи. Това са ярки, живи фотографии на фона на крави, коне, кози - все добитък, който придава на кадрите обаяние.
Рууфтопингът (Rooftopping) е сравнително нова мания. Той възниква като хоби на любители на силни усещания, но прераства в селфи на опасни места. У нас това увлечение дори взе жертва - момичето, пожелало да се щракне на покрива на железопътен вагон. Навсякъде по света снимките на небостъргачи, недовършени строежи, кранове или виенски колела са забранени. Затова селфи маниаците често носят маски или снимат само части от лицата си. Важното е да е максимално отвисоко.
Юсито конкурира селфито. Това практически е същото, но на снимката не сте сами, ами в компанията на други хора. Номерът е да се съберете групичка за кадро.

Белфи, или апотеоз на задните части

Заразата селфи, ескалира до епидемията белфи( belfie - от butt-selfie). Любителите на тази вариация снимат и пускат в социалните мрежи задните си части. Първопроходка в жанра е риалити звездата Ким Кардашиян. Влюбена в гигантските си овали, оформени с помощта на няколко кубика силикон, тя непрекъснато ги навира в очите на феновете си в Инстаграм, Туитър и Фейсбук.
Царицата на белфитата обаче е 20-годишната нюйоркчанка Джен Селтър. Почти два милиона потребители следят профила й в Инстаграм, където от март 2013 г. тя пуска снимки само на впечатляващото си дупе, най-вече по време на фитнес тренировки. Повечето й фенове дори не се интересуват как изглежда, вторачени в задника й. Джен дори започва да печели от манията. Нейните сайтове изобилстват от реклами, а отскоро тя е „дупе“ на производител на хранителни добавки.

Мадона си снима най-милото

Дни преди рождения си ден на 16 август т.г. Мадона публикува селфи с акцент върху интимните си части. 56-годишната поп икона се щракна по черни дантелени бикини, които обаче не са достатъчно прозрачни, за да покажат най-милото й. На задния фон на снимката се виждат рокли във ваната на звездата. По този повод тя написа: „Подготвям се за моя рожден ден! Да, ние закачаме нашите рокли във ваната! Благодаря D&G!“

След ледена кофа – снимки от леглото

След благотворителния успех на „ледената кофа”, която събра над 95 млн. долара за болните от ALS, от УНИЦЕФ лансират филантропична селфи мания. Тя се нарича #WakeUpCall. Правите си снимка след събуждане и я качвате в мрежата, като дарявате 5 паунда за УНИЦЕФ. Целта е да се съберат пари за децата на Сирия. Онзи, който качва снимката, дарява парите и номинира трима свои приятели да направят същото. Подобна кампания във Великобритания събра 8 млн. паунда за проучвания за борба с рака. Тя се наричаше селфи без грим.

Прощъпалник по индонезийски

Магдалена ГИГОВА

Ритуалите на повече от 300-те етнически групи в Индонезия се преплитат в многоликата и пъстра култура на екзотичната страна. В резиденцията на посланик Бунян Саптомо две момиченца направиха своя прощъпалник в София по явански ритуал.

За разлика от българските първи стъпки тук по-важно от това, дали детето ще хване парата или слушалката, е посланието за успешен живот с напътствията на родителите и уважение към земята, която ни храни. Церемонията премина през няколко символични фази, във всяка от които е закодиран дълбок смисъл. Облечените в явански носии родители бяха видели бая зор, докато осигурят необходимата за ритуала клетка от бамбукови пръчки, а в украсата се бе включил целият дамски персонал на посолството.

„Тедак ситен“ - седемте цвята на мъдростта

По законите на ритуала „тедак ситен“, преди детето да направи своя избор, родителите го съпровождат, за да стъпи върху седем купи, пълни с ориз в различен цвят. Всеки от тях е символ на човешка черта, която малчуганът трябва да се научи да контролира или да развива през бъдещия си живот.

Ястието от бял ориз показва, че съзнанието на бебето все още е неизписан лист и то е безгрешно. Червената гозба е символ на гнева, който може да бъде подчинен. Жълтата купа представлява мъдростта, която се трупа с годините. Зеленото е щедростта, която бъдещата личност трябва да проявява. Синьото е търпението, на което да се научи, а трябва да се избави от алчността, тъмнината и злобата, заключени в черния ориз. В последната, лилавата тепсия е съвършенството.

След като докоснаха с босите си крачета всеки отделен цвят, момиченцата тъпеливо зачакаха татковците да им да изправят мъничка стълба, а те, придържани от майките си, я изкачиха. Тя символизира родителската подкрепа и опора, която ще ги съпътства през целия им живот. Последното изпитание е тава с пясък, в който дечицата трябва да направят няколко стъпки. Имитацията на танц също има скрито значение - на бъдещия усърден труд, който ще им осигурява препитание в живота.
В окичената с цветя и панделки бамбукова клетка роднините предварително са подредили грижливо подбрани предмети - пари, накити, електроника, слушалки, книги, ориз, памук. Както при нас, голямо значение за бъдещето на детето има какво ще избере. Ако грабне книгата, цял живот ще трупа знания, ще се занимава с наука, а ако хване бижу или банкнота, ще стане богат и преуспял човек. Бамбуковата конструкция, която е копие на индонезийска клетка за петли, символизира навлизането в живота.
Едно от момиченцата не пожела да избере нищо от разпръснатите лъскави вещи и заплака за прегръдката на майка си. След като почакаха малко, гостите решиха, че това е знак, че ще стане певица, и то се успокои в скута на родителката си. Другото обаче показа напредничав нрав, като първо си хареса банкнота, а после - електронен калкулатор. Ритуалът „тедак ситен“ изисква бащите да разпръснат над гостите розови листенца и древни монети, та детето им да направи кариера и да стане щедър човек, готов да помогне на другите. Всеки от присъстващите се наведе да си вземе паричка за късмет. А момиченцата в тон с традицията бяха нагиздени в чисто нови роклички и обувки. Скритият смисъл на преобличането е да карат родителите си да се гордеят с тях и с успехите им в живота.
За да бъде ефективна церемонията, е необходима добрата енергия на присъстващите, тяхната благословия и благосклонността на боговете.
Кулминацията на ритуала е разрязването на нещо като оризова торта със сложна архитектура.
Оказва се, че „тумпенг“, както се нарича ястието, е наситен със символика. Той е неизменна част от всеки празник, независимо от повода. Оформя се като конус, а гозбите, с които се сервира, също имат закодирано послание. Конусът е надежда за просперитет и превземане на върхове, затова точно тази форма е задължителна. През вековете „тумпенг“ се е правел от бял ориз, но в последните години предпочитат жълтия като по-атрактивен, защото цветът се смята за по-величествен и грандиозен. Сварен е с кокосово мляко и в него има доста подправки - карамфил, кардамом, лимонова трева. Задължително се сервира върху красиво аранжирани зелени листа.

Конусът е индонезийският синоним на рога на изобилието. А философията на ориза е, че в определен момент от живота всичко отива при Бога. Основата на ястието е кръгла - препратка към кръговрата на живота, но от гледна точка на приемствеността. В по-тържествени случаи гозбата има няколко етажа - като етапите в живота и стълбата на успеха. Към ориза се поднасят няколко храни, също наситени с много символика. Пилешкото е знак за усърдна работа, но ако празнуващите са решили да опекат цял петел, посланието се измества към унищожаване на човешката арогантност. Яйцата са задължителна добавка към „тумпенг“ като непрекъснат кръговрат на живота. Всеки от поднесените зеленчуци също има скрито значение. Спанакът е мир, бобовите кълнове - растеж, зеленият фасул - дълголетие. Ярките цветни зеленчуци символизират щастието, но най-позитивна е комбинацията от всички тях. Тя се нарича „ураб“ и символизира единството в многообразието, с което се гордее Индонезия.
Посланик Бунян Саптомо и съпругата му Априлия заедно разрязаха „тумпенг“ и с първите хапки бяха нахранени малките участнички в прощъпалника. А гостите се насладиха на традиционни индонезийски специалитети, включително странния плод „змийска кожа“, чиято обвивка напомня влечуго.

„Нябутан“ - първо докосване до Майката Земя

На остров Бали пък за първата стъпка на бебето върху Майката Земя канят семейния свещеник (там изповядват особен, по-либерален вид хиндуизъм) и поднасят дарове на Бога Слънце и на Петте елемента. „Нябутан“ е нещо като кръщене, защото според местната религия до шестия си месец детето е бог.
В семейния храм олтарът е отрупан с дарове - традиционните печени прасенца, царевица, плодове, жито, вода, цветя, банкноти, варени патици... Жрецът е накичен с толкова много гердани, колкото успява да задържи на кльощавата си шия, а на главата си крепи златна корона - хибрид между чалма, цилиндър и тиара.
Атмосферата на церемонията няма нищо общо с напрегнатото ограничаване в църквите. Жрецът си каканиже благословиите, гостите седят с най-новите си дрехи, разменят клюки, смеят се. Наоколо щапуркат деца. Единственият, който взема ритуала насериозно, е поводът - сладко момиченце на около шест месеца. То не спира да се усмихва в ръцете на майка си и баща си, които си го подават като ценен вързоп. Церемонията, разбира се, не е кръщене, а за благословията на бебе, което е навършило половин година и вече може да докосне земята с крака. Балийците смятат децата, ненавършили 6 месеца, за богове, пратеници на небето, които не бива да допират пода. Затова пеленачетата се люлеят и са обект на нежна почит. Ако, докато е в това божествено състояние, бебето, недай Боже, умре, му се организира тържествена кремация, защото никога не е било човешко същество, а нещо по-висше. Но мине ли шестте месеца, детето слиза от пиедестала си и влиза в лоното на човешкия род. Таткото държи бебчето, а майката - негов двойник от черупки на кокосов орех, повити в пелени. Жрецът благославя със светена вода първо ореха, а после момиченцето. На земята търкулват „дървеното бебе“ точно на мястото, където истинското трябва да докосне земята за първи път. Това се прави, за да се залъжат злите демони. Така щели да се нахвърлят върху куклата и да подминат истинското дете. Родителите на бебчето го завъртат три пъти над съда с вода повтаряйки кръговрата - раждане, живот, смърт.
Жрецът реди благословии като в транс, дрънчи с огромен златен звънец, полива с вода челцето на момиченцето, а то му се усмихва. Братята и сестрите му се скупчват около него. Ядрото на семейството поставя пред олтара даровете си. Междувременно дворът на храма заприличва на пикник - раздават закуски, вода, разглеждат си новите си дрехи, бъбрят...
След това всички роднини тръгват към брега на морето. Край запалени огньове произнасят молитви за дълъг и щастлив живот, а после пускат по вълните ладии от листа и цветя да плуват към вечността.

Теди Кацарова празнува 20 години на сцената:
Музикалните риалити формати прекършват крила

Магдалена ГИГОВА

- Теди, как така празнуваш 20 години на сцената? Да не си започнала в детската градина?

- Не е точно така. На 15 направих първия си запис, а на 16 спечелих „Хит минус едно“. Беше много интересно, защото още на следващия ден започнаха да се обаждат да ме канят на участия. А аз бях малка, никога не бях пяла на сцена. Хората явно искаха да видят детето на Кацарови, а някои сигурно са очаквали злорадо да се проваля. И аз работя двойно повече, отколкото някой, който не е от музикантска фамилия, защото трябва да съм много сигурна в себе си. Да изпипам всичко. Мага ми направи първите песни и нещата се завъртяха много бързо. Въобще не очаквах. Аз мислех, че ще стана художничка.
- Наистина не е много трудно да пропееш при тези родители, но как стана?
- В този период баща ми (Милчо Кацаров - б.а.) беше купил цялата техника за първото в България частно музикално студио, което строеше, и апаратурата беше в детската ми стая. Един ден нямаше кой да тества микрофоните. Той ме извика: „Я, изпей това парче, ти го знаеш.“ Дори не съм разбрала кога ме е записал. Майка ми го чу, започнаха едни ревове: „Какво ще го правим това дете, ами то може да пее“. От една страна, и двамата бяха против, защото знаеха колко ще ми е трудно и как винаги ще ме сравняват с тях, все ще бъда на сито на мерило.
- А какво стана с рисуването?
- Продължих си. Направих три самостоятелни изложби - една в Швеция, една във Финландия и една в София. Много продавах в Скандинавия, защото работя с ярки цветове, а там е тъмно и мрачно и хората си ги купуваха, за да им дават слънчево настроение. Но рисуването не е призванието ми. Въпреки че съм художник по професия, музиката е много по-близо до мен.
- Училище за приложни изкуства ли си завършила?
- Да, а после специализирах моден дизайн, пространствено оформление. Това много ми помага при обложките на албумите. Винаги сама правя оформлението на жилищата ни.
- Новият ти албум се казва „Преродена“ - да не си минала на рап?
- По-скоро е поп с аренби елементи, но е с много по-мелодично звучене и песните са много леки. Ще се възприемат от всякакви слушатели. Това са песните, които винаги съм мечтала да направя. Неслучайно името на албума е „Преродена“, защото с него намирам себе си. Душата ми го искаше.
- На шведите сигурно си им се струвала много екзотична...
- Много! Там работех за две музикални компании - едната в Швеция, другата във Финландия. И имах много добри перспективи, ако реша да остана там завинаги.
- Ти се разведе със съпруга си шведа Макс, но защо не остана?
- Не беше моето място. Толкова бях нещастна там! Дори да имаш работа и перспективи за успех, когато нямаш топлина във взаимоотношенията си... В Швеция изживях самотата в истинския смисъл на думата. Толкова дълбоко самотна се чувствах, че не можах да го преодолея. Там не можеш да звъннеш на приятел да се видите на кафе. Хората нямат чувства. Всеки се е затворил в собствения си свят. За да отидем у родителите на бившия ми мъж, ние се уговаряхме предварително с дни. В България съм винаги заобиколена с хора и това ми дава много сила.
- Може би затова новото ти гадже Димитрис е грък?
- О, там са големите гръцки фамилии. От една и съща порода сме!
- Щастлива ли си?
- Щастлива съм, защото имаше много промени в живота ми, много пъти започвах отначало. Най-после се успокоих! Естествено, трябва да постигнем съгласие с моя приятел къде точно да живеем, защото аз продължавам да държа на България, а той още работи в Катар. Аз пътувам често, той идва тук. Това е най-трудното нещо в момента - да балансирам нещата и да се концентрирам върху проектите си.
- Когато ходиш в Доха, работиш ли, или си почиваш?
- Имах няколко много интересни участия там, пях на няколко шейхове. Те са интересни хора, много консервативни, но при тях на почит са тези, които се занимават с изкуство. На едно от участията ми мъжете бяха в бели роби, жените - в черно, но всички до един минаха да ме поздравят, след като пях. Имат персонално отношение. Публиката е различна, идва и ти благодари. Нищо че ти е ръкопляскала преди това. Изпълнителят там се чувства особено ценен. В Катар не стават да танцуват, но се веселят. За тях танците са в разрез с религията. Сватбите са разделени - жените празнуват в една зала с едни развлечения, пеят им само жени. Мъжете са в друга зала, с други ритуали. Това е цял един различен свят! На първата ми среща с шейха, за когото пях, той ми подари голяма черна перла на златна верижка. Просто за здравей-здрасти!. Моят приятел се пошегува: „Те ако ти подаряват преди всяко участие злато и перли, стой тука!“ Перлите са свещени в Катар, защото преди да открият нефта, там са се прехранвали с вадене на перли. Така се нарича и изкуственият остров, който са построили в Доха. Там се намираше една от сградите на шейха. Но аз искам да пея собствената си музика, а не кавъри. Както художникът предпочита да рисува свои картини, вместо да прерисувам чужди.
-Ти изпя ли им българска музика?
-Пях им своята песен „Само аз и ти“, но и „Хубава си, моя горо“ много им хареса.

- Имаш ли неизпълнена мечта?
- Може би да се занимавам с млади таланти. Имах няколко ученици, които много добре се реализираха.
- Някой от тях участва ли в музикалните реалитита?
- Аз им забранявам, защото смятам, че тези формати са изкривени и съсипват психиката им. Те стават звезди в рамките на една година и после ги забравят. Тежко е, когато достигаш върха за кратко време и изведнъж паднеш много отвисоко. Засичаме се на различни сцени с участниците в риалити форматите. Изключително депресирани деца! Използвали са ги, намирали са им участия в рамките на една година... Това е прекършване на крила, прекършване на мечти, загубване на идентичността им. Няма платформа за тези млади хора. Това е много грешно. Би било страхотно да има радио, което да пуска само млади таланти. Забелязах една млада група - „Краш“, в конкурса БНТ лайф, който водеще Роро. Поканих ги и участват в новия ми аблум.
  - Като дете си седяла по коленете на всички естрадни легенди. Те давали ли са ти съвети?
- Не. В нашия бизнес всеки сам се оправя. И аз не смея да дам съвет, защото всичко се променя и ако успееш да запазиш името си през годините, това е успех. Пълно е с изкуствено създадени еднодневки. Менторите си правят пиар на гърба на талантливото дете, а после какво се случва? Искам реално да видя кой на кого помага и след риалити шоуто. Едно време беше значително по-лесно да помагаш. От нашето студио са тръгнали много изпълнители. Поканих „Ъпсурт“, когато бяха съвсем деца, и направихме песен заедно. Сантра тръгна с мои плейбеци. Баща ми записа безплатно първия албум на група „Те“ с Любо Киров. Каквото сме могли, сме направили и се надявам повече хора да подават ръка на младите. А те се надявам да го помнят.- А ако те поканят за ментор в музикално риалити?
- Аз вече бях ментор в „Мюзик айдъл“ във Виетнам. Имаше изключителни таланти! Предоставих им своите плейбеци. На едно от момчетата, което се класира на трето място, му подарих много песни. Много е важно младите да повярват в себе си точно в момента, когато тръгват, за да не ги сломяват трудностите. Постоянно сме във връзка с учениците си. Един от тях помогна на майка ми да снима клип във Виетнам. Навсякъде по света имам приятели, дори поддържам връзка с хората от Африка, които ни помагаха там. Колкото повече приятели имаш, толкова повече се обогатяваш. В това отношение съм богат човек!
-  Цял живот си дъщерята на Силвия Кацарова, ще дойде ли времето тя да стане майката на Теди?
- Това време дойде! Особено след риалити формата „Африка, звездите сигурно са полудели“. Когато ходехме заедно по участия, малките питаха: „Това ли е майката на Теди?“
- Вашите не те ли натискат да им раждаш внуче?
- Натискат много и съзнавам, че малко съм закъсняла, но до две-три години се надявам да хвана последния влак. Майка ми се натиска да го гледа, но и тя, и баща ми няма да престанат да работят и май само обещават.
- Ти като че ли преживя най-тежко тяхната раздяла?
- Това беше най-тежкият период в живота ми. Тъкмо бях преживяла тежък развод след 9 г. брак и пристигнах в София само с един куфар с дрехи и с любимите ми калъфки за възглавница с ангелчета. Оставих всичко в Швеция! Започнах да си мисля, че моят развод е отключил проблемите на майка ми и на баща ми. А то просто бракът им се е изчерпал. По-късно осъзнах и че са искали да изживеят още една емоция.
- Но не им се сърдиш?
- В никакъв случай! Когато видях колко са щастливи двамата, се успокоих. Явно в един и същи момент са намерили правилните хора до тях. Майка ми просто грееше, баща ми беше суперщастлив, и двамата отслабнаха. Най-интересното е, че половинките им са абсолютно еднакви - спокойни, домошари, хранят се бавно, наслаждават се на виното... Докато майка ми и баща ми ядат бързо, бързат нанякъде. Може би това им е липсвало - другата половинка да е балансираща, да ги подкрепя. И моят приятел е спокоен. Спомням си, че след развода майка ми и баща ми отидоха заедно на вечеря да го полеят и много се смяха.Четиримата много се разбират и си говорят. Цивилизована работа! А на мен по Коледа дупе да ми е яко. Празнувам с едните, празнувам с другите, удвоявам подаръците. Спокойна съм за тях.
-  Но ти не си общуваш с бившия си мъж?
-  Не, там всичко приключи. Като възпитани хора си разменяме честитки за Нова година и за рождените дни, но нищо повече. През първите две години бях много щастлива, но сигурно съм била прекалено привързана към България. И тя много ми липсваше. А мъжът ми имаше много негативно отношение към България, аз винаги приемах лично забележките му, че в София е страшно мръсно, че българите лъжат, че са разпилени... Все едно обиждаше мен. В България всичко, което постигаш, е по-сладко, защото има с кого да го споделиш. Ние затова у нас нямаме психоаналитици. Винаги се намира на кого да поплачеш на рамото. Обаждаш се на приятел и той те изслушва, утешава те. И се успокояваш. А там ходят на психоаналитици, пият антидепресанти като витамини. Животът не е в това!

Лексикон

Каква музика слушаш?

Арендби. Но предпочитам да си почивам с тишина.

Какви книги предпочиташ?

Отморяващо ми действат т.нар. сапунени романи. Джаки Колинс ми е любимка. Луиз Хей обичам. Напоследък препрочетох Quo vadis и отново ми хареса. Не може да се каже, че съм последователна в избора на литература. Особено когато тръгна за Катар, изкупувам една книжарница.

Като си дизайнер, сама ли си проектираш дрехите?

Вече не. Доверявам се на Есил Дюран. Тя много ми уцели стила.

Какво пиеш?

Кафе. Абсолютна кафеджийка съм. Отвсякъде нося за себе си и за приятелите ми.

Масалитинова има два щастливи брака с един и същи мъж

На 50 актрисата заминава за Англия при първата си любов

Магдалена ГИГОВА

Легендата на Народния театър Таня Масалитинова живее със съпруга си Леонид Есауленко 51 години, но се жени за него два пъти и са й необходими шест години и друг мъж, за да осъзнае, че той е любовта на живота й. „Вторият ни брак беше по-щастлив и по-дълъг от първия“, признава с усмивка актрисата, която почина на 92 години през май 2014 г. Тя винаги с чувство за хумор и самоирония споделя сърдечните си увлечения, чиято кулминация е решението й да се разведе, да напусне театъра и да заживее в Англия с ученическата си любов. Звучи романтично, но когато променя тотално живота си, Таня е на 50 години, има внук и завидна сценична кариера.

„Моята любов с Дик беше наистина драматична история!“, споделя дъщерята на големия режисьор Николай Масалитинов. - До шести гимназиален клас учих във Френския колеж. Тогава ученичките си мерехме талиите, гладувахме, за да бъдем слаби и хубави. Но се разболях много тежко от жлези, бях на ръба на туберкулозата. Спаси ме големият специалист д-р Богданов. Когато се пооправих, майка игуменка - директорката на колежа, посъветва нашите да ме преместят в училище с по-лека програма. Тогава ме записаха в частния лицей на г-жа Кузмина. Бяхме 6 момичета и 7 момчета. Като постъпих, понеже бях нова, всички момчета взеха да ме ухажват.
Между нас с Дик се породи една полудетска, полуюношеска любов, без никакъв секс, разбира се! Когато бяхме в последния гимназиален клас през 1939 г., започна Втората световна война. Бащата на моя любим беше дребен чиновник в английското посолство. Майка му беше французойка от Монпелие. Бяха английски поданици и трябваше да заминат. Всеки ден се прощавахме, той седеше у нас до късно. И на 10 март цялото английско посолство замина за Истанбул. Дик ми пращаше много трогателни, много смешни любовни писма. Баща ми заповяда: „Всички писма от него да бъдат веднага унищожени!“, защото беше опасно. Аз обаче ги криех под дюшека. Когато се срещнахме отново в Англия, Дик ми показа моите писма, беше ги запазил...“

Войната разделя влюбените и дълги години научават откъслечни новини един за друг чрез бабата на Дик, която е рускиня. Нямала британски паспорт и останала в София. Таня е обещааваща студентка на Илия Петров в Художествената академия, но магията на театъра я завладява. Младата актриса е като шампанско - искри, блести, флиртува, обича да е заобиколена от ухажори, но е своенравна. Един от тях й поднася годежен пръстен с диамант в ресторант „България“, а тя го захвърля сред танцуващото множество. Луда глава! На 1 юни 1945 г. обаче Масалитинова се запознава с Леонид Есауленко - инженер-химик, син на богат индустриалец, достатъчно хитър да подари фабриката си на Съветския съюз след 9 септември. Трогнати от жест,а те оставят него и сина му на ръководни постове. Актрисата е по-скоро заинтригувана и очарована, отколкото влюбена. „Така ме ухажваше, така ми завъртя главата… Светът беше друг - мъжете тичаха подир жените, а днес е обратното. Или поне на мен така ми се струва - иронизира възрастта си актрисата. - Та той така ми завъртя главата, че за един месец се ожених за него! Направихме голяма сватба с официален годеж в червения салон на „България“ според обичая. Но точно в този ден получих писмо от Дик! От Индия. Бях като обезумяла, чудех се какво да правя. Отидох да взема писмото от баба му и й признах, че вечерта е официалният ми годеж. Мъдрата сдтарица ми каза: „Не сте се виждали четири години, това е доста време, пък и не се знае какъв е станал той... Аз познавам семейството на жениха ти, не се отказвай от годежа си, а пък ако съдбата е рекла, ще се видите по-късно…“ Аз винаги съм била откровена, затова разказах всичко и на бъдещия си съпруг. Тогава разбрах с какъв човек свързвам живота си. Той ме изслуша и отрони: „Ако смяташ, че не искаш да се оженим, аз ще поема вината върху себе си!“ Колко мъже са способни на подобна реакция!? Думите му много ме подкупиха, видях у него човека. Затова бях категорична: „Дала съм ти думата си, било каквото било!“ Оженихме се и живяхме заедно 25 години, роди ни се дъщеря. Мъжът ми беше много ревнив. Не крия, давала съм му поводи, дори имах една доста сериозна история, за която той не разбра. Срамувам се, но съм му изневерявала и с колеги, и с неколеги. Но отпразнувахме сребърна сватба. А аз бях на 49. И някъде вътре в себе си все си спомнях първата любов“, признава Таня.

По времето на социализма дори за народна артистка, каквато е Масалитинова, пътуването зад желязната завеса не е лесна работа. Но Есперантският театър обиколя света и тя започва да играе в него. Не знае есперанто, но говори няколко езика - руски, немски, френски и чешки, няма проблем да си учи ролите. При гастрол в Лондон едва успява да открие адреса на Дик. Той вече е разведен, има пораснал син. „Като се срещнахме, едва се познахме! Навремето беше доста едричко момче, а сега пред мен беше един висок, слаб мъж, с чадър на ръката като всички англичани. И той мене трудно ме позна - бяха минали 30 години. Но на разхдката в Хайд парк старото чувство се възвърна. Именно тогава започна голямата ми любов. Наистина беше лудост някаква! И все още се питам - защо така пламна наново? Дали е била младежка илюзия, която се разгоря? Това беше една фантазия и секс някакъв, закъснял. Но и защо закъснял - 50-годишна жена си е още млада жена!“, откровена е Таня.
Лондонската омая е кратка. Започват дългите и страстни писма. Масалитинова си урежда пътуване до Югославия за театрален фестивал, за да се види с Дик, той прекарва отпуската си на Черноморието. Приятелките на актрисата я съветват да не казва на мъжа си и да продължи с откраднатите срещи. Най-близката от тях обаче - колежката й Славка Славова, престава да й говори. Смята извънбрачната връзка за неморална. Един ден Таня признава на Леонид, че в живота й има друг мъж. Същият ден той си изнася багажа. „Внучето беше много нещастно, защото много обичаше дядо си... Много плаках тогава!“
През 1975 г. с Дик сключват брак. На сватбата им пее Леа Иванова, а съпругът на Славка - Иван Караньотов, им е кум тайно от жена си. Масалитинова подава молба за ранно пенсиониране от Народния театър и заминава за Лондон. „В началото всичко беше много хубаво, но после проумях, че бракът не е само любов, не е само леглото. Бракът е и приятелство. Констатирах, че нямам за какво да говоря с Дик. Ние бяхме от два различни свята. А и той беше банков чиновник, нямаше нищо общо с театъра, докато първият ми съпруг не пропускаше премиера. Леонид беше интелигентен, доцент в друга област, но разбираше от театър и беше мой почитател. Пък и не бях свикнала с пестеливостта на англичаните. Дик вървеше след мен да гаси лампите, изключваше парното, когато излизахме. Взех английски паспорт, започнах да уча езика в един курс, в който можех да бъда баба на съучениците си. При това ги бях излъгала с няколко години. Дори започнах да се замислям дали да не си намеря работа като прислужница. Представяте ли си народна артистка да чисти по къщите. Вече разбирах, че с бившия ми мъж имаше за какво да приказваме. С Дик говорехме само за миналото, но то се изчерпа... Започнаха да ми липсват България, приятелите, театърът... Носталгията ме гонеше страхотно! Щях да пукна от скука там, да се самоубия! Нещата между нас бавно изстинаха. Тогава Дик ме накара да върна съветския си паспорт и да остана само с английски. Страхувах се, че ако го направя, това може да ми отреже пътя към България, към дъщерята и внучето. Скарахме се. Разбрах, че трябва да се връщам. Много ми беше тежко, не отричам, защото имах още чувства към него. Като си тръгвах, той ми каза: „За тебе това беше една ученическа илюзия!“ Когато кацнах в София, дъщеря ми не ме позна. Толкова се бях променила. Прибрах се у дома и за първи път от месеци заспах. Беше 9 август 1976 г. На другия ден отидох в Народния театър. Директорът Дико Фучеджиев просто скъса заявлението ми за пенсия. Писах на Дик за развод, не получих отговор. Тогава се намеси външното министерство и ме разведоха. А него го обявиха за... безследно изчезнал - смее се Масалитинова. - Преживях нещо хубаво и емоционално, върнах се в младостта си. Много хубаво беше в началото и много скучно накрая. А когато отидох в милицията да върна английския си паспорт, човекът зад гишето щеше да припадне. Избяга с викове: „Това не е моят ресор.“

Междувременно, сякаш да й направи напук, първият й съпруг Леонид също се е оженил за 12 години по-млада от Таня съпруга, която злобно нарича предшественичката си „бабичката“. Бракът му обаче не върви. Новата жена мрази внучето му, защото дъщеря й е бездетна, а Есауленко обожава малкия Николай.
„Един ден Славка Славова ми каза: „Знаеш ли, че Леонид иска да се види с теб!“ Викам: „Славе, той си е женен човекът, няма да му се бъркам в живота!“ Тя обаче ми казва: „Те са също пред развод!“ Така Леонид започна тайно да идва при мен, оставаше да спи. Само Славка и внукът ни, който тогава беше на 8 години, знаеха, че се виждаме, и малкият беше много щастлив. Ние също. Все едно никога не се бяхме разделяли.“ Един ден, докато са в разгара на любовния си ренесанс, двамата чуват, че на вратата се звъни. Малкият защитник на влюбените, внукът Николай, казва: „Аз ще отворя, ще оправя работата!“ „Чухме го как казва на дъщеря ни: „Тата е заета, не може, няма да влизаш!“ Той не ми викаше „бабо“, а „Тата“... Но дъщеря ми, любопитна с кого толкова съм заета, влезе. Като видя баща си, щеше да припадне. Много се смяхме тогава! Не след дълго се оженихме отново!“, щастлива е Масалитинова от развръзката в живота си. С Леонид Есауленко живеят заедно още 26 години до неговата кончина.
„Много хубав ни беше вторият брак! Първият - не, и то по моя вина! Бях голяма флиртаджийка, обичах да ме ухажват! Той беше много ревнив, но и аз съм му давала поводи! Вторият пъ той държеше непременно да сключим граждански брак. Кумове ни станаха Славка и нейният съпруг Иван Караньотов.
Истинският ми брак фактически е с първия и с третия ми мъж, който е все един и същи човек. И мисля, че това е по-стабилната любов. Когато се събрахме отново, взехме внука и го отгледахме като син. Съпругът ми беше чудесен човек, изключително благороден, добър, широко скроен, много ме обичаше и всичко ми прости! И най-важното - той уважаваше професията ми и се радваше на всеки мой успех. А аз изкупих вината си, като го гледах така хубаво до последния му дъх“, завършва актрисата, която и в края на дните си не губи чувството си за хумор. В едно от последните си интервюта със самоирония признава: „Оперирах си окото и видях какъв дърт урунгел съм.“

Божествената ерекция на фараона

Американска професорка твърди, че фалосът на Тутанкамон има божествена сила

Американската професорка Салима Икрам обяви сензационно пред списание Archaeology, че пенисът на фараона Тутанкамон притежава „божествена сила“. Нейната статия предизвика такъв интерес сред туристите от цял свят, че скептиците подозират поръчка от страна на египетското правителство. Въпреки притеснителната обстановка и горещината хиляди любопитни обсаждат Долината на царете в Луксор - гигантско древно гробище, по-старо от прочутите пирамиди в Гиза. Най-много са посетителите край реставрираните врати пред вечния покой на Тутанкамон.

Малко история

Гробницата на Тутанкамон е открита през 1922 г. от двама британци - Хауърд Картър и лорд Карнарвън. В нея са съхранени непокътнати над 1700 артефакти, украшения и саркофаг от 110 кг чисто злато. Скоро след това лорд Карнарвън, който финансирал разкопките, умира от неизяснена болест. А след него още 22 души, участвали в експедицията и разкопките или просто присъствали при отварянето на гробницата, предават Богу дух. Това ражда легендата за проклятието на фараона, защото над вратата е разчетен надписът „Смъртта долита на бързи криле при тоя, що е дръзнал да наруши спокойствието на владетеля“.

В Луксор до входа на гробницата води новичка асфалтова пътека. Ниският свод се охранява от полицаи в бели униформи. По задушния тъмен коридор, напомнящ на средновековен затвор, се стига до сумрачна стаичка с фрески. Там на мраморен постамент се извисява саркофагът с мумията на фараона. В интерес на истината става дума за точно копие. Оригиналът е изпратен за реставрация в Каирския исторически музей, където мумията е била изследвана от специалиста по Древен Египет проф. Салима Икрам. За проучването си тя избрала само една-единствена част от тялото на фараона - най-интимната. И установила, че загадката на Тутанкамон е в половия му член.

Озирис слуша зова на плътта

„Тутанкамон умира съвсем млад - на 18 години, разказва проф. Икрам. Той не е оставил потомство. Жена му родила две близначки, които починали, преди да навършат месец. Тогава вещите древноегипетски жреци решили да поправят тази несправедливост, па макар и в отвъдното. Те извършили специален обряд, за да добие фараонът полова мощ в задгробния свят. Свещенослужителите балсамирали неговия орган под ъгъл 90 градуса. Подобно нещо не може да бъде видяно при другите мумии на фараони. След това облели тялото на Тутанкамон с черна смола - също част от магическия обряд.“

Според теорията на Салима Икрам (на снимката) ритуалът трябвало да приравни сексуалната сила на покойния до тази на бога на мъртвите Озирис. В резултат на това Тутанкамон след смъртта си сам се превърнал в бог, чието покровителство обещава полово дълголетие и плодовитост. „Пенисът в състояние на ерекция е най-мощното средство за извикване на Озирис. По същество половият член представлява квинтесенция на символите на възраждане и възкресение, създадени в чест на това божество“, обяснява професорката в своя научен труд. По мнението на Икрам пенисът на фараона като артефакт има далеч не само научна, а и мистична стойност. Мнозина и в съвременния свят вярват в древноегипетската магия, в проклятието на фараоните и приписват на мумията на Тутанкамон чудодейни сили. Например свързват последните политически събития в Египет от падането на Мубарак насам – революцията, безредиците, военния преврат, намесата на ислямистите, с това, че са разтревожили мумията, пренасяйки я от гробницата в Каирския музей.

Пенис под охрана

Особен интерес сред задълбочените изследователи на мистиката предизвикват гениталиите на фараона. През 1968 г. британският учен Роналд Харисън, правейки рентгеново проучване на мумията, забелязал отсъствие на мъжки полов орган, макар да бил надлежно описан при предишните изследвания. Археолозите решили, че мъжкото достойнство на Тутанкамон е откраднато, за да бъде продадено на колекционер. Едва преди година управителят на египетския Върховен съвет по съхраняване на древните паметници Захи Хавас сложил край на спекулациите и слуховете: „Пенисът никога не е изчезвал. При компютърната томография на тялото на Тутанкамон мумифицираният орган бе открит в пясъка, където се съхранява тялото“, заявил Хавас в интервю за международния научнопопулярен канал „Дискавъри“. Но много учени се усъмнили в думите му. „По наши сведения мумифицираният фалос е сменил няколко собственици и впоследствие е бил върнат на Каирския музей от американски колекционер, пожелал името му да остане в тайна“, разказва ученикът на Роналд Харисън - британският египтолог Джон Ейкърсли. - Интересът към пениса на Тутанкамон винаги е бил голям, а сега, когато проф. Салима Икрам му приписа „божествен статут“, той ескалира неимоверно.“

Поклонничеството на туристи и любители на мистиката към гробницата на Тутанкамон и неговата мумия, която се пази в Каирския музей, продължава да расте. Учените се притесняват, че върху чудодейния пенис може да бъде извършено ново покушение, и призовават властите в Египет да засилят мерките за безопасност.

За списание "ТЕМА"

Д-р Милен Врабевски – тайният благодетел

Магдалена Гигова

 
Убедени сте, че столична община финансира паметника на Самуил за 1000-годишнината му? Нищо подобно! Сигурни сте, че нашата държава поддържа българските военни гробища в Македония? Дълбоко грешите! Възхитени сте, че Гърция е почистила гроба на цар Самуил и е сменила надрасканата табелка с нова? Пълна заблуда! Всички тези, а и още много родолюбиви дела се дължат на един-единствен човек и щедростта му – д-р Милен Врабевски. Неговата фондация „Българска памет” представи инициативата за монумент на българския владетел в София още в началото на годината пред президента Плевнелиев и кротко, но настъпателно осъществи проекта от организирането на конкурс между скулпторите чак до изливането на фигурата. И вече се е заела със същото, но за княз Борис Първи. Отново поддържаната от Врабевски организация заведе в Гърция 16 български и 16 македонски младежи, които с разрешение на местните власти почистиха гроба на Самуил, без смешния спор чий точно цар е бил той.
Всяка година на 6 май наши и македонски гвардейци изпъват снага на българските военни гробища, където свещеници от двете страни заедно почитат паметта на падналите войни, а после сядат на обща трапеза, събрани от Милен. Пак той без да вдига шум плаща кандидат-студентските курсове на 500 ученици от Източните Родопи, които постигат почти 100 процента успеваемост по програмата „Път към университета”.
Венец на благотворителната му дейност, обаче са пролетните и есенни семинари (поредният започва на 27 октомври) за отличници от Бесарабия, Молдова, Украйна, Западните покрайнини, Македония и България. „Така осъществявам националния идеал”, усмихва се Милен. Повече от 300 младежи с български корен от години се срещат във Варна, посещават лекции, забавляват се заедно и се опознават, а след това Врабевски ги изпраща в Брюксел, за да видят колко добре е поставена страната ни в Европейския парламент, да се срещнат с родните депутати там и да се уверят, че макар и извън България общностите им не са забравени.  И неусетно и за самите тях да се превърнат в посланици на европейската интеграция по своите земи. До този момент общият им брой надхвърля 3000. За тази инициатива м.г. българският лекар бе избран за Европейски гражданин на годината в престижната компания на Валери Петров. Веруюто на дарителя е простичко: „Когато не достига ресурс на държавата, а идеята има смисъл, с радост добавям средства. Така ресурсите на големите дарители могат да се съгласуват с националните приоритети”.  
След толкова изброени добри дела, обаче първият въпрос, който възниква е „Откъде един доктор има толкова пари за раздаване?!”.  На това Милен отговаря „Ако си бях купил яхта или „Бентли” никой нямаше да ме пита, но понеже давам за благотворителност, се чудите”.  Варненецът Врабевски е създател и собственик на просперираща фирма за клинични изследвания с клонове в 13 европейски държави. „Странното е”, че дава голяма част от печалбата си за патрионтични каузи. Другото странно е как бизнесът му успява да върви, след като той лично обикаля общностите, които подпомага. „Обградил съм се с правилните хора”, усмихва се Милен и се хвърля в поредния си проект – да убеди евреите по света, че освен 50-те хиляди спасени от българския народ техни сънародници, поне още 40 хиляди са оцелели, благодарение на издадените от наши дипломати по света транзитнни визи, с които са се добрали до Обетованите земи. След няколко семинара в Израел и безброй финансирани изследвания, емисари на проекта заминават за САЩ, за да просвещават тамошната юдейска общност за заслугите на България.
Обикновеният въпрос „Колко деца имате?”, в случая на Врабевски получава  стряскащ за демографската ни действителност отговор „Около 27”. Единствената възможна реакция е „?!?!”. Спокойно, просто Милен и съпругата му Роси имат общо пет свои деца, а фондация „Българска памет” е платила ин витрото на останалите. Когато връчват първите ваучери, изтеглени на лотариен принцип на ощастливените бездетни двойки, последната от късметлийките, 42-годишна украинка, благородно заявява „Аз имам няколко безуспешни опита и предлагам да поделя парите с едно момиче, което има повече шансове”. Естествено, Милен и Роси, поемат процедурата и на младата жена. След този жест украинката ражда близнаци. А дарената сума за появата на повече българчета, през годините е надхвърлила 100 000 лева.
Преди две години,  заради благотворителната си дейност, Врабевски получава покана за срещата на „Клинтън глобъл инишитив” – фондацията на бившия американски президент, през която подобрява живота на 22 млн. души годишно чрез проекти за повече от 2 млрд. долара. Близостта с организацията на Бил Клинтън затвърждава убеждението на световните музиканти Саймън Филипс и Джоузеф Уилямс от една от най-успешните групи „Тото” да запишат втория албум на д-р Врабевски  My kind of loving (Моят начин да обичам – англ.). При това в студиото им в Лос Анджелис. Милен е завършил английска гимназия и за удоволствие твори рок-послания, които очевидно стигат до сърцата, защото първият му албум The power of mind (Силата на мисълта), който се изпълнява от Джон Лоутън от „Юрая Хийп”, влиза под номер 49 в Топ 50 на световна класация за класически рок през 2012 г. Както всичко друго, и музикалният проект на лекаря довежда до мащабна реализация. Като форма на борба с чалгизацията на младото поколение, той създава най-модерното звукозаписно студио на Балканите „Интелиджънт мюзик” с роял „Стейнуей” и тавани високи 4,8 метра за по-добра акустика.  
За третия албум на Милен Врабевски ентусиазираният Саймън Филипс се е заел да покани още световни музиканти. Естествено, всички приходи отиват до стотинка за благотворителност. И никой не знае за това. Лекарят това и предпочита - да бъде „Тайният благодетел”.  

Генетично обременен с родолюбие

Произхождам  от стар революционен род, горд е с произхода си Милен. По бащина линия  предците ми Хаджи Станьо Врабевски и племенниците му Станчо и Станьо (от убития от османлиите негов брат Иван) били сподвижници на Георги Раковски и Васил Левски. Хаджи Станьо е председател на местния революционен комитет и редом с това най-богатият човек в региона. Когато се събирала областната управа, първенците не смеели да взимат решения без него и ако бил на гурбет, го изчаквали да се върне. След обира на турската поща в Арабаконак през 1872 г. и тримата са заловени от османската власт и заточени в Диарбекир. Единият брат издъхва от побоищата там, другият оцелява и успява да избяга с чичо си и с Петко Милев Страшния, секретар на комитета. Последните двама се сродяват веднага след войната (откъдето продължава рода ми), а хаджи Станьо става първия кмет на Тетевен и дава парите от касата на комитета на държавата.

По майчина линия прапрадядо ми Стойко Бойчев, е шипченски опълченец, родом от Лозенград, Източна Тракия. Въпреки че е бил осигурен до живот, Стойко си остава комита по кръв и веднага щом започва Илинденско-Преображенското въстание, грабва пушката, отива на Петрова нива и загива в едно от първите сражения с османските войски. Прадядо ми Стоян Тодоров е герой от две войни за Национално обединение – има орден за храброст от атаката на Одрин, 1913 г. и Криволак, 1915 г. Вяравам в родовата и националната памет и съм, така да се каже „генетично обременен“ с родолюбие.

 

 

Пачуърк от чувства

Отговорният редактор на отдел „Стил” във вестник „Преса” издаде любовните истории на известни българи в книгата "Шепот от стари дантели"

 

„Пачуърк от чувства” – така отговорният редактор на отдел „Стил” във вестник „Преса” Магдалена Гигова нарича 43-те любовни истории на известни българи, които е събрала в книгата си „Шепот от стари дантели”. Събирала ги е от късчета любов, описани в спомени, интервюта, статии, мемоари, книги, прашни клюки и не малко лични срещи.

От историите, вече публикувани във вестник „Преса”, с изненада научаваме, че някои от класиците, които сме свикнали да ни гледат строго от учебниците по история, музика или литература, са били големи палавници, а други – отчаяни романтици. 

Дядо Петко Славейков, например, е водел двойнствен живот. Имал е жена с осем деца в Трявна, но любовта му е била племенницата на Раковски – Катерина, с която живеел като със съпруга в Цариград. Банкерът Атанас Буров пък зарязва пред олтара любимата си, напуска поста на заместник председател на Народното събрание, за да се бие в Балканската война и чак след това се жени. А съпругата на Богдан Филов извикала в Народния съд „Разстреляйте ме заедно с него!”

Премиерата на книгата в „Бедрум премиум клуб” бе открита с красивото изпълнение на българо-грузинския дует Назар и Нино. Кулминацията на вечерта обаче бе бодиартът на Иван Яхнаджиев върху тялото на бизнесдамата и световна шампионка на 100 метра за ветерани Мерлин Арнаудова. Тя блесна на подуима, не само заобиколена от десетките искрящи фойерверки на „Огнена хризантема”, но и с вградената в прическата й книга! Балерините на „Бедрум” също допълваха усещането за любов, изпълнявайки сцени от „Мулен Руж”. 

Над 200 приятели на авторката се бяха събрали за да отбележат вълнуващото събитие. Сред тях бяха издателката на книгата Светлана Тилкова-Алена със съпруга си Андрей, първият зам.-главен редактор на „Преса” Валерия Велева, писателят Димитър Шумналиев, д-р Ангел Енчев, актрисата Евелина Борисова, радващата се на свободата си след „ВИП брадър” Ива Екимова, радио и тв водещата Ива Дойчинова, Лейди Свят Цвети Разложка, носителките на короната на „Мисис България” Паолина Петракиева, Елена Караколева и Роси Стойчева, първата „Мисис Баба” Капка Амзина,  продуцентът на конкурси за красота Меги Савова, водещият Драго Драганов, дизайнерката София Борисова, собственикът на „Квят” Павел Цветков и съпругата му Едита, Слава Рачева – „Педя човек, лакът брада”, Венци Мартинов, Катя Близнакова и много други.

През цялата вечер звучеше музика от албумите „Пауър ъф майнд” и „Май кайнд ъф ловин”, създадени от спонсора на книгата д-р Милен Врабевски. Основателят на фондация „Българска памет”, известна с родолюбивите си начинания, пише музика, направила впечатление на световни звезди до степен да се съгласят да я изпълнят. Първият албум е записан от Джон Лоутън от „Юрая хийп”, а вторият – от Саймън Филипс и Джоузеф Уилямс от група „Тото”. За качествените напитки се погрижиха „Балкан импорт” и „Авенди”, а първите 10 купили „Шепот от стари дантели” получиха ваучери от център за лазерна епилация „Версус” за безплатна процедура и голямо намаление.   

Магдалена Гигова е посветила книгата си на половинката си Николай, с когото са заедно от 30 години!

 

Цял живот Каралийчев носи в тялото си куршум от любов

След като дъщеричката му Ани умира невръстна, писателят създава повестта си „Ането”

Великите любови - вестник "Преса"

Магдалена ГИГОВА

Писателят Ангел Каралийчев 45 години не разрешава на лекарите да отстранят куршума, пронизал тялото му и заседнал в кожата на гърба. Смята го свой пазител, защото се е отклонил от пътя си и не е засегнал сърцето. Изстрелът обаче не е бойна рана, а е от любов. Каралийчев прави опит за самоубийство, след като поставя на възлюблената си, актрисата Вела Ушева, ултиматум „Или театърът, или аз” и тя избира сцената. Младият литератор се затваря в стаята си и опира пистолета в гърдите си. Линейката го откарва почти бездиханен, дни наред докторите от някогашната болница “Червен кръст” (днешния “Пирогов”) едва успяват да го изтръгнат от лапите на смъртта. Една сутрин в стаята на страдалеца влетява като хала развълнувана млада дама. За да я пуснат при Ангел, е излъгала, че му е годеница.

Вела Ушева вече е наела файтон, който откарва писателя в триетажния дом на семейството й точно срещу паметника на Патриарх Евтимий. Той няма сили да протестира, нито да отрече, че е обвързан с Вела. Важното е, че раненият се съвзема под грижите на най-изтъкнатите софийски лекари. А в столичните арт среди всички вече са убедени, че са годеници. Но до женитбата им има доста време.
Как се срещат Ангел и Вела, които на пръв поглед са от различни светове? Тя е 8 г. по-голяма, завършила е актьорско майсторство в Германия и веднага е назначена в Народния театър, където за нея се говори като за явно дарование. Ушева е направила и филмовия си дебют с главна роля в „Под старото небе” по сценарий на Цанко Церковски. Там играе хубавицата Севдана, която връхлетяна от нещастия полудява и умира в ръцете на дядо си (легендарния актьор Иван Попов). Актрисата е от видно столиччно семейство. Баща й е офицер, а майка й Елена Ушева е първата модистка, възродила българските шевици в съвременните тоалети на известните българки. Тя ипотекира къщата си, за да организира курсове по везмо на бедни млади момичета и да прави изложби на наши народни бродерии в Белгия, Чехия, Германия и Франция. В дома й е редакцията и на най-четеното женско списание (заради кройките и рецептите), но също така и заради произведенията на най-тачените български автори от началото на ХХ век, които публикува.
Ангел Каралийчев пък е безпаричен и гладен студент, който след четири години в химическия факултет има само два взети изпита – по френски и по ботаника и от немай къде се е преместил да учи дипломация. Приятелите дори са му лепнали прякора Множко Гладнев, покрай вечно празния стомах и джобове. С присъщото си чувство за хумор, той започва с този псевдоним да подписва разказите, които пише на скучните му лекции. Семейството му в родната му Стажица е неграмотно и бедно и всички се чудят откъде младежът е наследил любовта към литературата и образния език. А той не може да бъде скрит – наднича от всеки разказ в първия му сборник „Ръж”, издаден от Георги Бакалов.
Студентът и актрисата се срещат по волята на майка й и сестрата на Дора Габе – Бела Казанджиева. Елена Ушева е притеснена, че дъщеря й ще остане стара мома, заради отдадеността си на актьорската професия. В началото е скептична, когато Бела й казва, че познава момък тъкмо като за нея. Уж случайната сгледа минава успешно и двете скрояват любовна клопка за елегантната актриса и студентът с непокорен перчем и топли кафяви очи. Ушева старша купува билети за филм с Чарли Чаплин за кино „Модерен театър” за нея и дъщеря й. Бела и Дора Габе пък замъкват Каралийчев, който живее под наем при родителите им, почти насила. Сватовниците се оказват пророчици. „Това беше любов от пръв поглед”, спомня си Вела след години и добавя, че още същата вечер писателят я попитал: „Вие бихте ли се омъжили за актьор? В никой случай!”, категорична е актрисата. „А за писател?” – веднага изстрелал той. Отговорът „О, не мога да си представя, че ще е щастлив бракът между актриса и писател” го кара задълго да замълчи. Той не се отчайва и решава да действа докрай. Започва настоятелно да я ухажва. Положението й на търсена и обожавана актриса обаче го хвърля в смут. Най-красивите мъже от сцената на Народния театър тичат подире й, критиците я обсипват с хвалебствия, а поклонниците с цветя. Той започва да я укорява, че полата й е неприлично къса, забранява й да се спира при почитателите, които я очакват с букети след представление. Една вечер дори взима цветята им и ги стъпква, за да остане в ръцете й само неговата скромна китка. Така се стига до фаталната вечер, когато Каралийчев изстрелва осем грама олово към сърцето си, но куршумът минава на сантиметър от него. Потресът от тази негова постъпка укротява ревността му, а Вела пък решава, че без театъра може, но без любимия си – не. Взели решение да се оженят, двамата заедно изхвърлят пистолета в езерото с лилиите в Борисовата градина. На сватбата за кумове са поканени писателката Ана Каменова и юристът и дипломат проф. Петко Стайнов, но в последния момент той се разболява и пред олтара го представлява поетът Николай Лилиев. Актрисата сама извезва сватбената си рокля с червена коприна в стил българска шевица, както я е учила майка й и с нея президвиква фурор в Париж, където младоженците са на сватбено пътешествие.
След няколко блестящи роли на сцената на Народния, Вела Ушева се превръща във вярна спътница на Ангел Каралийчев. За нещастие първото им дете – Иван умира едва на няколко месеца през 1931 г. Две години по-късно се ражда дъщеричката им. Кръщават я Ани – на кумата. Малката расте здраво и слънчево дете, дори печели награда за най-добре гледано бебе. Преди да навърши три годинки, обаче момиченцето предава Богу дух. Една от версиите за смъртта му е прехранване, но другата – несъвместимост на родителите, кара опечалените Ангел и Вела да не помислят за друго дете. Той спира да пише и се затваря в себе си, тя се опитва сама да изживее мъката си. Каралийчев изплува от трагедията по единствения възможен начин – заключва се в една от стаите и не излиза, докато не написва трескаво и задъхано най-превежданото си и издавано произведение – повестта „Ането”.
Следват години на семейна хармония, в които Вела предано редактира и печата на машина ръкописите на мъжа си, търчи по редакциите да ги носи или да взима хонорарите му, докато той се разтушава на риболов с Никола Фурнаджиев. Ушева му превежда и приказки от няколко езика за вдъхновение, прави справки за книгите му.

 
Голямата бомбардировка през 1944 г. разрушава къщата им. 12 години семейството живее под наем в съседство, докато построят кооперация на мястото на срутената сграда. Вела влага целия, наследен от майка си вкус в подредбата на новия им дом. В него властва българският стил. Навсякъде са постлани черги и чипровски килими, закачени са бродерии и тъкани ковьорчета. Обзавеждането е с резбовани дъбови мебели. В средата на просторния хол в ниска масичка е вградена кована медена тепсия. Диванът, на който Каралийчев отдъхва следобед е застлан с родопски китеници. “Дивен дом!”, възкликва руският писател Константин Паустовски, когато гостува на семейството през 1959 г.
На най-светлото място, между двата прозореца е бюрото на Ангел – вечно отрупано с ръкописи. Единственото подредено нещо върху него са тънко подострените моливи. Наоколо му са строени безкрайните рафтове с книги.
Бракът на Ушева и Каралийчев продължава 41 години до кончината на писателя през 1972 г. Благодарение и на себеотрицанието на съпругата му, Ангел е най-издаваният български автор след Иван Вазов, а творбите му са преведени на близо 50 езика. През последните 7 години от живота си той е напълно обездвижен от тежка болест и разчита изцяло на половинката си. Вела си отива осем години след любимия си. Днес домът им е негов музей, тъй като го нямат наследници и го завещават на държавата.

Контрапункт

Прострелва заради дългове от хазарт

По спомени на съвременници младият Каралийчев залитал по хазарта. Осъмвал пред рулетката в Юнион клуб и не е изключено да си е теглил куршума при невъзможността да покрие дълговете си. Самата Ушева си спомня, че начинаещият писател едни ден я завел в най-луксозния магазин и я накарал да си избере най-скъпия плат за палто и яка от полярна лисица. Когато полюбопитствала как така изведнъж се е опаричил, той й отвърнал, че спечелил 10 000 лева на рулетка. На последното й представление в Народния театър пък й подарил за късмет в новия живот сребърна икона, същи придобита на комар.

Други пък твърдят, че авторът с леви (по онова време) убеждения е изпаднал в униние покрай събитията след въстанието през 1923 г.

Достоверно звучи и разказът пред в. „Дума” на личния шофьор на писателя - Иван Кръстев, който си спомня: „ Чувал съм да казват за Каралийчев: "Него и куршум не го лови!". Много злобни и бездарни съперници имаше писателят, но винаги е оцелявал в прекия и преносен смисъл на думата. Дори от собствения куршум... С ръцете си съм напипвал оловото, с него го и заровихме. Ето какво съм записал в дневника си след разговора ни за "куршумената" случка:
"Бях отчаян - сподели ми Каралийчев. - Стрелях се. Куршумът и до днес е на гърба ми. Няколко пъти лекарите ме уговаряха да го извадят... Защо ли не се съгласявах: той се е самоизолирал под кожата и си "живее" отделно от мене; благодарен съм му, че ме остави жив... Това, в което вярвах, се разпадаше пред очите ми; бедността, недоимъкът на пари ме измъчваха... След като се гръмнах, ме закараха в болницата на Червения кръст. Всичко ми беше като в полусън. Една заран чух истински глас - висок, развълнуван женски глас: "Пуснете ме да вляза, тук лежи годеникът ми!" Отворих очи - моята бъдеща съпруга Вела. Щом разбрала, че съм в болницата, дотърчала и започнала да се разпорежда: "Той се е стрелял заради мене. Ние сме сгодени. Ще го взема да го лекувам вкъщи... Ще си го взема!".

По онова време Вела беше не само актриса, а и рецитаторка, знаеше наизуст моите разкази "Росенският каменен мост" и "Струна". Между нас - повече нищо не е имало, но слухът продължаваше да гърми, че Ангел се е стрелял заради Вела, която му била направила магия. И аз - ща не ща - трябваше да се задомя... Заведох я в студентската си квартира. Мислех, че всичко това ще е временен каприз, че галеницата на Ушеви скоро ще си вземе модната шапка и вносните ръкавици и ще си отиде, или пък аз щях да запраша нанякъде... Уви! Никола Фурнаджиев ме посъветва: "Къде ще мърдаш братко? От влюбена жена бягане няма!" И аз се примирих..."

Версия

Последната му тръпка е детска учителка

В клюкарските писателски среди се мълви, че на 55 години писателят изживява последната си любов с очарователната детска учителка Мария. Мъжът й, който е военен е наясно, но си трае. Вела Ушева също запазва хладно мълчание. Близки до Каралийчев намекват, че по онова време риболовните излети са само повод да се виждат с любимата.

Когато Ангел си отива от живота, на погребението му в ритуалната зала влиза непозната за околните дама, оставя пред ковчега 50 карамфила, отминава вдовицата с каменно лице и избира тъмнината на най-отдалечения ъгъл, за да остане на церемонията. В опечалената дама разпознават Мариа.