Д-р Милен Врабевски – тайният благодетел
Магдалена Гигова
Убедени сте, че столична община финансира паметника на Самуил за 1000-годишнината му? Нищо подобно! Сигурни сте, че нашата държава поддържа българските военни гробища в Македония? Дълбоко грешите! Възхитени сте, че Гърция е почистила гроба на цар Самуил и е сменила надрасканата табелка с нова? Пълна заблуда! Всички тези, а и още много родолюбиви дела се дължат на един-единствен човек и щедростта му – д-р Милен Врабевски. Неговата фондация „Българска памет” представи инициативата за монумент на българския владетел в София още в началото на годината пред президента Плевнелиев и кротко, но настъпателно осъществи проекта от организирането на конкурс между скулпторите чак до изливането на фигурата. И вече се е заела със същото, но за княз Борис Първи. Отново поддържаната от Врабевски организация заведе в Гърция 16 български и 16 македонски младежи, които с разрешение на местните власти почистиха гроба на Самуил, без смешния спор чий точно цар е бил той.
Всяка година на 6 май наши и македонски гвардейци изпъват снага на българските военни гробища, където свещеници от двете страни заедно почитат паметта на падналите войни, а после сядат на обща трапеза, събрани от Милен. Пак той без да вдига шум плаща кандидат-студентските курсове на 500 ученици от Източните Родопи, които постигат почти 100 процента успеваемост по програмата „Път към университета”.
Венец на благотворителната му дейност, обаче са пролетните и есенни семинари (поредният започва на 27 октомври) за отличници от Бесарабия, Молдова, Украйна, Западните покрайнини, Македония и България. „Така осъществявам националния идеал”, усмихва се Милен. Повече от 300 младежи с български корен от години се срещат във Варна, посещават лекции, забавляват се заедно и се опознават, а след това Врабевски ги изпраща в Брюксел, за да видят колко добре е поставена страната ни в Европейския парламент, да се срещнат с родните депутати там и да се уверят, че макар и извън България общностите им не са забравени. И неусетно и за самите тях да се превърнат в посланици на европейската интеграция по своите земи. До този момент общият им брой надхвърля 3000. За тази инициатива м.г. българският лекар бе избран за Европейски гражданин на годината в престижната компания на Валери Петров. Веруюто на дарителя е простичко: „Когато не достига ресурс на държавата, а идеята има смисъл, с радост добавям средства. Така ресурсите на големите дарители могат да се съгласуват с националните приоритети”.
След толкова изброени добри дела, обаче първият въпрос, който възниква е „Откъде един доктор има толкова пари за раздаване?!”. На това Милен отговаря „Ако си бях купил яхта или „Бентли” никой нямаше да ме пита, но понеже давам за благотворителност, се чудите”. Варненецът Врабевски е създател и собственик на просперираща фирма за клинични изследвания с клонове в 13 европейски държави. „Странното е”, че дава голяма част от печалбата си за патрионтични каузи. Другото странно е как бизнесът му успява да върви, след като той лично обикаля общностите, които подпомага. „Обградил съм се с правилните хора”, усмихва се Милен и се хвърля в поредния си проект – да убеди евреите по света, че освен 50-те хиляди спасени от българския народ техни сънародници, поне още 40 хиляди са оцелели, благодарение на издадените от наши дипломати по света транзитнни визи, с които са се добрали до Обетованите земи. След няколко семинара в Израел и безброй финансирани изследвания, емисари на проекта заминават за САЩ, за да просвещават тамошната юдейска общност за заслугите на България.
Обикновеният въпрос „Колко деца имате?”, в случая на Врабевски получава стряскащ за демографската ни действителност отговор „Около 27”. Единствената възможна реакция е „?!?!”. Спокойно, просто Милен и съпругата му Роси имат общо пет свои деца, а фондация „Българска памет” е платила ин витрото на останалите. Когато връчват първите ваучери, изтеглени на лотариен принцип на ощастливените бездетни двойки, последната от късметлийките, 42-годишна украинка, благородно заявява „Аз имам няколко безуспешни опита и предлагам да поделя парите с едно момиче, което има повече шансове”. Естествено, Милен и Роси, поемат процедурата и на младата жена. След този жест украинката ражда близнаци. А дарената сума за появата на повече българчета, през годините е надхвърлила 100 000 лева.
Преди две години, заради благотворителната си дейност, Врабевски получава покана за срещата на „Клинтън глобъл инишитив” – фондацията на бившия американски президент, през която подобрява живота на 22 млн. души годишно чрез проекти за повече от 2 млрд. долара. Близостта с организацията на Бил Клинтън затвърждава убеждението на световните музиканти Саймън Филипс и Джоузеф Уилямс от една от най-успешните групи „Тото” да запишат втория албум на д-р Врабевски My kind of loving (Моят начин да обичам – англ.). При това в студиото им в Лос Анджелис. Милен е завършил английска гимназия и за удоволствие твори рок-послания, които очевидно стигат до сърцата, защото първият му албум The power of mind (Силата на мисълта), който се изпълнява от Джон Лоутън от „Юрая Хийп”, влиза под номер 49 в Топ 50 на световна класация за класически рок през 2012 г. Както всичко друго, и музикалният проект на лекаря довежда до мащабна реализация. Като форма на борба с чалгизацията на младото поколение, той създава най-модерното звукозаписно студио на Балканите „Интелиджънт мюзик” с роял „Стейнуей” и тавани високи 4,8 метра за по-добра акустика.
За третия албум на Милен Врабевски ентусиазираният Саймън Филипс се е заел да покани още световни музиканти. Естествено, всички приходи отиват до стотинка за благотворителност. И никой не знае за това. Лекарят това и предпочита - да бъде „Тайният благодетел”.
Генетично
обременен с родолюбие
Произхождам от стар революционен род, горд е с произхода си Милен. По бащина
линия предците ми Хаджи Станьо Врабевски
и племенниците му Станчо и Станьо (от
убития от османлиите негов брат Иван) били сподвижници на Георги Раковски и
Васил Левски. Хаджи Станьо е
председател на местния революционен комитет и редом с това най-богатият човек в
региона. Когато се събирала областната управа, първенците не смеели да взимат
решения без него и ако бил на
гурбет, го изчаквали да се върне. След обира на турската поща в Арабаконак през
1872 г. и тримата са заловени от османската власт и заточени в Диарбекир.
Единият брат издъхва от побоищата там, другият оцелява и успява да избяга с
чичо си и с Петко Милев
Страшния, секретар на комитета. Последните двама се сродяват веднага след
войната (откъдето продължава рода ми), а хаджи Станьо става първия кмет на
Тетевен и дава парите от касата на комитета на държавата.
По майчина линия
прапрадядо ми Стойко Бойчев, е шипченски опълченец, родом от Лозенград, Източна
Тракия. Въпреки че е бил осигурен до живот, Стойко си остава комита по
кръв и веднага щом започва Илинденско-Преображенското въстание, грабва пушката,
отива на Петрова нива и загива в едно от първите сражения с османските войски.
Прадядо ми Стоян Тодоров е герой от две войни за Национално обединение – има орден за храброст от
атаката на Одрин, 1913 г. и Криволак, 1915 г. Вяравам в родовата и националната
памет и съм, така да се каже „генетично обременен“ с родолюбие.
