Цял живот Каралийчев носи в тялото си куршум от любов

След като дъщеричката му Ани умира невръстна, писателят създава повестта си „Ането”

Великите любови - вестник "Преса"

Магдалена ГИГОВА

Писателят Ангел Каралийчев 45 години не разрешава на лекарите да отстранят куршума, пронизал тялото му и заседнал в кожата на гърба. Смята го свой пазител, защото се е отклонил от пътя си и не е засегнал сърцето. Изстрелът обаче не е бойна рана, а е от любов. Каралийчев прави опит за самоубийство, след като поставя на възлюблената си, актрисата Вела Ушева, ултиматум „Или театърът, или аз” и тя избира сцената. Младият литератор се затваря в стаята си и опира пистолета в гърдите си. Линейката го откарва почти бездиханен, дни наред докторите от някогашната болница “Червен кръст” (днешния “Пирогов”) едва успяват да го изтръгнат от лапите на смъртта. Една сутрин в стаята на страдалеца влетява като хала развълнувана млада дама. За да я пуснат при Ангел, е излъгала, че му е годеница.

Вела Ушева вече е наела файтон, който откарва писателя в триетажния дом на семейството й точно срещу паметника на Патриарх Евтимий. Той няма сили да протестира, нито да отрече, че е обвързан с Вела. Важното е, че раненият се съвзема под грижите на най-изтъкнатите софийски лекари. А в столичните арт среди всички вече са убедени, че са годеници. Но до женитбата им има доста време.
Как се срещат Ангел и Вела, които на пръв поглед са от различни светове? Тя е 8 г. по-голяма, завършила е актьорско майсторство в Германия и веднага е назначена в Народния театър, където за нея се говори като за явно дарование. Ушева е направила и филмовия си дебют с главна роля в „Под старото небе” по сценарий на Цанко Церковски. Там играе хубавицата Севдана, която връхлетяна от нещастия полудява и умира в ръцете на дядо си (легендарния актьор Иван Попов). Актрисата е от видно столиччно семейство. Баща й е офицер, а майка й Елена Ушева е първата модистка, възродила българските шевици в съвременните тоалети на известните българки. Тя ипотекира къщата си, за да организира курсове по везмо на бедни млади момичета и да прави изложби на наши народни бродерии в Белгия, Чехия, Германия и Франция. В дома й е редакцията и на най-четеното женско списание (заради кройките и рецептите), но също така и заради произведенията на най-тачените български автори от началото на ХХ век, които публикува.
Ангел Каралийчев пък е безпаричен и гладен студент, който след четири години в химическия факултет има само два взети изпита – по френски и по ботаника и от немай къде се е преместил да учи дипломация. Приятелите дори са му лепнали прякора Множко Гладнев, покрай вечно празния стомах и джобове. С присъщото си чувство за хумор, той започва с този псевдоним да подписва разказите, които пише на скучните му лекции. Семейството му в родната му Стажица е неграмотно и бедно и всички се чудят откъде младежът е наследил любовта към литературата и образния език. А той не може да бъде скрит – наднича от всеки разказ в първия му сборник „Ръж”, издаден от Георги Бакалов.
Студентът и актрисата се срещат по волята на майка й и сестрата на Дора Габе – Бела Казанджиева. Елена Ушева е притеснена, че дъщеря й ще остане стара мома, заради отдадеността си на актьорската професия. В началото е скептична, когато Бела й казва, че познава момък тъкмо като за нея. Уж случайната сгледа минава успешно и двете скрояват любовна клопка за елегантната актриса и студентът с непокорен перчем и топли кафяви очи. Ушева старша купува билети за филм с Чарли Чаплин за кино „Модерен театър” за нея и дъщеря й. Бела и Дора Габе пък замъкват Каралийчев, който живее под наем при родителите им, почти насила. Сватовниците се оказват пророчици. „Това беше любов от пръв поглед”, спомня си Вела след години и добавя, че още същата вечер писателят я попитал: „Вие бихте ли се омъжили за актьор? В никой случай!”, категорична е актрисата. „А за писател?” – веднага изстрелал той. Отговорът „О, не мога да си представя, че ще е щастлив бракът между актриса и писател” го кара задълго да замълчи. Той не се отчайва и решава да действа докрай. Започва настоятелно да я ухажва. Положението й на търсена и обожавана актриса обаче го хвърля в смут. Най-красивите мъже от сцената на Народния театър тичат подире й, критиците я обсипват с хвалебствия, а поклонниците с цветя. Той започва да я укорява, че полата й е неприлично къса, забранява й да се спира при почитателите, които я очакват с букети след представление. Една вечер дори взима цветята им и ги стъпква, за да остане в ръцете й само неговата скромна китка. Така се стига до фаталната вечер, когато Каралийчев изстрелва осем грама олово към сърцето си, но куршумът минава на сантиметър от него. Потресът от тази негова постъпка укротява ревността му, а Вела пък решава, че без театъра може, но без любимия си – не. Взели решение да се оженят, двамата заедно изхвърлят пистолета в езерото с лилиите в Борисовата градина. На сватбата за кумове са поканени писателката Ана Каменова и юристът и дипломат проф. Петко Стайнов, но в последния момент той се разболява и пред олтара го представлява поетът Николай Лилиев. Актрисата сама извезва сватбената си рокля с червена коприна в стил българска шевица, както я е учила майка й и с нея президвиква фурор в Париж, където младоженците са на сватбено пътешествие.
След няколко блестящи роли на сцената на Народния, Вела Ушева се превръща във вярна спътница на Ангел Каралийчев. За нещастие първото им дете – Иван умира едва на няколко месеца през 1931 г. Две години по-късно се ражда дъщеричката им. Кръщават я Ани – на кумата. Малката расте здраво и слънчево дете, дори печели награда за най-добре гледано бебе. Преди да навърши три годинки, обаче момиченцето предава Богу дух. Една от версиите за смъртта му е прехранване, но другата – несъвместимост на родителите, кара опечалените Ангел и Вела да не помислят за друго дете. Той спира да пише и се затваря в себе си, тя се опитва сама да изживее мъката си. Каралийчев изплува от трагедията по единствения възможен начин – заключва се в една от стаите и не излиза, докато не написва трескаво и задъхано най-превежданото си и издавано произведение – повестта „Ането”.
Следват години на семейна хармония, в които Вела предано редактира и печата на машина ръкописите на мъжа си, търчи по редакциите да ги носи или да взима хонорарите му, докато той се разтушава на риболов с Никола Фурнаджиев. Ушева му превежда и приказки от няколко езика за вдъхновение, прави справки за книгите му.

 
Голямата бомбардировка през 1944 г. разрушава къщата им. 12 години семейството живее под наем в съседство, докато построят кооперация на мястото на срутената сграда. Вела влага целия, наследен от майка си вкус в подредбата на новия им дом. В него властва българският стил. Навсякъде са постлани черги и чипровски килими, закачени са бродерии и тъкани ковьорчета. Обзавеждането е с резбовани дъбови мебели. В средата на просторния хол в ниска масичка е вградена кована медена тепсия. Диванът, на който Каралийчев отдъхва следобед е застлан с родопски китеници. “Дивен дом!”, възкликва руският писател Константин Паустовски, когато гостува на семейството през 1959 г.
На най-светлото място, между двата прозореца е бюрото на Ангел – вечно отрупано с ръкописи. Единственото подредено нещо върху него са тънко подострените моливи. Наоколо му са строени безкрайните рафтове с книги.
Бракът на Ушева и Каралийчев продължава 41 години до кончината на писателя през 1972 г. Благодарение и на себеотрицанието на съпругата му, Ангел е най-издаваният български автор след Иван Вазов, а творбите му са преведени на близо 50 езика. През последните 7 години от живота си той е напълно обездвижен от тежка болест и разчита изцяло на половинката си. Вела си отива осем години след любимия си. Днес домът им е негов музей, тъй като го нямат наследници и го завещават на държавата.

Контрапункт

Прострелва заради дългове от хазарт

По спомени на съвременници младият Каралийчев залитал по хазарта. Осъмвал пред рулетката в Юнион клуб и не е изключено да си е теглил куршума при невъзможността да покрие дълговете си. Самата Ушева си спомня, че начинаещият писател едни ден я завел в най-луксозния магазин и я накарал да си избере най-скъпия плат за палто и яка от полярна лисица. Когато полюбопитствала как така изведнъж се е опаричил, той й отвърнал, че спечелил 10 000 лева на рулетка. На последното й представление в Народния театър пък й подарил за късмет в новия живот сребърна икона, същи придобита на комар.

Други пък твърдят, че авторът с леви (по онова време) убеждения е изпаднал в униние покрай събитията след въстанието през 1923 г.

Достоверно звучи и разказът пред в. „Дума” на личния шофьор на писателя - Иван Кръстев, който си спомня: „ Чувал съм да казват за Каралийчев: "Него и куршум не го лови!". Много злобни и бездарни съперници имаше писателят, но винаги е оцелявал в прекия и преносен смисъл на думата. Дори от собствения куршум... С ръцете си съм напипвал оловото, с него го и заровихме. Ето какво съм записал в дневника си след разговора ни за "куршумената" случка:
"Бях отчаян - сподели ми Каралийчев. - Стрелях се. Куршумът и до днес е на гърба ми. Няколко пъти лекарите ме уговаряха да го извадят... Защо ли не се съгласявах: той се е самоизолирал под кожата и си "живее" отделно от мене; благодарен съм му, че ме остави жив... Това, в което вярвах, се разпадаше пред очите ми; бедността, недоимъкът на пари ме измъчваха... След като се гръмнах, ме закараха в болницата на Червения кръст. Всичко ми беше като в полусън. Една заран чух истински глас - висок, развълнуван женски глас: "Пуснете ме да вляза, тук лежи годеникът ми!" Отворих очи - моята бъдеща съпруга Вела. Щом разбрала, че съм в болницата, дотърчала и започнала да се разпорежда: "Той се е стрелял заради мене. Ние сме сгодени. Ще го взема да го лекувам вкъщи... Ще си го взема!".

По онова време Вела беше не само актриса, а и рецитаторка, знаеше наизуст моите разкази "Росенският каменен мост" и "Струна". Между нас - повече нищо не е имало, но слухът продължаваше да гърми, че Ангел се е стрелял заради Вела, която му била направила магия. И аз - ща не ща - трябваше да се задомя... Заведох я в студентската си квартира. Мислех, че всичко това ще е временен каприз, че галеницата на Ушеви скоро ще си вземе модната шапка и вносните ръкавици и ще си отиде, или пък аз щях да запраша нанякъде... Уви! Никола Фурнаджиев ме посъветва: "Къде ще мърдаш братко? От влюбена жена бягане няма!" И аз се примирих..."

Версия

Последната му тръпка е детска учителка

В клюкарските писателски среди се мълви, че на 55 години писателят изживява последната си любов с очарователната детска учителка Мария. Мъжът й, който е военен е наясно, но си трае. Вела Ушева също запазва хладно мълчание. Близки до Каралийчев намекват, че по онова време риболовните излети са само повод да се виждат с любимата.

Когато Ангел си отива от живота, на погребението му в ритуалната зала влиза непозната за околните дама, оставя пред ковчега 50 карамфила, отминава вдовицата с каменно лице и избира тъмнината на най-отдалечения ъгъл, за да остане на церемонията. В опечалената дама разпознават Мариа.