„МОЯТА БЪЛГАРИЯ“ с премиера на Софийския международен панаир на книгата

Образователното издание „МОЯТА БЪЛГАРИЯ. Кратка история за млади читатели“ бе официално представено в рамките на Софийския международен панаир на книгата. Уникалната книга е съвместен проект на д-р Милен Врабевски и Фондация „Българска памет“ и издателска група „Просвета“.

Изданието е особено ценно, защото зад него стои труда на четирима изтъкнати български историци и университетски преподаватели – проф. Лизбет Любенова, доц. д-р Веселина Вачкова, проф. Пламен Павлов и проф. Пламен Митев. Те са специалисти в различни клонове на историческата наука, но работата по изданието ги обединява в името на една обща цел – да предадат ценните знания на младите поколения.

„Помагалото съдържа 51 теми, обхващащи периода от праисторията до съвременността. В него, наред с историята на страната ни, са включени и по-малко известни факти, събития и личности, които да провокират любознателността на читателите. Авторите са подбрали разнообразни източници, които разкриват кои са нашите предци, как са живели, кои са личностите, станали пример за подражание и най-вече дали имаме основание днес да се гордеем, че сме българи. Историята е важна за всички, защото тя освен наука за миналото е и трамплин за настоящето“, заяви д-р Врабевски по време на представянето.

„Старали сме се това, което ние като учени знаем като последни достижения в науката да го предадем на достъпен език за по-малките. Учебникът е написан така, че да кара младия читател да се научи да мисли критично, да си задава въпроси, да търси отговорите им“, заяви проф. Лизбет Любенова, директор на Научния архив на БАН и един от авторите на помагалото.

За разлика от учебните програми, утвърдени от МОН, където учебниците по история са разделени по класове, за първи път на пазара се предлага един общ разказ, който дава възможност на малките и големите читатели хронологично да проследят българската история. Темите в изданието са изложени кратко, но съдържателно, съпроводени са с богат илюстративен и снимков материал.

 Учени от цялата страна отбелязаха 150-годишнината от подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Учени, изследователи и журналисти от цяла България взеха участие в националната научна конференция по повод 150-годишнината от подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Конференцията е организирана от Историческия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Фондация „Българска памет“.

Националната конференцията за отбелязване на годишнината бе открита с приветствия на декана на Историческия факултет доц. д-р Тодор Попнеделев, председателят на Фондация „Българска памет“ д-р Милен Врабевски и професорите Пламен Митев и Пламен Павлов, ръководители на научния форум.

 „За мен бе удоволствие да подкрепя тази конференция. Чувствам се духовно свързан с нейната тема, защото тези хора са били близки на моите прадеди. Участвали са заедно в революционното движение в изключително тежки времена, което ги прави един невероятен пример за новото поколение. Той показва че в много по-трудни условия е имало хора, които са изнасяли на раменете си Националната кауза и са издигали обществото във висините. Щастастлив съм, че това е едно от поредните събития, които организираме съвместно с Историческия факултет на Софийския университет и една неразделна част от програмата на Фондация „Българска памет“ за връщане към историята с цел да се разбере принципа, че дърво без корен не дава плодове.“

Участие в научния форум взеха изследователи от Софийския университет, Великотърновския университет, Университета по библиотекознание и информационни технологии, Института за исторически изследвания, Пловдивския университет, Националния военен университет, регионалния исторически музей във Велико Търново, както и историци, журналисти и краеведи от цялата страна.

В рамките на 13 доклада на тема „150 години от подвига на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа“ учените засегнаха теми, свързани както с известните сведения за четата, формирана през 1868 година в опит за вдигане на общонародно въстание, така и със спорните и нерешени въпроси около историческитесъбития от това време.

Изследователите споделиха интересни факти около възникването на идеята за въстание през 1868 г., какви са били оръжията и тактиката на четата, както и какъв е бил физическия портрет на Хаджи Димитър по последни данни от анализ на експерти.

За Фондация „Българска памет“

Фондация „Българска памет“ е учредена през 2007 г. от д-р Милен Врабевски. Тя се занимава с разработването на креативни европейски проекти, както и с инициативи за съхраняване на българскотокултурно наследство, историческа памет и национално самочувствие. Приоритетите на фондацията се реализират в четири основни направления: Утвърждаване на националното чувство у най-младите, чрезинициативи за опазване на културно-историческото наследство; Инициативи за борба с демографската криза в България; Образователни инициативи за интеграция и социализация на българските общности от историческата диаспора; Инициативи за изграждане на икономика на знанието и реализация на младите хора в България. Фондацията подкрепя национално отговорни инициативи в духа на демократичните ценности на Обединена Европа – плурализъм, толерантност, автономност и съгласие.      

Д-р Милен Врабевски подкрепя книги за Васил Левски, Априлското въстание и Освобождението на България

Председателят на фондация "Българска памет" от години подпомага родолюбивото възпитание на младите хора и опазване на културно-историческото ни наследство

Д-р Милен Врабевски подкрепя изследвания и публикации за Васил Левски, Априлското въстание и Освобождението на България.

“Това са два проекта, по които се работи в момента и предстои да бъдат реализирани в рамките на 2017 г.”, сподели проф.Пламен Павлов, който работи върху голямата тема за Васил Левски.

“Затрупан съм с информация, книги, анализи, исторически портрети за живота и делото на Апостола. Оказва се, че въпреки огромният брой издадени трудове, има още неизвестни факти, които заслужават внимание”. Проф. Пламен Павлов определя своята работа като историко-публицистична, съдържаща преоценки и нов прочит на биографията и делото на Васил Левски.

Втората книга с работно заглавие „Пътят към свободата“ е съвместна работа на проф. Пламен Павлов и проф. Пламен Митев и ще бъде оформена като антология, включваща текстове, исторически портрети, анализи които да очертаят ролята на българите в борбите за освобождение.

Подкрепата на д-р Милен Врабевски, председател на Фондация Българска Памет, за създаването на двете книги е част от дългогодишната му работа в посока родолюбиво възпитание на младите хора и опазване на културно-историческото ни наследство.

Радио ФМ+ и фондация "Българска памет" избраха най-читавите хора на нацията

Д-р Георги Стаменов е Будителят на годината

Лекарят, помогнал на хиляди българи да имат деца и фондация "Майки за донорство" получиха златен ключ с 30 на сто от гласовете

Д-р Георги Стаменов и фондация "Майки за донорство" получиха официално званието "Будител на годината" с близо 30 на сто от гласувалите слушатели на радио ФМ+.

След оспорван вот д-р Стаменов и дамите, които убеждават съмишленички да даряват яйцеклетки, се оказаха на върха на класацията с активен спомоществувател фондация "Българска памет". Те бяха номинирани в категория "Будител на надеждата", заради това, че дариха  пет  безплатни ин витро процедури през 2016 г. на двойки с репродуктивни проблеми.

Първенците по вот по традиция получиха уникалния  плакет „Златен ключ“ , а наградата им бе връчена от д-р Милен Врабевски, първият носител на титлата през 2014 г. и основател на фондация "Българска памет".

В топла и приятелска атмосфера с аплаузите на съмишленици в клуб "Перото" д-р Стаменов трогна препълнената зала с думите си, че наградата е за всички номинирани в инициативата и в знак на уважение и благодарност към техните каузи, ги покани на сцената, за да споделят заедно момента.

Номинираният за будител на духа алпинист Боян Петров бе избор на обществените личности, коментирали класацията в  ефира на Радио FM+. От името на медията, водещата на "Ива от сутрин до обед" Ива Дойчинова му поднесе плакет-талера „Великите български владетели”. Боян беше и една от най-ухажваните“ личности в „Перото“. Всеки искаше да се докосне до него, да поговори, да се зарадва на бързото му оздравяване и да сподели усещането, че духът на едни продължава да подбужда други и да събужда трети.

Подкрепилите кампанията партньори на Радио FM+ Фондация „Българска памет” , Vivacom и Julius Meinl също отличиха със специален приз някои от номинираните. От името на „Българска памет“ д-р Милен Врабевски връчи своята награда на номинираната за будител „огнище“ Диана Илиева, кмет на община Тервел за обединяването на младежи от различни етноси в, но не пропусна да изкаже благодарност и към Любка Биаджони за мисията й да представя пред света български музикални таланти. От вчера двамата са избрани в Обществения съвет на БНР, така че им предстои още много обща работа.

Изборът на Vivacom полетя към Америка, за да достигне до Иво Иванов, писателят и журналист, чиито истории намират будни съзнания и добри сърца, прекрояват душите, провокират ново осъзнаване на света.

Илиян Любомиров (по-известен кат поета Августин Господинов, който бе номинацията за будителят на младите,  вдъхнови екипа на Julius Meinel и „кафето на поетите“ го отличи със специален приз.

Церемонията „Будител на годината“ събра за трети път повече от 150 гости, които аплодираха, просълзяваха се и се усмихваха заедно със съвременните будители и водещите на Радио FM+ Калина Стефанова, Евелина Павлова и Мартен Роберто. Водещи на събитието бяха създателят на инициативата „Будител на годината“ Ива Дойчинова и Андрей Захариев (БНТ - медиен партньор на проекта, излъчил церемонията).

За да подкрепят благородното дело на д-р Милен Врабевски в "Перото го придружаваха съпругата му и най-голямото от петте му деца.

За списание "ТЕМА"

Д-р Милен Врабевски – тайният благодетел

Магдалена Гигова

 
Убедени сте, че столична община финансира паметника на Самуил за 1000-годишнината му? Нищо подобно! Сигурни сте, че нашата държава поддържа българските военни гробища в Македония? Дълбоко грешите! Възхитени сте, че Гърция е почистила гроба на цар Самуил и е сменила надрасканата табелка с нова? Пълна заблуда! Всички тези, а и още много родолюбиви дела се дължат на един-единствен човек и щедростта му – д-р Милен Врабевски. Неговата фондация „Българска памет” представи инициативата за монумент на българския владетел в София още в началото на годината пред президента Плевнелиев и кротко, но настъпателно осъществи проекта от организирането на конкурс между скулпторите чак до изливането на фигурата. И вече се е заела със същото, но за княз Борис Първи. Отново поддържаната от Врабевски организация заведе в Гърция 16 български и 16 македонски младежи, които с разрешение на местните власти почистиха гроба на Самуил, без смешния спор чий точно цар е бил той.
Всяка година на 6 май наши и македонски гвардейци изпъват снага на българските военни гробища, където свещеници от двете страни заедно почитат паметта на падналите войни, а после сядат на обща трапеза, събрани от Милен. Пак той без да вдига шум плаща кандидат-студентските курсове на 500 ученици от Източните Родопи, които постигат почти 100 процента успеваемост по програмата „Път към университета”.
Венец на благотворителната му дейност, обаче са пролетните и есенни семинари (поредният започва на 27 октомври) за отличници от Бесарабия, Молдова, Украйна, Западните покрайнини, Македония и България. „Така осъществявам националния идеал”, усмихва се Милен. Повече от 300 младежи с български корен от години се срещат във Варна, посещават лекции, забавляват се заедно и се опознават, а след това Врабевски ги изпраща в Брюксел, за да видят колко добре е поставена страната ни в Европейския парламент, да се срещнат с родните депутати там и да се уверят, че макар и извън България общностите им не са забравени.  И неусетно и за самите тях да се превърнат в посланици на европейската интеграция по своите земи. До този момент общият им брой надхвърля 3000. За тази инициатива м.г. българският лекар бе избран за Европейски гражданин на годината в престижната компания на Валери Петров. Веруюто на дарителя е простичко: „Когато не достига ресурс на държавата, а идеята има смисъл, с радост добавям средства. Така ресурсите на големите дарители могат да се съгласуват с националните приоритети”.  
След толкова изброени добри дела, обаче първият въпрос, който възниква е „Откъде един доктор има толкова пари за раздаване?!”.  На това Милен отговаря „Ако си бях купил яхта или „Бентли” никой нямаше да ме пита, но понеже давам за благотворителност, се чудите”.  Варненецът Врабевски е създател и собственик на просперираща фирма за клинични изследвания с клонове в 13 европейски държави. „Странното е”, че дава голяма част от печалбата си за патрионтични каузи. Другото странно е как бизнесът му успява да върви, след като той лично обикаля общностите, които подпомага. „Обградил съм се с правилните хора”, усмихва се Милен и се хвърля в поредния си проект – да убеди евреите по света, че освен 50-те хиляди спасени от българския народ техни сънародници, поне още 40 хиляди са оцелели, благодарение на издадените от наши дипломати по света транзитнни визи, с които са се добрали до Обетованите земи. След няколко семинара в Израел и безброй финансирани изследвания, емисари на проекта заминават за САЩ, за да просвещават тамошната юдейска общност за заслугите на България.
Обикновеният въпрос „Колко деца имате?”, в случая на Врабевски получава  стряскащ за демографската ни действителност отговор „Около 27”. Единствената възможна реакция е „?!?!”. Спокойно, просто Милен и съпругата му Роси имат общо пет свои деца, а фондация „Българска памет” е платила ин витрото на останалите. Когато връчват първите ваучери, изтеглени на лотариен принцип на ощастливените бездетни двойки, последната от късметлийките, 42-годишна украинка, благородно заявява „Аз имам няколко безуспешни опита и предлагам да поделя парите с едно момиче, което има повече шансове”. Естествено, Милен и Роси, поемат процедурата и на младата жена. След този жест украинката ражда близнаци. А дарената сума за появата на повече българчета, през годините е надхвърлила 100 000 лева.
Преди две години,  заради благотворителната си дейност, Врабевски получава покана за срещата на „Клинтън глобъл инишитив” – фондацията на бившия американски президент, през която подобрява живота на 22 млн. души годишно чрез проекти за повече от 2 млрд. долара. Близостта с организацията на Бил Клинтън затвърждава убеждението на световните музиканти Саймън Филипс и Джоузеф Уилямс от една от най-успешните групи „Тото” да запишат втория албум на д-р Врабевски  My kind of loving (Моят начин да обичам – англ.). При това в студиото им в Лос Анджелис. Милен е завършил английска гимназия и за удоволствие твори рок-послания, които очевидно стигат до сърцата, защото първият му албум The power of mind (Силата на мисълта), който се изпълнява от Джон Лоутън от „Юрая Хийп”, влиза под номер 49 в Топ 50 на световна класация за класически рок през 2012 г. Както всичко друго, и музикалният проект на лекаря довежда до мащабна реализация. Като форма на борба с чалгизацията на младото поколение, той създава най-модерното звукозаписно студио на Балканите „Интелиджънт мюзик” с роял „Стейнуей” и тавани високи 4,8 метра за по-добра акустика.  
За третия албум на Милен Врабевски ентусиазираният Саймън Филипс се е заел да покани още световни музиканти. Естествено, всички приходи отиват до стотинка за благотворителност. И никой не знае за това. Лекарят това и предпочита - да бъде „Тайният благодетел”.  

Генетично обременен с родолюбие

Произхождам  от стар революционен род, горд е с произхода си Милен. По бащина линия  предците ми Хаджи Станьо Врабевски и племенниците му Станчо и Станьо (от убития от османлиите негов брат Иван) били сподвижници на Георги Раковски и Васил Левски. Хаджи Станьо е председател на местния революционен комитет и редом с това най-богатият човек в региона. Когато се събирала областната управа, първенците не смеели да взимат решения без него и ако бил на гурбет, го изчаквали да се върне. След обира на турската поща в Арабаконак през 1872 г. и тримата са заловени от османската власт и заточени в Диарбекир. Единият брат издъхва от побоищата там, другият оцелява и успява да избяга с чичо си и с Петко Милев Страшния, секретар на комитета. Последните двама се сродяват веднага след войната (откъдето продължава рода ми), а хаджи Станьо става първия кмет на Тетевен и дава парите от касата на комитета на държавата.

По майчина линия прапрадядо ми Стойко Бойчев, е шипченски опълченец, родом от Лозенград, Източна Тракия. Въпреки че е бил осигурен до живот, Стойко си остава комита по кръв и веднага щом започва Илинденско-Преображенското въстание, грабва пушката, отива на Петрова нива и загива в едно от първите сражения с османските войски. Прадядо ми Стоян Тодоров е герой от две войни за Национално обединение – има орден за храброст от атаката на Одрин, 1913 г. и Криволак, 1915 г. Вяравам в родовата и националната памет и съм, така да се каже „генетично обременен“ с родолюбие.