Седем милиона пият бира на Октоберфест

Магдалена Гигова

Където и да организират Октоберфест извън Мюнхен, това си е просто пиене на бира, докато в баварската столица празникът е история, традиция и над 180-годишен ритуал. Седем милиона почитатели на пивото и веселбата се стичат от всички краища на Земята за събитието, вписано в Книгата на рекордите Гинес като най-големия празник в света.
Октоберфест започва в средата на септември и продължава 16 дни. Тази година началната дата на най-голямото пивопиене беше 20-и. Според строго съблюдаваните правила, избистряни в продължение на 180 години, единствено мюнхенски биропроизводители могат да продават напитките си под огромните шатри. При това хмеловият еликсир се прави специално за случая с по-висок градус (5,8-6,3%,) и типичен „октоберфестовски“ вкус. Който е имал късмета да попадне на празника в Мюнхен, дълго разказва за палатките, побрали над 10 000 души всяка, за усмихнатите сервитьорки в баварски носии, които незнайно как успяват да носят по шест халби във всяка ръка плюс две между гърдите си и да пускат шеги. (За сведение - само на Октоберфест няма друга мярка при чашите за бира освен литър. Те се наричат „мас“.Първите еднолитрови стакани се появяват през 1892 г. Любопитен факт е, че всяка година повече от 70 000 посетители си вземат по една чаша за спомен). Димът от скарите с наденички се стеле като сладостен шлейф над безкрайните редици с дървени маси. Духови оркестри свирят денонощно народна музика, панаирджийски лафки предлагат безхитростни забавления като хвърляне на топки по плюшени играчки и ловене на ябълки с уста в казани с вода. Децата като потенциални бъдещи посетители също не са забравени - разходки с конски талиги, минивлакчета, въртележки. На всеки ъгъл се продават мигащи значки, светкащи шапки. И те не са само за малчуганите. Купуват си ги и възрастните,които са си наумили да прекалят. По блещукащите в тъмнината аксесоари прекалилите с пивото могат да бъдат намерени в тъмното от т.нар. бирена полиция, ако са полегнали някъде край палатките. Алкохолните ченгета ще ги откарат със специална талига до нещо като удобен изтрезвител, откъдето да си ги приберат роднините.
Но Октоберфест не е само алкохолна забава и хранителна изцепка. Миналата година празникът чества своята 180-а годишнина. Точно в 12 по обяд кметът на Мюнхен отваря ритуално бъчва с пиво и дава начало на бирения маратон. След което се качва в тържествено украсена карета заедно с президента на Бавария и тръгва след мюнхенската Кинди - символ на града. Това е младо, красиво момиче, облечено в жълто-черни монашески одежди, яхнало празнично накичен кон. Девойката носи голяма камбана.
След нея се ниже върволица от файтони с местни знаменитости и каруци с бъчви бира. В процесията се включват още взвод стрелци, артисти, фолклорни изпълнители, духови оркестри със старинни инструменти, отряди в исторически униформи... Участниците носят клонки и гирлянди, разиграват живи картини и сцени от баварския бит. И костюмираното шествие е получило почетното звание „най-красивото, исторически важно и най-добре организирано в целия свят“. То винаги минава по един и същи маршрут, дълъг около 6 км - започва в Зигещор, минава по улиците на града, за да акостира на Терезиен визе (ливадите на Тереза), където се провежда Октоберфестът.

Всичко започва със сватбата на баварския престолонаследник кронпринц Лудвиг и принцеса Тереза Саксонска на 12 октомври 1810 г. В празничния ден всички жители на Мюнхен били поканени на пиршество извън града. В чест на младоженката нарекли ливадите на нейно име. Бирата на корем и конните състезания имали такъв успех, че Лудвиг разпоредил да станат традиция. Всяка година към яденето, пиенето и кушията добавяли по нещо ново - фермерски панаир, състезание за най-красива крава, въртележки и люлки, печене на пилета на шиш... От 1810 г. Октоберфест е прекъсвал единствено по време на Първата и Втората световна война. В началото организацията на празника била в ръцете на кралския двор, но от 1819 г. тя е прехвърлена на градския съвет на Мюнхен. Тогава решават и да го преместят през септември, защото времето в Германия тогава е по-хубаво, но така че последната седмица от него да се пада през октомври. През 1886 г. Октоберфест е еликтрифициран, а окабеляването на палатките било поверено на фирмата на бащата на Алберт Айнщайн. По информация на „Абендцайтунг“ в завиването на крушки е участвал лично и най-прочутият физик в света.
Сензацията на 1901 г. е цяло бедуинско село, пренесено специално за Октоберфест от Сахара заедно с обитателите. По повод 100-годишнината на празника през 1910-а баварците изпиват 1,2 млн. литра бира. Три години по-късно построяват най-голямата палатка в историята на феста - с 12 000 места. За сравнение традиционно огромната тента на най-старата пиповарна в света „Хофбрьой“ има 10 000 стола. Кметът на Мюнхен Томас Вимер възстановява прекъснатия заради войната Октоберфест през 1950 г. и въвежда традицията 12 топовни изстрела да дават начало на тържествата. А също така кметът да отваря бъчонката с бира с възклицанието O’zapft is! (в превод от баварски диалект „Отпушено е!“). Най-лошият резултат с най-много опити преди отпушването все още принадлежи на Томас Вимер - 19. Рекордьор е кметът от 2006 г. Кристиан Уде - отпушил бъчвата с един удар. След 1960 г. Октоберфест се превръща в международна атракция. И това се оказва прокобно през 1980 г. Тогава десният екстремист Гундолф Кьолер поставя взрив. Загиват 13 души, 200 са ранени, но баварците решават да не отменят празника.

Шествието с традиционни баварски костюми (трахтен) и характерните мъжки къси кожени панталонки за първи път се състои през 1835 г. в чест на сребърната сватба на крал Лудвиг Първи и принцеса Тереза. Тогава дефилират 1400 участници в 150 групи. Оттогава е един от най-важните елементи на Октоберфест и един от най-масовите паради от този род. През първата неделя от празника над 8000 души, облечени в исторически и национални костюми, маршируват от Максимилеанеума (зданието на баварския парламент) до ливадите на Тереза. В шествието участват и най-малко 40 украсени карети, както и гости от всички баварски региони, Австрия, Швейцария, Италия и други европейски страни.
По традиция на Октоберфест всяка от мюнхенските пивоварни има своя палатка - „Шпатен-францисканер брьой“, „Аугустинер“, „Пауланер“, „Хакер-Пшор“, „Хофбрьой“ и „Льовенбрьо“. Според правилата на празника там се пие само мюнхенско пиво, създадено в съответствие със закона за чистотата на бирата от 1487 г. Посетителите гуляят в 14 големи и 15 малки палатки. Специално за тържествата през последните години сайтовете muenchen.de и oktoberfest.de непрекъснато обновяват т.нар. барометър, който показва кои палатки са препълнени и къде все още има места. Всяка тента привлича гости с по нещо специфично. В „Аугустинер“ упорстват да наливат бирата от истински дъбови бъчви, докато останалите пивовари я точат от метални кенове, облицовани с дъски. Палатката на „Хофбрьой“ от стари времена е най-голямата - с 10 000 места, от тях 6518 седящи и 1000 правостоящи под шатрата плюс 3022 допълнителни стола в градината. Тази година се очаква тентата да бъде украсена с истински лози на хмел. Тя ще бъде с площ от 7000 кв. м. По време на фестивала там ще се изпият 550 000 литра бира, ще бъдат изядени 70 000 пилета, 8500 порции вурстчета. Тентата на „Хофбрьой“ е най-популярна сред знаменитостите и туристите. И с право! Пивоварната и днес диктува модата в производството на бира. Тя е една от малкото, които не използват съвременните ускорителни процеси, призвани да съкратят периода за производството на бира, а спазва целия цикъл, описан още през 1516 г. Ресторантът на марката, създаден през ХVІ век, е една от основните забележителности на Мюнхен и един от най-известните в Европа. В огромната бирария Hofbrauhaus am Platzl (3600 места) постоянните гости имат специални шкафчета, в които заключват чашите си за бира - повечето безценни антики на няколко века.
Легенда
В Мюнхер разказват, че в стари времена имали прост начин за изпитване качеството на бирата. Когато било готово, заливали тежка дървена пейка с пивото и майсторът сядал с кожените си гащи на нея. Пиел, докато течността изсъхне. Когато понечвал да стане, ако вдигнел пейката със залепналите си панталони, значи бирата е отлична.

Иван Кутиков, единственият българин със Златна плоча в Америка, пред „Преса“

На живо Мила Йовович е много по-красива

Магдалена ГИГОВА

- Иване, Ти си първият и единствен засега българин със Златна плоча в Америка която се дава за 500 000 продадени албума. Как и кога я получи?

- Получих я през 2009 г. от Hollywood Records/Disney Records, лейбълът, който издаде албума. Тези награди се определят от RIAA (Recording Industry Association of America) всяка година. Това беше пълна изненада за мен и малко не ми се вярваше, докато един ден ми се обади Джей Лендърс, който тогава беше шеф на Disney Records и ме извика при него да си я вема. Джей сега работи в компанията на супер-продуцента Дейвид Фостър.

• Ашли Тисдейл, на която си продуцент е звезда на „Дисни” и наистина много популярна в САЩ. Как се свърза с теб?

- С мен я свърза приятелят ми Гери Скот, композитор на многобройни телевизионни програми като Beverly Hills 90210, Merose Place, Fame, The Suite Life Of Zack And Cody и много, много други. По това време писахме заедно музиката на известното тогава телевизионно шоу Dance Fever, после много песни и инструментална музика за неговото шоу The Suite Life Of Zack And Cody и работехме непрекъснато заедно. Ашли беше една от главните героини в шоуто и с нея записвахме в студио ми в Холивуд почти всеки ден. Студиото на Гери е далеч, в неговия дом в каньона на Малибу, а моето е много близо до телевизионното студио, където се снимаха епизодите. След Ашли трябваше да започнем работа и с едно ново шоу - Hanna Montana и да продуцираме 7 песни с неизвестната тогава Майли Сайръс, но баща й, който е известен музикант, предпочете да работи с негов близък приятел и ние с Гери се разминахме с шанса да сме й първи продуценти.

- Репутацията на Майли вече е широко известна, но каква е любимката на тийнейджърите Ашли Тисдейл – разглезена или сериозна, точна и трудолюбива?

- Ашли е изключително професионална във всяко едно отношение: точна е, винаги идеално подготвена, всички текстове знае наизуст, никога не се оплаква колкото и да я въртиш пред микрофона за дреболии, много е дисциплинирана и умее да работи в екип, което е закон в бизнеса тук. Има ужасно претоварена програма и я изпълнява като войник без да спори с никого, да се оплаква, или пък да се тревожи прекалено за това, как изглежда. Винаги си изключва телефона в началото на сесията и го включва отново само в паузите. Никога не влиза в кабината за пеене с украшения по себе си.

- Разкажи и за работата си с „Манхатън Трансфър”. Наистина ли са ти ръкопляскали?

• Това да ми го бяха казали преди да замина от България, никога нямаше да повярвам. С тях направихме нови версии на най-големите им хитове. Спомням си, че когато за пръв път влязоха в студиото ми, аз се бях притеснил, изпотил, изчервил… като на кандидат-студентски изпит. Сядат на дивана и казват: “Я да видим сега на какво ще пеем, как си ги направил, пусни нещо да чуем!”. Попитах ги кое парче искат и те избраха супер-хита си Birdland на групата Weather Report, написана от кийбордиста, легендарния джаз-фюжън пианист Джо Зоуйнъл (Joe Zawinul). Спомням си, че когато пуснах плейбека на парчето поисках земята да се разтвори и да потъна в нея. И тъй като това не стана, предпочетох да се престоря, че търся нещо в изолираната стая за пеене и през двойното стъкло скришом наблюдавах тяхната реакция. Такава нямаше, слушаха безизразно и когато парчето свърши си дадох сметка, че все пак трябва да изляза от скривалището си. Върнах се обратно готов за гилотината. Вместо това, те станаха на крака и започнаха да ръкопляскат! Изчервих се още повече, а те ме прегърнаха и казаха да пускам и другите плейбеци, макар че не бяха напълно завършени. Следвашите няколко дни работихме по 10-12 часа на ден и няма да ги забравя никога. Ултра професионалисти! Отпуснах се и започнах да давам предложения за вокалните им аранжименти и да ги връщам, ако нещо не ми харесваше. И тези гиганти с по 10 грамита и 17 номинации за „Грами“ всеки, ме слушаха и правеха каквото им кажа…Нямам думи! По-късно „манхатън трансфер“ ми дадоха препоръчително писмо със суперлативи, което ме свърза с гениалния Ал Джеро, започнахме 3 песни, но той влезе в болница и не можахме да ги завършим.
• - Мила Йовович е известна като актриса, но тя има и рок-банда. Работил си с нея каква е тя като човек? А като певица?
• 

   
• Да, Мила е много обичана от Американската публика. Първата любов на Мила е всъщност музиката, а не киното или модата. Майка й, Галина е акриса. Още от малка Мила пише песни, и досега го прави като много сериозно хоби. Последното, което направихме заедно е дует с един 18-годишен рапър от Украйна, Ърнест Шалюбин. Получи се много хубаво парче. Като човек Мила е много широко скроена, голямо сърце и душа, много интелигентна, мозък като бръснач, адски бързо импровизира, самодисциплинирана и некапризна, чудесна майка, стъпила здраво на земята. И най-важното: на живо е много пъти по-хубава, отколкото на екрана!
• - При отношенията ви имаше ли някакво значение общият славянски корен?
• - Не мисля, че имаше някакво съществено значение, но помага, да!
• - Записвал си и с брата на Силвестър Сталоун, имал ли си случай да общуваш и със Слай откакто започна да снима в България?
• - Записвал съм многократно с Франк, но въпреки, че сме били на едно у също парти 2-3 пъти, не съм работил със Слай. Фrанк е много добър китарист и композитор, почти няма филм на Силвестър, в който да няма поне една негова песен. Един от големите хитове на Франк е песента Far From Over от филма на Джон Траволта Staying Alive. Много се радвам, че след снимките в България Силвестър говори суперлативно за страната ни, която има крещяща нужда от добър международен имидж.
• - Преди няколко години участва в голям проект в Китай на многомилионна стойност. Той какво представляваше?
• 

   
• - Аз създадох този проект. Представлява онлайн състезание за певци в Китай, като финалните концерти бяха излъчени по CETV от студиата им в Пекин. Преди това доведохме избраните финалисти в Лас Вегас, където бяха обучавани от топ-вокални педагози, учители и продуценти. Победителката Ута получи наградата - оригинална песен, написана специално за нея от топ-композиторае и продуцент Скот Спок, който създаде кариерата на Ейврил Лавин, работи с Бритни Спиърс, Крстина Агилера, Шакира, Енрике Иглесиас и много, много други. Записахме песента на английски и китайски, бяха поканени влиятелни музикани журналисти от Китай, за да отразят 10-дневното пребиваване и работа в Холивуд. Имаше много работа, но и много забавление. Готвим се за втори сезон.
• 

   

- Преди 10 ноември 1989 г. името Иван Кутиков бе синоним на модерен и творчески аранжимент. Беше уважаван и ценен. Ти си и първият продуцент на дует „Ритон”. Как се реши да напуснеш България?

- Обстановката в България през 1989 година беше вече нетърпима. Не можех повече да стоя и да гледам как хората се променят и се превръщат в нещо, което не можех да понеса. Не беше лесно да се вземе такова решение, особено когато най-голямата ми дъщеря беше с мен. На аерогарата ни конфискуваха паспортите, билетите и валутата, която носех със себе си, около $700. Митничарът се казваше Телев, запомнил съм го. Нареди да ни свалят багажа от самолета и всички пътници, вече седнали в него трябваше да изчакат да ни намерят куфарите. Казаха ми, че мога да подам молба да си получим паспортите след 6 месеца в управлението на милицията на бул. “Георги Димитров” (днес „Мария Луиза“). Същия ден търсих отчаяно някакви “връзки” и слава Богу един мой приятел, съдия, се оказа дежурен по 6-ти район на столицата, където попада и аерогарата. Той нареди да ми върнат паспортите, валутата и аз извадих невероятен късмет да намеря подобен полет до Виена и от там за Филаделфия. На другия ден си поръчах такси, но то не дойде! Тогава аз, брат ми и дъщеря ми тичахме с куфарите по реката от НДК надолу към “Графа” с надеждата да спрем такси, но нямаше нито едно. Чак долу до “Синьото кафе” спря един, но имаше жена вътре. Дадох му всичките си български пари и му казах, че изпускам самолет за Америка. Когато влязохме в самолета, закъснелите бяхме само аз, дъщеря ми и един дипломат. Всички ни изгледаха свирепо, защото полетът закъсняваше. Най-накрая излетяхме и аз се заклех никога повече да не стъпя в България…

- Разкажи за първите си години в САЩ и как стигна до собствено студио в Холивуд?

- Това би бил един много дълъг разказ, но накратко: една година живяхме в Пенсилвения, после се премесихме в Южна Калифорния, Ориндж Каунти, където започнах да търся музикантска работа. Започнах от време на време да пиша музика за телевизионни реклами на испанско говорящия пазар за друг човек от Лима, Перу, който ми плащаше, но излизаха от негово име. Щом дъщеря ми Тони завърши средното си образование се разделихме и с $25 в джоба си и платен наем за 1 месец се преместих в Лос Анджелис, като разчитах, че човекът от Перу е там и ще ми дава работа. Оказа се, обаче, че е заминал на лятна ваканция в Лима… беше ужасно. С последните си стотинки се обадих на обява от музикален магазин, на филмов композитор, който не знае нотите, но е написал музика и иска да я запише с жив оркестър. Трябваше му някой да слуша касетката му и да напише партитура. Видяхме се, уговорихме се за $150 и аз взех (без да ме видят) молив от пощата, една шпертплатова дъска, защото нямах никакви мебели и спях върху якето си, начертах си петолиния, защото нямах пари за нотни листа…. Всъщност най-лесно от всичко беше да напиша партитурата с музиката, аз имам много добър слух и “свалям” бързо. Той извика негов приятел, който беше нотно грамотен да я провери и накрая ми плати. Това беше повратен момент за мен. Купих си салам, трябваше ми спешно протеин, не бях ял от доста време, купих си бира и цигари (тогава още пушех) и след първата глътка запалих и се почувствах на върха на света. От тогава всичко започна да става по-лесно, Алонсо се върна от Перу, работите потръгнаха.

- Когато Красимир Аврамов скандално спечели българската Евровизия, твоята песен One Lifetime’s Not Enough, изпълнена от Поли Генова бе класирана на второ място. Изпита ли горчивина или си доволен, че тя бе добър старт за Поли?

- Изпитах горчивина само от това, че такова музикално недоразумение като Красимир Аврамов ще представя страната ни на голям форум като Евровизия, откъдето тръгнаха кариерите на АББА, Сели Дион и много други. Разочарован съм също и от това, че въпреки доказаната манипулация при гласуването (наемане на момчета да пускат вота си нон-стоп за него от различни телефони), той получи пълната подкрепа на тогавашната “Забавна редакция” в БНТ. Недоумявам как стана така, че хората правеха демонстрации на “Сан Стефано” 29, капацитети в музиката като покойният проф. Найден Андреев го молеха в медиите да не ни излага, а редакцията му помагаше да замаже слабото си и изключително фалшиво изпълнение, като му добавиха Петя Буюклиева и Янка Рупкина за подкрепа. Колкото до Поли, песента ми беше голямо изпитание за нея, защото има много голям диапазон, динамика и е много трудна за ипълнение, особено на живо. Поли, обаче се справи отлично и ако не беше неетичната постъпка на Аврамов, тя щеше да ни представи така, че щяхме да сме в първите 5 места със сигурност. Без никакво съмнение, този скандал привлече вниманието както на публиката, така и на специалистите към Поли и я извади от мястото й на бек-вокалистка в оркестъра на Дани Милев в „Шоуто на Азис“. Моята песен даде старт на кариерата й, а тя беше обявена за “истинската победителка на Евровизия”. Така че, когато Поли се яви отново 2 години по-късно, победи безапелационно. Но…в България никой не иска да знае за авторитета и имиджа на страната ни в чужбина. Сега вече и не участваме в Евровизия, а трябва, на всяка цена!

- България има добри музиканти, но сякаш (като изключим оперните певци в миналото) те все остават в периферията на световната сцена. Какво, според теб, не им достига?

- Не им достигат контакти с останалия свят! В България има брилянтни музиканти, артисти, художници, архитекти, режисьори… но никой не ги знае. Има много причини за това, и аз мога да ги посоча, но България си остава в сянка и е затворена страна, за която много хора по света не знаят абсолютно нищо. И ако се появи възможност за участие в някакъв международен форум за изява, каквато е Евровизия например - алчността и завистта непременно ще ни попречат да се покажем. Хора като Красимир Аврамов ще се погрижат за това…

Три неща, които да направиш на полуостров Юкатан

Магдалена Гигова

Полуоствов Юкатан е блажено красиво парче суша, което отделя Мексиканския залив от Карибско море. Климатът е тропически, плажовете ласкави, а растителността толкова буйна, че ако зарежете градината си за няколко месеца, ще заварите непроходима джунгла. Като прибавим историческите забележителности Чечен-Ица (каменен комплекс на маите, обявен за едно от Седемте чудеса на света чрез гласуване по интернет), Укшмал и Тулум, плюс безбройните голф игрища, разбираме защо Канкун и Ривиера Майя са се превърнали в световни курорти. Карстовите пещери сенотес, диво-красиви естествени резервоари за дъждовна вода, добавят щипка грапав чар към усещането за красота и нега. Естествено, местната туристическа индустрия щедро се възползва от всички благини на природата и историята.

Да плуваш с делфин

 

Най-завладяващо е плуването с делфини, защото реализира наяве сън от детството за всеки, израснал с „Ум белият делфин“ и „Волният Уили“. И с радост брои таксата от 120 долара?!

В „Долфин дискавъри“ на Ривиера Мая осъзнавате, че усмихнатите морски бозайници са само брънка от шеметната верига за забавления. Но се потапяте във въртележката с нови усещания и гребете възторг с пълни шепи.
Огромен парк, обсебил част от морето. В един басейн гигантски морски крави кротко преживят маруля направо от ръцете на туристите. В друг - треньори с неопренови костюми обучават малки делфинчета, в трети - тюлени правят закачливи лупинги...
А около тях десетки магазинчета за сувенири, ресторантчета, туристически агенции, готови, докато сте „размекнати“, да ви предложат още и още приключения. Тревогата как ще се увековечите, когато палувате с делфините, е излишна. Личната техника остава заключена в сейф. Чак когато се окажете заобиколени от „придворен“ оператор и фотограф, ви става ясно защо. Само още не са ви казали срещу колко. Търсачите на авантюри по бански се разделят на отбори по 8, всеки получава спасителна жилетка, шнорхел и чисто нов мундщук. И поемате към кичест остров. Миниатюрни маймунки мармозетки и капуцини се закачат с посетителите, но придружителите подбутват „човекопотока“ към задължителната снимка със смешната птица с огромна човка тукан. Показват ви как да протегнете ръце и инсталират върху тях по един тукан. Щрак! Следващият, моля!
В басейна дресьорката Олимпия представя себе си и делфина Мадона. Приветливото животно минава като ласкав воал. Бременно е в 11-ия месец. Скоро ще ражда, морските бозайници носят 12 месеца. Някак под сурдинка обясняват защо само господа тренират мъжките делфини. Животните се влюбвали в дресьорките си и отказвали да имат нещо общо с делфинки. Морските бозайници са моногамни и като се съберат с някого, е за цял живот.

Дресьорката Олимпия обяснява и защо награждава Мадона с калмари за добре изпълнен номер. Много просто! Делфинката е на диета. Калмарите съдържат 90% вода, а рибата бъка от протеини и бъдещата майка пълнее. Което разваля фигурата й. И намалява ищаха за работа. Следите през маските елегантните движения на Мадона за „запознаване“ с вас под водата. Ясно е, че е научена да реагира на жестове, но подсъзнателно ви се иска да харесва лично нас, на вас да се усмихва с приветливата си делфинска уста.

Иначе е просто. При две ръце напред Мадона идва „да ви цунка“ и обучено задържа целувката, докато фотографът и операторът не направят хубав кадър. Едната ръка пред гърдите, другата опъната встрани - делфинката ляга по гръб, вие я хващате за перките и яхвате корема й, а тя ви разхожда като шейна кормилачка из басейна.

„Дай малко назад, не крий лице, задръж така!“ Виковете долитат от момчетата с камерата и фотоапарата. Трудно им е да ви заснемат през пръските вода, докато Мадона бута с нос сърфа, върху който сте легнали. Към компанията се присъединява и делфинката Луиза за „двойно теглене“ из басейна. Накрая двете делфинки плуват странично и махат за сбогом с перките си. Вече сте забравили, че това е само дресура. За вас е нова любов.
Още вир-вода мокра, групата, току-що целунала бъдещата майка за сбогом, е вкарана в кошара с телевизор за „много важна прожекция“. Филмът си е досущ като истински. С делфинска глава вместо лъва на „Метро Голдуин Майер“, надпис „в главната роля Мадона“ и подходящо озвучаване. Цената на DVD-то е 35 долара. Как да не ги броиш с възторг?! В близкия магазин се оказваш обект на обилна фотосесия с ласкавото „добиче“. По $15 на снимка. Плюс онази с туканите. И тук не минаваш метър. Най-малко 10 лъскави спомена стават твои. Приемат кредитни карти, разбира се. И в брой, и в евро.
До напускането на „Долфин дискавъри“ има още няколко финансови капана, почти безболезнено падате и в тях. Вече имате снимки на дресиран тюлен, на морска крава, на папагал... със себе си като фон.

Да се гмуркаш в пещера

В Мексико едва изсъхнали от делфинариума ще се гмуркате в сенотес. Криввате по лъкатушещ път през джунглата. Но се оказва, че и околностите на карстовите пещери са „туристически“ облагородени. Ресторант, в който потомки на маите танцуват с бутилки бира върху идеално пригладените си коси, без да разлеят и капка. Пазарче за сувенири, около което виждате с очите си как местните женици бодикат пъстри ръкоделия и мъжете гледжосват в пещи глинени паници с причудливи рисунки. А на хвърлей място юноши правят хартия от кората на дървото амате по старинен майски обичай, като я свалят, без да загива растението. Млатят сваленото лико, докато се превърне в гъста каша, и я разстилат върху опънати като барабан платове. Върху изсъхналите на слънце листове рисуват наивистични сюжети от селския бит. В ярки цветове, от които ви заболяват очите.

Но целта на посещението е сенотес. Под земята на полуостров Юкатан се крие пещерен свят, който образува сложна система. Формирането на естествените кладенци започвало, когато рухвал таванът на пещерите. На езика на маите думата dzonot означава свещено място с вода. Тук жреците извършвали своите обреди. От началото на 80-те години на Юкатан са открити над 160 км подземни преходи и пещери и повече от 90 сенотес. Освен туристическа атракция те са и любимо място за пещерно гмуркане.

Почти отвесно прави стени. Кръгла дупка в земята, дълбока най-малко 50-60 метра, водопад от зелени лиани и водни пръски... И бездна! До дъното на нашия сенотес има поне 30 м. Безброй каменни стъпала, издълбани в скалата, водят към подземното езеро. Смелчаци правят салта от издатина като естествен трамплин. Ако забравите колко е дълбоко, ви идва да скочите и вие. Е, може би не толкова художествено. Дават ви спасителна жилетка и го правите. Странно, водата е като газирана. Както в извора на Клеопатра край Кушадасъ в Турция.

Вън вече тече фолклорно шоу. Оркестър мариачи реди мексикански песни. Танцьори симулират бой с петли, но все пак не оставят пернатите да се кълват до кръв. Не че мексиканската традиция не го повелява, обаче повечето от гостите са европейци и американци с друго отношение към животните. Непривлекателен дребосък излиза с ласо в ръце и скоро забравяте отблъскващата му външност. Въжето му се подчинява като живо и рисува цели картини.

Да се ожениш на плажа

Освен плажа, водните атракции, историческите забележителности и голфа на полуостров Юкатан развиват и... сватбен туризъм. Особено запомнящо се е бракосъчетанието на пясъка по древен ритуал на маите. Балдахините за церемонията са бели и се веят като в приказка на Шехеразада.

Ритуалът е базиран върху картини от антични вази и пирамиди. Както и на оригиналните текстове, записани от католически монах край езерото Атитлан в Гватемала. Разбира се, никой не сервира кучешко - един от задължителните видове мръвка редом с еленското и пилешкото на младоженската трапеза.

Церемонията се води от истински шаман на майски език. Във всеки от четирите ъгъла на олтара гори по една голяма свещ, ориентирана в посоките север, запад, изток, юг, а петата, посветена на Господ, е в центъра.

Вощеницата на Севера е бяла и символизира женското начало, Югът е жълт и олицетворява мъжа. Изтокът е червен като изгряващото Слънце, Западът - черен като нощта. Централният светилник е в зелено - цветът на нефрита и водата, майката земя и Космоса. Двойката разменя символични подаръци. Женихът дарява на невестата царевица и какао, а тя му отвръща с брашно и тортилас (царевични питки). Кукурузът символизира храната, а какаото - парите. Защото зърната му дълго време са използвани от маите като платежно средство. Венци от бели и жълти цветя обгръщат двойката и те заместват западната традиция за размяна на пръстените. Майският Господ е свидетел на съюза и младоженците се целуват.

Класическа музика на маите звучи изпълнена с инструменти от предиспанския период преди и след церемонията. Барабани, кратунки, звънци от миди, флейти и тункулес (дървен, ръчно резбован инструмент, който издава само две ноти). Младоженците и гостите задължително са облечени в чистобели дрехи. Булката и женихът трябва да наблегнат на простите и изчистени кройки. Всички са боси, за да поемат през стъпалата си енергията от ритуала и да се свържат с майката земя.

Умна + красива = жена на политик

Магдалена ГИГОВА

Формулата от заглавието трудно може да бъде приложена към всеки български политик, но тези от новата реколта определено се радват на по-привлекателни половинки. Че и учени! Представителна извадка от най-очарователните доказва и че имат нездраво влечение към участието в риалити формати.
Майката на втория син на Бареков е участвала в „Сървайвър“, новата тръпка на Лукарски шашнала Слави с еротичен танц на кастинга за „Умна и красива“, а съпругата на Лютви Местан танцува в „Байландо“. Еротиката се подклажда и от носителката на титлата „Плеймейт“ Елена Кучкова, която хем се хвали, че има връзка с политик, хем го крие, както ятак партизанин.
На фона на нашата екзотика дори съпругата на бившия френски президент - моделът с аристократично потекло Карла Бруни, успява да изглежда обикновена.

Сървайвърката до Бареков

Жената, която е плътно до Бареков от година и половина е благоевградчанката Мария Олегова Календерска. Синеоката брюнетка на 12 август навърши 30 години, а малко преди това роди на лидера на България без цензура син Александър. През 2009 г. дамата с вид на манекен участва в злополучния „Сървайвър“, при който почина певецът-кмет Нонно Воденичаров. Тя обаче напусна бързо и безизразно оцеляващото риалити. При представянето си преди заминаването на Филиините Мария каза, че третира айкидо и работи като мениджър във фирма за компютри. За да подсили интереса към себе си признава, че на 14 и 15 г. е преживяла два опита за изнасилване. В биографията й има и кратък трудов стаж в СПА център „Хармония“ в родния й град.
Календерска се съпротивлява на опитите да я сравняват с Деница Гаджева – любимата на волен сидеров. Не й допада дори и оприличаването с Евита Перон. „Завършила съм бизнес администрация в гимназията.„Връзки с обществеността“ е висшето ми образование, магистратурата ми е „Журналистика“. Три години бях изпълнителен продуцент на сутрешния блок в TV7, а след това и изпълнителен продуцент на „Актуални предавания“. Имам специализации в CNN-Лондон и в CNN– Атланта. С Николай отидохме заедно в телевизията, променихме изцяло сутрешния блок, а после направихме изцяло нов телевизионен канал. Няколко години бяхме чисто професионален отбор. По-късно опознах човешките му качества. Той е много решителен и амбициозен. Не приема „не“ за отговор. Това трудно се понася в личен план, но пък го прави способен да разбива дори непробиваеми стени“, разкрива в интервюта Мария Календерска. Нейни колеги от Тв7, обаче твърдят, че тя е била по-активната при започването на връзката и имала серт нрав.
„Предполагам, че погледнати отстрани сме доста забавни работохолици. При нас семейството и работата са изцяло свързани. Смятам, че това прави любовта ни много по-устойчива, защото сме партньори на всички флангове“, заявява Мария пред сайта az-jenata.

Високата 168 см Мария Календерска има кратко минало като модел.

Умна и красива танцува до Лукарски

Тръпката между лидера на СДС Божидар Лукарски и Ива Йорданова от партията на Кунева Ива Йорданова припламва, когато Реформаторският блок представя листите си за евровота. Той е трети, а тя – тринайста, но усещат привличането. Като нормален мъж Лукарски първо забелязва колко привлекателна жена е Ива, но като прилежен възпитаник на НГДЕК, никога не тръгва неподготвен. Преди да я покани на кафе проучва бъдещата си изгора в гугъл. От една страна Ива го очарова с високия си коефициент на интелигентност – 143, а от друга определенията „танцьорка на пилон“ звучат примамливо за всеки мъж. За втората част от инфото претърпява леко разочарование. Явявайки се на кастинг за шоуто на Слави Трифонов „Умна и красива“, Йорданова наистина изиграва доста горещ танц, но за жалост аксесоар като пилон липсва. В замяна на това може да покаже умения и в хип-хопа, и в копаницата, и в самбата. При това на високи токчета, покрай майка си, която е омъжена за американец и е основала клуб за български народни танци в щатите.

Извън жълтините, дамата, заради която лидерът на СДС подаде молба за развод и се чуди как да обясни разрива на двете си деца, е завършила колежа „Бъркли“ в Ню Йорк трета по успех от 2000 студенти, стажувала е в ООН и като доброволец е събирала дарения за борба срещу маларията в Африка. Освен това се е дипломирала във Военната академия специалност „национална сигурност“.
„Аз лично не мога да се влюбя в тъп мъж“, обясни Ива в „Шоуто на Слави“ и добави, че и тя не иска да е желана само заради визията си. Тя се отказа от мястото си в изборните листи, но продължава да работи като съветник в Министерството по еврофондовете.

Кучкова с политик под прикритие

Може би най-сетне в започващия след два дни „ВИП брадър“ ще се разбере с кого точно си ляга актуалната носителка на титлата „Плеймейт“ Елена Кучкова. Още когато бе избрана да украси „мъжката Библия“, тя призна, че има връзка с 38-годишен политик. Най-подходящ по възраст се оказа евродепутатът Ангел Джамбазки, но и двамата набедени за влюбени яростно отрекоха.

Макар досега сочната мома да опазва добре тайната си, любопитните се надяват в Къщата, където падат дрехи и задръжки, тя най-сетне да се издаде.

„Байландо“ за Лютви Местан

И привлекателната съпруга на Лютви Местан също се разписа с участие в телевизионно риалити, но с благотворителна цел. Тя танцува в „Байландо“ през 2010 г. и оттогава не е имала светски изяви. Ширин Местан е родена на 7 април 1963 г. в Крумовград, магистър е по руски и английски от Пловдивския университет. А понеже и в ДПС всички са братовчеди, баща й е известният през 90-те години партиен функционер Хасан Али. Осем години г-жа Местан ръководи Държавната агенция за закрила на детето. Днес е секретар на Балканския мултимедиен център към консерваторията в София.

В едно от интервютата си Ширин Местан разказва, че помогнала на Лютви да избегне инвалидната количка след тежка катастрофа, като сама му биела инжекции със стрихнин.

Една от тайните, които премълчава Ширин Местан, е, че преди години се е преборила успешно със злокачествен тумор на бузата. Сега за него напомня само един малък белег.

С Лютви имат по един предишен брак. Любопитното е, че един от неговите синове и нейното голямо момче се казват Денис. Те са в отлични отношения с Ервин, рожба от брака й с Местан. Младежът се е метнал на родителите си - умен и учен. Завърши с отличие Американския колеж и вече е студент.

Борислав Гуцанов среща жена си на яхта

Кандидатът за депутат от БСП (народен представител и в миналия парламент) Борислав Гуцанов е женен за поливинката си Моника вече 20 години. Дамата е управител на вестник „Народно дело“ и на сайта petel.bg. Двамата имат две дъщери - Сирма на 12 години и Бояна на 10. Въпреки че се познават от четвърт век, искрата на привличането между тях пламва няколко години по-късно.
Гуцанов се запознава с бъдещата си съпруга на яхта. „Току-що бях завършил морското училище и бях в разгара на състезателната си кариера като ветроходец. Запозна ни общ приятел. Две-три години не се бяхме виждали, когато се засякохме на площада във Варна по време на еуфорията след победата на България над Германия на световното първенство в САЩ през 1994 г., каза пред „Преса“ Борислав. - Тогава сякаш се погледнахме с други очи. Един месец по-късно бяхме гаджета.“ Кандидатът за депутат издаде, че голямата страст на съпругата му е планинарството и се пошегува: „Тя е зодия Стрелец, ама първо стреля, а после очертава мишената, за да е улучила винаги десетката.“

Служебен роман

Мерджанов, Сидеров и Свинаров се загаджват в парламента

Шефът на парламентарната група на Коалиция за България - Атанас Мерджанов, е не само шампион сред народните представители по брой деца- пет, ами срещна любовта на работното си място. Половинката му Силвия Георгиева е политически репортер, но откакто му роди момче и момиче, научава парламентарните новини от първа ръка, но у дома. Мерджанов приключи брака си, но новото и старото му семейство са в отлични отношения.Може би защото втората му жена е съвсем малко по-възрастна от голямата му щерка.

Деница Гаджева е вдясно.

Волен Сидеров падна в плен на служебния роман. Съратничката му Деница Гаджева е депутат вече в три народни събрания и смело брани идеите на „Атака“. Може би нейната патриотична жар, а не дългите й крака, красиви сини очи и разпилени коси са станали причина партийният лидер да напусне съпругата си Капка.

В обятията на Деница, но по фамилия Недева, откри щастието и бившият военен министър и царски депутат Николай Свинаров. Той надлежно се разведе с жена си Росица, от която има две пораснали дъщери, за да се ожени за значително по-младата си изгора, която работи в отдела по евроинтеграция в Министерския съвет. „30 години не бях сменял памперси и ми е много забавно“, признава Свинаров.

Гергана и Соломон Паси – единно зарядно, една любов

Любовта между неразделната светска двойка гергана и Соломон паси пламна, докато той беше външен министър в кабинета Сакскобургготски, а тя – негова заместничка. Двамата напълно оправдано не афишираха връзката си, но кашлица, любов и липса на пари не могат да се скрият. Романтиката не напуска щастливото семейство още от времето, когато в Занзибар Соломон не паднал на едно коляно и не поискал ръката на половинката си... писмено по стар еврейски обичай. После двамата играха на „тука има-тука нема“ с любопитните медии като запазиха час за гражданския си брак в няколко ритуални зали, за да се оженят в родопското село Стойките навръх Свети Валентин. Кумоват им шефът на БТА Максим Минчев и съпругата му Наталия. Макар сватбата да е по всички родопски обичаи, не подминават и американския с хвърлянето на буткета. Хваща го сестрата на булката – михаела Калайджиева. Гергана има дъщеричка от първия си брак, а на Соломон ражда две деца – Михаела и Давид. Той пък се радва на сина си Исак от връзката си с Бинка Пеева.
Общата кауза на семейството, което се занимава с високотехнологични проекти беше приемането на общо зарядно за мобилни телефони за целия ЕС. Идеята е на бившия министър на външните работи Соломон Паси и съпругата му Гергана Паси, която беше министър по европейските въпроси. Европейският парламент прие, че трябва да има едно общо зарядно устройство за всички мобилни телефони, продавани на територията на съюза. Така ще се намалят отпадъците, разходите и затрудненията за потребителите, става ясно от писмо на евроинституцията до БТА. "Общото зарядно устройство ще намали електронните отпадъци с 51 000 тона годишно", заяви докладчикът по предложението Барбара Вайлер.

Станишев се жертва заради Моника

Отново по служба се разгаря и връзката между Моника Йосифова и премиерът (тогава) Станишев. Двамата вече има дъщеричка Дария (кръстена на дина, майката на Сергей) и син Георги (на името на брат му), но в свещения им съюз пиар специалистката влезе с чеиз от момче и момиче – Моника и Венци от предишния й брак с банкера Венцислав Йосифов.

Заради съпругата си бившият лидер на БСП и настоящ евродепутат се раздели с любимия си английски булдог Барозу и го подари на Лора Крумова от Би Ти Ви. За да имат семейно гнездо се отказа и от убеждението си, че му е по-удобно да живее под наем.

Даниел Вълчев и Милена Паунова – чувства по време на парламент

На трети септември преди година се роди Борис - първото общо дете на бившия просветен министър Даниел Вълчев и бившата царска депутатка Милена Паунова. Настоящият адвокат има две дъщери от предишния си брак, а половинката му – син. Двамата се залюбиха, докато той управляваше просветата под ръководството на премиера Сакскобургготски. Даниел постъпи изключително джентълменски – предложи на съпругата си Анелия развод по негова вина, остави й общото жилище и пое солидна издръжка за децата. Когато връзката им стана известна, Вълчев не скри от медиите новата си любов, нито започна да се оправдава, а просто каза „Ами депутатите и министрите също се влюбват!“, с което пресече сплетните.

На предизборните дебати: крясък по крясък - трясък!
(Гледна точка във вестник "Преса") 
Магдалена Гигова

НЕ-уважаеми, кандидат депутати! Ако искате да ни откажете да гласуваме на изборите, се справяте доста успешно. И ако някакси можем да преглътмен калните ботуши по никое време и поведението като на селска сватба, където кумът с цяло гърло вика, че дава прасе, а сватът – гардероб, то предизборните дебати по телевизията засядат като ръждива пила в гърлото.

Абе, хора, като давате толкова пари на медийни гурута да ви съветват, никой ли не ви е казал, че когато всички говорят едновременно, никой нищо не чува. А когато всички викат – още повече.

Политическото нахъсване на агитките е разбираемо. Извисеният крясък на ревностен партиец е най-прекияст път да бъдеш забелязан я за следващите листи, я за благ пост в държавната администрация. А когато към врещенето върви и цветист плакат, партийната успеваемост е сигурна. Същото не важи обаче за зрителската аудитория, която първият път възприема предизборният дебат като откровен сеир. Вторият път като додеяла говорилня, а третият – само най-отчаяните любители на политическите панаири не гасят телевизорите. И през цялото време съжаляват водещия на дебата в плахите му опити на омиротворителна синя каска.

В любовта и във войната всичко е позволено. Грешка! Ако там все пак има някакви морални граници, то в предизборните баталии те тотално липсват. При това символичното скубане на коси и виртуалните пехливански борби в кал са забавни за аудиторията само в началото. Масовото замерване с думи остава разбираемо само за участниците в него, които просто се опияняват от безплатната възможност мама и братовчедите да ги видят как подскачат по телевизията като глътнали пчела. Озаптяването е мисия невъзможна. А отрезвяването ще дойде веднага след 5 октомври.

Доброто образование, с което много от партийните избраници се кичат, не отменя доброто възпитание. То изпъква в спокойния тон, щипката чувство за хумор и смисления аргумент, а не в дуела с прътове на знамена и с децибели. Те бяха актуални в първите години на прехода, но много от сегашните вехти войводи не са ги надскочили, а новите надъхани съратници яростно им подражават. И така до пълното обезлюдяване на изборните урни.

Кога ли политиците ще осъзнаят, че избирателите не щат вой и плакати, предизборен рейд в Гори тилилейски, ритуално откриване на нов тротоар и групово целуване на бебета. Те вече дори „не кълват“ на щедро плиснати обещания. Достатъчни са три, но изпълними и най-вече изпълнени.

А позорните сцени, които продължаваме да НЕ гледаме по телевизията са просто крясък до крясък – трясък. Трясъкът, с който най-вресливите могат да се сгромолясат на изборите.

Но топката не е само в полето на политиците и гръмогласните им поддръжници. Вместо водещите на дебатите всеки път да гледат тъжно и безпомощно, телевизиите би трябвало да се замислят как стои на екран една безконтролна форма на шоуто „Сблъсък“ и трябва ли противниковите войнства да са в опасна близост до ораторите, микрофоните и камерите. Една смислена демакрационна линия е вършила работа и в много по-кървави битки.

　

Поредица на "Преса" - Великите български любови

Джоко Росич осъзнава колко обича жена си след смъртта й

Магдалена Гигова

Обръгнали на нежност и романтика, не си представяме, че някой може да умре от любов. Джоко Росич се спомина точно от това. Не, той всъщност отиде при любимата си Лиляна, а смъртта й сякаш отключи тумора в мозъка му. Сега двамата си седят кротко на бял облак, а Джоко й казва с дълбокия си неповторим глас „Събрахме се!“.

„Никога през живота си не съм плакал така, както напоследък“, споделя след смъртта на жена си актьорът, участвал в над 110 български, сръбски и унгарски филми. И няма нърпение да се види с нея „там, горе“. „Не мога да свикна, че я няма. Често се усещам, че я викам по име, но ме посреща гробна тишина“, признава Росич. „Лиляна беше невероятна жена, най-храбрата, която познавам. Докато беше тежко болна, никога не се оплака, тя бе истински стоик.“

Двамата са заедно повече от 50 години, а когато за първи път журналистът Джоко вижда в коридора на националното радио музикалната редакторка Лиляна, сякаш среща детската си любов от родния си град Крупан в Югославия. По онова време всички момчета въздишат по Доя - дъщерята на австрийския аптекар Циглер. Тя била стройна и крехка, със сини като метличини очи и дълга черна коса. „Всички момчета ходехме като въртоглави след нея. Беряхме цветя и й ги носехме. Докато не започна войната и семейството на аптекаря не замина“, разказва Росич. Той е толкова увлечен, че сякаш я търси цял живот. И я открива в Лиляна. „Всичко, което съм направил в живота си, съм го правил, за да се харесам на някоя жена. Защото нищо друго няма смисъл. Ако няма до теб една жена, която да ти каже - страхотен си, тогава за какво живееш?!“ И макар Джоко да включва на режим „чар“ спрямо всички заобикалящи го дами, Лиляна е жената №1 в живота му. Когато тя е болна от рак на панкреаса, си обещават взаимно да бъдат погребани заедно. Неразделни и в смъртта - на Алеята на творците в Централните софийски гробища.

Малко преди да навърши 81, Каубоя на българското кино признава в телевизионно шоу: „Жена ми Лиляна всяка сутрин идва под юргана при мен, ляга на гърдите ми и така откарваме в сън още половин час.“ И разсъждава за дълголетието на чувствата: „В любовта хората трябва да са готови, че всеки следващ ден и седмица няма да е същият като предходния, но това е нормално. Ако някой се чуди защо това се случва, хората се разделят.“

Когато се залюбват, Джоко и Лиляна имат по един брак зад гърба си и по едно дете. Никога не съжаляват, че не си раждат свое, защото Росич отглежда сина на съпругата си като роден. И тежко преживява нелепата му смърт. Журналистът Стоян Колев се задавя с баничка в подлеза на Орлов мост. Дъщерята на Джоко - Ирина, завършва ВИТИЗ, но работи като медицинска сестра в Канада. Двойката се гордее еднакво с двете си деца, двамата внуци и двете внучки и правнучката.

Многобройните приятели на актьора избърсват издайническа сълза - „Сега Джоко язди мустанг из небесните прерии“, но признават, че снажният мъжага, който до 81 ходеше изправен, грохва след смъртта на жена си. Въпреки че винаги се е клел колко обича живота и как ще се пазари със смъртта докрай. През последните месеци от живота си той все по-често повтаря: „Лиляна, прибери ме при теб!“ И то не защото се чувства самотен - другарите от любимото му заведение „При Илко“ на пазара „Ситняково“ са все около него, но кънтящата празнота на апартамента му го смазва. „Има загуби, които не се лекуват - признава в интервю Джоко. - Не е истина, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава само направеното, съграденото. Другото - престанеш ли да го мислиш и преживяваш, умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата. Я се сети за едно велико нещо, дето да е направено в радост. Било книга, текст, картина. Тъгата е велико състояние!“ Но тъкмо тя го смазва.

Отвъд идилията Джоко и Лиляна Росич имат и тежки моменти. Преди да открие актьорския си талант, роденият в Сърбия от българска майка работи 17 години в националното радио. Той е напуснал родината си по политически причини, завършил е икономика и курс по радиожурналистика. През 1968 г. след потушаването на Пражката пролет Джоко е уволнен, понеже е чужд поданик (получава българско гражданство чак през 2002 г. - б.а.). Веднага след това изгонват и съпругата му, защото е женена за чужденец. „Аз никога не съм си представял, че ще напусна журналистиката и ще стана актьор. Започнах тук-там да се снимам, беше рехаво, но все пак си докарвах някакви доходи - разказва Росич. - След това участвах в доста филми. През 1976 г. се снимах в един унгарски, който се прожектираше и в България. Той се казваше „Под краката им свири вятърът“. Заглавието всъщност показва съдбата на моя герой, тъй като накрая го обесват и под краката му свири вятърът. Това е един също преломен момент в моя живот, защото аз тогава все още не бях убеден, че това е моя работа и се чувствах като пришълец, като чуждо тяло. След завършването на филма обаче се убедих, че това нещо аз го мога. Това е велико усещане и аз почувствах, че това е моето призвание.“
Нещата се подреждат. Лиляна се връща на работа в БНР, Джоко печели популярност в България, Сърбия и Унгария. Навсякъде са заедно, тя не споделя увлечението му по оръжието, но се отнася благосклонно към непрекъснато обогатяваната му колекция. Първия си нож Росич получава от баща си, когато е на 6 години. През целия си живот носи в джоба си хладно оръжие, а сбирката му от ками, ножове и старинни пищови би била гордост за всеки музей. Той я завеща на дъщеря си Ирина.

В интервютата си актьорът говори така образно, че чуваш в главата си плътния му изразителен глас: „Животът на човек не е ученическа тетрадка, за да вземеш гумичка и да изтриеш нещата, които са се случили. Всяка раздяла е парче от живота ти. Всяка раздяла - всъщност това си ти. Аз нямам несподелена любов. Със съпругата ми Лиляна сме заедно от десетилетия. Дългогодишният брак е изкуство. Получава се добре само при интелигентни хора.
Животът на двама души се изменя непрекъснато. Непрекъснато преминава в други състояния. И ако не можеш бързо да оценяваш и приемаш тези нови състояния, не се получава. За какво ми е на мен да правя каквото и да било, ако до мен няма една жена, която да ми каже - страхотен си.“ И тъкмо липсата на това „Страхотен си“ го кара да не остане вкопчен в живота, както винаги се е заканвал. 

Кой е той
Цялото му име е Джордже Мирко Росич. Родителите му са учители. Майка му е българка, а баща му - сърбин. Роден е на 29 февруари 1932 г., но майка му настоява да го запишат на 28-и, та да не празнува рождените си дни през четири години. В родния си Крупан в Царство Югославия заобиква конете и жените, защото едните символизират свободата на човешкия дух, а другите - неговия полет. За Джоко Лиляна бе едното му крило. Без нея полетът му бе прекършен.

Актьорът за секса

Всичко между мъжа и жената е еротика, но не оная лошо светната порнография или изобилието от плът на показ, която ни блъска отвсякъде. Знаете ли кой е най-еротичният образ, запечатан завинаги в съзнанието ми? Беше във времето, когато рядко ни попадаха лъскави списания. В едно такова видях реклама, не помня на какво, на която жена в гръб с фино кафяво палто и кожени ботуши е направила типичната при ходене чупка в ханша. Дискретно и побъркващо! Красотата на жената е в лакирания палец, надничащ от сандала, в тембъра, в погледа. Когато първата ми жена ме попита какво съм намерил в новата, с какво я превъзхожда, се замислих и се опитах да й обясня как в антракта, дори когато сме на театър и пушим навън, с всяка фибра на кожата си чувствам, че до мен стои жена.

Жената трябва да бъде жена с всяко вдишване и издишване. Когато се храни, когато спи, когато се движи. Атмосферата на жената е навсякъде. Не е в демонстративното разголване, то е за мъжете без въображение.

Разплака всички с песента за Лиляна

В предаването „Нощни птици“ по БНТ, където Джоко гостува след кончината на съпругата си, разплаква всички в студиото и пред телевизорите с речитатива на песента „Любовта ми към теб“.

Любовта ми към теб

Всички идващи чувства сравнявах
с любовта си към теб.
Всички бъдещи рани лекувах
с любовта си към теб.
Аз към чужди усмивки се втурвах
с любовта си към теб.
Да, прегръщах жени непознати
с любовта си към теб.
Даже твоето име забравих
с любовта си към теб.
Но в забравата странно живея
с любовта си към теб...
Уж не идваш сега в паметта ми,
но сърцето те помни докрай.
Любовта ми към теб,
любовта ми към теб,любовта ми към теб,

Лиляна...

Текст Георги Константинов
музика Кристиян Бояджиев

От 147 бивши депутати, настанени в държавни апартаменти, жилищата си са напуснали само 30. Останалите продължават да се ширят там.

117 почвени, безпочвени и подпочвени оптимисти

Магдалена Гигова

117 бивши депутати напуснаха парламентарната далавера, но влечението към нея се съпротивлява да ги напусне.

Доста от онези, дето си стоят в държавните жилища и кютят, докато ги изберат пак, направо са си безпочвени оптимисти. Е, със сигурност отломките нищожни от партийните отлюспвания могат да бъдат наречени дори подпочвени оптимисти. Единствено ГЕРБ-ерите от по-първите места в листите кандидатстват за почетното звание „почвени оптимисти“. Защото са се вкопали във властта, както бурен с як корен.
Но когато става дума за облаги с неоправдано продължение, оптимизмът е последното което ни хрумва. А останалото не става за публикуване във вестник.

Гледна точка във вестник "Преса"

По-щастливи, по-богати, по-... мрънкащи

Магдалена ГИГОВА

Добрите вести идват на талази като приливни вълни от безконтролно изпуснат язовир.

И ни заливат с блаженство, щастие и богатство. Ако се вярва на агенция "Блумбър", вече не сме сред най-нещастните в света. Миналата година протяжно и с наслада я цитирахме, предъвквайки, че кахърните ни физиономии не се дължат на вродено черногледство, ами заслужено сме в първите 10 от класацията на най-страдащите нации в света. Я да видим за какво ще мрънкаме сега, когато авторитетният „Индекс на нещастието“ ни запрати в средата на непрестижния списък - 45-и от 90 възможни. Станахме ли по-усмихнати, по-ведри и по-оптимисти? Не! Средностатистическият български мизантроп пак видя възможност за злорадство: „Не сме нито по-доволни, нито по-радостни. Просто вече не ни пука дали сме стигнали дъното и защо продължаваме да копаем.“

Освен че сме умерено щастливи, новината е и че сме най-забогатяващи в Европейския съюз. Ръстът на заплатите в България е цели 15,1%. И тук дежурният роден черногледец му намира колая. Или ще скърца, че „Сънди мирър“ не е най-достоверният вестник на света, или че при тези мизерни възнаграждения и 100 на сто да ги вдигнат, пак ще сме дрипльовците на ЕС.

Угодия няма! У нас и добрата, и лошата новина все е лоша. Защото сме превърнали мрънкането и мразенето в национален спорт. Затова посрещаме всяка смислена идея с дежурното „Това няма как да стане!“, а всяко постижение принизяваме с убеждението, че се е получило или случайно, или с връзки, или с гол късмет. Изобщо развили сме до всенародно съвършенство умението да завиждаме и да мразим.

По същата причина, когато искаме да променим нещо от битието си, енергията ни стига главно да го раздиплим разпалено на маса или да бълваме омраза във Фейсбук, ама когато се наложи да запретнем ръкави, да покажем позиция или да се изрепчим, ентусиазмът ни се спихва с примиренческото „Защо да се хабим?! И без това от нас нищо не зависи.“

А понеже и тези разсъждения заприличаха на безпросветно ругателство, най-добре да препишем рецептата за щастие от майката на Гьоте: „Вземете дванадесет месеца и ги изчистете грижливо от педантичността, страха, горчивината и скъперничеството. Разделете всеки месец на 30 или на 31 части, така че да ви стигнат за цяла година. Всеки ден се запълва отделно с една част работа и две части жизнерадост и хумор. Добавят се три препълнени лъжици оптимизъм, една чаена лъжица толерантност, зрънце ирония и щипка такт. Цялата тази маса се залива обилно с любов. Готовото ястие се украсява с цветчета от нежно внимание и се сервира всеки ден с бодрост и чаша хубав освежаващ чай.“

Единственото, което трябва да направим оттук нататък, е да си пием редовно чая...