Иван Кутиков, единственият българин със Златна плоча в Америка, пред „Преса“

На живо Мила Йовович е много по-красива

Магдалена ГИГОВА

- Иване, Ти си първият и единствен засега българин със Златна плоча в Америка която се дава за 500 000 продадени албума. Как и кога я получи?

- Получих я през 2009 г. от Hollywood Records/Disney Records, лейбълът, който издаде албума. Тези награди се определят от RIAA (Recording Industry Association of America) всяка година. Това беше пълна изненада за мен и малко не ми се вярваше, докато един ден ми се обади Джей Лендърс, който тогава беше шеф на Disney Records и ме извика при него да си я вема. Джей сега работи в компанията на супер-продуцента Дейвид Фостър.

• Ашли Тисдейл, на която си продуцент е звезда на „Дисни” и наистина много популярна в САЩ. Как се свърза с теб?

- С мен я свърза приятелят ми Гери Скот, композитор на многобройни телевизионни програми като Beverly Hills 90210, Merose Place, Fame, The Suite Life Of Zack And Cody и много, много други. По това време писахме заедно музиката на известното тогава телевизионно шоу Dance Fever, после много песни и инструментална музика за неговото шоу The Suite Life Of Zack And Cody и работехме непрекъснато заедно. Ашли беше една от главните героини в шоуто и с нея записвахме в студио ми в Холивуд почти всеки ден. Студиото на Гери е далеч, в неговия дом в каньона на Малибу, а моето е много близо до телевизионното студио, където се снимаха епизодите. След Ашли трябваше да започнем работа и с едно ново шоу - Hanna Montana и да продуцираме 7 песни с неизвестната тогава Майли Сайръс, но баща й, който е известен музикант, предпочете да работи с негов близък приятел и ние с Гери се разминахме с шанса да сме й първи продуценти.

- Репутацията на Майли вече е широко известна, но каква е любимката на тийнейджърите Ашли Тисдейл – разглезена или сериозна, точна и трудолюбива?

- Ашли е изключително професионална във всяко едно отношение: точна е, винаги идеално подготвена, всички текстове знае наизуст, никога не се оплаква колкото и да я въртиш пред микрофона за дреболии, много е дисциплинирана и умее да работи в екип, което е закон в бизнеса тук. Има ужасно претоварена програма и я изпълнява като войник без да спори с никого, да се оплаква, или пък да се тревожи прекалено за това, как изглежда. Винаги си изключва телефона в началото на сесията и го включва отново само в паузите. Никога не влиза в кабината за пеене с украшения по себе си.

- Разкажи и за работата си с „Манхатън Трансфър”. Наистина ли са ти ръкопляскали?

• Това да ми го бяха казали преди да замина от България, никога нямаше да повярвам. С тях направихме нови версии на най-големите им хитове. Спомням си, че когато за пръв път влязоха в студиото ми, аз се бях притеснил, изпотил, изчервил… като на кандидат-студентски изпит. Сядат на дивана и казват: “Я да видим сега на какво ще пеем, как си ги направил, пусни нещо да чуем!”. Попитах ги кое парче искат и те избраха супер-хита си Birdland на групата Weather Report, написана от кийбордиста, легендарния джаз-фюжън пианист Джо Зоуйнъл (Joe Zawinul). Спомням си, че когато пуснах плейбека на парчето поисках земята да се разтвори и да потъна в нея. И тъй като това не стана, предпочетох да се престоря, че търся нещо в изолираната стая за пеене и през двойното стъкло скришом наблюдавах тяхната реакция. Такава нямаше, слушаха безизразно и когато парчето свърши си дадох сметка, че все пак трябва да изляза от скривалището си. Върнах се обратно готов за гилотината. Вместо това, те станаха на крака и започнаха да ръкопляскат! Изчервих се още повече, а те ме прегърнаха и казаха да пускам и другите плейбеци, макар че не бяха напълно завършени. Следвашите няколко дни работихме по 10-12 часа на ден и няма да ги забравя никога. Ултра професионалисти! Отпуснах се и започнах да давам предложения за вокалните им аранжименти и да ги връщам, ако нещо не ми харесваше. И тези гиганти с по 10 грамита и 17 номинации за „Грами“ всеки, ме слушаха и правеха каквото им кажа…Нямам думи! По-късно „манхатън трансфер“ ми дадоха препоръчително писмо със суперлативи, което ме свърза с гениалния Ал Джеро, започнахме 3 песни, но той влезе в болница и не можахме да ги завършим.
• - Мила Йовович е известна като актриса, но тя има и рок-банда. Работил си с нея каква е тя като човек? А като певица?
• 

   
• Да, Мила е много обичана от Американската публика. Първата любов на Мила е всъщност музиката, а не киното или модата. Майка й, Галина е акриса. Още от малка Мила пише песни, и досега го прави като много сериозно хоби. Последното, което направихме заедно е дует с един 18-годишен рапър от Украйна, Ърнест Шалюбин. Получи се много хубаво парче. Като човек Мила е много широко скроена, голямо сърце и душа, много интелигентна, мозък като бръснач, адски бързо импровизира, самодисциплинирана и некапризна, чудесна майка, стъпила здраво на земята. И най-важното: на живо е много пъти по-хубава, отколкото на екрана!
• - При отношенията ви имаше ли някакво значение общият славянски корен?
• - Не мисля, че имаше някакво съществено значение, но помага, да!
• - Записвал си и с брата на Силвестър Сталоун, имал ли си случай да общуваш и със Слай откакто започна да снима в България?
• - Записвал съм многократно с Франк, но въпреки, че сме били на едно у също парти 2-3 пъти, не съм работил със Слай. Фrанк е много добър китарист и композитор, почти няма филм на Силвестър, в който да няма поне една негова песен. Един от големите хитове на Франк е песента Far From Over от филма на Джон Траволта Staying Alive. Много се радвам, че след снимките в България Силвестър говори суперлативно за страната ни, която има крещяща нужда от добър международен имидж.
• - Преди няколко години участва в голям проект в Китай на многомилионна стойност. Той какво представляваше?
• 

   
• - Аз създадох този проект. Представлява онлайн състезание за певци в Китай, като финалните концерти бяха излъчени по CETV от студиата им в Пекин. Преди това доведохме избраните финалисти в Лас Вегас, където бяха обучавани от топ-вокални педагози, учители и продуценти. Победителката Ута получи наградата - оригинална песен, написана специално за нея от топ-композиторае и продуцент Скот Спок, който създаде кариерата на Ейврил Лавин, работи с Бритни Спиърс, Крстина Агилера, Шакира, Енрике Иглесиас и много, много други. Записахме песента на английски и китайски, бяха поканени влиятелни музикани журналисти от Китай, за да отразят 10-дневното пребиваване и работа в Холивуд. Имаше много работа, но и много забавление. Готвим се за втори сезон.
• 

   

- Преди 10 ноември 1989 г. името Иван Кутиков бе синоним на модерен и творчески аранжимент. Беше уважаван и ценен. Ти си и първият продуцент на дует „Ритон”. Как се реши да напуснеш България?

- Обстановката в България през 1989 година беше вече нетърпима. Не можех повече да стоя и да гледам как хората се променят и се превръщат в нещо, което не можех да понеса. Не беше лесно да се вземе такова решение, особено когато най-голямата ми дъщеря беше с мен. На аерогарата ни конфискуваха паспортите, билетите и валутата, която носех със себе си, около $700. Митничарът се казваше Телев, запомнил съм го. Нареди да ни свалят багажа от самолета и всички пътници, вече седнали в него трябваше да изчакат да ни намерят куфарите. Казаха ми, че мога да подам молба да си получим паспортите след 6 месеца в управлението на милицията на бул. “Георги Димитров” (днес „Мария Луиза“). Същия ден търсих отчаяно някакви “връзки” и слава Богу един мой приятел, съдия, се оказа дежурен по 6-ти район на столицата, където попада и аерогарата. Той нареди да ми върнат паспортите, валутата и аз извадих невероятен късмет да намеря подобен полет до Виена и от там за Филаделфия. На другия ден си поръчах такси, но то не дойде! Тогава аз, брат ми и дъщеря ми тичахме с куфарите по реката от НДК надолу към “Графа” с надеждата да спрем такси, но нямаше нито едно. Чак долу до “Синьото кафе” спря един, но имаше жена вътре. Дадох му всичките си български пари и му казах, че изпускам самолет за Америка. Когато влязохме в самолета, закъснелите бяхме само аз, дъщеря ми и един дипломат. Всички ни изгледаха свирепо, защото полетът закъсняваше. Най-накрая излетяхме и аз се заклех никога повече да не стъпя в България…

- Разкажи за първите си години в САЩ и как стигна до собствено студио в Холивуд?

- Това би бил един много дълъг разказ, но накратко: една година живяхме в Пенсилвения, после се премесихме в Южна Калифорния, Ориндж Каунти, където започнах да търся музикантска работа. Започнах от време на време да пиша музика за телевизионни реклами на испанско говорящия пазар за друг човек от Лима, Перу, който ми плащаше, но излизаха от негово име. Щом дъщеря ми Тони завърши средното си образование се разделихме и с $25 в джоба си и платен наем за 1 месец се преместих в Лос Анджелис, като разчитах, че човекът от Перу е там и ще ми дава работа. Оказа се, обаче, че е заминал на лятна ваканция в Лима… беше ужасно. С последните си стотинки се обадих на обява от музикален магазин, на филмов композитор, който не знае нотите, но е написал музика и иска да я запише с жив оркестър. Трябваше му някой да слуша касетката му и да напише партитура. Видяхме се, уговорихме се за $150 и аз взех (без да ме видят) молив от пощата, една шпертплатова дъска, защото нямах никакви мебели и спях върху якето си, начертах си петолиния, защото нямах пари за нотни листа…. Всъщност най-лесно от всичко беше да напиша партитурата с музиката, аз имам много добър слух и “свалям” бързо. Той извика негов приятел, който беше нотно грамотен да я провери и накрая ми плати. Това беше повратен момент за мен. Купих си салам, трябваше ми спешно протеин, не бях ял от доста време, купих си бира и цигари (тогава още пушех) и след първата глътка запалих и се почувствах на върха на света. От тогава всичко започна да става по-лесно, Алонсо се върна от Перу, работите потръгнаха.

- Когато Красимир Аврамов скандално спечели българската Евровизия, твоята песен One Lifetime’s Not Enough, изпълнена от Поли Генова бе класирана на второ място. Изпита ли горчивина или си доволен, че тя бе добър старт за Поли?

- Изпитах горчивина само от това, че такова музикално недоразумение като Красимир Аврамов ще представя страната ни на голям форум като Евровизия, откъдето тръгнаха кариерите на АББА, Сели Дион и много други. Разочарован съм също и от това, че въпреки доказаната манипулация при гласуването (наемане на момчета да пускат вота си нон-стоп за него от различни телефони), той получи пълната подкрепа на тогавашната “Забавна редакция” в БНТ. Недоумявам как стана така, че хората правеха демонстрации на “Сан Стефано” 29, капацитети в музиката като покойният проф. Найден Андреев го молеха в медиите да не ни излага, а редакцията му помагаше да замаже слабото си и изключително фалшиво изпълнение, като му добавиха Петя Буюклиева и Янка Рупкина за подкрепа. Колкото до Поли, песента ми беше голямо изпитание за нея, защото има много голям диапазон, динамика и е много трудна за ипълнение, особено на живо. Поли, обаче се справи отлично и ако не беше неетичната постъпка на Аврамов, тя щеше да ни представи така, че щяхме да сме в първите 5 места със сигурност. Без никакво съмнение, този скандал привлече вниманието както на публиката, така и на специалистите към Поли и я извади от мястото й на бек-вокалистка в оркестъра на Дани Милев в „Шоуто на Азис“. Моята песен даде старт на кариерата й, а тя беше обявена за “истинската победителка на Евровизия”. Така че, когато Поли се яви отново 2 години по-късно, победи безапелационно. Но…в България никой не иска да знае за авторитета и имиджа на страната ни в чужбина. Сега вече и не участваме в Евровизия, а трябва, на всяка цена!

- България има добри музиканти, но сякаш (като изключим оперните певци в миналото) те все остават в периферията на световната сцена. Какво, според теб, не им достига?

- Не им достигат контакти с останалия свят! В България има брилянтни музиканти, артисти, художници, архитекти, режисьори… но никой не ги знае. Има много причини за това, и аз мога да ги посоча, но България си остава в сянка и е затворена страна, за която много хора по света не знаят абсолютно нищо. И ако се появи възможност за участие в някакъв международен форум за изява, каквато е Евровизия например - алчността и завистта непременно ще ни попречат да се покажем. Хора като Красимир Аврамов ще се погрижат за това…

Йоан от Холивуд, България

 

Йоан от Холивуд, България

Българинът е снимал с Мила Йовович, Лоренцо Ламас и Арманд Асанте

Магдалена Гигова

 

Йоан Карамфилов е на 18, а вече си е партнирал с Мила Йовович, Лоренцо Ламас, Арманд Асанте и Рон Пърлман. Творческа биография, която звучи сериозно дори за Холивуд, но младият актьор се е прицелил в RADA (Кралската академия за драматичнто изкуство в Лондон). „Англия се слави, че има най-старите университети, но това е най-старата и призната от кралското семейство институция, занимава се с шекспирови неща и дава максимално авторитетно образование. Сега събирам пари, защото догодина, след 12-ти клас отивам там”, каза пред „Преса” Йоан. Той е вложил част от хонорарите от холивудските продуцкии в проектите на майка си Меги Савова, която държи правата на 20 международни конкурси за красота за България. „Това е семеен бизнес, трябваше да се включа, както и да платя някои сметки, но имам пари настрана”, откровен е Карамфилов.

Как едно българче, чиито родители нямат нищо общо с киното, може да попадне сред световните знаменитости? С перфектен анлгийски и много късмет. А езикът усвоил не с частен учител, а от ... телевизията! „Дължа английския си на “Картуун нетуърк” (канал с анимационни филми). Малко хора ми вярват, но според мен има много деца, които са научили английски по този начин. Когато бях малък, не бях много социален и по цял ден седях у дома и превключвах каналите от скука. Имам си теория, че детските филми са много изразителни и са направени така, че да привличат вниманието на малчуганите. Когато направят едно движение и казват дума на английски в този момент, ти я запомняш. А когато гледаш по 14 часа дневно такива филми, няма как да не научиш английски.

Никога не съм ходил на курсове и на частен учител. В училище бях много над нивото на обучението. Продължих да общувам на английски, играейки на една електронна игра онлайн. И сега взех изпит от Кеймбридж, на който получих А минус, което е нещо като шест минус, по дяволите! Защото на “райтинга” (писането) съм допуснал някакви грешки, но като обща оценка е превъзходно. И това е изцяло от телевизора.

Много е смешно нашите как научиха, че говоря английски. Играех си с едни колички и понеже в главата ми имаше някаква сцена от филмче как полицаи гонят престъпници, аз си я преповтарях. По едно време влиза брат ми (юристът Сава Цеков, бивш тв-водещ) в стаята, стои и гледа, а майка ми - зад него с торбите от пазара. Аз не ги виждам и продължавам да бъбря. Брат ми й казва “Тихо, той говори английски!”. И тя изпусна торбите.

Майка ми ме заведе на първи ями кастинг за филм. И при мен се случи както при почти всеки актьор - с малко притеснение и с много късмет. Взеха ме за масовката в “Далида”. Много добре си спомням канапето, което още си е там. На него по време на почивките седеше актьорче от Америка в някаква второстепенна роля. Видях, че му е скучно и отидох да си говорим.

Тогава дойде продуцентът на филма, някакъв италианец, и започна разгневен да крещи със странния си акцент “Какво прави това американче тук с този лош грим, ужасно облечено, сякаш е статист?!”. Кастинг директорът му каза, че съм българче от масовката. Тогава ме добавиха в списъците на “Ню имидж” и ме викаха за кастинги. Благодарение на този човек, чието име и до този момент не знам, но много го обичам. Говоря английски с британски, американски и австралийски акцент. Може да не ви се вярва, но досега не съм ходил в англоговоряща държава”.

Късметът продължава да работи за Йоан. Той влиза от филм във филм – и така цели осем.  Той разказва, че никой от големите холивудски актьори не се е „звездеел” нито на снимачната площадка, нито извън нея. „Освен Стивън Сегал. Аз дори не успях да стигна до него, винаги беше с петима души охрана. Но всички големите актьори бяха много земни хора и те първи започваха разговор. Липсваше този неловък момент, в която аз да им казвам “Здрасти, аз съм Йоан Карамфилов, голям фен съм ви”. Те започваха да си говорят с мен как така едно момче от България са го взели да играе в холивудски филм, защо не са ангажирали американче, откъде знам английски...

С Лоренцо Ламас имах съвсем малка роличка, но си говорихме в продължение на два часа. Сигурно много съм му досадил, но беше адски готин. Най-странното е, че си говорихме за ... цици. Аз бях на 7-8 години. Защо той реши да поведе такъв разговор не знам и досега, но много се забавлявахме. Каза ми, че има страхотна руса жена с невероятни цици, които много ще ми харесат. Все още се чудя той ли ми отвори очите на тема цици или аз на него.

С Арманд Асанте съм играл в “Рин Тин Тин” и после в “Деца от восък”. През прозореца на караваната го виждам как седи и се чуди откъде му е познато името “Йоан Карамфилов”, изписано на вратата й. Тогава излязох и го поздравих и той направи комична гримаса “Ох, пак ли ти?!”. Страхотен актьор! Може би не съм научил много от него за актьорството, но бях суперспокоен и можех да се потопя в ролята. Да бъда себе си.

Всъщност, никога не съм бил притеснен пред камера. Нямам психологическа бариера, но големите актьори са ми давали насоки. Например, когато трябва да бъда изплашен в някоя сцена, защото това не ми е присъща емоция. Аз нямам страх почти от нищо. На репетициите ми казват да бъда задъхан, очите ми да бъдат по-отворени. И веднага го правя, защото гледам да хабя колкото може по-малко метри филм. Професионалист съм. Не обичам да го признавам, но си е горе-долу така”, не се преструва на излишно скромен Йоан.

Последното участие на младия актьор в холивудски филм е в „Конан Варварина” с бюджет от 100 млн. долара. Там играе Донал  - който е приятел и съперник на младия Конан. „Моят герой му е приятел,  но същевременно е и най-големият му враг, защото двамата са най-силните момчета в племето. Между тях има вражда, но и тънка линия от приятелство, някаква братска връзка”. На български екран пък се появява с малка роличка в „Къде е Маги?”. „Там пък паднах от мотор, а дори не го карах. Седях на него и „здравей, гравитация”, полегнат на една страна и аз се тръшнах заедно с неговите 180 кг. На мен нищо ми няма, а слава Богу и на мотора. Нямаше да си го простя. Чакам да завърша курсовете, да се запролети и да си купя мотор”.

Йоан е в 12-ти клас в 18-о училище в китайска паралелка.  „Всички знаем какви икономическа сила е Китай и какви филми прави. Интересното е, че като отидох при баща ми и му съобщих, че съм се записал в 18-о училище, той ми каза, че и той, и дядо ми са учили там. Така че продължавам семейната традиция”.

Докато мечтае за световна кариера в киното, на Йоан му липсва ангажимента в поредния филм у нас. „Събота и неделя ходя в „Училище за таланти” на Дани Ангелов, аботим, играем пиеси, но... друго си е киното”, размечта се младият актьор и отсече „Дали на Изток или на Запад, ще ди намерая реализацията”.