Иван Кутиков, единственият българин със Златна плоча в Америка, пред „Преса“

На живо Мила Йовович е много по-красива

Магдалена ГИГОВА

- Иване, Ти си първият и единствен засега българин със Златна плоча в Америка която се дава за 500 000 продадени албума. Как и кога я получи?

- Получих я през 2009 г. от Hollywood Records/Disney Records, лейбълът, който издаде албума. Тези награди се определят от RIAA (Recording Industry Association of America) всяка година. Това беше пълна изненада за мен и малко не ми се вярваше, докато един ден ми се обади Джей Лендърс, който тогава беше шеф на Disney Records и ме извика при него да си я вема. Джей сега работи в компанията на супер-продуцента Дейвид Фостър.

• Ашли Тисдейл, на която си продуцент е звезда на „Дисни” и наистина много популярна в САЩ. Как се свърза с теб?

- С мен я свърза приятелят ми Гери Скот, композитор на многобройни телевизионни програми като Beverly Hills 90210, Merose Place, Fame, The Suite Life Of Zack And Cody и много, много други. По това време писахме заедно музиката на известното тогава телевизионно шоу Dance Fever, после много песни и инструментална музика за неговото шоу The Suite Life Of Zack And Cody и работехме непрекъснато заедно. Ашли беше една от главните героини в шоуто и с нея записвахме в студио ми в Холивуд почти всеки ден. Студиото на Гери е далеч, в неговия дом в каньона на Малибу, а моето е много близо до телевизионното студио, където се снимаха епизодите. След Ашли трябваше да започнем работа и с едно ново шоу - Hanna Montana и да продуцираме 7 песни с неизвестната тогава Майли Сайръс, но баща й, който е известен музикант, предпочете да работи с негов близък приятел и ние с Гери се разминахме с шанса да сме й първи продуценти.

- Репутацията на Майли вече е широко известна, но каква е любимката на тийнейджърите Ашли Тисдейл – разглезена или сериозна, точна и трудолюбива?

- Ашли е изключително професионална във всяко едно отношение: точна е, винаги идеално подготвена, всички текстове знае наизуст, никога не се оплаква колкото и да я въртиш пред микрофона за дреболии, много е дисциплинирана и умее да работи в екип, което е закон в бизнеса тук. Има ужасно претоварена програма и я изпълнява като войник без да спори с никого, да се оплаква, или пък да се тревожи прекалено за това, как изглежда. Винаги си изключва телефона в началото на сесията и го включва отново само в паузите. Никога не влиза в кабината за пеене с украшения по себе си.

- Разкажи и за работата си с „Манхатън Трансфър”. Наистина ли са ти ръкопляскали?

• Това да ми го бяха казали преди да замина от България, никога нямаше да повярвам. С тях направихме нови версии на най-големите им хитове. Спомням си, че когато за пръв път влязоха в студиото ми, аз се бях притеснил, изпотил, изчервил… като на кандидат-студентски изпит. Сядат на дивана и казват: “Я да видим сега на какво ще пеем, как си ги направил, пусни нещо да чуем!”. Попитах ги кое парче искат и те избраха супер-хита си Birdland на групата Weather Report, написана от кийбордиста, легендарния джаз-фюжън пианист Джо Зоуйнъл (Joe Zawinul). Спомням си, че когато пуснах плейбека на парчето поисках земята да се разтвори и да потъна в нея. И тъй като това не стана, предпочетох да се престоря, че търся нещо в изолираната стая за пеене и през двойното стъкло скришом наблюдавах тяхната реакция. Такава нямаше, слушаха безизразно и когато парчето свърши си дадох сметка, че все пак трябва да изляза от скривалището си. Върнах се обратно готов за гилотината. Вместо това, те станаха на крака и започнаха да ръкопляскат! Изчервих се още повече, а те ме прегърнаха и казаха да пускам и другите плейбеци, макар че не бяха напълно завършени. Следвашите няколко дни работихме по 10-12 часа на ден и няма да ги забравя никога. Ултра професионалисти! Отпуснах се и започнах да давам предложения за вокалните им аранжименти и да ги връщам, ако нещо не ми харесваше. И тези гиганти с по 10 грамита и 17 номинации за „Грами“ всеки, ме слушаха и правеха каквото им кажа…Нямам думи! По-късно „манхатън трансфер“ ми дадоха препоръчително писмо със суперлативи, което ме свърза с гениалния Ал Джеро, започнахме 3 песни, но той влезе в болница и не можахме да ги завършим.
• - Мила Йовович е известна като актриса, но тя има и рок-банда. Работил си с нея каква е тя като човек? А като певица?
• 

   
• Да, Мила е много обичана от Американската публика. Първата любов на Мила е всъщност музиката, а не киното или модата. Майка й, Галина е акриса. Още от малка Мила пише песни, и досега го прави като много сериозно хоби. Последното, което направихме заедно е дует с един 18-годишен рапър от Украйна, Ърнест Шалюбин. Получи се много хубаво парче. Като човек Мила е много широко скроена, голямо сърце и душа, много интелигентна, мозък като бръснач, адски бързо импровизира, самодисциплинирана и некапризна, чудесна майка, стъпила здраво на земята. И най-важното: на живо е много пъти по-хубава, отколкото на екрана!
• - При отношенията ви имаше ли някакво значение общият славянски корен?
• - Не мисля, че имаше някакво съществено значение, но помага, да!
• - Записвал си и с брата на Силвестър Сталоун, имал ли си случай да общуваш и със Слай откакто започна да снима в България?
• - Записвал съм многократно с Франк, но въпреки, че сме били на едно у също парти 2-3 пъти, не съм работил със Слай. Фrанк е много добър китарист и композитор, почти няма филм на Силвестър, в който да няма поне една негова песен. Един от големите хитове на Франк е песента Far From Over от филма на Джон Траволта Staying Alive. Много се радвам, че след снимките в България Силвестър говори суперлативно за страната ни, която има крещяща нужда от добър международен имидж.
• - Преди няколко години участва в голям проект в Китай на многомилионна стойност. Той какво представляваше?
• 

   
• - Аз създадох този проект. Представлява онлайн състезание за певци в Китай, като финалните концерти бяха излъчени по CETV от студиата им в Пекин. Преди това доведохме избраните финалисти в Лас Вегас, където бяха обучавани от топ-вокални педагози, учители и продуценти. Победителката Ута получи наградата - оригинална песен, написана специално за нея от топ-композиторае и продуцент Скот Спок, който създаде кариерата на Ейврил Лавин, работи с Бритни Спиърс, Крстина Агилера, Шакира, Енрике Иглесиас и много, много други. Записахме песента на английски и китайски, бяха поканени влиятелни музикани журналисти от Китай, за да отразят 10-дневното пребиваване и работа в Холивуд. Имаше много работа, но и много забавление. Готвим се за втори сезон.
• 

   

- Преди 10 ноември 1989 г. името Иван Кутиков бе синоним на модерен и творчески аранжимент. Беше уважаван и ценен. Ти си и първият продуцент на дует „Ритон”. Как се реши да напуснеш България?

- Обстановката в България през 1989 година беше вече нетърпима. Не можех повече да стоя и да гледам как хората се променят и се превръщат в нещо, което не можех да понеса. Не беше лесно да се вземе такова решение, особено когато най-голямата ми дъщеря беше с мен. На аерогарата ни конфискуваха паспортите, билетите и валутата, която носех със себе си, около $700. Митничарът се казваше Телев, запомнил съм го. Нареди да ни свалят багажа от самолета и всички пътници, вече седнали в него трябваше да изчакат да ни намерят куфарите. Казаха ми, че мога да подам молба да си получим паспортите след 6 месеца в управлението на милицията на бул. “Георги Димитров” (днес „Мария Луиза“). Същия ден търсих отчаяно някакви “връзки” и слава Богу един мой приятел, съдия, се оказа дежурен по 6-ти район на столицата, където попада и аерогарата. Той нареди да ми върнат паспортите, валутата и аз извадих невероятен късмет да намеря подобен полет до Виена и от там за Филаделфия. На другия ден си поръчах такси, но то не дойде! Тогава аз, брат ми и дъщеря ми тичахме с куфарите по реката от НДК надолу към “Графа” с надеждата да спрем такси, но нямаше нито едно. Чак долу до “Синьото кафе” спря един, но имаше жена вътре. Дадох му всичките си български пари и му казах, че изпускам самолет за Америка. Когато влязохме в самолета, закъснелите бяхме само аз, дъщеря ми и един дипломат. Всички ни изгледаха свирепо, защото полетът закъсняваше. Най-накрая излетяхме и аз се заклех никога повече да не стъпя в България…

- Разкажи за първите си години в САЩ и как стигна до собствено студио в Холивуд?

- Това би бил един много дълъг разказ, но накратко: една година живяхме в Пенсилвения, после се премесихме в Южна Калифорния, Ориндж Каунти, където започнах да търся музикантска работа. Започнах от време на време да пиша музика за телевизионни реклами на испанско говорящия пазар за друг човек от Лима, Перу, който ми плащаше, но излизаха от негово име. Щом дъщеря ми Тони завърши средното си образование се разделихме и с $25 в джоба си и платен наем за 1 месец се преместих в Лос Анджелис, като разчитах, че човекът от Перу е там и ще ми дава работа. Оказа се, обаче, че е заминал на лятна ваканция в Лима… беше ужасно. С последните си стотинки се обадих на обява от музикален магазин, на филмов композитор, който не знае нотите, но е написал музика и иска да я запише с жив оркестър. Трябваше му някой да слуша касетката му и да напише партитура. Видяхме се, уговорихме се за $150 и аз взех (без да ме видят) молив от пощата, една шпертплатова дъска, защото нямах никакви мебели и спях върху якето си, начертах си петолиния, защото нямах пари за нотни листа…. Всъщност най-лесно от всичко беше да напиша партитурата с музиката, аз имам много добър слух и “свалям” бързо. Той извика негов приятел, който беше нотно грамотен да я провери и накрая ми плати. Това беше повратен момент за мен. Купих си салам, трябваше ми спешно протеин, не бях ял от доста време, купих си бира и цигари (тогава още пушех) и след първата глътка запалих и се почувствах на върха на света. От тогава всичко започна да става по-лесно, Алонсо се върна от Перу, работите потръгнаха.

- Когато Красимир Аврамов скандално спечели българската Евровизия, твоята песен One Lifetime’s Not Enough, изпълнена от Поли Генова бе класирана на второ място. Изпита ли горчивина или си доволен, че тя бе добър старт за Поли?

- Изпитах горчивина само от това, че такова музикално недоразумение като Красимир Аврамов ще представя страната ни на голям форум като Евровизия, откъдето тръгнаха кариерите на АББА, Сели Дион и много други. Разочарован съм също и от това, че въпреки доказаната манипулация при гласуването (наемане на момчета да пускат вота си нон-стоп за него от различни телефони), той получи пълната подкрепа на тогавашната “Забавна редакция” в БНТ. Недоумявам как стана така, че хората правеха демонстрации на “Сан Стефано” 29, капацитети в музиката като покойният проф. Найден Андреев го молеха в медиите да не ни излага, а редакцията му помагаше да замаже слабото си и изключително фалшиво изпълнение, като му добавиха Петя Буюклиева и Янка Рупкина за подкрепа. Колкото до Поли, песента ми беше голямо изпитание за нея, защото има много голям диапазон, динамика и е много трудна за ипълнение, особено на живо. Поли, обаче се справи отлично и ако не беше неетичната постъпка на Аврамов, тя щеше да ни представи така, че щяхме да сме в първите 5 места със сигурност. Без никакво съмнение, този скандал привлече вниманието както на публиката, така и на специалистите към Поли и я извади от мястото й на бек-вокалистка в оркестъра на Дани Милев в „Шоуто на Азис“. Моята песен даде старт на кариерата й, а тя беше обявена за “истинската победителка на Евровизия”. Така че, когато Поли се яви отново 2 години по-късно, победи безапелационно. Но…в България никой не иска да знае за авторитета и имиджа на страната ни в чужбина. Сега вече и не участваме в Евровизия, а трябва, на всяка цена!

- България има добри музиканти, но сякаш (като изключим оперните певци в миналото) те все остават в периферията на световната сцена. Какво, според теб, не им достига?

- Не им достигат контакти с останалия свят! В България има брилянтни музиканти, артисти, художници, архитекти, режисьори… но никой не ги знае. Има много причини за това, и аз мога да ги посоча, но България си остава в сянка и е затворена страна, за която много хора по света не знаят абсолютно нищо. И ако се появи възможност за участие в някакъв международен форум за изява, каквато е Евровизия например - алчността и завистта непременно ще ни попречат да се покажем. Хора като Красимир Аврамов ще се погрижат за това…

Диетоложката д-р Енджи Касабие пред "Преса":

Диетоложката д-р Енджи Касабие пред "Преса":

Джейсън Стейтъм два месеца яде едно и също

Магдалена ГИГОВА

Енджи Касабие е дамата, която е най-близка със звездите от „Непобедимите”, защото ги глези всеки ден. Пред „Преса” диетоложката от ливански произход разкри кулинарните предпочитания на Харисън Форд, Силвестър Сталоун и Мел Гибсън и трудността на Стефан Данаилов да спазва режим.  Енджи живее в България от 14-годишна, но е гражданин на света. Родена е в Бейрут, специализирала е в Щатите, има клиники в Кипър и Дубай. Понякога й се налага да замине толкова бързо, че тръгва само с паспорт. Естествено, разговорът с нея започва със звездните й пациенти.

 

- Енджи, как избраха тъкмо вас да храните „Непобедимите-2”?

• С кастинг! Извикаха ме от продукцията и ми обясниха, че всеки актьор трябва да ме одобри лично. Разговарях с тях, разбрах колко енергия изразходват, какви са изискванията им към храната. Срещи, дегустации. Всичките са много готини като хора, много земни, знаят какво искат и защо го искат. Беше ми изключително приятно, че оцениха храната ми. Всеки от тях поотделно си избираше меню. Шварценегер и Чък Норис почти винаги искаха омлети за закуска, Брус Уилис най-често пиеше само кафе. Той поначало се хранеше умерено и беше най-слаб от всички - а обяд обикновено само супа със салата., Сталоун закусваше омлет, но после мина на палачинки. Джейсън Стейтъм пък искаше английска закуска с бекон.

При „Непобедимите-3” нямаше кастинг, извикаха ме направо! Сред актьорите вече има и нови звезди с други изисквания, но и те не са кой знае колко специални. Просто искат всичко да бъде прясно и направено както са го поръчали. Понякога стават и недоразумения. Както с палачинките. Нашите готвачи им направиха големи, тънки и гъвкави. А те искали като в Щатите – малки, плътни и пухкави. Когато видяха българските палачинки артистите казаха „Какво е това?!”

- Да ги започваме по списък. Джейсън Стейтъм продължава ли да яде едно и също печено пиле на обяд и на вечеря?

• Продължава! Печено пиле със специална марината от билки и зеленчуци. Това яде цял месец, през цялото време. Когато снимат извън София по два пъти на ден му го носим. Даже поиска точната рецепта.
• Джейсъън толкова много ми се зарадва при второто си идване в България, прегърна ме и каза „Енджи, помниш ли ме?! А аз се пошегувах – нито аз, нито някой от останалите те помни!”. Това много го развесели.
• А Сталоун?
• Той вече си разнообразява менюто. Предишният път по цяла седмица обядваше едно и също. И сталоун започна със седем дни печено пиле, но с картофи, риган и лимон. Седем дни паста, после седем дни телешки стек. Хареса ливанското ястие хумус, българската салата „Снежанка“. Със сигурност в менюто му трябва да има салата. Сталоун предпочита „Капрезе“, но се оплаква, че моцарелата в България не е истинска. И не сяда на масата без хрупкава току-що изпечена франзела. Обожава сорбе от лимон и тирамису за десерт. Много обича сладкиши, гледам да му ги намаля.
• Казват, че Сталоун е с тежък характер?
• Не мога да кажа, че е груб. Той е много сериозен и отговорен към работата си. Взискателен е към всички.
• Шварценегер при „Непобедимите-2” поръчваше от всичко по две...
• И сега е така. Той хапва повечко меса и задължително трябва да има картофи. Много харесва шопска салата и салата „Фатуш”. Тя прилича на шопската, с много зеленчуци и препечени крутончета от ливански питки. Понякога поръчва шиш-таук, телешка скара.
• Какво ще кажеш за новото попълнение Мел Гибсън?
• Той никак не е капризен. Много е готин като характер и никак не е скандалджия, както го описват жълтите медии. Напълно нормално се движи между хората, не се прави на звезда и харесва разнообразната кухня. Поръчва си салата от рукола, тънки телешки бонфиленца със соев сос и горчица, пилешки шишчета, ливански наденички...
• Ааа, онези, за които Харисън Форд все страдал?

- Точно така! Няколко дни обясняваше какви точно са любимите му малки черни наденички. Какви ли не кренвирши му носеха, докато не се сетих за тънки колкото малкия пръст ливански наденички от телешко месо с кедрови ядки и много подправки, от които добиват тъмен цвят. Как грейна като му ги видя! Едва не извика „Алилуйя!”.

Уесли Снайпс поръчваше по няколко различни ястия. Не му личи на фигурата, защото много тренира. Долф Лундгрен пък е по месото.

Както виждате, големите звезди не са на мъчителни диети. Те просто се хранят здравословно и смислено, като спазват режим. Диетите им са драстични, ако трябва да свалят или качат тегло за дадена роля.

Няма значение какъв си - въпросът е дали обичаш и уважаваш себе си. Ако външният вид не те вълнува, гледай си поне здравето. Всичко се отключва от храната. Много заболявания се лекуват чрез нея. Човекът е като цветето - на него тор, за да цъфти, на нас - храна“.

Тази икебана от сухи цветя на бюрото ми е от Стефан Данаилов. Той не беше много стриктен в диетата и отслабна само с 6 килограма

• Вие сте красива жена. Никоя от звездите ли не се опитва да ви ухажва?
• Те имат много професионално отношение към мен. Разменяме шеги, държат се по-приятелски, но дори да искат да ме ухажват, нямат време.
• Да преминем към по-лични въпроси. Вие сте ливанка, защо избрахте да се установите в България?
• Защото живея в България! Баща ми е фармацевт, майка ми – юристка. Когато бях малка татко беше представител на български лекарства за Средиземноморието. Преместихме се с цялото семейство в София. Аз започнах да уча в англо-американското училище. Взимах по две години за една и завърших на 14 години. Записах се да следвам медицина и на 21 години вече бях лекар. Не съм гениална,амбициозна съм и съм страшен инат. Когато искам нещо, го постигам дори с цената на живота си. Направих задочна докторантура в Америка, а междувременно – и в България. Сега съм асистент в Катедрата по хигиена, медицинска екология и хранене.
• Целият ми живот е тук! Тук ми е домът! Може да пътувам до Ливан, САЩ, Кипър или Дубай, но в София се връщам у дома. И родителите ми продължават да живеят тук.
• Клиниката в Бейрут, в която помагат сестрите ми е само моя, докато на другите места имам съдружници, други лекари, които са отлични професионалисти. Аз само преглеждам и давам предписания. Сега ще отварям клиника и в Кувейт.
• В Дубай сте се запознали с Бритни Спиърс. Как започна да спазва вашите предписания, с които отслабна 10 кг? Напоследък изглежда доста добре.
• В последно време не сме били във връзка. Запознахме се на парти. Когато научи, че съм диетолог започна да се шегува с йо-йо еефекта на своето напълняване. Аз й навърлих една много лесна диета. Та никога не беше спазвала режим, който да включва толкова много разрешени храни и решила да опита. Първият ден не е вярвала, че може да свали и 100 грама, но на третия ден видяла резултат и започнала да се чувства по-лека. Бритни се обади да ми каже колко добре се чувства. Бях във връзка с нейния диетолог, разменяхме идеи. Той ми благодари, защото за първи път тя реагира толкова бързо на диета и видимо сваля килограми.
• Е, нека сега ви гледат с насмешка, онези дето ви се чудеха в Медицинския институт как режете трупове на 15 години?
• Винаги съм се стремяла да изглеждам по-голяма, но когато ми виждаха годините в книжката казваха „Ти какво правиш тука?!”.
• Това може да ми е взело от детството, но не ми е пречело. Дори ми е било от полза, пораснах по-бързо. Има една приказка „С един ден по-голям от теб, със 100 години повече разбира”. Общуването с по-големите колеги ми даде още повече акъл.
• От там ли ви дойде акълът за диета „Яжте, за да отслабнете”. Нали сте чували израза „Цял живот на диета - вечно гладни и дебели”.
• Този на когото отслабването му е непрекъснато в мозъка, вместо да се мотивира, през цялото време мисли за храна и винаги е гладен. На когото не му пука и хапва с удоволствие, няма да напълнее. Защото няма ли стрес, няма и прекаляване. Целта е човек да се храни редовно и с чувство! За мен диетата не е лишение, нито глад. Давайте ситост на окото. Ядем, без да сме гладни или защото утре няма да има, или понеже не се знае кога пак ще имаме време да хапнем. Не е вярно, че диетата е за богати хора. Всеки може да си направи режим според възможностите. Дори храненето да се състои само от филийки хляб, те трябва да са равномерно разпределени през деня.
• Ама вашата теория важи само за щастливите хора, които могат да ядат колкото си искат!
• Аааа, не колкото искат, а колкото им е нужно. А то се определя спрямо обмяната, видът на работата, стария хранителен режим, двигателната активност. Универсалното правило е, че колкото по-често човек се храни, по-малко е гладен. А когато не е гладен, няма да прекали. Разбереш ли това, няма нужда да ходиш на диетолог. Колкото по-рядко ядеш, толкова по-голямо количество храна изяждаш наведнъж. А организмът просто не може да я обработи. Все едно да искате интервюто ни да свърши за една минута. Колкото и бързо да говоря, не може да стане. Същото е и с храната – не можеш да натовариш организма си с огромно количество на един път.
• Вярно ли е, че мъжете са по-честни при пазенето на диета?
• Те са по-склонни да си признаят, когато „съгрешават”. Жените по-често лъжат себе си. Те не си взимат едно парче торта, а си чопват от детето или от приятелката си. Докато мъжете казват „Майната й на диетата” и си хапват. Мъжете знаят кога грешат, а жените се крият дори от себе си.
• Но вие сте като ходеща самореклама – 42 кг!
• Ама вие бихте ли отишли на стоматолог с жълти зъби или при козметичка с лоша кожа?, Досега не се е случвало някой да ме гледа скептично. Не мога да давам съвет за нещо, което аз самата не мога да спазвам, затова смятам че е много важно един диетолог да изглежда здрав и в перфектна форма, за да може и неговите пациенти да постигнат същите резултати.
• Как върви връзката с вашия приятел, гръка-ортопед?
• Още сме си заедно. Но аз съм арабка и не мога да живея с мъж преди сватбата. Така че сме в различни къщи. Но както виждате, на пръста ми още няма знак за венчавка (смее се). Не ми остава време! Страшно много се изморявам напоследък, особено откакто „Непобедимите” са в България. Защото работата за тях не отменя останалите ми ангажименти. В една седмица може да съм на три места. Преди три дни просто си взех паспорта и тръгнах без грам багаж към Бейрут – имах работа.
• Нямате още 30 години, а всичко сте постигнали. Какво ще правите от тук нататък?
• Ще повярвате ли, че за моите очаквания от самата мен няма таван! Изобщо не съм доволна от това, което съм постигнала. За мен краят на амбицията е краят на хоризонта. Там свършват мечтите. Когато постигна нещо, вече започвам да искам нещо ново. Това, което съм направила досега наистина е успех, но не е достатъчен. Беше ми мечта, но никога не съм мислила, че мога да работя с толкова големи артисти и да оставя следа в техния живот, и да ме помнят. За мен това е голям удовлетворение. Но може и още!
• Щастлива съм, че такива звезди ме помнят, че ми знаят името, че са ме споменавали в документалния филм за работата върхе „Непобедимите”... Това означава, че съм създала положително впечатление, което ме представлява като ливанка, но също така представлява България, което за мен е чест!