В Мексико плуваш в подземни пещери сенотес

На влизане в Мексико носете доказателства за предплатен престой

В Покана за пътуване на 9 април по програма „Христо Ботев“ на БНР от 17 часа: Елена Пъневска за хороскоп на маите на полуостров Юкатан. Рина Бакалова, създател на Българския културен център в Тел Авив за книгата „Художници-евреи в България“ и честванията за 80 г. от спасяването на българските евреи

Според сухата статистика повече от две хиляди българи посещават Мексико годишно. Много от тях се насочват към полуостров Юкатан, защото там откриват любимото си 3 в 1 – исторически забележителности, плаж и забавления. Ще спомена само древните пирамиди на Чеченица, Укшмал и Тулум, пясъците на Ривиера Мая и безкрайния купон в Канкун.

Водещата от Радио София Елена Пъневска никога няма да забрави тази ваканция, защото там получи предложение за брак.

Водещата от Радио София Елена Пъневска никога няма да забрави тази ваканция, защото в Мексико получи предложение за брак

Тя предпочита да пътува без предварителна програма и строга организация от туристическа агенция. Съвсем импровизирано си прави и хороскоп при астролог от маите. Ако си спомняте, те имат 19 зодиакални знака.

На влизане в Мексико носете доказателства за предплатен престой. Пещерите сенотес

Маите са индиански народ, който живее в Южно Мексико, Гватемала, Белиз, части от Хондурас и Салвадор. Според преброяване в началото на 21 век те са били около 6 милиона. Езикът им има над 50 диалекта. Елена Пъневска от Радио София е имала възможност да разговаря с тях,  да научи каква е представата им за задгробния живот и колко нива трябва да изкачи душата, за да се срещне с техния бог.

На влизане в Мексико носете доказателства за предплатен престой. Жени мая танцуват с бутилки на главата за туристите.

Елена ни разходи из Мексико, каквото го е видяла, почувствала и обикнала.   И все пак ни предупреди да внимаваме с текилата и че ако тръгнем натам да имаме изрядни документи за предплатен престой. Иначе може да пренощувате м подземията на полицията.

На влизане в Мексико носете доказателства за предплатен престой. Магазинче за светилници от кратунки в Плая дел Кармен

През 2023 година отбелязваме 80-годишнината от спасяването на българските евреи. Който е ходил в Израел знае кажеш ли там, че си българин лицата грейват.

Младите  може и да не са чували, че подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев и още 42 български общественици са се опълчили срещу депортирането на техните прародители. Че бъдещият патриарх Кирил е заявил „Ако влаковете тръгнат към концлагерите, аз ще бъда най-отпред, на локомотива“. Че български дипломати са издавали транзитни визи за евреи зад гърба на собственото си правителство.

Но всички знаят кой народ е спасил 50 хиляди евреи. 

Разговарях по телефона с Рина Бакалова, създател и председател на Българския културен център в Тел Авив, за най-българските места в Израел. Но преди това я помолих за подробности за полиграфическото бижу, с което бе отбелязана почетната годишнина. С книгата „Художници-евреи в България“ бе отбелязана 80-годишнината от спасяването на българските евреи и как потомците им пазят спомена за това.

Рина Бакалова на тържество пред паметната плова на Българската гора край град Ашдот.

Рина Бакалова е основател и на българското училище в Тел Авив. От нея научаваме и какви събития предвиждат от Българския културен център в Израел за 2023 година, в която отбелязваме 80-годишнината от спасяването на българските евреи.

Паметникът за спасяването на българските евреи в Тел Авив, който има брат-близнак в София

В Стария град на естонската столица Талин са запленени от историята. Ако попаднете на площад „Виру“ през лятото със сигурност ще налетите на истински средновековен панаир. Благородни дами и кавалери се въртят в монотонни дворцови танци, пъстри сергии предлагат дървени свирки и лъкове, ръчно духано стъкло и домашни сапуни с билки, плетива и дървени играчки, овчи кожи и плъстени шапки…

Всички продавачи са в автентичните дрехи на гилдиите си и стоически издържат с тях на юлския пек. Бизнесът си е бизнес!

Средновековен панаир в Талин

Средновековен панаир в Талин

А в Стария град на Талин (Тоомпае) той е основна движеща сила. След като са настанили кафене на върха на крепостната стена и стигането до него по клаустрофобично тясна стълба е изпитание, по-тежко от изкачването на Великата китайска стена. За слизането да не говорим. Но пък удоволствието да пийнеш чай или вино и цял Талин да е в краката ти е невъобразимо.

А крепостни стени и кули в естонската столица дал Господ.  От форта, построен през 1530 година, но започнат още през XIII век, са оцелели 2,5 км зид и 20 кули. Навремето заедно с рововете общата му обиколка била 40 км, а кулите – 66.

Старият град на Талин

Въпреки лъснатата идилия на Стария град сред типичните за Талин дървени къщи се срещат и грохнали съборетини. За тях е виновна реституцията – докато наследниците се съдят, не искат да инвестират в ремонт. Какво остава пък за наемателите. Но никой няма право да разруши дори най-окаяната колиба, защото е вписана в световната съкровищница на ЮНЕСКО. Във всеки район дори има специални клубове, създадени с европейски пари, в които разясняват на собствениците как да поддържат „съкровищата си“.

За щастие дворецът „Кадриорг“ е държавна собственост и в него се намира един от клоновете на естонския музей на изкуствата с шедьоври на чужди майстори. 

Дворецът „Кадриорг“

Името на приказната барокова сграда означава „долината на Катя“ по името на Екатерина – любимата съпруга на Петър Първи. Легендата го оприличава на балтийския Тадж Махал, защото е символ на любовта им. Царят поканил специално италианския архитект Николо Микети и лично надзиравал строежа. Дори сам поставил първата тухла, която всеки може да види.

Твърдят, че италианският проектант си взел белята, защото величеството се месело непрекъснато в работата му. Петър Велики мечтаел Русия да има излаз на море и Талин бил едно от любимите му места на Балтийско море. Тук той прилагал на практика наученото (като цар под прикритие) в европейските корабостроителници.

Тъкмо неколковековните пристанищни хангари, работилници и складове, обвити в приключенска романтика, днес са обект на гладиаторско строителство. Ротермани квартал е причудлива, но завладяваща смесица от старо и ново, класическо и високотехнологично.

Квартал Ротермани

Архивните сгради са облагородени със съвременни акценти и това е любимото място за забавление на младите и за живеене на юпитата, защото апартаментите в модернистично обновените някогашни фабрики са баснословно скъпи. В тях се заселват предимно юпита, хипстъри и високоплатени ай ти специалисти.

„Ротермани“ е един от най-гъсто населените райони, въпреки че Естония с 1,4 млн. обитатели върху 45 000 кв. км си е направо рехава.

Квартал Ротермани

Първоначално кварталът е бил промишлена зона, построена през 19 век с  фабрики за производство на нишесте, спирт, тестени изделия, пекарна, мелница за брашно, дъскорезница, склад за сол. Дълги години това е било невзрачно място в центъра на Талин близо до пристанището.

Днес районът е модернизиран и е много престижно да живееш или да правиш бизнес там. От сградите надничат магазини на известни по-младежки марки, хотели, ресторанти, офиси и частни апартаменти.

Тази част от столицата носи името на Кристиан Абрахам Ротерман, човекът, построил споменатия вече склад за сол. В началото на миналия век той бил един от най-известните едри индустриалци в Талин. През 1849 г. Ротерман издига търговска къща близо до площад Виру. С течение на времето цял комплекс от фабрики се присъединява към нея, образувайки така наречения „Булевард Мере“. 

Сватба по древен ритуал на маите – без кучешко печено

 

На полуостров Юкатан са възстановили старинната венчавка по фрески и спомени на конкистадори

Да се ожениш бос по древен ритуал на маите, да хапнеш салата от кактус, да пийнеш „Маргарита” под светещи кратунки, да танцуваш с жив ацтека …

Това можеш само в Мексико!

Разбира се, всички атракции са просто брънка от голямата туристическа човекогълтачка на полуостров Юкатан, разработена така примамливо, че  дори се натискаш да си дадеш парите.

Освен плажа, историческите забележителности и голфа На Ривиера Мая развиват и… сватбен туризъм. Особено романтично е бракосъчетанието на пясъка по древен ритуал на маите. Балдахините за церемонията са бели и се веят като в приказка на Шехеразада.

Ритуалът е базиран върху картини от антични вази и пирамиди. Както и на оригиналните текстове, записани от католически монах край езерото Атитлан в Гватемала. Разбира се, никой не сервира кучешко – една от задължителните видове мръвка, редом с еленското и пилешкото на младоженската трапеза.

Церемонията се води от истински шаман на майски език. Във всеки от четирите ъгъла на олтара гори по една голяма свещ, ориентирана в посоките Север, Запад, Изток, Юг, а петата, посветена на Господ, е в центъра.

Свещта на Севера е бяла и символизира женското начало, Югът е жълт и олицетворява мъжа.

Изтокът е червен като изгряващото слънце, Западът – черен като нощта.

Централният светилник е в зелено – цветът на нефрита и водата, майката-земя и космоса.

Двойката разменя символични подаръци. Женихът дарява на невестата царевица и какао, а тя му отвръща с брашно и тортилас (царевични питки).

Кукурузът символизира храната, а какаото – парите. Защото зърната му дълго време са използвани от маите като платежно средство.

Венци от бели и жълти цветя обгръщат двойката и те заместват западната традиция за размяна на пръстените. Майският Господ е свидетел на съюза и младоженците се целуват.

Класическа музика на маите звучи изпълнена с инструменти от пре-испанския период преди и след церемонията. Барабани, кратунки, звънци от миди, флейти и тункулес (дървен ръчно резбован инструмент, който издава само две ноти).

Младоженците и гостите задължително са облечени в чисто бели дрехи. Булката и женихът трябва да наблегнат на простите и изчистени кройки. Всички са боси, за да поемат през стъпалата си енергията от ритуала и да се свържат с майката-земя.

В Мексико възраждат игра от предколумбова Америка

 На полуостров Юкатан освен сватбения ритуал, опитват да дадат нов живот на предшественика на футбола.  Младежи ентусиасти о се опитват да възродят изчезнала традиция. Пелота – това е игра с топка, силно напомняща футбола, която е била разпространена сред народите в предколумбовата Централна Америка.

Съвременната версия се нарича улама. В нея понякога се включват потомците на коренните жители по тези земи.

Играчите завързват плътни кожени колани около талиите си и се подготвят да поддържат или да си подават с бедра тежащата почти 4 кг топка. Целта е да я промушат през вертикален каменен пръстен на височина 6 метра. Играта изисква отлична физическа подготовка, а телата на играчите неизбежно се покриват със синини.

В древността пелота-улама е била тясно свързана с ритуалите, церемониите и дори с човешките жертвоприношения. В играта участват два отбора, а екипировката им включва маски, плащове и ръкавици.

Пристигналите преди 500 години в Мексико конкистадори забранили „езическите“ занимания на коренното население.

Днес се опитват да ги възродят в крайните квартали на градовете, опитвайки се чрез традицията и спорта да откъснат младежите от престъпната среда.

В Чечен Ица тръпки минават по кожата от изсечените в барелефи човешки черепи. А всъщност да те принесат в жертва било голяма чест и щом свършела играта „пелота“, клъцвали главата на капитана от… победилия отбор.

Впрочем, като изключим 4-килограмовата каменна топка, пелотата напомня днешния футбол – играе се на две врати (разбирай рингове) от отбори по 11 души и участниците нямат право да пипат топката с ръце.

Полезни съвети за Юкатан

На полуостров Юкатан тропическият климат ви задължава да си носите изключително леки дрехи, без да забравяте дъждобрана. Пороят се излива за не повече от 30 мин, но е като потоп. Вали усърдно, все едно му плащат по 5 долара на капка.
Поради близостта със САЩ на почит тук е доларът. Съотношението на лева с мексиканския долар е приблизително 1:10. Еврото върви, но задължително ще ви порежат с курса.

Не се бойте от лютите манджи. Свикнали с изнежените езици на гостите мексиканците им сервират гозбите си с почти нормален вкус. Ако искате екстремни усещания – има допълнително подправки и чушлета халапеньос в големи количества.

Местните бира и вино са доста добри. В ресторант: 3-4 долара за бутилка бира и 18 за вино. Ястията са по около $10.

 

В Покана за пътуване на 27.02.2022 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: В Мексико има повече пирамиди, отколкото в Египет. Разходка в лъвове в Мавриций

Какво са подготвили турските туроператори за българските си гости

Какво са подготвили турските туроператори за българските си гости

В Мексико има повече пирамиди, отколкото в Египет

Антоанета Титянова също като мен е член на АБУЖЕТ, българската секция на Световната федерация на пътуващите писатели и неуморим пътешественик. Посетила е десетки държави, но Мексико така й е легнало на сърцето, че винаги е готова да се върне там и да открие нещо ново.

• 

• 

Започваме разговора с нея с висок градус, защото тръгваме към градчето…. Текила! После спираме в Гуадалахара, градът в Мексико с може би най-много забележителности, вписани в съкровищницата на ЮНЕСКО.

• 

• 

Той има не само с древна история, а и със специално място в съвременното изкуство.  Пирамидата в Коба, за която, честно казано не бях чувала, е раздразнила любопитството на моята събеседничка Антоанета Титянова. От разказа й осъзнах, че в Мексико има несравнимо повече пирамиди, отколкото в Египет. За десерт членът на УС на СБЖ  разкри, че индианка й е правила магически ритуал за прочистване.

• 

• 

Рязко сменяме посоката към Индийския океан и моя разказ за остров Мавриций, където се разхождах с лъвове.

Можете да го прочетете тук:

Преди време в България се изсипа цял самолет с турски туроператори по покана на emerald.bg

Какво са подготвили турските туроператори за българските си гости

Във Варна и в София те се срещнаха със свои български колеги, за да им разкажат какво са замислили за нашите туристи.  И аз бях там на лов за новини. 

Нели Политова Кьосеоглу ги нахвърли накратко. Тя разказа какво са приготвили, за да ги подтикнат българите да изберат Турция.

Какво са подготвили турските туроператори за българските си гости

В поредица от съботи ще представят творчеството си пътешествениците от АБУЖЕТ, първа на 24 юли в РИМ от 11 часа е на Антоанета Титянова

С лято на пътешественика до Мексико

С Тони Титянова до Мексико в „Лято на пътешественика“ в РИМ Благоевград

В Регионалния Исторически Музей, Благоевград бе открита изложбата „Лятото на пътешественика“, която може да се види до 11 септември. Тя бе открита от директора на РИМ и от Генерален секретар на АБУЖЕТ – Пламен Старев.

Експозицията е организирана съвместно с Abujet – Българска асоциация на журналистите и писателите по туризма, и по специално от Симана Марковска, а участващите в нея журналисти Кайя Христова, Симана Марковска, Магдалена Гигова, Антоанета Титянова, Бойка Велинова, Бойка Асиова, Костадин Петков представят по 12 фотоса от атрактивна дестинация.

В поредица от съботи ще представят творчеството си пътешествениците от АБУЖЕТ, първа на 24 юли в РИМ от 11 часа е на Антоанета Титянова.

С Тони Титянова до Мексико в „Лято на пътешественика“ в РИМ Благоевград

Тя ще разкаже любопитни факти за емблематични места като: град Текила и Jose Cuervo, където се произвежда 1/5 от текилата, консумирана по целия свят, за плаващите градини на Хочимилко – град, защитен от ЮНЕСКО, за столицата на толтеките – Тула с прочутите атланти, за храма на Кукулкан в  Чичен Ица, където хиляди туристи на равноденствие гледат как Пернатия змей слиза на земята.

По време на представянето журналистката-пътешественичка ще изкачи присъстващите по 365-те стъпала до върха и боговете на пирамидата на Слънцето в Теотиуа́кан и до другите места за поклонение на ацтеките.

С Тони Титянова до Мексико в „Лято на пътешественика“ в РИМ Благоевград

Няма как се не прекоси Валядолид, щата Юкатан, за да се стигне до единствените пирамиди на маите с излаз на Карибско море в Толум и до потопените в джунглата и езера с крокодили пирамиди в Коба.

От Канкун се прекосява високата планина Чиапас и отиваме в най-бедния и мистичен регион на Мексико.

От Сан Кристобал де лас Касас – на границата с Гватемала, отиваме да видим  летящия астронавт в Паленке и умопомрачително високата пирамида Тонина – 30 храма на 7 платформи. Преминаваме през фантастичните природни забележителности като водопадите Агуа Асул и Мисол-А.

• 

• 

Няма как да не потанцуваме индиански танци или латино, под напева на мариачи в града на червения пипер и шоколада Пуебла, който е под закрилата на ЮНЕСКО, да се включим в шествието на трубадурите в града с най-много паметници на Дон Кихот в света и с най-големия музей на Сервантес –  Гуанахуато.

Задължително отиваме и до второто след Ватикана по големина място за поклонение в света – храмът на Девата от Гваделупе, до една от най-древните пирамиди – кръглата от културата Теочитлан в Гуачимотонес в щата Халиско.

Перлата та Мексико е нейната столица с множеството световноизвестни музеи и забележителности, пирамиди, вулкани, галерии. А слабост на Титянова е най-артистичното място в Мексико – Тлакеплаке, където сюрреалимът е част от живота.

С Тони Титянова до Мексико в „Лято на пътешественика“ в РИМ Благоевград

Авторката на експресиите е пишещ журналист и сладкодумник, а не професионален фотограф, но със снимките си ще се постарае да покаже Мексико в цялата му разноликост и красота.

Следващата събота (31 юли от 11 часа) Магдалена Гигова ще разказва за хималайското кралство Бутан.

След нея Кирил Вълчев, Бойка Асиова, Бойка Велинова и други членове на АБУЖЕТ ще споделят приключенията си. В изложбената зала на РИМ е отделено специално място, където любители на пътешествията от Благоевград да се включат със свои снимки.

С Тони Титянова до Мексико в „Лято на пътешественика“ в РИМ Благоевград

Да галиш пингвин, да яздиш делфин, да плуваш с кон

Да галиш пингвин, да яздиш делфин, да плуваш с кон

За Premium Lifestyle

Общуването с всякаква живинка е балсам за душата на отявления зоофил, но има срещи, които остават гравирани в сърцето.  Слонското СПА, когато симпатичният гигант гребеше с хобота си вода от малко коритце и я изливаше върху мен, докато се крепях на гърба му. Приветливият гепард, чиито приятно грапав език се разхождаше то китката до рамото ми. Да,  наистина са точно като за The Feel Good Issue,  обаче  къде-къде по-незабравими са  сбъднатите ми  мечти! Тъкмо за тях ще ви разкажа…

Винаги съм искала да усетя какви  са на пипане антрацитните гръбчета на пингвините, когато  смешно се щурат с походка на почерпени диригенти  с фракове. Случи ми се. При това не сред ледената пустош на  Антарктида, а в …. лепкавата от жега Манила.

След като е поел максимална доза култура и история, къде да отиде човек, щом най-близките читави плажове са на 100 км от столицата на Филипините, а морето наоколо има химическия състав на ядрен отпадък? В „Оушън парк”, разбира се! Претупах набързо „Тунела на смъртта” със стъклени стени, зад които многозъби акули те измерват с прецизния поглед на гуман, оглеждащ вечерята си. Препускането ми към пингвините за малко бе спряно от нирваната на медузите. Не можех да си представя, че отблъскващото желе с жилеща репутация може да бъде толкова успокояващо, когато се носи плавно в аквариума, осветено в ярки цветове. Дори и без унасящата музика, по-чувствителните сякаш потъват в удобна утроба, която нежно ги залюлява. Призрачно носещите се, осветени в различни цветове древни същества замайват разсъдъка и почти не се сещам за шегата, че медузата е прякото доказателство как можеш 90 000 години чудесно да си живееш без мозък.

Разсъжденията мигом потъват в 100-процентовото усещане за чиста радост, което се стеле в съседство. Спретната редичка от мераклии да общуват с пингвините чака търпеливо да се качи в нещо като мостик на подводница – кръгъл отвор, който излиза направо сред ледената обител.  Наоколо лъчезарните животинки  стоят с разперени като за прегръдка крилца и очакват поредната  порция риба, с която посетителите надлежно са се снабдили. Поемат я деликатно с човките си, но не се отдалечават, а дават възможност да им се порадвам, да ги погаля, че дори да ме клъвнат приятелски. Очаквах кожата им да е гладка, а тя е грапава като жакард от закърнелите пера - къси, широки и близко разположени, които ги изолират от водата и ниските температури. Пингвините имат повече пера в сравнение с повечето птици, около 100 на квадратен инч.  Погалвам за последно любимците си,  избутана от нетърпеливи филипинчета, които напират за първи път да видят и пингвини, и лед.

Другият реализиран наяве сън от детството ми е плуването с делфини. Който е израснал с анимационния филм „Ум белият делфин” ще ме разбере.

В "Долфин дискавъри" на Ривиера Мая в Мексико осъзнах, че усмихнатите морски бозайници са само брънка от шеметната верига за забавления. Но се потопих във въртележката с нови усещания и гребях възторг с пълни шепи. Огромен парк, обсебил част от морето. В един басейн гигантски морски крави кротко преживят маруля направо от ръцете ми. В друг треньори с неопренови костюми обучават малки делфинчета, в трети - тюлени правят закачливи лупинги...

Тревогата как ще се увековеча когато палувам с делфините е излишна. Личната техника остава заключена в сейф. Чак когато се оказах заобиколена от „придворен” оператор и фотограф ми стана ясно защо. Търсачите на авантюри по бански се разделят на отбори по 8, всеки получава спасителна жилетка, шнорхел и чисто нов мундщук.

В басейна дресьорката Олимпия представя себе си и делфина Мадона. Приветливото животно минава като ласкав воал. Бременна е в 11-ия месец. Скоро ще ражда, морските бозайници носят 12 месеца. Олимпия  разкрива защо награждава питомката си с калмари за добре изпълнен номер. Много просто! Делфинката е на диета. Мекотелите съдържат 90% вода, а рибата бъка от протеини и бъдещата майка пълнее. Което хем разваля фигурата й, хем намалява ищаха за работа. Следим през маските елегантните движения на Мадона за „запознаване” с нас под водата. Ясно е, че е научена да реагира на жестове, но подсъзнателно ни се иска да харесва лично нас, на нас да се усмихва с милата си делфинска уста.
Иначе е просто. При две ръце напред Мадона идва „да ви цунка” и задържа, докато фотографът и операторът не направят хубав кадър. Едната ръка пред гърдите, другата опъната встрани – делфинката ляга по гръб, вие я хващате за перките и яхвате корема й, а тя ви разхожда като шейна из басейна.
"Дай малко назад, не крий лице, задръж така!" виковете долитат от момчетата с камерата и фотоапарата. Трудно им е да ме заснемат през пръските вода, докато Мадона бута с нос сърфа, върху който съм легнала. Към компанията се присъединява и делфинката Луиза за „двойно теглене” из басейна. Хващам ги за перките и се понасям… към дебрите на невъобразимия кеф!
Накрая двете,  плувайки странично, ни махат за сбогом с перките си. Махаме и ние. Вече забравили, че е само дресура. За нас това е нова любов. Умните бозайници се отнасят към хората снизходително и дружелюбно както благ чичо към 5-годишния си племенник. И неусетно ни възпитават.

Още вир-вода мокра, групата, току-що целунала бъдещата майка за сбогом, е вкарана в кошара с телевизор за "много важна прожекция". Филмът си е досущ като истински. С делфинска глава вместо лъва на „Метро Голдуин Майер”, надпис "в главната роля Мадона". И всеки има своите три минути слава в обятията й.

Не по-малко завладяващо е плуването с кон на Бахамите.   Безкрайна пясъчна ивица от ситен като сол (и почти толкова бял) пясък, тюркоазени води, облаци - вълма захарен памук…  Халф Муун Кей, един от 700-те Бахамски острова. Този, обаче, е собственост на круизна компания и е аранжиран специално за луксозните робинзоновци от корабите.

Кокетен параклис се гуши в туфа от бугенвилии. Вътре е хладно и дъхаво. Вместо икони по стените странно съжителстват шалове-батик с миди и раковини и копия ... от картини на Йеронимус Бош. В ъгъла подрънква шампанско. Оказва се, че предстои венчавка. Свещеникът прилича повече на морски капитан в бялата си униформа, обкичена с акселбанти и златни ширити. Не знам доколко е валиден бракът сключен там, но младоженците са се взели съвсем насериозно - бяла рокля, воал, пухкави шаферки със сатенени рокли. Странно, но докато пият виното си на плажа съвсем не изглеждат нелепо. И получават поздравления от десетки непознати по бански с мазни от слънцезащитно масло ръце.

Ако нямате приключенски дух, задължително изгаряте под неумолимото карибско слънце. Ако имате - пак изгаряте, но след като сте плували в океана върху кон.
Лъскав като къс кюмюр черният жребец се врязва в тюркоазената вода. Има нещо почти еротично в коктейла между вибриращ конски гръб (за плуването се язди без седло), искрящите талази и гъделичкащият таен страх. Разбира се, конете са толкова кротки, че дори и най-непросветният ездач успява да се задържи върху гърбовете им. С непрекъснатия си нежен шепот в ухото на добичето се опитвам да компенсирам мижавите си умения. Враният жребец на име Спекюлейшън се втурва в галоп и се забавлява дори повече от мен. На дълбокото ме хвърля и аз се кикотя с нотка на истерия, повлечена от юздите като на водни ски. Оказва се трик, предназначен за тръпка на по-куражлиите туристи. Брей! Конете били и психолози.

Да, знам, че всеки къта в сърцето си  свои Feel Good мечти. Постигнах част от своите. Желая го и на вас. И после да разказвате!

Три неща, които да направиш на полуостров Юкатан

Магдалена Гигова

Полуоствов Юкатан е блажено красиво парче суша, което отделя Мексиканския залив от Карибско море. Климатът е тропически, плажовете ласкави, а растителността толкова буйна, че ако зарежете градината си за няколко месеца, ще заварите непроходима джунгла. Като прибавим историческите забележителности Чечен-Ица (каменен комплекс на маите, обявен за едно от Седемте чудеса на света чрез гласуване по интернет), Укшмал и Тулум, плюс безбройните голф игрища, разбираме защо Канкун и Ривиера Майя са се превърнали в световни курорти. Карстовите пещери сенотес, диво-красиви естествени резервоари за дъждовна вода, добавят щипка грапав чар към усещането за красота и нега. Естествено, местната туристическа индустрия щедро се възползва от всички благини на природата и историята.

Да плуваш с делфин

 

Най-завладяващо е плуването с делфини, защото реализира наяве сън от детството за всеки, израснал с „Ум белият делфин“ и „Волният Уили“. И с радост брои таксата от 120 долара?!

В „Долфин дискавъри“ на Ривиера Мая осъзнавате, че усмихнатите морски бозайници са само брънка от шеметната верига за забавления. Но се потапяте във въртележката с нови усещания и гребете възторг с пълни шепи.
Огромен парк, обсебил част от морето. В един басейн гигантски морски крави кротко преживят маруля направо от ръцете на туристите. В друг - треньори с неопренови костюми обучават малки делфинчета, в трети - тюлени правят закачливи лупинги...
А около тях десетки магазинчета за сувенири, ресторантчета, туристически агенции, готови, докато сте „размекнати“, да ви предложат още и още приключения. Тревогата как ще се увековечите, когато палувате с делфините, е излишна. Личната техника остава заключена в сейф. Чак когато се окажете заобиколени от „придворен“ оператор и фотограф, ви става ясно защо. Само още не са ви казали срещу колко. Търсачите на авантюри по бански се разделят на отбори по 8, всеки получава спасителна жилетка, шнорхел и чисто нов мундщук. И поемате към кичест остров. Миниатюрни маймунки мармозетки и капуцини се закачат с посетителите, но придружителите подбутват „човекопотока“ към задължителната снимка със смешната птица с огромна човка тукан. Показват ви как да протегнете ръце и инсталират върху тях по един тукан. Щрак! Следващият, моля!
В басейна дресьорката Олимпия представя себе си и делфина Мадона. Приветливото животно минава като ласкав воал. Бременно е в 11-ия месец. Скоро ще ражда, морските бозайници носят 12 месеца. Някак под сурдинка обясняват защо само господа тренират мъжките делфини. Животните се влюбвали в дресьорките си и отказвали да имат нещо общо с делфинки. Морските бозайници са моногамни и като се съберат с някого, е за цял живот.

Дресьорката Олимпия обяснява и защо награждава Мадона с калмари за добре изпълнен номер. Много просто! Делфинката е на диета. Калмарите съдържат 90% вода, а рибата бъка от протеини и бъдещата майка пълнее. Което разваля фигурата й. И намалява ищаха за работа. Следите през маските елегантните движения на Мадона за „запознаване“ с вас под водата. Ясно е, че е научена да реагира на жестове, но подсъзнателно ви се иска да харесва лично нас, на вас да се усмихва с приветливата си делфинска уста.

Иначе е просто. При две ръце напред Мадона идва „да ви цунка“ и обучено задържа целувката, докато фотографът и операторът не направят хубав кадър. Едната ръка пред гърдите, другата опъната встрани - делфинката ляга по гръб, вие я хващате за перките и яхвате корема й, а тя ви разхожда като шейна кормилачка из басейна.

„Дай малко назад, не крий лице, задръж така!“ Виковете долитат от момчетата с камерата и фотоапарата. Трудно им е да ви заснемат през пръските вода, докато Мадона бута с нос сърфа, върху който сте легнали. Към компанията се присъединява и делфинката Луиза за „двойно теглене“ из басейна. Накрая двете делфинки плуват странично и махат за сбогом с перките си. Вече сте забравили, че това е само дресура. За вас е нова любов.
Още вир-вода мокра, групата, току-що целунала бъдещата майка за сбогом, е вкарана в кошара с телевизор за „много важна прожекция“. Филмът си е досущ като истински. С делфинска глава вместо лъва на „Метро Голдуин Майер“, надпис „в главната роля Мадона“ и подходящо озвучаване. Цената на DVD-то е 35 долара. Как да не ги броиш с възторг?! В близкия магазин се оказваш обект на обилна фотосесия с ласкавото „добиче“. По $15 на снимка. Плюс онази с туканите. И тук не минаваш метър. Най-малко 10 лъскави спомена стават твои. Приемат кредитни карти, разбира се. И в брой, и в евро.
До напускането на „Долфин дискавъри“ има още няколко финансови капана, почти безболезнено падате и в тях. Вече имате снимки на дресиран тюлен, на морска крава, на папагал... със себе си като фон.

Да се гмуркаш в пещера

В Мексико едва изсъхнали от делфинариума ще се гмуркате в сенотес. Криввате по лъкатушещ път през джунглата. Но се оказва, че и околностите на карстовите пещери са „туристически“ облагородени. Ресторант, в който потомки на маите танцуват с бутилки бира върху идеално пригладените си коси, без да разлеят и капка. Пазарче за сувенири, около което виждате с очите си как местните женици бодикат пъстри ръкоделия и мъжете гледжосват в пещи глинени паници с причудливи рисунки. А на хвърлей място юноши правят хартия от кората на дървото амате по старинен майски обичай, като я свалят, без да загива растението. Млатят сваленото лико, докато се превърне в гъста каша, и я разстилат върху опънати като барабан платове. Върху изсъхналите на слънце листове рисуват наивистични сюжети от селския бит. В ярки цветове, от които ви заболяват очите.

Но целта на посещението е сенотес. Под земята на полуостров Юкатан се крие пещерен свят, който образува сложна система. Формирането на естествените кладенци започвало, когато рухвал таванът на пещерите. На езика на маите думата dzonot означава свещено място с вода. Тук жреците извършвали своите обреди. От началото на 80-те години на Юкатан са открити над 160 км подземни преходи и пещери и повече от 90 сенотес. Освен туристическа атракция те са и любимо място за пещерно гмуркане.

Почти отвесно прави стени. Кръгла дупка в земята, дълбока най-малко 50-60 метра, водопад от зелени лиани и водни пръски... И бездна! До дъното на нашия сенотес има поне 30 м. Безброй каменни стъпала, издълбани в скалата, водят към подземното езеро. Смелчаци правят салта от издатина като естествен трамплин. Ако забравите колко е дълбоко, ви идва да скочите и вие. Е, може би не толкова художествено. Дават ви спасителна жилетка и го правите. Странно, водата е като газирана. Както в извора на Клеопатра край Кушадасъ в Турция.

Вън вече тече фолклорно шоу. Оркестър мариачи реди мексикански песни. Танцьори симулират бой с петли, но все пак не оставят пернатите да се кълват до кръв. Не че мексиканската традиция не го повелява, обаче повечето от гостите са европейци и американци с друго отношение към животните. Непривлекателен дребосък излиза с ласо в ръце и скоро забравяте отблъскващата му външност. Въжето му се подчинява като живо и рисува цели картини.

Да се ожениш на плажа

Освен плажа, водните атракции, историческите забележителности и голфа на полуостров Юкатан развиват и... сватбен туризъм. Особено запомнящо се е бракосъчетанието на пясъка по древен ритуал на маите. Балдахините за церемонията са бели и се веят като в приказка на Шехеразада.

Ритуалът е базиран върху картини от антични вази и пирамиди. Както и на оригиналните текстове, записани от католически монах край езерото Атитлан в Гватемала. Разбира се, никой не сервира кучешко - един от задължителните видове мръвка редом с еленското и пилешкото на младоженската трапеза.

Церемонията се води от истински шаман на майски език. Във всеки от четирите ъгъла на олтара гори по една голяма свещ, ориентирана в посоките север, запад, изток, юг, а петата, посветена на Господ, е в центъра.

Вощеницата на Севера е бяла и символизира женското начало, Югът е жълт и олицетворява мъжа. Изтокът е червен като изгряващото Слънце, Западът - черен като нощта. Централният светилник е в зелено - цветът на нефрита и водата, майката земя и Космоса. Двойката разменя символични подаръци. Женихът дарява на невестата царевица и какао, а тя му отвръща с брашно и тортилас (царевични питки). Кукурузът символизира храната, а какаото - парите. Защото зърната му дълго време са използвани от маите като платежно средство. Венци от бели и жълти цветя обгръщат двойката и те заместват западната традиция за размяна на пръстените. Майският Господ е свидетел на съюза и младоженците се целуват.

Класическа музика на маите звучи изпълнена с инструменти от предиспанския период преди и след церемонията. Барабани, кратунки, звънци от миди, флейти и тункулес (дървен, ръчно резбован инструмент, който издава само две ноти). Младоженците и гостите задължително са облечени в чистобели дрехи. Булката и женихът трябва да наблегнат на простите и изчистени кройки. Всички са боси, за да поемат през стъпалата си енергията от ритуала и да се свържат с майката земя.