На 18 октомври 2026 след новините в 15 часа по Радио София
Невяна Троянска е дългогодишен кореспондент на вестник Труд във Варна, журналист с впечатляваща кариера, автор на три книги, собственик на сайта брат.бг, но преди всичко е неуморим пътешественик. Още не се е върнала от едно пътуване и вече мечтае за следващото. Разбрах, че е била в Мексико и аз веднага набрах телефона, за да ни разкаже.
Невяна Троянска, която ни развежда из забележителностите на полуостров Юкатан, е Член на Съюза на българските журналисти и на АБУЖЕТ - Българската асоциация на журналистите и писателите по туризма. Автор е и на две книги, удостоени с Голямата награда в конкурса в памет на ирландската журналистка Вероника Герин и с Годишната награда “Смели репортери” на Центъра за развитие на медиите. Е, и на книги с пътеписи, разбира се.
Най-прочутата забележителност на полуостров Юкатан в Мексико е Чеченица, градът на маите, избран за едно от новите седем чудеса на света, но там също ката са Ушмал, Ек Балам, Валядолид, Мерида. Невяна е изръшкала повечето исторически кътчета, но, разбира се, е стигнала и до плажа. Ако изслушате звуковия файл, и вие ще осъзнаете, че държавата на маите определено не е за еднократно посещение.
След като посетихме мезоамерика предлагам да отскочим до
Най-тайното кралство на планетата - Мустанг
Някога кралство Мустанг е било смятано за независима територия, но езикът и културата на хората там са неразривно свързани с Тибет. Има обаче една съществена отличителна черта: днес Мустанг е една от малкото части на Тибетското плато, в която все още не е проникнал Китай, който се стреми да установи властта си над целия регион.
Може би затова древната култура е останала практически непроменена. В самия Тибет тя постепенно се размива в „китайска идентичност“.
Има няколко начина да стигнете до Мустанг. Най-лесният е да си купите билет за малък самолет, излитащ от уютния курортен град Похара в Непал, известен като междинна спирка за много алпинисти. За тези, които обичат предизвикателствата, физически са подготвени и искат да се възхищават на необичайни пейзажи, се препоръчва многодневен преход през лунните планински пейзажи. Или, в най-лошия случай, кратко пътуване с автобус до Мустанг от Лхаса или Непал.
Нека се върнем към кралството, чието минало и настояще са неразривно свързани с много митове и мистерии. Столицата на Мустанг е малкият град Ло Мантанг, крепост на стотици години. Вратата към тази изолирана част е долината на река Кали Гандаки. Някои свръхактивни туристи не се притесняват да се разхождат с дни по планински скали и пътеки, които се спускат в бездната. Те ентусиазирано преминават един проход след друг и накрая...на 3850 метра билото предлага спираща дъха гледка – платото, на което се намира Ло Мантанг. Градът е “малко по-ниско” - на респектираща надморска височина - 3730 метра.
Трудно е да се нарекат жилищата в града архитектурни чудеса - те са стотина обикновени кирпичени къщи. Цената да влезете в кралство Мустанг е доста висока, може да ви докара инфаркт и ще ви трябва парамедик. А дори вече не е 500 долара за денонощие, каквато е била в миналото. Днес е едва $50 на ден и няма ограничения във времето за престой.
Когато за първи път влезете в Ло Мантанг, ви обзема странно, болезнено чувство на празнота от всичко, което сте видели. Пътеводителят обаче ви напомня, че сте на територията на средновековен град, оцелял до наши дни, практически непроменен от 15-ти век.
Уличките между къщите са толкова тесни, че започвате да се страхувате... Сякаш стените ще се затворят, правейки невъзможно движението напред. Смътно е усещането, че сте заклещени в някакъв сложен лабиринт. Градът е разделен на четири части, всяка със собствена административна власт, начело с кмет. За най-престижна се смята тази до кралския дворец, разбира се. Да живееш близо до градските порти или централния площад също е добре; социалният татус е по-висок, въпреки че навсякъде има видими признаци на безнадежден упадък и бедност.
Както и другаде в Тибет, местните манастири с уникални древни стенописи, изобразяващи фантастични демони, се считат за хранилища на много тайни знания. Някои обители са разположени издълбани скали. Това са уникални структури, тъй като изискват доста сложна строителна техника. Веднъж влезли вътре, се мъчите да се ориентирате по сложните стълбища, някои от които водят до скрити проходи. Но няма смисъл да ги следвате. Те водят до монашески килии, до които достъпът е забранен.
Почти не са останали такива места на нашата планета. Малко хора живеят в Мустанг, около хиляда - в Ло Мантанг. Те все още почитат духовете на предците си и се страхуват от демони. Този свят е навсякъде около нас, просто не го виждаме, вярват поданиците на Мустанг.
Древните статуи, открити в кралството се смятат за мостове към онези светове, където на обикновените смъртни достъпът е забранен. Това е хармоничен свят, в който всеки човек следва Колелото на живота. В него няма място за агресия, съревнование, жестокост. Хората винаги са доброжелателни и приветливи, но в същото време твърдата кастова система е непреодолима.
Йерархично разделението е на три касти. Начело са кралят, кралицата и престолонаследникът. Най-висшата каста включва и аристократите. Тези хора ръководят областите, служат в кралския двор, управляват села и имат право да търгуват с исторически ценности и антики. Следващата в йерархията е селската каста, групата Гурунг. Те работят за себе си, за краля или за аристократите. Всяко семейство плаща данък в натура на монарха. В самото дъно на социалната стълбица са ковачите и месарите. Никой от по-висшата каста не може да коли животни, защото това го осквернява. Между другото, кой знае защо музикантите също принадлежат към долната каста. На членовете им е забранено да се заселват в града.
Кастите се различават дори в погребалните ритуали. Най-висшата изгаря покойника на клада, фермерите оставят мощите му да бъдат изкълвани от птиците и само долната каста го полага в земята.
В средата на всички улици има канал с кална вода с надвиснала над него каменна арка. Сякаш някой започна да създава велика столица с вдъхновение, а след това е махнал с ръка и е зарязал всичко. И резултатът е мъничък, примитивен и изоставен модел на Венеция.
