В Гуджарат спиш като  махараджа, в Гоа – като богато хипи

 Ако мечтаете за почивка в странство, с която да сразите завистниците – вашата цел е Индия. Но не по традиционния маршрут към Тадж Махал и Джайпур, където на „поклонение” са минали хиляди нашенци.

Вашето място е не особено популярният като туристическа дестинация щат Гуджарат. Но тампък ще може даспите в двореца на истински махараджа. При това ексклузивният хотел има само 11 стаи, така че няма опасност да се блъскате с останалите гости по коридорите, край басейна или на вечерята под открито небе. А тя е наистина царска. По точно, махараджанска – чиниите са с герба на бившия владетел, а приборите от чисто сребро – с инициалите му.

Дворецът „Ривърсайд Палас” се намира в градчето Гондал. Наоколо 150 км от родното място на Махатма Ганди – Порбандар и на още толкова от най-големия град на Гуджарат, 3,5-милионния Ахмедабад.

Навремето махараджите  на Гондал управлявали по волята на бог Кришна от  17 век до 1948 г.  Най-личният от тях, Багват Сингджи, построил 4 палата по европейски тертип и превърнал владенията си в икономически център в края на 19 и началото на 20 век.  Неговият пра-правнук Джиетендер Сингджи днес живее в Лондон, но от разстояние ръководи превърнатия в бутиков хотел „Ривърсайъд Палас”.

Типичната колониална сграда е построена през 1880 г.  и навремето е била резиденция на крон-принца на Гондал.  Постройката е лека, с резбовани веранди и кристални полилеи. 

Леглата в стаите с високи тавани са с балдахини, а ваните с размерите на среден басейн върху лъвски крачета. Повечето стаи са обзаведени със старинни мебели и безброй викториански дреболийки, които биха докарали възторжен тремор у всеки европейски антиква р. Но има и такива с типично индийска подредба с извезани с мъниста ветрила и тъкани миндери.

Може да си поживеете като истински махараджа, стига да не се стряскате от препарирани зверове. Очевидно старият махараджа си е падал по лова почти колкото Христо Стоичков, защото от всяка стена се зъбят натъпкани със слама гепарди, окачени на пирон тигрови кожи, а под стълбите е вирнало хобот дори бебе-слонче. Най-завладяваща обаче е рогозката от съединени с конци ситни колкото глава на топлийка мъниста. Махаранито (съпругата на махараджата) я изработила за няколко години. Нормално! Тя е широка около 2 метра, дълга най-малко седем  и поставена в рамка, заема цяла стена.

А ако ви хване съклета да се наслаждавата на царския разкош, изминете с кола стотината километра до Диу – старинно градче на брега на Арабско море, бивша португалска колония.

Но в случай,че лелеете истинско усещане за свобода, извън балдахините и призраците на отдавна убити зверове, хващайте самолета. След час   ще сте в Гоа! Най-малкият индийски щат е блажен като филиал на рая.  В бившата португалска колония всеки от плажовете  има своя специфика, тип посетители, дори различен цвят пясък.

Гоа е и най-плавният начин да възприемете Индия, тази завладяваща и странна държава,, ако подхождате към нея с предубеждение. Защото там португалците са оставили своя добронамерен европейски отпечатък, който, омесен с местния колорит, леко влиза под кожата.

Девствените пясъци, достъпният индийски коноп и разюзданите плажни партита през 60-те години привличат хиляди хипита. Които днес, достопочтени глави на семейства, се връщат. Местният език конкани напомня креолския - невъобразимо тесто от хинди, португалски, английски и познат само на кореняците диалект. За разлика от боливудските маанета, гоанската музика е като карибска конга. 

Колкото са казината в Гоа на сушата, дваж повече обикалят под формата на круизни кораби в Арабско море. Наемите са ниски, климатът прекрасен, особено между ноември и март, храната и дрехите, - безобразно евтини, а хората приветливи. Затова не малко европейци предпочитат скромния, но щастлив живот под гоанското слънце.

Радост за окото са младите двойки по оскъдни бански върху трасиращи сред палмите мотопеди.

За едни Гоа е по-чистата, цивилизована и подредена Индия, за други - ваканция без задръжки. Личи си по презервативите, обсипали безбройните плажове сутрин...

Щатът  се намира в Западна Индия, на Арабско море. Площ 3702 кв. км, население 1,4 млн. души. Но на плаж ходят само туристите. Индийците са прекалено консервативни и ако се къпят в морето го правят с дрехите. А плажовете са завладяващи.  На Вагатор порестите вулканични образувания напомнят на вкаменени сюнгери.   На Анджуна  вдаден в морето нос завършва с малък католически параклис, пред който се целуват влюбени двойки. Иначе  мясото е предпочитан от европейски семейства, защото няма водни атракции.

Плажът Калангуте пък е най-многолюдният. Тук алъш-веришът върви редом с екскурзиите с лодка до стадата с делфини и излежаването в шезлонг.

Ако дама иска да не й досаждат търговци по плажовете на Гоа, просто трябва да се... съблече. По бански.
Това осъзнах с цялата си кожа по копринените пясъци. 

Поначало сама жена в онези краища на света предизвиква или желание да я закрилят, или да й хързулнат стока и услуга, от която определено няма нужда. И дамата се оказва обсадена от продавачи на мидени герданчета, парео, "дистрибутори" на безплатни шезлонги и чадъри (плажните аксесоари наистина са "фрий", но бакшишът и поръчването на питие са закон божи - б.а.), от желаещи да "ги извозят" до хоризонта и обратно.
Но щом се освободи от дрехите си, сякаш около нея някой очертава невидим, но непробиваем кръг. Чувствах се като в средата на сапунен мехур. Всички ме виждат, но избягват да ме доближат, за да не го спукат. Благодат!

Плажовете на Гоа са и единственото място, където и най-големият дебелак не гълта корема си, а най-изявената целулитка не се прикрива с парео. Защото на никого не му пука как изглежда. Той е дошъл накрай света, за да бъде свободен. 

На Гоа лежерната нега струи отвсякъде. Тук всичко е в хармония, дори контрастът. Заложен е в природата на щата. Преди почти 500 г. португалците са дошли с мисълта, че е завинаги. Днес правоверните хиндуисти се гордеят с четиривековната църква с нетленните мощи на свети Франсис Хавиер почти колкото с храма „Мангуеши”.

Най-ярък пример за "мирното съвместно съществуване" са фигурите на светци, обкичени с местни ритуални венци. Да не говорим за индийките с класически сарита и "бинди" (точката между веждите, знак за семейно положение и кастова принадлежност), които носят имена като Жануария Ещрела да Коща и Перейра. А хотелите са за всеки джоб – от петзвездните луксозни комплекси до чистите и непретенциозни стаи под наем. Много руснаци дават московските си апартаменти под наем и блажено са наслаждават на топлото  и на аюрведичните масажи в кабинки направо на плажа.

Гоа е приказното кътче от света, където щедростта на усмивките е право пропорционална на яростта при пазарлъка. (Да се съгласиш с първата предложена цена е лична обида за продавача.) На Гоа радостта от живота е... начин на живот! Тичайте натам, ако можете да си го позволите!

Три неща, които да направиш на полуостров Юкатан

Магдалена Гигова

Полуоствов Юкатан е блажено красиво парче суша, което отделя Мексиканския залив от Карибско море. Климатът е тропически, плажовете ласкави, а растителността толкова буйна, че ако зарежете градината си за няколко месеца, ще заварите непроходима джунгла. Като прибавим историческите забележителности Чечен-Ица (каменен комплекс на маите, обявен за едно от Седемте чудеса на света чрез гласуване по интернет), Укшмал и Тулум, плюс безбройните голф игрища, разбираме защо Канкун и Ривиера Майя са се превърнали в световни курорти. Карстовите пещери сенотес, диво-красиви естествени резервоари за дъждовна вода, добавят щипка грапав чар към усещането за красота и нега. Естествено, местната туристическа индустрия щедро се възползва от всички благини на природата и историята.

Да плуваш с делфин

 

Най-завладяващо е плуването с делфини, защото реализира наяве сън от детството за всеки, израснал с „Ум белият делфин“ и „Волният Уили“. И с радост брои таксата от 120 долара?!

В „Долфин дискавъри“ на Ривиера Мая осъзнавате, че усмихнатите морски бозайници са само брънка от шеметната верига за забавления. Но се потапяте във въртележката с нови усещания и гребете възторг с пълни шепи.
Огромен парк, обсебил част от морето. В един басейн гигантски морски крави кротко преживят маруля направо от ръцете на туристите. В друг - треньори с неопренови костюми обучават малки делфинчета, в трети - тюлени правят закачливи лупинги...
А около тях десетки магазинчета за сувенири, ресторантчета, туристически агенции, готови, докато сте „размекнати“, да ви предложат още и още приключения. Тревогата как ще се увековечите, когато палувате с делфините, е излишна. Личната техника остава заключена в сейф. Чак когато се окажете заобиколени от „придворен“ оператор и фотограф, ви става ясно защо. Само още не са ви казали срещу колко. Търсачите на авантюри по бански се разделят на отбори по 8, всеки получава спасителна жилетка, шнорхел и чисто нов мундщук. И поемате към кичест остров. Миниатюрни маймунки мармозетки и капуцини се закачат с посетителите, но придружителите подбутват „човекопотока“ към задължителната снимка със смешната птица с огромна човка тукан. Показват ви как да протегнете ръце и инсталират върху тях по един тукан. Щрак! Следващият, моля!
В басейна дресьорката Олимпия представя себе си и делфина Мадона. Приветливото животно минава като ласкав воал. Бременно е в 11-ия месец. Скоро ще ражда, морските бозайници носят 12 месеца. Някак под сурдинка обясняват защо само господа тренират мъжките делфини. Животните се влюбвали в дресьорките си и отказвали да имат нещо общо с делфинки. Морските бозайници са моногамни и като се съберат с някого, е за цял живот.

Дресьорката Олимпия обяснява и защо награждава Мадона с калмари за добре изпълнен номер. Много просто! Делфинката е на диета. Калмарите съдържат 90% вода, а рибата бъка от протеини и бъдещата майка пълнее. Което разваля фигурата й. И намалява ищаха за работа. Следите през маските елегантните движения на Мадона за „запознаване“ с вас под водата. Ясно е, че е научена да реагира на жестове, но подсъзнателно ви се иска да харесва лично нас, на вас да се усмихва с приветливата си делфинска уста.

Иначе е просто. При две ръце напред Мадона идва „да ви цунка“ и обучено задържа целувката, докато фотографът и операторът не направят хубав кадър. Едната ръка пред гърдите, другата опъната встрани - делфинката ляга по гръб, вие я хващате за перките и яхвате корема й, а тя ви разхожда като шейна кормилачка из басейна.

„Дай малко назад, не крий лице, задръж така!“ Виковете долитат от момчетата с камерата и фотоапарата. Трудно им е да ви заснемат през пръските вода, докато Мадона бута с нос сърфа, върху който сте легнали. Към компанията се присъединява и делфинката Луиза за „двойно теглене“ из басейна. Накрая двете делфинки плуват странично и махат за сбогом с перките си. Вече сте забравили, че това е само дресура. За вас е нова любов.
Още вир-вода мокра, групата, току-що целунала бъдещата майка за сбогом, е вкарана в кошара с телевизор за „много важна прожекция“. Филмът си е досущ като истински. С делфинска глава вместо лъва на „Метро Голдуин Майер“, надпис „в главната роля Мадона“ и подходящо озвучаване. Цената на DVD-то е 35 долара. Как да не ги броиш с възторг?! В близкия магазин се оказваш обект на обилна фотосесия с ласкавото „добиче“. По $15 на снимка. Плюс онази с туканите. И тук не минаваш метър. Най-малко 10 лъскави спомена стават твои. Приемат кредитни карти, разбира се. И в брой, и в евро.
До напускането на „Долфин дискавъри“ има още няколко финансови капана, почти безболезнено падате и в тях. Вече имате снимки на дресиран тюлен, на морска крава, на папагал... със себе си като фон.

Да се гмуркаш в пещера

В Мексико едва изсъхнали от делфинариума ще се гмуркате в сенотес. Криввате по лъкатушещ път през джунглата. Но се оказва, че и околностите на карстовите пещери са „туристически“ облагородени. Ресторант, в който потомки на маите танцуват с бутилки бира върху идеално пригладените си коси, без да разлеят и капка. Пазарче за сувенири, около което виждате с очите си как местните женици бодикат пъстри ръкоделия и мъжете гледжосват в пещи глинени паници с причудливи рисунки. А на хвърлей място юноши правят хартия от кората на дървото амате по старинен майски обичай, като я свалят, без да загива растението. Млатят сваленото лико, докато се превърне в гъста каша, и я разстилат върху опънати като барабан платове. Върху изсъхналите на слънце листове рисуват наивистични сюжети от селския бит. В ярки цветове, от които ви заболяват очите.

Но целта на посещението е сенотес. Под земята на полуостров Юкатан се крие пещерен свят, който образува сложна система. Формирането на естествените кладенци започвало, когато рухвал таванът на пещерите. На езика на маите думата dzonot означава свещено място с вода. Тук жреците извършвали своите обреди. От началото на 80-те години на Юкатан са открити над 160 км подземни преходи и пещери и повече от 90 сенотес. Освен туристическа атракция те са и любимо място за пещерно гмуркане.

Почти отвесно прави стени. Кръгла дупка в земята, дълбока най-малко 50-60 метра, водопад от зелени лиани и водни пръски... И бездна! До дъното на нашия сенотес има поне 30 м. Безброй каменни стъпала, издълбани в скалата, водят към подземното езеро. Смелчаци правят салта от издатина като естествен трамплин. Ако забравите колко е дълбоко, ви идва да скочите и вие. Е, може би не толкова художествено. Дават ви спасителна жилетка и го правите. Странно, водата е като газирана. Както в извора на Клеопатра край Кушадасъ в Турция.

Вън вече тече фолклорно шоу. Оркестър мариачи реди мексикански песни. Танцьори симулират бой с петли, но все пак не оставят пернатите да се кълват до кръв. Не че мексиканската традиция не го повелява, обаче повечето от гостите са европейци и американци с друго отношение към животните. Непривлекателен дребосък излиза с ласо в ръце и скоро забравяте отблъскващата му външност. Въжето му се подчинява като живо и рисува цели картини.

Да се ожениш на плажа

Освен плажа, водните атракции, историческите забележителности и голфа на полуостров Юкатан развиват и... сватбен туризъм. Особено запомнящо се е бракосъчетанието на пясъка по древен ритуал на маите. Балдахините за церемонията са бели и се веят като в приказка на Шехеразада.

Ритуалът е базиран върху картини от антични вази и пирамиди. Както и на оригиналните текстове, записани от католически монах край езерото Атитлан в Гватемала. Разбира се, никой не сервира кучешко - един от задължителните видове мръвка редом с еленското и пилешкото на младоженската трапеза.

Церемонията се води от истински шаман на майски език. Във всеки от четирите ъгъла на олтара гори по една голяма свещ, ориентирана в посоките север, запад, изток, юг, а петата, посветена на Господ, е в центъра.

Вощеницата на Севера е бяла и символизира женското начало, Югът е жълт и олицетворява мъжа. Изтокът е червен като изгряващото Слънце, Западът - черен като нощта. Централният светилник е в зелено - цветът на нефрита и водата, майката земя и Космоса. Двойката разменя символични подаръци. Женихът дарява на невестата царевица и какао, а тя му отвръща с брашно и тортилас (царевични питки). Кукурузът символизира храната, а какаото - парите. Защото зърната му дълго време са използвани от маите като платежно средство. Венци от бели и жълти цветя обгръщат двойката и те заместват западната традиция за размяна на пръстените. Майският Господ е свидетел на съюза и младоженците се целуват.

Класическа музика на маите звучи изпълнена с инструменти от предиспанския период преди и след церемонията. Барабани, кратунки, звънци от миди, флейти и тункулес (дървен, ръчно резбован инструмент, който издава само две ноти). Младоженците и гостите задължително са облечени в чистобели дрехи. Булката и женихът трябва да наблегнат на простите и изчистени кройки. Всички са боси, за да поемат през стъпалата си енергията от ритуала и да се свържат с майката земя.