Показват се публикациите с етикет плуване с делфини. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет плуване с делфини. Показване на всички публикации
понеделник, 7 март 2022 г.
вторник, 17 април 2018 г.
Да галиш пингвин, да яздиш делфин, да плуваш с кон
За Premium Lifestyle
Общуването с всякаква живинка е балсам за душата на
отявления зоофил, но има срещи, които остават гравирани в сърцето. Слонското СПА, когато симпатичният гигант
гребеше с хобота си вода от малко коритце и я изливаше върху мен, докато се
крепях на гърба му. Приветливият гепард, чиито приятно грапав език се
разхождаше то китката до рамото ми. Да, наистина са точно като за The Feel Good Issue, обаче къде-къде
по-незабравими са сбъднатите ми мечти! Тъкмо за тях ще ви разкажа…
Винаги съм искала да усетя какви са на пипане антрацитните гръбчета на
пингвините, когато смешно се щурат с
походка на почерпени диригенти с фракове.
Случи ми се. При това не сред ледената пустош на Антарктида, а в …. лепкавата от жега Манила.
След като е поел максимална доза култура и история,
къде да отиде човек, щом
най-близките читави плажове са на 100 км от столицата на Филипините, а морето наоколо
има химическия състав на ядрен отпадък? В „Оушън парк”, разбира се! Претупах
набързо „Тунела на смъртта” със стъклени стени, зад които многозъби акули те
измерват с прецизния поглед на гуман, оглеждащ вечерята си. Препускането ми към
пингвините за малко бе спряно от нирваната на медузите. Не можех да си
представя, че отблъскващото желе с жилеща репутация може да бъде толкова
успокояващо, когато се носи плавно в аквариума, осветено в ярки цветове. Дори и
без унасящата музика, по-чувствителните сякаш потъват в удобна утроба, която
нежно ги залюлява. Призрачно носещите се, осветени в различни цветове
древни същества замайват разсъдъка и почти не се сещам за шегата, че медузата е
прякото доказателство как можеш 90 000 години чудесно да си живееш без
мозък.
Разсъжденията мигом потъват в 100-процентовото
усещане за чиста радост, което се стеле в съседство. Спретната редичка от
мераклии да общуват с пингвините чака търпеливо да се качи в нещо като мостик
на подводница – кръгъл отвор, който излиза направо сред ледената обител. Наоколо лъчезарните животинки стоят с разперени като за прегръдка крилца и
очакват поредната порция риба, с която
посетителите надлежно са се снабдили. Поемат я деликатно с човките си, но не се
отдалечават, а дават възможност да им се порадвам, да ги погаля, че дори да ме
клъвнат приятелски. Очаквах кожата им да е гладка, а тя е грапава като жакард
от закърнелите пера - къси, широки и близко разположени, които ги изолират от
водата и ниските температури. Пингвините имат повече пера в сравнение с
повечето птици, около 100 на квадратен инч.
Погалвам за последно любимците си,
избутана от нетърпеливи филипинчета, които напират за първи път да видят
и пингвини, и лед.
Другият реализиран наяве сън от
детството ми е плуването с делфини. Който е израснал с анимационния филм „Ум
белият делфин” ще ме разбере.
В "Долфин дискавъри"
на Ривиера Мая в Мексико осъзнах,
че усмихнатите морски бозайници са само брънка от шеметната верига за
забавления. Но се потопих във въртележката с нови усещания и гребях възторг с
пълни шепи. Огромен парк, обсебил част от морето. В един басейн гигантски
морски крави кротко преживят маруля направо от ръцете ми. В друг треньори с
неопренови костюми обучават малки делфинчета,
в трети - тюлени правят закачливи лупинги...
Тревогата как ще се увековеча когато
палувам с делфините е излишна. Личната техника остава заключена в сейф. Чак
когато се оказах заобиколена от „придворен” оператор и фотограф ми стана ясно
защо. Търсачите на авантюри по бански се разделят на отбори по 8, всеки
получава спасителна жилетка, шнорхел и чисто нов мундщук.
В басейна дресьорката Олимпия представя себе си и делфина
Мадона. Приветливото животно минава като ласкав воал. Бременна е в 11-ия месец. Скоро ще ражда, морските
бозайници носят 12 месеца. Олимпия
разкрива защо награждава питомката си с калмари за добре изпълнен номер. Много
просто! Делфинката е на диета.
Мекотелите съдържат 90% вода, а рибата бъка от протеини и бъдещата майка
пълнее. Което хем разваля фигурата й, хем намалява ищаха за работа. Следим през
маските елегантните движения на Мадона за „запознаване” с нас под водата. Ясно
е, че е научена да реагира на жестове, но подсъзнателно ни се иска да харесва
лично нас, на нас да се усмихва с милата си делфинска уста.
Иначе е просто. При две ръце напред Мадона идва „да ви цунка” и задържа, докато фотографът и операторът не направят хубав кадър. Едната ръка пред гърдите, другата опъната встрани – делфинката ляга по гръб, вие я хващате за перките и яхвате корема й, а тя ви разхожда като шейна из басейна.
"Дай малко назад, не крий лице, задръж така!" виковете долитат от момчетата с камерата и фотоапарата. Трудно им е да ме заснемат през пръските вода, докато Мадона бута с нос сърфа, върху който съм легнала. Към компанията се присъединява и делфинката Луиза за „двойно теглене” из басейна. Хващам ги за перките и се понасям… към дебрите на невъобразимия кеф!
Накрая двете, плувайки странично, ни махат за сбогом с перките си. Махаме и ние. Вече забравили, че е само дресура. За нас това е нова любов. Умните бозайници се отнасят към хората снизходително и дружелюбно както благ чичо към 5-годишния си племенник. И неусетно ни възпитават.
Иначе е просто. При две ръце напред Мадона идва „да ви цунка” и задържа, докато фотографът и операторът не направят хубав кадър. Едната ръка пред гърдите, другата опъната встрани – делфинката ляга по гръб, вие я хващате за перките и яхвате корема й, а тя ви разхожда като шейна из басейна.
"Дай малко назад, не крий лице, задръж така!" виковете долитат от момчетата с камерата и фотоапарата. Трудно им е да ме заснемат през пръските вода, докато Мадона бута с нос сърфа, върху който съм легнала. Към компанията се присъединява и делфинката Луиза за „двойно теглене” из басейна. Хващам ги за перките и се понасям… към дебрите на невъобразимия кеф!
Накрая двете, плувайки странично, ни махат за сбогом с перките си. Махаме и ние. Вече забравили, че е само дресура. За нас това е нова любов. Умните бозайници се отнасят към хората снизходително и дружелюбно както благ чичо към 5-годишния си племенник. И неусетно ни възпитават.
Още вир-вода мокра, групата,
току-що целунала бъдещата майка за сбогом, е вкарана в кошара с телевизор за
"много важна прожекция". Филмът си е досущ като истински. С делфинска глава вместо лъва на
„Метро Голдуин Майер”, надпис "в главната роля
Мадона". И всеки има своите три минути слава в обятията й.
Не по-малко завладяващо е плуването с кон на
Бахамите. Безкрайна
пясъчна ивица от ситен като сол (и почти толкова бял) пясък, тюркоазени води,
облаци - вълма захарен памук… Халф Муун
Кей, един от 700-те Бахамски острова. Този, обаче, е собственост на круизна
компания и е аранжиран специално за луксозните робинзоновци от корабите.
Кокетен параклис се гуши в туфа от бугенвилии.
Вътре е хладно и дъхаво. Вместо икони по стените странно съжителстват
шалове-батик с миди и раковини и копия ... от картини на Йеронимус Бош. В ъгъла
подрънква шампанско. Оказва се, че предстои венчавка. Свещеникът прилича повече
на морски капитан в бялата си униформа, обкичена с акселбанти и златни ширити.
Не знам доколко е валиден бракът сключен там, но младоженците са се взели
съвсем насериозно - бяла рокля, воал, пухкави шаферки със сатенени рокли.
Странно, но докато пият виното си на плажа съвсем не изглеждат нелепо. И
получават поздравления от десетки непознати по бански с мазни от слънцезащитно масло
ръце.
Ако нямате приключенски дух, задължително
изгаряте под неумолимото карибско слънце. Ако имате - пак изгаряте, но след
като сте плували в океана върху кон.
Лъскав като къс кюмюр черният жребец се врязва в тюркоазената вода. Има нещо почти еротично в коктейла между вибриращ конски гръб (за плуването се язди без седло), искрящите талази и гъделичкащият таен страх. Разбира се, конете са толкова кротки, че дори и най-непросветният ездач успява да се задържи върху гърбовете им. С непрекъснатия си нежен шепот в ухото на добичето се опитвам да компенсирам мижавите си умения. Враният жребец на име Спекюлейшън се втурва в галоп и се забавлява дори повече от мен. На дълбокото ме хвърля и аз се кикотя с нотка на истерия, повлечена от юздите като на водни ски. Оказва се трик, предназначен за тръпка на по-куражлиите туристи. Брей! Конете били и психолози.
Лъскав като къс кюмюр черният жребец се врязва в тюркоазената вода. Има нещо почти еротично в коктейла между вибриращ конски гръб (за плуването се язди без седло), искрящите талази и гъделичкащият таен страх. Разбира се, конете са толкова кротки, че дори и най-непросветният ездач успява да се задържи върху гърбовете им. С непрекъснатия си нежен шепот в ухото на добичето се опитвам да компенсирам мижавите си умения. Враният жребец на име Спекюлейшън се втурва в галоп и се забавлява дори повече от мен. На дълбокото ме хвърля и аз се кикотя с нотка на истерия, повлечена от юздите като на водни ски. Оказва се трик, предназначен за тръпка на по-куражлиите туристи. Брей! Конете били и психолози.
Да, знам, че всеки къта в сърцето
си свои Feel
Good мечти. Постигнах част от своите. Желая го и на вас. И после да
разказвате!
вторник, 16 септември 2014 г.
Три
неща, които да направиш на полуостров
Юкатан
Магдалена
Гигова
Полуоствов
Юкатан е блажено красиво парче суша,
което отделя Мексиканския залив от
Карибско море. Климатът е тропически,
плажовете ласкави, а растителността
толкова буйна, че ако зарежете градината
си за няколко месеца, ще заварите
непроходима джунгла. Като прибавим
историческите забележителности Чечен-Ица
(каменен комплекс на маите, обявен за
едно от Седемте чудеса на света чрез
гласуване по интернет), Укшмал и Тулум,
плюс безбройните голф игрища, разбираме
защо Канкун и Ривиера Майя са се превърнали
в световни курорти. Карстовите пещери
сенотес, диво-красиви естествени
резервоари за дъждовна вода, добавят
щипка грапав чар към усещането за красота
и нега. Естествено, местната туристическа
индустрия щедро се възползва от всички
благини на природата и историята.
Да
плуваш с делфин
Най-завладяващо
е плуването с делфини, защото реализира
наяве сън от детството за всеки, израснал
с „Ум белият делфин“ и „Волният Уили“.
И с радост брои таксата от 120 долара?!
В
„Долфин дискавъри“ на Ривиера Мая
осъзнавате, че усмихнатите морски
бозайници са само брънка от шеметната
верига за забавления. Но се потапяте
във въртележката с нови усещания и
гребете възторг с пълни шепи.
Огромен парк, обсебил част от морето. В един басейн гигантски морски крави кротко преживят маруля направо от ръцете на туристите. В друг - треньори с неопренови костюми обучават малки делфинчета, в трети - тюлени правят закачливи лупинги...
А около тях десетки магазинчета за сувенири, ресторантчета, туристически агенции, готови, докато сте „размекнати“, да ви предложат още и още приключения. Тревогата как ще се увековечите, когато палувате с делфините, е излишна. Личната техника остава заключена в сейф. Чак когато се окажете заобиколени от „придворен“ оператор и фотограф, ви става ясно защо. Само още не са ви казали срещу колко. Търсачите на авантюри по бански се разделят на отбори по 8, всеки получава спасителна жилетка, шнорхел и чисто нов мундщук. И поемате към кичест остров. Миниатюрни маймунки мармозетки и капуцини се закачат с посетителите, но придружителите подбутват „човекопотока“ към задължителната снимка със смешната птица с огромна човка тукан. Показват ви как да протегнете ръце и инсталират върху тях по един тукан. Щрак! Следващият, моля!
В басейна дресьорката Олимпия представя себе си и делфина Мадона. Приветливото животно минава като ласкав воал. Бременно е в 11-ия месец. Скоро ще ражда, морските бозайници носят 12 месеца. Някак под сурдинка обясняват защо само господа тренират мъжките делфини. Животните се влюбвали в дресьорките си и отказвали да имат нещо общо с делфинки. Морските бозайници са моногамни и като се съберат с някого, е за цял живот.
Огромен парк, обсебил част от морето. В един басейн гигантски морски крави кротко преживят маруля направо от ръцете на туристите. В друг - треньори с неопренови костюми обучават малки делфинчета, в трети - тюлени правят закачливи лупинги...
А около тях десетки магазинчета за сувенири, ресторантчета, туристически агенции, готови, докато сте „размекнати“, да ви предложат още и още приключения. Тревогата как ще се увековечите, когато палувате с делфините, е излишна. Личната техника остава заключена в сейф. Чак когато се окажете заобиколени от „придворен“ оператор и фотограф, ви става ясно защо. Само още не са ви казали срещу колко. Търсачите на авантюри по бански се разделят на отбори по 8, всеки получава спасителна жилетка, шнорхел и чисто нов мундщук. И поемате към кичест остров. Миниатюрни маймунки мармозетки и капуцини се закачат с посетителите, но придружителите подбутват „човекопотока“ към задължителната снимка със смешната птица с огромна човка тукан. Показват ви как да протегнете ръце и инсталират върху тях по един тукан. Щрак! Следващият, моля!
В басейна дресьорката Олимпия представя себе си и делфина Мадона. Приветливото животно минава като ласкав воал. Бременно е в 11-ия месец. Скоро ще ражда, морските бозайници носят 12 месеца. Някак под сурдинка обясняват защо само господа тренират мъжките делфини. Животните се влюбвали в дресьорките си и отказвали да имат нещо общо с делфинки. Морските бозайници са моногамни и като се съберат с някого, е за цял живот.
Дресьорката
Олимпия обяснява и защо награждава
Мадона с калмари за добре изпълнен
номер. Много просто! Делфинката е на
диета. Калмарите съдържат 90% вода, а
рибата бъка от протеини и бъдещата майка
пълнее. Което разваля фигурата й. И
намалява ищаха за работа. Следите през
маските елегантните движения на Мадона
за „запознаване“ с вас под водата. Ясно
е, че е научена да реагира на жестове,
но подсъзнателно ви се иска да харесва
лично нас, на вас да се усмихва с
приветливата си делфинска уста.
Иначе
е просто. При две ръце напред Мадона
идва „да ви цунка“ и обучено задържа
целувката, докато фотографът и операторът
не направят хубав кадър. Едната ръка
пред гърдите, другата опъната встрани
- делфинката ляга по гръб, вие я хващате
за перките и яхвате корема й, а тя ви
разхожда като шейна кормилачка из
басейна.
„Дай
малко назад, не крий лице, задръж така!“
Виковете долитат от момчетата с камерата
и фотоапарата. Трудно им е да ви заснемат
през пръските вода, докато Мадона бута
с нос сърфа, върху който сте легнали.
Към компанията се присъединява и
делфинката Луиза за „двойно теглене“
из басейна. Накрая двете делфинки плуват
странично и махат за сбогом с перките
си. Вече сте забравили, че това е само
дресура. За вас е нова любов.
Още вир-вода мокра, групата, току-що целунала бъдещата майка за сбогом, е вкарана в кошара с телевизор за „много важна прожекция“. Филмът си е досущ като истински. С делфинска глава вместо лъва на „Метро Голдуин Майер“, надпис „в главната роля Мадона“ и подходящо озвучаване. Цената на DVD-то е 35 долара. Как да не ги броиш с възторг?! В близкия магазин се оказваш обект на обилна фотосесия с ласкавото „добиче“. По $15 на снимка. Плюс онази с туканите. И тук не минаваш метър. Най-малко 10 лъскави спомена стават твои. Приемат кредитни карти, разбира се. И в брой, и в евро.
До напускането на „Долфин дискавъри“ има още няколко финансови капана, почти безболезнено падате и в тях. Вече имате снимки на дресиран тюлен, на морска крава, на папагал... със себе си като фон.
Още вир-вода мокра, групата, току-що целунала бъдещата майка за сбогом, е вкарана в кошара с телевизор за „много важна прожекция“. Филмът си е досущ като истински. С делфинска глава вместо лъва на „Метро Голдуин Майер“, надпис „в главната роля Мадона“ и подходящо озвучаване. Цената на DVD-то е 35 долара. Как да не ги броиш с възторг?! В близкия магазин се оказваш обект на обилна фотосесия с ласкавото „добиче“. По $15 на снимка. Плюс онази с туканите. И тук не минаваш метър. Най-малко 10 лъскави спомена стават твои. Приемат кредитни карти, разбира се. И в брой, и в евро.
До напускането на „Долфин дискавъри“ има още няколко финансови капана, почти безболезнено падате и в тях. Вече имате снимки на дресиран тюлен, на морска крава, на папагал... със себе си като фон.
Да
се гмуркаш в пещера
В
Мексико едва изсъхнали от делфинариума
ще се гмуркате в сенотес. Криввате по
лъкатушещ път през джунглата. Но се
оказва, че и околностите на карстовите
пещери са „туристически“ облагородени.
Ресторант, в който потомки на маите
танцуват с бутилки бира върху идеално
пригладените си коси, без да разлеят и
капка. Пазарче за сувенири, около което
виждате с очите си как местните женици
бодикат пъстри ръкоделия и мъжете
гледжосват в пещи глинени паници с
причудливи рисунки. А на хвърлей място
юноши правят хартия от кората на дървото
амате по старинен майски обичай, като
я свалят, без да загива растението.
Млатят сваленото лико, докато се превърне
в гъста каша, и я разстилат върху опънати
като барабан платове. Върху изсъхналите
на слънце листове рисуват наивистични
сюжети от селския бит. В ярки цветове,
от които ви заболяват очите.
Но
целта на посещението е сенотес. Под
земята на полуостров Юкатан се крие
пещерен свят, който образува сложна
система. Формирането на естествените
кладенци започвало, когато рухвал
таванът на пещерите. На езика на маите
думата dzonot
означава
свещено място с вода. Тук жреците
извършвали своите обреди. От началото
на 80-те години на Юкатан са открити над
160 км подземни преходи и пещери и повече
от 90 сенотес. Освен туристическа атракция
те са и любимо място за пещерно гмуркане.
Почти
отвесно прави стени. Кръгла дупка в
земята, дълбока най-малко 50-60 метра,
водопад от зелени лиани и водни пръски...
И бездна! До дъното на нашия сенотес има
поне 30 м. Безброй каменни стъпала,
издълбани в скалата, водят към подземното
езеро. Смелчаци правят салта от издатина
като естествен трамплин. Ако забравите
колко е дълбоко, ви идва да скочите и
вие. Е, може би не толкова художествено.
Дават ви спасителна жилетка и го правите.
Странно, водата е като газирана. Както
в извора на Клеопатра край Кушадасъ в
Турция.
Вън
вече тече фолклорно шоу. Оркестър мариачи
реди мексикански песни. Танцьори
симулират бой с петли, но все пак не
оставят пернатите да се кълват до кръв.
Не че мексиканската традиция не го
повелява, обаче повечето от гостите са
европейци и американци с друго отношение
към животните. Непривлекателен дребосък
излиза с ласо в ръце и скоро забравяте
отблъскващата му външност. Въжето му
се подчинява като живо и рисува цели
картини.
Да
се ожениш на плажа
Освен
плажа, водните атракции, историческите
забележителности и голфа на полуостров
Юкатан развиват и... сватбен туризъм.
Особено запомнящо се е бракосъчетанието
на пясъка по древен ритуал на маите.
Балдахините за церемонията са бели и
се веят като в приказка на Шехеразада.
Ритуалът
е базиран върху картини от антични вази
и пирамиди. Както и на оригиналните
текстове, записани от католически монах
край езерото Атитлан в Гватемала. Разбира
се, никой не сервира кучешко - един от
задължителните видове мръвка редом с
еленското и пилешкото на младоженската
трапеза.
Церемонията
се води от истински шаман на майски
език. Във всеки от четирите ъгъла на
олтара гори по една голяма свещ,
ориентирана в посоките север, запад,
изток, юг, а петата, посветена на Господ,
е в центъра.
Вощеницата
на Севера е бяла и символизира женското
начало, Югът е жълт и олицетворява мъжа.
Изтокът е червен като изгряващото
Слънце, Западът - черен като нощта.
Централният светилник е в зелено - цветът
на нефрита и водата, майката земя и
Космоса. Двойката разменя символични
подаръци. Женихът дарява на невестата
царевица и какао, а тя му отвръща с брашно
и тортилас (царевични питки). Кукурузът
символизира храната, а какаото - парите.
Защото зърната му дълго време са
използвани от маите като платежно
средство. Венци от бели и жълти цветя
обгръщат двойката и те заместват
западната традиция за размяна на
пръстените. Майският Господ е свидетел
на съюза и младоженците се целуват.
Класическа
музика на маите звучи изпълнена с
инструменти от предиспанския период
преди и след церемонията. Барабани,
кратунки, звънци от миди, флейти и
тункулес (дървен, ръчно резбован
инструмент, който издава само две ноти).
Младоженците и гостите задължително
са облечени в чистобели дрехи. Булката
и женихът трябва да наблегнат на простите
и изчистени кройки. Всички са боси, за
да поемат през стъпалата си енергията
от ритуала и да се свържат с майката
земя.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Шестима автори в проекта „Колко те харесвам“ в САМСИ
Дългогодишния проект „Автобиография“ на куратора Надежда Джакова продължава с „Колко те харесвам“ “Колко те харесвам” е поетично-ироничен по...
-
Драгомира Иванова Публикувам този текст на Драгомира в блога си, заради зачестилите поръчки на черни магии и прокоби като средство за разч...
-
Великите любови - рубрика на "Преса" Мирела Френи и Николай Гяуров – дует за слънце и страст Сопраното и басът са единствен...
-
Албена и Павел Благеви: Изкачването на Митикас е по-трудно от стигането до базовия лагер на Еверест На 67 да се качиш до Базовия лагер на Ев...