Гледна точка във вестник "Преса"

По-щастливи, по-богати, по-... мрънкащи

Магдалена ГИГОВА

Добрите вести идват на талази като приливни вълни от безконтролно изпуснат язовир.

И ни заливат с блаженство, щастие и богатство. Ако се вярва на агенция "Блумбър", вече не сме сред най-нещастните в света. Миналата година протяжно и с наслада я цитирахме, предъвквайки, че кахърните ни физиономии не се дължат на вродено черногледство, ами заслужено сме в първите 10 от класацията на най-страдащите нации в света. Я да видим за какво ще мрънкаме сега, когато авторитетният „Индекс на нещастието“ ни запрати в средата на непрестижния списък - 45-и от 90 възможни. Станахме ли по-усмихнати, по-ведри и по-оптимисти? Не! Средностатистическият български мизантроп пак видя възможност за злорадство: „Не сме нито по-доволни, нито по-радостни. Просто вече не ни пука дали сме стигнали дъното и защо продължаваме да копаем.“

Освен че сме умерено щастливи, новината е и че сме най-забогатяващи в Европейския съюз. Ръстът на заплатите в България е цели 15,1%. И тук дежурният роден черногледец му намира колая. Или ще скърца, че „Сънди мирър“ не е най-достоверният вестник на света, или че при тези мизерни възнаграждения и 100 на сто да ги вдигнат, пак ще сме дрипльовците на ЕС.

Угодия няма! У нас и добрата, и лошата новина все е лоша. Защото сме превърнали мрънкането и мразенето в национален спорт. Затова посрещаме всяка смислена идея с дежурното „Това няма как да стане!“, а всяко постижение принизяваме с убеждението, че се е получило или случайно, или с връзки, или с гол късмет. Изобщо развили сме до всенародно съвършенство умението да завиждаме и да мразим.

По същата причина, когато искаме да променим нещо от битието си, енергията ни стига главно да го раздиплим разпалено на маса или да бълваме омраза във Фейсбук, ама когато се наложи да запретнем ръкави, да покажем позиция или да се изрепчим, ентусиазмът ни се спихва с примиренческото „Защо да се хабим?! И без това от нас нищо не зависи.“

А понеже и тези разсъждения заприличаха на безпросветно ругателство, най-добре да препишем рецептата за щастие от майката на Гьоте: „Вземете дванадесет месеца и ги изчистете грижливо от педантичността, страха, горчивината и скъперничеството. Разделете всеки месец на 30 или на 31 части, така че да ви стигнат за цяла година. Всеки ден се запълва отделно с една част работа и две части жизнерадост и хумор. Добавят се три препълнени лъжици оптимизъм, една чаена лъжица толерантност, зрънце ирония и щипка такт. Цялата тази маса се залива обилно с любов. Готовото ястие се украсява с цветчета от нежно внимание и се сервира всеки ден с бодрост и чаша хубав освежаващ чай.“

Единственото, което трябва да направим оттук нататък, е да си пием редовно чая...