Две любими неща – живот и пиво - в едно шише

Жива бира по баварска рецепта се лее от Пловдив

Напитката, приготвена по Райнхайтсгебот - Закон за чистотата на бирата от 1516 година, тръгна към българските ценители

Само истинските любители на пивото знаят какво се крие зад примамливото словосъчетание „жива бира в бутилка”, а когато към него се добави и определението „баварска”, удоволствието става пълно.

От началото на юни популярната пловдивска бирария Jägerhof (Йегерхоф) пусна на пазара първата си бутилирана „жива бира“. В буквален превод  името й означава „Ловен двор“, но в Бавария използват думата „хоф” и за дворец, така че ще пиете царски!

Пивото е бутилирано в стъклени бутилки от 330 мл. в две разновидности – Jägerhof Hell (светло) и Jägerhof Weiss (бяла, пшенична) с трайност 7 до 8 седмици. 

Новата жива баварска бира в бутилки тръгна към почитателите на кехлибарената напитка в по-добрите супермаркети, барове и ресторанти, специализирани уебсайтове и магазини, тематични заведения в София, Пловдив, Варна, Бургас и големите курортни селища. А после и в цялата страна.

 „Йегерхоф“, която се вари в  напълно електрифицирани и оборудвани пивоварни на марката Caspary, която има 225-годишна история, се произвежда по Райнхайтсгебот - Закон за чистота на бирата, създаден през 1516 година. Той регламентира производството и търговията с пиво в Бавария. Според документа в него може да се използват само вода, малц, хмел и мая.
Иван Антонов, единият от двамата братя собственици на бирарията е изучил занаята при баварски пивовар и сега върти производството, докато Атанас отговаря за мениджмънта.

Всеки ден пред очите на гостите в огромни медни казани се варят (и надлежно изпиват) по 350 литра.  
А когато към благородната напитка се прибавят и типично баварските наденички, също произведени в заведението, истинският виенски шницел и класическият свински джолан, гарниран с прочутото „зауер краут” – тънко нарязано кисело зеле с ким,  угощението няма граници. Очароветелен детайл са току-що изпечените топли бретцели (гевречата с едро смяла морска сол), сервирани в панерчета, застлани с вестник „Жива бира”. А за любителите на сладкото вълшебниците в кухнята майсторят щрудел с ванилов сос, типичните германски торти със сирене, домашен сладолед и още много вкуснотии.

Що за чудо е напитката?

Живата бира е прясно, нестабилизирано пиво. Дрождите (бирената мая), отговорни за ферментацията и други процеси при производството, са живи. Те са изключително полезна хранителна съставка. Живата бира е мътна. Това се дължи на наличието на механични примеси – фини частици от малцов шрот, бирена мая и хмел.

Живата бира е произведена по обичайната технология, но са спестени механичното пречистване (филтриране) и термичната обработка (пастьоризация). Тя се сахранява в специални съдове с автоматично регулиране на температурата между 0-5 °C.

Процесите на ферментация се задържат достатъчно, за да може живата бира да се съхранява около 7-8 седмици.

За бирария „Йегерхоф”

 „Йегерхоф” отваря врати на 25 май 2013 г. Първата баварска бирария в Пловдив веднага се превръща в любимо място за всички любители на кехлибарената напитка и вкусната храна. В „Йегерхоф” са се погрижили клиентите да усещат духа на Бавария във всеки детайл.

Бирата е на 6000 години!

Историята на бирата е почти толкова древна, колкото и историята на човечеството. Най-ранните данни за варене на пиво са отпреди 6000 години! И тръпката по напитката не угасва през вековете, защото днес в света се произвеждат около 9 милиона марки пиво, на Октоберфест празнуват общо над 7 млн. души, а бирата е на трето място сред предпочитаните питиета, след водата и чая..

Шумерите са отдавали толкова голямо значение на бирата, че са имали  дори богиня на пивоварството, наречена Никаси. Химнът, посветен на нея, е най-ранната позната  рецепта за приготовление на пиво.  В песента напитката се определя като „божествена”, която прави хората „развеселени, прекрасно и безкрайно щастливи”.

Както показват клинописни таблички, открити в Месопотамия, бирата е била популярна още през третото хилядолетие пр.н.е.

 Във Вавилон произвеждали 20 вида бира. Това наложило цар Хамурапи да издаде специален закон. В него се определяла точната цена на пивото, а производството на менте се наказвало със смърт.  Хамурапи издал и указ, с който се лимитирала дневната дажба от бира на човек. Колкото по-висок бил социалният му статус, толкова повече имал право да изпие той. Висшите служители стигали до  5 литра  на ден!

Египтяните променили рецептата, според която бирата се правела от печен хяб и започнали да използват тесто.

Древните гърци, въпреки обожествяването на виното, също не останали безразлични. Според историка Плиниус в някои райони на Елада бирата дори била по-предпочитана.  В античността смятали, че тя има собствен дух, който подчинявал духа на пиещия и й приписвали свръхестествени свойства.

Някои римски хронисти от началото на нашата ера споменават, че келтите, германите и други племена пиели бира. А викингите вярвали, че във Валхала, техният рай -  залата, където смелите воини отиват след смъртта си, според скандинавската митология,  чашите на мъжете са винаги пълни.

През Средновековието в Европа пивоварството се премества в манастирите. Там подобряват технологията, използвайки хмела като консервант.

Собственикът на бирария „Йегерхоф”  - Иван Антонов разказа легендата как по време на дългия Великденски пост баварските монаси се изхитрили да наричат бирата „течен хляб”, за да не спират употребата й. По онова време за това се изисквало разрешение от папата. Те напълнили две бурета с жива бира и я изпратили към Ватикана. Но пътят бил дълъг, нямало хладилници, бирата се вкиснала и когато светият отец я опитал тя била мътна и неприятна на вкус. „Нека я пият, тези варвари германците”, отсякъл папата.

Друга забавна легенда от 15-и век, когато започва организираното пивоварство в Бавария е историята, че след като бирата стане готова заливали с нея пейката пред работилницата и карали майстора да седне с кожените си гащи на нея. Събирали се около него и пиели, докато панталоните изсъхнат. Ако не може да стане от пейката, значи напитката му  е добра.

Седем милиона пият бира на Октоберфест

Магдалена Гигова

Където и да организират Октоберфест извън Мюнхен, това си е просто пиене на бира, докато в баварската столица празникът е история, традиция и над 180-годишен ритуал. Седем милиона почитатели на пивото и веселбата се стичат от всички краища на Земята за събитието, вписано в Книгата на рекордите Гинес като най-големия празник в света.
Октоберфест започва в средата на септември и продължава 16 дни. Тази година началната дата на най-голямото пивопиене беше 20-и. Според строго съблюдаваните правила, избистряни в продължение на 180 години, единствено мюнхенски биропроизводители могат да продават напитките си под огромните шатри. При това хмеловият еликсир се прави специално за случая с по-висок градус (5,8-6,3%,) и типичен „октоберфестовски“ вкус. Който е имал късмета да попадне на празника в Мюнхен, дълго разказва за палатките, побрали над 10 000 души всяка, за усмихнатите сервитьорки в баварски носии, които незнайно как успяват да носят по шест халби във всяка ръка плюс две между гърдите си и да пускат шеги. (За сведение - само на Октоберфест няма друга мярка при чашите за бира освен литър. Те се наричат „мас“.Първите еднолитрови стакани се появяват през 1892 г. Любопитен факт е, че всяка година повече от 70 000 посетители си вземат по една чаша за спомен). Димът от скарите с наденички се стеле като сладостен шлейф над безкрайните редици с дървени маси. Духови оркестри свирят денонощно народна музика, панаирджийски лафки предлагат безхитростни забавления като хвърляне на топки по плюшени играчки и ловене на ябълки с уста в казани с вода. Децата като потенциални бъдещи посетители също не са забравени - разходки с конски талиги, минивлакчета, въртележки. На всеки ъгъл се продават мигащи значки, светкащи шапки. И те не са само за малчуганите. Купуват си ги и възрастните,които са си наумили да прекалят. По блещукащите в тъмнината аксесоари прекалилите с пивото могат да бъдат намерени в тъмното от т.нар. бирена полиция, ако са полегнали някъде край палатките. Алкохолните ченгета ще ги откарат със специална талига до нещо като удобен изтрезвител, откъдето да си ги приберат роднините.
Но Октоберфест не е само алкохолна забава и хранителна изцепка. Миналата година празникът чества своята 180-а годишнина. Точно в 12 по обяд кметът на Мюнхен отваря ритуално бъчва с пиво и дава начало на бирения маратон. След което се качва в тържествено украсена карета заедно с президента на Бавария и тръгва след мюнхенската Кинди - символ на града. Това е младо, красиво момиче, облечено в жълто-черни монашески одежди, яхнало празнично накичен кон. Девойката носи голяма камбана.
След нея се ниже върволица от файтони с местни знаменитости и каруци с бъчви бира. В процесията се включват още взвод стрелци, артисти, фолклорни изпълнители, духови оркестри със старинни инструменти, отряди в исторически униформи... Участниците носят клонки и гирлянди, разиграват живи картини и сцени от баварския бит. И костюмираното шествие е получило почетното звание „най-красивото, исторически важно и най-добре организирано в целия свят“. То винаги минава по един и същи маршрут, дълъг около 6 км - започва в Зигещор, минава по улиците на града, за да акостира на Терезиен визе (ливадите на Тереза), където се провежда Октоберфестът.

Всичко започва със сватбата на баварския престолонаследник кронпринц Лудвиг и принцеса Тереза Саксонска на 12 октомври 1810 г. В празничния ден всички жители на Мюнхен били поканени на пиршество извън града. В чест на младоженката нарекли ливадите на нейно име. Бирата на корем и конните състезания имали такъв успех, че Лудвиг разпоредил да станат традиция. Всяка година към яденето, пиенето и кушията добавяли по нещо ново - фермерски панаир, състезание за най-красива крава, въртележки и люлки, печене на пилета на шиш... От 1810 г. Октоберфест е прекъсвал единствено по време на Първата и Втората световна война. В началото организацията на празника била в ръцете на кралския двор, но от 1819 г. тя е прехвърлена на градския съвет на Мюнхен. Тогава решават и да го преместят през септември, защото времето в Германия тогава е по-хубаво, но така че последната седмица от него да се пада през октомври. През 1886 г. Октоберфест е еликтрифициран, а окабеляването на палатките било поверено на фирмата на бащата на Алберт Айнщайн. По информация на „Абендцайтунг“ в завиването на крушки е участвал лично и най-прочутият физик в света.
Сензацията на 1901 г. е цяло бедуинско село, пренесено специално за Октоберфест от Сахара заедно с обитателите. По повод 100-годишнината на празника през 1910-а баварците изпиват 1,2 млн. литра бира. Три години по-късно построяват най-голямата палатка в историята на феста - с 12 000 места. За сравнение традиционно огромната тента на най-старата пиповарна в света „Хофбрьой“ има 10 000 стола. Кметът на Мюнхен Томас Вимер възстановява прекъснатия заради войната Октоберфест през 1950 г. и въвежда традицията 12 топовни изстрела да дават начало на тържествата. А също така кметът да отваря бъчонката с бира с възклицанието O’zapft is! (в превод от баварски диалект „Отпушено е!“). Най-лошият резултат с най-много опити преди отпушването все още принадлежи на Томас Вимер - 19. Рекордьор е кметът от 2006 г. Кристиан Уде - отпушил бъчвата с един удар. След 1960 г. Октоберфест се превръща в международна атракция. И това се оказва прокобно през 1980 г. Тогава десният екстремист Гундолф Кьолер поставя взрив. Загиват 13 души, 200 са ранени, но баварците решават да не отменят празника.

Шествието с традиционни баварски костюми (трахтен) и характерните мъжки къси кожени панталонки за първи път се състои през 1835 г. в чест на сребърната сватба на крал Лудвиг Първи и принцеса Тереза. Тогава дефилират 1400 участници в 150 групи. Оттогава е един от най-важните елементи на Октоберфест и един от най-масовите паради от този род. През първата неделя от празника над 8000 души, облечени в исторически и национални костюми, маршируват от Максимилеанеума (зданието на баварския парламент) до ливадите на Тереза. В шествието участват и най-малко 40 украсени карети, както и гости от всички баварски региони, Австрия, Швейцария, Италия и други европейски страни.
По традиция на Октоберфест всяка от мюнхенските пивоварни има своя палатка - „Шпатен-францисканер брьой“, „Аугустинер“, „Пауланер“, „Хакер-Пшор“, „Хофбрьой“ и „Льовенбрьо“. Според правилата на празника там се пие само мюнхенско пиво, създадено в съответствие със закона за чистотата на бирата от 1487 г. Посетителите гуляят в 14 големи и 15 малки палатки. Специално за тържествата през последните години сайтовете muenchen.de и oktoberfest.de непрекъснато обновяват т.нар. барометър, който показва кои палатки са препълнени и къде все още има места. Всяка тента привлича гости с по нещо специфично. В „Аугустинер“ упорстват да наливат бирата от истински дъбови бъчви, докато останалите пивовари я точат от метални кенове, облицовани с дъски. Палатката на „Хофбрьой“ от стари времена е най-голямата - с 10 000 места, от тях 6518 седящи и 1000 правостоящи под шатрата плюс 3022 допълнителни стола в градината. Тази година се очаква тентата да бъде украсена с истински лози на хмел. Тя ще бъде с площ от 7000 кв. м. По време на фестивала там ще се изпият 550 000 литра бира, ще бъдат изядени 70 000 пилета, 8500 порции вурстчета. Тентата на „Хофбрьой“ е най-популярна сред знаменитостите и туристите. И с право! Пивоварната и днес диктува модата в производството на бира. Тя е една от малкото, които не използват съвременните ускорителни процеси, призвани да съкратят периода за производството на бира, а спазва целия цикъл, описан още през 1516 г. Ресторантът на марката, създаден през ХVІ век, е една от основните забележителности на Мюнхен и един от най-известните в Европа. В огромната бирария Hofbrauhaus am Platzl (3600 места) постоянните гости имат специални шкафчета, в които заключват чашите си за бира - повечето безценни антики на няколко века.
Легенда
В Мюнхер разказват, че в стари времена имали прост начин за изпитване качеството на бирата. Когато било готово, заливали тежка дървена пейка с пивото и майсторът сядал с кожените си гащи на нея. Пиел, докато течността изсъхне. Когато понечвал да стане, ако вдигнел пейката със залепналите си панталони, значи бирата е отлична.