На предизборните дебати: крясък по крясък - трясък!
(Гледна точка във вестник "Преса") 
Магдалена Гигова

НЕ-уважаеми, кандидат депутати! Ако искате да ни откажете да гласуваме на изборите, се справяте доста успешно. И ако някакси можем да преглътмен калните ботуши по никое време и поведението като на селска сватба, където кумът с цяло гърло вика, че дава прасе, а сватът – гардероб, то предизборните дебати по телевизията засядат като ръждива пила в гърлото.

Абе, хора, като давате толкова пари на медийни гурута да ви съветват, никой ли не ви е казал, че когато всички говорят едновременно, никой нищо не чува. А когато всички викат – още повече.

Политическото нахъсване на агитките е разбираемо. Извисеният крясък на ревностен партиец е най-прекияст път да бъдеш забелязан я за следващите листи, я за благ пост в държавната администрация. А когато към врещенето върви и цветист плакат, партийната успеваемост е сигурна. Същото не важи обаче за зрителската аудитория, която първият път възприема предизборният дебат като откровен сеир. Вторият път като додеяла говорилня, а третият – само най-отчаяните любители на политическите панаири не гасят телевизорите. И през цялото време съжаляват водещия на дебата в плахите му опити на омиротворителна синя каска.

В любовта и във войната всичко е позволено. Грешка! Ако там все пак има някакви морални граници, то в предизборните баталии те тотално липсват. При това символичното скубане на коси и виртуалните пехливански борби в кал са забавни за аудиторията само в началото. Масовото замерване с думи остава разбираемо само за участниците в него, които просто се опияняват от безплатната възможност мама и братовчедите да ги видят как подскачат по телевизията като глътнали пчела. Озаптяването е мисия невъзможна. А отрезвяването ще дойде веднага след 5 октомври.

Доброто образование, с което много от партийните избраници се кичат, не отменя доброто възпитание. То изпъква в спокойния тон, щипката чувство за хумор и смисления аргумент, а не в дуела с прътове на знамена и с децибели. Те бяха актуални в първите години на прехода, но много от сегашните вехти войводи не са ги надскочили, а новите надъхани съратници яростно им подражават. И така до пълното обезлюдяване на изборните урни.

Кога ли политиците ще осъзнаят, че избирателите не щат вой и плакати, предизборен рейд в Гори тилилейски, ритуално откриване на нов тротоар и групово целуване на бебета. Те вече дори „не кълват“ на щедро плиснати обещания. Достатъчни са три, но изпълними и най-вече изпълнени.

А позорните сцени, които продължаваме да НЕ гледаме по телевизията са просто крясък до крясък – трясък. Трясъкът, с който най-вресливите могат да се сгромолясат на изборите.

Но топката не е само в полето на политиците и гръмогласните им поддръжници. Вместо водещите на дебатите всеки път да гледат тъжно и безпомощно, телевизиите би трябвало да се замислят как стои на екран една безконтролна форма на шоуто „Сблъсък“ и трябва ли противниковите войнства да са в опасна близост до ораторите, микрофоните и камерите. Една смислена демакрационна линия е вършила работа и в много по-кървави битки.