Петъчна молитва в Порт Саид

Да караш кораб по Суецкия канал

Магдалена Гигова

Кайро с  пирамидите, Луксор с храмовете, Александрия с катакомбите, Хургада с Червено море... Порт Саид обаче запомних с една обикновена петъчна молитва. За мен тя беше чудо, откровение за доверието между непознати. Както шеговито се пазаряхме в кожарски магазин за две чанти от крокодилска кожа и прилагахме всички хватки на печените в занаята, собствениците чуха гласа на мюезина и ни помолиха да ги изчакаме, за да си довършим приказката. Оставиха ни в дюкяна с гостоприемно отворено чекмедже с пари и недопити  кафета и хукнаха към джамията. Дали от краткото ни общуване бяха разбрали, че няма да офейкаме с оборота или не можеха да си представят, че някой ще открадне в свещения за мюсюлманите ден – гадая до ден днешен. По-скоро второто. На улицата пред магазина продавач на ядки и плодове бе зарязал сергията си по същия ведър и изпълнен с вяра в доброто и човека начин.

А как стигнах до не особено популярния сред туристите Порт Саид? С кораб. По Суецкия канал.

Май трябва да съдя капитана, който ми даде да „покарам” плавателния му съд, за пристрастяване към управлението на големи лодки. От тогава като ми тръгна... Държала съм руля на яхта в Маями, на баржа по река Иравади в Бирма, на бригантина с алени платна около Хонконг, на ферибот през Дарданелите, на круизен кораб на Карибите... Но винаги ще помня първата тръпка от докосването на дървеното кормило и издайническия гъдел някъде в стомаха от близостта на огромните кораби по Суецкия канал. Едва по-късно осъзнах, че най-вероятно капитанът е включил на автопилот и се е забавлявал да придържа раменете на по-хубавичките пасажерки, но нейсе! Приключението е важно.

След като изръшкахме всички катакомби и римски руини  в най-голямото египетско пристанище Александрия, поемаме с въпросния кораб към Порт Саид и Порт Фуад по Суецкия канал. Според легендата двата града са кръстени на тогавашния египетски управник Саид паша и неговия брат. Вппочем, принц е само Порт Саид. Порт Фуад е почти просяк. Историческите факти обаче говорят друго – името на Порт Саид е избрано през 1855 година от международен комитет. Представители на Англия, Франция, Русия, Австро-Унгария, Испания и кралство Сардиния гласуват единодушно да съчетаят названието за пристанище – порт с името на Саид паша. Не без задната мисъл да погъделичкат егото му, за да се договорят за канала. За ръководител на строителството е избран френския благородник виконт Фердинанд Мари Лепсес.

Авторът на „Книга за джунглата” Ръдиард Киплинг пише: „Ако наистина искате да откриете познат, запален по пътешествията, има две места на планетата, където просто трябва да седнете и да почакате. Рано или късно този човек ще се появи – това са пристанищата на Лондон и Порт Саид”.

Докато британската столица е стара почти колкото Европа, египетският порт е направо младеж – възниква през 60-те години на 19-и век единствено в угода на търговци и мореплаватели, построен по напълно европейски тертип. Половин век по-късно населението му надминавало 100 000 души от всякакви националности – италиански архитекти, швейцарски банкери, еврейски бизнесмени, малтийски чиновници, английски инженери... Всички пътища към Далечния Изток и Африка минавали от тук. А Порт Саид се славел като почтено и чисто пристанище, където няма да те оберат или нападнат. Чаровната смесица от култури и религии е придала на града дух, който дори съвременните градежи не могат да заличат.

Мястото е добре пазената тайна на Египет. Поне що се отнася до туристите. А е само на два-три часа с автобус от Кайро. Разбира се, тук главната забележителност е Суецкият канал – едно от най-великите инженерно-технически съоръжения. Дори и днес.
164-те километра на канала свързват не просто Средиземно с Червено море, а са най-краткият морски път от Европа до Азия. Съзерцаването на канала е почти сюрреалистично зрелище. Гигантски танкери, носещи се сред... пясъчни дюни. А като се прибавят възможностите за плаж в северен Синай (красиви като в реклама на „Баунти”) човек направо се чуди защо по дяволите, туристите все още не са хукнали натам както към Хургада и Шарм ел Шейх?

Може би понеже Суецкият канал е едно от най-строго охраняваните съоръжения в държавата. Там снимаш на собствен риск. Макар нито един от спътниците ми да не си изпати от безогледното щракане на шлюзове и кораби, всичките 164 км са обявени за закрита военна зона, а униформените сякаш извират отвсякъде. Нормално! Все пак при спада на приходите от туризъм след вълненията в държавата, таксите за преминаване по канала носят най-сериозните приходи в хазната.

За да бъдем точни, Порт Саид е основан от франзуците през 1859 г. на пясъчния рог в началото на Суецкия канал. Центърът на най-голямото египетско пристанище, населението на което надминава половин милион души, прилича повече на град в Сицилия или Южна Франция с типично европейските си сгради в характерните за края на 19 мек стилове ар нуво, сецесион и неоготика. Зданията са строго викториански, закачливо френски с изобилие от дървени веранди. Някои от тях съчетават по палав начин наглед несъвместимите европейски и мюсюлмански елементи. Типичен пример за това е бившата администрация на Суецкия канал. Тя има строга и изчистена фасада с колонади, но  зелените й куполи биха били чест за всяка джамия.  Градът е сред  големите бизнес центрове на Северна Африка откакто през 1976 г. е обявен за свободна икономическа зона. Затова от цял Египет тук се стичат любители на безмитния алъш-вериш. Постоянно живеещите в страната чужденци също палят колите и пристигат от Кайро по магистралата, за да си напазаруват. Обаче умерено – минтическите власти (нали е свободна икономическа зона и затова има такива) са доста прецизни при прверката на по-обемните багажи. Търговците ликуват при акостирането на круизните кораби, т.е. доста често в зимния период.  Пет хиляди широко отворени портмонета хукват трескаво към магазините, защото в сравнително млад град като Порт Саид освен една-две джамии или черкви, националния музей и очарователните, но понякога занемарени колониални сгради, с вид на хубава, но венчесана мома, няма много за гледане. Е, зависи от гледната точка. Струва си да се отиде в Националния музей, въздигащ се на брега на канала. Експозицията съдържа доста образци на древноегипетското изкуство. Почитателите на архитектурата могат да излеят възторга си пред най-високия в света  висящ мост – цели 70 метра.  Така под него може да мине спокойно всеки морски съд.

Порт Саид е и един от най-екологичните градове в Египет. Най-предпочитаното средство за придвижване там е велосипедът. Случайният минувач не може да се начуди как колоездачите извират отвякъде, а  пътно-транспортните произшествия са рядкост.

По крайбрежния булевард и по криволичещите улички изобилства от кафенета и ресторанти (най-вече с морски дарове). Люпопитно за посещение е и гробището ,където по паметните плочи може да се проследят вълните на евиграция – първо франзуци, после британци, след Октомврийската революция и руснаци, пристигнали от Крим. Една от улиците дори навремето се наричала „Руска”. Аз пък направо зяпнах при табелката „Улица Волгоград”. По-късно разбрах, че селищата са побратимени. И не само. За героичния си отпрор, дал много жертви през 1956 г. по време на Суецката война срещу „френско-британските агресори”, както пише в музея, Порт саид получил прякора „египетския Сталинград”.

Повечето хотели са извън града, защото крайбрежната улица практически е едната страна на Суецкия канал и няма много възможности за плаж.

Градът е растял заедно с водния път, а това е продължило близо 10 години до тържественото откриване на 17 ноември 1869 г. Доста по-късно възниква сателитният Порт Фуад между двете русла на канала – чак през 1920 г.  Днес до него се стига с безплатен ферибот, който пори водите с честотата на градски автобус и винаги е пълен с трудещи се, които се прибират от работа или деца с ученически чанти. Ако използваме българската терминология, Порт Фуад е нещо като софийския комплекс „Люлин” – една гигантска спалня за по-големия си брат Порт Саид. Единствената му забележителност е огромната джамия – като сватбена торта чучната сред камара прашни чинии. Постройката се вижда от канала и очевидно замисълът й е да поразява въображението на пристигащите по вода.

Дълга предистория

Впрочем, идеята за канала далеч не е възникнала в края на 19 век. Както всяко добре забравено старо, още в писанията на Херодот се споменават плановете на фараоните да свържат десния ръкав на Нил с Червено море. Имали достатъчно пари и роби, за да го направят. И са го сторили. Ръкописи свидетелстват, че при управлението на фараона Нехо Втори (края на 7-и, началото на 6-ти век пр. Хр.) воден път между Средиземно и Червено море вече е съществувал. Дори бил разширен, когато персийският цар Дарий Първи завладял Египет през 518 г пр. Хр. Птолемей Филаделфийски (първата половина на 3 век пр. Хр.) също се разписва в дострояването на канала. При римския император Траян (98-117 г. сл Хр.) съоръжението изпада в немара, докато новите завоеватели на Египет – арабските халифи не го възстановяват. После обаче им идва друг акъл и го засипват с пясък, за да не конкурира основните търговски пътища на държавата им. От тогава все някой си мечтаел да го възстанови и все не му стигали я средства, я време. Великият везир на Османската империя Мехмед Соколлу през 1569 г. издал указ, но останал без последствия. Подобен напън имали и франзуците при египетската експедиция на Наполеон между 1798 и 1801 година. Чак след век и половина сънародникът им дипломатът и инженер Фердинанд Лесепс реализира идеята.

Суецкият канал е преживял няколко реконструкции. Последният му фейс лифтинг завършил през 2010 г. и сега по него могат да минават супертанкери с водоизместимост до 360 хиляди тона.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

■ Френският скулптор Фредерик Бартолди през 1869 г. предложил да изработи за Порт Саид монументална фигура на жена с факел в ръка, два пъти по-висока от сфинкса, със символичното име „Светлината на Азия”. Творецът не успял да намери в Египет желаещи да финансират скъпоструващия му проект. Покъсно художникът ленсирал идеята си пред Френско-американския съюз и срещнал отклик.  Статуята „Свободата озарява света” от 1886 г. е сивмол не само на Ню Йорк, ами на целите Съединени щати.

■ Джузепе Верди написал операта «Аида» само за четири месеца. Музикалното произведение с египетски сюжет му било поръчано за откриването на Суецкия канал.  Въпреки голямото бързане, а може би поради него, Верди създава шедьовър. Премиерата на „Аида” обаче се състояла в Каирската опера две години по късно – навръх Коледа 1871 г. В ложите блестяли диамантите на висшето общество от цял свят и твърбата пожънала огромен успех.

■ Действието на повестта „Стас и Нели” на Хенрих Сенкевич за приключенията на полско момче и английското момиче в Африка се развива в Порт Саид и градът е описан доста детайлно.

На 6 август 2015 откриха Суецки канал-2

 Докато подготвяхме книгата за печат, президентът на Египет Абдел Фатах ас-Сиси подписа указа за откриването на новия Суецки канал и на 6 август 2015 г. по него тържествено мина първият кораб. Събитието бе с подобаващо международно присъствие – от руския министър-председател Дмитрий Медведев, през френския президент Франсоа Оланд до представители на много африкански и арабски държави, вкл. и йораднския монарх Абдула Втори. Идеята на този високотехнологичен проект за 8,2 млрд. долара е да се възстанови националната икономика на Египет, изпаднала в криза, заради нестабилното политическо положение в страната през последните години. В прокопаването на „дубльора” на стария Суецки канал, построен за рекордната една година, са участвали специалисти от Обединените арабски емирства, Холандия, Белгия, САЩ. Новото съоръжение върви успоредно със старото и изпълнява същите функции – да бъде най-краткият път между Индийския океан и Средиземно море. За охраната на церемонията по откриването били командировани от шест египетски провинции повече от 10 хиляди полицаи и военни. По данни на пиар компанията WPP, наета от организаторите, тържеството струвало повече от 30 млн. долара.

Успешният „фейс лифтинг” на най-важната артерия в света за придвижване на морски съдове предполага тя да бъде също толкова доходоносна колкото старата й версия. Освен международните контрактори, в прокопаването била заета армията на Египет. През лопатите на войниците преминали 258 млн. кубически метра пясък,.

Новият Суецки канал все още не притежава дължината на първоизточника (дълъг е само 72 км), но значително ще облекчи трафика, позволявайки движението да се извършва едновременно и в двете посоки, а не само в едната, както бе досега.  Разбира се,  организацията няма да се промени – корабите ще се движат на строго определени групи.  Освен това натоварени супертанкери пак няма да могат да използват канала, заради екстремната им водоизместимост. Съоръжението продължава да е дълбоко 4 м и затова огромните петроловози преливат товара си в нефтопровода SUMED, преминават празни през Суецкия канал и си прибират ценната течност на излизане. Новата част ще се ползва от морски съдове, газещи до 22 м.   Дублиращото съоръжение определено ще намали времето за престой в „чакалнята” от 18 до 11 часа. Преминаващите за една година кораби от 17 000 ще  нараснат двойно, а заедно с това ще се увеличат и приходите – от 5,3 млрд. долара на година на 13,2 млрд. Така че инвестицията от $8,2 млрд. определено си струва!

А откриването му е още една причина да отидете в Порт Саид.

Ахатът е универсален антибиотик

Клеопатра е привличала великите завоеватели със силата на камъните

Маги Николова

Питате се как неособено привлекателната Клеопатра (ако се съди по фреските) е привлякла в ложето си най-могъщите мъже на своето време? Освен чара и острия си ум тя е използвала и силата на умело подбраните бижута със скъпоценни камъни.

Има ли за всяка болка не билка, а минерал, разкри за „Преса“ собственичката на магазинът за  холистични бижута "Талисман" на ул. "Леге" 10 - Нели Карагьозова. „Основното е да намерим баланс в живота си. Решаваме, че ни липсва любов, и си мислим, че ако си купим накит с розов кварц, той ще ни докара принца на белия кон. Но това няма да стане, ако не излизаме от вкъщи. Както казва Сандра Ан Тейлър, „За да привлечем нещо, трябва да сме готови да го приемем“. Холистичните бижута са хубави, но те трябва да се интегрират духовно в нашия живот, мисли, действия, думи и намерения. Само когато тези четири неща са в хармония, можем да привличаме каквото пожелаем и да черпим с пълни шепи от настоящето. Така че ако искаме да постигнем баланс, трябва да влияем върху чакрите си с бижу от няколко различни камъка. Е, разбира се, трябва да носим тюркоаз, ако искаме да подсилим себеизразяването си, да отприщим вътрешното си „Аз“. Авантюринът покровителства пътешествениците, но предразположените към дръзки е необмислени прояви трябва да внимават с него, защото може да ги тласне към предизвикателства, за които не са подготвени. Според древните египтяни карнеолът помага на душата в нейното пътуване. Затова той стабилизира, дарява виталност и извисяване. Турмалинът пък е перфектният камък за защита. С него ставате недосегаеми за вредни влияния. И това е безценно - живеем в стресираща среда. Дори някой да не те познава лично, когато ти се озъби, вибрациите тръгват. Най-популярният нюанс турмалин е черен, но има и други разновидности. Този с цвят на диня е прекрасен за подобряване на взаимоотношенията, помага да разпознаете своята цел в живота и да търсите как да я постигнете, както и ви дава сила да намерите правилни отговори в трудни ситуации. Розовият и зеленият камък са прекрасни за въздействие върху сърдечната чакра и свързване с вътрешното „Аз“. Повечето камъни не са само „за едно нещо“. В комбинация те влияят на тези аспекти от живота, върху които искаме да въздействаме в дадения момент“, поясни Нели Карагьозова. Според нея освен розовия кварц, изключително подходящ да привлича любовта е и рубинът. Със същите функции е натоварен и лунният камък.

Ненапразно доста мъже интуитивно избират бижута с оникс. Въпреки разпространеното схващане, че е черен, камъкът съществува в сиви, бели, сини, червени, жълти и кафяви разцветки. Той насърчава типично мъжкото качество да ръководиш, а не да следваш. Същевременно дава сила, осигурява защита в трудни обстоятелства, при прекомерна физическа и психическа умора. Ониксът фокусира нашата енергия и я просветлява с по-висша сила. Понякога дори ни помага да предвиждаме бъдещето. Този минерал развива капацитета ви и помага да се превърнете в създател на съдбата си. Целебните му качества влияят благоприятно върху зъбите, костите, помагат при проблеми с кръвта, отразяват се добре на краката. Препоръчва се да се носи от лявата страна на тялото.

Легенда разказва, че когато рицарите тръгвали на поход за освобождението на Божи гроб, подарявали на дамите на сърцето си колие от оникс, защото той тушира флиртаджийските настроения. Така (освен с девствените пояси) си осигурявали смирението и благочестието на жените си.

„Лунният камък пък е много търсен от жените, защото отваря двери - добавя Нели Карагьозова. - Цветовете му са бяло, кремаво, жълто, зелено и синьо. Повечето хора го възприемат като камък на любовта, но сред кристалотерапевтите е известен като тласък на новите начала. Той помага при отварянето на нова страница. Свързан е с Луната, развива енергията Ин и затова се смята за дамски. Но може да бъде полезен и при мъжете, които искат да подобрят баланса си. С него могат да привлекат женското начало в себе си, в най-добрия смисъл - на любов, загриженост, доверие, всеотдайност, привързаност... Лунният камък се използва за подобряване на физическите способности, помага за прозорливост към бъдещето и привлича подаръците. Най-добре е да се носи като медальон. Така успокоява прекалените реакции, намалява емоционалното напрежение, предпазва от тъга и импулсивни решения.

Тъй като с право се смята за най-женския камък, се препоръчва дамите да не слагат бижутата си при пълнолуние. В останалите дни лунният камък облекчава симптомите на менструалния цикъл и нервното напрежение, помага на храносмилането и подобрява репродуктивните функции.

Наричат опушения топаз камък котва. Той запазва разсъдъка ви, когато у вас бушува вълнение и не знаете как да постъпите под напора на различни вибрации. Помага да се заземите чрез първата чакра. Ако балансът ви не тръгне от нея, винаги нещо ще ви липсва. Опушеният топаз е основа за надграждане. Психологически той помага да се преборвате със страха, лекува депресия, носи емоционално успокоение, равновесие, позитивност, но също така внася елемент на прагматизъм в мислите, дава яснота при противоречия, помага на концентрацията и усилва комуникацията.

Ахатът е универсален антибиотик. Той помага да се възприемате цялостно, внушава самоувереност при себеанализ и приемането на различни предизвикателства, помага да разрешим дилемите си със силата на концентрацията и да превърнем аналитичните си способности в практически решения. Ахатът е чудесен за стимулиране на паметта. В емоционален план тушира стаения гняв, помага да отшумят емоционалните травми, дава сигурност и спокойствие. И най-вече помага за лечение на болестта на съвременния свят - неврозата във всичките й форми“, завършва Нели Карагьозова.

Дребни хитринки за хармония и късмет

Преди да излезете от вкъщи, „работете с огледалото“. То е безценно, когато имате проблеми със себеизразяването, а ви липсва приятел или близък, с когото да споделяте. Седнете пред огледалото и си представете на стола до себе си човека, с когото бихте искали да говорите. Така ще изразите всичките си тревоги и успокоени ще тръгнете на работа.

Психолозите казват, че гледането на собствения образ успокоява, защото виждате нещо познато и сигурно. Но всички послания към себе си трябва да отправяте в сегашно време. Не „Ще се почувствам по-силен и самоуверен“ или „Утре ще бъде по-красива и обаятелна“. Утвърждавайки желаното в сегашно време, привличате късмета си в настоящето.

На прозореца на спалнята си сложете зелено растение. То ще ви пази от чужди енергии и влияния.

Червеният конец на китката не е просто мода. Той трябва да се носи на лявата ръка, където минава меридианът, свързан със сърцето. Препоръчително е да ви го върже човек, на когото вярвате безрезервно. Майка например. Освен това конецът има и здравословен ефект.

Джон Пейн от „Ейша“ записа български албум


В проекта участват още Саймън Филипс и Джоузеф Уилямс от „Тото“


Магдалена Гигова

                               Нейтън Ийст, Милен Врабевски и Саймън Филипс от „Тото“.

Вокалът на легендарната рок група „Ейша“ - Джон Пейн, участва в амбициозен проект на българската компания „Интелиджънт мюзик“. Д-р Милен Врабевски, който е композитор, автор на текста и продуцент на албума „Тъчинг дъ дивайн“(„Докосване до божественото“ - англ.), е привлякъл студийните „зверове“ Саймън Филипс (барабани), Тим Пеърс (китара) и Нейтън Ийст (бас). Ракети носители на албума към световния пазар са Джоузеф Уилямс от „Тото“ и Джон Пейн от „Ейша“. „Прекрасно беше да се потопиш в работата с Милен. Албумът има смислено послание, придружено с красива музика и добър рокендрол. Музикантите в този проект са от най-висока класа“, споделя Джоузеф Уилямс.
Първият сингъл „Майн проджекшън“ е класическо хардрок парче с мощния вокален аранжимент на Джон Пейн. Останалите композиции също са с многопластово звучене. Всички гост-звезди имат и творчески принос към продуцентските решения на албума.
Освен в едно от най-модерните звукозаписни студия на Балканите - това на „Интелиджънт мюзик“ в София, записите са правени и във „Фантом рекординг“ на Саймън Филипс в Лос Анджелис. В тях участва и фронтменът на „Назарет“ Карл Сентънс.
„Майнт проджекшън“ носи позитивното послание на продуцента и композитор Милен Врабевски да водим съзнателен живот и да следваме повика на сърцето си“, признава Нейтън Ийст. „Работата ми по този аблум в студиото с Милен беше страхотна. Това е един много интелигентен музикален проект за ума“, щастлив е от резултата Джон Пейн.
Световната премиера на албума ще е през септември.

                                                                    Джон Пейн

Отпор на бръчките с мезоконци

Новата терапия стяга овала и се бори с двойната брадичка

Магдалена Гигова

Нов метод за подмладяване дава шанс за премахване на досадната двойна брадичка и за извайване овала на лицето. Ефектът от неоперативния лифтинг също не е за пренебрегване - кожата е опъната 250 дни. Д-р Ана Пейкова разказа пред „Преса“ за достойнствата и недостатъците на терапията, която подмладява, стяга и придава сияйност на тена.

„Идеята на мезоконците е кожата така да се активира, че да започне да произвежда собствен колаген и еластични влакна. След определена възраст това е трудно да се получи и затова медицинските специалисти търсят начин да провокират по естествен път физиологичния механизъм за репродукцията на еластин. Един от начините е чрез имплантиране на мезоконци. Те са напълно биоразградими в кожата, както конците, с които се шият вътрешни рани в хирургията, и имат зъбчата и линейна структура. Лекарят решава кой вид да използва, за да постигне максимален резултат.

Хубавото е, че процедурата се прави еднократно и не боли повече, отколкото при обикновена мезотерапия. Конците се разграждат за 240-250 дни, но за разлика от други терапии със същия предизвикващ производството на колаген ефект, тук дерматологът има по-голямо поле за творчество. Лекарят може да повдигне вежди и скули, да оформи овала на лицето, да освежи и подмлади кожата.

Качественият конец е нанизан на изключително тънка и много добре заточена игла и боцването с нея почти не се усеща. Навлизането й в кожата е безболезнено, защото се избира зона, където няма голяма чувствителност. Разбира се, пациентите не бива да очакват чудеса. Мезоконците се имплантират по определени схеми и могат да се комбинират с ботулинов токсин, хиалуронова киселина или филъри. Така се постига леко повдигане на веждата, откъдето следва и такова на клепача, особено ако се добави и филър. При по-дълбоки бръчки мезоконецът лифтира, а бръчката се запълва. При загуба на обем, рязко отслабване или възрастови промени, където се наблюдава дори стопяване на костта, използването на мезоконец за моделирането не е достатъчно. Обаче когато става дума за отпускане на кожата по овала на лицето, промените по контура заради гравитацията, изглаждане на шията или двойна брадичка, се използват зъбчати конци. Те са по-малко на брой и се поставят по определена схема. Докато с линейните попълваме корекцията на овала и тогава вече е необходимо да се сложат 30-40 мезоконеца за постигане на нужния ефект. Поставят се под кожата под формата на решетка и я придържат и повдигат, като разграждането им е равномерно и няма опасност да се получат нежелани „бабунки“.

Много добре се получава при т.нар. бръчка на гнева между веждите, когато се сложи ботулинов токсин, а с мезоконец се дезактивира мускулът. Понякога конецът заменя ботокса, като се имплантира в мускула и така препятства свиването му. Поставен около очите, заличава бръчките „пачи крак“. При дълбоките линии около устата и носа хиалуронът е по-подходящ вариант.

Но мезоконците не служат само за корекции. С тях уморената, пореста и отпусната кожа се ревитализира и получава блясък. Терапията не е само за лице. Прави се и на деколте, но само ако кожата е много остаряла и променена. Често се прилага върху ръце или корем, защото стяга отпуснатата кожа.

Конецът е тънък като косъм и не можем да очакваме потресаващ ефект като след липосукция, но съживяването на кожата и стягането са силно изразени. А след 250-ия ден човек може да отиде при лекаря за нова порция мезоконци, стига дерматологът да прецени. Единственият страничен ефект, който може да се получи след процедурата, е възпаление при неспазване на изискванията след поставянето им.“

Защо децата мислят, че Бетовен е куче

Магдалена Гигова

Уви! Тенденцията „фаст фуд“ - бърза и нездравословна храна, от която задължително се пълнее, не е характерна само за яденето. Все по-често гимназистите питат няма ли „Под игото“ на дивиди, та да понаучат отгоре-отгоре сюжета, вместо да се морят с четене. Така хем оставят с убеждението, че знаят „за какво иде реч“, хем не се задълбочават в нещо, което им се струва архаично и ненужно.

Проблемът е, че пораженията след фаст фуда в образованието раждат не само затлъстяване на ума, а потресаващи резултати. От онези, които наричаме „бисери“ и им се смеем с горчилка в устата. И най-малкият ни дерт е, че 90 на сто от децата са убедени, че Бетовен е куче. А част от юношите са напълно сигурни, че автори на песента „Къде си вярна ти, любов народна“ са Слави Трифонов и компания, неподозирайки за съществуването на клетия възрожденец Добри Чинтулов.

Нова вълна от потрес ни заля при откровенията на проф. Петко Тодоров за познанията на кандидат-журналисти (!) в УНСС. И ако можем да преглътнем някак си как мома от Благоевград се кълне, че Димитър Благоев-Дядото е основал родното й място, дори без упойка не възприемаме екстравагантната идея за връзка между Октомврийската революция и Октоберфест. Щеше да е забавно, ако не беше трагично. Още по-трагично е, че някои от тях сигурно ще успеят от втори опит. И тогава неграмотността ще започне да се репродуцира, защото „казаха го по телевизора“ или „вестникът писа“ за някои все още е императив за достоверност. И току-виж любителите на информационния фаст фуд повярвали, че писателят Ран Босилек всъщност е Рамбо Силек.

Лошото е, че „сдъвкаността на познанието“ шества из частни уроци и подготвителни курсове, а когато си недоучил и недоразбрал, колко му е да произведеш фраза като „Иван Асен не обичал да гледа тъжни вестоносци. Той обичал веселите годежари! Вместо меча си той вадел нещо друго.“ Или още по-прочувствената: „Героят на Ботев осъзнавал, че Балканът е най-доброто място за оставяне на трупа му. Там зверове и природни масиви ще бдят над костите му вечно.“ Смеете се, а? А защо не се усмихвате на вица „Като се знам какъв съм инженер, ме е страх да отида на лекар?!“ Тези бъдещи историци и филолози като нищо ще станат учители на вашите деца. Завършилите технически специалности ще строят домовете, в които ще живеете, и ще поправят влаковете, с които пътуват най-близките ви хора.... Влезлите с „две плюс“ в някой от нароилите се университети с гръмки имена криво-ляво ще долазят до диплома под ласкавите погледи на професори, дето се множат с геометрична прогресия. И ще ви станат началници! Цялата тази интелектуална катастрофа идва от фаст фуд обучението. Е, този хамбургер определено ще ни приседне!

Гордост за Турция:

Два нови обекта бяха добавени в списъка на ЮНЕСКО за 2015 г.

Крепостта на Диарбакър и Градините „Хевсел“ заедно с античния град Ефес в Турция бяха включени в съкровищницата на ЮНЕСКО по време на 39-тата среща на комисията за световно наследство, която се проведе в Бон, Германия. С това турските културни обекти в постоянния списък стават 15.

Ефес

Ефес е бил един от най-важните и древни гръцки градове в Мала Азия, днес в Турция. Той е разположен на западния бряг на Турция, на около 50 км южно от Измир, недалеч от Егейско море и в близост до Кушадасъ. В античността е бил на самия бряг, но с времето се е отдалечил встрани от морето. Известно е, че районът е бил обитаван още от периода на неолита. През вековете Ефес се е превърнал във втория по големина град в Римската Империя. В днешно време той е един от най-забележителните археологически обекти в света, посещаван от милиони туристи всяка година.

Крепостта на Диарбакър и Градините „Хевсел“

8000-годишните Градини „Хевсел“ бяха номинирани за вписване в списъка на обектите от световно наследство на ЮНЕСКО миналата година. Те представляват плодородните земи между Крепостта на Диарбакър и долината на река Тигър.

Каменното охранително съоръжение е построено от базалт през 349 година, по времето на Римския Император Константин II. Стените на крепостта, които са дълги почти 6 километра, се състоят от 82 бастиона и имат 4 входа.

Диарбакър, разположен в югоизточната част на Турция, в непосредствена близост до река Дичле, е заобиколен отвсякъде от градските стени. Историческата му атмосфера е неповторима и завладяваща за посетителите. Намирайки се на историческия път на коприната, районът се превръща в център на изкуството, културата, търговията и науката и поддържа тези качества и в момента. 

Не правете това у дома

Кои сцени от "50 нюанса сиво" можете да претворите в леглото и ко иса опасни за здравето

Еротичният филм „50 нюанса сиво“ не само събра повече от 500 милиона долара приходи, ами накара много двойки да репетират горещите му сцени в собствените си спални. Основателката на тренинг-центъра СЕКС.РФ Екатерина Любимова пояснява пред сайта СПИД-инфо, че показаното на екрана невинаги може да се приложи в живота, а понякога и не бива.

Какво е БДСМ

Зад абревиатурата БДСМ се крие връзване, доминиране, садо-мазо - все еротични ролеви игри, основани на господството и подчинението на участниците в тях. „Най-напред трябва да изясните за себе си дали проявявате интерес към тези игри, а не към филма, в който те са ви се сторили привлекателни - предупреждава Любимова. - Това е много важно, защото в разгара на играта изведнъж може да разберете, че позата или техниката, която на екрана изглежда толкова секси, на живо предизвиква дискомфорт или направо ви плаши. Затова е важно да започнете с минимални безопасни техники на връзване и фиксация, леки ролеви сценарии, контрастни докосвания. А що се отнася до вашата роля, трябва да избирате между три варианта - доминант (налагащият се партньор), субмисив (подчиняващият се партньор) или суитч. Последният е универсален играч, който по време на секс може да изпълнява и двете роли, при това, получавайки еднакво удоволствие от тях“, твърди секстреньорката. Според нея е лесно да се определи какъв сте „по душа“ с помощта на прости психологически упражнения. Например: застанете с лице към половинката си и го помолете да ви хване за ръка. Който пръв я протегне и чиято десница се окаже над тази на партньора, той е по-склонен да доминира. Или покрийте лицето на „сексдругарчето си“ с маска и го разходете из стаята. Така ще почувствате кой от двамата се чувства по-добре в ролята на водещия и кой на водения.

Екатерина Любимова коментира най-запомнящите се и най-опасните сцени от филма „50 нюанса сиво“, а също така и използваните от персонажите прийоми.

Целувка в асансьора

Мистър Грей притиска своята „жертва“ към стената на асансьора. С едната си ръка акуратно я хваща за гърлото, а с другата държи китките й над главата й. Безпомощната Анастейша се разтапя в ръцете му. Няколко секунди страстна целувка и усещането за абсолютен контрол у мъжа може да прерасне в отлична прелюдия към любовната игра. Освен това намалява стреса след работния ден и те кара да предвкусваш настъпването на вечерта.

Право, куме, та в очи

„Искам да ухапя устните ти“, „Искам да правя секс с теб направо на масата“ - главният герой облича желанията си в думи, гледайки възлюбената си в очите, докато тя се възбуди, и продължава да я шокира, предизвиквайки коленете й да омекнат. Психологическото напрежение и избликът на адреналин в кръвта е залог за бъдещ оргазъм. Мнозина се срамуват да признаят на партньора си какво им се иска, а после страдат от неудовлетвореност. Не се притеснявайте да споделите интимните си желания.

Интимна поща

Интимната кореспонденция на главните герои е особено полезна преди началото на ролева игра. Размяната на писма или имейли от името на персонажите ви помага да се вживеете в образите и да се настроите за подвизи в леглото.

Първият път

Когато главната героиня признава на Кристиан своята неопитност, той решава да „поправи това недоразумение“. Най-важното е, че краят на БДСМ се държи в ситуацията нежно и внимателно, отделяйки много време на прелюдията, така необходима на представителките на нежния пол, когато им е за пръв път.
Да оближеш пръстите!

Има още една сцена, която си струва да разиграете при следващата си закуска - кадърът с облизването на пръстите, намазани със сироп. Жестът прави особено впечатление, ако при това покажете на мъжа „трейлър“ от бъдещия ви вечерен интим. Цял ден ще си мисли единствено за вашите устни.

В тъмната стаичка

Кристиан дълго и сладострастно „разхожда“ коженият камшик по голото тяло на своята партньорка, докато тя е с вързани ръце и покрити очи. Накрая звънко я шляпва по доверчиво разтворените й длани. В това едничко движение се крие истинската сила на БДСМ - мъчително, тревожно очакване и мълниеносен гръм. Между другото, леко пошляпване по дупето предизвиква приток на кръв към органите в малкия таз и засилва усещанията.

Внимание: Опасно за здравето!

Строителният инвентар

Да се използват в тематична ролева игра строителни материали като изолирбанд, битови въжета и тел, е възмутително. А изкусен представител на БДСМ обществото като мистър Грей би трябвало да знае, че това противоречи на етиката. Доминантният партньор винаги отговаря за здравето и безопасността на подчинения. Това е основно правило, на което се базира ВДСМ философията.

Само не там!

Кристиан безсрамно налага партньорката си с дръжката и кожата на камшика по гърдите и корема, а това е абсолютно забранено по време на ролева игра, за да се избегнат травми.
Създателите на филма „50 нюанса сиво“ представят живота на лирическия герой като безкрайно садо-мазо приключение, а всъщност би трябвало да нашарят сюжета с БДСМ секс. Ролевите игри при хора, които имат нормални взаимоотношения, би трябвало да приключват с излизането от спалнята, а не да се пренасят и в живота. Забраната за докосване, изблиците на гняв - това е деструктивно поведение, което разрушава двойката. Именно в това се крие голямата опасност - сливането на играта с реалния живот, което емоционално травмира героинята.

В памет на маркиз Дьо Сад

Основната грешка на създателите на филма е в това, че не са разбрали в дълбочина базовите принципи на връзване-донимиране-садо-мазо. Не стига, че Грей очевидно е човек, преживял психическа травма и поради това склонен към насилие. В истинските БДСМ общества подобни хора се разпознават и изключват. Освен това той нарушава второто базово правило на такива отношения - доброволността. (Първото е безопасността на партньора.) А Анастейша не изпитва удоволствие. Тя просто търпи и разрешава всички онези неща, които й прави мистър Грей, заради любовта си към него, попаднала в капана на болезнената зависимост.

Да изчезнеш за 7 дни

Или как спешно да влезеш в миналогодишните бански

Магдалена Гигова

Ужас! Банският ми се е свил, докато е стоял в гардероба цяла зима, а след седмица съм на море. Трябва да взема спешни мерки. Окей, но какви? Този диалог с вътрешния глас водят 90 на сто от нас преди лятната отпуска. Как да се вталим бързо? Диетите са безброй.

Събрахме за вас най-модерните и ефективните, което не значи, че са полезни за здравето или че резултатите от тях траят бързо. Просто екстрените ситуации изискват екстрени решения. А показването пред света по бански определено е едно от тях. Ясно е, че да се скъсате от тренировки във фитнеса и потене в сауната няма да заличите за седем дни следите от дългото безделие и злоупотребата с калорични вкусотии. И понеже сме царе да си обещаваме, че „от утре“ ще започнем да живеем скромно и здравословно, изберете си диета, влезте в банските, зашеметете гларусите по плажа, пък плавното отслабване и системния спорт отложете за след отпуската. Веднъж се живее!

Няма да направим епохално откритие, ако заявим, че човекс затлъстява, когато поглъща повече храна, отколкото му е необходима, и се движи по-малко. Обаче времената, в които в пълнотата виждахме само невъздържаност и лакомия, отминаха. Учените преброиха от 5 до 20 гени, нарушената работата при които кара човека да хапва в излишък. Виновен е и стресът. Много жени реагират, като търсят утеха в сладкото. Има немалко съвети как да се обуздае или излъже апетитът. Например, внимателното и дълго „преживяне“ на храната създава чувството на ситост. Учените твърдят, че музиката влияе на ритъма на дъвчене. Други повтарят древната мъдрост, че трябва да ставаме от масата леко гладни. За намаляването на желанието за храна спомага и хапването често, но по малко. Върху идеята да се намали апетитът, като храната се направи непривлекателна, са построени доста диети. Други психологически методи са да сложите на хладилника снимка на дрехата, която мечтаете да облечете, или да нарежете яденето на малки късчета и да ги бодете едно по едно.

Различните причини за повишено влечение към храната е породила всякакви диети. Важното е да откриете „своята“. Най-простата е да намалите храната и да увеличите физическата активност. Разбира се, колкото диетолози - толкова съвети. Някои лекари наричат калориите от сладкишите „празни“, защото те не носят набор от полезни за организма вещества.

Други са изчислили, че хората изяждат средно по 1200 грама храна на ден, независимо от нейния състав. Просто такова количество създава усещане за ситост. Хватката е да намалите калоричността, като запазите грамажа. Някои лекари смятат, че растителните фибри не само запълват стомаха и създават усещане за ситост, ами намаляват усвояването на калориите от храната, но това не е научно доказано. Ако ще броите калории, най-ефикасните диети са тези с 500-600 калории на ден. Щадящите са между 1200 и 1400.

Вталяване с активен въглен

Диетата с медицински въглен е добре забравено старо. Тя е проверена през вековете. Макар да няма точни медицински данни, тя се радва на възродена популярност това лято. Основава се върху абсорбиращите свойства на активния въглен. Благодарение на структурата си той е способен да поглъща огромно количество шлаки и токсини. А намаляването на теглото е „страничен ефект“ от очистването на тялото от отровите. Плюсовете на тази диета са, че е достъпна и евтина. Проблемът е, че активният въглеН подпомага изхвърлянето не само на токсините, ами и на полезните вещества като витамини, минерали и необходимите на тялото течности. Диетата съществува в няколко варианта. Първи: Гладуване с приемане само на вода и препарат до 10 таблетки дневно. Продължителност 10 дни. Преди началото на този екстремен експеримент е необходима консултация с лекар. Втори: Употреба на медицински въглен сутрин,5-6 таблетки, и намаляване на дневния порцион с 500 калории. Продължителност до две седмици. Трети: Според личното тегло - по едно хапче на 10 килограма. Ако тежите 64 кг, вземате 6 таблетки. Ако сте 65, ще пиете седем. Приемат се веднъж дневно или по няколко в различно време, но също съчетани с лека диета. Продължителност - не повече от 21 дни.

Активният въглен може да се използва и при други диети за подобряване на резултата.

Хранене по Монтиняк 

Френският диетолог Мишел Монтиняк въвежда за затлъстяващото човечество гликемичния индекс и обяснява, че всичко сладко и тестено, сварените или опечени без кората картофи, както и рафинираните продукти (включително бланшираният ориз, готовите храни от пликче и сухите супи) са враг на добрата фигура. Заради високия си гликемичен индекс те не създават усещането за продължителна ситост. Затова, дори да изядете цяла торта, скоро пак ще огладнеете. Според Монтиняк затлъстяването се дължи на излишъка на инсулин, който се получава от прекалената употреба на въглехидрати с висок GI. Гликемичният индекс показва скоростта, с която въглехидратите се усвояват от организма. Храните имат различна способност да повишават нивото на кръвната захар и да влияят на производството на инсулин. Излишъкът от инсулин води до мастни натрупвания в организма и до увеличаване на теглото. Затова Монтиняк съветва да изключите от менюто си бързите въглехидрати (захарни и тестени изделия, безалкохолни напитки) и да редуцирате до минимум мазнините.

Да карате на суров зеленчук цяла седмица, безспорно дава резултати, но трябва да изключите и алкохола, за да има наистина ефект.

Нискомаслено мляко
Киселото и прясното мляко с ниска масленост са любими на звездите, които бързо трябва да свалят килограми за роля. Най-драстичната версия е само литър, литър и половина мляко (кисело или прясно по избор) в продължение на три дни. Следващите три включвате до килограм плодове или зеленчуци към млякото. Загубата на тегло е неизбежна - хем от глад, хем от вероятното разстройство. Но след края на млечното самоизтезание е логично да започнете да качвате, ако се върнете към предишния си начин на хранене. Ще го избегнете, ако си правите по един разтоварващ ден седмично със същите продукти.

„Бизнес лейди“ – за прикованите към бюро

В забързания темп активно работещи жени не успяват да отделят време на фигурата си. В кратките почивки хапват набързо някоя вафла, кроасан или бургер, а и дългите часове на бюро не са еталон за здравословен начин на живот. Слава Богу, вече има специална диета, която позволява да свалите 5 кг за две седмици без да променяте начина си на живот. Правилното отслабване тип „Бизнес лейди“ е основано върху разумно съчетаване на полезни продукти. За да наситите организма си с необходимите витамини, до обяд се препоръчва да изядете 500 грама каквито и да било пресни плодове, включително ягоди, малини, къпини и боровинки поотделно или в различни съчетания. Те няма да се отразят на фигурата ви, а организмът ще усвои полезните вещества. Единствено трябва да се въздържате от банани, авокадо, сушени плодове и грозде. ‎
На обед може да си позволите каквото ви се яде, стига порцията да е малка. Е, няма да е лошо, ако наблегнете на лека храна като ориз, салата, риба и задушени зеленчуци. Избягвайте сандвичите и тестените изделия. Вечерята трябва да е от сварени зеленчуци, с изключение на картофи и цвекло. Ако много ви се прияде, залъжете апетита с чаша айрян, ябълка или нискомаслено кисело мляко. За по-бърз ефект е важно да обърнете внимание и на подходящите напитки - фрешове, негазирана минерална вода, билкови чайове и никакъв алкохол. Между другого, тази диета позволява дребно лакомство като парче шоколад и дори торта, но само до обяд.

  Последен писък

Девет килограма за седмица

Сензационната диета на лятото се нарича „зърнена“, но няма нищо общо с шегата „Каквото зърно го изяждам“. И далеч не става дума за фасул или леща. В центъра на режима са какаовите зърна, които съдържат невероятно малко калории, но са бъкани с микроелементи, антиоксиданти, калций, белтъчини и желязо. Дневният порцион е половин литър мляко с какао, което може да комбинирате с тънка филийка черен хляб, почти незабележимо намазана с масло. Ако съвсем озвереете, позволете си чаша зелен чай. И така - цяла седмица. Но пък ще смъкнете 9 килограма.

Сладък глад

Сладката диета също е сред най-актуалните за този сезон. Дневната дажба включва 50 грама бонбони с витамини, които можете да купите от всяка аптека. Ако желаният от вас резултат е да свалите спешно 5 кг, ще се наложи и трите хранения да замените с бонбони. Ако са ви достатъчни три, яжте по едно пакетче вместо вечеря.

Гола паста

Да отслабнеш с макарони, звучи смехотворно. Тайната е, че се пълнее не от пастата, а от онова, което я съпътства - бекон, пармезан, кайма... Самите спагети и тортелини са богати на аминокиселини, фибри и витамини (особено по-твърдите видове). Така че според модната диета може да ядете макарони на корем с домати за вкус. Плюсовете са, че ще отслабнете с 2-3 килограма за 10 дни, при това без да гладувате. А и организмът ви ще се изчисти.

Машината в служба на банския

За радост на онези, които не виждат смисъл да се потят на кросове в парка или на „гладиаторите“ във фитнеса, все повече апарати помагат на дамите да преборят целулита, а на мъжете да премахнат „любовните дръжки“, преди да се появят на плажа.
За посетителите на добрите разкрасителни салони няма тайни в ползването на „Вела шейп“, „Айкуун“, криолиполиза, хипокси и прочие. Дяволът е в детайлите и в бързината, с която искате да отслабнете подобаващо.
Вталяването с „убиване“ на мастни клетки чрез замразяване, което се крие зад термина „криолиполиза“, дава добър резултат (стопяване между 4 и 6 см при първата терапия), но ако имате да намалявате още, ще ви е необходим пълният курс от три процедури, които се провеждат през един месец.
При третирането на целулита с „Вела шейп“ голямо значение има мощта на машината. Ако е от първата производствена серия, видим резултат ще се забележи след най-малко шест терапии, докато при третата версия портокаловата кожа се заглажда още от първия път. „Айкуун“ е апарат, който по-скоро поддържа постигнат вече ефект.
Последен писък в скоростното заличаване на целулита е „Венус легаси“ - първият медицински апарат за естетични порцедури. От него в България до този момент има пет - в София, Варна и Пловдив. Той комбинира три модерни и изпитани технологии - мултиполярна радиочестота, пулсиращо магнитно поле и VariPulse™ технология, за борба с портокаловата и отпуснатата кожа.
Терапията с „Венус легаси“ оформя и скулптира неоперативно тялото, намалява целулита, стяга и освежава кожата. Ефектът е видим още след първата процедура. В световен мащаб годишно се извършват три милиона третирания с този апарат.
Терапията нашумя още повече, след като холивудската актриса София Вергара (у нас се излъчва сериалът „Модерно семейство“ с нейно участие) публикува в профила си в Инстаграм снимка как се подлага на процедурата. Така дамите разкриха тайната на перфектното й сочно тяло и пожелаха същото.


Как действа?
Технологията на пулсиращите магнитни полета се използва в традиционната медицина от десетилетия и нейните регенеративни възможности са научно доказани. Мултиполярната радиочестота загрява равномерно тъканта отвътре навън. По този начин се стимулира производството на колаген и еластин, свиват се фибробластите, които са разположени между мастните клетки. Така се увеличава FGF-2 хормонът и триглицеридите, които се намират в мастните клетки се разбиват, мастните киселини се освобождават от мастните клетки, което води до редуциране на целулита. Технологията VariPulseTM подпомага енергията да проникне дълбоко в тъканите, дренира и стимулира кръвообращението. Третираната зона се насища с кръв, а витамините, минералите и кислородът достигат по-лесно до клетките, където новообразуваният колаген и еластин правят кожата по-стегната.

Набег в обедната почивка
Третирането на една зона отнема по-малко от 30 минути, т.е. може да избягате за „една бърза терапия“ в обедната почивка, без да нервирате шефа. Няма странични ефекти и възстановителен период.

Мили момичета, дами!

Както и да се оглеждаме - жени сме. И освен сърце, дробове, бъбреци и ... знаете, имаме яйчници. По правило те са начина да имаме деца. Сперматозоидите са друга тема. ;-) 
Та ей така с усмивка или с отговорност към телата ни ви каня на едно училище. Първото в България - на "Майка навреме". 
За да чуем не историята с пчеличките, а сериозно за създаването на децата. Какво трябва да знаем, какво да предприемем и какво да направим за да опазим възможността на тялото ни да бъдем -  Мама. 
На 4- ти юли от 10ч. в МБАЛ Надежда.

Румънска кралица люби проф. Иван Шишманов

Синът му се жени за по-възрастната с 23 години съпруга на семеен приятел

Магдалена Гигова

 

Проф. Иван Шишманов среща късната си любов, докато е на официално посещение в Румъния като министър на просвещението. По онова време близкият приятел на Иван Вазов е известен учен и спокойно женен от 18 години за студентската си любов Лидия. През 1904 година, обаче съдбата палаво разбърква коктейла на подредения му живот. Ученият е в Букурещ да посети няколко румънски училища, да гледа оперни и театрални постановки. Кралица Елизабета, която е чувала добри неща за българския интеректуалец, решава да се запознае лично с него. Появата й с крал Карол Първи в приемната на двореца поразява затрупаното под книги и ръкописи сърце на Иван Шишманов. Германката родена като принцеса Елизабете Паулине Одилие Луизе цу Вийд влиза облечена с елегантна черна рокля, но българският министър е привлечен не от тънката й талия, а от небрежните кичури, нежното й лице и дълбоките й сини очи.  „На тяхната повърхност плуваше отражение на ангелска душа“, пише Иван Шишманов в спомените си. И за двамата общуването е интелектуално предизвикателство, но и безкрайна хармония от еднакви вкусове в поезията, историята и музиката.  Любовните искри са неизбежни.  С часове ученият и кралицата разговарят на немски и на френски, четат един на друг любимите си пасажи от различни книги. Румънската кралица е и известна писателка. Под името Кармен Силва тя вече е публикувала няколко романа и стихосбирки в различни страни на Европа, вкл. в родната си Германия. Истинска буря се разразява, когато журналистите откриват кой се крие зад псевдонима. По онова време се носят слухове за сексуалната освободеност на Елизабета и отворения й брак с Карол Първи. Догадките, че интелектуалното приятелство е прераснало в нещо по-интимно са доста основателни. След 18 години вярност в брака, кабинетният учен е пометен от стихията на нова любов.

Когато се срещат за първи път Кармен Силва държи в ръцете си букет от рози. Тя е известна в България с любовните си стихове, разкази и новели „Разкази за Пелеш”, „Мисли на една кралица”, „Майстор Манол”, с които е допринесла за популяризирането на румънската култура не само у нас, а и в Европа. Кралицата е известен меценат. Ван гог и Пийт Мондриан са искали да я рисуват и са получили поддръжка от нея. Тя дори отстъпва на създателя на абстракционизма Мондриан един от замъците си, за да твори без битови притеснения.
Шишманов е запознат с творчеството на Кармен Силва, подчертава достойнствата на неповторимите й поетични образи и самобитен изказ. По времето на срещата им кралицата е около 50-те, но изключително младолика и красива. Шишманов е на 44- висок и привлекателен. Разговорът прескача от поезията към интимни неща, които човек споделя само със сродна душа. Елизабет неочаквано признава пред с когото съвсем скоро се е запознала, че никога не е обичала и никога не се е влюбвала. "Разбирам своя съпруг - крал Карол, завладяна съм от неговия открит и мъжествен характер, но това не е любов", споделя тя. И действително румънският монарх иска ръката й няколко дни след запознанството им, защото я намира за подходяща партия  баща й е княза майка й – принцеса от древни германски родове, също като неговия (Карол по произход е Хохенцолерн). Елизабет има добро образование, от малка пише стихове и учи пиано при Клара Шуман.... Бракът им е основан на приятелска хармония без чувства.
В Шишманов кралицата вижда мъжът, когото би искала да обича. Двамата се разхождат в огромния парк на двореца, забравили за другите си ангажименти и за приличието. Елизабет му разказва как се е появил псевдонимът й. Попитала професора си по латински как е е гора. Той отговорил „Силва”, а как е песен – „Кармен”. Иван пък й описва родния си Свищов и близкият роднина на семейството му Алеко Константинов. Въпреки свободомислието си, мнението на кралицата за гражданската свобода на жените се различава от това на Шишманов. Тя смята, че те могат да получават висше образование и да имат известни права в обществото, но основната им задача е да бъдат майки и съветници на мъжете си.
Българският министър и румънската кралица запазват чувствата един към друг до края на живота си. Срещите им обаче приключват, когато Шишманов подава оставка през 1907 година, заради несъгласие с репресиите след освиркването на Фердинанд. Двамата поддържат връзка и когато общественото мнение в Букурещ я обругава, заради връзката на престолонаследника с една от придворните й дами и Елизабет е принудена да лекува нервите си в изгнание. Писмата на малцита достигат до нея тогава, но тези на Иван минават през тужката цезка на дворцовия надзор. Шишманов признава единствено в дневника си, че за първи път от години съзнанието му е обсебено от жена.

  42 години живее с първата си любов

Професор Иван Д. Шишманов няма против да разказва за дружбата си с Вазов, но с достойнство крие „своето интимно аз”.  От сватбата им през 1886 годино до смъртта си той живее с първата си любов – законната си съпруга, с която са заедно цели 42 години.  Двамата се запознават в Женева, където Шишманов защитава докторат по експериментална психология. Бъдещата му жена Лидия е дъщеря на професора по литературна история Михайло Драгоманов, емигрант от Украйна. Българинът е отдаден на книгите, но в душата си носи искрицата на артист. Той се влюбва в образованата дама, която също е изкушена от литературата и  често публикува статии на културни теми в швейцарския печат. След венчавката Шишманови и проф. Драгоманов заживяват под един покрив в хармонично съзвучие. Лидия е повече приятелка и съветничка, отколкото обект на любовна страст за Иван Шишманов. А тя очевидно има нужда от нещо повече. Плахо се опитва да му каже, че зад прозорците на дома им на ул. „Шипка”, в който днес се е настанил известен ресторант, животът тече пълнокръвен и пъстър.  Ученият обаче е отдаден на своите изследвания и на образованието на народа. Той неизменно й отговаря: „Ние сме камъни на пиедестала, на който ще се издигне бъдеща България." Лидия не желае да бъде само камък, иска да участва в бляскавите балове и светските развлечения, подобаващи на съпруга й, който е известен професор и министър на просвещението с добро име в политиката. Шишманов отсича, че съдбата им е такава. Неведнъж украинката горчиво се шегува, че единствената му страст е четенето и преспокойно може да се оттегли в манастир , без да забележи липсата й.  Дори когато са в Швейцария, приятелите им непрекъснато обикалят красивите места около Женевското езеро и бродят по планините. Шишманов предпочита да замръква в читалните на библиотеките. Липсата на развлечения карат Лидия Шишманова да отвори в дома си един от първите литературни салони в София – по подобие на мадам дьо Стал в Париж. На чай и сладки в него се събират поети, писатели и интелектуалци да обсъдят последните европейски течения и да четат свои произведения.  Най-близките сътрудници на проф. Шишманов се изказват противоречиво за половинката му. Михаил Арнаудов, който по-късно наследява катедрата му в Софийския университет често придружава Лидия по балове, оперни и театрални спектакли, тъй като съпругът й непрекъснато намира извинения да не ходи. Арнаудов я описва в спомените си като тиха, много интелигентна и начетена. Константин Гълъбов обаче я смята за отегчителна и неотстъпчива.  Според него била отегчена от „кабинетния плъх” за когото се е омъжила и не се свеняла да му прави резки забележки дори пред непознати.  „Ако не знаеше, че е омъжена - пише Гълъбов в спомените си, - човек можеше да я вземе за стара мома. Толкова тягостна ставаше понякога със самостоятелността на мненията си и неотстъпчивостта в поддържането им."

В салона си Лидия Шишманова протяжно размишлявала върху културни теми или четяла на глас статии, които смятала да публикува в печата. Никой не отрича обаче заслугата на съпругата на учения, която събира, подрежда и подготва за печат целия му архив. Когато Иван Шишманов умира от емболия в Осло, Лидия е като парализирана от скръб. Три месеца лежи в болницата на Червения кръст. Тя намира сили и написва предговора към събраните съчинения на съпруга си – кратко, но точно и искрено.

Голямата болка на учения - родът му остава без наследници

Димитър, единственият син на Лидия и Иван Шишманови, забърква семейството в скандал, който дълги месеци не слиза от първите страници на жълтата преса и задълго го отдалечава от родителите му.

Димитър авършва право в Женевския университет през 1913 година. Публикува първите си произведения, които го превръщат в един от най-популярните български писатели. По време на Първата световна война Шишманов-син е кореспондент към щаба на армията. Той често пътува до София и шефът му, генерал Михаил Савов, изпраща по него писма до жена си Пенелопе, която всички наричат Пенка. Тя е една от най-красивите дами на столичния хайлайф. Винаги кани в дома си впечатлителния младеж и той хлътва по по-възрастната с 23 години омайница, която флиртува открито. Слуховете за връзката им бързо стигат до генерал Савов. Според тогавашната преса той внезапно пристига в софия и изненадва любовниците в собствения си дом. Офицерът подава пистолета си на Димитър и му казва, че в името на честта, трябва или да се самоубие, или да се ожени за Пенка. Под дулото на пистолета и погледа на разярения съпруг, Димитър Шишманов иска ръката на своята любима, която дори не е разведена. Генералът бързо приключва брака с невярната си съпруга и за писателя е въпрос на чест да не наруши клетвата си.

Майка му и баща му са потресени. Иван поручава язва. Лидия изпада в депресия и дълги години отказва да общува със снаха си. Според акад. Михаил Арнаудов Димитър Шишманов дълбоко съжалявал за необмисленя си брак. Миката, както го наричат приятелите, никога не се появява с Пенка пред обществото. На 50 години той е представителен и привлекателен, а съпругата му е с бели коси. Най-трагично Шишманови преживяват липсата на внуци, които да продължат славния им род.

Животът на Димитър завършва трагично  - на 1 февруари 1945 г. е разстрелян от Народния съд заедно с още 22-ма министри от правителства след 1941 година, защото е бил главен секретар на Министерството на външните работи.

  

В сезона на сватбите - нова мода: Младоженци по организъм

Магдалена Гигова

В сезона на венчавките политиците в чужбина са го ударили на размисъл за сватбения дрескод. В Санкт Петербург местният парламент обсъжда правила за облекло в гражданското, а правителството на Великобритания обмисля закон, който разрешава на поданиците на кралицата да се женят както майка ги е родила. Гостите също могат да изберат Евино-Адамови тоалети.

Родоначалниците на новата мода Кели Клинтън и Лий Уигетс от Бирмингам не са нудисти, а просто притиснати от кризата. Младите решили да се вземат, но осъзнали, че нямат пари за мечтаната пищна сватба. На помощ им се притекъл местен телевизионен канал, който обещал да финансира венчавката, но ако булката и младоженецът са голи. Лий нямал задръжки, той като цялото му тяло е нашарено с татуировки, но при Кели възникнал проблем. Тя смятала, че формите й са прекалено пищни. Компромис се намерил под формата на булчински воал, който прикрил несъвършенствата й. А вместо смокиново листо невестата притискала букета до интимното си място. Женихът извършил същото с цилиндъра. Покрай тях голите сватби неочаквано набрали популярност. При свързването на лондонския бизнесмен Майкъл Тъчмен с половинката му Елън по организъм се явили и всички роднини, включително и тъщата, която не можела да се похвали със стройна снага.

Психолозите си блъскат главата над новата мода, а отговорът е прост - на голите сватби винаги е весело и без алкохол. Дамите не си блъскат главите какво да облекат, а и винаги могат да поклюкарстват за мъжкото достойнство на гостите. Мъжете пък обсъждат бюста на кумата или бедрата на булката. И ако доскоро подобни церемонии са били в домашна обстановка или в затворени ресторанти, то вече някои двойки настояват да се явяват без дрехи и в гражданското.

Булките – като едно време

За младоженките, които не са решили да пестят откъм тоалети, са идеите на новия креативен директор на сватбения гигант „Проновиас“ - Херве Моро, работил 10 години за Жан Луи Шерер. Той представи тенденциите за настоящата и следващата година в Барселона пред повече от 200 знаменитости от света на модата и шоубизнеса. Сред тях бе и Анелия Петкова, официален представител на марката за България. „Линиите на тоалетите са изчистени, понякога обемни, с деликатни детайли и внимание към подробностите - разказа за „Преса“ Анелия. -

Булчинската рокля и през 2016 г. ще бъде много елегантна, изработена от дантела в цвят екрю, пришита върху фина материя в телесен цвят. Целта е да се създаде специален ефект със сенки от двата цвята - това е най-новата техника на моделиерите. Материите са луксозни - креп, копринена органза, памучно пике, микадо, нежна дантела „Шантили“ като заместител на тюла. Колекцията е обогатена с красиви аксесоари от антично сребро - тиари, диадеми, а също и от уникални обувки, изработени от естествени материали. Целият този лукс и стил впечатлиха дъщерята на Кевин Костнър - Ани, топмодела Петра Немцова, наследничката на няколко династии Оливия де Бурбон, модния блогър Киара Фарани и други - заяви Петкова и допълни. - Усещането от всяка рокля е като за принцеса. Ненапразно колекцията носи приказното заглавие „Имало едно време“ (Once Upon a Time - англ.). За ревюто си от каталунския гигант бяха избрали Овалната зала на националния музей на изкуствата в Барселона. Фонът на дефилето бе огромен, специално изработен часовник от дърво, който отброяваше минутите до началото на шоуто, когато върху подиума започнаха да крачат Ирина Шейк, Констанс Яблонски, Бланка Падиля, Жанета Самп, Терез Александерсон, Свиета Немцова, Синди Бруна и др.“

Анелия Петкова (вдясно) с дизайнера Херве Моро и топмодела Терез Александерсон след ревюто на „Проновиас“ в Барселона.

Приумици пред олтара

Дизайнерите отдавна упражняват въображението си с нетрадиционни сватбени одежди. Те вече са сътворявали булчински рокли от тоалетна хартия, бял шоколад, презервативи, найлонови пликчета и дори от автомобилни радиатори. Но най-странни и екзотични тоалети за важния ден се срещат при някои африкански и азиатски народи.

Невестите от племето ипонгото се явяват на церемонията с маска от маймунски череп. На остров Самоа в Тихия океан младоженците трябва да са в костюми от кора на черница. В Кения младоженките боядисват ръцете и краката си в червено-черно. А при някои племена на северноамериканските индианци дрехите задължително трябва да са в четири цвята: черно, синьо, жълто и оранжево, които олицетворяват четирите посоки на света.