Петъчна молитва в Порт Саид

Да караш кораб по Суецкия канал

Магдалена Гигова

Кайро с  пирамидите, Луксор с храмовете, Александрия с катакомбите, Хургада с Червено море... Порт Саид обаче запомних с една обикновена петъчна молитва. За мен тя беше чудо, откровение за доверието между непознати. Както шеговито се пазаряхме в кожарски магазин за две чанти от крокодилска кожа и прилагахме всички хватки на печените в занаята, собствениците чуха гласа на мюезина и ни помолиха да ги изчакаме, за да си довършим приказката. Оставиха ни в дюкяна с гостоприемно отворено чекмедже с пари и недопити  кафета и хукнаха към джамията. Дали от краткото ни общуване бяха разбрали, че няма да офейкаме с оборота или не можеха да си представят, че някой ще открадне в свещения за мюсюлманите ден – гадая до ден днешен. По-скоро второто. На улицата пред магазина продавач на ядки и плодове бе зарязал сергията си по същия ведър и изпълнен с вяра в доброто и човека начин.

А как стигнах до не особено популярния сред туристите Порт Саид? С кораб. По Суецкия канал.

Май трябва да съдя капитана, който ми даде да „покарам” плавателния му съд, за пристрастяване към управлението на големи лодки. От тогава като ми тръгна... Държала съм руля на яхта в Маями, на баржа по река Иравади в Бирма, на бригантина с алени платна около Хонконг, на ферибот през Дарданелите, на круизен кораб на Карибите... Но винаги ще помня първата тръпка от докосването на дървеното кормило и издайническия гъдел някъде в стомаха от близостта на огромните кораби по Суецкия канал. Едва по-късно осъзнах, че най-вероятно капитанът е включил на автопилот и се е забавлявал да придържа раменете на по-хубавичките пасажерки, но нейсе! Приключението е важно.

След като изръшкахме всички катакомби и римски руини  в най-голямото египетско пристанище Александрия, поемаме с въпросния кораб към Порт Саид и Порт Фуад по Суецкия канал. Според легендата двата града са кръстени на тогавашния египетски управник Саид паша и неговия брат. Вппочем, принц е само Порт Саид. Порт Фуад е почти просяк. Историческите факти обаче говорят друго – името на Порт Саид е избрано през 1855 година от международен комитет. Представители на Англия, Франция, Русия, Австро-Унгария, Испания и кралство Сардиния гласуват единодушно да съчетаят названието за пристанище – порт с името на Саид паша. Не без задната мисъл да погъделичкат егото му, за да се договорят за канала. За ръководител на строителството е избран френския благородник виконт Фердинанд Мари Лепсес.

Авторът на „Книга за джунглата” Ръдиард Киплинг пише: „Ако наистина искате да откриете познат, запален по пътешествията, има две места на планетата, където просто трябва да седнете и да почакате. Рано или късно този човек ще се появи – това са пристанищата на Лондон и Порт Саид”.

Докато британската столица е стара почти колкото Европа, египетският порт е направо младеж – възниква през 60-те години на 19-и век единствено в угода на търговци и мореплаватели, построен по напълно европейски тертип. Половин век по-късно населението му надминавало 100 000 души от всякакви националности – италиански архитекти, швейцарски банкери, еврейски бизнесмени, малтийски чиновници, английски инженери... Всички пътища към Далечния Изток и Африка минавали от тук. А Порт Саид се славел като почтено и чисто пристанище, където няма да те оберат или нападнат. Чаровната смесица от култури и религии е придала на града дух, който дори съвременните градежи не могат да заличат.

Мястото е добре пазената тайна на Египет. Поне що се отнася до туристите. А е само на два-три часа с автобус от Кайро. Разбира се, тук главната забележителност е Суецкият канал – едно от най-великите инженерно-технически съоръжения. Дори и днес.
164-те километра на канала свързват не просто Средиземно с Червено море, а са най-краткият морски път от Европа до Азия. Съзерцаването на канала е почти сюрреалистично зрелище. Гигантски танкери, носещи се сред... пясъчни дюни. А като се прибавят възможностите за плаж в северен Синай (красиви като в реклама на „Баунти”) човек направо се чуди защо по дяволите, туристите все още не са хукнали натам както към Хургада и Шарм ел Шейх?

Може би понеже Суецкият канал е едно от най-строго охраняваните съоръжения в държавата. Там снимаш на собствен риск. Макар нито един от спътниците ми да не си изпати от безогледното щракане на шлюзове и кораби, всичките 164 км са обявени за закрита военна зона, а униформените сякаш извират отвсякъде. Нормално! Все пак при спада на приходите от туризъм след вълненията в държавата, таксите за преминаване по канала носят най-сериозните приходи в хазната.

За да бъдем точни, Порт Саид е основан от франзуците през 1859 г. на пясъчния рог в началото на Суецкия канал. Центърът на най-голямото египетско пристанище, населението на което надминава половин милион души, прилича повече на град в Сицилия или Южна Франция с типично европейските си сгради в характерните за края на 19 мек стилове ар нуво, сецесион и неоготика. Зданията са строго викториански, закачливо френски с изобилие от дървени веранди. Някои от тях съчетават по палав начин наглед несъвместимите европейски и мюсюлмански елементи. Типичен пример за това е бившата администрация на Суецкия канал. Тя има строга и изчистена фасада с колонади, но  зелените й куполи биха били чест за всяка джамия.  Градът е сред  големите бизнес центрове на Северна Африка откакто през 1976 г. е обявен за свободна икономическа зона. Затова от цял Египет тук се стичат любители на безмитния алъш-вериш. Постоянно живеещите в страната чужденци също палят колите и пристигат от Кайро по магистралата, за да си напазаруват. Обаче умерено – минтическите власти (нали е свободна икономическа зона и затова има такива) са доста прецизни при прверката на по-обемните багажи. Търговците ликуват при акостирането на круизните кораби, т.е. доста често в зимния период.  Пет хиляди широко отворени портмонета хукват трескаво към магазините, защото в сравнително млад град като Порт Саид освен една-две джамии или черкви, националния музей и очарователните, но понякога занемарени колониални сгради, с вид на хубава, но венчесана мома, няма много за гледане. Е, зависи от гледната точка. Струва си да се отиде в Националния музей, въздигащ се на брега на канала. Експозицията съдържа доста образци на древноегипетското изкуство. Почитателите на архитектурата могат да излеят възторга си пред най-високия в света  висящ мост – цели 70 метра.  Така под него може да мине спокойно всеки морски съд.

Порт Саид е и един от най-екологичните градове в Египет. Най-предпочитаното средство за придвижване там е велосипедът. Случайният минувач не може да се начуди как колоездачите извират отвякъде, а  пътно-транспортните произшествия са рядкост.

По крайбрежния булевард и по криволичещите улички изобилства от кафенета и ресторанти (най-вече с морски дарове). Люпопитно за посещение е и гробището ,където по паметните плочи може да се проследят вълните на евиграция – първо франзуци, после британци, след Октомврийската революция и руснаци, пристигнали от Крим. Една от улиците дори навремето се наричала „Руска”. Аз пък направо зяпнах при табелката „Улица Волгоград”. По-късно разбрах, че селищата са побратимени. И не само. За героичния си отпрор, дал много жертви през 1956 г. по време на Суецката война срещу „френско-британските агресори”, както пише в музея, Порт саид получил прякора „египетския Сталинград”.

Повечето хотели са извън града, защото крайбрежната улица практически е едната страна на Суецкия канал и няма много възможности за плаж.

Градът е растял заедно с водния път, а това е продължило близо 10 години до тържественото откриване на 17 ноември 1869 г. Доста по-късно възниква сателитният Порт Фуад между двете русла на канала – чак през 1920 г.  Днес до него се стига с безплатен ферибот, който пори водите с честотата на градски автобус и винаги е пълен с трудещи се, които се прибират от работа или деца с ученически чанти. Ако използваме българската терминология, Порт Фуад е нещо като софийския комплекс „Люлин” – една гигантска спалня за по-големия си брат Порт Саид. Единствената му забележителност е огромната джамия – като сватбена торта чучната сред камара прашни чинии. Постройката се вижда от канала и очевидно замисълът й е да поразява въображението на пристигащите по вода.

Дълга предистория

Впрочем, идеята за канала далеч не е възникнала в края на 19 век. Както всяко добре забравено старо, още в писанията на Херодот се споменават плановете на фараоните да свържат десния ръкав на Нил с Червено море. Имали достатъчно пари и роби, за да го направят. И са го сторили. Ръкописи свидетелстват, че при управлението на фараона Нехо Втори (края на 7-и, началото на 6-ти век пр. Хр.) воден път между Средиземно и Червено море вече е съществувал. Дори бил разширен, когато персийският цар Дарий Първи завладял Египет през 518 г пр. Хр. Птолемей Филаделфийски (първата половина на 3 век пр. Хр.) също се разписва в дострояването на канала. При римския император Траян (98-117 г. сл Хр.) съоръжението изпада в немара, докато новите завоеватели на Египет – арабските халифи не го възстановяват. После обаче им идва друг акъл и го засипват с пясък, за да не конкурира основните търговски пътища на държавата им. От тогава все някой си мечтаел да го възстанови и все не му стигали я средства, я време. Великият везир на Османската империя Мехмед Соколлу през 1569 г. издал указ, но останал без последствия. Подобен напън имали и франзуците при египетската експедиция на Наполеон между 1798 и 1801 година. Чак след век и половина сънародникът им дипломатът и инженер Фердинанд Лесепс реализира идеята.

Суецкият канал е преживял няколко реконструкции. Последният му фейс лифтинг завършил през 2010 г. и сега по него могат да минават супертанкери с водоизместимост до 360 хиляди тона.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

■ Френският скулптор Фредерик Бартолди през 1869 г. предложил да изработи за Порт Саид монументална фигура на жена с факел в ръка, два пъти по-висока от сфинкса, със символичното име „Светлината на Азия”. Творецът не успял да намери в Египет желаещи да финансират скъпоструващия му проект. Покъсно художникът ленсирал идеята си пред Френско-американския съюз и срещнал отклик.  Статуята „Свободата озарява света” от 1886 г. е сивмол не само на Ню Йорк, ами на целите Съединени щати.

■ Джузепе Верди написал операта «Аида» само за четири месеца. Музикалното произведение с египетски сюжет му било поръчано за откриването на Суецкия канал.  Въпреки голямото бързане, а може би поради него, Верди създава шедьовър. Премиерата на „Аида” обаче се състояла в Каирската опера две години по късно – навръх Коледа 1871 г. В ложите блестяли диамантите на висшето общество от цял свят и твърбата пожънала огромен успех.

■ Действието на повестта „Стас и Нели” на Хенрих Сенкевич за приключенията на полско момче и английското момиче в Африка се развива в Порт Саид и градът е описан доста детайлно.

На 6 август 2015 откриха Суецки канал-2

 Докато подготвяхме книгата за печат, президентът на Египет Абдел Фатах ас-Сиси подписа указа за откриването на новия Суецки канал и на 6 август 2015 г. по него тържествено мина първият кораб. Събитието бе с подобаващо международно присъствие – от руския министър-председател Дмитрий Медведев, през френския президент Франсоа Оланд до представители на много африкански и арабски държави, вкл. и йораднския монарх Абдула Втори. Идеята на този високотехнологичен проект за 8,2 млрд. долара е да се възстанови националната икономика на Египет, изпаднала в криза, заради нестабилното политическо положение в страната през последните години. В прокопаването на „дубльора” на стария Суецки канал, построен за рекордната една година, са участвали специалисти от Обединените арабски емирства, Холандия, Белгия, САЩ. Новото съоръжение върви успоредно със старото и изпълнява същите функции – да бъде най-краткият път между Индийския океан и Средиземно море. За охраната на церемонията по откриването били командировани от шест египетски провинции повече от 10 хиляди полицаи и военни. По данни на пиар компанията WPP, наета от организаторите, тържеството струвало повече от 30 млн. долара.

Успешният „фейс лифтинг” на най-важната артерия в света за придвижване на морски съдове предполага тя да бъде също толкова доходоносна колкото старата й версия. Освен международните контрактори, в прокопаването била заета армията на Египет. През лопатите на войниците преминали 258 млн. кубически метра пясък,.

Новият Суецки канал все още не притежава дължината на първоизточника (дълъг е само 72 км), но значително ще облекчи трафика, позволявайки движението да се извършва едновременно и в двете посоки, а не само в едната, както бе досега.  Разбира се,  организацията няма да се промени – корабите ще се движат на строго определени групи.  Освен това натоварени супертанкери пак няма да могат да използват канала, заради екстремната им водоизместимост. Съоръжението продължава да е дълбоко 4 м и затова огромните петроловози преливат товара си в нефтопровода SUMED, преминават празни през Суецкия канал и си прибират ценната течност на излизане. Новата част ще се ползва от морски съдове, газещи до 22 м.   Дублиращото съоръжение определено ще намали времето за престой в „чакалнята” от 18 до 11 часа. Преминаващите за една година кораби от 17 000 ще  нараснат двойно, а заедно с това ще се увеличат и приходите – от 5,3 млрд. долара на година на 13,2 млрд. Така че инвестицията от $8,2 млрд. определено си струва!

А откриването му е още една причина да отидете в Порт Саид.