Румънска кралица люби проф. Иван Шишманов
Синът му се жени за
по-възрастната с 23 години съпруга на семеен приятел
Магдалена Гигова
Проф. Иван Шишманов среща късната си
любов, докато е на официално посещение в Румъния като министър на
просвещението. По онова време близкият приятел на Иван Вазов е известен учен и
спокойно женен от 18 години за студентската си любов Лидия. През 1904 година,
обаче съдбата палаво разбърква коктейла на подредения му живот. Ученият е в
Букурещ да посети няколко румънски училища, да гледа оперни и театрални
постановки. Кралица Елизабета, която е чувала добри неща за българския
интеректуалец, решава да се запознае лично с него. Появата й с крал Карол Първи
в приемната на двореца поразява затрупаното под книги и ръкописи сърце на Иван
Шишманов. Германката родена като принцеса Елизабете Паулине Одилие Луизе цу
Вийд влиза облечена с елегантна черна рокля, но българският министър е
привлечен не от тънката й талия, а от небрежните кичури, нежното й лице и
дълбоките й сини очи. „На тяхната
повърхност плуваше отражение на ангелска душа“, пише Иван Шишманов в
спомените си. И за двамата общуването е интелектуално предизвикателство, но и
безкрайна хармония от еднакви вкусове в поезията, историята и музиката. Любовните искри са неизбежни. С часове ученият и кралицата разговарят на
немски и на френски, четат един на друг любимите си пасажи от различни книги.
Румънската кралица е и известна писателка. Под името Кармен Силва тя вече е
публикувала няколко романа и стихосбирки в различни страни на Европа, вкл. в
родната си Германия. Истинска буря се разразява, когато журналистите откриват
кой се крие зад псевдонима. По онова време се носят слухове за сексуалната
освободеност на Елизабета и отворения й брак с Карол Първи. Догадките, че
интелектуалното приятелство е прераснало в нещо по-интимно са доста
основателни. След 18 години вярност в брака, кабинетният учен е пометен от
стихията на нова любов.
Когато се срещат за първи път
Кармен Силва държи в ръцете си букет от рози. Тя е известна в България с любовните
си стихове, разкази и новели „Разкази за Пелеш”, „Мисли на една кралица”,
„Майстор Манол”, с които е допринесла за популяризирането на румънската култура
не само у нас, а и в Европа. Кралицата е известен меценат. Ван гог и Пийт
Мондриан са искали да я рисуват и са получили поддръжка от нея. Тя дори
отстъпва на създателя на абстракционизма Мондриан един от замъците си, за да
твори без битови притеснения. Шишманов е запознат с творчеството на Кармен Силва, подчертава достойнствата на неповторимите й поетични образи и самобитен изказ. По времето на срещата им кралицата е около 50-те, но изключително младолика и красива. Шишманов е на 44- висок и привлекателен. Разговорът прескача от поезията към интимни неща, които човек споделя само със сродна душа. Елизабет неочаквано признава пред с когото съвсем скоро се е запознала, че никога не е обичала и никога не се е влюбвала. "Разбирам своя съпруг - крал Карол, завладяна съм от неговия открит и мъжествен характер, но това не е любов", споделя тя. И действително румънският монарх иска ръката й няколко дни след запознанството им, защото я намира за подходяща партия баща й е княза майка й – принцеса от древни германски родове, също като неговия (Карол по произход е Хохенцолерн). Елизабет има добро образование, от малка пише стихове и учи пиано при Клара Шуман.... Бракът им е основан на приятелска хармония без чувства.
В Шишманов кралицата вижда мъжът, когото би искала да обича. Двамата се разхождат в огромния парк на двореца, забравили за другите си ангажименти и за приличието. Елизабет му разказва как се е появил псевдонимът й. Попитала професора си по латински как е е гора. Той отговорил „Силва”, а как е песен – „Кармен”. Иван пък й описва родния си Свищов и близкият роднина на семейството му Алеко Константинов. Въпреки свободомислието си, мнението на кралицата за гражданската свобода на жените се различава от това на Шишманов. Тя смята, че те могат да получават висше образование и да имат известни права в обществото, но основната им задача е да бъдат майки и съветници на мъжете си.
Българският министър и румънската кралица запазват чувствата един към друг до края на живота си. Срещите им обаче приключват, когато Шишманов подава оставка през 1907 година, заради несъгласие с репресиите след освиркването на Фердинанд. Двамата поддържат връзка и когато общественото мнение в Букурещ я обругава, заради връзката на престолонаследника с една от придворните й дами и Елизабет е принудена да лекува нервите си в изгнание. Писмата на малцита достигат до нея тогава, но тези на Иван минават през тужката цезка на дворцовия надзор. Шишманов признава единствено в дневника си, че за първи път от години съзнанието му е обсебено от жена.
42 години живее с първата си любов
Професор Иван Д. Шишманов няма против
да разказва за дружбата си с Вазов, но с достойнство крие „своето интимно аз”. От сватбата им през 1886 годино до смъртта си
той живее с първата си любов – законната си съпруга, с която са заедно цели 42
години. Двамата се запознават в Женева,
където Шишманов защитава докторат по експериментална психология. Бъдещата му
жена Лидия е дъщеря на професора по литературна история Михайло Драгоманов,
емигрант от Украйна. Българинът е отдаден на книгите, но в душата си носи
искрицата на артист. Той се влюбва в образованата дама, която също е изкушена
от литературата и често публикува статии
на културни теми в швейцарския печат. След венчавката Шишманови и проф.
Драгоманов заживяват под един покрив в хармонично съзвучие. Лидия е повече приятелка и
съветничка, отколкото обект на любовна страст за Иван Шишманов. А тя очевидно
има нужда от нещо повече. Плахо се опитва да му каже, че зад прозорците на дома
им на ул. „Шипка”, в който днес се е настанил известен ресторант, животът тече
пълнокръвен и пъстър. Ученият обаче е отдаден
на своите изследвания и на образованието на народа. Той неизменно й отговаря: „Ние сме камъни на пиедестала, на който ще
се издигне бъдеща България." Лидия не желае да бъде само камък, иска да
участва в бляскавите балове и светските развлечения, подобаващи на съпруга й,
който е известен професор и министър на просвещението с добро име в политиката.
Шишманов отсича, че съдбата
им е такава. Неведнъж украинката горчиво се шегува, че единствената му страст е
четенето и преспокойно може да се оттегли в манастир , без да забележи липсата
й. Дори когато са в Швейцария,
приятелите им непрекъснато обикалят красивите места около Женевското езеро и
бродят по планините. Шишманов предпочита да замръква в читалните на библиотеките.
Липсата на развлечения карат Лидия Шишманова да отвори в дома си един от
първите литературни салони в София – по подобие на мадам дьо Стал в Париж. На
чай и сладки в него се събират поети, писатели и интелектуалци да обсъдят последните
европейски течения и да четат свои произведения. Най-близките сътрудници на проф. Шишманов се
изказват противоречиво за половинката му. Михаил Арнаудов, който по-късно
наследява катедрата му в Софийския университет често придружава Лидия по
балове, оперни и театрални спектакли, тъй като съпругът й непрекъснато намира
извинения да не ходи. Арнаудов я описва в спомените си като тиха, много
интелигентна и начетена. Константин
Гълъбов обаче я смята за отегчителна и неотстъпчива. Според него била отегчена от „кабинетния
плъх” за когото се е омъжила и не се свеняла да му прави резки забележки дори
пред непознати. „Ако не знаеше, че е омъжена - пише Гълъбов в спомените си, - човек можеше да я вземе
за стара мома. Толкова тягостна ставаше понякога със самостоятелността на
мненията си и неотстъпчивостта в поддържането им."
В салона си Лидия Шишманова
протяжно размишлявала върху културни теми или четяла на глас статии, които
смятала да публикува в печата. Никой не отрича обаче заслугата на съпругата на
учения, която събира, подрежда и подготва за печат целия му архив. Когато Иван
Шишманов умира от емболия в Осло, Лидия е като парализирана от скръб. Три
месеца лежи в болницата на Червения кръст. Тя намира сили и написва предговора
към събраните съчинения на съпруга си – кратко, но точно и искрено.
Голямата болка
на учения - родът му остава без наследници
Димитър, единственият син на Лидия и Иван
Шишманови, забърква семейството в скандал, който дълги месеци не слиза от
първите страници на жълтата преса и задълго го отдалечава от родителите му.
Димитър авършва право в Женевския
университет през 1913 година. Публикува първите си произведения, които го
превръщат в един от най-популярните български писатели. По време на
Първата световна война Шишманов-син е кореспондент към щаба на армията. Той често пътува до София и шефът му, генерал
Михаил Савов, изпраща по него писма
до жена си Пенелопе, която всички наричат Пенка. Тя е една от най-красивите
дами на столичния хайлайф. Винаги кани в дома си впечатлителния младеж и той хлътва
по по-възрастната с 23 години омайница, която флиртува открито. Слуховете за
връзката им бързо стигат до генерал Савов. Според тогавашната преса той
внезапно пристига в софия и изненадва любовниците в собствения си дом. Офицерът
подава пистолета си на Димитър и му казва, че в името на честта, трябва или да се самоубие, или да се ожени за Пенка. Под дулото на пистолета и погледа на разярения
съпруг, Димитър Шишманов иска ръката на своята любима, която дори не е
разведена. Генералът бързо приключва брака с невярната си съпруга и за писателя
е въпрос на чест да не наруши клетвата си.
Майка му и баща му са потресени. Иван
поручава язва. Лидия изпада в депресия и дълги години отказва да общува със
снаха си. Според акад. Михаил Арнаудов Димитър Шишманов дълбоко
съжалявал за необмисленя си брак.
Миката, както го наричат приятелите, никога не се появява с Пенка пред
обществото. На 50 години той е представителен и привлекателен, а съпругата му е
с бели коси. Най-трагично Шишманови преживяват липсата на внуци, които да
продължат славния им род.
Животът на Димитър завършва
трагично - на 1 февруари 1945 г.
е разстрелян от Народния съд заедно
с още 22-ма министри от правителства след 1941 година, защото е бил главен
секретар на Министерството на външните работи.
