Хороскопи всякакви за 2015 година

Звездите знаят най-добре какво те очаква през идната година. Искаш да знаеш ще ти върви ли в любовта, ще спечелиш ли пари, ще бъдеш ли здрав и щастлив? Специално за теб събрах хороскопите на най-известните астролози.

Руснакът Павел Глоба - със съвети за личните ти финанси. Индиецът Гаутама разкрива какво да очакваш в любовта. Американката Тери Нейзън - кои са слабите места в организма на отделните астрални знаци и от какво да се пазят, а китаецът Донгай Фанг - какво ти готви Зелената дървена коза през годината, в която ще властва. 

В няколко поредни поста!

Китайски хороскоп за Годината на Зелената дървена коза

Според китайския хороскоп 2015 г. е под знака на Зелената дървена коза (или Синята дървена овца - зависи от трактовката). Взаимодействието й с отделните източни зодии, които се определят според годината на раждането, ще влияе върху жизнения им път.

Глиган

Много внимателни трябва да бъдат през цялата година родените под знака на Глигана (1923, 1935, 1947, 1959, 1971, 1983, 1995, 2007).

По-добре за тях е да отказват участие в съмнителни сделки и начинания. Заради здравето си трябва да наблегнат на спорта и правилното хранене. Иначе годината им ще бъде наситена с ярки цветове и нови усещания. Може да им се наложи да правят жертви и рицарски жестове заради вродената си галантност и услужливост. Да се пазят обаче от прекалена щедрост, защото може да дадат всичките си спестявания, за да помогнат на близък, и да се докарат до финансов колапс.

Куче

Хората от китайската зодия Куче (1922, 1934, 1946, 1958, 1970, 1982, 1994, 2006) общуват прекрасно с околните, също както представителите на Козите. През 2015-а ги очаква успех във всички начинания и много от тях ще успеят да постигнат желаната хармония. За много от тях годината ще е преломна, при това и изгодна. Стига да бъдат достатъчно смели и решителни, да не отстъпват и крачка назад и да не се съмняват в правилния си избор.

Петел

Родените в Годината на Петела (1921, 1933, 1945, 1957, 1969, 1981, 1993, 2005) през 2015 г. не бива да се тръшкат за пари, защото лесно ще ги печелят и губят с размах. Но късметът винаги ще бъде с тях и няма да ги изостави дори за минута. Въпреки че годината ще бъде доста успешна за Петлите, в кацата с мед може да има и лъжичка катран. Заради несговорчивия си и опърничав нрав те могат да създадат доста конфликти. Проблемът им е, че винаги искат повече, отколкото им дава съдбата.

Маймуна

Сериозни проблеми да очакват през 2015-а родените под знака на Маймуната(1920, 1932, 1944, 1956, 1968, 1980, 1992, 2004). Звездите ги съветват да не правят необмислени и непредвидени харчове, защото рискуват да прахосат всичко. Поради това трябва да се откажат от всякакви ненужни покупки и не бива да се доверяват на непознати хора, защото може да се окажат мошеници. Като цяло Годината на Козата ще бъде лека и забавна за Маймуните. Те имат доброжелателен характер и могат да завържат познанства с нови хора и да бъдат душата на компанията.

Коза (Овца)

Тъй като повелителка на 2015-а е Козата, родените под нейния знак (1931, 1943, 1955, 1967, 1979, 1991, 2003, 2015) ще имат успешна и продуктивна година, изпълнена с радостни събития, приятни изживявания, които ще им помогнат да украсят живота си с нови ярки тонове. Стига обаче през цялата година да бъдат отговорни и съвестни, което не им е присъщо по характер. Доста от тези хора са религиозни или се увличат по окултното и трябва да се въздържат да не прекаляват. По душа Козите са добри, охотно споделят каквото имат с приятели. През 2015 г. ще се отдават на благотворителност.

Кон

Козата и Конят другаруват открай време и затова всички събития, които ще споходят Вихрогончето (1930, 1942, 1954, 1966, 1978, 1990, 2002, 2014) през 2015 г. ще му носят искрена радост. Родените под този знак притежават горд и свободолюбив нрав, които, съчетани с добро самочувствие, ще им предоставят прекрасни възможности да закрепят и без това стабилното си положение. Такива личности са добри управленци и опитни стратези и съумяват да проявят талантите си във всички сфери на дейност, защото дават 100% от себе си, независимо с какво са се захванали.

Змия

Змиите могат да срещнат своето щастие през 2015-а. Носителите на тази зодия (1929, 1941, 1953, 1965, 1977, 1989, 2001, 2013) трябва внимателно да преценяват действията си, за да не съжаляват после. Да не забравят, че трябва да поддържат добри отношения с колеги, приятели и роднини. Но тъй като Змиите по природа са бавни, а Годината на Козата се характеризира с бърз и стремителен ритъм, има опасност да се объркат и да им бъде тежко и неуютно. Необходимо е още от януари да поддържат бързия си ход, иначе рискуват да изпуснат нишката на препускащите покрай тях събития.

Дракон

Голям успех очаква родените в Годината на Дракона (1928, 1940, 1952, 1964, 1976, 1988, 2000, 2012). През цялата 2015 г. ги очакват приятни изненади и ведри неочакваности. Задълго ще забравят за проблемите и неприятностите си. Но все пак звездите ги съветват да не лежат на стари лаври и да не се отпускат прекалено, защото съдбата може да бъде непредсказуема.
През годината Драконите ще залагат на основните си качества - честност и откритост, взискателност не само към околните, а и към себе си, самодисциплина и жертвоготовност.

Заек (Котка)

Доста сериозни стресови ситуации очакват родените в Годината на Заека (или според някои трактовки, Котката - 1927, 1939, 1951, 1963, 1975, 1987, 1999, 2011). При това през цялата 2015 г. често ще възникват дребни спорове, кавги и препирни с роднини и близки. Звездите не ги съветват да градят мащабни планове и да действат гъвкаво според ситуацията. Когато положението се изясни, ще разберат какви още изпитания им е подготвила съдбата. Годината няма да е успешна, но ще е неочаквана. И това ще е добра промяна за Зайците, които поначало са късметлии, успехът винаги е с тях, сключват изгодни сделки и срещат приятни хора.

Тигър

Тигрите (1926, 1938, 1950, 1962, 1974, 1986, 1998, 2010) са късметлиите в Годината на Козата. Очакват ги успех и благополучие. Всичките им проекти ще се реализират и и ще им донесат немалки приходи. През 2015 г. с каквото и да се захванат, ще завършва с отличен материален и морален резултат. Практически всичко ще им пада от небето, стига да не изпускат момента. Прекрасни възможности за издигане в кариерата, подобряване на отношенията с роднините, придобивки.

Тигърът е не само най-опасният, но и най-силният представител на зодиите в
китайския хороскоп и няма нищо чудно, че ще му върви - плахата коза не отказва нищо на подобни личности.

Бик

Голям късмет през цялата 2015-а ще имат родените под знака на Бика (1925, 1937, 1949, 1961, 1973, 1985, 1997, 2009). Но не бива да разчитат единствено на това. За да постигнат успех, Биковете ще се наложи здраво да поработят за предначертаната цел.

Годината им ще бъде перспективна и многообещаваща, защото подобни личности, въпреки всички изпитания на съдбата, следват предначертаните задачи, спазват традициите си и не изменят на идеалите си. При това ревностно отмятат поставените цели.

Плъх

Звездите съветват родените в Годината на Плъха (1924, 1936, 1948, 1960, 1972, 1984, 1996, 2008) да бъдат много внимателни, защото късметът невинаги ще бъде с тях - не бива да поемат рискове. За да избегнат неприятностите, внимателно да обмислят всяка крачка във всяка сфера. Не бива да се шегуват и със здравето си, което няма да е във върховна форма през 2015 г. Като компенсация от съдбата ще е възможността да покажат достойнствата си и най-сетне да излязат от сянката на чуждата слава. По характер Плъховете са хитри, но стопанката на годината – Козата, може да ги изненада с такъв внезапен успех, че да си оправят живота.

Усмивки от вкусните ленти

Приключи първото кулинарно риалити в печатна медия

Те пазаруваха в МЕТРО, те готвиха в МЕТРО Академията, те размахваха черпаци заедно с главния готвач шеф Юри Велев, и най-важното - те се забавляваха. Знаменитостите от различни области, които показаха кулинарните си умения в надпреварата „Звездите готвят с МЕТРО“, силно затрудниха шеф Велев. Той не само свещенодейства в кухнята, ами се сприятели с тях и затова прогласи „Всички са победители! Защото влагат не само продукти в гозбите си, ами любов, страст и добро настроение“. За да запазим още малко ароматното усещане за дружеска атмосфера и много забавление, за вкусен финал на първото кулинарно риалити в печатна медия предлагаме най-смешните моменти от „голямото готвене“. То започна на 26 октомври и финишира днес.

Правилата, по които протече приятелското надготвяне, бяха прости:

- Шеф Велев, главен готвач на кулинарната МЕТРО Академия, задава на участника да подготви тристепенно меню от 12 продукта, в които не влизат подправките. Той има право да махне три и да поиска други на тяхно място.

- Участниците и главният готвач пазаруват необходимите продукти в МЕТРО.
-  Шеф Велев опитва произведението на готварското изкуство и прави доброжелателен разбор, а почитателите на звездния участник не само четат в „Преса“ за кулинарните му подвизи, ами ги гледат във видеовариант на страницата на МЕТРО във Фейсбук и в сайтовете, които следят риалитито.
- В различни словесни вариации оценката на шеф Велев и за седмината участници беше „Ще ми вземете хляба!“, придружена с широка усмивка. А резултатът - много смях и веселба.
- Във вкусната надпревара се включиха с умения и чар дует „Ритон“, тв водещата и пиар Ива Екимова, радио- и тв водещата Ива Дойчинова, актьорът Иван Матев, по-известен като Супер Любо, Виолина Маринова, изпълнителен директор на Банка ДСК, и олимпийската шампионка по гребане Румяна Нейкова.

Дует „Ритон“ събраха тълпа възторжени почитатели в МЕТРО и докато пълнеха количката, раздадоха и няколко автографа. С типичното си чувство за хумор Катя заяви, че с готварската шапка на шеф Велев е като Нефертити, но Здравко я контрира: „Повече приличаш на продавачка в руски бюфет!“ Точно преди концерта си в зала 1 на НДК семейство Михайлови кръсти гозбите си на свои песни: пуешки гърди „Пътят към твоето сърце“ и салата „Може би не“.

Русата амбиция Ива Екимова за малко повече от час надхвърли зададените от шеф Велев параметри и спретна пет ястия с продуктите за три. С неустоима усмивка тя строи главния готвач да й чиракува при рязането на зеленчуците и докато двамата отпиваха вино от личната колекция на шеф Велев, чевръстата пиарка набързо строи в чиниите салата, гарнирана с прясно изпечени гризини; тиквички със сирене; телешко с картофи; гъши дроб с кайсии и крем с маскарпоне. Освен това развесели всички със скечовете, които разигра с най-милото на шеф Велев - готварските му ножове.

Вегетарианката Ива Дойчинова се вклини в коледните пости с летящ старт. Преди ритуално да завърти черпака, тя промени в движение намислените постни гозби заради изобилието от зеленчуци, лимец и видове ориз в МЕТРО. Макар шеф Велев да е цар на барбекюто, той с радост се включи в подготовката на салатата - настъргана гулия, нарязано зеле и моркови, цветни чушки, червено цвекло, овкусена с балсамов оцет от малини. Гозбите бяха пачи крак и челядинки с червен ориз, лимец с бакла, пюре от батати с течна сметана.

Супер Любо е суперготвач! Това бе изводът на шеф Велев, след като сподели любовта си към месото с актьора Иван Матев. Като жрец на Мелпомена той не пропусна да се дегизира. На място в кухнята на МЕТРО си нарисува закачливи мустаци, а после кръстоса ножове с главния готвач, за да си направят така модерното селфи. Аржентинско телешко филе с артишок, пармезан, бекон и аспержи строи на плота Супер Любо. Мръвката комбинира с бекон, а към артишока и аспержите добави червени чушки за салата плюс зехтин и малко чесново пюре.

Виолина Маринова показа висш пилотаж в кухната точно на деня на банкера - Никулден. И затова не й се размина шаранът, пълнен с кисело зеле, на фурна. Освен това вещата кулинарка сготви сьомга с моцарела и печени ябълки за десерт. Тя нарочно избра риба с люспи, въпреки че в МЕТРО предлагат и гол шаран - люспа от никулденската риба, сложена в портмонето, носи изобилие и пари за цялата година.

Румяна Нейкова показа, че е шампионка не само в гребането, а и в кухнята, макар да има доста по-кратък готварски, отколкото спортен стаж. „За мен допреди пет години яденето идваше готово на бяла покривка“, спомни си Руми подготвителните лагери. Откакто е майка на две малки момчета, които отказват да хапнат каквото и да било поръчано отвън, тя е факир на вкусната и питателна храна. Без да се мае, тя сервира пред шеф Велев сьомга на фурна с бейби картофки, сарми със зелев и с лозов лист и миниатюрни еклерчета, поляти с шоколадов крем.

Румяна Нейкова с олимпийски рекорд и по готвене

Основно готвене - https://www.youtube.com/watch?v=nOjkk8Wu1Qs&feature=youtu.be

Блиц - https://www.youtube.com/watch?v=Fl2SfACS7y4&feature=youtu.be

Олимпийската шампионка по гребане Румяна Нейкова влиза в МЕТРО Академията с шегата, че допреди пет години е смятала, че ястията се появяват като с вълшебна пръчица на белите покривки, но сега готви всеки ден. Двамата й сина Емил и Марио отказват да ядат купена отвън храна, дори пица. Изключение правят единствено за пилешките крилца. Затова майка им, колкото и да е заета, всеки ден свещенодейства край печката, но е специалист по бързите гозби.

Шеф Юри Велев връчва на Руми бяла престилка и професионална готварска шапка и двамата се гмурват сред безкрайните щандове на МЕТРО със списъка с продукти: филе от сьомга, кайма „Стара планина“, зелеви листа за сарми, праз, моркови, ориз, бейби картофи, готов италиански микс от различни салати, прясно мляко, целувки и крем на „Д-р Йоткер“ от онези, които стават за три минути. Менюто е ясно: сарми съз зелев лист, сьомга на фурна с малки картофчета и салата и бърза торта с крем.

Оказва се, че МЕТРО е пълно с изненади - до бурканите със зелеви и лозови листа има строени готови постни сармички. „Ние сме професионалисти“, усмихва се шеф Нейкова и подминава намеците, че може да вземе от тях. Още повече че готовите гозби са само с ориз, а всички любими ястия на домочадието й започват с месце и български подправки. По идея на шефа на МЕТРО Академията Румяна променя рецептата на десерта в движение и вместо целувки, взема плик с готови миниеклерчета.

За да постави олимпийски рекорд и по готвене, шампионката получава от Юри Велев личния му готварски нож, с който вещо започва да кълца праза, докато той прави същото с морковите. Никога не е късно да научиш нова хватка в кухнята. В това се уверява и Руми, която досега е запържвала каймата за сармите. Главният готвач на МЕТРО Академията обаче твърди, че много по-полезно и еднакво вкусно е подправената кайма просто да се изсипе в запържената смес от ориз, праз и моркови.

Нейкова слага хартия за печене, преди да постави котлетите от сьомга в тавата, намазва с масло и ентусиазирано разказва на шеф Велев как заедно със световната шампионка по скиф Виктория Димитрова са създали параолимпийски отбор по гребане за хора с увреждания. Ръцете й не спират да работят - бейби картофите, които в МЕТРО се предлагат с различно овкусяване, вече са в печката. Сьомгата им прави компания, а Руми почти професионално свива зелеви сарми. Оказва се, че листата са по-малко от плънката и като фокусник шеф Велев измъква буркан с лозови листа, но й отваря очите за „мързеливи сарми“. Продуктите са същите, но зелевите листа се разстилат в тава, а плънката се нарежда отгоре им като пласт крем в торта. Редуването на листа и кайма с ориз може да се направи и с печени чушки вместо със зеле. „След запичане във фурна става ммммм!“, преглъща шеф Велев и налива по чаша бяло вино - „За да станат още по-вкусни гозбите“.

Готовият италиански микс от няколко вида салати няма нужда нито от рязане, нито от миене, а Румяна Нейкова няма никакви тайни хватки при подправките - сол, зехтин и лимон. „Най-точните мерки са на око“, съгласява се с нея Юри Велев и й предлага да замени лимона с балсамов малинов оцет, който придава уникален вкус на салатата, с която ще бъде гарнирана сьомгата. Шефът на МЕТРО Академията признава, че има още една приятелка олимпийска шампионка, ама по стрелба - Мария Гроздева, и често се събират в двора й, където той се развихря в стихията си - барбекюто.

Докато къкрят сармите, Руми изсипва 400 мл студено мляко в миксера и добавя пликче от готовите кремове на „Д-р Йоткер“. „Това у дома го правя синовете ми и повярвайте, след като изсипят готовия крем, нямат нужда от лъжица за облизването на купата“, усмихва се гордата майка. Тя нарежда еклерчетата в тавичка от йенско стъкло и заглажда с готварска шпатула изсипания крем. За допълнителен вкус и красота гарнира с топинг с аромат на горски плодове.

Крехката и благоуханна сьомга поляга върху легло от зелена салата, а бейби картофчетата сякаш намигат наоколо. Няколко резена лимон и шепа каперси довършват декорацията. След като опита и сармичките й, шеф Велев стиска ръката на Румяна Нейкова: „Поздравления, колега.“ “А-а-а, до колега има още много време“, контрира олимпийската шампионка, поруменяла от похвалата.
Тя е последната от шестимата знаменитости, участвали в първото кулинарно риалити в печатна медия. Преди нея готварските си умения показаха изпълнителният директор на ДСК Виолина Маринова, актьорът Иван Матев - Супер Любо, тв и радио водещата Ива Дойчинова, тв водещата и пиар Ива Екимова и Катя и Здравко от дует „Ритон“. Следващата седмица ще видите най-забавните моменти от техните усилия в кухнята.

Защо българка не може да стане „Мис Свят”

Мис Свят 2014 - Южна Африка

Магдалена ГИГОВА

Колкото и да се кълнем в красотата на българките, наша сънародничка едва ли скоро ще стане „Мис Свят”. По-вероятно – никога. И преди да закрещите в естетско-патриотичен екстаз, дочетете текста до края, моля.
Миналата седмица „Дейли мейл” публикува разбор как са се променяли критериите за красота на конкурса „Мис Свят” през годините. Грешка! Променяла се е политиката. 
В началото са европейките. През 50-те години Старият континент дърпа конците на света (с асистенция от Новия, разбира се, но по онова време американските критерии за хубост все още се смятат за леко вулгарни от изтънчените европейци). През Студената война САЩ стават решаващ фактор и хоп! „Мис Америка” се намърдва на стълбичката на победителите. Светът галопира напред и хегемонията на „чистите арийки” свършва. Нищо расистко. Просто в Южна Америка откриват нефт и изведнъж огнените и сочни латиноамериканки изместват кльощавите и бледи доскорошни фаворитки. (Пък и най-сетне парите на наркобароните отиват за нещо смислено – в повечето страни „отглеждането” на красавици за конкурси, които носят световен престиж, е държавна политика, в която наливат милиони).
С Горбачов, разпадането на Съветския съюз и плахото пърхане на демокрацията на Червения площад, традиционно красивите рускини се вклиняват успешно в конкуренцията. А и няма защо да си кривим душата – и там винаги се намира по някой олигарх-инвеститор, който да подкрепи „патриотичния продукт”. Особено ако е ефектна брюнетка без задръжки. Но и те излизат от мода.
Индийците минават бройката от един милиард и идва редът на Айшвария Рай. Е, дори и най-злостните критици едва ли ще й намерят кусур, но и преди това са се явявали очарователни индийки. Все пак нацията има огромен човешки материал за естествен подбор.
Китай разпери криле като световна икономическа сила и изведнъж на мода се оказаха дръптатите очички. Затова никой не се изненада когато Вън Сяю бе коронясана като „Мис Свят”.
На следващата година изборът отново бе...геополитически. На първо място поставиха представителка на Гибралтар. Да, поставиха, а не избраха. Британците и испанците от години се ритат по кокалчетата за стратегическото парче скала и в разгара на поредната криза, англичаните трябваше да покажат надмощие. Най-малко на полето на красотата. (Пък и те държат правата на конкурса).
Може довечера (надпреварата за 2014-а приключва на 14 срещу 15 декември) идва ред на африканската „Мис Свят”? Ако следват новинарския поток организаторите би трябвало да реагират по някакъв начин на пандемията „ебола”.
Една от представителките ни на „Мис Свят” преди няколко години разказваше как един от журито й казал „Много си красива, моето момиче, но ти е много малка държавата”. Тя не успя да влезе дори в първата двайсетица, но от тогава се чуди дали онова е било обида или комплимент. Или просто отговор на въпроса „Защо българка не може да стане „Мис Свят”?

Седмица преди финала на "Мис Свят" написах този текст за вестник "Преса". Оказа се, че прогнозита ми за геополитически избор се сбъдна - южноафриканка се окичи с короната.

Ивета Григорова, собственичка на модна агенция „Ивет фешън“, която в сряда отпразнува 20 години

На българката все нещо й куца да стане топмодел

Магдалена Гигова

Ивета, има ли отлив сред момичетата, желаещи да станат модели?

• Определено има отлив, което не е добре за мен. Напоследък дори не е модерно да бъдеш модел, докато преди години мечтата на всяко момиче беше да се види на корицата на списание. Сега приоритетите им са по-различни. Така си обяснявам отлива. А може би се дължи и на факта, че професията „модел“ се опорочи, защото бе свързана с лош имидж. И хората пропускат, че има професионални агенции, които работят на световно ниво, лансират моделите си в чужбина.
• Доста твои момичета намират реализация на световния моден пазар. Дори съществува тенденция, че всяка избрана за топмодел на „Ивет-фешън“ (традиционен конкурс сред момичетата на агенцията) е добре приета в странство. Въпрос на нюх ли е, или следиш тенденциите, защото и за вида на манекенките има мода?
• Ако ти кажа, че не следя модните тенденции, ще те излъжа, защото ние се конкурираме с най-големите в света. Постоянно си сверяваме часовниците какви модели се налагат, но и аз имам усещането да виждам потенциала в определени лица.
• Един от примерите е Гинка, която се преименува на Джия. В България никой не й обръщаше внимание, докато лицето й не се озова в реклама върху всички автобуси в Лондон.
  - Това е факт, но тук заслугата е на един от моите букери - Диан Динев-Дидо, който я откри и я лансира.
• А имаш ли провал - момиче, което си смятала за потенциална звезда, а се е оказала пълен провал?
• О, разбира се! Дори коментирахме, че понякога вторите и третите подгласнички в конкурсите често работят повече от „миските“, или модел, когото не сме сложили дори във финалната десетка, се оказва след време истинско откритие. Христина Хлебарова например представляваше Хасково на нашия конкурс и остана незабелязана и от нас, и от скаутите на световните агенции, които винаги идват. Но няколко години по-късно, когато преглеждахме материалите, решихме да й звъннем и я видяхме с други очи. Веднага подписахме договор. Тя е един от най-добрите модели в агенцията и работи много добре в Милано.
• Преди време в модните среди бяха убедени, че ако фамилията ти завършва на „-ова“, имаш огромни шансове (Наталия Водянова, Ева Херцигова, Адриана Скленарикова...). Защо между тях няма българка?
• Не става дума за дискриминация. За да станеш добър модел от световна величина, трябва да имаш куп качества, които липсват на повечето българки. След 20 години в бизнеса забелязвам, че и на най-съвършената нещо й куца. Откриваш момиче със страхотен потенциал, скаутите от световните модни агенции ахват и казват: „Ще я направим топмодел, искаме я!“ Но имаме няколко забележки. Тя трябва да свали 5 кг“ Нашата девойка няма волята да го направи. От световната агенция „Елит“ харесаха едно момиче толкова много, че й бяха уредили ангажимент при Келвин Клайн. Единственото, което искаха, беше да свали няколко килограма и няколко сантиметра от ханша. Толкова я искат, че я чакат вече втора година, на нас ни се сърдят, че не успяваме да я подложим на диета, тя нехае. На друга пък й се отварят вратите, лансират я най-големите в чужбина, но тя се влюбва и предпочита да остане в България. Българките нямат характера, нямат амбицията на всяка цена за победа! Които го имат, пък им липсва визия. Напоследък по-рядко се намират момичета с потенциал, но се надявам все някога „Ивет фешън“ да изстреля един модел в топ 10 на света. Ние имаме контакта с най-големите агенции, те непрекъснато ни следят и са готови, стига да се появи.
• Пред изминалите 20 години сигурно неведнъж са те питали: „Къде ви е вторият каталог с момичетата и цените“?
• О, много често задаван въпрос! Но мисля, че най-сетне разбраха - при мен втори каталог няма. Изобщо каталог нямам - имам уебсайт, момичетата имат букове с професионални снимки. Преди години имаше повече запитвания за втори каталог, за момичета за компания. С течение на времето се разбра, че в „Ивет фешън“ такива услуги няма.
• Ами ако при теб се появи момиче, което попита за втория каталог?
• Не ми се е случвало някоя да дойде с такава цел. Скрито-покрито няма. Ако момиче иска да се занимава и с друго освен с моделинг, лесно ще бъде насочено. А ако родителите имат съмнения, един разговор с мен им е достатъчен да ги убеди, че опасност няма.
• Но много от агенциите, които предлагаха двойни услуги, фалираха, а само ти и още една устоявате 20 г. на пазара? Каква е хватката?
• Господ ме харесва! Вършим си работата, правим го с любов. Страхотен екип професионалисти сме, гледаме да се развиваме, сравняваме се с най-големите. Но сега покрай юбилея се замислям, че няма голямо значение финансовият резултат. Фактът, че 20 години си устоял, стига!
• Имаш и „манекенки ветеранки“, които са с теб едва ли не от началото, но продължават да снимат в чужбина.
• Теодора Ангелова сега снима рекламата за 90-годишнината на „Арома“ с барабаните и е страхотна! Няма значение на колко години е, изглежда перфектно. Силвия Димитрова - също. Тя не е популярна в България, но е много тачена в Италия. И това ме навежда на въпроса, защо моделите, които наистина работят много и добре, не са известни у нас? Понеже нямат време да ходят по светски събития, няма пикантерии и интриги около тях и не са интересни. Те просто работят!
• Какъв „гаранционен срок“ има един модел?
• Зависи от визията. Катя Трифонова, която е вече към 40-те, все още работи много добре в Ню Йорк и има много ангажименти.
• Когато започна преди 20 години, кой ти помогна?
• Всичко започна несериозно, странно. Точно в този период търсех себе си, бях по майчинство. Дъщеря ми Луиза (актрисата Луиза Григорова - б.а.) беше на четири години. Преди това за кратко работих в една от първите модни агенции „Роус моделс“ и усетих, че правя нещо, което е мое, което усещам близо до себе си. Когато собственичката Роза Сотирова внезапно почина (мир на праха й), на мен не ми се отказваше. И стана съвсем ненадейно и естествено. Луди-млади, защо пък да не си направя собствена агенция?!
• Тогава беше периодът на мутрите. Не ти ли се появиха някакви едри младежи да искат пари за протекция или част от бизнеса?
• Ами не! Стана малко като в приказките. Просто ми се подредиха нещата. Естествено, че някой трябваше да финансира създаването на модна агенция и отварянето на офис. Видяхме се случайно с един приятел от детството на ревю на „Ариес уникат“. Той ми каза, че е много добре финансово и ако имам нужда от помощ, ще ми се притече. Знаеш по онова време как се изкарваха парите - ей така (щрака с пръсти). Ние сме израснали заедно като малки, когато ходехме при бабите си на село, и аз се възползвах от поканата.
  Днес „Ивет фешън“ държи по-голямата част от пазара в България. Работим добре и у нас, и в чужбина. Постепенно скаути от големите агенции идваха в София, проучваха, видяха, че сме сериозни и имаме момичета с потенциал. Така създадохме контакти и доверие и в момента работим с партньори от пет континента. В която и от големите агенции да отидете по света, за България ще ви цитират модели от „Ивет фешън“.
• И дъщеря ти Луиза, преди да стане актриса (сериалите „Стъклен дом“, „Дървото на живота“, репетира главна роля в „Евридика“ в Пловдивския театър), много поработи в Азия.
•  
  
  

  

• Тя направи там световни кампании на „Асус“ и „Нивеа“. Типажът й отговаря на азиатския стил, за Европа не е достатъчно висока, но пък покори Азия.
• Не й ли липсва моделството?
  Категорично не. Това беше един етап от живота й, взе всичко каквото можа. В България е била корица на всички модни списания по няколко пъти, работи и като водеща...
• Сигурно си чувала, че „майка й я пробутва“?
• Това ми е супер странно. Колкото и да ми е близка, ако не отговаря на критериите за модел, не може да пробие. Освен това аз от артистичните среди, преди Луиза да навлезе в тях, не познавах никого. На нея дължа приятелствата си там. Така че дъщеря ми си направи всичко сама. Е, може би имам пръст, защото е наследила моите гени, защото, развивайки се като модел, придоби дисциплина, няма притеснения от сцената, владее лицето си пред камера. Учила е езици, танци, но основното са нейните заложби.
• Ако дойде при теб момиче с протекции или голямо желание, но не става да модел, как я отказваш?
• Казвам му, че не става, че е много хубаво момиче, за живота изглежда прекрасно, но за нашия бизнес не отговаря на изискванията. Насочвам я да се занимава с нещо друго.
• Какво мислиш за пластичната хирургия?
  - Много жени се чувстват щастливи след нейната намеса. Не поощрявам категорично моите момичета да си правят липосукции, ако трябва да отслабнат. В началото на ХХI век не е необходимо дори да се пазят диети, ами с промяна на хранителния режим и двигателна програма всеки може да отслабне. За дребни корекции - нос, устни, които са невидими, но са създавали комплекс на притежателката си - защо не?! Не става дума за моделите обаче. Те са млади, свежи и това е най-хубавото.
• Но след някои от по-успелите ни модели никой не би се обърнал на улицата?
• Моят мъж е на същото мнение. Моделки ли?! Не бих подсвирнал след нито една! Има различни типажи. Карл Лагерфелд много харесва Кремена Оташлийска, защото е различна, странна, има характер, излъчване. Но тя е висока и има невероятни пропорции, което е задължително за дефилетата. Но пък Силвия Димитрова е много секси, тя е фатална жена. Ваня Билева е уникално красива и е една от най-работещите ни модели. Кристина Милева също е една от най-успелите ни в България модели.
• Май любовта й с Деян Донков й попречи да пробие в чужбина?
• Тя се опитваше да съчетае нещата, любов, силни чувства, работа. Когато градиш кариера, трябва да си отдаден на 100 процента. Не може да си позволиш една година да не пътуваш и да искаш да наваксаш. Трябва да имаш развитие, да обикаляш модните столици, да снимаш за големи списания и когато ти отворят моделския бук, да се види,че имаш развитие, че израстваш.
• Изнасяш ли мотивационна реч пред новите модели?
• Хората смятат, че е много лесно, защото ги виждат само под светлините на прожекторите - облечени красиво как се разхождат по подиума. Едно 16-годишно дете, представяш ли си какъв характер трябва да има, за да се озове в чужбина само сред жестока конкуренция. Отделено е от приятели и близки, настаняват го в един моделски апартамент с по три момичета в стая, някои от които са разхвърляни и нечистоплътни. От агенцията му хвърлят една карта на града и една за метрото плюс списък с кастингите за деня. Момичето трябва да е не само във форма и навреме, ами за 30 секунди да направи впечатление сред 200-300 претендентки за ангажимента. И да не унива, когато няма успех. Ако нямаш желязна психика и борбеност, започваш да се скапваш. Изпадаш в депресия и се връщаш обратно.
• Имала съм и моделка със страхотен потенциал. От парижката агенция я надъхват, че е кандидатка за световен статут и наистина я пращат на затворени кастинги за най-големите компании, но все една трошица не й достига, за да ги спечели. Психиката й дойде до ръба, защото се докосна до върха, но не успя да го изкачи. Бизнесът е жесток и наистина трябва да си железен!

Лексикон

- Как минаха тържествата за 20-ата годишнина?

- Бляскаво, помпозно, празнично! Изложба с 12-те фотоса от традиционния ни календар бяха на огромни плакати. В „Рейнбоу плаза“ се проведе конкурсът „Ивет фешън топмодел“. 20-те претендентки дефилираха в 3 тура, а ревю по бельо на 6-те ни най-ефектни моделки докара до екстаз публиката. Пяха Кристо и Сантра и Жана Бергендорф. След това в клуб „РМ“ разрязахме торта, висока 1,5 м, и се веселихме до зори.

- Любим спорт?

- Фитнес - яко и всеки ден.
- Любимо питие?
- Вино.

Хамам и спа според фазите на Луната

Текст и снимки Магдалена Гигова

Special thanks to Switzerland Tourism

 

В алпийското градче Цуоц забележителностите са три – частно училище-интернат, което не отстъпва по престиж на прочутото „Льо Розе”, две голф-игрища с 18 дупки и 4-звездният хотел „Кастел”. Отвън мястото си отговаря на името (Castell на немски означава крепост и замък едновременно), но вътре шокира с бунтарска  еклектика. Във фоайето съжителстват рицарска броня и пъстро магаре от папие-маше, нахлузило... гумени ботуши. Стаите са обзаведени със спартански минимализъм – мебелите са от небоядисано и ухаещо на смола борово дърво, а стените са украсени със снимки от местни авангардисти. Същото е по коридорите – причудливи инсталации от бутилки, сушени алпийски цветя,  стари автомобилни части и модернистични картини, съчетание от маслени бои и невъобразими отпадъци. А в приземния етаж царства хамамът.

Ако си мислите, че това е класическа турска баня с потни теляци и мраморни пейки, дълбоко грешите. Хамамът прилича повече на междупланетен кораб от „Стар Трек”. Като изключим задължителните атрибути, които и тук са с турскитие си имена „пищимал” (персонална ленена препаска, с която движите между отделните парилки) и „кисе” – онова квадратно парче от режещ плат,  с което баба ви е смъквала болезнено кирта в банята.  Но приликите свършват дотук. С влизането в хамама на „Кастел” се пренасяте в бъдещето. Всеки от етапите на голямото парене, потене и търкане на мъртви клетки е разположен в сюрреалистична раковина от цветно стъкло, осветено отвътре. Парната баня с билки при 42 градуса е зад сияйното жълто, масажът със сапун (елементарно образуване на пяна с мрежеста гъба)  е означен със сигнално лилаво,  голямото изпотяване – логично е в огнено-червено, а здравото търкане с гореспоменатото „кисе” е отровно-зелено. Тъмносиньо насочва към  басейна, чиито ситни мехурчета имитират естествено газирания извор на Клеопатра в Турция. Има още „златна баня”, евкалиптова стая и кът за пълен релакс, където завити с кърпи като бели облачета може да изпиете чай, съобразен с фазата на луната.  Всичко от пода до тавана е покрито с мозайка от спретнати мраморни квадратчета. А ако като деца сте обичали лабиринтите, хамамът определено ще ви допадне – без насочващите стрелки може да се въртите в кръг до припадък.

Освен насапунисването и здравото сваляне на кожа и мръсотия с кисе,  абсолютен хит е т.нар. „ломи-ломи-нуи” масаж. Традиционен хавайски начин за разкрасяване и почивка, който е екзотична смесица между ритуал, обработка с ръце и танц,  като повтаря движенията на морските вълни. Онези, които са го изпитали, твърдят, че за 90 минути се пренасят в друго измерение, а после цял месец душата им пее. При хубаво време и добро желание същата процедура се прави и под открито небе.

Разкрасителните терапии в „Кастел” също следват фазите на луната, приливите и отливите.  При новолуние, когато „тялото натрупва”  се правят упражнения за сила и укрепване, тренират се проблемните зони, маски на лицето и таласотерапия за тялото, хапва се обезмаслено мляко с много салати, зеленчук и сокове. На пълнолуние се смята, че „тялото спира” и затова се препоръчват разтягане, тай-чи, автогенни тренировки, ароматерапия и често, но по малко хапване. Козметиката, която се прави специално за гостите на „Кастел” и клиентите на майсторката Габи Юст, е само от чисти природни масла – от алое вера, франджипани (азиатско дърво с упойващ аромат и запазващи младостта съставки), от чаено, лимоново, маслиново и какво ли още не дърво.

А ако решите да се глезите и след отпуската – може да си поръчате флакончета и за вкъщи, съобразени не само с вашия тип кожа, ами и с характера ви.

 

Рубрика на "Преса" - Великите български любови

Катя Паскалева и Слона – любов за водка и мълчание

Магдалена ГИГОВА

Калдъръмените улички на Стария град в Пловдив още нашепват легенди за любовта между актрисата Катя Паскалева и художника Георги Божилов-Слона. За нея приятелите казват, че към мъжа, когото обича, театъра и водката се отнася по един и същи начин - всеотдайно-изпепеляващо! За него, че кавалерски преглъща болката от раздялата, когато Катя се влюбва във втория си мъж - режисьора Иван Росенов. Не след дълго тримата споделят чаши и мисли на една маса като добри приятели. В документалния филм за Слона бившата му съпруга признава, че дори когато вече не са женени, близостта им е уникална: „Може да си стоим по три часа и да си мълчим... Най-страхотното мълчание!“

Началото обаче е шумно и шеметно, а сватовник на Паскалева и Божилов е Атанас Кръстев, известен като Начо Културата - сърцето на Стария Пловдив.

През 60-те години на ХХ век лекото разхлабване на идеологическата хватка в културата ражда бохемски и интелектуални общества, истински генератор за творби, идеи и полет на духа. Студентите по актьорско майсторство на Боян Дановски и Методи Андонов, сред които е и Катя, често прескачат до „свободната зона“ в Стария град. Най-добрата приятелка на Мария от „Козия рог“ - актрисата Сона Маркова (по-късно съпруга на Антон Горчев), разказва как уж здравомислещата Катя остава смаяна от абстрактните картини на Слона и любовта между тях пламва сякаш първо на интелектуално ниво. Поне от страна на Паскалева. Художникът е запленен от дългата плитка и изразителните черни очи на момичето, които го гледат с обожание. Чувствата им са като стихия. Георги Божилов се развежда с инженерката Ана и се гмурва в омаята на любовта към Катя и безкрайните вечери с приятелите си Начо Културата, художниците Илияна Камбурова-Лячо и Димитър Киров и съпругата му балерината Русалия. Последната съветва актрисата да не се жени за Слона, ако наистина иска да направи кариера на сцената. Катя и Георги обаче решават през 1967 г. да сключат брак, но извън Пловдив. Причината е „лошата репутация“, която имат пред властите те и приятелите им - неуправляеми, инакомислещи, извън калъпа, че и... разведени. Почерпката обаче е в „Алафрангите“ и е толкова неудържимо пъстра, че женитбата им не остава тайна.

Слона почти зарязва любимия си Пловдив, за да последва любимата си в Толбухин (днес Добрич), в чийто театър Катя е изпратена по разпределение. Сноват лудешки между двата града. Художникът рисува акварели върху кадастрон, докато Катя учи ролите си. Когато имат пари, черпят наред, но често им се налага да карат на чай и хляб, защото са профукали всичко за една вечер. Слона приема романтиката на бедността. „Беше хубаво време“, с носталгия си спомня Паскалева, но признава: „Най-скъпият за мен град си остава Пловдив. Имам чувството, че съм се родила тук!“ По онова време на дива любов и купони се ражда и легендата за създаването на Националните есенни изложби в Стария град. Начо Културата и Димитър Киров решават да организират изложба на приятеля си Георги Божилов-Слона, пък и да подпомогнат младоженците с продажбите. Картините са подредени, поканите разпратени и всички тръпнат да видят какво е нарисувал Слона под влиянието на любовта. Тогава става ясно, че виновникът за изложбата и половинката му не могат да дойдат за откриването на вернисажа от Толбухин, защото нямат нито стотинка. Културата и Ди Киро се разтичват, събират пари и ги изпращат. Слона и Катя обаче пак не идват - вместо да хванат влака, събират театралните аркашки на банкет за чудо и приказ и изпиват всичко до грош. Така легендарните есенни изложби тръгват без тях.

Съдбата е милостива към актрисата. Канят я в пазарджишкия театър, който по онова време минава за най-свободната територия в изкуството. Салонът е винаги пълен. От цяла България идват хора, за да гледат спектаклите на Леон Даниел, Юлия Огнянова и Методи Андонов. Катя живее със Слона в любимия си Пловдив, другарува с най-светлите умове и най-големите чешити на епохата. Паскалева нарича онова време „най-хубавите години от моя живот“. По онова време Златю Бояджиев пожелава да я рисува. Той вече е парализиран след инсулт и твори с лявата ръка. „Притеснявах се, докато му позирах. Златю беше много внушителен, вдъхваше ми респект...“, признава Катя.

„В този период баща ми направи сценографията на две от представленията, в които участваше Катя - спомня си Мия, дъщерята на Георги Божилов-Слона от първия брак. - Режисьор беше Леон Даниел. Татко рисуваше в ателието, Катето репетираше в спалнята. Понякога тя го търсеше за съвет, споделяше с него тревогите си.“ Мия е непрекъснато с второто семейство на баща си и често придружава Паскалева на репетициите й.
„Катя караше една червена шкода. Винаги разбирахме кога се прибира, защото блъскаше колата или в митрополията, или в някой бордюр. Баща ми умираше от смях“, усмихва се дъщерята на Слона. И си спомня с много обич за хубавото време: „Двамата никога не говореха за чувствата си. Те се четяха в очите им. У дома тя се обръщаше към него със Слонаки, а той я наричаше Тропи или Трополе. Така и не попитах какво означава това. Не съм ги чувала никога да се карат. Бяха лежерни хора. По цели нощи си говореха за изкуство - за театър, за кино, за музика, за живопис... Не си губеха времето за празни приказки. Катя беше изключително интелигентна жена. Признаваше, че дължи много на баща ми, наричаше го свой учител. Не демонстрираха нежността си пред хората, но когато излизаха по главната, Катя винаги го държеше под ръка. Спираха ги често - най-вече за да вземат автограф от нея. Вече беше изиграла изключителната си роля в „Козият рог“ и беше много популярна.“

Като домакиня Катя е истинска катастрофа. Опитите й да сготви нещо завършват със... запушване на тоалетната, защото тя е изсипала там недовършените си „творения“. Добре че ги има приятелите, при които Слона хапва по някоя топла гозба извън ресторантите. Самата актриса е крайно непретенциозна: „За да ми е хубаво, ми трябва един стек „Мелник“, една водка №5... И ако може, един автоматичен тостер, дето сам изключва филийките.“

За раздялата й със Слона има две версии. Според по-разпространената художникът решава да сложи край, след като поредна сутрин му се налага да я измъква от пловдивския изтрезвител. Дъщеря му обаче твърди друго: „Така и не разбрах защо след десетина години се разведоха. Баща ми дълго криеше за раздялата, а на въпроса „Къде е Катя?“ отвръщаше лаконично: „В София.“ Подозирам, че тогава Катето е започнала връзка с документалиста Иван Росенов, с когато бяха заедно до последно, но не съм сигурна. Най-важното е, че с баща ми останаха приятели завинаги. Помня, че баба ми Мария много я обичаше, най-много от всички други жени на баща ми. Ставаше така, че на Богородица се събирахме всичките - майка ми, Катето, някоя нова приятелка на баща ми, че накрая и Ружа - последната, с която живя“, потъва в спомени Мия Божилова. Когато Слона умира при катастрофа на 30 май 2001 г., Катя научава вестта в Париж, където е за операция на рак на гърлото. В българското посолство й поднасят съболезнованията си за кончината на бившия й мъж. Разтърсена из основи, актрисата напуска стаята. Малко по-късно Иван Росенов я намира на колене пред картина на Слона (салоните на посолството са украсени с платна на Георги Божилов и Златю Бояджиев)..

Паскалева също е на крачка от отвъдното, но до последно твърди, че е живяла „красиво и безотговорно“ и затова не съжалява за нищо. През последните две години от живота си тя изживява най-голямата трагедия за една актриса - губи гласа си, но на безброй листчета записва мислите си в болница „Лозенец“, където угасва. Вторият й съпруг Иван Росенов, който си отива също от рак шест години по-късно, ги издава. В „Книжни квадратчета“, писани с разголваща болка, Катя Паскалева отронва: „Аз играя последната си роля на актриса, поставена пред изпитанието дали ще удържи да размие границата между реалността и условността... И премиерата... всъщност е финалът на спектакъла живот.“

 

Първата чисто гола жена в българското кино

Катя Паскалева е първата чисто гола жена в българското кино. Мария в „Козият рог“ под режисурата на Методи Андонов я превръща в звезда и секссимвол за една нощ. През 1972 г. получава награда за женска роля в Панама, а година по-късно ѝ връчват наградата „Фемина“ в Брюксел. През 1976г. я отличават за принос в развитието на световното кино в Карлови Вари.

Когато се снима в „Козият рог“, Паскалева е на 26 г., със съвършено тяло, но няма самочувствието да го покаже без свян. Та тя е бягала от часовете по физическо, защото се е срамувала да се съблича по шорти. За нея голата сцена е истински кошмар. Операторът Димо Коларов успява да предразположи Катя с помощта на Методи Андонов. Но идва сцената с изнасилването и проблемът „свян“ изскача необяснимо. Притеснението е общо за всички актьори, въпреки че са състуденти и си знаят и кътните зъби. След няколко трагично неумели дубъла, които се точат цели три дни, Климент Денчев (единият от насилниците заедно с Тодор Колев и Лъчезар Стоянов) казва: „Абе, хора, ние артисти ли сме или лукови глави? Това е актьорска сцена и трябва да я направим!“ И изиграват сцените на един дъх. След 36 години на сцената и екрана и повече от 46 роли актрисата завинаги ще остане в съзнанието на публиката с „Козият рог“, който потриса социалистическите пуритани, но е толкова правдив, дори в изнасилването на героинята от четирима души, че ги оставя безмълвни.

В други филми Паскалева, която казва „Мечтая да остарея като катедрала, не като цървул!“, вече демонстрира освободеност пред камерата. В „Иван Кондарев“ дълго и естетски се любува пред огледалото на красивите си гърди. Въздействащи любовно-еротични моменти с Катя Паскалева има и във филма „Елегия“ на Едуард Захариев. Когато снимат „Бумеранг“, Любен Чаталов има любовна сцена с Катя Паскалева. Начинаещият тогава артист толкова се притеснява, че десет пъти се къпе и дори си купува луксозно бельо. Но щом се озовават в едно легло, си глътва езика. След няколко безполезни дубъла актрисата изгонва екипа. Когато останали сами, го пита: „Момче, ти да не си обратен?“ Повдига си блузата и продължава: „Ти цици не си ли виждал? Ето, пипни ги, за да видиш, че няма нищо страшно.“ После изважда прословутото си малко шишенце с водка и му дава да отпие за кураж. Дубълът става от раз.

Актрисата като стих

Поетът Петър Анастасов е най-младият от компанията бохеми и интелектуалци около Начо Културата, Ди Киро и Георги Божилов-Слона. Той излива чувствата, които поражда у него Катя Паскалева, в стихотворение, станало нейн символ.

ТРОЙНО ОГЛЕДАЛО
На Катя Паскалева
В коридори безкрайни вървя срещу себе си
по килими, изпъстрени с дяволски ребуси.
Огледалце, кажи ми...
Боже мой, огледалото!
А какво ми е взело и какво ми е дало то?

Най-красивата можеш да бъдеш зад рампата,
но какво е театърът - работа, работа...
И в гримьорната с някакъв страх, неспокойно,
търсиш свойто лице в огледалото тройно.
Ти го търсиш с търпение зло, в репетиции,
в простодушни девици и в жени мъченици,
в талантливи сълзи и в бездарни пиеси
и не знаеш сама в тоя хаос къде си.

Но какво е изкуството - работа, работа...
А какво е животът - жестока парабола!
Всеки има начало, зенит и падение,
но забравя това и това е спасение.

И на сцената диша едвам Жулиета,
а вината е впрочем не само в корсета.
И Ромео в антракта си бърше лицето,
а вина за това има само сърцето.
Боже мой, престарели любовници страдат
и преситени юноши плюят с досада.
Би могло да ти стане горчиво и пусто,
но това е животът, това е изкуство...

А животът, макар че звучи неуместно,
означава и дрехи, и хляб, и семейство,
и любов, за която крадеш от съня си
часове неспокойни, случайни и къси.
Нямаш време за друго - очаква те сцената
и поредната роля, оная - безценната.
И се любиш с усилие сляпо на волята,
и къде си по-истинска - в любовта или в ролята?

Шосе в Тенеси носи името «Тина Търнър»

На 75 певицата продължава да е Simply the best

Визитка

Имe Ана Мей Бълок с псевдоним Тина Търнър

Дата и място на раждане 26 ноември 1939 г. Натбуш, Тенеси

Зодия Стрелец

Тегло 60 кг

Ръст 163 см

Миналата седмица легендарната певица Тина Търнър навърши 75, но годишнината не бе отбелязана по очаквания шумен и празничен начин. В родния й щат Тенеси още през 2001 г. я почетоха, като кръстиха на нея шосе, което вече е междущатска магистрала. През юли 2013 г. тя узакони 27-годишната си връзка с продуцента Ервин Бах и двамата се пренесоха да живеят в Швейцария. А през 2014 г. носителката на осем награди «Грами» изненада почитателите си, появявайки се на концерт в Медисън Скуеър Гардън в костюма на леля Антити от филма «Лудият Макс» със снежнобяла перука.
Нищо в детството на Ана Мей Бълок не подсказва бъдещата световна слава. Майка й работи в един от заводите в град Нотбуш, а баща й е едновременно работник, фермер и дякон в баптистката църква. Когато бъдещата звезда навършва 10, родителите й се развеждат и тя и сестра й Ейлин са оставени на грижите на баба й. Старата жена обаче често боледувала и след смъртта й момичетата се преместват в Сейнт Луис, където откриват чара на нощните клубове. За 17-ия й рожден ден сестрата на Ана Мей я води в любимото си заведение, където свирят «Кралете на ритъма» под ръководството на Айк Търнър - местна звезда сред прехласнатите гимназистки. Ана Мей е поразена от новата музика. Скоро се запознава с групата и моли Айк да изпее нещо с тях. Той обаче предлага микрофона на сестра й Ейлин. Бъдещата звезда го изтръгва от ръцете й и запява. «Не мислех, че имаш глас», възкликва фронтменът на оркестъра, а на другия ден момичето вече е солистка. Публиката веднага харесва характерния й глас и експлозивните й танци и групата става популярна. Айк я нарича «Малката Ани», купува й палто от лисици, дори й дава пари да си направи преден златен зъб. Тя е на седмото небе. Година по-късно ражда син Крейг от Реймънд Хил, един от музикантите, който бързо изчезва от картинката, неспособен да се грижи за жена и дете. Но Малката Ани продължава да пее. След успеха на парчето A Fool In Love амбициозният Айк решава да замине за Калифорния. Като дете той обичал историите за „африканските диваци“, любимата му приказка била за Шина - Кралицата на джунглата. Шина станала Тина, а Тина Търнър - негова лична кралица (или по-скоро дивачка). През 60-те и 70-те години групата Ike & Tina Turner Revue е популярна, но деспотичният стил на управление на Айк и проблемът му с наркотиците кара музикантите да напускат с трясък. Тина не само работи денонощно, ами често се появява на сцената с неумело покрити с грим „бушони“ около очите от побоите на мъжа си. Въпреки че отглеждат общо четирима синове (нейния Крейг, двама от първия брак на Айк и техния общ - Роналд), Търнър са на път 270 дни в годината. Фил Спектър кани Тина да запише плоча. През 1966 г. River Deep Mountain Hight стига едва до 88-о място в американските класации, но в Англия е на трето. Тогава нашумялата британска банда Rolling Stones кани Айк и Тина да подгряват тяхно турне. По онова време певицата попада на гледачка, която й предсказва световна слава. „Тогава за първи път повярвах в себе си“, признава Тина. Тя вече е на 35 и съзнава, че ако иска да постигне успех, трябва да зареже Айк. Разривът настъпва на 2 юли 1976 г. На път за летището мъжът й й предлага шоколад, тя отказва и той започва да я бие. Чашата на 16-годишния им брак прелива и Тина за първи път му отвръща. Боят продължава на аерогарата, в самолета, по пътя до хотела. Там съпругата изчаква мъжа си да заспи, измива разбитото си лице и с 36 цента в джоба избягва на улицата. След като лично заплаща неустойките по провалените им концерти, Тина заявява на Айк: „През последните 16 г. ти присвояваше всеки заработен от мен долар, а аз присвоявам бъдещето си.“

 

През 1979 г. късметът й се усмихва ,когато я канят в грандиозната програма „Холивудски вечери“. Там се запознава с бъдещия си мениджър Роджър Дейвис. „Ти трябва да пееш рок“, й казва той. Но истинският й успех идва, когато в хотел „Риц“ Дейвид Бауи гледа нейното шоу с представители на звукозаписната компания Capitol Records. След няколко дни Тина вече е в Лондон и записва две нови песни. Една от тях Let’s Stay Together е не само първият сингъл на Тина, ами я превръща в истинска звезда. Първоначално само в Англия, после в цяла Европа и чак тогава й обръщат внимание и в САЩ.
През юни 1984 г. Тина Търнър пуска там аблума си Private Dancer, от който продава 11 млн. копия. Година по-късно на Американските музикални награди получава два приза накуп - за най-добра певица и за най-добра видеоактриса. На церемонията на „Грами” излиза на сцената три пъти - като най-добра певица, най-добра рок изпълнителка и автор на най-добра песен (What’s Love Got To Do With It?). После пуска още 5 успешни албума и статуетките й с грамофончета стават осем. Така от „съпругата на Айк Търнър” Тина се превръща в най-любимата американска звезда на 80-те години. Тя е чест гост в различни шоупрограми, няколко пъти я кани Опра Уинфри. На стадиона в Рио де Жанейро Търнър събира на концерт 188 хиляди души и влиза в Книгата на рекордите „Гинес”. След раздялата с мъжа насилник певицата дълго не се решава на сериозна връзка, докато не се запознава на летище „Хийтроу” с немския музикален продуцент Ервин Бах. Той е със 17 години по-млад от нея, но се разбират чудесно и живеят тихо и хармонично.

Певицата успява да се реализира и на други поприща. Нейната официална автобиография става бестселър в САЩ, прави няколко изложби със свои картини, които също имат успех.

През живота си юбилярката Тина Търнър е обиколила с концерти половината свят, получила е титлата Кралица на рока и е определяна за една от най-добрите танцьорки на своето време. Освен това на 67 години става рекламно лице на прочута марка чорапи заради перфектните си крака. До ден днешен проектът «Тина Търнър» се смята за един от най-доходоносните в цялата история на музикалната индустрия.
През 2014 г. певицата се отказа от американския си паспорт и вече е швейцарска гражданка. Този акт я освободи не само от много юридически формалности, но и от плащането на солидни данъци върху концертите й в САЩ.