Да те връхлети рускиня

Магдлена Гигова

Новината, че Киану Рийвс ще последва примера на Джордж Клуни и така закоравелите ергени на Холивуд ще намалеят катастрофално, обиколи света. Коя жена успя да впримчи актьора, известен с това, че всичките му връзки са с колежки от даден филм и траят точно колкото снимките на лентата? (В безкрайната редичка от служебните му романи са подредени Шарлийз Терон, Сандра Бълок и Камеран Диас).

Руската старлетка Анна Скиданова засега не се е появявала на екрана с Киану Рийвс, но след първата им среща на фестивала в Кан те често са засичани на различни партита в недвусмислена близост. Блондинката от село Жасминовка, близо до Саратов, обаче е дискретна за естеството на отношенията им.
Легендарният тенисист Борис Бекер още поне десетина години ще плаща краткото си фелацио в килера с метлите на лондонски клуб. Използвайки слабостта му към мулатките, рускинята Анджелика направи фокус с изкуствено осеменяване и ДНК тестът доказа, че бебето Ана е дъщеря на Бекер.
Българите, които са учили в бившия Съветски съюз и не са се върнали с жени рускини, трябва да получат медал за силна воля и храброст.

Анна разруши клошарското битие на Киану Рийвс

Неотдавна Киану Рийвс направи многозначително изказване пред списание „Нюзуик“: „Рускините са много умни и красиви. Ако съдбата е благосклонна към мен, някога ще се оженя за една от тях. Тя би била прекрасна майка на моите деца.“ След това букмейкърите в Лондон започнаха да приемат залози ще стане ли Ана Скиданова мисис Рийвс през следващите пет години. Засега стойностите са едно към сто, но кой знае?

Киану, който не се радва на добър генетичен материал - баща му е починал в затвора наркодилър, а майка му го е уредила с шестима татковци - е златна мина за психиатрите още от началото на кариерата си. След като стана най-богатият актьор с богатство от 300 млн. долара благодарение на клауза в договора, която му осигурява 10 на сто от приходите на „Матрицата“, Рийвс съвсем изперка. Заряза имението си на стойност 40 млн. долара, започна да носи дрехи втора ръка, да се храни в „Макдоналдс“, да другарува с клошари и да спи по улиците, защото „не мога да парадирам с богатство, когато в Южен Судан гладуват“.

Заради руската си любима актьорът се върна в скъпия си дворец, а папараци продължават да ги снимат на пикник, в скъп ресторант и на червения килим „цели“ 8 месеца след запознанството им на фестивала в Кан (истински рекорд в любовните отношения на актьора). Там, на парти на яхтата на Харви Уейнстийн неособено известната моделка и актриса с няколко епизодични роли в американски продукции се вклинява сред пърхащите девойки около Рийвс и им го отмъква под носа.

Залаганията на букмейкърите засега не са в нейна полза, но има време да ги промени.

Мел Гибсън плаща 20 000 долара на месец на Оксана

Грозни сцени и омерзителни обвинения бележат съдебната битка на „смелото сърце“ Мел Гибсън и руската му бивша приятелка Оксана Григориева. Борбата днес е за попечителството върху общата им дъщеричка Люси.

Австралиецът леко се окопити от връхлетелите го нещастия в обятията на гъркинята Стела Музи, но тя едва ли е притъпила болката от загубата на 425 млн. долара - половината от състянието му. Това е сумата, присъдена на бившата му съпруга Робин Мур, с която имаха 30-годишен брак, разрушен от певицата и композиторка Оксана. Рускинята обвини Гибсън в побой, морален тормоз и издевателства и успя да го осъди на 3 години условно. Той й плаща издръжка 20 000 долара на месец, а тя и Люси вече са го изпъдили от досегашното му имение в Калифорния.

Рекламен трик или любов свързват Роналдо и Ирина Шейк

Кристиано Роналдо и Ирина Шейк са еталон за класическата връзка „футболист - модел“. Голмайсторът си я набелязва на дефире на Армани, където рускинята показва модели бельо и застава на дузпата. Двамата бързо намират общ език, защото са маниаци на тема правилно хранене и спорт. Гаджета са от 2010 г. и колкото и да ги разделят клюкарските издания, все още твърдят, че са заедно.

Зложелателите се кълнат, че връзката им е рекламен продукт, изгоден за имиджа и на двамата. Други пък са убедени, че Роналдо е гей и рускинята му е само добре платено прикритие. Тази теза се потвърждава и от факта, че нищо не се знае за майката на сина му, който футболистът отглежда сам. Подозренията са, че и той като Рики Мартин е платил на сурогатна майка.
Езикът на тялото обаче показва, че между Кристиано и Ирина има химия. Дори рускиня не може да се преструва толкова артистично в продължение на четири години. Футболистът обяви, че са се сгодили, но на пръста на хубавицата с татарски корени все още няма брачна халка.


Наталия Андрейченко спасява живота на Максимилиан Шел

Народната артистка на СССР Наталия Андрейченко и световната звезда Максимилиан Шел се срещат на снимките на „Петър Велики“. Във филма участват още Ванеса Редгрейв и Омар Шариф. Сякаш предчувствайки нещо, съпругът на атрисата, композиторът Максим Дунаевски й забранява да участва.
Двамата с Шел сякаш са от различни планети. Майка му е германска баронеса, баща му - известен поет. Той и сестра му, актрисата Мария Шел растат между Австрия и Швейцария. А Наталия е популярна в целия Съветски съюьз като Мери Попинс или както казва Максимилиан, „единствената, която се усмихва искрено тук“.
Когато я кани на среща, тя знае на английски единствено репликите на ролята си, а той нито дума руски, но на салфетка в ресторанта й рисува луна, сърчице и мост. Актрисата разбира обяснението му в любов и моментално се развежда с мъжа си, като подписва отказ от имуществени претенции. Максимилиан Шел обаче има три правила - да не се жени за актриса, за жена с дете (а Андрейченко има син) и въобще... да не се жени. Казва й „найн“ само веднъж и тя решава да го изреже от живота си. Отказва да говори с него по телефона. Той обаче се е влюбил до уши в „лудата рускиня“ и взема самолета за Съветския съюз.
Този път е неин ред да каже „нет“. Чувствата обаче надделяват и двамата сключват брак. След много бюрократични перипетии се пренасят в Холивуд, където Шел снима. Наталия му ражда дъщеря Анастасия, но нито успява да се хареса на неговите роднини, нито си намира работа и все повече се застоява в Москва.
Но когато Макс попада в латвийска болница с криза от остър панкреатит, руската съпруга го измъква от лапите на смъртта. Шел припада на сцената на фестивала „Балтийска перла“, лекарите настояват за спешна операция, но актьорът е категоричен: „Искам у дома.“ Отново в ролята на „лудата рускиня“ Андрейченко подписва отказ от хирургична намеса, наема самолет и откарва съпруга си при германските лекари, които спасяват живота му. Година по-късно той й казва, че е влюбен в друга жена. Наталия му подарява букет и свободата.
Шел не изкарва дълго с новата любима, сменя жените една след друга и малко преди смъртта си се жени на оперната певица Ива Миханович, с която имат 47 години разлика.

Гришо и кака Маша

Пиперливият български лаф „Вземи си кака да те отрака“ с пълна сила важи за връзката между Григор Димитров и Мария Шарапова. Освен че е по-голяма от него почти с 4 години, Маша има и по-солиден опит в любовта.

Най 18-ия си рожден ден руската тенис звезда се запознава със солиста на „Маруун 5“ Адам Левин. Връзката им продължава близо година, но се разделят внезапно и без обяснение. „По време на секс тя мълчеше като риба - оплаква се Левин. - А аз си представях, че ще крещи като на корта. Дори се нервираше, когато започвах да стена, твърдеше, че й преча да се концентрира. Месец след раздялата ни пиех антидепресанти“.
Шарапова минава през кратки връзки с бившата първа ракета Анди Родик и руснака Антон Беляков, който често я побийва в алкохолно или наркотично опиянение. В продължение на две години (от 2010 до 2012) Маша се среща със словенския баксетболист Саша Вуячич, с когото дори са сгодени, но работата се разсъхва.
От 2012 г. тенисистката е щастлива в обятията на Григор Димитров, дори се говори, че го натиска да сключат брак. „С Мария винаги сме флиртували. Разменяли сме си погледи на турнирите. Но през октомври 2012 г. в Шанхай просто се замислих колко е красива. Затова й писах на пощата“, споделя Григор Димитров, цитиран от ESPN.
„Това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало, но определено не е лесно. Пътуванията, пресата, фитнесът, тренировките... не остава много време само за нас двамата. От друга страна, ние се разбираме наистина много добре и знаем за какво са тези жертви“, разказва първата ни ракета пред списание W.
ESPN цитира и любимата на хасковлията Мария Шарапова, която разкрива душата си: „Григор е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Той е толкова сладък и внимателен. Обичам го толкова много!“ Засега историята им е сладка почти колкото бонбоните „Шугарапова“, които допълват банковата сметка на Маша...

Звездите готвят с МЕТРО

Изпълнителният директор на Банка ДСК Виолина Маринова

Люспа от шаран носи благоденствие
Надежда Петрова

Снимки: Иван Донов

https://www.youtube.com/watch?v=AQxJU1mU7DY&feature=youtu.be

– основно готвене

http://youtu.be/VbTpAdWMeAA - блиц

 

Когато през далечната 1988 г. главният изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова получила болки в стомаха, съпругът й я посъветвал да започне да пости. Моментът бил удобен, а и коя интелигентна жена няма да послуша този, за когото се е омъжила. Така шефката на спестовната каса изключила от менюто си всякакви продукти от животински произход и мигновено се почувствала по-добре. Днес, 16 години по-късно, тя спазва стриктно Великденския, Богородичния и Коледния пост. В останалите дни обаче си яде месо. „Аз съм зодия Лъв. Да сте виждали лъв трева да яде? Прекален светец и Богу не е драг“, разказва през смях банкерката. Тя е поредният гост в първото кулинарно риалити в печатна медия „Звездите готвят с МЕТРО“. И тъй като рибата е сред предпочитаните й ястия и тъй като Никулден е радост и за постещи, и за тези, които си угаждат, тя с усмивка съобщава, че в нейното меню акцентът ще е риба. Затова от предварително зададения списък с продукти от другия кулинарен диригент - шеф Юри Велев, тя без колебания заменя телешкия стек с шаран, манатарките - с кисело зеле, а наденицата - с мед. Тържествено обявеното меню е предястие от сьомга с моцарела, пълнен шаран с кисело зеле, а за десерт печени ябълки.

 

Изборът на риба за основно ястие си има и друга причина. На всички е известно че св. Никола освен покровител на рибарите и мореплавателите е покровител и на банкерите. Преди да го канонизират за светец, той бил лихвар, който помагал на бедни и безпарични, като раздавал богатството си - компетентно разяснява Виолина, докато с Юри обикалят щандовете из МЕТРО. „Гол шаран или с люспи?“, услужливо ги пита момчето в сектора за риба. „Моля ви, оставете няколко люспи“, настоява банкерката. А за тези с изненаданите погледи търпеливо обеснява: „Според поверието няколко изсушени люспички от никулденския шаран, сложени в портмонето, ще ви донесат изобилие и пари. Аз вярвам в това и си държа такива в мен.“ Ние пък се заричаме също да изпробваме силата на тази магия. Още от този Никулден.

След като експедитивно се снабдяват с всички необходими продукти, съотборниците в кухнята на МЕТРО Академия чевръсто запретват ръкави. Първото, с което се захващат, е шаранът. Или по-точно с неговата плънка. „Тази рецепта я знам от свекърва ми - обяснява Виолина, сръчно режейки стръкове праз на малки парченца.“ „Знам, че риба и зеле звучи необичайно, но киселото убива мазнината на шарана и става много вкусно“, уверява ни тя. Останалите продукти за плънката са ориз и нарязаното кисело зеле. Подправките - черен и червен пипер, мъничко сол. Всичко това банкерката задуши за минути в сгорещен зехтин, след което с получената смес напълни корема на рибата, а останалото нареди в тавата отстрани. Отгоре заля сместа с топла вода и малко бяло вино. Останалата течност от бутилката бързо се разпредели по чашите. „И нека този шаран стане превъзходен!“ е тържественово заклинание на Юри Велев, изречено миг преди печката в кухнята да изкукурига, известявайки, че вече е с нужната за печене температура. Да, в МЕТРО Академия печките кукуригат, не смесват ароматите, дори в тях да има сложени три различни ястия, а из шкафовете и хладилниците можеш да намериш всичко, което би могло да ти е необходимо. Чудо и приказ - особено за хората, с отношение към добрата храна!

Казваме довиждане на шарана и докато той се пече на температура от 180 градуса, Виолина се захваща с предястието. То става буквално за минути. В готово нарязаните на фино парченца сьомга тя сложи топченце моцарела и зави чевръсто на ролце. Закрепи формата, забучвайки я с коктейлна пръчица, а на върха й бодна каперсче. Накрая така направените ролца за повече красота бяха поставени върху канапе от рукола и зелена салата, а отгоре доукрасени с резенчета лимон и листенца див лук.

Накрая дойде редът и за вкусния десерт. Нарязаните наполовина ябълки сръчната банкерка постави върху хартия за печене, „а ако нямате такава, в тавичката може да сложите малко вода“. После напълни сърцевината им с мед, а върху него поръси и малко натрошени орехи. Задача, изпълнена в рамките на няколко минути.

 

„Тъй като аз никога не разполагам с време, моите ястия обикновено се приготвят много бързо, но въпреки това са вкусни“ - доволна е банкерката, която за съжаление успява да кулинарства в дома си само в събота и неделя. В останалото време в кухнята се вихри нейният съпруг, който никога не допуска да остави любимата си без вечеря, когато тя се прибере към девет вечерта. Това е и причината семейните похапвания, независимо дали по коледно или извънколедно време, винаги да са особено ценни за семейството

„Единственото, което ме дразни, е, че ям прекалено бързо и винаги приключвам с храната преди всички останали“, усмихва се за довиждане банкерката перфекционистка.

Гщаад – последното късче от рая

За коледното издание на списание Premium lifestyle

Магдалена ГиговаSpecial thanks to Switzerland tourism

Наричат швейцарското планинско градче Гщаад „последно късче от рая в този полудял свят”. Тук през лятото си дават среща майсторите на професионалния тенис и плажен волейбол, защото градският площад се превръща ту в корт, ту в игрище. В  зависимост от това кръг от кое световно първенство се провежда там. Да не говорим за оперните и симфоничните концерти на открито. А на няколко километра в планината е голф-игрището, което от 1930 година, непрекъснато се доизкусурява. За зимата е  ясно: много ски и за почивка от тях -  глезене със СПА или с грог пред камината.

От населението на Гщаад – 2500 души, не е ясно какво количество са милионери, но със сигурност се знае, че тук идват за зимни спортове кралските фамилии на цяла Европа и естествено си имат собствени вили. Независимо колко пачки си надиплил, станеш ли местен, спазваш строги правила – всички къщи са от резбовано дърво в характерния гщаадски стил, не по-високи от 3 етажа заедно с гаражите. Извисяват се единствено двата петзвездни хотела. А какви хора отсядат в тях, ви става ясно от девиза им „Всеки гост е крал и всеки крал е гост”. В градчето е и зимното седалище на прочутото училище за „благородни девици и  младежи” „Льо Розе”.

Под Гщаад се подразбират още девет села. Мястото е необичайно дори според швейцарските стандарти. Най-напред  – с традициите. Първият хотел тук се е появил през 1577 година. Само този факт е достатъчен, за да ви изпълни с уважение. Явно респектът, а не само луксът подканва насам световните знаменитости. И за да има къде да си харчат парите, всички себеуважаващи се марки и бижутери  са открили бутици тук.

В Гщаад разказват красивата легенда, че когато Господ Бог наминавал насам, се подпрял на дланта си в земята. Тъкмо божествената десница е очертана в долината, заобиколена от всички страни с планински склонове. И следователно по Божията милост курортът разполага с различни по височина писти, общо 250 км,  от 1000 до 3000 м, вкл. и ледникът Ле Диаблере, където ски се карат и лете. Трасето е дълго 14 км, с денивелация от 1700 м. От ледника се открива потресаващ изглед към върховете Юнгфрау, Монблан и Матерхорн.  Като си купиш ски-пас (157 евро за 6 дни), той важи за всички влекове, автобуси и дори за влака Монтрьо - Оберланд. Между другото, железницата е построена преди повече от век. В Гщаад има още един вид транспорт – балон. Всеки февруари небето над селището полудява от шаренията на фестивала на въздушния превоз.

Най-хубавите сред 40-те хотела тук са „Гщаад Палас” и „Гранд хотел Парк”. Архитектурата на всеки от тях по своеобразен начин повтаря традиционното швейцарско шале, макар Палас да е истински замък с кули. Наричат „Гранд хотел Парк” идеалното място да видите и да бъдете видени. Елегантният палат, извисил се сред огромна градина на планинския склон, дъхтящ на лукс и покой, е открит през 1910 година. А през 1988 – тотално разрушен. Две години по-късно чисто новият хотел вече приема гости, а през 2010 е напълно реконструиран и декориран. Като се набляга на качеството на материалите, уважението към традициите и най-вече към природата. Затова всичко е от естествени камъни, дървета и вълна. А панорамната гледка към алпийските върхове определено е включена в цената (от 550 до 1300 швейцарски франка за легло в двойна стая в зависимост от сезона). Обрамченият с отлично поддържан парк хотел създава усещането за пълна хармония с природата. 88 стаи,  11 „обикновени” и два луксозни апартамента, декорирани от известни дизайнери в стил „уютна швейцарска провинция” с традиционни мотиви, колоритни мебели, пасторални картини, елементи от мрамор. Всеки детайл е подбран със стряскаща понякога скупульозност. Същото е в петте ресторанта и трите бара. Да не говорим за СПА-центъра. В случая: два басейна, един от които с морска вода (!), а другият открит, но с нагреватели, над 60 лечебно-оздравителни процедури и безкрайно много акценти от камък и дърво с художествени икебани в тях. Като например, стъклени вази, пълни с лимони и червени ябълки, перуники и сух бамбук, орхидеи и стрелиции... В съседния „Белвил хотел” пък си имат миниатюрни японски градини към всяка кабина за масаж. На него паркът му е 18 000 кв. м. 

Голф-хотелът  Les Hauts de Gstaad е стратегически   разположен в подножието на игрището и на около километър извън града. Затова е на цели 4 етажа. Пък и голфърите могат да идват с колите си и да ги подслоняват в подземния гараж. Иначе в Гщаад влизането с автомобили е забранено. Оставят се на огромни паркинги извън селището. Независимо колко сте милионер или звезда.

От терасите на хотела се откриват неземни гледки към Алпите, а той всъщност е разделен на две части. Едната - посветена на голфа, другата - на СПА-то, свързани с подземна алея и зали за семинари. В светилището на уелнес глезотиите Les Hauts de Gstaad има всичко, каквото душата може да пожелае за успокояване и разкрасяване. Няколко хватки безспорно са измислени да изненадат посетителя. Майстор-козметиците сами забъркват разноцветната кал за т.нар. разул. Обливат с виолетова смес тялото ви, ако искате подмладяване, зелената е за почистване, жълтата за релакс, после сядате край керамична печка с дъхави билки, а калта бавно се измива от ароматен и топъл тропически дъжд под приглушена светлина и ромоняща музика. Викат му дъжд „Виши”, защото водата била минерална и идвала от курортното градче.

Местно изобретение е самади – огромна сфера, непрепоръчителна за хора с клаустрофобия. Идеята е, когато попаднеш вътре, да се чувстваш като в майчина утроба. Температурата на подхранващата течност е 37 градуса, водата леко се полюшва и ти се отпускаш напълно, изолиран от външния свят.

Масажът с пеещи купи пък ви отнася в далечен Тибет. Използват се фините звуци и вибрации на металните паници. В Гщаад твърдят, че терапията с тях е ефективна при болки в гърба и раменете, остро главоболие, нервна преумора, подобрява дишането и концентрацията. Единственото изискване е да сте облечен в лека дреха. Масажът с пеещи купи е вреден върху гола кожа. 

Но палмата държи „Савската царица” – процедура на повече от 3000 години. До момента, в който разберете, че зад помпозното име се крие най-обикновен теляк след хамам. Е, кесето не е от кенара на баба, а от козя вълна, но пък жули повече. Премахва всички мъртви клетки, вкл. и доста живи. Следва масаж с етерични масла и гореспоменатият разул.

Семейство Зибенталер, което стопанисва хотела от 15 години, е прибавило СПА-то към удоволствието от голфа и ските. 

В основната сграда атмосферата е като от началото на ХХ век – крепонени пердета, вази арт-деко, резбовани писалища. С най-интересна история е „Беренщубе” (мечешката стая – нем.). В нея се сервират традиционни швейцарски ястия. А мечките са навсякъде по стените, преплетени в различни легенди. Завладяваща  обаче е историята на картините. През 1922 г. учител по рисуване от Берн написал писмо на тогавашния хотелиер, че  няма средства да почива в милионерско място като Гщаад, а  много обича да кара ски. Затова предлага да му изрисува цяла една стая срещу подслон и храна. Собственикът се навил и художникът за три месеца покрил с фрески стените на ресторанта.

През 1986 г. в хотела отседнал внукът му,  учител по рисуване в същата гимназия в Берн. Той не знаел за този период от живота на дядо си, но видял подписа му върху стените и... предложил да ги реставрира при същите условия.

Гледката от терасата на основния ресторант пък е такава, че почти не забелязвате какво ядете. А трябва! Защото готвачът има една звезда на „Мишлен”.

 

Проклятието да си дете звезда

Магдалена Гигова

Безогледното желание на медии и политици да си откраднат по късче от таланта и детството на Крисия, Хасан и Ибрахим ни подтикна да се обърнем назад и да видим каква е съдбата на пеещите деца звезди, влизащи в живота с бремето на амбиции и очаквания. За жалост, дори когато успяват да направят зашеметяваща кариера и като възрастни, в тях остава нещо пречупено, защото са лишени от детство.

Робертино Лорети - момчето със звънче в гърлото

През 60-те години на ХХ век звънкият дискант на Робертино Лорети обикаля света. Казват, че чистият му и прозрачен глас на детето чудо се е превърнал в драматичен, не по-малко красив баритон, който би му отворил вратите не само към естрадната, но и към оперната сцена. Обаче Роберто предпочита да отглежда коне, върти два ресторанта и пее само за удоволствие, продължавайки да изнася концерти пред полупразни зали. Гласът на сина му Лоренцо е същият като неговия в детството, но той не желае малчуганът да повтори неговата съдба.

Плочите на детето звезда Робертино Лорети се продават в милионни тиражи, а песните му „Джамайка“, „О, соле мио“ и „Санта Лучия“ звучат и до днес. Гласовитото хлапе се ражда в Рим в многолюдно семейство. На шест годинки вече е солист на църковния хор, а на осем пее всички детски партии в римската опера. За да помага в изхранването на семейството Робертино изпълнява популярни песни по ресторанти и кафенета. Там го чува датският музикален критик Волмер Соренсен и като в приказката за Пепеляшка се явява в ролата на добрата кръстница. Той сключва договор с бащата на момчето с предложението да се премести в Копенхаген, да учи музика и да записва плочи. Така започва световната кариера на Лорети, който гастролира в десетки държави и получава стотици хиляди писма от почитатели. По-късно в интервюта Робертино ще признае, че когато бил тийнейджър бил подложен на сексуални посегателства от поклоннички. Те го причаквали в хотелската му стая, отказвайки да осъзнаят, че той е все още малко момче. И тогава, и сега това не му се струва нормално и е логично да иска да опази сина си от такава съдба. Лишено от детство, момчето пее до изнемога, докато гласът му започва да мутира и това слага край на кариерата му.

Бедният богат Майкъл Джексън

Дори от отвъдното Майкъл Джексън продължава да прави роднините си богати. Като малко момче също е безотказна спестовна касичка за семейството си. Той неведнъж е признавал, че баща му го е малтретирал и унижавал морално и физически, но с уважение се е отнасял към дисциплината, изиграла голяма роля за неговия успех.

Майкъл Джоузеф Джексън е седмото от деветте деца във фамилията. Брат му Марлон разказва, че за да изпълни „правилно“ някакъв танц, бащата на Майкъл го държал с главата надолу и го налагал по дупето и гърба. По доста „оригинален” начин родителят приучил отрочетата си да затварят прозореца вечер - приближавал се към спящите деца и започвал да им крещи. Заради това Майкъл страдал от нощни кошмари.
За първи път изпълнителят на «Лош» проговаря за тормоза в деството през 1993 г. пред Опра Уинфри. 10 години по-късно признава и за изнасилване в ранна възраст и заплаква.
Малчуганът излиза на сцена за първи път, когато е на пет. През 1964 г. заедно с брат си Марлон се присъединява към групата The Jacksons, създадена от по-големите Тито, Джърмейн и Джеки. На осем Майкъл вече е основен солист. Децата гастролират из Америка, подгрявайки публиката в стриптийз клубове преди излизането на голите танцьорки.

След като изпява хита I feel good на прочутите издатели «Мотаун рекърдс», песните на Джексън влизат в класацията «Билборд», а през 1970-а я оглавяват. Майкъл приковава погледите с необикновеното си поведение на сцената и танците, при които копира Джеймс Браун. През 1978 г. гласовитото момче участва с Даяна Рос в екранизацията на бродуейския мюзикъл «Вълшебникът от Оз». На снимачната площадка е съдбоносната му среща с продуцента Куинси Джоунс. С него записва най-известните си парчета. Първият му албум Off the Wall излиза през 1979 г. и от него са продадени над 20 млн. копия. Девет сингъла от следващия албум Thriller оглавяват красациите, а той се задържа 37 седмици на върха в «Билборд», а в самата класация повече от 2 г. За него Майкъл Джексън получава осем приза «Грами» и седем американски музикални награди. През 1985 г. албумът влиза в Книгата на рекордите «Гинес» като най-продавания в цялата история на музиката. Почитателите на певеца купуват 26 млн. албума само в САЩ, а по света продажбите надхвърлят 109 млн. За четвъртвековния юбилей на «Мотаун рекърдс» през 1983 г. Майкъл Джексън показва за първи път своята «лунна походка», която предизвиква масова истерия.
Успехите са едно, но личният живот - съвсем друго. Изпълнителят спи в барокамера, подлага се на пластични операции за избелване на кожата, корекции на носа, брадичката и скулите с безумната идея да заприлича на идола си Даяна Рос.
Лекари потвърждават, че Майкъл си е увеличил челото, изтънил устните, променял веждите и си е направил трапчинка на брадичката, но той опонира, че само два пъти си е променял формата на носа, а останалите трансформации във външността си отдава на възрастта и строгата вегетарианска диета.
Личният му живот също се лута между самота, странност и катастрофа. Джексън се жени два пъти. Две години трае бракът му с дъщерята на Елвис Пресли - Лиса Мари, но след развода тя продължава да е най-грижовната му приятелка. Нямат проблеми и с подялбата на имуществото, защото предбрачният договор на милионерите включва дори четките им за зъби. През 1996 г. Майкъл се жени за неособено привлекателната медицинска сестра Деби Роу, която е просто утроба под наем. Тя му ражда син Майкъл Джоузеф Джексън-младши и дъщеря Парис-Майкъл Кетрин Джексън. След развода през 1999 г. певецът се сдобива с още един син, роден от неизвестна сурогатна майка - Принс Майкъл Джексън. Общото им наследство е 310 млн. долара.
Преди кончината си от предозиране на лекарства Майкъл Джексън преживява няколко срамни процеса за сексуално посегателство над деца, само първият от които му струва 22 млн. долара за извънсъдебно споразумение.

Не дават на Джуди Гарланд да порасне

Култът към инфантилизъм у Джуди Гарданд, поддържан от киностудията, която я „притежава“, не й позволява да се оформи като личност. Джуди, както и други деца звезди от онова време практически израства в Холивуд, а Луис Майер е нещо като неин втори баща. По-нататъшната съдба на певицата актриса е класически пример за прекършен от киноиндустрията живот.

Родена в артистично семейство, Джуди дебютира на 2,5 г. във водевилното шоу „Децата Гам“ (това е истинската й фамилия). Амбициозната майка упорито тласка потомството си към киното и им урежда прослушване през 1935 г. Според легендата непринуденото държание на момиченцето прави впечатление на собственика и Джуди Гарланд е единствена в цялата история на „Метро Голдуин Майер“, която подписва договор без пробни снимки, когато е на 13 г. Тя играе заедно с Лана Търнър, Джеки Куган и Мики Руни, без да блести особено, докато на рождения ден на Кларк Гейбъл не изпява You Made Me Love You. Музикалният й талант й осигурява ролята на Дороти във „Вълшебникът от Оз“ и Джуди се превръща в тотална звезда, която според студията не бива да пораства, за да я експлоатират възможно най-дълго. Тя няма право да избира филмите и песните, дори дрехите и приятелите си. Майка й дори била длъжна да докладва на Майер за всичко, свързано с дъщеря й. Затова до края на живота си кафявите й очи гледат с почуда и обида недружелюбния към нея свят.
За да може да издържи на напрежението, в началото от студиото й дават „ободряващи“ таблетки. По-късно Гарланд сама посяга към всекидневен порцион от хапчета за отслабване, за сън, за бодрост... Любимката на Америка далеч не е любимка на студиото - създава прекалено много проблеми. Жени се за „неодобрен” музикант, закъснява, боледува, изпада в нервни кризи. През 1951 г. MGM разтрогва договора си с нея. Джуди се отдава на концертна дейност, но нито емоционално, нито физически е способна да започне самостоятелна кариера. През 1969 г. умира от свръхдоза сънотворни.

Лайза Минели - детство без детство

На пръв поглед на Лайза Минели всичко й е наред. Майка й Джуди Гарланд има „Оскар“ за цялостно творчество, а баща й - режисьорът Винсънт Минели - даже два. Още ненавършила 3 годинки, тя пее на нюйоркска сцена с майка си. След месец се снима във филм. На пет учи степ при Фред Астер. Като истинско дете на Холивуд Лайза расне зад кулисите, на снимачните площадки, в хотелски стаи. След поредния развод на майка им доведените й брат и сестра разчитат изцяло на невръстната г-ца Минели. Тя ходи на пазар, гледа малчуганите, пази майка си от алкохола и опитите за самоубийство. Нерядко ги изхвърлят от хотела, защото нямат пари за сметката, друг път навличат всичките си дрехи и уж излизайки на разходка, се измъкват. Лайза сменя 20 училища и четирима „бащи“.
На 13 г. участва в телевизионно шоу с Джийн Кели, на 17 пее с майка си в Карнеги хол. Затова не е чудно, че след един семестър в Сорбоната Лайза решава, че ще зареже учението, за да стане актриса. Родителите й не са във възторг и тя пристига в Америка само със 100 долара. Кръстникът й Франк Синатра й изпраща 500, но тя ги връща, решила да се оправя сама. Работи на три места, снима се като модел, налага й се да нощува в Сентръл парк, но през 1964-а изгрява всестранният й талант. Слабичкото момиче поразява с огромните си очи на клоун с разбито сърце. Две години по-късно печели най-голямата театрална награда „Тони“ за участието си в мюзикъла „Флора, красивата заплаха“ на Бродуей. Още с първото си по-сериозно появяване във филм печели номинация за „Оскар“ за най-добра актриса за ролята на Пуки Адамс в The sterile Cuckoo. Световна слава Минели завоюва с „Кабаре“ на Боб Фос. И печели „Оскар“, „Златен глобус“ и наградата на Британската академия за превъплъщението си като Сали Боулс. Телевизионното шоу „Лайза със З“ й носи наградата „Еми“.
Въпреки огромния успех на „Кабаре“ Минели не успява да преодолее комплекса си за малоценност, породен от непрекъснатото сравняване с великите й родители. За зла участ следващите й два филма се провалят с трясък. Актрисата е отчаяна. Всичките си надежди възлага на ретро мюзикхола „Ню Йорк, Ню Йорк“, където се снима с Робърт де Ниро. „Дори Грета Гарбо не е понесла три поредни провала“, казва Лайза, но творбата на Мартин Скорсезе има успех.
Личният живот на Лайза е истинска катастрофа - четири неуспешни брака и няколко спонтанни аборта. А така й се иска да име дете. Цяла Америка обсъжда любовните й истории с Робърт де Ниро, Петър Селърс, Шарл Азнавур... В края на 80-те Лайза Минели е обгърната от тревожно мълчание. Медиите я споменават единствено покрай болестите и пристрастяването й към алкохола и наркотиците. Тя непрекъснато влиза и излиза от клиника. Когато не пие, работи неудържимо, но литрите твърд алкохол, хапчетата и палените една от друга цигари надделяват. Песимистите й предричат съдба като на майка й. Лайза е в критично физическо и душевно състояние, но и този път успява да изплува.
Тя никога не пее на плейбек, не използва пищни костюми и специални ефекти. Понеже далеч не съм кралица на красотата, печеля известност по друг начин. Всяко мое шоу е безкомпромисно, до пълна изнемога, разголване на моето „аз“, казва Лайза, която продължава да хипнотизира залите. За изпълнителското си майсторство тя е получила всички основни награди - «Грами», «Тони», «Оскар», «Златен глобус» и има собствена звезда на Алеята на славата в Холивуд.

Как се става (легално) Мисис България

Магдалена ГИГОВА

Появата на Анита Желева-Мейзер на конкурса „Мисис Свят“ с лентата на „Мисис България“ разбуни духовете не само на естетите. Изскочи и въпросът чие е решението коя дама да ни представлява на международна сцена.

С въпроса как се става Мисис България се обърнахме към процудента Меги Савова, която е регистрирала тази марка, както държи патента на „Най-достойна омъжена българка“ и на още над 20 конкурса за красота. „Дамите, които искат да участват, изпращат по имейл снимка в цял ръст, автобиография и мотивационно писмо, в което се обосновават защо искат да участват в надпреварата и с какви благотворителни каузи ще се заемат, ако завоюват короната“, каза пред „Преса“ Меги Савова. - Обикновено от близо 200 претендентки пресяваме 15-те финалистки, които се явяват на лично интервю. Тази година бе 16-ото издание на „Мисис България“ и от световната централа, както винаги, поискаха да знаят точната дата на конкурса и да им изпратим снимки от церемонията по награждаването, а не от студио, да речем. Това се прави, за да е сигурно, че онези, които ще представляват България на световните конкурси действително са победителките. Самият конкурс протича по традиция в три тура. В първия кандидатките дефилират с тоалети, създадени специално за „Мисис България“ от известен наш дизайнер. Във втория излизат на сцената със семействата си и се представят, а в третия минават по официални тоалети. В първите години журито бе от представители на медиите, които са ни партньори, но когато на „Мисис Вселена“ се оказа, че членовете му са 46, решихме в него да влизат само победителките от минали години. Кой може да оцени повече една красива жена от друга такава“, поясни Меги. Тя е възмутена от изказванията на конкуренцията, че патентите й не важат в чужбина, защото в документите „Мисис България“ е написано на кирилица. „Е, ако патентовам „Кока кола“ на кирилица ще мога ли да я произвеждам в гаража си без проблем?! Регистрацията, която имам важиза 30 държави по света“, контрира Савова. Всяка година на българския конкурс за най-красива омъжена нашенка се избират по четири дами - „Мисис България“-Вселена, „Мисис България“-Свят, „Мисис България“-Европа“ и „Мисис България“-Милениум. „Заради скандалите, които непрекъснато съпътстват „Мисис Свят“ от години не изпращаме български представителки на конкурса. Последният пример, освен нашата Аните Мейзар, е че избраната на първо място Марина Алексейчик се оказа, че изобщо не е „Мисис Беларус“. А носителката на короната твърди, че никой не я е канил на Соломоновите острови“, дбави продуцентката, която организира още „Мисис Дама на годината“, „Мисис Баба“ и др. Вместо на „Мисис Свят“ тя изпраща победителка от българското състезание по красота на „Кралица на света“ или на „Мисис топ ъф дъ уърлд“.
„По принцип, има поне 10 международни конкурса за омъжени жени. Всеки може да позвъни в централата, да попита имат ли дрегионален директор за дадена държава и ако нямат – да плати таксата за участие и да изпрати претендетка. Но на лентата й би трябвало да пише само „България“, щом не е завоювала никаква титла у нас. Това че си е платила таксата за участие, не й дава правото да си присвоява каквото и да било звание“, категорична е Меги.
За чест на омъжените българки, които ни представят по света, досега не е имало случай някоя да не влезе поне в десетката на който и да е конкурс.
През 2003 година титлата „Мисис България“ спечели Маги Желязкова, но понеже се бои да лети със самолет, на световния конкурс „Мисис Глоуб-2004“ замина зъболекарката Румяна Маринова, придружена от Сава Цеков. Забележителното е, че и двамата се върнаха с награди. Ортодонтката стана „Мисис Глоуб“, а юристът – взе приз за най-добър регионален директор. Румяна направи впечатление не само с прекрасните си външни данни, но и с прекрасния английски и образованието си – математическа гимназия и стоматология. Освен това, за разлика от повечето претендентки, които са били модели, тя никога не бе дефилирала. За короната й допринесе и факта, че излезе на сцената с фланелка „Свобода за българските медици в Либия“, което показа политически ангажимент. От тогава Румяна е неизменно член на журито на „Мисис Глоуб“.

Елеонора Манчева през 2007 г. се окичи с короната на „Мисис Вселена“. Сред над 70 кандидатки от цял свят до финала стигнаха 20. Откакто спечели титлата брюнетката неизменно се занимава с благотворителност, като същевременно притежава собствена аптека.

Участничката в първото издание на „Сървайвър“ - Цвети Разложка оцеля в два международни конкурса. През 2009-а тя стана „Лейди Свят“ и „Лейди топмодел на света“ - титли за неомъжени дами със собствена професия и тежест в обществото. Междувременно Цвети се ожени и роди син.
Година по-късно „Мисис България-Свят“ Елена Караколева ни представи отлично като стана във Вилнюс „Мисис Европейски съюз-2010“.

Поредният успех на омъжена българка регистрира преди месец Вики Божилова, която се върна от Доминикана с короната на „Кралица на света“, изпреварвайки конкурентки от 35 държави. „Мисис България-Свят“ се яви с тоалет от собствената й марка „Алекс фешън“, кръстена на сина й Александър.

Всички носителки на титлата „Мисис България“ неизменно участват в благотворителната инициатива „Коледни ангели“ като украсяват собственоръчно елхи, които продават на търг. На 1 декември е поредното издание на добрата им кауза.

Звездите готвят с МЕТРО

Супер Любо е суперготвач

Драгомира Иванова

Готвенето - https://www.youtube.com/watch?v=DKa3wJTpm6o&feature=youtu.be

Блицът - https://www.youtube.com/watch?v=HAitDVxPbCc&feature=youtu.be

Времето, по което се срещаме с актьора Иван Матев в кухнята на МЕТРО Академията, е ракиено и той обещава, че ще сготви нещо вкусно, което става за мезе. Човек, който прави такива хубави караокета, няма да вземе да направи някой буламач, я! Супер Любо, както е по-известен Матев, пристига, въоръжен със спринцовка и лимонов сок. Ще шприцова аржентинско телешко филе и ще забърка салата с печен артишок. Поредният герой в първото кулинарно риалити в печатна медия „Звездите готвят с МЕТРО“ е и диджей, а преди време беше водещ на „Перфектната вечеря“. Затова професионално изрежда продуктите си на диригента на вечерта - шеф Юри Велев.

А те са все деликатеси: аржентинско телешко филе, пармезан, салвия, бекон, аспержи, артишок, домати чери, чушки микс, аншоа, лимони, чесън, моркови. И макар да не е привърженик на здравословното хранене, Иван отчита ползите за човешкия организъм на всеки един от продуктите. Освен че са много вкусни, аспержите например са отлични за тези, които страдат от задържане на течности. Те стимулират и укрепват функцията на бъбреците. Чудотворната билка салвия е и прекрасно градинско цвете и ако я използвате, няма никога да ви е нужен доктор. Освен че се смята за изискана глезотия, артишокът е мощен антиоксидант и е изключително полезен за черния дроб.

След като се снабдяват с покупките от МЕТРО, Матев слага престилка и шапка, двамата с шеф готвача си стискат ръцете и започва истинско готвене по мъжки. Най-напред Иван подхваща телешкото, което е мозък по думите на майстора. Измива го, подсушава го и прави няколко бързи актьорски разреза по повърхността му. Вкарва в тях по скилидка чесън, парченца моркови, аспержи и бекон, както и няколко зрънца черен пипер. През цялото време, докато джурка виното с горчицата, говори. Казва, че той е царят на кухнята вкъщи, а жена му Гери перфектно реже картофите. Обяснява, че често импровизира край печката. „Дори от кебапчета и кюфтета може да стане романтична вечеря или като понарежеш салама на сърчица. Важно е да се подходи към ястието с любов. Така ми е казвала майка ми, тя е моят учител в кухнята“, разказва Матев, докато инжектира вино и горчица със спринцовка от няколко страни в месото. След това известният като Супер Любо мъж лапва парче бекон, отпива от червеното вино на МЕТРО - от слънчевите калифорнийски лозя. Все пак му трябва енергия, защото работа го чака, а и признава, че е чревоугодник, не може да устои на деликатесите на МЕТРО. И заедно с шеф Велев слагат основното ястие в големия конвектомат на кухнята, който ще го изпече за броени минути.

Актьорът признава, че докато любимата му се хвърля повече на зеленчуци, самият той е голям чревоугодник. Обича да радва небцето си със синьо сирене, грозде, парче ябълка и чаша вино. „Вкъщи ядем неща, които са ни вкусни, не робуваме на тема здравословно хранене. Ето сега например, преди да дойда, хладилникът празен, отскочих до МЕТРО срещу нас, купих невероятни джоланчета, приготвих и хапнах с удоволствие. Оставих и на Гери, докато се грижи за бебка, която е на година и пет месеца и в момента е с температура.

Във всеки случай Иван знае много неща. Например, как да нареже наведнъж всички чери домати за салатата с печен артишок. Показва на кулинарния си партньор, като подрежда черитата между две чинии и минава с нож между тънкия процеп. Готово! Доматите са разполовени с едно движение. Знае и че стеблата на артишока се режат на около 5 см от основата на сърцевината. Разрязва зеленчука по дължина и намазва с лимон, за да не покафенее. Пълни голяма купа със студена вода и изстисква сока на единия лимон. Нарязва другия лимон на две и предвидливо го заделя. Важното при тази салата е да се отстранят твърдите листа с остър нож и да се оставят само крехките светлозелени листенца от сърцевината. Слага се лъжичка в средата на лилавия цвят на растението и се отстранява внимателно, като се завърта лъжичката. Отново се намазва с лимон и се отстранява твърдата кожица. Суперготвачът лапва отново парче крехък бекон от МЕТРО и си спомня, че като малък е бил ящно дете. И сега си е такъв! Похапва, облизва пръсти и тананика нещо на френски.

С помощта на шеф Велев диджеят разрязва артишока на половинки и четвъртинки и го потапя в купата с вода и лимонов сок. Слага водата в голяма тенджера и щедро добавя количество бял винен оцет. Оставя го да заври и пуска артишока за 15-18 минути, за да омекне. Докато се вари, добавя в голяма купа доматите, овкусява и полива със зехтин и малко лимонов сок. В същото време шеф Велев слага малко зехтин и чесново пюре в друга купа, прибавя сварения артишок и овкусява със сол и пипер. Кулинарите изпекоха артишока до златисто на добре сгорещен тиган, покриха с домати и аншоа и поръсиха с магданоза и прясно изцеден лимонов сок.

Любовта на мъжа не минава през стомаха, заявява Ванката. „За да се влюбя, трябва да съм интелектуално предизвикан, и то много. Трябва да има топлина, очи… Жена ми ми е поднасяла перфектна вечеря. Прибирам се вкъщи, навсякъде е тъмно, но изведнъж нещо просветва в кухнята и след малко оскъдно облечена жена ти сервира масата. Беше страхотно, имаше свещи... много романтично. Гери прави и страхотна мусака!“, казва кулинарният герой и завършва с вица: „Жената трябва да прави 70 неща - мусака и 69.“

Певицата Прея: От седем години не съм виждала майка си

Фамилията й – Осасей означава „Господи, направи това за мен“

Магдалена ГИГОВА

Цялото й име е Прея-Ейрин-Комфорт Рекс Осасей и допреди година беше просто екзотична участничка в музикално риалити. Днес Прея e родуцирана от компанията на Графа, а за 20-годишното момиче от „Люлин“ се говори като за изгряваща звезда. В кафенето, където се срещаме, певицата приковава погледите с палтото си, съшито от различни парчета плат като американско сватбено одеяло, а когато го сваля, се оказва, че отдолу е по тънък гащеризон с голи рамене. Сякаш навън е 30, а не 3 градуса. „Колкото и парадоксално да е, аз не чувствам студа. А би трябвало да е обратното“, казва Прея, откъдето следва първият въпрос от разговора.

• Прея, често казваш, че си парадоксална личност - само за отношението ти към студа ли се отнася?
• Трудно ми е да се поставя в рамка, но съм едновременно много любознателна и трудолюбива и доста мързелива. Слава богу, при работата недостатъците и качествата ми се срещат в златната среда. Хората от „Монте мюзик“, с които работя, ме побутват. Нещо, от което имам нужда. Също така уж съм артистична натура, но заедно с това съм практична.
• Каза, че те понамързява. Затова ли реши да не учиш музика?
• Когато ходя по участия и записи, аз не се чувствам като на работа, което е страхотно. Но ми се налага да полагам повече усилия, за да науча нещо, което не ми е най-най на сърцето. Не записах да уча музика, защото, с цялото ми уважение към педагозите, забелязвам тенденция вокалистите да излизат като по калъп. И то малко остарял. На мен ми се искаше да си запазя автентичността.
• В последното ти парче „Нюанси“ не ти ли казват, че пееш малко като Белослава?
• Уау! Точно обратното е. Белослава има нежен и мек тембър и леко излива вокала, докато аз „бутам“ много с повече динамика.
• Може би защото музиката се лее небрежно и леко, колко време го работи това парче?
• Доста! Истината е, че в началото имах затруднения, защото е трудно за изпълнение. Куплетите са нежни и меки, но бързи, а в припева има повече динамика и превключването е трудно.
• „Колко ще отнеме? Ден или година“ (цитат от парчето „Нюанси“ - б.а.), за да повярваш, че си успяла?
• Аз много се радвам на всичко, което ми се случва досега, но далеч не смятам, че съм постигнала кой знае колко. Има още много, докато се превърти играта, което всъщност е супер! Няма да е ден, нито година...
• Прея от молитва ли идва (prayer - англ.)?
• Точно така, но малцина се сещат.
• А останалите ти имена?
• Ейрин е на баба Ирина, Комфорт е нигерийската баба, Рекс е баща ми, а Осасей е фамилията му. Майка ми ми е казвала и значенията на всички тези имена. Ирина е мир, Комфорт е ясно, Рекс е крал, а Осасей означава „Господи, направи това за мен“.
• Е, не можеш да се оплачеш, човекът се е постарал. Със самото си появяване стана интересна с няколко неща. Например не беше виждала майка си от 6 години.
• Вече са седем. Майка ми замина на работа в Кипър, за да може да ме издържа и да изплаща ипотеката на апартамента ни в „Люлин“. Нейният брат ми стана настойник и се грижеше за мен. Ние си говорим по много пъти на ден, но общуването по вайбър и скайп не е същото. Физическият контакт ми липсва. А и има доста неща, които не ми е комфортно да й споделям по телефона, така че имаме да наваксваме още. Сигурно има някакъв промисъл да не можем да се видим. Вероятно имаме да научим някакви уроци, но много пъти сме били на косъм да се видим. Това лято дори имах билет за Кипър и пак не се случи.
  Истината е, че в най-трудните си години на съзряване бях сама. Още повече, майка ми ме е отгледала, тя ми беше и майка и татко. Така че отношения са още по-близки, отколкото в стандартните семейства.
• 

  
  

  

   
• Не поддържаш ли връзка с роднините на баща ти в Нигерия?
• Баба Комфорт преди няколко години пожела да се свърже с мен. Но дори да се видим, аз не знам как ще си общуваме с нея. Дано някой от семейството говори английски. Много ми се иска да я видя, но сме много далеч, връзката е скъсана. Вярвам, че един ден ще се случи, когато трябва.
• Значи си вярваща?
• Нашите са много вярващи, затова са ме кръстили Молитва. Аз съм им много благодарна, защото съм сигурна, че името ми носи късмет. Понеже всичко, което много силно искам и е добро за мен, се получава. Дори без да полагам неистови усилия, дори когато стремежите ми изглеждат неизпълними. Хубаво ми е да вярвам, че има нещо общо с името ми. Аз съм вярваща. Просто във всяка от официалните религии има много истина, но и много изопачаване в посока на комерсиалното.
• Преди година каза, че си имала трудно детство в „столичното гето „Люлин“. Измъкна ли се оттам?
• Не! При мен всичко си е същото.
• Съседите сега не се ли гордеят с теб - дават те по телевизията, общуваш си с Графа...
• Някои се радват, но други се бяха обидили заради спекулацията с „гетото „Люлин“, която се получи. Но аз не си измислям, говоря въз основа на случки, които съм преживяла.
• В училище трудно ли ти беше? Децата са жестоки към различните.
• Наистина са жестоки. До навлизането в пубертета бях много крехко създание, тънкообидно. Всеки ден се прибирах и плачех на майка си заради подигравки. И майка ми всеки ден се опитваше да възпита у мен резистентност към несъстоятелните обиди, защото повечето от тях наистина бяха такива. Не знам точно кога, но в един момент ми прищрака и започнах да възприемам всичко с ирония, дори да се забавлявам, и когато видяха, че не ме нараняват - престанаха.
• Баща ти е загинал при катастрофа, когато си била бебе на 11 месеца. Какво ти разказва майка ти за него?
• Двамата са се запознали в Гърция, където майка ми е работила, а татко е бил студент по право. От това, което ми разказва, той е едва ли не божество. Били са заедно няколко години, родило им се е детенце, много са се обичали. Дълго време бях скептична и се чудех дали не ми разказва само хубави неща за него, защото смята, че така е добре за мен. Но вече й имам доверие. Защото до ден днешен, когато майка ми говори за баща ми, очите й светят. А са минали 20 години! Той е бил голямата й любов. (Очите на Прея се насълзяват и тя притеснено ги избърсва.)
• Заради това ли вярваш в голямата любов?
• Разбира се, но още не съм я срещнала.
• Не се ли боиш, че някой ще те ухажва, защото си известна?
• Избягвам да се сближавам с такива хора. Аз винаги съм имала много приятели, за което съм им изключително благодарна. И са същите както преди няколко години. Дори ми стана малко гадно, че някои от тях са очаквали да скъсаме връзката си и аз да се променя. Но аз ги изненадах! Правим същите глупости, ходим по същите крайно непрестижни, меко казано, заведения. Там ми е най-приятно и се чувствам най в свои води. За разлика от префърцунените клубове, освен ако не ми се налага да ходя по работа.
• Каква музика правиш сега - тази, която искаш, или онази, която продуцентите смятат, че ти приляга?
• Нещо между двете. Със сигурност съм удовлетворена от хубавата според мен музика, която правя. Аз изключително се доверявам на целия екип на „Монте мюзик“, имам адски много да се уча от тях. Все повече осъзнавам, че някои неща, свързани с мен, те ги разбират по-добре. Знаят какво искам, преди да съм го осъзнала. Парчето „Нюанси“ е пример за симбиозата и телепатията, която развихме за годината, в която работим заедно.
• Славата не те ли връхлетя малко внезапно? Вече имаш роля и в „Човекоядката“ в Малък градски театър зад канала. При това „играеш заглавието“.
• Не е в прекомерни количества, ами си е супер! Все още се возя в метрото. През половината време дори необезпокоявана. През другата половина мили хора ми казват приятни думи. Надявам се, смело и наивно, да не ми се случи да усетя лошата страна на известността.
• Как се отнасят в театъра към теб?
• В театралната студия в училище бях играла много дълго време и си мислех, че ще е същото. Дори и един процент прилика няма. На мен ми харесва да бъда на сцена, но и двете сцени - театралната и музикалната, се оказа, че нямат нищо общо. Хубавото е, че нямам сценична треска. На премиерата на „Човекоядката“ се подхлъзнах и паднах. Опитах се да го замажа, сякаш така трябва, но публиката разбра, а актьорите умряха от смях.

Преди да отида, бях сигурна, че ще се справя блестящо. Но сега съм убедена, че нямам дори наченки на актьорско присъствие. Дори с моите пет реплики. На фона на тези много добри актьори не пасвам. Иначе много им благодаря, защото разчупиха леда, отнесоха се много готино с мен, помагат ми с конкретни сценични техники. Ако не бяха те, щеше да ми е още по-спънато. Не искам да бъда криво разбрана. Много ми е приятно в „Човекоядката“, но не се чувствам на тяхното ниво. Тези актьори и тази постановка заслужават по-добра човекоядка.

-Ти си яркият пример, че в едно музикално риалити не е важно да победиш, а да те забележат. Какво е мнението ти за тези формати? Ти си се явявала и в „Х-фактор“, и в „Музикална академия“.

- Много ми е тъжно, че ще го кажа, но навсякъде, освен в България, тези музикални формати са гигантски трамплин. По света победителят става суперзвезда, работи с най-добрите, продължава да се развива и в един момент се забравя, че е бил №1 в риалити. Докато у нас пет години след като си победил, продължаваш да си онзи, който се класира първи и много малко отгоре. Това не зависи от самия артист. Аз симпатизирам на почти всички спечелили във форматите у нас. И в същото време не знам къде по трасето се къса нишката и не се стига до заслужения ефект. Иначе на мен лично ми беше много забавно да участвам. Особено в първия - в „Х-фактор“, защото, честно казано, идеята ми за втория - „Музикална академия“, беше да се запозная с „Монте“ и те с мен. Както и стана.

Но за „Х-фактор“ се явих на шега. Бях в 10-и клас, висях си във Фейсбук и видях отстрани реклама на риалитито. Аз съм голям почитател на музикалните формати, но не на българските. Казах си „О, Х-фактор“ у нас, защо да не се явя.“ Тогава въобще не можех да пея и се чудя как някои хора са забелязали потенциал у мен. Но оттам всичко се задвижи, запознах се с един приятел - Любо, с когото направихме група.

Все още ли учиш реклама в НБУ?

• Уча си я. Нали казах, че съм много прагматична и това е моят „план Б“. Ако не мога да се занимавам с музика, ще бъде с реклама. За жалост не мога да рисувам. Но много искам да правя дрехи и бижута. Засега се задоволявам да си преправям разни неща и да им придавам от моята индивидуалност.
• Как си представяш себе си след 10 години?
• Не искам да си го представям! Дори за догодина не правя планове. Искам да е приключение, неизвестност и да е приятно!
• Пожелавам ти го!

Лексикон

Какво пиеш в любимите ти непретенциозни заведения?

„Блъди Мери“

Спортуваш ли?

Ходя на фитнес.

Любима храна?

Картофи - всякакви!

Ксиан –теракотената армия

В древната китайска столица Ксиан за първи път са използвали книжни пари със златно покритие. Оттук тръгва и Пътят на коприната преди 1300 години. По онова време той минава за най-космополитния град. Там преди повече от 13 века са живели над 2 млн. души - китайци, араби, евреи, индийци, тюрки и други, в идеално проектирано селище с прави улици, обособени квартали, пазари и дори махала с червени фенери. От фреските в императорските гробници се вижда, че нравите са били свободни, а щедри пазви са надничали от деколтетата на дамите.

Днес Ксиан е „малък“ китайски град - близо 8 млн. души. Но всеки ден жителите му набъбват поне с милион от туристите, дошли да видят второто Осмо чудо на света (нали първото - Великата стена, е пак в Китай) - армията от теракотени воини, която бди над вечния покой на своя император.
През 1974 г. селянинът Янг пуска кофа в герана за вода, а изважда глава. Така открива цяла армия от над 8000 войници в естествен ръст, всеки с различна физиономия. До кончината си през 2008-а г-н Янг всеки ден раздава автографи в музея на Ксиан върху скъпи албуми. От всеки 100 юана за подписа му 30 отиват в неговия джоб (6 юана са 1 долар). Случайната му находка превърнала западналото земеделско градче в туристически център.
Причината е, че тук се намира гробницата на императора Чин Шихуанг, строена цели 37 години от над 700 000 роби два века преди новата ера. Теракотената армия трябвало да охранява вечния покой на императора.
Но още в древността въстаници нахлуват в гробницата и изпочупват в гнева си част от глинените войници, които още носят „рани“ - дупки от сопи и боздугани.
Китайците, въодушевени от находката на селянина Янг, запретнали ръкави и през 1980 г. вече били построили музей от 3 огромни палати. В първата човек се захласва от чудесии - сребърни огледала, ритони от нефрит със златни инкрустации, парчета съхранена копринена хартия отпреди векове, истински вази от династиите Тан и Минг, за които колекционерите биха убили родната си баба.
Най-интересни обаче са „вълшебните чайници“ - хитроумни съдове с чучури, но без видима дупка за наливане на водата. Оказва се, че тя е отдолу, обаче като се обърне чайникът, не изтича. Защото вътре е разделен на принципа на скачените съдове.

Потирите за напитки пък имат по два чучура. Единият е издължен, та ако питието е топло, да изстине по пътя към устата и да не ви изгори. Другият завършва с две топченца - когато гаврътвате на екс, те спират в носа ви.
Втората палата показва теракотената армия там, където е намерена в боен строй от 17 редици. Класическо военно каре с авангард, ариергард, конници и пехотинци, всичките въоръжени. Най-отпред е бронзовата колесница, подобна на костенуркова коруба, с впряг от 8 метални коня и почти като жив кочияш. Костенурката е любима твар на китайските императори, защото се надявали да властват, колкото тя живее - 300 години.
Теракотените воини навремето били реалистично оцветени, но няколко дни след изравянето им археолозите забелязали, че въпреки консервационните усилия боите избеляват. Когато човек се вгледа в безкрайните редици, осъзнава, че всеки боец е с различни черти на лицето, прическа и дори униформа. В грънчарската работилница към музея туристът може да види и да пипне как от каменни калъпи излизат глинените фигури в различни пози и дрехи.
Главите обаче се изпичат от две части. Предната е без нос и уши, защото те заедно с мустаците придават индивидуалност на лицето. Задната пък предоставя възможност за вариации в прическите, задължително на кок или плитка. Затова на пръв поглед всеки войник има различна физиономия. Всъщност се повтарят, но рядко.
Третата част от музея показва натрошените от въстаници глинени фигури и дървените дъги, с които навремето е била покрита част от гробницата. Следващите династии водили толкова много войни, че не можели да си позволят подобно разхищение на човешки ресурс. Затова в гробниците на техните императори пак има теракотени бойци, но те са високи по 50 см, колкото градински джуджета.
Пагодата на голямата дива гъска напомня на вавилонски зикурат и е почти на същата възраст. Оттук тръгва из Китай будизмът, тук свещените книги са преведени от санскрит и хората се стичат от цялата страна, за да потърсят отговор на важни за тях въпроси. Благовонни пръчици с размер на динамитни шашки горят в жертвениците. А монасите са толкова далеч от показната театралност на Шаолин, че изрично предупреждават - не бива да бъдат снимани без тяхно разрешение. Пагодата на голямата дива гъска е изградена от сини тухли - цвета на небето. В нея се пазят ръкописите на санскрит, с които монахът Ксуангзанг е донесъл будизма в Китай.
Държавата прибира входната такса за храма, но изкачването на 13-етажната пагода се заплаща отделно и приходите отиват за издръжка на монасите.
„Каменната гора“ в Ксиан огражда храма на Конфуций.
Обителта, където мъдрецът е написал постулатите си, е Музей на калиграфията. Пълчища японци пазаруват мощно копия от древните изкусни надписи, а китайците ехидно се шегуват, че у дома си ги закачат наопаки. За да не се преиначават думите на Конфуций при преписването, той наредил да бъдат изчукани върху камък. Мраморът се залива с черно мастило, отгоре се притиска хартия и отпечатъкът е готов. Циклостил по древнокитайски!