Проклятието да
си дете звезда
Магдалена Гигова
Безогледното
желание на медии и политици да си
откраднат по късче от таланта и детството
на Крисия, Хасан и Ибрахим ни подтикна
да се обърнем назад и да видим каква е
съдбата на пеещите деца звезди, влизащи
в живота с бремето на амбиции и очаквания.
За жалост, дори когато успяват да направят
зашеметяваща кариера и като възрастни,
в тях остава нещо пречупено, защото са
лишени от детство.
Робертино Лорети
- момчето със звънче в гърлото
През 60-те
години на ХХ век звънкият дискант на
Робертино Лорети обикаля света. Казват,
че чистият му и прозрачен глас на детето
чудо се е превърнал в драматичен, не
по-малко красив баритон, който би му
отворил вратите не само към естрадната,
но и към оперната сцена. Обаче Роберто
предпочита да отглежда коне, върти два
ресторанта и пее само за удоволствие,
продължавайки да изнася
концерти пред полупразни зали. Гласът
на сина му Лоренцо е същият като неговия
в детството, но той не желае малчуганът
да повтори неговата съдба.
Плочите
на детето звезда Робертино Лорети
се продават в милионни тиражи,
а песните му „Джамайка“, „О, соле мио“
и „Санта Лучия“ звучат и до днес.
Гласовитото хлапе се ражда в Рим в
многолюдно семейство. На шест годинки
вече е солист на църковния хор, а на осем
пее всички детски партии в римската
опера. За да помага в изхранването на
семейството Робертино изпълнява
популярни песни по ресторанти и кафенета.
Там го чува датският музикален критик
Волмер Соренсен и като в приказката за
Пепеляшка се явява в ролата на добрата
кръстница. Той сключва договор с бащата
на момчето с предложението да се премести
в Копенхаген, да учи музика и да записва
плочи. Така започва световната кариера
на Лорети, който гастролира в десетки
държави и получава стотици хиляди писма
от почитатели. По-късно в интервюта
Робертино ще признае, че когато бил
тийнейджър бил подложен на сексуални
посегателства от поклоннички. Те го
причаквали в хотелската му стая,
отказвайки да осъзнаят, че той е все още
малко момче. И тогава, и сега това не му
се струва нормално и е логично да иска
да опази сина си от такава съдба. Лишено
от детство, момчето пее до изнемога,
докато гласът му започва да мутира и
това слага край на кариерата му. Бедният богат Майкъл Джексън
Дори от отвъдното
Майкъл Джексън продължава да прави
роднините си богати. Като малко момче
също е безотказна спестовна касичка за
семейството си. Той неведнъж е признавал,
че баща му го е малтретирал и унижавал
морално и физически, но с уважение се е
отнасял към дисциплината, изиграла
голяма роля за неговия успех.
Майкъл Джоузеф
Джексън е седмото от деветте деца във
фамилията. Брат му Марлон разказва, че
за да изпълни „правилно“ някакъв танц,
бащата на Майкъл го държал с главата
надолу и го налагал по дупето и гърба.
По доста „оригинален” начин родителят
приучил отрочетата си да затварят
прозореца вечер - приближавал се към
спящите деца и започвал да им крещи.
Заради това Майкъл страдал от нощни
кошмари.
За първи път изпълнителят на «Лош» проговаря за тормоза в деството през 1993 г. пред Опра Уинфри. 10 години по-късно признава и за изнасилване в ранна възраст и заплаква.
Малчуганът излиза на сцена за първи път, когато е на пет. През 1964 г. заедно с брат си Марлон се присъединява към групата The Jacksons, създадена от по-големите Тито, Джърмейн и Джеки. На осем Майкъл вече е основен солист. Децата гастролират из Америка, подгрявайки публиката в стриптийз клубове преди излизането на голите танцьорки.
След
като изпява хита I
feel good
на прочутите издатели «Мотаун рекърдс»,
песните на Джексън влизат в класацията
«Билборд», а през 1970-а я оглавяват. Майкъл
приковава погледите с необикновеното
си поведение на сцената и танците, при
които копира Джеймс Браун. През 1978 г.
гласовитото момче участва с Даяна Рос
в екранизацията на бродуейския мюзикъл
«Вълшебникът от Оз». На снимачната
площадка е съдбоносната му среща с
продуцента Куинси Джоунс. С него записва
най-известните си парчета. Първият му
албум Off the Wall излиза през 1979
г. и
от него са продадени над 20 млн. копия.
Девет сингъла от следващия албум Thriller
оглавяват красациите, а той се задържа
37 седмици на върха в «Билборд», а в самата
класация повече от 2 г. За него Майкъл
Джексън получава осем приза «Грами» и
седем американски
музикални награди. През 1985 г. албумът
влиза в
Книгата
на рекордите «Гинес» като най-продавания
в цялата история на музиката. Почитателите
на певеца купуват 26 млн. албума само в
САЩ, а по света продажбите надхвърлят
109 млн. За четвъртвековния юбилей на
«Мотаун рекърдс» през 1983 г. Майкъл
Джексън показва за първи път своята
«лунна походка», която предизвиква
масова истерия.За първи път изпълнителят на «Лош» проговаря за тормоза в деството през 1993 г. пред Опра Уинфри. 10 години по-късно признава и за изнасилване в ранна възраст и заплаква.
Малчуганът излиза на сцена за първи път, когато е на пет. През 1964 г. заедно с брат си Марлон се присъединява към групата The Jacksons, създадена от по-големите Тито, Джърмейн и Джеки. На осем Майкъл вече е основен солист. Децата гастролират из Америка, подгрявайки публиката в стриптийз клубове преди излизането на голите танцьорки.
Успехите са едно, но личният живот - съвсем друго. Изпълнителят спи в барокамера, подлага се на пластични операции за избелване на кожата, корекции на носа, брадичката и скулите с безумната идея да заприлича на идола си Даяна Рос.
Лекари потвърждават, че Майкъл си е увеличил челото, изтънил устните, променял веждите и си е направил трапчинка на брадичката, но той опонира, че само два пъти си е променял формата на носа, а останалите трансформации във външността си отдава на възрастта и строгата вегетарианска диета.
Личният му живот също се лута между самота, странност и катастрофа. Джексън се жени два пъти. Две години трае бракът му с дъщерята на Елвис Пресли - Лиса Мари, но след развода тя продължава да е най-грижовната му приятелка. Нямат проблеми и с подялбата на имуществото, защото предбрачният договор на милионерите включва дори четките им за зъби. През 1996 г. Майкъл се жени за неособено привлекателната медицинска сестра Деби Роу, която е просто утроба под наем. Тя му ражда син Майкъл Джоузеф Джексън-младши и дъщеря Парис-Майкъл Кетрин Джексън. След развода през 1999 г. певецът се сдобива с още един син, роден от неизвестна сурогатна майка - Принс Майкъл Джексън. Общото им наследство е 310 млн. долара.
Преди кончината си от предозиране на лекарства Майкъл Джексън преживява няколко срамни процеса за сексуално посегателство над деца, само първият от които му струва 22 млн. долара за извънсъдебно споразумение.
Не дават на Джуди
Гарланд да порасне
Култът към инфантилизъм у
Джуди Гарданд, поддържан от киностудията,
която я „притежава“, не й позволява да
се оформи като личност. Джуди, както и
други деца звезди от онова време
практически израства в Холивуд, а Луис
Майер е нещо като неин втори баща.
По-нататъшната съдба на певицата актриса
е класически пример за прекършен от
киноиндустрията живот.
Родена
в артистично семейство, Джуди дебютира
на 2,5 г. във водевилното шоу „Децата
Гам“ (това е истинската й фамилия).
Амбициозната
майка упорито тласка потомството си
към киното и им урежда прослушване през
1935 г. Според легендата непринуденото
държание на момиченцето прави впечатление
на собственика и Джуди Гарланд е
единствена в цялата история на „Метро
Голдуин Майер“, която подписва договор
без пробни снимки, когато е на 13 г. Тя
играе заедно с Лана Търнър, Джеки Куган
и Мики Руни, без да блести особено, докато
на рождения ден на Кларк Гейбъл не изпява
You Made Me Love You.
Музикалният й талант й осигурява ролята
на Дороти във „Вълшебникът от Оз“ и
Джуди се превръща в тотална звезда,
която според студията не бива да пораства,
за да я експлоатират възможно най-дълго.
Тя няма право да избира филмите и песните,
дори дрехите и приятелите си. Майка й
дори била длъжна да докладва на Майер
за всичко, свързано с дъщеря й. Затова
до края на живота си кафявите й очи
гледат с почуда и обида недружелюбния
към нея свят. За да може да издържи на напрежението, в началото от студиото й дават „ободряващи“ таблетки. По-късно Гарланд сама посяга към всекидневен порцион от хапчета за отслабване, за сън, за бодрост... Любимката на Америка далеч не е любимка на студиото - създава прекалено много проблеми. Жени се за „неодобрен” музикант, закъснява, боледува, изпада в нервни кризи. През 1951 г. MGM разтрогва договора си с нея. Джуди се отдава на концертна дейност, но нито емоционално, нито физически е способна да започне самостоятелна кариера. През 1969 г. умира от свръхдоза сънотворни.
На пръв поглед на Лайза Минели всичко й е наред. Майка й Джуди Гарланд има „Оскар“ за цялостно творчество, а баща й - режисьорът Винсънт Минели - даже два. Още ненавършила 3 годинки, тя пее на нюйоркска сцена с майка си. След месец се снима във филм. На пет учи степ при Фред Астер. Като истинско дете на Холивуд Лайза расне зад кулисите, на снимачните площадки, в хотелски стаи. След поредния развод на майка им доведените й брат и сестра разчитат изцяло на невръстната г-ца Минели. Тя ходи на пазар, гледа малчуганите, пази майка си от алкохола и опитите за самоубийство. Нерядко ги изхвърлят от хотела, защото нямат пари за сметката, друг път навличат всичките си дрехи и уж излизайки на разходка, се измъкват. Лайза сменя 20 училища и четирима „бащи“.
На 13 г. участва в телевизионно шоу с Джийн Кели, на 17 пее с майка си в Карнеги хол. Затова не е чудно, че след един семестър в Сорбоната Лайза решава, че ще зареже учението, за да стане актриса. Родителите й не са във възторг и тя пристига в Америка само със 100 долара. Кръстникът й Франк Синатра й изпраща 500, но тя ги връща, решила да се оправя сама. Работи на три места, снима се като модел, налага й се да нощува в Сентръл парк, но през 1964-а изгрява всестранният й талант. Слабичкото момиче поразява с огромните си очи на клоун с разбито сърце. Две години по-късно печели най-голямата театрална награда „Тони“ за участието си в мюзикъла „Флора, красивата заплаха“ на Бродуей. Още с първото си по-сериозно появяване във филм печели номинация за „Оскар“ за най-добра актриса за ролята на Пуки Адамс в The sterile Cuckoo. Световна слава Минели завоюва с „Кабаре“ на Боб Фос. И печели „Оскар“, „Златен глобус“ и наградата на Британската академия за превъплъщението си като Сали Боулс. Телевизионното шоу „Лайза със З“ й носи наградата „Еми“.
Въпреки огромния успех на „Кабаре“ Минели не успява да преодолее комплекса си за малоценност, породен от непрекъснатото сравняване с великите й родители. За зла участ следващите й два филма се провалят с трясък. Актрисата е отчаяна. Всичките си надежди възлага на ретро мюзикхола „Ню Йорк, Ню Йорк“, където се снима с Робърт де Ниро. „Дори Грета Гарбо не е понесла три поредни провала“, казва Лайза, но творбата на Мартин Скорсезе има успех.
Личният живот на Лайза е истинска катастрофа - четири неуспешни брака и няколко спонтанни аборта. А така й се иска да име дете. Цяла Америка обсъжда любовните й истории с Робърт де Ниро, Петър Селърс, Шарл Азнавур... В края на 80-те Лайза Минели е обгърната от тревожно мълчание. Медиите я споменават единствено покрай болестите и пристрастяването й към алкохола и наркотиците. Тя непрекъснато влиза и излиза от клиника. Когато не пие, работи неудържимо, но литрите твърд алкохол, хапчетата и палените една от друга цигари надделяват. Песимистите й предричат съдба като на майка й. Лайза е в критично физическо и душевно състояние, но и този път успява да изплува.
Тя никога не пее на плейбек, не използва пищни костюми и специални ефекти. Понеже далеч не съм кралица на красотата, печеля известност по друг начин. Всяко мое шоу е безкомпромисно, до пълна изнемога, разголване на моето „аз“, казва Лайза, която продължава да хипнотизира залите. За изпълнителското си майсторство тя е получила всички основни награди - «Грами», «Тони», «Оскар», «Златен глобус» и има собствена звезда на Алеята на славата в Холивуд.
Няма коментари:
Публикуване на коментар