Проклятието да си дете звезда

Магдалена Гигова

Безогледното желание на медии и политици да си откраднат по късче от таланта и детството на Крисия, Хасан и Ибрахим ни подтикна да се обърнем назад и да видим каква е съдбата на пеещите деца звезди, влизащи в живота с бремето на амбиции и очаквания. За жалост, дори когато успяват да направят зашеметяваща кариера и като възрастни, в тях остава нещо пречупено, защото са лишени от детство.

Робертино Лорети - момчето със звънче в гърлото

През 60-те години на ХХ век звънкият дискант на Робертино Лорети обикаля света. Казват, че чистият му и прозрачен глас на детето чудо се е превърнал в драматичен, не по-малко красив баритон, който би му отворил вратите не само към естрадната, но и към оперната сцена. Обаче Роберто предпочита да отглежда коне, върти два ресторанта и пее само за удоволствие, продължавайки да изнася концерти пред полупразни зали. Гласът на сина му Лоренцо е същият като неговия в детството, но той не желае малчуганът да повтори неговата съдба.

Плочите на детето звезда Робертино Лорети се продават в милионни тиражи, а песните му „Джамайка“, „О, соле мио“ и „Санта Лучия“ звучат и до днес. Гласовитото хлапе се ражда в Рим в многолюдно семейство. На шест годинки вече е солист на църковния хор, а на осем пее всички детски партии в римската опера. За да помага в изхранването на семейството Робертино изпълнява популярни песни по ресторанти и кафенета. Там го чува датският музикален критик Волмер Соренсен и като в приказката за Пепеляшка се явява в ролата на добрата кръстница. Той сключва договор с бащата на момчето с предложението да се премести в Копенхаген, да учи музика и да записва плочи. Така започва световната кариера на Лорети, който гастролира в десетки държави и получава стотици хиляди писма от почитатели. По-късно в интервюта Робертино ще признае, че когато бил тийнейджър бил подложен на сексуални посегателства от поклоннички. Те го причаквали в хотелската му стая, отказвайки да осъзнаят, че той е все още малко момче. И тогава, и сега това не му се струва нормално и е логично да иска да опази сина си от такава съдба. Лишено от детство, момчето пее до изнемога, докато гласът му започва да мутира и това слага край на кариерата му.

Бедният богат Майкъл Джексън

Дори от отвъдното Майкъл Джексън продължава да прави роднините си богати. Като малко момче също е безотказна спестовна касичка за семейството си. Той неведнъж е признавал, че баща му го е малтретирал и унижавал морално и физически, но с уважение се е отнасял към дисциплината, изиграла голяма роля за неговия успех.

Майкъл Джоузеф Джексън е седмото от деветте деца във фамилията. Брат му Марлон разказва, че за да изпълни „правилно“ някакъв танц, бащата на Майкъл го държал с главата надолу и го налагал по дупето и гърба. По доста „оригинален” начин родителят приучил отрочетата си да затварят прозореца вечер - приближавал се към спящите деца и започвал да им крещи. Заради това Майкъл страдал от нощни кошмари.
За първи път изпълнителят на «Лош» проговаря за тормоза в деството през 1993 г. пред Опра Уинфри. 10 години по-късно признава и за изнасилване в ранна възраст и заплаква.
Малчуганът излиза на сцена за първи път, когато е на пет. През 1964 г. заедно с брат си Марлон се присъединява към групата The Jacksons, създадена от по-големите Тито, Джърмейн и Джеки. На осем Майкъл вече е основен солист. Децата гастролират из Америка, подгрявайки публиката в стриптийз клубове преди излизането на голите танцьорки.

След като изпява хита I feel good на прочутите издатели «Мотаун рекърдс», песните на Джексън влизат в класацията «Билборд», а през 1970-а я оглавяват. Майкъл приковава погледите с необикновеното си поведение на сцената и танците, при които копира Джеймс Браун. През 1978 г. гласовитото момче участва с Даяна Рос в екранизацията на бродуейския мюзикъл «Вълшебникът от Оз». На снимачната площадка е съдбоносната му среща с продуцента Куинси Джоунс. С него записва най-известните си парчета. Първият му албум Off the Wall излиза през 1979 г. и от него са продадени над 20 млн. копия. Девет сингъла от следващия албум Thriller оглавяват красациите, а той се задържа 37 седмици на върха в «Билборд», а в самата класация повече от 2 г. За него Майкъл Джексън получава осем приза «Грами» и седем американски музикални награди. През 1985 г. албумът влиза в Книгата на рекордите «Гинес» като най-продавания в цялата история на музиката. Почитателите на певеца купуват 26 млн. албума само в САЩ, а по света продажбите надхвърлят 109 млн. За четвъртвековния юбилей на «Мотаун рекърдс» през 1983 г. Майкъл Джексън показва за първи път своята «лунна походка», която предизвиква масова истерия.
Успехите са едно, но личният живот - съвсем друго. Изпълнителят спи в барокамера, подлага се на пластични операции за избелване на кожата, корекции на носа, брадичката и скулите с безумната идея да заприлича на идола си Даяна Рос.
Лекари потвърждават, че Майкъл си е увеличил челото, изтънил устните, променял веждите и си е направил трапчинка на брадичката, но той опонира, че само два пъти си е променял формата на носа, а останалите трансформации във външността си отдава на възрастта и строгата вегетарианска диета.
Личният му живот също се лута между самота, странност и катастрофа. Джексън се жени два пъти. Две години трае бракът му с дъщерята на Елвис Пресли - Лиса Мари, но след развода тя продължава да е най-грижовната му приятелка. Нямат проблеми и с подялбата на имуществото, защото предбрачният договор на милионерите включва дори четките им за зъби. През 1996 г. Майкъл се жени за неособено привлекателната медицинска сестра Деби Роу, която е просто утроба под наем. Тя му ражда син Майкъл Джоузеф Джексън-младши и дъщеря Парис-Майкъл Кетрин Джексън. След развода през 1999 г. певецът се сдобива с още един син, роден от неизвестна сурогатна майка - Принс Майкъл Джексън. Общото им наследство е 310 млн. долара.
Преди кончината си от предозиране на лекарства Майкъл Джексън преживява няколко срамни процеса за сексуално посегателство над деца, само първият от които му струва 22 млн. долара за извънсъдебно споразумение.

Не дават на Джуди Гарланд да порасне

Култът към инфантилизъм у Джуди Гарданд, поддържан от киностудията, която я „притежава“, не й позволява да се оформи като личност. Джуди, както и други деца звезди от онова време практически израства в Холивуд, а Луис Майер е нещо като неин втори баща. По-нататъшната съдба на певицата актриса е класически пример за прекършен от киноиндустрията живот.

Родена в артистично семейство, Джуди дебютира на 2,5 г. във водевилното шоу „Децата Гам“ (това е истинската й фамилия). Амбициозната майка упорито тласка потомството си към киното и им урежда прослушване през 1935 г. Според легендата непринуденото държание на момиченцето прави впечатление на собственика и Джуди Гарланд е единствена в цялата история на „Метро Голдуин Майер“, която подписва договор без пробни снимки, когато е на 13 г. Тя играе заедно с Лана Търнър, Джеки Куган и Мики Руни, без да блести особено, докато на рождения ден на Кларк Гейбъл не изпява You Made Me Love You. Музикалният й талант й осигурява ролята на Дороти във „Вълшебникът от Оз“ и Джуди се превръща в тотална звезда, която според студията не бива да пораства, за да я експлоатират възможно най-дълго. Тя няма право да избира филмите и песните, дори дрехите и приятелите си. Майка й дори била длъжна да докладва на Майер за всичко, свързано с дъщеря й. Затова до края на живота си кафявите й очи гледат с почуда и обида недружелюбния към нея свят.
За да може да издържи на напрежението, в началото от студиото й дават „ободряващи“ таблетки. По-късно Гарланд сама посяга към всекидневен порцион от хапчета за отслабване, за сън, за бодрост... Любимката на Америка далеч не е любимка на студиото - създава прекалено много проблеми. Жени се за „неодобрен” музикант, закъснява, боледува, изпада в нервни кризи. През 1951 г. MGM разтрогва договора си с нея. Джуди се отдава на концертна дейност, но нито емоционално, нито физически е способна да започне самостоятелна кариера. През 1969 г. умира от свръхдоза сънотворни.

Лайза Минели - детство без детство

На пръв поглед на Лайза Минели всичко й е наред. Майка й Джуди Гарланд има „Оскар“ за цялостно творчество, а баща й - режисьорът Винсънт Минели - даже два. Още ненавършила 3 годинки, тя пее на нюйоркска сцена с майка си. След месец се снима във филм. На пет учи степ при Фред Астер. Като истинско дете на Холивуд Лайза расне зад кулисите, на снимачните площадки, в хотелски стаи. След поредния развод на майка им доведените й брат и сестра разчитат изцяло на невръстната г-ца Минели. Тя ходи на пазар, гледа малчуганите, пази майка си от алкохола и опитите за самоубийство. Нерядко ги изхвърлят от хотела, защото нямат пари за сметката, друг път навличат всичките си дрехи и уж излизайки на разходка, се измъкват. Лайза сменя 20 училища и четирима „бащи“.
На 13 г. участва в телевизионно шоу с Джийн Кели, на 17 пее с майка си в Карнеги хол. Затова не е чудно, че след един семестър в Сорбоната Лайза решава, че ще зареже учението, за да стане актриса. Родителите й не са във възторг и тя пристига в Америка само със 100 долара. Кръстникът й Франк Синатра й изпраща 500, но тя ги връща, решила да се оправя сама. Работи на три места, снима се като модел, налага й се да нощува в Сентръл парк, но през 1964-а изгрява всестранният й талант. Слабичкото момиче поразява с огромните си очи на клоун с разбито сърце. Две години по-късно печели най-голямата театрална награда „Тони“ за участието си в мюзикъла „Флора, красивата заплаха“ на Бродуей. Още с първото си по-сериозно появяване във филм печели номинация за „Оскар“ за най-добра актриса за ролята на Пуки Адамс в The sterile Cuckoo. Световна слава Минели завоюва с „Кабаре“ на Боб Фос. И печели „Оскар“, „Златен глобус“ и наградата на Британската академия за превъплъщението си като Сали Боулс. Телевизионното шоу „Лайза със З“ й носи наградата „Еми“.
Въпреки огромния успех на „Кабаре“ Минели не успява да преодолее комплекса си за малоценност, породен от непрекъснатото сравняване с великите й родители. За зла участ следващите й два филма се провалят с трясък. Актрисата е отчаяна. Всичките си надежди възлага на ретро мюзикхола „Ню Йорк, Ню Йорк“, където се снима с Робърт де Ниро. „Дори Грета Гарбо не е понесла три поредни провала“, казва Лайза, но творбата на Мартин Скорсезе има успех.
Личният живот на Лайза е истинска катастрофа - четири неуспешни брака и няколко спонтанни аборта. А така й се иска да име дете. Цяла Америка обсъжда любовните й истории с Робърт де Ниро, Петър Селърс, Шарл Азнавур... В края на 80-те Лайза Минели е обгърната от тревожно мълчание. Медиите я споменават единствено покрай болестите и пристрастяването й към алкохола и наркотиците. Тя непрекъснато влиза и излиза от клиника. Когато не пие, работи неудържимо, но литрите твърд алкохол, хапчетата и палените една от друга цигари надделяват. Песимистите й предричат съдба като на майка й. Лайза е в критично физическо и душевно състояние, но и този път успява да изплува.
Тя никога не пее на плейбек, не използва пищни костюми и специални ефекти. Понеже далеч не съм кралица на красотата, печеля известност по друг начин. Всяко мое шоу е безкомпромисно, до пълна изнемога, разголване на моето „аз“, казва Лайза, която продължава да хипнотизира залите. За изпълнителското си майсторство тя е получила всички основни награди - «Грами», «Тони», «Оскар», «Златен глобус» и има собствена звезда на Алеята на славата в Холивуд.

Как се става (легално) Мисис България

Магдалена ГИГОВА

Появата на Анита Желева-Мейзер на конкурса „Мисис Свят“ с лентата на „Мисис България“ разбуни духовете не само на естетите. Изскочи и въпросът чие е решението коя дама да ни представлява на международна сцена.

С въпроса как се става Мисис България се обърнахме към процудента Меги Савова, която е регистрирала тази марка, както държи патента на „Най-достойна омъжена българка“ и на още над 20 конкурса за красота. „Дамите, които искат да участват, изпращат по имейл снимка в цял ръст, автобиография и мотивационно писмо, в което се обосновават защо искат да участват в надпреварата и с какви благотворителни каузи ще се заемат, ако завоюват короната“, каза пред „Преса“ Меги Савова. - Обикновено от близо 200 претендентки пресяваме 15-те финалистки, които се явяват на лично интервю. Тази година бе 16-ото издание на „Мисис България“ и от световната централа, както винаги, поискаха да знаят точната дата на конкурса и да им изпратим снимки от церемонията по награждаването, а не от студио, да речем. Това се прави, за да е сигурно, че онези, които ще представляват България на световните конкурси действително са победителките. Самият конкурс протича по традиция в три тура. В първия кандидатките дефилират с тоалети, създадени специално за „Мисис България“ от известен наш дизайнер. Във втория излизат на сцената със семействата си и се представят, а в третия минават по официални тоалети. В първите години журито бе от представители на медиите, които са ни партньори, но когато на „Мисис Вселена“ се оказа, че членовете му са 46, решихме в него да влизат само победителките от минали години. Кой може да оцени повече една красива жена от друга такава“, поясни Меги. Тя е възмутена от изказванията на конкуренцията, че патентите й не важат в чужбина, защото в документите „Мисис България“ е написано на кирилица. „Е, ако патентовам „Кока кола“ на кирилица ще мога ли да я произвеждам в гаража си без проблем?! Регистрацията, която имам важиза 30 държави по света“, контрира Савова. Всяка година на българския конкурс за най-красива омъжена нашенка се избират по четири дами - „Мисис България“-Вселена, „Мисис България“-Свят, „Мисис България“-Европа“ и „Мисис България“-Милениум. „Заради скандалите, които непрекъснато съпътстват „Мисис Свят“ от години не изпращаме български представителки на конкурса. Последният пример, освен нашата Аните Мейзар, е че избраната на първо място Марина Алексейчик се оказа, че изобщо не е „Мисис Беларус“. А носителката на короната твърди, че никой не я е канил на Соломоновите острови“, дбави продуцентката, която организира още „Мисис Дама на годината“, „Мисис Баба“ и др. Вместо на „Мисис Свят“ тя изпраща победителка от българското състезание по красота на „Кралица на света“ или на „Мисис топ ъф дъ уърлд“.
„По принцип, има поне 10 международни конкурса за омъжени жени. Всеки може да позвъни в централата, да попита имат ли дрегионален директор за дадена държава и ако нямат – да плати таксата за участие и да изпрати претендетка. Но на лентата й би трябвало да пише само „България“, щом не е завоювала никаква титла у нас. Това че си е платила таксата за участие, не й дава правото да си присвоява каквото и да било звание“, категорична е Меги.
За чест на омъжените българки, които ни представят по света, досега не е имало случай някоя да не влезе поне в десетката на който и да е конкурс.
През 2003 година титлата „Мисис България“ спечели Маги Желязкова, но понеже се бои да лети със самолет, на световния конкурс „Мисис Глоуб-2004“ замина зъболекарката Румяна Маринова, придружена от Сава Цеков. Забележителното е, че и двамата се върнаха с награди. Ортодонтката стана „Мисис Глоуб“, а юристът – взе приз за най-добър регионален директор. Румяна направи впечатление не само с прекрасните си външни данни, но и с прекрасния английски и образованието си – математическа гимназия и стоматология. Освен това, за разлика от повечето претендентки, които са били модели, тя никога не бе дефилирала. За короната й допринесе и факта, че излезе на сцената с фланелка „Свобода за българските медици в Либия“, което показа политически ангажимент. От тогава Румяна е неизменно член на журито на „Мисис Глоуб“.

Елеонора Манчева през 2007 г. се окичи с короната на „Мисис Вселена“. Сред над 70 кандидатки от цял свят до финала стигнаха 20. Откакто спечели титлата брюнетката неизменно се занимава с благотворителност, като същевременно притежава собствена аптека.

Участничката в първото издание на „Сървайвър“ - Цвети Разложка оцеля в два международни конкурса. През 2009-а тя стана „Лейди Свят“ и „Лейди топмодел на света“ - титли за неомъжени дами със собствена професия и тежест в обществото. Междувременно Цвети се ожени и роди син.
Година по-късно „Мисис България-Свят“ Елена Караколева ни представи отлично като стана във Вилнюс „Мисис Европейски съюз-2010“.

Поредният успех на омъжена българка регистрира преди месец Вики Божилова, която се върна от Доминикана с короната на „Кралица на света“, изпреварвайки конкурентки от 35 държави. „Мисис България-Свят“ се яви с тоалет от собствената й марка „Алекс фешън“, кръстена на сина й Александър.

Всички носителки на титлата „Мисис България“ неизменно участват в благотворителната инициатива „Коледни ангели“ като украсяват собственоръчно елхи, които продават на търг. На 1 декември е поредното издание на добрата им кауза.

Звездите готвят с МЕТРО

Супер Любо е суперготвач

Драгомира Иванова

Готвенето - https://www.youtube.com/watch?v=DKa3wJTpm6o&feature=youtu.be

Блицът - https://www.youtube.com/watch?v=HAitDVxPbCc&feature=youtu.be

Времето, по което се срещаме с актьора Иван Матев в кухнята на МЕТРО Академията, е ракиено и той обещава, че ще сготви нещо вкусно, което става за мезе. Човек, който прави такива хубави караокета, няма да вземе да направи някой буламач, я! Супер Любо, както е по-известен Матев, пристига, въоръжен със спринцовка и лимонов сок. Ще шприцова аржентинско телешко филе и ще забърка салата с печен артишок. Поредният герой в първото кулинарно риалити в печатна медия „Звездите готвят с МЕТРО“ е и диджей, а преди време беше водещ на „Перфектната вечеря“. Затова професионално изрежда продуктите си на диригента на вечерта - шеф Юри Велев.

А те са все деликатеси: аржентинско телешко филе, пармезан, салвия, бекон, аспержи, артишок, домати чери, чушки микс, аншоа, лимони, чесън, моркови. И макар да не е привърженик на здравословното хранене, Иван отчита ползите за човешкия организъм на всеки един от продуктите. Освен че са много вкусни, аспержите например са отлични за тези, които страдат от задържане на течности. Те стимулират и укрепват функцията на бъбреците. Чудотворната билка салвия е и прекрасно градинско цвете и ако я използвате, няма никога да ви е нужен доктор. Освен че се смята за изискана глезотия, артишокът е мощен антиоксидант и е изключително полезен за черния дроб.

След като се снабдяват с покупките от МЕТРО, Матев слага престилка и шапка, двамата с шеф готвача си стискат ръцете и започва истинско готвене по мъжки. Най-напред Иван подхваща телешкото, което е мозък по думите на майстора. Измива го, подсушава го и прави няколко бързи актьорски разреза по повърхността му. Вкарва в тях по скилидка чесън, парченца моркови, аспержи и бекон, както и няколко зрънца черен пипер. През цялото време, докато джурка виното с горчицата, говори. Казва, че той е царят на кухнята вкъщи, а жена му Гери перфектно реже картофите. Обяснява, че често импровизира край печката. „Дори от кебапчета и кюфтета може да стане романтична вечеря или като понарежеш салама на сърчица. Важно е да се подходи към ястието с любов. Така ми е казвала майка ми, тя е моят учител в кухнята“, разказва Матев, докато инжектира вино и горчица със спринцовка от няколко страни в месото. След това известният като Супер Любо мъж лапва парче бекон, отпива от червеното вино на МЕТРО - от слънчевите калифорнийски лозя. Все пак му трябва енергия, защото работа го чака, а и признава, че е чревоугодник, не може да устои на деликатесите на МЕТРО. И заедно с шеф Велев слагат основното ястие в големия конвектомат на кухнята, който ще го изпече за броени минути.

Актьорът признава, че докато любимата му се хвърля повече на зеленчуци, самият той е голям чревоугодник. Обича да радва небцето си със синьо сирене, грозде, парче ябълка и чаша вино. „Вкъщи ядем неща, които са ни вкусни, не робуваме на тема здравословно хранене. Ето сега например, преди да дойда, хладилникът празен, отскочих до МЕТРО срещу нас, купих невероятни джоланчета, приготвих и хапнах с удоволствие. Оставих и на Гери, докато се грижи за бебка, която е на година и пет месеца и в момента е с температура.

Във всеки случай Иван знае много неща. Например, как да нареже наведнъж всички чери домати за салатата с печен артишок. Показва на кулинарния си партньор, като подрежда черитата между две чинии и минава с нож между тънкия процеп. Готово! Доматите са разполовени с едно движение. Знае и че стеблата на артишока се режат на около 5 см от основата на сърцевината. Разрязва зеленчука по дължина и намазва с лимон, за да не покафенее. Пълни голяма купа със студена вода и изстисква сока на единия лимон. Нарязва другия лимон на две и предвидливо го заделя. Важното при тази салата е да се отстранят твърдите листа с остър нож и да се оставят само крехките светлозелени листенца от сърцевината. Слага се лъжичка в средата на лилавия цвят на растението и се отстранява внимателно, като се завърта лъжичката. Отново се намазва с лимон и се отстранява твърдата кожица. Суперготвачът лапва отново парче крехък бекон от МЕТРО и си спомня, че като малък е бил ящно дете. И сега си е такъв! Похапва, облизва пръсти и тананика нещо на френски.

С помощта на шеф Велев диджеят разрязва артишока на половинки и четвъртинки и го потапя в купата с вода и лимонов сок. Слага водата в голяма тенджера и щедро добавя количество бял винен оцет. Оставя го да заври и пуска артишока за 15-18 минути, за да омекне. Докато се вари, добавя в голяма купа доматите, овкусява и полива със зехтин и малко лимонов сок. В същото време шеф Велев слага малко зехтин и чесново пюре в друга купа, прибавя сварения артишок и овкусява със сол и пипер. Кулинарите изпекоха артишока до златисто на добре сгорещен тиган, покриха с домати и аншоа и поръсиха с магданоза и прясно изцеден лимонов сок.

Любовта на мъжа не минава през стомаха, заявява Ванката. „За да се влюбя, трябва да съм интелектуално предизвикан, и то много. Трябва да има топлина, очи… Жена ми ми е поднасяла перфектна вечеря. Прибирам се вкъщи, навсякъде е тъмно, но изведнъж нещо просветва в кухнята и след малко оскъдно облечена жена ти сервира масата. Беше страхотно, имаше свещи... много романтично. Гери прави и страхотна мусака!“, казва кулинарният герой и завършва с вица: „Жената трябва да прави 70 неща - мусака и 69.“

Певицата Прея: От седем години не съм виждала майка си

Фамилията й – Осасей означава „Господи, направи това за мен“

Магдалена ГИГОВА

Цялото й име е Прея-Ейрин-Комфорт Рекс Осасей и допреди година беше просто екзотична участничка в музикално риалити. Днес Прея e родуцирана от компанията на Графа, а за 20-годишното момиче от „Люлин“ се говори като за изгряваща звезда. В кафенето, където се срещаме, певицата приковава погледите с палтото си, съшито от различни парчета плат като американско сватбено одеяло, а когато го сваля, се оказва, че отдолу е по тънък гащеризон с голи рамене. Сякаш навън е 30, а не 3 градуса. „Колкото и парадоксално да е, аз не чувствам студа. А би трябвало да е обратното“, казва Прея, откъдето следва първият въпрос от разговора.

• Прея, често казваш, че си парадоксална личност - само за отношението ти към студа ли се отнася?
• Трудно ми е да се поставя в рамка, но съм едновременно много любознателна и трудолюбива и доста мързелива. Слава богу, при работата недостатъците и качествата ми се срещат в златната среда. Хората от „Монте мюзик“, с които работя, ме побутват. Нещо, от което имам нужда. Също така уж съм артистична натура, но заедно с това съм практична.
• Каза, че те понамързява. Затова ли реши да не учиш музика?
• Когато ходя по участия и записи, аз не се чувствам като на работа, което е страхотно. Но ми се налага да полагам повече усилия, за да науча нещо, което не ми е най-най на сърцето. Не записах да уча музика, защото, с цялото ми уважение към педагозите, забелязвам тенденция вокалистите да излизат като по калъп. И то малко остарял. На мен ми се искаше да си запазя автентичността.
• В последното ти парче „Нюанси“ не ти ли казват, че пееш малко като Белослава?
• Уау! Точно обратното е. Белослава има нежен и мек тембър и леко излива вокала, докато аз „бутам“ много с повече динамика.
• Може би защото музиката се лее небрежно и леко, колко време го работи това парче?
• Доста! Истината е, че в началото имах затруднения, защото е трудно за изпълнение. Куплетите са нежни и меки, но бързи, а в припева има повече динамика и превключването е трудно.
• „Колко ще отнеме? Ден или година“ (цитат от парчето „Нюанси“ - б.а.), за да повярваш, че си успяла?
• Аз много се радвам на всичко, което ми се случва досега, но далеч не смятам, че съм постигнала кой знае колко. Има още много, докато се превърти играта, което всъщност е супер! Няма да е ден, нито година...
• Прея от молитва ли идва (prayer - англ.)?
• Точно така, но малцина се сещат.
• А останалите ти имена?
• Ейрин е на баба Ирина, Комфорт е нигерийската баба, Рекс е баща ми, а Осасей е фамилията му. Майка ми ми е казвала и значенията на всички тези имена. Ирина е мир, Комфорт е ясно, Рекс е крал, а Осасей означава „Господи, направи това за мен“.
• Е, не можеш да се оплачеш, човекът се е постарал. Със самото си появяване стана интересна с няколко неща. Например не беше виждала майка си от 6 години.
• Вече са седем. Майка ми замина на работа в Кипър, за да може да ме издържа и да изплаща ипотеката на апартамента ни в „Люлин“. Нейният брат ми стана настойник и се грижеше за мен. Ние си говорим по много пъти на ден, но общуването по вайбър и скайп не е същото. Физическият контакт ми липсва. А и има доста неща, които не ми е комфортно да й споделям по телефона, така че имаме да наваксваме още. Сигурно има някакъв промисъл да не можем да се видим. Вероятно имаме да научим някакви уроци, но много пъти сме били на косъм да се видим. Това лято дори имах билет за Кипър и пак не се случи.
  Истината е, че в най-трудните си години на съзряване бях сама. Още повече, майка ми ме е отгледала, тя ми беше и майка и татко. Така че отношения са още по-близки, отколкото в стандартните семейства.
• 

  
  

  

   
• Не поддържаш ли връзка с роднините на баща ти в Нигерия?
• Баба Комфорт преди няколко години пожела да се свърже с мен. Но дори да се видим, аз не знам как ще си общуваме с нея. Дано някой от семейството говори английски. Много ми се иска да я видя, но сме много далеч, връзката е скъсана. Вярвам, че един ден ще се случи, когато трябва.
• Значи си вярваща?
• Нашите са много вярващи, затова са ме кръстили Молитва. Аз съм им много благодарна, защото съм сигурна, че името ми носи късмет. Понеже всичко, което много силно искам и е добро за мен, се получава. Дори без да полагам неистови усилия, дори когато стремежите ми изглеждат неизпълними. Хубаво ми е да вярвам, че има нещо общо с името ми. Аз съм вярваща. Просто във всяка от официалните религии има много истина, но и много изопачаване в посока на комерсиалното.
• Преди година каза, че си имала трудно детство в „столичното гето „Люлин“. Измъкна ли се оттам?
• Не! При мен всичко си е същото.
• Съседите сега не се ли гордеят с теб - дават те по телевизията, общуваш си с Графа...
• Някои се радват, но други се бяха обидили заради спекулацията с „гетото „Люлин“, която се получи. Но аз не си измислям, говоря въз основа на случки, които съм преживяла.
• В училище трудно ли ти беше? Децата са жестоки към различните.
• Наистина са жестоки. До навлизането в пубертета бях много крехко създание, тънкообидно. Всеки ден се прибирах и плачех на майка си заради подигравки. И майка ми всеки ден се опитваше да възпита у мен резистентност към несъстоятелните обиди, защото повечето от тях наистина бяха такива. Не знам точно кога, но в един момент ми прищрака и започнах да възприемам всичко с ирония, дори да се забавлявам, и когато видяха, че не ме нараняват - престанаха.
• Баща ти е загинал при катастрофа, когато си била бебе на 11 месеца. Какво ти разказва майка ти за него?
• Двамата са се запознали в Гърция, където майка ми е работила, а татко е бил студент по право. От това, което ми разказва, той е едва ли не божество. Били са заедно няколко години, родило им се е детенце, много са се обичали. Дълго време бях скептична и се чудех дали не ми разказва само хубави неща за него, защото смята, че така е добре за мен. Но вече й имам доверие. Защото до ден днешен, когато майка ми говори за баща ми, очите й светят. А са минали 20 години! Той е бил голямата й любов. (Очите на Прея се насълзяват и тя притеснено ги избърсва.)
• Заради това ли вярваш в голямата любов?
• Разбира се, но още не съм я срещнала.
• Не се ли боиш, че някой ще те ухажва, защото си известна?
• Избягвам да се сближавам с такива хора. Аз винаги съм имала много приятели, за което съм им изключително благодарна. И са същите както преди няколко години. Дори ми стана малко гадно, че някои от тях са очаквали да скъсаме връзката си и аз да се променя. Но аз ги изненадах! Правим същите глупости, ходим по същите крайно непрестижни, меко казано, заведения. Там ми е най-приятно и се чувствам най в свои води. За разлика от префърцунените клубове, освен ако не ми се налага да ходя по работа.
• Каква музика правиш сега - тази, която искаш, или онази, която продуцентите смятат, че ти приляга?
• Нещо между двете. Със сигурност съм удовлетворена от хубавата според мен музика, която правя. Аз изключително се доверявам на целия екип на „Монте мюзик“, имам адски много да се уча от тях. Все повече осъзнавам, че някои неща, свързани с мен, те ги разбират по-добре. Знаят какво искам, преди да съм го осъзнала. Парчето „Нюанси“ е пример за симбиозата и телепатията, която развихме за годината, в която работим заедно.
• Славата не те ли връхлетя малко внезапно? Вече имаш роля и в „Човекоядката“ в Малък градски театър зад канала. При това „играеш заглавието“.
• Не е в прекомерни количества, ами си е супер! Все още се возя в метрото. През половината време дори необезпокоявана. През другата половина мили хора ми казват приятни думи. Надявам се, смело и наивно, да не ми се случи да усетя лошата страна на известността.
• Как се отнасят в театъра към теб?
• В театралната студия в училище бях играла много дълго време и си мислех, че ще е същото. Дори и един процент прилика няма. На мен ми харесва да бъда на сцена, но и двете сцени - театралната и музикалната, се оказа, че нямат нищо общо. Хубавото е, че нямам сценична треска. На премиерата на „Човекоядката“ се подхлъзнах и паднах. Опитах се да го замажа, сякаш така трябва, но публиката разбра, а актьорите умряха от смях.

Преди да отида, бях сигурна, че ще се справя блестящо. Но сега съм убедена, че нямам дори наченки на актьорско присъствие. Дори с моите пет реплики. На фона на тези много добри актьори не пасвам. Иначе много им благодаря, защото разчупиха леда, отнесоха се много готино с мен, помагат ми с конкретни сценични техники. Ако не бяха те, щеше да ми е още по-спънато. Не искам да бъда криво разбрана. Много ми е приятно в „Човекоядката“, но не се чувствам на тяхното ниво. Тези актьори и тази постановка заслужават по-добра човекоядка.

-Ти си яркият пример, че в едно музикално риалити не е важно да победиш, а да те забележат. Какво е мнението ти за тези формати? Ти си се явявала и в „Х-фактор“, и в „Музикална академия“.

- Много ми е тъжно, че ще го кажа, но навсякъде, освен в България, тези музикални формати са гигантски трамплин. По света победителят става суперзвезда, работи с най-добрите, продължава да се развива и в един момент се забравя, че е бил №1 в риалити. Докато у нас пет години след като си победил, продължаваш да си онзи, който се класира първи и много малко отгоре. Това не зависи от самия артист. Аз симпатизирам на почти всички спечелили във форматите у нас. И в същото време не знам къде по трасето се къса нишката и не се стига до заслужения ефект. Иначе на мен лично ми беше много забавно да участвам. Особено в първия - в „Х-фактор“, защото, честно казано, идеята ми за втория - „Музикална академия“, беше да се запозная с „Монте“ и те с мен. Както и стана.

Но за „Х-фактор“ се явих на шега. Бях в 10-и клас, висях си във Фейсбук и видях отстрани реклама на риалитито. Аз съм голям почитател на музикалните формати, но не на българските. Казах си „О, Х-фактор“ у нас, защо да не се явя.“ Тогава въобще не можех да пея и се чудя как някои хора са забелязали потенциал у мен. Но оттам всичко се задвижи, запознах се с един приятел - Любо, с когото направихме група.

Все още ли учиш реклама в НБУ?

• Уча си я. Нали казах, че съм много прагматична и това е моят „план Б“. Ако не мога да се занимавам с музика, ще бъде с реклама. За жалост не мога да рисувам. Но много искам да правя дрехи и бижута. Засега се задоволявам да си преправям разни неща и да им придавам от моята индивидуалност.
• Как си представяш себе си след 10 години?
• Не искам да си го представям! Дори за догодина не правя планове. Искам да е приключение, неизвестност и да е приятно!
• Пожелавам ти го!

Лексикон

Какво пиеш в любимите ти непретенциозни заведения?

„Блъди Мери“

Спортуваш ли?

Ходя на фитнес.

Любима храна?

Картофи - всякакви!

Ксиан –теракотената армия

В древната китайска столица Ксиан за първи път са използвали книжни пари със златно покритие. Оттук тръгва и Пътят на коприната преди 1300 години. По онова време той минава за най-космополитния град. Там преди повече от 13 века са живели над 2 млн. души - китайци, араби, евреи, индийци, тюрки и други, в идеално проектирано селище с прави улици, обособени квартали, пазари и дори махала с червени фенери. От фреските в императорските гробници се вижда, че нравите са били свободни, а щедри пазви са надничали от деколтетата на дамите.

Днес Ксиан е „малък“ китайски град - близо 8 млн. души. Но всеки ден жителите му набъбват поне с милион от туристите, дошли да видят второто Осмо чудо на света (нали първото - Великата стена, е пак в Китай) - армията от теракотени воини, която бди над вечния покой на своя император.
През 1974 г. селянинът Янг пуска кофа в герана за вода, а изважда глава. Така открива цяла армия от над 8000 войници в естествен ръст, всеки с различна физиономия. До кончината си през 2008-а г-н Янг всеки ден раздава автографи в музея на Ксиан върху скъпи албуми. От всеки 100 юана за подписа му 30 отиват в неговия джоб (6 юана са 1 долар). Случайната му находка превърнала западналото земеделско градче в туристически център.
Причината е, че тук се намира гробницата на императора Чин Шихуанг, строена цели 37 години от над 700 000 роби два века преди новата ера. Теракотената армия трябвало да охранява вечния покой на императора.
Но още в древността въстаници нахлуват в гробницата и изпочупват в гнева си част от глинените войници, които още носят „рани“ - дупки от сопи и боздугани.
Китайците, въодушевени от находката на селянина Янг, запретнали ръкави и през 1980 г. вече били построили музей от 3 огромни палати. В първата човек се захласва от чудесии - сребърни огледала, ритони от нефрит със златни инкрустации, парчета съхранена копринена хартия отпреди векове, истински вази от династиите Тан и Минг, за които колекционерите биха убили родната си баба.
Най-интересни обаче са „вълшебните чайници“ - хитроумни съдове с чучури, но без видима дупка за наливане на водата. Оказва се, че тя е отдолу, обаче като се обърне чайникът, не изтича. Защото вътре е разделен на принципа на скачените съдове.

Потирите за напитки пък имат по два чучура. Единият е издължен, та ако питието е топло, да изстине по пътя към устата и да не ви изгори. Другият завършва с две топченца - когато гаврътвате на екс, те спират в носа ви.
Втората палата показва теракотената армия там, където е намерена в боен строй от 17 редици. Класическо военно каре с авангард, ариергард, конници и пехотинци, всичките въоръжени. Най-отпред е бронзовата колесница, подобна на костенуркова коруба, с впряг от 8 метални коня и почти като жив кочияш. Костенурката е любима твар на китайските императори, защото се надявали да властват, колкото тя живее - 300 години.
Теракотените воини навремето били реалистично оцветени, но няколко дни след изравянето им археолозите забелязали, че въпреки консервационните усилия боите избеляват. Когато човек се вгледа в безкрайните редици, осъзнава, че всеки боец е с различни черти на лицето, прическа и дори униформа. В грънчарската работилница към музея туристът може да види и да пипне как от каменни калъпи излизат глинените фигури в различни пози и дрехи.
Главите обаче се изпичат от две части. Предната е без нос и уши, защото те заедно с мустаците придават индивидуалност на лицето. Задната пък предоставя възможност за вариации в прическите, задължително на кок или плитка. Затова на пръв поглед всеки войник има различна физиономия. Всъщност се повтарят, но рядко.
Третата част от музея показва натрошените от въстаници глинени фигури и дървените дъги, с които навремето е била покрита част от гробницата. Следващите династии водили толкова много войни, че не можели да си позволят подобно разхищение на човешки ресурс. Затова в гробниците на техните императори пак има теракотени бойци, но те са високи по 50 см, колкото градински джуджета.
Пагодата на голямата дива гъска напомня на вавилонски зикурат и е почти на същата възраст. Оттук тръгва из Китай будизмът, тук свещените книги са преведени от санскрит и хората се стичат от цялата страна, за да потърсят отговор на важни за тях въпроси. Благовонни пръчици с размер на динамитни шашки горят в жертвениците. А монасите са толкова далеч от показната театралност на Шаолин, че изрично предупреждават - не бива да бъдат снимани без тяхно разрешение. Пагодата на голямата дива гъска е изградена от сини тухли - цвета на небето. В нея се пазят ръкописите на санскрит, с които монахът Ксуангзанг е донесъл будизма в Китай.
Държавата прибира входната такса за храма, но изкачването на 13-етажната пагода се заплаща отделно и приходите отиват за издръжка на монасите.
„Каменната гора“ в Ксиан огражда храма на Конфуций.
Обителта, където мъдрецът е написал постулатите си, е Музей на калиграфията. Пълчища японци пазаруват мощно копия от древните изкусни надписи, а китайците ехидно се шегуват, че у дома си ги закачат наопаки. За да не се преиначават думите на Конфуций при преписването, той наредил да бъдат изчукани върху камък. Мраморът се залива с черно мастило, отгоре се притиска хартия и отпечатъкът е готов. Циклостил по древнокитайски!

3-те вина, които опияниха света през 2014 година

От 1988 г. насам сайтът „Винен наблюдател“ (Wine Spectator - англ.) класира всяка година стоте най-хубави вина от цял свят с помощта на хиляди сомелиери и експерти, които пишат за гроздовите еликсири. Тазгодишната винена листа топ 100 включва произведенията на винари от 14 държави и 3 американски щата. Калифорния, Франция и Италия отново играят главните роли, както през изминалите години. Но този път с нетипични съчетания от сортове.
Редакторите на сайта са изпи(та)ли повече от 18 000 различни вида вино, докато подредят класацията си от провокиращи мисълта напитки. До финала са стигнали 5400 бутилки, оценявани по качество, стойност и наличност. През 2014 г. нито едно вино не е постигнало максималните 100 точки, но пък средната оценка е висока - около 93 точки, а приблизителната цена - 47 долара. Много от премираните вина са произведени в малко количество, обаче от „Винен наблюдател“ се застраховат, че тяхната класация не е списък за пазаруване, а по-скоро наръчник за производители.

1. Dow's
Порто 2011 г., 99 точки, цена 82 долара, производство 5000 каси

Край селцето Пиняо в долината на река Дуро върху слънчеви скални тераси растат едни от най-красивите лозя на Португалия. Това е родината на портото - десертно вино, което идва от вековете с богатия си аромат и червена сладост. През последните две десетилетия се наблюдава възход на трапезните еликсири от долината на Дуро и портото е изтласкано на заден план, но през 2011 г. се завръща със страшна сила. С реколтата от тази година местните винари удрят джакпота с грозде със забележителни качества. А лозарите твърдя, че то е най-доброто от 50 години насам. 25 различни вина от него събират по над 95 точки по скалата на „Винен наблюдател“.

Най-много точки през 2014 г. си спечели портото на Dow - символ на модернизацията на винопроизводството в Дуро. То не е прекалено сладко, а отличното сцепление между алкохола и танините е предпоставка за дългия му живот. Виното е произведено от семейство Симингтън, което прави порто от 1882 г. и е най-едрият земевладелец в Дуро с около 2400 декара, разделени по различни сортове. 40 на сто от виното е от сорта турига франка, откъдето идват копринените плодови аромати. 36% от сорта турига насионал дават мощност и структура, а дълбокият цвят се дължи на 10-те процента от сорта сусао. Останалото идва от стари лози в смесени насаждения. Собственикът Чарлз Симингтън управлява лозята и избите, а петима негови роднини решават какво да бъде съотношението на различните сортове. Ферментацията започва в открити плитки гранитни басейни, сокът се източва в цистерни от неръждаема стомана, за да ферментира още два до три дни. Добавят натурална гроздова ракия, за да спре ферментацията и да се съхрани плодовият аромат, в резултат на което алкохолът е 20 градуса. Виното отлежава 18 месеца преди бутилирането.  От произведените 5000 каси 2000 са изнесени в САЩ

Dow е една идея по-сухо от останалите видове порто, с по-малко остатъчна захар. Мускулести, компактни танини поддържат аромата на черни плодове, шоколад и подправки в един почти безкраен послевкус. Това вино наистина е едно модерно порто. Изчакайте най-малко до 2020 г., за да се разгърне виното в пълния си блясък, въпреки че ще живее много, много по-дълго. Тъй като плодовият аромат, сладостта, танините и алкохолите се развиват, те ще достигнат връхната точка на хедонизма си в зрялата възраст на портото. Комбинацията от мощ, качество и справедлива цена прави това вино победител в класацията.

2. Shiraz McLaren Vale Carnival of Love
Шираз 2012 г. , 95 точки, цена 75 долара, производство 4729 каси

 

 

Собствениците на австралийската винарна „Молидукър“ Спарки и Сара Маркъс се стремят да правят вино за широките народни маси - смели вкусове, кадифена текстура и нещо, което те наричат „плодово тегло“ - нотка, оставаща върху езика. Спарки и Сара са уважавани винопроизводители в родината си. Те успяват да оцелеят след един банкрут и създават „Молидукър“ - едно от най-популярните австралийски вина в САЩ. От 2006 г. насам червеното „Карнавал на любовта“ е шестото им вино, което попада в топ 10 на „Винен наблюдател“. То е създадено от подбрани гроздове шираз и е завършило ферментацията си в чисто нови дъбови американски бъчви.

Вкусът му е жилав, гъвкав и изразителен с нотки на червени горски плодове, черна череша и кардамон в плътен форсиран пакет. Финалът му показва уравновесеност. Ще достигне върха си през 2022 г.

3. The Chryseia

Дуро Крисия 2011 г., 97 точки, цена 55 долара, производство 2400 каси

The Chryseia е специален проект от 1998 г. на споменатата вече фамилия Симингтън (виж портото, класирано на първо място) и на бившия собственик на Château Cos-d’Estournel Бруно Пратс. Идеята им била да създадат изключително вино от висок клас от най-добрите лозя на долината Дуро. Chryseia от 2011 г. е тяхното най-високо оценено вино, което ще търпи още трансформации в търсенето на баланса между мощ и финес. То е плод на най-добрата реколта в региона от поколения насам - купаж от два местни сорта: турига насионал и турига франка, отлежало в 100 процента нови френски дъбови бъчви.
Резултатът е елегантно и монолитно червено вино с чист и силен вкус с нотки на мекота от концентрирания аромат на червена слива и малина с добавени тъмни нюанси от касис. Послевкусът е с дъх на черна маслина, шоколадови и хлебни нотки, подкрепени от танини. Завършекът му е с нотки на шисти и бял пипер. Най-добре е да се изпие през 2016 г.

Останалите до Топ 10

4. Quinta Do Vale Meão

Дуро 2011 г., 97 точки, цена 76 долара, производство 2300 каси

5. Clos des Papes

Шатоньоф дю пап 2012 г., 97 точки, цена 135 долара, производство 6000 каси

6. Leeuwin

Шардоне от Маргарет ривър 2011 г., 96 точки, цена 89 долара, производство 600 каси

7. Castello di Ama

Кианти класико 2010 г. 95 точки, цена 52 долара, производство 8000 каси

8. Concha y Toro

Каберне совиньон 2010, 95 точки, цена 125 долара, производство 10 100 каси

9. Château Léoville Las Cases

Сен Жюлиен 2011, 95 точки, цена 165 долара, производство 8 330 каси

10. Brewer-Clifton

Пино ноар Сатна Рита хилс 2012 г., 94 точки, цена 40 долара, производство 1226 каси
Още за класацията на http://2014.top100.winespectator.com/wine/10-leoville-las-cases/