Андрей Ляпчев въздиша по Виола Каравелова

Съпругата му Констанца му изневерява с апаш

Магдалена Гигова

Безнадеждната любов на бъдещия министър-председател на България Андрей Ляпчев към по-малката дъщеря на Петко и Екатерина Каравелови - Виола, така го разтърсва, че политикът минава под венчило чак на 45 години и не случва на жена.

В първите години на ХХ век, когато въздиша по изисканата Виола Каравелова с теменужени очи, Ляпчев е катастрофално беден, макар и изключително талантлив, журналист. Приятелите му си спомнят, че спи в редакцията на вестник „Пряпорец“, защото няма къде да живее, и се храни само ако някой му заеме 50 ст. за чорба. Смелост обаче не му липсва. Влюбеният се престрашава и иска от госпожа Каравелова ръката на Виола. Достолепната дама знае, че кандидат-женихът боготвори Петко Каравелов, но му отказва, защото желае охолна сигурност за дъщерите си, които успява да отгледа с цената на много лишения. В своя дневник от 1901 г. Екатерина Каравелова пише: „Дойде Ляпчев развълнуван, с подути очи. Помислих, че някой ще да е умрял. Обясни ми несвястно, че не бил спал цяла нощ и макар да не притежава никакви парични, обществени условия, след безсънна нощ намира кураж да изкаже лудото си решение да иска Виола. Целуна ми ръка и обяви да остане това в тайна между нас двамата. Изненада ни дава животът всеки ден…“

Двадесет години по-късно Ляпчев нарича тази своя постъпка „безумна“, тъй като не е бил достоен за дъщерята на своя кумир Петко Каравелов. Когато иска ръката й, Виола също не го иска за съпруг, защото се чувства чужда на грубата българска действителност след обучението си в Русия. Тя е омъжена насила от майка си и се развежда със скандал - съпругът й проиграва цялото им имущество на карти и има дете от друга жена. Когато е на 37 г., Виола се влюбва в журналиста с леви убеждения Йосиф Хербст и двамата сключват брак. Като приятел на фамилията, Андрей Ляпчев присъства на сватбата им и помага както може на дъщерите на своя патрон Петко Каравелов. Като вещ политик той предвижда, че след атентата в черквата „Света Неделя“ през 1925 г. ще започнат репресии и изпраща хабер на Виола да замине със съпруга си в чужбина, защото за свободомислещите люде настават тежки времена. Йосиф Хербст отказва и продължава да громи във вестниците си правителството на Александър Цанков, докато един ден е арестуван и „изчезва безследно“. Андрей Ляпчев е единственият от съратниците на Каравелов, който не обръща гръб на Виола, която обикаля институциите да търси мъжа си. Той е до нея дори след като окончателно губи разсъдъка си и със снимка на Йосиф Хербст на ревера броди по улиците и пита минувачите дали не са го виждали.

След отказа на г-жа Каравелова да му даде дъщеря си младият Андрей Ляпчев се потапя в

политиката като противоотрова на любовта

Роденият през 1886 г. в днешна Македония български държавник учи в прочутата навремето Солунска гимназия, но влизайки в новосъздадената ВМРО, напуска училище и отива в Пловдив, за да участва в Съединението. Там се сближава със Захарий Стоянов. Андрей слуша лекции по икономика и история в Цюрих, Берлин и Париж, но така и не успява да вземе диплома. Говори френски, немски, турски и руски език. За близо 30-те си години в политиката той три пъти става министър-председател на България (в периодите 1926-1928, 1928-1930 и 1930-1931 г.).

Началото на кариерата му е като отговорник за данъците във финансовото министерство по време на правителството на Каравелов (1902 г.). Тогава Ляпчев премахва десятъка. Той става министър на земеделието и търговията в кабинета на Александър Малинов през 1908 г., а през 1910-а при същия премиер оглавява финансите. През 1912 г. обаче подава оставка, за да се запише доброволец в Балканската война.

Личният му живот обаче е пълна катастрофа

Под натиска на съпартийците си, които твърдят, че един български министър не може да бъде ерген, Андрей Ляпчев се жени на 45 години през април 1911 г. във Виена. Церемонията е в руската църква пред четирима свидетели. Съпругата му Констанца, която е на 24, не само демонстративно не го зачита, ами още в първите години от брака им започва открито да му изневерява и го замесва в пикантен скандал. А на пръв поглед изглежда изключително подходяща за жена на изявен политик. Тя е дъщеря на тревненския чорбаджия Георги Петрович Чохаджията, изключително образована и интелигентна. През Балканската и Междусъюзническата война Констанца е медицинска сестра, а след това активна общественичка. Дълги години е подпредседател и председател на Съюза за закрила на децата. По нейна инициатива за първи път през 1927 г. се чества 1 юни. В края на 20-те години на ХХ век г-жа Ляпчева поставя за първи път пред Обществото на народите (днешната ООН) въпроса за приемане на конвенция за борба с трафика на жени. Тя е радетел и на една друга конвенция - за наказателни мерки срещу родителите, които бият децата си. На целия този привидно ведър фон „благонравната“ съпруга се оказва свидетелка на позорен съдебен процес.

Полицията залавя банда крадци, които обират сейфове в домовете на известни фабриканти. Един от тях - Чекани от гара Левски, се оплаква в полицията, че е олекнал със златни наполеони, пендари, бижута и 2 млн. лева в брой. Апашите са заловени след няколко дни. При разпитите един от тях - Тинко Симов, развързва език. Признава, че и преди е тарашил домове на богаташи, като е научавал в леглото от съпругите им къде държат имането си. Състоятелните дами отрупвали със скъпи подаръци жиголото крадец. Историкът Панайот Стойчев разкрива, че сред  любовниците на Тинко Симов била и Констанца Ляпчева. Той често нощувал при нея, когато мъжът й отсъствал по държавни дела. През 1926 г. Ляпчев за първи път става министър-председател на България. При едно от любовните посещения на Тинко изчезва скъп златен пръстен с брилянти. Констанца така и не си го получава обратно след процеса срещу Симов, защото той вече го подарил на оперетната певица Тинка Краева. Освен бижуто на премиершата тя получава от щедрия крадец още 12 жълтици и други бижута на обща стойност близо 10 млн. лева, свидетелства историкът.

Скандалът е чутовен! Оказва се, че докато е дарявал с ласки жената на премиера, Тинко Симов е успял да задигне и 2 млн. лева от богаташа Христо Стойнев, след като омаял шавливата му съпруга. Андрей Ляпчев прави дискретно проучване как криминален тип е успял да стигне до жена му. Оказва се, че чаровният крадец и съучастникът му Дочо си правели списъци със заможни съпруги, известни с фриволния си нрав. Така в мрежите им попаднала и Констанца. Обществена тайна било, че на седмата година от брака си с Андрей тя заминава за Франция с любовник на име Краварев. Когато свършват парите, блудната съпруга се завръща, сякаш нищо не се е случило. А вестниците се забавляват да осмиват политика, който не може да озапти собствената си жена. Рогоносецът обаче дори не отваря дума за развод, макар да е публично опозорен. Пред журналистите, които не му спестяват и неприятни лични въпроси, политикът цитира „Книга на Еклесиаст“: „Жената е мрежа. Сърцето й е примка. Ръцете й са окови.“
Че съпругата му е голяма беля, а бракът е обречен на провал, става ясно още на сватбеното им пътешествие през Венеция, Рим, Париж, Берлин, Виена… Младоженците се забавляват, а Констанца мърмори, че съпругът й като Попивко-Папкин събира всяка квитанция. Оказва се, че е бил прав. Малко след медения месец политическите му противници го обвиняват, че е платил воаяжа с народни пари, но той ги оборва с документи.

Завещава имотите си на БАН

Може би ако Андрей Ляпчев и Констанца имаха деца, животът им щеше да се стече другояче, твърдят близки до семейството. Нафуканата мома до кончината на съпруга си е убедена, че тя е аристократка, а той стои по-долу от нея. Звучи сензационно, но двамата дори нямат собствен дом. Чак през 1923 г. политикът тегли кредит и купува къща на ул. „Кракра“. В завещанието си той изрично записва, че съпругата му получава всичко, но след нейната смърт цялото му имущество ще стане „обща собственост на Българската академия на науките и Българското икономическо дружество“. Единствената скъпа вещ в къщата е роялът, на който понякога Констанца свири за удоволствие.

Дизайнерът София Борисова, трикратен носител на „Златната игла“:

Обичам да обличам тези момичета

- София, тази седмица твои модели се появиха в италианските издания на „Вог“ и „Амика“. Как стана това?

- В една агенция в Милано от дълги години работи българинът Рики Рашков. Той хареса моите неща и предложи на марката за биопродукти за коса „Меда вита“ аз да направя тоалетите за моделите, които ги представят в списанията. Наложи се страшно бързо да се организирам. Изпратиха ми концепция как трябва да изглеждат облеклата и аз спешно ги изработих. Всъщност визиите нямаха нищо общо с това, което съм правила до момента. Освен булчинска рокля и дантелено боди с дълга пола, обсипана с естествени цветя, трябваше да измисля черно-бяла комбинация от различни потници, поли, златни колани... И така миналия ноември в Милано заснехме кампанията за лято 2015.

- Ти как се справи с бързината?

- Не ме питай! За 5 дни! Всъщност имах малко повече от седмица, но трябваше да направя два тоалета, да ги изпратя в Италия по най-бързия начин с куриер, та собствениците на марката да видят дали отговарят на техните изисквания. Щом казаха „да“, имах 5 дни да изработя десет пълни визии. Голям екшън! Спрях всичката друга работа в ателието, много се озорихме, но бях щастлива. За мен това е невероятно - нова и непозната марка, каквато е „София мода Милано“, да се появи в такива престижни издания.

- Как изобщо стъпи на италианския пазар, където измислят модата?

- Аз съм амбициозната София. Тя държи да се бори, отива точно там, където е най-голямата конкуренция. За мен Милано е много специално място. Там големият дизайнер на официални и сватбени облекла Еди Кей, който за мен е учител и вдъхновител, каза тази година пред всички негови клиенти и приятели, че съм пораснала пред очите му като творец. Че когато сме се запознали, съм била на първото стъпало, а сега съм изкачила стъпалата към голямата мода и вече съм достойна да се боря в Италия. През 18-те години, в които се познавам с него, съм отнесла доста критики и сега, когато казва, че няма забележки към моите тоалети, съм много щастлива. Тази година сигурно беше най-великата в кариерата ми.

- Как ти, момичето от Доброславци, се свърза с Еди Кей?

- Преди 18 години у нас почти нямаше чужди марки. Заминах за Германия на гости на братовчед ми. Винаги когато си идваше в България, той ми носеше списания със сватбени тоалети. Бях чувала, че съществуват такива дизайнери, но не бях виждала на живо техни творби. В Германия отидох в един салон и веднага познах работите на Еди Кей. Казах: „Това е моята мечта. Мога ли да купя поне една-две рокли за моя салон“. Отговориха ми, че не може. Трябвало да се свържа с марката. Можели да ми продадат само от старата колекция, но новата не си я давали. Но дори и миналогодишните бяха доста скъпи. Когато се прибрах, реших, че ще се свържа на всяка цена с модния център на Еди Кей и със самия него. Беше трудно. Не ми обръщаха внимание. В момента, в който кажех, че се обаждам от България, ми заявяваха, че роклите са много скъпи, пазарът е малък и нямат интерес. Тогава ми помогна кумът ми. Той е представител на доста италиански марки. Те се съгласиха да ми дадат препоръки като амбициозен млад човек и така започнах.

Първата ми среща с Еди Кей беше в Дюселдорф на световното изложение през 1999 година. Преди това контактувахме по имейл, изпращаха ми роклите... По-късно той ми каза: „Спомням си те от първия ден, в който те видях, защото си мислех, че имам среща с някакво малко момиче, което или е модел, или някаква актриса, която въобще няма да направи никакъв бизнес. Но си казах: „Е, добре, нека да й дам шанс“.

- Той май те е харесал като човек.

- Да, хареса ме. Каза, че е видял в моите очи приятелка, независимо дали ще продавам неговите рокли. Забелязал и амбицията ми. Наистина с цената на всичко много ми помагаше и каза, че не съм го разочаровала. Но не е вярвал, че мога да стигна чак дотук.

- Ти каква си по професия?

- Аз съм дипломиран икономист. Завършила съм УНСС, но винаги съм искала да бъда художник, изобщо човек на изкуството. В детството си шест години свирих на цигулка, 15 години танцувах модерен и класически балет; състезателни танци в най-известните клубове в София. Рисувах денонощно. Завърших като частна ученичка художествената гимназия, а учех редовно в руската. Исках да кандидатствам в Художествената академия, но моят бивш свекър ми подхвърли идеята да се занимавам със сватбени рокли. И тогава просто намерих себе си.

- Като гледам, си намерила и добър съпруг. Валери много ти помага и е непрекъснато до теб.

- Вярно е, така е. Валери ми е помощник във всичко.

- Май няма известна българка, която да не ти е клиентка.

- Всеки клиент за мен е много специален. Дали е известен или безизвестен, всички са ми любими. Всеки път, когато правя рокля за някоя, все едно я правя за себе си.

- А когато попаднеш на дама, която не знае какво иска или иска нещо, което не е за нея, как я предпазваш от кичозни решения?

- Убеждавам ги, че над 50 не е подходящо да носят полупрозрачни рокли например. Или че ако са нисички, няма да им отива модел като за двуметрова манекенка. Слава Богу, всички клиенти последно разчитат на моята дума, защото виждат, че трябва да ми се доверят, понеже са сигурни, че им давам най-добрия съвет. Знам какво трябва да прикрият и как да го направя и кои достойнства да покажат и как да ги изпъкна.

- Много време работиш с Диляна Попова. Тя ли е съвършеният модел за твоите дрехи?

- Диляна е много скъп човек за мен, много я обичам и много я харесвам. Има невероятно излъчване и е страшно красива. В момента, в който видя на нея мой модел, ми доставя невероятно удоволствие. Не само тя, и Кристина Несторова, и Диана Иванчева... Обичам да обличам тези момичета!

- А тъй нареченият хайлайф?

- Винаги гледам да им направя рокля по различен дизайн. Малка държава сме, рискът на парти да се срещнат две с еднакви тоалети е много голям. Затова никога не повтарям модела. Винаги предлагам цвят, който да отива на дамата, независимо какво си е решила.

- Как си избираш манекенките за ревютата - момиче за роклята или обратното?

- Най-трудното нещо за мен е напасването на роклите, подредбата им, тъй като за едно ревю те са около 100. Първо определям реда на самите рокли и след това напасвам моделките. Но винаги съм казвала, че колкото и да се притеснявам преди това - когато започват да идват на проби и настава страшен хаос, винаги накрая всичко се подрежда. Сигурна съм, че Господ ми помага. Но може би и моят усет, който ми подсказва на кое момиче какъв тоалет би отивал най-добре. Както й какво трябва да покажа и какво да й скрия, нищо че е модел.

- Чували сме страшни неща за отношенията на моделите зад кулисите. Случвало ли ти се е да играеш ролата на „синя каска“, ако са се хванали за косите?

- Аз работя с най-добрите професионалистки - събличат се и чакат. Каквото им дам, това носят. Но иначе да, случвало се е: „Ако тази излезе преди мен, ще я оскубя“ или „Не мога да я понасям тази, нека да мина няколко модела след нея“. Аз обаче съм твърда - това е моето ревю, аз казвам кой кога да излиза. Случвало се е да разтървавам и да сдобрявам модели зад кулисите.

- След успехите в Милано как те възприемат италианците?

- Няма как да ме приемат като равна, нищо че аз ги харесвам. Италианецът никога не може да се примири един чужденец да е рамо до рамо с него. Но изненадващо, тази година бях изключително добре приета. Дори от дизайнера Антонио Рива, който много-много не контактува с колеги, защото той наистина е гуру в модата. Неговото отношение много ме изненада.

- Ти как стигна до Антонио Рива? Той живее като монах.

- Така е. Ателието му е на Порте Венеция. Един мой приятел ми каза, че го познава, и аз веднага поисках да ме представи, да му покажа какво правя. Той обаче заяви, че трябва да го попита, защото Рива живее като отшелник - не контактува с никого освен с клиентите си. Беше му показал две-три рокли мои на снимки. Антонио казал: „Да бе, да! Това не може да бъде истина. Искам да се запозная с тази жена.“ Покани ме в Милано. Аз взех две мои официални рокли и отидох при него. Преди това ме заведе на парти на Армани, беше невероятно. След което му показах как изглеждат на живо моите тоалети. Той беше доста впечатлен. Оттогава сме приятели. Кани ме на негови представяния и ревюта.

- И как е да седиш на първия ред до главната редакторка на „Вог“ Ана Уинтър и до разни звезди?

- Антонио Рива беше събрал доста звезди, но аз през цялото време гледах израженията на гостите, на журналистите, на фотографите. Всички вадеха телефони да снимат моделите. Направи ми впечатление, че в момента, в който тръгнеш да щракнеш някой тоалет с телефона, така е направено осветлението на подиума, че се появява едно бяло петно. Не може после да го изкопираш, само се наслаждаваш и се кефиш на това, което виждаш на подиума.

- Спомням си, че теб те бяха окрали някакви самозвани шивачки, качили твои модели на сайтовете си. Но май им се размина само с показването в „Господари на ефира“.

- Да, вярно е. Още водим дело с фотографа Ивайло Станев, чиито снимки са откраднали, но то постоянно се отлага. Съдим ги съвместно, тъй като можем да подадем иск само за правата на снимките му. Това, че са изкопирали моделите ми с по-лоши платове, няма значение, щом не са сложили марка „Романтика фешън“.

Преди се ядосвах, но сега, като видя мои зле изпълнени модели отпреди три-четири години на абитуриентските балове, ми е повече смешно, отколкото яростно. Но ми е неприятно, защото това е кражба на труда ми.

- Остава утехата, че щом те крадат, значи има какво.

- Казват ми: „След като те копират, значи са признали, че си добра. Какво искаш повече от това?!“

- Дъщеря ти Доротея към твоята професия ли се насочва?

- Доли искаше да стане лекар. Скъса се да учи биология и химия, но изведнъж каза: „Знаеш ли, не е моето призвание. Искам да уча интериорен дизайн и дизайн на аксесоари.“ Насочила се е изцяло към Италия. Живот и здраве, другата година ще бъде абитуриентка и ще кандидатства там. Естествено, надявам се моят любим приятел и дизайнер Еди Кей да реши да се занимава с нея.

- Как ще решите проблема с абитуриентската рокля?

- Ще ми е проблем, защото съм й дала задача да отслабне. Тя вече знае какъв цвят иска - малиново. Но аз съм й казала, че ако иска да изглежда перфектна в моите рокли, трябва да свали килограмите. Иначе да си търси друг дизайнер.

- Какви са следващите ти амбиции и цели?

- Имам предложение от Еди Кей да направя моя колекция към неговата марка. Което е голяма чест. А за моите дами, които ходят по събития, в момента създавам линията „Малка цветна рокля“. Разбира се, искам да сътворя и малко висша мода, за да участвам на Седмицата на модата в Италия или Англия. Проблемът е, че на условията отговарям, ама когато видя таксите за участие...

До края на живота си Джуна се опитва да съживи сина си

При нея са ходили Робърт де Ниро, Джулиета Мазина и Фелини, дори папа Йоан Павел Втори

Руската лечителка Джуна Давиташвили е убита! Това сензационно обяви близкият й приятел, актьорът Станислав Садалски, от когото дойде и новината за кончината й. Той твърди, че криминалният елемент не е изключен. „Джуна ми каза, че някакви хора се домогват до недвижимите й имоти. А те не са малко - огромна вила, цяла кооперация с магазини в центъра на Москва, точно срещу театъра на Вахтангов. Тя имаше и колекция от брилянти. Преди месец ми показа златната корона на царицата на Асирия - огромна. Три килограма. Едва успях да я вдигна“, разказва актьорът за Джуна, която бе погребана вчера до сина й на Вахтанговското гробище в Москва.

Прочутата през 80-те и 90-те години на ХХ век изцелителка почина след двудневна кома. Тя

излязла да си купи продук­ти,

неочаквано й станало лошо

Извикали Бърза помощ, но Джуна така и не дошла в съзнание.

Давиташвили, добила известност като един от най-тачените екстрасенси в света, идва на света на 22 юли 1949 г. като Евгения Ювашевна Бит-Сардис в село Урмия край Краснодар. Майка й е кубанска казачка, а баща й - асириец, преселник от Иран. Затова по-късно тя приема името Джуна, което на асирийски е превод на името й Евгения - благородна (старогръцки). На върха на славата си пророчицата се обявява за царица на асирийците, които по цял свят са около милион души. Но до „коронясването“ й има много време. Джуна израства в приемно семейство с 13 деца, в което забелязват наченките на дарбата й, когато е на пет годинки. Както при почти всички свързани с паранормалното, и бъдещата изцелителка има среща със смъртта. Като малка тя пада в кладенец и остава в дълбоката вода 25 минути. По чудо се оказва жива и невредима. А след това умението й да лекува и да прозира в бъдещето се отприщва. Макар да отрича, че е екстрасенс, Джуна предсказва разпада на Съветския съюз една година преди събитието, „вижда“ катастрофата в Чернобил и гроба на Тамерлан в мавзолея Гур-Емир... На 13 години Евгения започва работа в колхоз, после отива да учи за кинооператор в Ростов на Дон. Късметът й се усмихва, докато следва медицина в Тбилиси. Там среща бъдещия си въпруг Виктор Давиташвили - секретар на първия секретар на КПСС на Грузия Едуард Шеварднадзе. Ражда се синът им Вахтанг. Близостта на мъжа й с висшите кръгове отваря на Джуна много врати, а и властите гледат по-благосклонно на паранормалните й способности, макар в СССР знахарството да било забранено. В Тбилиси славата на мадам Давиташвили се носела от уста на уста - безнадеждно болни оздравявали. Джуна помагала там, където традиционната медицина била вдигнала ръце. Пък и умеела да предразполага съпругите на висшите партийни функционери, които тайничко идвали при нея. През 1980 г. обаче й дали две денонощия да си събере багажа и й заповядали да замине с петгодишния си син Вахтанг за Москва. На мъжа й било наредено да остане в Грузия, а по-късно и да се разведе с нея.

Джуна била убедена, че отива на сигурна смърт. Простила се с близките си, оставила ключа от квартирата на приятелки. А в Москва вече били научили за красивата девойка, която в обикновена болница лекува рак с голи ръце. Държавна комисия в столицата държала да я проучи. Г-жа Давиташвили и до днес е единственият човек в Русия, свръхестествените способности на когото са изследвани в държавно учреждение. Пред очите на скептичните учени Джуна твори чудеса. Тогава от нея се заинтересува КГБ. И не напразно. При експериментите екстрасенската сваля кръвното на пациенти само с едно махване на ръка, прогнозира какво ще направи даден човек в Америка на следващия ден, съживява мъртви сперматозоиди... Резултатите от изследванията са такива, че Джуна получава собствен център. След това идват парите и славата.

До края на дните си

тя отрича да е екстрасенс

макар в Русия да я наричат точно така. Според лечителката истински екстрасенс е онзи, който може да опази близките си. А тя не успява - единственият й син загива в автомобилна катастрофа през 2001 г. Тя е знаела предварително за трагедията, но не могла да я предотврати. Оттук нататък Джуна посвещава живота си на каузата да възкреси единственото си дете. Съживява сперматозоиди и разработва технология за безсмъртие...

Лечителката става академик към Руската академия на науките, през 1995-а й присъждат звание „почетен генерал-полковник на медицинска служба“. Борис Елцин я награждава с орден „Дружба между народите“, ООН й връчва медал за мир, получава военния орден на малтийските рицари „Свети Джон Йерусалимски“, най-висшата медицинска награда на ЮНЕСКО - ордена „Алберт Швейцер“.

В Москва най-прочутият пациент на Джуна е генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев. Първоначално задачата й е да намали пиянството му, а после да съхрани малкото останал му разсъдък. При нея водят и всеки знатен гост,

пожелал да се срещне с паранормалното

- папа Йоан Павел Втори, Марчело Мастрояни, Джулиета Мазина и Федерико Фелини, Робърт де Ниро и Андрей Тарковски. Тя е нещо като жива забележителност, а екзотичната й странна красота допринася за популярността й.

Очевидно дори и най-отявлените скептици ще трябва да признаят, че у нея „все пак има нещо“, защото мадам Давиташвили е патентовала 13 изобретения в областта на медицината. Най-популярен е физиотерапевтичният апарат „Джуна-1“, който се използва за лечение в областта на кардиологията, урологията, гинекологията, педиатрията и др. Той е бил проучен и изпитан от Министерството на здравеопазването и Министерството на медицинската промишленост и пуснат в серийно производство.

Побойничка

Славата на Джуна на скандалджийка се поддържа от разказите за свадите й с Алла Пугачова, на която разбива носа с пепелник при пиянска крамола. А на Галина Брежнева изцелителката разбила стол в главата.

Любовта

Екзотичната дама признава, че никога не се е вълнувала особено от отношенията мъж-жена. Първият й съпруг дори се зарадвал, когато от КПСС настояли да се разведат, а с втория - известен композитор, изкарали едва няколко месеца след сватбата. Самата Джуна обаче признава, че Робърт де Ниро й е предлагал брак. „Харесвах го като актьор. Робърт ме ухажваше. Когато бях в Америка, той изпрати при мен човек с покана за среща. На нея ми предложи да се оженим, а аз му казах: „Не може така, от краката - за главата, трябва да сме сродни души“, разказва Давиташвили, която наричат Руската Ванга. Твърди се, че българската пророчица е била лекувана от Джуна.

Световният лидер в производството на аромати награди „Рефан”

„Рефан България” получи награда от световния лидер в производството на аромати за фина парфюмерия и козметика - „Ман”. Френската фирма има над 1 милиард долара оборот и производствени бази в 25 държави. Поводът за приза бе  ползотворното 20-годишно сътрудничество между „Рефан” и „Ман” в областта на иновациите и налагане на нови стандарти в парфюмерията и козметиката.
Церемонията се състоя в посолството на Република Франция с домакинството на посланик Ксавие Лапер дьо Кабан. Той оприличи 20-годишното партньорство на двете фирми с порцелановата сватба, която се отбелязва след две десетилетия съвместен живот , но и с качествата на порцелана – символ на традиции, на финес и елегантност, каквито са отношенията между „Ман” и „Рефан”.
Саманта Ман,  пето поколение наследница на световната парфюмерийна фирма от Граc, създадена две години преди освобождението ни от турско робство, връчи 9-килограмов кристален плакет на Ангел Попов, управител и съсобственик на българската фирма. „Ман” е лидер във Франция и е на 7-мо място в световната класация на парфюмерийната индустрия.
Сътрудничеството между Mан и Рефан България започва през 1994 г. и допринася за успеха на българската компания на европейския и световен пазар. Със своите над 400 бутика в 28 държави на 5 континента, с гъвкави форми на бизнес и модерна франчайзинг система, с над 2000 продукта в портфолиото си, „Рефан България“ е сред най-популярните във Франция и по света български производители.

Лиъм Нийсън сам си прави каскадите на 60

На 7 юни актьорът празнува кръгла годишнина сам

Лиъм Нийсън, който от началото на 2015-а зарадва почитателите си с две кинопремиери, продължава далекува болката от смъртта на съпругата си - актрисата Наташа Ричардсън, с работа и грижи за двамата им синове. Звездата от „Списъкът на Шиндлер“ и „Междузвездни войни“ разкрива душата си пред руския вестник „СПИД инфо“ в навечерието на своята 60-годишнина - 7 юни. Холивудската звезда живее скромно за ранга си в Милбрук, САЩ, и макар да е израснал в католическо семейство, през 2012 г. в Турция приема исляма.

„Роден съм в малко градче в Северна Ирландия - Белимен. Родителите ми бяха много религиозни. Татко работеше като портиер в католическо училище, а мама беше готвачка, но имаха огромно желание да ми осигурят добро образование“ - разказва без сянка от поза и притворство Лиъм Нийсън. - Впрочем те смятаха, че от мен ще излезе добър спортист, и ме записаха на бокс. Боят наистина ми се удаваше, но след счупен нос и сътресение на мозъка осъзнах, че не ми е по сърце. А и вече имах друга страст - театъра. Моето семейство, разбира се, не беше във възторг. Мама настоя да следвам физика и информатика в университета в Белфаст, но точните науки не се оказаха моята стихия. Родителите ми се примириха и аз се записах в курс по театрално майсторство. За да се издържам, работех като хамалин, стругар. Не беше лесно, но бях щастлив. Да, знам, че притежавам най-престижните награди в киното и театъра, но понякога се питам: „Какво правя аз в този бизнес? Не е ли време да се оттегля на спокойствие в Ирландия?” Но после се сещам, че за нищо на света не бих могъл да се разделя с актьорската си кариера. А като се сетя, че получих първата роля единствено заради ръста си. Висок към 193 см. Прочетох обява, че в театъра търсят младеж с дълги крака. Така започна кариерата ми. По-късно за развитието ми в киното помогна любовта. Изпитвах бурни чувства към Хелън Мирън (участвала в „БСП - Бесни страшни пенсии“ и „Кралицата“, носителка на два „Оскара“.) Запознахме се на снимачната площадка на „Екскалибур“. Тя е изумителна жена и талантлива актриса. Човек не може да не се влюби в нея. Чувствата ни бяха много силни, но Хелън охладня. Трудно е, когато обичаш, да чувстваш, че повече не си нужен, да ходиш из града като лунатик с тъжен поглед. След време обаче осъзнах, че така е било правилно. Всички чувства имат „гаранционен срок“. Тогава си дадох дума повече да не се влюбвам. И устоях с години, докато не срещнах съпругата си Наташа Ричардсън“, признава Лиъм Нийсън.

Актьорът е голям почитател на системата на Станиславски и мечтае да поставя Чехов на театрална сцена, но през последните години в киното се снима главно във високобюджетни екшъни като „Твърде лично“, Run all night, които излязоха на екран в началото на 2015 г. „Въпреки това най-уютно се чувствах във филма „Майкъл Колинс“. Той дълго пътува към зрителите. Снимахме го 12 години. Няколко месеца работихме в Ирландия, обгърнати от необичайна атмосфера. Сюжетът е за последиците от конфликтите в моята страна, за взаимоотношенията след гражданската война. Ако зрителят, гледал филма, е намерил у себе си сили да говори открито за тези времена на противоречия - каква по-голяма награда за актьора“, казва Нийсън. Той се гордее, че на 60 години продължава да изпълнява сам повечето от каскадите във филмите си. „Това, че ряботя много през последните години, безспорно е свързано със смъртта на съпругата ми. Тя също беше актриса - дъщеря на Ванеса Редгрейв. Загина в инцидент със ски. На писта в Канада караше без предпазна каска, удари си главата при падане и отказа да отиде на лекар. След наколко часа изпадна в кома, от която не успя да излезе. Оттогава болката в сърцето ми е неутешима. Аз се влюбих в жена си от пръв поглед и не престанах да я обичам до нейния край. И след това. Имаме двама прекрасни синове - Майкъл и Даниъл. Но животът понякога е непсправедлив. Молиш се на Бога за чудо, но лекарите са безсилни. Когато светът ти се руши, така се променяш, че дори приятелите ти не могат да те познаят. Мъката е страшна. Но осъзнаваш, че трябва да отгледаш синовете си, и търсиш забрава в работата. Тогава снимах „Хлое“, а току-що бях погребал жена си“, споделя Лиъм Нийсън.

Актьорът е здраво стъпил на земята, въпреки че е рицар на Британската империя и носител на всички престижни кинонагради. Когато му припомнят, че списание „Емпайър“ го е наредило сред 100-те най-добри актьори на всички времена, шеговито коментира: „О, това беше преди 12 години! Точно когато се роди по-малкият ми син. Очевидно пресата е решила да ми направи подарък. Но това винаги е приятно!” Въпреки няколкото спорадични връзки след кончината на жена му своята 60-годишнина актьорът ще посрещне сам със синовете си.

Бричове и паласки – смърт чрез замразяване

Процедури в рамките на една година и се събуждате без „любовни дръжки“, тлъстинките в корема ви са значително намалели, а бричовете - на изчезване. Това не е фантастика, а криолиполиза. Зад сложното име се крие апарат, който замразява мастните киселини, които влизат в състава на мастните клетки. „Те са пет вида, като три от тях замръзват при температура -8 градуса. Оставалите две са по-издръжливи – предават се при -11 и -42 градуса по Целзий“, поясни пред „Преса“ дерматологът д-р Анна Пейкова от клиника „Дерма елит“. - Замразяването на мастните киселини води до образуване на кристалчета в мастната клетка, което я убива. Чрез този метод та се унищожава, но мастните клетки са необходими за функционирането на организма и на кожата. Затова чрез този метод с три процедури се унищожават до 70% от тях в желания участък. И това е завинаги, но само на третираното място. Разбира се, ако водите застоял начин на живот и приемате повече калории, отколкото изразходвате, останалите мастни депа ще се разширят, обаче в други зони“, допълни специалистката.

Процедурата

След разговор лекарят терапевт измерва количеството тлъстинка на желаното за криолиполиза място с уред, подобен на шублер. Ако е по-малко от нормата за тази част от тялото, отказва да извърши процедурата, която трае 70 минути. Участъците, които ще бъдат третирани, се покриват с мембрани, напоени с водно-спиртен разтвор, който предпазва кожата от изгаряне при ниските температури. (По принцип пораженията идват при -12 градуса.) Апаратът засмуква кожата на желаната зона, за да може да я замрази по-добре. Неприятните усещания са през първите 10 минути. След това може да четете, да играете на таблета и да си пийвате вода в продължение на час. След като машината даде знак, че процедурата е приключила, терапевтът „омесва“ обработените участъци, за да изглади кожата. Може да повторите най-рано след месец. Обещанията на изобретателите на метода са, че след първата процедура тлъстинките ви намаляват с 30 процента.

„Криолиполизата е добре да се съчетава с „Вела шейп“ - това е радиочестота с инфрачервени лъчи и вакуум. Тя има патент, че разгражда мазнината. Една-две процедури с „Вела шейп“ преди замразяването ще помогнат на мазнината да се втечни и тогава ще е възможно да се захване по-голям обем кожна гънка, за да се унищожат повече мастни клетки. След криолиполизата механичен липомасаж с „Ел Пи Джи“ ще усили циркулацията и дренажа. Така унищожените мастни клетки по-лесно напускат организма“, съветва д-р Пейкова. Лекарката изрично подчертава, че процедурата е доста по-щадяща от липосукцията. Все пак не е оперативна намеса. Единствената последица е, че обработеното място е като изтръпнало около седмица, а унищожените мастни клетки се отделят за десетина дни по естествен път. Т.е. не бива да очаквате мигновен магически ефект. „Хубаво е да пиете повече вода - до 2 литра на ден, да не консумирате алкохол и мазни храни. Въглехидрати - също. Когато са в по-голямо количество, отколкото организмът успява да разгради, те се превръщат в мазнини, които се натрупват в резервни депа. Затова не само след криолиполиза е важно движението и правилното хранене. Съвременият човек се обездвижи и дори не си дава сметка колко малко усилия полага и не изминава километрите, необходими за нормалното функциониране на тялото му. Хормоналният стрес също е от значение, защото води до допълнителни мастни депа“, казва дерматоложката.

Капаните

Криолиполиза предлагат на много места. Разликата е в апаратите. Преди да прибегнете до терапията, проверете уредът медицински ли е и дали замразява при -8 градуса. В София подобни машини има на три места. При останалите криолиполизата охлажда с плюсови температури (до +2 градуса). Ефект пак има, но не е толкова бърз и са необходими повече процедури. Също така се осведомете лекар или козметик ще извърши терапията. Медик е по-добрият избор, защото трябва да прецени общото състояние на организма. Процедурата не се препоръчва при проблеми с черния дроб, диабет или рак.

„Криолиполизата е медицински процес, който трябва да се прави с мисъл, а не само с желание да замразяваме всичко, което си въобразим. И да имаме търпение. Да, действително намалява бричовете, обаче трябва да се направи три пъти и после да се изчака още три месеца, за да дочакате ефекта“, твърди лекарката. Според нея замразяването е по-физиологично и при него кожата не остава да виси, както след липосукция, при която мазнината се източва по хирургичен път. Ако количеството е по-голямо, човек може да заприлича на шарпей.

„Въпросът не е в криолиполизата, а в постоянството. Ако човек спазва най-елементарни норми на движение и хранене, може много да си помогне. Не е добре да спазваш драстични диети, при които отслабваш с 20 кг, кожата ти да се отпусне, а после отново да започнеш да злоупотребяваш с алкохол и мазни продукти. Най-добре е до 30-годишна възраст да постигнеш оптимално тегло, което да поддържаш до края на живота си“, убедена е д-р Пейкова. Според нея няма панацея за унищожаването на тлъстинките. Мастните клетки са константна величина и се образуват още в детска възраст. Много важно е да не се допуска залтъстяване при малчуганите, защото после трудно може да се промени структурата им. „Когато човек качва два килограма, организмът балансира с тях и привиква бързо. Затова 10 кг се свалят по-трудно от два. Не бива да се ограничавате и истерично да броите калориите. Оставете се тялото да ви води от какво има нужда, но в нормални граници. Хубаво е и да се храните в едни и същи часове“, завърши с простите, но полезни съвети д-р Анна Пейкова. 

Цената на 1 процедура е 300 лв. За оптимален ефект са необходими 3 процедури на една и съща зона.

 

Цени на пакетите:

Пакет 3 процедури - 720 лв.

 

Пакет 6 процедури -1320 лв.

 

Пакет 9 процедури  - 1800 лв.

Телефон за записване на час и за повече информация: 0888300613

Коли за отличници

В България има регистрирани близо 300 000 мерцедеса

Магдалена ГИГОВА

България е много богата държава! Така поне си мисли страничният наблюдател, попаднал на централна софийска улица или пред лъскаво заведение в средата на нощта. Там скъпите коли се нижат като парад на богатството и суетата.

Ако се вярва на справката за превозните средства по марката и годината на първата регистрация в КАТ, нашенецът е върл почитател на мерцедеса - общо 258 047 за цялата страна. Е, возилата от тази марка на предучилищна възраст (от 0 до 5 години) са малко над 6000, а „бабичките“ над 20 лазарника гонят стоте хиляди, но на преден план изпъква самочувствието да караш мерджан, макар и таралясник. Сред имотните българи предпочитано е невръстното „Порше“. Пред последните пет лета са купени почти 500 - близо по 100 годишно. Лексъсите са малко повече от 300, а джагуарите - едва стотина. В замяна на това „екстремистите“ с вятър в косите са се сдобили с шейсетина мотора „Харлей Дейвидсън“.

Новите бентлита от последната петилетка, регистрирани у нас, са 22 (при общо за страната 114, но от всякакви възрасти), малолетните мазератита ги бият - повече от 35 са. Ламборгинитата са едва седем, а фераритата, купени напоследък - 24.

За жалост истински скъпите коли като поъчвоки ролс-ройсове, бугатита и астън-мартина на Джеймс Бонд списъкът на КАТ не ги лови - те влизат в графа „ограничени бройки“.

Приказката, че на българина, когато се види с пари, първо му омалява колата, после му отеснява къщата и накрая му остарява жената, вече има научно доказателство. Поне за превозните средства. Според изследване на аналитичните компании Polk и IHS Automotive първите премиум автомобили на нашенците, сдобили се с повечко средства, са мерцедесите, докато в Европа налитат на „Волво“ и „Инфинити“.

Списъкът у нас продължава с БМВ и „Ауди“, докато в чужбина разнообразяват с „Акура“ и „Кадилак“.

1200 конски сили за 2 млн. евро

Кой може да си позволи автомобил с 1200 конски сили за 2 млн. евро? Арабски шейх, руски олигарх, китайски компютърен магьосник и... Митьо Очите. Ако се вярва на вестникарски публикации, Димитър Желязков си е поръчал най-скъпата кола в света „Бугати Вейрон суперспорт“, при това в изцяло позлатена версия. А под благородното покритие ще се крият най-добрите защитни системи, които може да се купят с пари. Дори стъклата на машината ще издържат на атака с гранатомет. Возилото, което ускорява до 100 км за малко повече от 3 секунди, е „обуто“ със специални гуми „Мишлен“, които са само и единствено за него - просто няма друг автомобил с толкова големи джанти. Комплектът гуми струва 17 000 евро, докато джантите от 120 000 евро се сменят на всеки четвърти изпилен комплект гуми. Самата смяна се прави единствено във Франция и струва 70 000 евро.

Бизнесменът Румен Гайтански, известен със свръхлуксозния си автомобилен парк, сензационно пусна обява, че продава своето уникално „Бугати Вейрон“, което си купи през 2006 г. Макар колата да е на близо 10 години, тя не е навъртяла дори 10 000 км. Любителят на четириколесните бижута рядко я изкарваше от гаража заради отвратителните пътища у нас. Бившият повелител на столичния боклук й иска 1 млн. евро, заедно с изключителния номер СА 888888.

Като ново превозното средство е струвало над 1,7 млн. евро. Купето му е тапицирано със специална телешка кожа, а лостът за скоростите е произведение на изкуството на стойност 20 000 евро. Гайтански така и не изпробвал мощността от 1000 конски сили у нас. Колата харчи 40 литра на 100 км при мощност 1001 конски сили и развива 400 км/ч. Поръчков „Мерцедес“ е най-евтиният представител н автопарка на бизнесмена, който преди 5 години брои 2 милиона лева за „Ролс-Ройс“.

Варненският аптечен бос Веселин Марешки също може да се похвали с нелош автомобил - SSC Ultimate Aero за около 1 млн. долара. Подобни модели имат арабски шейхове, президенти на бивши съветски републики и по-първа ръка световни богаташи.

Баневи ги удари кризата

„И мен ме удари кризата, вече по-рядко летя с личния си самолет и намалих возенето с моя „Майбах“, изплака по телевизията бизнесменът Николай Банев и с това признание покърти хилядите работници от фалиралите си предприятия. Дори сметките, че семейство Баневи притежават транспортен парк за 20 млн. евро, да са силно надценени, факт е, че освен на майбаха и самолета бизнесменът се радва на „Ферари Тестароса“ и две бентлита, а луксозните коли в гаража му са близо 30.

Абитуриент за един милион

Маринела и Ветко Арабаджиеви поздравиха най-малкия си син Вълчо за успешното дипломиране в елитното швейцарско училище „Льо Розе“ с автомобил „Астън Мартин“ за близо 1 милион лева. Колата му бе „поднесена“ пред придобития неотдавна от семейството му хотел „Маринела“ в София от шест еротично разсъблечени красавици, предрешени като полицайки. Те накараха скромния младеж да се изчерви почти колкото новата си придобивка. Чисто новият „Астън Мартин Ванкуиш“, модел 2015 г. ,е черешов на цвят, с 572 конски сили. „Добре дошла вкъщи, красавице!“, написа под снимката на новата си любов във Фейсбук наследникът на пловдивската фамилия Арабаджиеви.

Вълчо вече сефтоса колата на абитуриентския си бал в столицата.

Да наследиш Брус Уилис

Засега собственикът на бял „Спартан 2“ от 1980 г. е наследил Брус Уилис само зад волана на атрактивната ретро кола.

Станислав Василев от София твърди, че от този модел са произведени само 94 бройки. Автомобилът е възстановен и е в отлично състояние, на много малко километри, добави той за БГНЕС.

„Порше“ - сладката слабост на Ники Михайлов

Бял „Кайен“, черна, тъмносиня и небесносиня „Карера“ - цветът няма значение. Важното е да е „Порше“. А националният страж Ники Михайлов притежава всички гореизброени версии. Обаче, както и в любовта, изневярата дебне зад ъгъла. Потомственият вратар добави към поршетата и оранжево „Ферари“, а в началото на май се сдоби и с ретро автомобил „Форд“ към високотехнологичните возила. Очевидно верността не е най-присъщото му качество, защото в автопарка си е имал и „Ламборгини“, „Ферари 430“, „Ауди S8“, „Мерцедес S600“, „БМВ М6“, „Мерцедес GL“, „Мерцедес ML“ и „Рейндж Роувър“. На бившата си вече приятелка Алисия пък подари „Ауди Q7“, която тя продължава да шпори из София.

Докато Ники Михайлов си поръчва „Порше“ в левскарско синьо, Благой Георгиев отдава почит на „Славия“ с бяло „Ламборгини“. Когато беше футолист на „Терек“-Грозни, Благо Джизъса увеличи извънмерно гаража си, защото собственикът Рамзан Кадиров имаше навика да награждава с луксозни коли отличилите се в отбора му. Той получи „Тойота ланд крузър“, „Порше Панамера“ и „Хамър“.

Най-успелият български футболист Димитър Бербатов шашкаше София с „Кадилак Ескалейд“ с доста крещящи джанти за 25 000 евро, докато още не беше улегнал семеен мъж. През 2012 г. той се сдоби с уравновесената кола „Бентли Континентал GT V8“. Забележителното в лимузината на стойност 350 000 евро са инициалите ДБ, преплетени в изящен монограм на всяка седалка. Бербатов очевидно е решил да се присъедини към колегите си от висшата английска лига. Според официалната статистика на първо място с 28 бройки са футболистите собственици на „Рейндж Роувър“, следвани от притежателите на „Бентли Континентал“ - 26.

Валери Божинов, който не може да се похвали с големи успехи нито на терена, нито в любовта, държи да покаже, че не му пука. Затова миналата седмица постна снимката на бял поръчков мерцедес в профила си във Фейсбук.

Халваджиян с „Морган“ на втората си сватба

Когато през 2011 г. след 22 години брачен живот Кремена и Магърдич Халваджиян се ожениха за втори път, двамата пристигнаха с ретро кола „Морган 8“. Това бе повод за клюкарите да си припомнят, че през 2007-а Маги подари автомобилното бижу на жена си, но отказа да признае колко струва. Справка в интернет показа, че на днешна дата цената му е между 85 и 100 000 долара, но елегантното возило е твърде ниско за нашите разбити пътища. След няколко опита да пристигне безаварийно с любимия си автомобил в София от Панчарево, където живее, Кремена мина на „Ягуар“ и „Мерцедес“ и остави моргана да я чака в гаража за специални събития.

Фолкът не остава по-назад

Повечето фолкаджии карат скъпи, но високопроходими и големи коли, за да могат хем да се фукат с тях, хем да си носят костюмите и техниката по участия. Мара Отварачката обаче е известна с това, че не се качва на нищо „по-просто“ от „Бентли”. Новоизпечената г-жа Гущерова получи от съпруга си „Ламборгини“ и „Майбах“ (общо за повече от 2,5 млн лева) да не се срамува пред колежките си. А те „се мъчат“ главно с „Порше Кайен“, „БМВ Х6“ и „Ауди Q7“.

Бъдещ патриарх венчава режисьора Захарий Жандов

Партизани отвличат влака с годеницата му

Магдалена Гигова

 Ваня Акрабова и Захарий Жандов на първата си сватба на 31 юли 1944 година и на златната.

Големият български режисьор Захарий Жандов и съпругага му, археоложката Иванка Акрабова живеят като хармонично семейство 54 години, но се познават от началното училище и любовната им история сякаш продължава през целия им живот. „Родителите ми се запознават в Русе, когато са в отделенията. Бащата на майка ми е бил кавалерийски офицер, разпределен там, а майката на баща ми – Елена Хранова е актриса в театъра”, разказа пред „Преса” дъщерята на твореца Елена Жандова. – Двамата учат в един клас. Не знам симпатиите колко бързо са се развили, но Дунавът замръзва и татко от любов й дава кънките си да може и майка да покара. Тя любезно решава да му ги върне чисти и изпуска едната кънка в дупката на леда. Това е първият им конфликт. И актьорите, и офицерите много се местят и родителите ми се срещат оново в средното училище, вече в София. И пак са в един клас, защото и двамата са родени през 1911 г. Майка ми ми е казвала „Той беше страшен по математика и понякога ми решаваше задачите!”, усмихва се при спомена Елена.

Ваня Акрабова отива в Истанбул да учи в Робърт колеж, а Захарий Жандов – във Втора мъжка гимназия. Следващата им среща е през 1931 г., когато България спечелва Балканската купа по футбол в Атина. Трофеят е сложен отпред на локомотива на влака и половин София се юрва на гарата. Съдбата явно си знае работата ,защото там двамата съученици се сблъскват отново. „Най-фаталният им сблъсък, обаче е след като майка ми завършва История на изкуството и археология в Италия.Разправяше ми как върви по „Царя” и вижда на отсрещния тротоар „Зарето” и с риск да се плъзне по жълтите павета му вика отдалече „Не ме ли позна?!”, припомня си разказа на майка си Жандова.

По онова време Ваня Акрабова е назначена лично от Богдан Филов в Археологическия музей,  а Захарий Жандов следва математика и финансово дело, но все гледа да избяга, защото е запален скиор, алпинист, спасител. „Майка ми се принуждава да катери планините, заради него, макар тя да е ездачка. Няма как - вече са били влюбени. ”Ходили” седем години преди да се оженят през 1944 г. В един момент майка ми вижда, че баща ми не бърза да й иска ръката и тя му предлага. „Зарко, какво ще правим, няма ли да се ожениш за мен?”.  Той не се дърпа човекът, обаче идва моментът за запознанството на родителите им. Баба ми по майчина линия – Люба Акрабова е завършила в Мюнхен, преподавателка в Дойче шуле и дъщеря на героя от Съединението Петър Шилев. През нощта на 5 срещу 6 ноември  1885 г. заедно с Продан Тишков-Чардафон предвожда местната чета, която обсажда конака в Пловдив.  Дядо ми Светослав Акрабов вече е генерал. А Захари работи като банков чиновник и има две фотоизложби, преминали с голям успех. Майка му е актриса... И няма значение, че са го дундуркали Кръстьо Сарафов и Сава Огнянов.  Пак не им звучи много престижно на сватовете”, засмива се Елена Жандова.

На терасата в генералската къща, в която и днес живее единствената българка играла в Ню Йоркския „Ливинг тиътър”, се събират майката на Захарий Жандов и близките на жена му. Присъства и бабата на младоженката – дъщерята на Петър Шилев, който след Съединението  е няколко мандата депутат и кмет на Пловдив. Много консервативна жена.

„По онова време се носели едни къси копринени роклички. Баба Велика Шилева се пресегнала, дръпнала полата на майка ми надолу и казала „Абе, чоджум, не можа ли малко по-дългичка да я ушиеш?”, раздипля семейната история потомката на славни родове.  – Баба ми Елена вижда, че се отнасят пренебрежително към професията й и казва, за да стопи леда  „Моят баща Тодор Киров е бил съпартиец Шилев от партията на СТавболов". Той също е герой от Съединението, ама в Пазарджик, че и герой-опълченец от Шипка.  Ама каквото и да кажат – майка ми вече била предложила на баща ми и тръгнала на годеж в Лъджене, където бил евакуиран Народния театър. Но тогава откриват Казанлъшката гробница и майка ми като археолог не може да не види това чудо. Решила да мине  за днешния Велинград през Казанлък. Обаче партизаните пленяват влака. Едва стигнала за годежа. Сватбата им пък била в черквата „Света Марина” в Пловдив в шест часа сутринта -  за да избегнат бомбардировките.  На 31 юли 1944 г. ги венчава владиката Кирил, който по-късно става патриарх. С него Захарий е близък по планинарска линия”, разказва по спомени на близките си Елена Жандова. От тук нататък разказът й започва да тече от първо лице.

В нейните спомени родителите й са като скачени съдове, сякаш се допълват взаимно и „дописват” мислите си, въпреки наглед различните им професии. „Те бяха антиподи. Той беше темпераментен, шумен, бохем, свиреше на китара, пееше прекрасно. А майка ми беше една лейди, както я наричаха моите приятели – спокойна, изтънчена, с бели ръкавици. Но създаваха едно хармонично цяло. Аз съм направо благословена, че съм израснала между тях. Във въздуха около тях се усещаше любовта им. Един друг се защитаваха.  Баща ми не можеше да живее без хора, всяка вечер имахме гости. При него всичко беше пищно. А майка ми имаше едно невероятно чувство за хумор.  Половината Народен театър се стоварваше у дома. Какъв прекрасен човек беше Лео Конфорти!  А плеядата от творци от прочутото  Дружество на Новите художници нато Вера Недкова, Бенчо Обрешков, Елиезер Алшех, композиторите Любомир Пипков, Константин Илиев, Лазар Николов, Милчо Левиев...По-късно младите кинодейци от експерименталната студия. 

Трудно ми е да подредя този "вихър", в който живеехме. Затова мисля, че родителите ми нямаха време да се занимават с "битови" проблеми. Но един спомен ми е много ярък. Две-три години преди да почине. Върнала съм се от САЩ да ги видя. Спя дълбоко.  Събужда ме разправия на висок глас. Захари търси нещо и аз ядосано казвам: "Престанете да се разправяте! Като не се разбирате, разведете се!". Че като се обърна баща ми и ми кресна - " Че аз обичам майка ти,бе ! Какви глупости говориш!". И това след повече от 50 години брак”, спомня си Елена Жандова.

Много от близките на семейството наричат Ваня, която повече от 35 години

участва в разкопки във Велики Преслав, „Музата на Захарий”.  Това важи с пълна сила за филма „Боянският майстор”. „Майка ми беше смятана за най- добрият специалист върху Боянската църква и мисля, че  беше  причината за неговото вдъхновение и упоритост. Чака 20 години, за да реализира филма. На нея дължим и дълбокото разбиране на фреските. Тя е в основата и на награждавания на много международни фестивали документален филм  "Тракийските колесници". Ваня му звъни от Преслав „Захарий,  това трябва да се заснеме. Откриха голямо погребение на тракийски колесници при могила край Стара Загора.  Те излизат една след друга от земята." На другия ден, баща ми замина с екип”, разказва Елена. 

През детството си тя е или на снимки, или на разкопки. В спомените й нейните родители са като сиамски близнаци, които не си приличат. От общуването им се раждаше едно „трето нещо”, която беше в голяма хармония. При това без никаква ревност.  „За този уж софийски бохем Захарий (той ме научи да му викат така, а не „татко”) не съм чула никаква клюка за друга жена. А не е като да не го харесваха. Дори, когато навърши 79 и започна 80. Беше при мен в Америка. Моя колежка, с която работехме заедно – Шийла Дабни, страхотна мулатка, известна певица, актриса и танцьорка,  на едно парти направо се влюби в баща ми, след като танцува с него. По-късно бяхме на турне в Торино и майка ми дойде да ме види. Шийла нахлу в стаята и заяви: „Госпожо, искам да ви кажа, че съм влюбена в съпруга ви”. Майка ми се обърна и спокойно отвърна „Ама разбира се, кой може да не се влюби в него”. Ваня Акрабова също е била много харесвана дама. Радой Ралин твърдеше, че стихотворението „Любовта на хамалина” от Атанас Далчев е посветено на нея:

Да би дошла и тази нощ...
да би му станала невеста...
до гроба би я носил весел
на гръб в широкия си кош.

Доколкото разбирам и доста други са й посвещавали стихове. В Италия всичките й състуденти са й предлагали брак. Но и двамата не съм забелязала да са ревниви”, споделя дъщеря им.

Ваня Акрабова надживяава мъжа си с близо 10 години, но никога не отива на гроба му, нито отбелязва годишнина от смъртта му. „За майка ми, Захарий беше жив в сърцето й. У дома се празнуваше неговия рожден ден, с такава грижа подреждаше архивите му, събирани през целия им живот”, завърши Елена Жандова.

 За фестивала в Кан и българската носия

Ваня Акрабова придружава мъжа си на представянето на „Земя” – първият български филм, допуснат на фестивала в Кан. Французите виждат лентата у нас и канят Захарий Жандов, съпругата му и Гинка Станчева. През 1957 г. у нас няма нищо и отпускат пари на Гинка да си купи някаква рокличка. Ваня, обаче съзнава, че нашага актриса не може да се мери по тоалети със западните. Взима от ансамбъл „Филип Кутев” автентична българска носия и дава на Станчева от своите старинни накити.  В Кан 23-годишната Гина е по-често снимана от Елизабет Тейлър.

 Коя е Иванка Акрабова-Жандова

Доктор по история на изкуствата и археология от Рим, един от стожерите на българската средновековна археология, изследовател на средновековното художествено творчество. Високообразован и ерудиран учен с много изследвания на бележити паметници като Боянската църква и стенописите й, живопистта на Червената църква при Перушица. Дългогодишно део на нейния живот да проучванията във Велики Преслав. Най-задълбочен изследовател на едно от най-значимите постижения на художествения живот на втората столица - рисуваната и глазирана декоративна керамика.

Кой е Захарий Жандов

Дебютът на Захарий Жандов в документалното кино през 1947 година е "Хора сред облаците" - репортаж за хората, които в метеорологическите станции по високите върхове на планините измерват неспокойния пулс на времето. Филмът е показан и награден на международния кинофестивал във Венеция.  Първият му игрален филм „Тревога” по пиесата на Орлин Василев печели награда в Карлови вари.  През 1957 г.  излизе неговият филм "Земя" по класическата повест на Елин Пелин, преработена от Веселин Ханчев.  Разтърсващ е неговият прочит на Йовков във филма „Шибил”. След дълго чакане, през 1981 г. успява да реализира „Боянският майстор”, посветен на 1300-годишнината от основаването на България. Жандов казва „Снимах само фирми, в които съв влюбен”.

Англичани снимат „Война и мир” като еротика

В сериала участва и Джилиан Андерсън, известна като агент Скъли от „Досиетата Х”

В Санкт Петербург завършиха снимките на телевизионен сериал по романа на  Лев Толстой „Война и мир”.  Проблемът не е, че британските сценаристи са  побрали четирите тома в шест едночасови епизода, а че са превърнали сюжета в откровено порно. В главните персонажи се изявяват актриси, станали известни с ролите на проститутки или с филми за възрастни. Зрителите, които очакват филма през декември 2015 г. има опасност да изпаднат в шок. Също като гардеробиерките на „Ленфилм”, които се изчервяват, докато перат костюмите дадени под наем на продукцията – петната по тях са с недвусмислен произход.

Като се има предвид, че по-голямата част от снимките са в родината на Толстой, британците правилно са засекретили творческия процес. А мерките за сигурност били направо драконовски – тълпи от охранители, двойни полицейски кордони, частни бодигардове, договори за неразгласавяне под угрозата от солидни глоби за руските участници в сериала. По изрично искане на англичаните събирали мобилните им телефони на входа и им ги връщали на тръгване. Страхували се, някой да не снима епизодите или да запише диалозите. Цялата секретност била заради еротичния привкус на сагата.

Реализацията е в ръцете на режисьора Том Харпър и сценариста Ендрю Дейвис – автор на екранизацията на „Доктор Живаго”, Гордост и предразсъдъци” и поредицата за Бриджит Джоунс.  Те са намерили доста екстравагантна гледна точка към „Война и мир”. В романа кипят страсти, които Толстой дори не е сънувал. Сред руската аристокрация на 19-и век цари необуздан разврат. Героите встъпват един с друг в нетградиционни интимни отношения. Например братът и сестрата Елен и Анатолий Курагини се отдават на далеч не роднински чувства, салонът на Анна Павловна Шерер е превърнат в бардак, а Наташа Ростова е елитна светска проститутка.

Подборът на артистите също е оригинален. Лили Джеймс, прочула се с главната роля в сериала „Тайният дневник на едно момиче на повикване”, играе Наташа. Американската актрписа Джилиан Андерсън, известна повече като агент Скъли от „Досиетата Х” е съдържателката на публичния дом Анна Шерер. Кариерата й в киното е започнала от филмите за възрастни и Джилиан не го крие. А и в интернет има твърде много доказателства за това.  Мъжките роли се изпълняват от не толкова известни актьори. Пиер Безухов е американецът Пол Дано, играл в „12 години робство”, а Андрей Болконски – англичанинът Джеймс Нортън („Възпитание на чувствата”, „Доктор Ху”).

Снимките на ключовите сцени в Санкт Петербург приключили за 12 дни. Масовките англичаните ще довършат у дома.  В Русия екипът взел под наем емблематнични места като Дворцовия площад, Воронцовския дворец, Екатерининския палат в Царское село, Дома на учените и Лятната градина. За да се потопят дълбоко в историята британските кинаджии взели под наем от Ленфилм мебели, съдове и тоалети. Срещу 23 хиляди долара на ден те получили 190 уникални костюми, щшити в началото на 19-и век. Служителите на руския кинематограф обаче твърдят, че никога не са им ги връщали толкова мръсни. При това с подозрителни бели петна на дамските фусти.