Дизайнерът София Борисова, трикратен носител на „Златната игла“:

Обичам да обличам тези момичета

- София, тази седмица твои модели се появиха в италианските издания на „Вог“ и „Амика“. Как стана това?

- В една агенция в Милано от дълги години работи българинът Рики Рашков. Той хареса моите неща и предложи на марката за биопродукти за коса „Меда вита“ аз да направя тоалетите за моделите, които ги представят в списанията. Наложи се страшно бързо да се организирам. Изпратиха ми концепция как трябва да изглеждат облеклата и аз спешно ги изработих. Всъщност визиите нямаха нищо общо с това, което съм правила до момента. Освен булчинска рокля и дантелено боди с дълга пола, обсипана с естествени цветя, трябваше да измисля черно-бяла комбинация от различни потници, поли, златни колани... И така миналия ноември в Милано заснехме кампанията за лято 2015.

- Ти как се справи с бързината?

- Не ме питай! За 5 дни! Всъщност имах малко повече от седмица, но трябваше да направя два тоалета, да ги изпратя в Италия по най-бързия начин с куриер, та собствениците на марката да видят дали отговарят на техните изисквания. Щом казаха „да“, имах 5 дни да изработя десет пълни визии. Голям екшън! Спрях всичката друга работа в ателието, много се озорихме, но бях щастлива. За мен това е невероятно - нова и непозната марка, каквато е „София мода Милано“, да се появи в такива престижни издания.

- Как изобщо стъпи на италианския пазар, където измислят модата?

- Аз съм амбициозната София. Тя държи да се бори, отива точно там, където е най-голямата конкуренция. За мен Милано е много специално място. Там големият дизайнер на официални и сватбени облекла Еди Кей, който за мен е учител и вдъхновител, каза тази година пред всички негови клиенти и приятели, че съм пораснала пред очите му като творец. Че когато сме се запознали, съм била на първото стъпало, а сега съм изкачила стъпалата към голямата мода и вече съм достойна да се боря в Италия. През 18-те години, в които се познавам с него, съм отнесла доста критики и сега, когато казва, че няма забележки към моите тоалети, съм много щастлива. Тази година сигурно беше най-великата в кариерата ми.

- Как ти, момичето от Доброславци, се свърза с Еди Кей?

- Преди 18 години у нас почти нямаше чужди марки. Заминах за Германия на гости на братовчед ми. Винаги когато си идваше в България, той ми носеше списания със сватбени тоалети. Бях чувала, че съществуват такива дизайнери, но не бях виждала на живо техни творби. В Германия отидох в един салон и веднага познах работите на Еди Кей. Казах: „Това е моята мечта. Мога ли да купя поне една-две рокли за моя салон“. Отговориха ми, че не може. Трябвало да се свържа с марката. Можели да ми продадат само от старата колекция, но новата не си я давали. Но дори и миналогодишните бяха доста скъпи. Когато се прибрах, реших, че ще се свържа на всяка цена с модния център на Еди Кей и със самия него. Беше трудно. Не ми обръщаха внимание. В момента, в който кажех, че се обаждам от България, ми заявяваха, че роклите са много скъпи, пазарът е малък и нямат интерес. Тогава ми помогна кумът ми. Той е представител на доста италиански марки. Те се съгласиха да ми дадат препоръки като амбициозен млад човек и така започнах.

Първата ми среща с Еди Кей беше в Дюселдорф на световното изложение през 1999 година. Преди това контактувахме по имейл, изпращаха ми роклите... По-късно той ми каза: „Спомням си те от първия ден, в който те видях, защото си мислех, че имам среща с някакво малко момиче, което или е модел, или някаква актриса, която въобще няма да направи никакъв бизнес. Но си казах: „Е, добре, нека да й дам шанс“.

- Той май те е харесал като човек.

- Да, хареса ме. Каза, че е видял в моите очи приятелка, независимо дали ще продавам неговите рокли. Забелязал и амбицията ми. Наистина с цената на всичко много ми помагаше и каза, че не съм го разочаровала. Но не е вярвал, че мога да стигна чак дотук.

- Ти каква си по професия?

- Аз съм дипломиран икономист. Завършила съм УНСС, но винаги съм искала да бъда художник, изобщо човек на изкуството. В детството си шест години свирих на цигулка, 15 години танцувах модерен и класически балет; състезателни танци в най-известните клубове в София. Рисувах денонощно. Завърших като частна ученичка художествената гимназия, а учех редовно в руската. Исках да кандидатствам в Художествената академия, но моят бивш свекър ми подхвърли идеята да се занимавам със сватбени рокли. И тогава просто намерих себе си.

- Като гледам, си намерила и добър съпруг. Валери много ти помага и е непрекъснато до теб.

- Вярно е, така е. Валери ми е помощник във всичко.

- Май няма известна българка, която да не ти е клиентка.

- Всеки клиент за мен е много специален. Дали е известен или безизвестен, всички са ми любими. Всеки път, когато правя рокля за някоя, все едно я правя за себе си.

- А когато попаднеш на дама, която не знае какво иска или иска нещо, което не е за нея, как я предпазваш от кичозни решения?

- Убеждавам ги, че над 50 не е подходящо да носят полупрозрачни рокли например. Или че ако са нисички, няма да им отива модел като за двуметрова манекенка. Слава Богу, всички клиенти последно разчитат на моята дума, защото виждат, че трябва да ми се доверят, понеже са сигурни, че им давам най-добрия съвет. Знам какво трябва да прикрият и как да го направя и кои достойнства да покажат и как да ги изпъкна.

- Много време работиш с Диляна Попова. Тя ли е съвършеният модел за твоите дрехи?

- Диляна е много скъп човек за мен, много я обичам и много я харесвам. Има невероятно излъчване и е страшно красива. В момента, в който видя на нея мой модел, ми доставя невероятно удоволствие. Не само тя, и Кристина Несторова, и Диана Иванчева... Обичам да обличам тези момичета!

- А тъй нареченият хайлайф?

- Винаги гледам да им направя рокля по различен дизайн. Малка държава сме, рискът на парти да се срещнат две с еднакви тоалети е много голям. Затова никога не повтарям модела. Винаги предлагам цвят, който да отива на дамата, независимо какво си е решила.

- Как си избираш манекенките за ревютата - момиче за роклята или обратното?

- Най-трудното нещо за мен е напасването на роклите, подредбата им, тъй като за едно ревю те са около 100. Първо определям реда на самите рокли и след това напасвам моделките. Но винаги съм казвала, че колкото и да се притеснявам преди това - когато започват да идват на проби и настава страшен хаос, винаги накрая всичко се подрежда. Сигурна съм, че Господ ми помага. Но може би и моят усет, който ми подсказва на кое момиче какъв тоалет би отивал най-добре. Както й какво трябва да покажа и какво да й скрия, нищо че е модел.

- Чували сме страшни неща за отношенията на моделите зад кулисите. Случвало ли ти се е да играеш ролата на „синя каска“, ако са се хванали за косите?

- Аз работя с най-добрите професионалистки - събличат се и чакат. Каквото им дам, това носят. Но иначе да, случвало се е: „Ако тази излезе преди мен, ще я оскубя“ или „Не мога да я понасям тази, нека да мина няколко модела след нея“. Аз обаче съм твърда - това е моето ревю, аз казвам кой кога да излиза. Случвало се е да разтървавам и да сдобрявам модели зад кулисите.

- След успехите в Милано как те възприемат италианците?

- Няма как да ме приемат като равна, нищо че аз ги харесвам. Италианецът никога не може да се примири един чужденец да е рамо до рамо с него. Но изненадващо, тази година бях изключително добре приета. Дори от дизайнера Антонио Рива, който много-много не контактува с колеги, защото той наистина е гуру в модата. Неговото отношение много ме изненада.

- Ти как стигна до Антонио Рива? Той живее като монах.

- Така е. Ателието му е на Порте Венеция. Един мой приятел ми каза, че го познава, и аз веднага поисках да ме представи, да му покажа какво правя. Той обаче заяви, че трябва да го попита, защото Рива живее като отшелник - не контактува с никого освен с клиентите си. Беше му показал две-три рокли мои на снимки. Антонио казал: „Да бе, да! Това не може да бъде истина. Искам да се запозная с тази жена.“ Покани ме в Милано. Аз взех две мои официални рокли и отидох при него. Преди това ме заведе на парти на Армани, беше невероятно. След което му показах как изглеждат на живо моите тоалети. Той беше доста впечатлен. Оттогава сме приятели. Кани ме на негови представяния и ревюта.

- И как е да седиш на първия ред до главната редакторка на „Вог“ Ана Уинтър и до разни звезди?

- Антонио Рива беше събрал доста звезди, но аз през цялото време гледах израженията на гостите, на журналистите, на фотографите. Всички вадеха телефони да снимат моделите. Направи ми впечатление, че в момента, в който тръгнеш да щракнеш някой тоалет с телефона, така е направено осветлението на подиума, че се появява едно бяло петно. Не може после да го изкопираш, само се наслаждаваш и се кефиш на това, което виждаш на подиума.

- Спомням си, че теб те бяха окрали някакви самозвани шивачки, качили твои модели на сайтовете си. Но май им се размина само с показването в „Господари на ефира“.

- Да, вярно е. Още водим дело с фотографа Ивайло Станев, чиито снимки са откраднали, но то постоянно се отлага. Съдим ги съвместно, тъй като можем да подадем иск само за правата на снимките му. Това, че са изкопирали моделите ми с по-лоши платове, няма значение, щом не са сложили марка „Романтика фешън“.

Преди се ядосвах, но сега, като видя мои зле изпълнени модели отпреди три-четири години на абитуриентските балове, ми е повече смешно, отколкото яростно. Но ми е неприятно, защото това е кражба на труда ми.

- Остава утехата, че щом те крадат, значи има какво.

- Казват ми: „След като те копират, значи са признали, че си добра. Какво искаш повече от това?!“

- Дъщеря ти Доротея към твоята професия ли се насочва?

- Доли искаше да стане лекар. Скъса се да учи биология и химия, но изведнъж каза: „Знаеш ли, не е моето призвание. Искам да уча интериорен дизайн и дизайн на аксесоари.“ Насочила се е изцяло към Италия. Живот и здраве, другата година ще бъде абитуриентка и ще кандидатства там. Естествено, надявам се моят любим приятел и дизайнер Еди Кей да реши да се занимава с нея.

- Как ще решите проблема с абитуриентската рокля?

- Ще ми е проблем, защото съм й дала задача да отслабне. Тя вече знае какъв цвят иска - малиново. Но аз съм й казала, че ако иска да изглежда перфектна в моите рокли, трябва да свали килограмите. Иначе да си търси друг дизайнер.

- Какви са следващите ти амбиции и цели?

- Имам предложение от Еди Кей да направя моя колекция към неговата марка. Което е голяма чест. А за моите дами, които ходят по събития, в момента създавам линията „Малка цветна рокля“. Разбира се, искам да сътворя и малко висша мода, за да участвам на Седмицата на модата в Италия или Англия. Проблемът е, че на условията отговарям, ама когато видя таксите за участие...