Англичани снимат „Война и мир” като еротика

В сериала участва и Джилиан Андерсън, известна като агент Скъли от „Досиетата Х”

В Санкт Петербург завършиха снимките на телевизионен сериал по романа на  Лев Толстой „Война и мир”.  Проблемът не е, че британските сценаристи са  побрали четирите тома в шест едночасови епизода, а че са превърнали сюжета в откровено порно. В главните персонажи се изявяват актриси, станали известни с ролите на проститутки или с филми за възрастни. Зрителите, които очакват филма през декември 2015 г. има опасност да изпаднат в шок. Също като гардеробиерките на „Ленфилм”, които се изчервяват, докато перат костюмите дадени под наем на продукцията – петната по тях са с недвусмислен произход.

Като се има предвид, че по-голямата част от снимките са в родината на Толстой, британците правилно са засекретили творческия процес. А мерките за сигурност били направо драконовски – тълпи от охранители, двойни полицейски кордони, частни бодигардове, договори за неразгласавяне под угрозата от солидни глоби за руските участници в сериала. По изрично искане на англичаните събирали мобилните им телефони на входа и им ги връщали на тръгване. Страхували се, някой да не снима епизодите или да запише диалозите. Цялата секретност била заради еротичния привкус на сагата.

Реализацията е в ръцете на режисьора Том Харпър и сценариста Ендрю Дейвис – автор на екранизацията на „Доктор Живаго”, Гордост и предразсъдъци” и поредицата за Бриджит Джоунс.  Те са намерили доста екстравагантна гледна точка към „Война и мир”. В романа кипят страсти, които Толстой дори не е сънувал. Сред руската аристокрация на 19-и век цари необуздан разврат. Героите встъпват един с друг в нетградиционни интимни отношения. Например братът и сестрата Елен и Анатолий Курагини се отдават на далеч не роднински чувства, салонът на Анна Павловна Шерер е превърнат в бардак, а Наташа Ростова е елитна светска проститутка.

Подборът на артистите също е оригинален. Лили Джеймс, прочула се с главната роля в сериала „Тайният дневник на едно момиче на повикване”, играе Наташа. Американската актрписа Джилиан Андерсън, известна повече като агент Скъли от „Досиетата Х” е съдържателката на публичния дом Анна Шерер. Кариерата й в киното е започнала от филмите за възрастни и Джилиан не го крие. А и в интернет има твърде много доказателства за това.  Мъжките роли се изпълняват от не толкова известни актьори. Пиер Безухов е американецът Пол Дано, играл в „12 години робство”, а Андрей Болконски – англичанинът Джеймс Нортън („Възпитание на чувствата”, „Доктор Ху”).

Снимките на ключовите сцени в Санкт Петербург приключили за 12 дни. Масовките англичаните ще довършат у дома.  В Русия екипът взел под наем емблематнични места като Дворцовия площад, Воронцовския дворец, Екатерининския палат в Царское село, Дома на учените и Лятната градина. За да се потопят дълбоко в историята британските кинаджии взели под наем от Ленфилм мебели, съдове и тоалети. Срещу 23 хиляди долара на ден те получили 190 уникални костюми, щшити в началото на 19-и век. Служителите на руския кинематограф обаче твърдят, че никога не са им ги връщали толкова мръсни. При това с подозрителни бели петна на дамските фусти. 

Стана Катич, Кейт Бекет от „Касъл“, специално за „Преса“:

Убийте ме, не знам какво ще се случи в сериала!

Магдалена ГИГОВА

 

Стана Катич, по-известна в България като Кейт Бекет от сериала „Касъл“ даде специално интервю за „Преса“. Срещата бе в атинския хотел „Астир палас“, където актрисата разговаря с балкански медии. Естествена, усмихната и внимателна, Стана отдели на всеки точно по 15 минути, за да има равноправие.

Кариерата на Катич започва в театъра, където играе в класически пиеси като „Чайка“, „Ромео и Жулиета“ и „Ричард Трети“. Тя дебютира в сериалите „Спешно отделение“ и „Военна прокуратура“ и участва в доста телевизиионни поредици като „От местопрестъплението. Маями“, „24 часа“, „Герои“ и „Щит“. През 2007 г. Стана е поканена от известния режисьор Робърт Бентън за филма „Любовен пир“, в който има гореща любовна сцена с другата главна героиня (в ролята Селма Блеър). Близостта им вдига голям шум, който кара Стана Катич да признае с усмивка: „Репетирахме в отделна стая. Двете погледнахме леглото, спогледахме се една друга и започнахме да се целуваме. За първи път се целувах с жена и признавам, че ми се стори доста възбуждащо. На снимачната площадка си прекарахме чудесно, но с ръка на сърцето мога да кажа, че там отново се убедих - аз съм 100 процента хетеросексуална.“

Актрисата участва с Олга Куриленко и Даниел Крейг във филма за Джеймс Бонд „Спектър на утехата“. През 2010 г. партнира на Ричард Гиър в „Само за влюбени“, а в „Отмъстители“ - на Ева Мендес, Скарлет Йохансон и Морган Фриймън. Но истинската популярност идва с „Касъл“, който й донася наградата за най-любима драматична актриса в сериал през 2014 г.

Преди интервюто със Стана в Атина всеки от журналистите бе уведомен да спазва правилата на „Дисни“ - никакви въпроси за политика, религия и личен живот.
Вестик „Преса“ благодари на „Фокс България“ за предоставената възможност.
- Стана, вие много се гордеете с балканските си корени. Моля ви, разкажете нещо повече за тях.

- Родителите ми са родени през една река един от друг и това е реката Цетина, която се намира на Далматинското крайбрежие. Имам роднини в Сърбия, Черна гора и Хърватия и се радвам на възможността да пътувам и да ги посещавам. Това са наистина прекрасни места - много често ходех там през лятото, когато бях малка. Тези места имат богата история, която все още е автентична. И в днешно време цари провинциален дух, животът е прост, а земеделието истинско и това е много очарователно.

- Всички места, които изброихте са съседни на България. Били ли сте някога у нас или все още не?

- Да, била съм.

- Наистина ли?

- Да, бях в София и много се забавлявах. Всъщност срещнах се с един български скулптор. Синът му се казваше Тодор или Теодор. Той е направил една страхотна скулптура на жена, която се намира на булевард в централната част на София. Беше страхотно. Бях в София по работа и имах възможността да пътувам в района. Много хубаво си прекарах. (Стана говори за Тодор, син на скулптура Георги Чапкънов, който е автор на фигурата на света София срещу ЦУМ. Тодор Чапкънов работи като режисьор в САЩ и снима филми за различни компании - б.а.)

- Вероятно не знаете, че в България „Касъл“ е много популярен сериал. Дори книгите „написани“ от Ричард Касъл за Ники Хийт са преведени. Въпросът ми е: обикновено филмът завършва със сватбената целувка на главните герои. Кажете какво ще се случи през седмия сезон? Защото създателят на сериала Андрю Марлоу обещава много интересни изненади. Издайте някоя от тях!

- Да ви кажа честно - не знам! В момента снимам филм във Флоренция и дойдох за малко тук, за да се срещна с журналисти от балканските страни. Всички, дори и аз не знаем какво ще се случи в седмия сезон. Това е истината. Ще се върна в Лос Анджелис и ще започнем снимките към средата на юли - така че още дори не са ни раздали сценария. Наистина нямам представа, но съм убедена, че ще го направят интересно.

- Готова ли сте за бебе? Имам предвид Кейт Бекет.

- Мисля, че героинята е, не знам. Съгласна съм с каквото решат да направят с Кейт Бекет. Струва ми се, че продуцентите го искат. Или пък Касъл и Бекет ще се оженят първо? Само гадая. Не знам какво ще измислят.

- Сериалът е изпълнен с чувство за хумор. Споделете някоя забавна случка зад кадър.

- О, ние много се смеем и на снимачната площадка, и зад кадър. Неотдавна снимахме епизод, чиято тема беше 70-те години на ХХ век. Един от героите, изигран от Джон Полито, умствено е останал в 70-те години и ние трябва да се преструваме, че също сме в тази епоха, за да вземем показанията му. Всички са облечени с типичните за онова време дрехи, танцуват на съответната музика, изобщо... положени са всички усилия, за да изглежда така, все едно сме в 70-те години. Една от сцените беше в дискотека, типична за епохата. След един от епизодите към мен се приближи мъж, който смътно ми изглеждаше познат и ме заговори. Аз го погледнах и не знаех кой е този човек. Опитах се да си припомня откъде ми е толкова познато неговото лице. Помислих си дали не е някой, с когото съм снимала филм навремето. Все пак много приятелски ми говореше, но с тези дрехи и прическа изобщо не можех да се сета. Оказа се, че това е Сиймс Девър, с когото вече шест сезона играем в „Касъл“. Той е в ролата на полицай Кевин раян - дето са двойка с Еспозито. Наистина много се изненадах! Има много забавни моменти зад кадър докато снимаме тематичните епизоди. Както се вижда, понякога собствените ми колеги ме шокират.

- Кейт Бекет е екшън героиня. Вие също приличате на такава. Увличате се по лов със соколи, стрелба с лък, конна езда, тренирате карате... Но характерът ви покрива ли се донякъде с този на героинята ви? Или не чак толкова?

- Мисля, че в процеса на създаване на един герой, влагаш много от собствения си свят. Личността ти влияе върху режисьорите и авторите на текста. Кейт е измислена фигура, но си приличаме на външен вид и аз много й се възхищавам. Тя е един интересен образ. Бекет е много честна, силна и се бори за справедливост, което я превръща в герой в моите очи, така че е много хубаво да играеш такава героиня. Но и не е перфектна, което позволява на хората да се припознаят по-лесно с нея. Кейт има недостатъци, което я прави по-правдоподобна.

- И в нея има малко от вас?

- Мисля, че у мен има части от нея, от които аз вземам пример, както и такива, които са част от процеса на създаването на героинята.

- Любимите ви книги са „Зорба гъркът“ и „Майсторът и Маргарита“. Те са много мъдри и философски. Защо предпочитате такъв тип четиво? Може би това е дълбоко заложено в душата ви?

- Зорба гъркът е феноменална история, той е вдъхновяващ герой и беше страхотно да се види как шефът му бавно се променя, колкото повече време прекарва със Зорба. Беше чудесно да се проследи своеобразната любовната история между тези два персонажа, които стават приятели. Книгата е невероятна! А „Майсторът и Маргарита“, разбира се, е друг тип любовна история, която прескача в необикновения сюрреалистичен свят. Има толкова много ироничен хумор в тази книга.

- И малко черен.

- Да, определено има черен хумор. Но тези книги са само част от книгите, които съм споменавала. Обичам да чета и имам цял списък с любими книги, а тези са просто две от многото, които обичам.

- Чели ли сте някога книга на български автор?

- Не знам дали съм чела. Имам предвид може и да съм, но да не съм знаела ,че е български. Един от любимите автори от Балканите е Иво Андрич, който има Нобелова награда за литература.

- Моля ви, разкажете ни за вашата благотворителна дейност, защото се занимавате с много каузи, но те не са много популярни в България. Вашата героиня е известна, но личните ви пристрастия не са.

- Подех инициатива, наречена „Алтернативно придвижване“, чиято цел е да накара хората да да не използват колите си толкова много. Може би за много европейци това звучи нормално, но в Лос Анджелис автомобилите са неизменна част от обществото ни, всичко се върти около колите, целият ни живот. Докато пътувах из цял свят, ми се стори, че развиващите се страни винаги гледат в посока на създаването на точно такова общество, въртящо се около автомобилите. Ето защо целта на този проект беше да подтикне хората да се придвижват с автобус, да вземат градския транспорт, да карат колелo, да ходят пеша поради многото прекрасни предимства, които тези активности предлагат. За мен като актриса това беше чудесен начин да почувствам, че правя нещо значимо за страната си и за себе си. Всичко това помага и на местните икономики, допринася за здравето на хората, за опазването на околната среда...

Когато се интегрираш в града, ходейки пеш или ползвайки обществен транспорт, започваш да го опознаваш по-добре. Защото, когато пътуваш на по-бавни обороти, ти всъщност срещаш хората, които притежават малък бизнес по пътя ти, разговаряш с тях. След това започваш да забелязваш прекрасната архитектура, парковете, цветята и всичко е толкова вдъхновяващо. Пътувала съм изключително много. Била съм в държави като Монголия и Перу. Някои от тези страни са в преходен период. Те преминават от един вид икономика към друг и докато се придвижват към следващата стъпка от техния икономически цикъл, невинаги мислят за инфраструктура. Мисля, че подтиквайки страната и нейните граждани да помислят малко повече за инфраструктура, се създава благоденствие. Защото градовете винаги са съществували, но колите - не. Така че, когато мислиш за даден град, за създаването на общество и хора, които са загрижени за средата, в която живеят и за създаването на сигурен и позитивен свят, е хубаво да се намери баланс между двете - между придвижването с кола и придвижването пеша.

Другите проекти, в които се опитвам да участвам, са свързани с подпомагането на деца в нужда. Свързвам се с болници и сиропиталища или различни видове благотворителни организации, които се грижат за създаването на положително въздействие на изкуството и околната среда, които да оставят положителен отпечатък върху живота на децата.

- Звучи страхотно! Вие сте и талантлива певица. Имате ли планове да запишете албум?

- Бих била щастлива да направя албум, но нямам никакви планове за това. Един ден било прекрасно. Но аз просто се забавлявам, пеейки, доставя ми удоволствие да пея за себе си.

- Под душа?

- Да, точно, под душа! Засега.

- Моля ви, кажете нещо специално за българските си зрители.

- Бих искала да поздравя всички български зрители. Бих искала да им благодаря за това, че гледат „Касъл“ и че ме „придружават“ в това изключително невероятно пътуване.

Лексикон

Родители

Баща - сърбин, майка - хърватка. Заминават за Канада с 1300 долара, успяват да развият собствен бизнес и да изучат 6 деца.

Образование

Завършва гимназия в първите 10 на випуска. Случайна покана за участие в студентски филм я отклонява от „сериозните“ науки, които изучава в университета - международни отношения, биология и дизайн.

Езици

Освен английския Стана говори сръбски, словенски, хърватски, френски и италиански.

Спорт

Баскетбол, плуване, бейзбол, футбол, конна езда, лов със соколи, стрелба с лък, йога.

Хоби

Археология и астрофизика, моден дизайн. След участието в американския „Денсинг старс“ се увлича по фламенкото. Изучавала е и бели денс, както е английското име на кючека.

Книги

„Зорба гъркът“ и „Майсторът и Маргарита“.

Занимания

Собствена продуцентска компания Sine Timore Productions, което в превод от латински означава „Без страх“.

Евтим Милошев за „Дървото на живота“:
Историческият сериал е висш пилотаж

Магдалена ГИГОВА

• Сериалът „Дървото на живота“ сякаш е възрождендко дело - Владимир Зарев, авторът на „Битието“, романа, върху който се гради сценария ви е дал пълна свобода, Фандъкова ви предоставила експонати от Музия на София, хората не ви искат неаем за терените за снимки... на какво се дължи това?
• Усещам доброто отношение. То ми дава кураж и ме ласкае. Всички хора и институции виждат у нас пламенен ентузсиазъм и потдаденост, които ги порвокират да ни подкрепят безвъзмездно и безрезервно. Първият исторически сериал от 20 г. насам наистина създава една ангажираност, защото има елемент на кауза. Във филмопроизводството навсякъде по света историческият сериал е висш пилотаж, защото да създадеш реалност, различна от съвремието буди интерес. По-трудно и сложно е, но се приема добре от аудиторията.
• „На всеки километър“ за времето си и до ден днешен от кинематографична гледна точка е страхотно произведение. И въпреки че е идеологически натоварен, не изглежда вехт и като кино е перфектен. „Пътят към София“ беше великолепен с любовната си линия и държеше българите пред екрана. „Капита Петко войвода“ – класика!
• На малкия пазар, какъвто е България от маркетингова гледна точка съм достигнал до едно просто правило – трябва да си първи, защото за втори няма място. И винаги трябва да го направиш добре. Сериали с криминален сюжет вече има няколко. „Под прикритие“ е отличен проект. Не виждам защо трябва да правим поредния. Исторически сюжет досега няма. Затова се насочихме натам, въпреки че се оказа по-трудно и от най-смелите ни предположения. Моят приятел, съдружник и главен сценарист Иван Спасов е историк по образование и това повлия също на решението ни.
• Историческият сериал не е възстановка и за да бъде този продукт и маркетингов, направихме една семейна сага. Историята на рода Вълчеви, която започва от Освобождението от турско робство и стига до днес. 134 години.
• Нещо като българската сага за Форсайтови.
• Да, ако търсим еквивалент. Тръгваме от миналато и вървим към бъдещето ,за да знаем ние българите, когато говорим, че сме дребнави, завистливи и единаци, че сме такива защото така ни се е случил живота. Затова слогънът на сериала е „тяхната история, нашата история“. Всеки може да се обърне надзад към миналато си и да разбере, че днес е такъв, благодарение на вековната родова памет. Когато видиш как са постъпвали и живяли прабаба ти и прадядо ти, тогава ще си кажеш „да, имам такива комплекси, или имам такива разбирания за живота, защото аз съм от това семейство, нося тази кръв“.
• - Ти спомена няколко сериала от времето на социализма, но те са правени с много пари, с държавна подкрепа. Не се ли притесняваш от сравнението?
• Така е, но не се притеснявам. Когато един продукт е добър, никой не го сравнява. Сравненията идват ако той не е добър. Тогава започваш да се вглеждаш в детайлите: тази шапка не е от епохата, актрисата не играе добре, по онова време не е имало павета по улиците. Когато съдържанието е силон, зрителят е готов всичко да прости, защото съпреживява представеното на екрана.
• Затова колкото и добри очаквания да имам, колкото и труд да сме хвърлили и да продължаваме да се трудим денонощно, докато зрителят не го види, нищо не можем да говорим.
• Но хората ще си кажат – сценографъте италианец, главният оператор е италианец, къде му е българското на този сериал?
• Италианците просто са много добри. Най-ценното нещо е опитът. Нито можеш да го купиш, нито да го продадеш, каквато и теоретична подготовка да имаш, опитът е безценен. А италианците имат 100 г. кино, което ги прави изключително добри. За оператора е важно как ще изгради визията. Където и да го прави то е специфично като занимание. Визията изгражда сюжета. Що се отнася до италианците, които правиха декора – да, по-различно е. Понеже взехме решение, че не искаме семейство Вълчеви да бъдат шаблона за българина в минало време – цървули, калпак, пояс...
• Значи Вълчеви са алафранга?
• Да, те са богато семейство и живеят в голяма къща, по европейски маниер. Стилистиката е такава. „Дървото на живота“ е една приказка за нас, българите. Ако това ,че връщаме зрителят в тази епоха, го накара да прочете нещо допълнително ,да влезе в гугъл, да провокира интереса му към родовите му корени, това за нас е свръхзадача. Искаме да създадем една готина реалност. И използваме тази голяма метафора, която е град Видин. Днес той е най—бедният град в обединена Европа. Колко тъжно звучи. А в края на 19-ти век Видин е бил вратата към Европа. Всичко, окето е идвало от западната цивилизация е влизало през Видин. До ден днешен там е вторият по големина православен храм в България след „Александър Невски“ - „Свети Димитър“. А сега това е забележително беден и опърпан град!
• Тази метафора ни хареса много. Историята ни започва там. Виждаме костюмите, хората, които живеят по достоен начин. За да провокираме усещането на българите за национално самочувствие не трябва да се връщаме в овчарниците.
• Гледам как се палиш и искаш да напишеш приказка с филм. По ТВ7 тече друга любовна приказка, любима на домакините - „Великолепният век“. С достоверност на детайла ли ще привлечеш аудиторията на своя страна?
• Ние не се борим за публика, защото не сме конкуренти. „Великолепният век“ е феномен, който турското сериалопроизводство е създало. Дали е рейтингов рекордьор или историческа недомислица, няма значение. Но той е най-гледаният чуждестранен сериал за 2012 г. в Русия! А двете страни имат изключително драматични сблъсъци. Хората просто гледат една любовна история, но тя си има подсъзнателни послания за величието на империята. Дори в заглавието има идеология. Но товма са маркетингови инструменти и ключове.
• „Дървото на живота“. Обаче има и филм с Джесика Частейн със същото име
• Заглавието си излезе само. Седяхме на масата и мислехме как да го кръстим. Дори нямам претенции за авторство, защото „Дървото на живота“ е най-логичното заглавие. Това е родословното дърво. Обективизиране на семейната сага, на родовата история. Клоните на дървото са поколенията. Това сме гонили като послание и внушение. Свръхзадачата ни е да провокираме българина да се заинтересува от собствения си родословно дърво.
• А каква е свръхзадачата в областта на рейтинга и продължителността. 12 серии първи сезон. Колко сезона предвиждаш?
• Ако зрителите го гледат ще дойдем от началото на миналия век, до съвремието и да продължим в бъдещето.защото материалът е много. За 134 години история в три Българии (царска, социалистическа и демократична). За толкова кратко време толкова много история. Едно и също място, едно и също семейство – тотална смяна на палачинкат, тотално обръщане на времето, на ценностите, на обстоятелствата, което води до страхотни драматургични обрати в личните истории на хората. Противопоставянето на баща и син, на братя, как времето слага своето отражение върху личните истории. Та ние също го преживяхме на 10 ноември. Колко семейства се разведоха, колко деца се отрекоха от бащите си.
• А като върнеш историята назад тя е още по-крайна, още по-драматична, още по-брутална. Ние асоциираме Царска Блъгария със силата на кръвта. По време на Балканската война водещото, голямата ценност е бил националния идеал. България да се обедини, да влезе в етническите си граници. Героите в сериала говорят за съединение, независимост и обединение. Тогава националният идеал е бил водещ. По време на комунизма водещата е идеологията. Нищо нямаше значение освен комунистическия интернационал. Нямаше значение кой си, колко акъл имаш, колко пари имаш, а какво е мястото ти в партийната йерархия. Това решаваше дали да имаш жилище и какво да е то, дали да караш кола, къде да учиш. Всички материални неща бяха с ред и някой администратор решаваше „отпускането им“, както с бананите, които се продаваха само на нова година. За да стигнем до наши дни, когато силата е на парите. Толкова е материализирано всичко, че няма значение какъв си, колко ти е акъла, какво работиш. Парите движат всичко, вкл. И политическите процеси. А наврмето Бисмарк е нарекъл българите прусаците на Балканите, защото сме били една от най-бързо развиващите се икономики на Европа с невероятен ръст.
• Изпъкват различните ценности. По време на социализма дори да имаш пълна стая с пари, не можеш да ги порахрчиш. Защото в кореком се пазаруваше в бонове и те питаха откъде ги имаш. А днес никой не те пита откъде са ти парите.
• С тези думи просто ми кацна на следващия въпрос. Явно висшето ти образование по геодезия те е научило как се напипва златна жила, защото не само си шеф на сдружението на телевизионните продуценти, ами си един от най-успелите в бранша.
• На чужд гръб и 100 тояги са малко. Аз просто имам големият късмет и голямото удоволствие да правя това, което обичам. Никога не съм вършил нещо, само защото ще ми донесе пари, слава, власт. Аз работя с удоволствие, всеки Божи ден, без събота и неделя. Не се оплаквам, не ми тежи, аз живея с това. И това, че е свързано с успехи или средства, е постфактум. Нямам претенциите да съм богаташ, имам претенциите, че изпитвам удоволстиве от живота, който живея.
• За мен е безценен проекта „Дървото на живота“ с целия актьорски състав. Няма такава звездна селекция!Аз и моите колеги положихме огромни усилия за да ни повярват тези хора с биография, с име, с авторитет, с качества, с възможности. Да повярват на нас, на историята и на продукта. Да работя с тези хора е безценно удоволствие. Голям късметлия съм, но да не провокирам съдбата.
• Няма богатство, съизмеримо с миговете, които съм изживял с „Комиците“ - актьорите, сценаристите, продукционния екип. Това е моят живот, защото това е всекидневно общуване, което ме обогатява ментално и емоционално. Това няма цена! Ваденето на злато от мина ми звучи като самотен процес. Аз може да не вадя злато, но общувам всеки ден и изпълвам дните си с мисъл и съдържание.
• Спомена „Комиците“ и се сетих, че за един сезон са се родили 6 бебета в шоуто.
• Повече са - осем. Онзи ден изписаха близнаците на Мария Спасова – момче и момиче, така че са десет. Вече се уговаряме да инвестираме в детска ясла.
• Какво се чака от“Дървото на живота“, където съставът е по-голям?
• С екипа на „Комиците“ наистина сме едно семейство. В „Дървото на живота“ сега се събрахме – има време.
• Има ли някаква магия в „Ку-ку“? От всички, които, започнаха в студенсткото преване няма човек без собствена кариера и светлина.
• Магията на времето. Да бъдеш на точното място, в точното време. Тогава се смени системата, ценностите, пазара. Ние застанахме на един чист пазар и започнахме да се изграждаме в неконкурентна среда. Затова аз, студент от ВИАС, започнах да се занимавам с телевизия. Сега е по-трудно да влезеш в изградена сситема. Тогава системата се зараждаше, животът предстоеше пред нас и стъпихме на нов пазар, с нови очаквания и перспективи. Който както е могъл така се е оправил.
• - Български исторически сериал е висока летва. А по-нататък?
• Никой не е правил опит в последните 20 г., защото е много трудно и ако се окаже, че зрителят не го харесва и само в нашите глави сме направили нещо добро, нещата бързо ще залязат и целият ентусиазъм и енергия ще се стоварят обратно върху главите ни. Би било голям шок, ако не успеем да хванем зрителя, ако не му дедам това, което иска да види, което очаква да види и това което ще му хване сърцето. Защото ние работим на пазара на емоции. Единственото, което има значение, това е зрителят!

Актьорът Антон Радичев от „Етажна собственост”

Само внуците не ми викат „Джамбазов”

 

-        Вие така се срастнахте в съзнанието на  телевизионните зрители като Джамбазов от „Етажна собственост”, че сега се чудя с г-н Радичев ли да се обръщам към вас или с г-н Джамбазов?

- Джамбазов. Така ми подвикват и по улиците. Питат ме как е в Камбоджа. Други ми казват „Баща ми е бил в Камбоджа”. Забавно ми е, приятно ми е, че хората ме идентифицират с моя герой и че употрубяват лафовете му.  С частния театър на Искра Радева „Искри сезони”, където играя в пет пиеси главните роли  много пътуваме из цяла България. Навсякъде  се закачат с мен с Джамбазов и с Камбоджа.

-        90% от хората живеят в панелки и проблемите, които представяме на екрана са им близки. Интересното е, че голяма част от зрителите не виждат в него себе си, а комшиите. А те са същите! Прави ми силно впечатление, че много българи гледат нашия сериал и това е много радостно. Защото за мен е удоволствие, когато доставям удоволствие на хората. Затова искам да дам всичко от себе си и да продължавам да ги радвам. Аз съм доста наблюдателен човек, взирам се в хората, като пътувам из Блъгароия навсякъде сядам с тях на една маса.

-        Значи някой може да се разпознае?

-        Когато е за добро с хубави приказки и сладки лафове всеки може да се познае

-        Да не си изкарате боя някъде?

-        Ааа, не! Хората са с много голяма сипматия към мен. Аз наблюдавам живота около себе си. В главата си имам разни чекмедженца, в които слагам характерни типажи - жест, образ, мимика, които в момента не ми трябват. Но когато ми стане нужно, изваждам точното чекмедженце и наблюдаваното от живота го вкарвам в ролата си. И се оказва, че моят човек затова е истински. Авторите също взимат нещата от живота.

-        Сценаристите на „Идалго продакшънс” не ви ли се сърдят, когато импровизирате?

Аз не импровизирам толкова много. Понякога само сменям или допълвам някоя думичка, която в процеса на снимане се оказва по-пасваща. Импровизациите са едно от най-трудните неща в нашата професия и ако някой си позволи да импровизира, то задължително трябва да бъде в стила на героя и на цялата драматургия. Аз много харесвам сценаристите на „Етажна собственост”, хуморът  им ми допада. Главният сценарист на сериала Иван Ангелов има страхотни идеи. От доста време работим заедно и сме си паснали идеално. Виждаме се, говорим си по телефона, взаимно си помагаме. Ако на мен ми хрумне нещо, веднага му го споделям. Веднъж дори се оказа, че сме се сетили за едно и също почти едновременно. Най-много се смея сега, четейки сценариите за третия сезон. Всичките, които съм чел, са страшно добри.  Не искам да издавам сюжета, но особено сценарият на четвърти епизод ми достави голямо удоволствие. Страшно се развълнувах от историята там. Аз съм човек с богата фантазия и си представям всичко картинно, когато чета. Даже ми тръгнаха сълзи в дадени моменти...

-        Скъса ви се сърцето.

Ох, моят лаф от „Клуб НЛО”. Любомир Пеевски -  сценаристът на „Клуб НЛО” - измисли по онова време тази култова реплика за героя ми. Като актьор все попадам на запомнящи се реплики и преди в годините и сега. Затова страшно се радвам, че работя точно със сценаристите на  „Етажна собственост”.  Много хубав екип сме и си помагаме взаимно. Когато ми дойде някаква идея я споделям за общо добро. И наистина от този четвърти епизод много се развълнувах и с голямо удоволствие снимах всичко. Всъщност моят герой – военният Еделвайс Джамбазов не е само с лафовете, Камбоджа и „строй се, преброй се”. Той има ранима душа, много чувствителна натура, преживял е доста. И може би със свойте приказки и с чувството си за хумор иска да прикрие тази чувствителност. Да не би да излезе пред хората мекушав. И въпреки това не може да се устиска. Ще издам, че по-нататък в сериала пристига синът ми, който иска да се жени. Търси благословията ми и се случват едни много смешни и много идиотски неща, много истински, от които аз страшно се развълнувах.

-        Знам че нямате право да издавате сюжета, но и в новия луксозен комоплекс ли ще им организирате евакуации и военни игри?

-        В новия комплекс Джамбазов е верен на себе си и пак се опитва да вземе командването, да наложи авторитета си. В епизода, който видяхте тази седмица, той беше инициаторът за свикване на събрание и за избор на стария-нов домоуправител Величко. Военният вече става охрана на целия комплекс и е много доволен и важен. Това ще създаде невероятно комични ситуации. Другата седмица ще видите и първото голямо разследване на Джамбазов в комплекса, което се превръща във фарс. Освен това цялата компания от „Надежда” се опитва да забогатее като зариби нелегално басейна на комплекса с норвежка сьомга. Много е смешно!

-        Разговаряме в Народния театър. Вие работите тук от 38 г. Това не е трудов стаж, това е диагноза!

-        На 19 август започнах 39-ата си година в Нардния театър. Взеха ме направо от ВИТИЗ. Моят професор Филип Филипов ме покани в „Деца на слънцето” от Горки за ролята, която играх в изпитния си спектакъл. Когато получих писмото от Народния театър не повярвах. Реших, че някой е намерил бланка и си прави майтап с мен. И две седмици не отидох. А когато все пак реших да отида и да попитам, ме изпратиха веднага да си вадя медицинско за назначаване на работа. В пиесата главната роля играехме двамата с Любомир Кабакчиев. Едната вечер аз, другата – той.  Така започна моят творчески път в Народния театър. Преди бях в младежката гримьорна...

-        Нима има младежка и старешка?

-        Е, не чак старешка, а за актьори с по-голяма практика. Тук на стената пише, кои са били в тази гримьорна: Константин Кисимов, Никола Балабанов, Марин Тошев, Любомир Кабакчиев. А сега и Тонката Радичев, който си е момче от маалата. Ние бяхме последната къща,  от нас започваха Манастирските ливади. Взеха ни къщата и двора през 1979 г. Построиха поликлиника, дадоха ни панелка. Направете сметка колко години и аз живея в „Етажна собственост”.

-        В театъра сте играли всякакви роли, но народът си ви знае от телевизиякат като „комедиен актьор”. Не е ли подтискащо понякога да очакват от вас да сте непрекъснато забавен?

-        Ами – да! „Кажи някоя смешка, пусни някой майтап”.  Като всеки нормален човек и аз си имам настроения и проблеми и не мога да бъда, както хората си мислят, непрекъснато душата на компанията. Не съм играл в киното само характерни и комедийни роли. Във филма на Едуард Захариев „Елегия”, пък и не само там, ролята ми беше много сериозна. В този филм играх с Катето Паскалева, Ицко Финци и с Марияна Димитрова, която се самоуби в Америка.

-        Доста снимах преди 1989 г. Аз съм актьор, която може да играе и драматични роли, и характерно-комедийни. А те са най-трудни.

-        Знаете ли, че като напише човек в гугъл Антон Радичев излизат най-много линкове към песента ви „Ваш’та мама”? На кого сега ви се иска да кажете „Ваш’та мама”?

-        Не искам да се занимавам с политика и политици, но от текста става ясно. Доста от нещата, които ме вълнуват и ме притесняват не са по отношение на сегашните  управляващи, а на техните опоненти. Защото търсят под вола теле и ги измислят такива... Защо сд„а ни магистрали?! Че това е едно от основните неща, за да се разивавт икономиката и туризма,  българинът да пътува нормално. Хиляди неща ме дразнят, но не исксам да мисля и говоря за политика

-  Казват за вас, че сте Радичков актьор?

- Играл съм в три от пиесите на Йордан Радичков в Народния театър. „Суматоха”,  „Януари”... За „Опит за летене” ми дадоха първата национална награда за актьорско майсторство на фестивала на българската драма  и театър. 

- Четох някъде, че Радичков ви е черпел след репетициите, защото той дори не е написал нещата така, както сте ги изиграли.

 - Понякога, когато съм импровизирал нещо в неговия стил, той ми казваше „Тони, след репетицията – горе в ресторанта, да се черпим”. По това си личат големите творци – те се вдъхновяват от всичко и от всеки. От различната гледна точка им хрумва нещо съвсем ново, с което дообогатяват образите, правят взаимоотношенията между тях по-цветни и въобще цялата постановка по-въздействаща. Те не са фиксирани детайлно върху собствените си думи и запетаи.

- На улицата може да ви викат „Джамбазов”, но приятелите от години ви казват Баба Тонка или другарката Обретенова.

- Този пеиод попремина. Стари приятели пак ми го казват с хубаво чувство. А другарката Обретенова след 1989 г. стана госпожа.

- В този сериал май правите всичко - помагате на сценаристите, играете, че и пеете соло в песента „Панелизация”. Не се ли притеснявате малко от присъствието на Милица Гладнишка, която е професионална джаз певица?

- Ааааа, Милица е много готина. Ние сме приятелчета и добре се разбираме. Страшно ми хареса песента, много бързо я записахме.

- Защо не направиете с Милица дует?

 - Ние си гледаме ролите, а ако случайно продуцентът на „Етажна собственост” Краси Ванков реши да пеем заедно, защо – не.

 - Внуците ви как се отнасят към Еделвайс  Джамбазов?

- Следят го непрекъснато. Чакат с нетърпение да дойде четвъртък 21 часа и сядат пред телевизора. Понеже те живеят в Бояна, ако имам половин час между снимките, отивам да ги видя, както съм си с костюма от сериала, за да не се преобличам като се върна. Катерят се по мен, закачат се. Е, дядо Тони си ми викат, още не са започнали да ми казват Джамбазов.

Когато бях на морето това лято, бях при едни прятели върли привърженици на сериала, следят всичко, запомнят и ми казват разни лафове, които аз съм забравил. Защото аз снимам нещо, изтривам го и започвам отново да снимам. Ако го трупам в себе си, трябва да се пръсна.

Сега мисля да говоря с Ванката, главиният сценарист да вкарат в устата на моя герой пословици и поговорки ни в клин, ни в ръкав. За всяко него Джамбазов да има виц или пословица. Измислил съм си един лаф, комбинация от много български  поговорки: Болен гьол, здрав гроб, който нож вади, сам пада в нея и копае всяка жаба за свой крак от кол и въже.  

-        Имате ли някакъв ритуал в сериала?

-        Имаме закон: като започне новия сезон първата серия я гледаме заедно в заведение някъде на голям екран, събираме се да си кажем приказката да изпием по едно питие. Но този път вечерта имах представление, докато се преоблека, запаля колата и... епизодът беше свършил.

Радост и любим ангажимент е за мен „Етажна собственост”. И страшно много ми липсваше през лятото. Все едно някакъв много скъп човек е изчезнал изведнъж. И с такава радост и  удоволствие се върнах за снимките 3 дни по-рано от Созопол. Много ми липсваха и колегите от сериала. Въпреки, че са по-млади от мен, ние се чувстваме и се държим като набори – много ни е забавно. Не ми беше мъчно нито морето, нито почивката като знаех, че третият сезон на „Етажна собственост” ме чака!

-