Андрей Ляпчев въздиша по Виола Каравелова

Съпругата му Констанца му изневерява с апаш

Магдалена Гигова

Безнадеждната любов на бъдещия министър-председател на България Андрей Ляпчев към по-малката дъщеря на Петко и Екатерина Каравелови - Виола, така го разтърсва, че политикът минава под венчило чак на 45 години и не случва на жена.

В първите години на ХХ век, когато въздиша по изисканата Виола Каравелова с теменужени очи, Ляпчев е катастрофално беден, макар и изключително талантлив, журналист. Приятелите му си спомнят, че спи в редакцията на вестник „Пряпорец“, защото няма къде да живее, и се храни само ако някой му заеме 50 ст. за чорба. Смелост обаче не му липсва. Влюбеният се престрашава и иска от госпожа Каравелова ръката на Виола. Достолепната дама знае, че кандидат-женихът боготвори Петко Каравелов, но му отказва, защото желае охолна сигурност за дъщерите си, които успява да отгледа с цената на много лишения. В своя дневник от 1901 г. Екатерина Каравелова пише: „Дойде Ляпчев развълнуван, с подути очи. Помислих, че някой ще да е умрял. Обясни ми несвястно, че не бил спал цяла нощ и макар да не притежава никакви парични, обществени условия, след безсънна нощ намира кураж да изкаже лудото си решение да иска Виола. Целуна ми ръка и обяви да остане това в тайна между нас двамата. Изненада ни дава животът всеки ден…“

Двадесет години по-късно Ляпчев нарича тази своя постъпка „безумна“, тъй като не е бил достоен за дъщерята на своя кумир Петко Каравелов. Когато иска ръката й, Виола също не го иска за съпруг, защото се чувства чужда на грубата българска действителност след обучението си в Русия. Тя е омъжена насила от майка си и се развежда със скандал - съпругът й проиграва цялото им имущество на карти и има дете от друга жена. Когато е на 37 г., Виола се влюбва в журналиста с леви убеждения Йосиф Хербст и двамата сключват брак. Като приятел на фамилията, Андрей Ляпчев присъства на сватбата им и помага както може на дъщерите на своя патрон Петко Каравелов. Като вещ политик той предвижда, че след атентата в черквата „Света Неделя“ през 1925 г. ще започнат репресии и изпраща хабер на Виола да замине със съпруга си в чужбина, защото за свободомислещите люде настават тежки времена. Йосиф Хербст отказва и продължава да громи във вестниците си правителството на Александър Цанков, докато един ден е арестуван и „изчезва безследно“. Андрей Ляпчев е единственият от съратниците на Каравелов, който не обръща гръб на Виола, която обикаля институциите да търси мъжа си. Той е до нея дори след като окончателно губи разсъдъка си и със снимка на Йосиф Хербст на ревера броди по улиците и пита минувачите дали не са го виждали.

След отказа на г-жа Каравелова да му даде дъщеря си младият Андрей Ляпчев се потапя в

политиката като противоотрова на любовта

Роденият през 1886 г. в днешна Македония български държавник учи в прочутата навремето Солунска гимназия, но влизайки в новосъздадената ВМРО, напуска училище и отива в Пловдив, за да участва в Съединението. Там се сближава със Захарий Стоянов. Андрей слуша лекции по икономика и история в Цюрих, Берлин и Париж, но така и не успява да вземе диплома. Говори френски, немски, турски и руски език. За близо 30-те си години в политиката той три пъти става министър-председател на България (в периодите 1926-1928, 1928-1930 и 1930-1931 г.).

Началото на кариерата му е като отговорник за данъците във финансовото министерство по време на правителството на Каравелов (1902 г.). Тогава Ляпчев премахва десятъка. Той става министър на земеделието и търговията в кабинета на Александър Малинов през 1908 г., а през 1910-а при същия премиер оглавява финансите. През 1912 г. обаче подава оставка, за да се запише доброволец в Балканската война.

Личният му живот обаче е пълна катастрофа

Под натиска на съпартийците си, които твърдят, че един български министър не може да бъде ерген, Андрей Ляпчев се жени на 45 години през април 1911 г. във Виена. Церемонията е в руската църква пред четирима свидетели. Съпругата му Констанца, която е на 24, не само демонстративно не го зачита, ами още в първите години от брака им започва открито да му изневерява и го замесва в пикантен скандал. А на пръв поглед изглежда изключително подходяща за жена на изявен политик. Тя е дъщеря на тревненския чорбаджия Георги Петрович Чохаджията, изключително образована и интелигентна. През Балканската и Междусъюзническата война Констанца е медицинска сестра, а след това активна общественичка. Дълги години е подпредседател и председател на Съюза за закрила на децата. По нейна инициатива за първи път през 1927 г. се чества 1 юни. В края на 20-те години на ХХ век г-жа Ляпчева поставя за първи път пред Обществото на народите (днешната ООН) въпроса за приемане на конвенция за борба с трафика на жени. Тя е радетел и на една друга конвенция - за наказателни мерки срещу родителите, които бият децата си. На целия този привидно ведър фон „благонравната“ съпруга се оказва свидетелка на позорен съдебен процес.

Полицията залавя банда крадци, които обират сейфове в домовете на известни фабриканти. Един от тях - Чекани от гара Левски, се оплаква в полицията, че е олекнал със златни наполеони, пендари, бижута и 2 млн. лева в брой. Апашите са заловени след няколко дни. При разпитите един от тях - Тинко Симов, развързва език. Признава, че и преди е тарашил домове на богаташи, като е научавал в леглото от съпругите им къде държат имането си. Състоятелните дами отрупвали със скъпи подаръци жиголото крадец. Историкът Панайот Стойчев разкрива, че сред  любовниците на Тинко Симов била и Констанца Ляпчева. Той често нощувал при нея, когато мъжът й отсъствал по държавни дела. През 1926 г. Ляпчев за първи път става министър-председател на България. При едно от любовните посещения на Тинко изчезва скъп златен пръстен с брилянти. Констанца така и не си го получава обратно след процеса срещу Симов, защото той вече го подарил на оперетната певица Тинка Краева. Освен бижуто на премиершата тя получава от щедрия крадец още 12 жълтици и други бижута на обща стойност близо 10 млн. лева, свидетелства историкът.

Скандалът е чутовен! Оказва се, че докато е дарявал с ласки жената на премиера, Тинко Симов е успял да задигне и 2 млн. лева от богаташа Христо Стойнев, след като омаял шавливата му съпруга. Андрей Ляпчев прави дискретно проучване как криминален тип е успял да стигне до жена му. Оказва се, че чаровният крадец и съучастникът му Дочо си правели списъци със заможни съпруги, известни с фриволния си нрав. Така в мрежите им попаднала и Констанца. Обществена тайна било, че на седмата година от брака си с Андрей тя заминава за Франция с любовник на име Краварев. Когато свършват парите, блудната съпруга се завръща, сякаш нищо не се е случило. А вестниците се забавляват да осмиват политика, който не може да озапти собствената си жена. Рогоносецът обаче дори не отваря дума за развод, макар да е публично опозорен. Пред журналистите, които не му спестяват и неприятни лични въпроси, политикът цитира „Книга на Еклесиаст“: „Жената е мрежа. Сърцето й е примка. Ръцете й са окови.“
Че съпругата му е голяма беля, а бракът е обречен на провал, става ясно още на сватбеното им пътешествие през Венеция, Рим, Париж, Берлин, Виена… Младоженците се забавляват, а Констанца мърмори, че съпругът й като Попивко-Папкин събира всяка квитанция. Оказва се, че е бил прав. Малко след медения месец политическите му противници го обвиняват, че е платил воаяжа с народни пари, но той ги оборва с документи.

Завещава имотите си на БАН

Може би ако Андрей Ляпчев и Констанца имаха деца, животът им щеше да се стече другояче, твърдят близки до семейството. Нафуканата мома до кончината на съпруга си е убедена, че тя е аристократка, а той стои по-долу от нея. Звучи сензационно, но двамата дори нямат собствен дом. Чак през 1923 г. политикът тегли кредит и купува къща на ул. „Кракра“. В завещанието си той изрично записва, че съпругата му получава всичко, но след нейната смърт цялото му имущество ще стане „обща собственост на Българската академия на науките и Българското икономическо дружество“. Единствената скъпа вещ в къщата е роялът, на който понякога Констанца свири за удоволствие.