Андрей Ляпчев въздиша по Виола Каравелова

Съпругата му Констанца му изневерява с апаш

Магдалена Гигова

Безнадеждната любов на бъдещия министър-председател на България Андрей Ляпчев към по-малката дъщеря на Петко и Екатерина Каравелови - Виола, така го разтърсва, че политикът минава под венчило чак на 45 години и не случва на жена.

В първите години на ХХ век, когато въздиша по изисканата Виола Каравелова с теменужени очи, Ляпчев е катастрофално беден, макар и изключително талантлив, журналист. Приятелите му си спомнят, че спи в редакцията на вестник „Пряпорец“, защото няма къде да живее, и се храни само ако някой му заеме 50 ст. за чорба. Смелост обаче не му липсва. Влюбеният се престрашава и иска от госпожа Каравелова ръката на Виола. Достолепната дама знае, че кандидат-женихът боготвори Петко Каравелов, но му отказва, защото желае охолна сигурност за дъщерите си, които успява да отгледа с цената на много лишения. В своя дневник от 1901 г. Екатерина Каравелова пише: „Дойде Ляпчев развълнуван, с подути очи. Помислих, че някой ще да е умрял. Обясни ми несвястно, че не бил спал цяла нощ и макар да не притежава никакви парични, обществени условия, след безсънна нощ намира кураж да изкаже лудото си решение да иска Виола. Целуна ми ръка и обяви да остане това в тайна между нас двамата. Изненада ни дава животът всеки ден…“

Двадесет години по-късно Ляпчев нарича тази своя постъпка „безумна“, тъй като не е бил достоен за дъщерята на своя кумир Петко Каравелов. Когато иска ръката й, Виола също не го иска за съпруг, защото се чувства чужда на грубата българска действителност след обучението си в Русия. Тя е омъжена насила от майка си и се развежда със скандал - съпругът й проиграва цялото им имущество на карти и има дете от друга жена. Когато е на 37 г., Виола се влюбва в журналиста с леви убеждения Йосиф Хербст и двамата сключват брак. Като приятел на фамилията, Андрей Ляпчев присъства на сватбата им и помага както може на дъщерите на своя патрон Петко Каравелов. Като вещ политик той предвижда, че след атентата в черквата „Света Неделя“ през 1925 г. ще започнат репресии и изпраща хабер на Виола да замине със съпруга си в чужбина, защото за свободомислещите люде настават тежки времена. Йосиф Хербст отказва и продължава да громи във вестниците си правителството на Александър Цанков, докато един ден е арестуван и „изчезва безследно“. Андрей Ляпчев е единственият от съратниците на Каравелов, който не обръща гръб на Виола, която обикаля институциите да търси мъжа си. Той е до нея дори след като окончателно губи разсъдъка си и със снимка на Йосиф Хербст на ревера броди по улиците и пита минувачите дали не са го виждали.

След отказа на г-жа Каравелова да му даде дъщеря си младият Андрей Ляпчев се потапя в

политиката като противоотрова на любовта

Роденият през 1886 г. в днешна Македония български държавник учи в прочутата навремето Солунска гимназия, но влизайки в новосъздадената ВМРО, напуска училище и отива в Пловдив, за да участва в Съединението. Там се сближава със Захарий Стоянов. Андрей слуша лекции по икономика и история в Цюрих, Берлин и Париж, но така и не успява да вземе диплома. Говори френски, немски, турски и руски език. За близо 30-те си години в политиката той три пъти става министър-председател на България (в периодите 1926-1928, 1928-1930 и 1930-1931 г.).

Началото на кариерата му е като отговорник за данъците във финансовото министерство по време на правителството на Каравелов (1902 г.). Тогава Ляпчев премахва десятъка. Той става министър на земеделието и търговията в кабинета на Александър Малинов през 1908 г., а през 1910-а при същия премиер оглавява финансите. През 1912 г. обаче подава оставка, за да се запише доброволец в Балканската война.

Личният му живот обаче е пълна катастрофа

Под натиска на съпартийците си, които твърдят, че един български министър не може да бъде ерген, Андрей Ляпчев се жени на 45 години през април 1911 г. във Виена. Церемонията е в руската църква пред четирима свидетели. Съпругата му Констанца, която е на 24, не само демонстративно не го зачита, ами още в първите години от брака им започва открито да му изневерява и го замесва в пикантен скандал. А на пръв поглед изглежда изключително подходяща за жена на изявен политик. Тя е дъщеря на тревненския чорбаджия Георги Петрович Чохаджията, изключително образована и интелигентна. През Балканската и Междусъюзническата война Констанца е медицинска сестра, а след това активна общественичка. Дълги години е подпредседател и председател на Съюза за закрила на децата. По нейна инициатива за първи път през 1927 г. се чества 1 юни. В края на 20-те години на ХХ век г-жа Ляпчева поставя за първи път пред Обществото на народите (днешната ООН) въпроса за приемане на конвенция за борба с трафика на жени. Тя е радетел и на една друга конвенция - за наказателни мерки срещу родителите, които бият децата си. На целия този привидно ведър фон „благонравната“ съпруга се оказва свидетелка на позорен съдебен процес.

Полицията залавя банда крадци, които обират сейфове в домовете на известни фабриканти. Един от тях - Чекани от гара Левски, се оплаква в полицията, че е олекнал със златни наполеони, пендари, бижута и 2 млн. лева в брой. Апашите са заловени след няколко дни. При разпитите един от тях - Тинко Симов, развързва език. Признава, че и преди е тарашил домове на богаташи, като е научавал в леглото от съпругите им къде държат имането си. Състоятелните дами отрупвали със скъпи подаръци жиголото крадец. Историкът Панайот Стойчев разкрива, че сред  любовниците на Тинко Симов била и Констанца Ляпчева. Той често нощувал при нея, когато мъжът й отсъствал по държавни дела. През 1926 г. Ляпчев за първи път става министър-председател на България. При едно от любовните посещения на Тинко изчезва скъп златен пръстен с брилянти. Констанца така и не си го получава обратно след процеса срещу Симов, защото той вече го подарил на оперетната певица Тинка Краева. Освен бижуто на премиершата тя получава от щедрия крадец още 12 жълтици и други бижута на обща стойност близо 10 млн. лева, свидетелства историкът.

Скандалът е чутовен! Оказва се, че докато е дарявал с ласки жената на премиера, Тинко Симов е успял да задигне и 2 млн. лева от богаташа Христо Стойнев, след като омаял шавливата му съпруга. Андрей Ляпчев прави дискретно проучване как криминален тип е успял да стигне до жена му. Оказва се, че чаровният крадец и съучастникът му Дочо си правели списъци със заможни съпруги, известни с фриволния си нрав. Така в мрежите им попаднала и Констанца. Обществена тайна било, че на седмата година от брака си с Андрей тя заминава за Франция с любовник на име Краварев. Когато свършват парите, блудната съпруга се завръща, сякаш нищо не се е случило. А вестниците се забавляват да осмиват политика, който не може да озапти собствената си жена. Рогоносецът обаче дори не отваря дума за развод, макар да е публично опозорен. Пред журналистите, които не му спестяват и неприятни лични въпроси, политикът цитира „Книга на Еклесиаст“: „Жената е мрежа. Сърцето й е примка. Ръцете й са окови.“
Че съпругата му е голяма беля, а бракът е обречен на провал, става ясно още на сватбеното им пътешествие през Венеция, Рим, Париж, Берлин, Виена… Младоженците се забавляват, а Констанца мърмори, че съпругът й като Попивко-Папкин събира всяка квитанция. Оказва се, че е бил прав. Малко след медения месец политическите му противници го обвиняват, че е платил воаяжа с народни пари, но той ги оборва с документи.

Завещава имотите си на БАН

Може би ако Андрей Ляпчев и Констанца имаха деца, животът им щеше да се стече другояче, твърдят близки до семейството. Нафуканата мома до кончината на съпруга си е убедена, че тя е аристократка, а той стои по-долу от нея. Звучи сензационно, но двамата дори нямат собствен дом. Чак през 1923 г. политикът тегли кредит и купува къща на ул. „Кракра“. В завещанието си той изрично записва, че съпругата му получава всичко, но след нейната смърт цялото му имущество ще стане „обща собственост на Българската академия на науките и Българското икономическо дружество“. Единствената скъпа вещ в къщата е роялът, на който понякога Констанца свири за удоволствие.

Девет години Виола Каравелова търси мъжа си

Сестрата на Яворовата Лора не прежалва съпруга си и полудява

Магдалена ГИГОВА

Започнахме с Яворов и разтърсващо различните му чувства към Мина и Лора. Днес е ред на другата дъщеря на Петко и Екатерина Каравелови - Виола, която изгубва разсъдъка си, след като съпругът й Йосиф Хербст изчезва безследно.

 

В края на 20-те години на миналия век красива жена с безумен поглед на теменужените си очи обикаля София със снимка на мъж, забодена на ревера й с карфица. Тя спира минувачите и безнадеждно пита: „Да сте срещали съпруга ми?“ В началото я съжаляват, после я избягват, а накрая откровено й се подиграват. Тъжната дама е Виола Хербст, дъщеря на един от най-изтъкнатите български държавници Петко Каравелов. Най-съкровено пазената тайна на видното политическо семейство е, че в края на живота й лудостта на Виола ескалира като тази на американския магнат Хауърд Хюз, пресъздаден от Леонадро ди Каприо в „Авиаторът“ - вегетира в пълна изолация и яде изпражненията си.

Защо тази образована красавица с отлично потекло и образование губи разсъдъка си и свършва тъй печално? А колко бляскава е младостта й! Виола (1863-1934) е по-голямата дъщеря на Екатерина и Петко Каравелови. Въпреки репутацията на фатална жена, която сестра й Лора дължи на любовните си авантюри и унищожителната си връзка с Яворов, съвременниците твърдят, че Виола е по-красивата. Тя е мечтателна, меланхолична и изящна, с огромни сини очи. Виола всъщност е втората дъщеря на Екатерина и Петко Каравелови. Първородната Рада умира на две годинки. Виола е кръстена на Шекспировата героиня от „Дванайсета нощ“ - представление, на което родителите й се запознават като студенти в Москва. Известният френски журналист от миналия век Марсел Дюнан пише за нея: „Виола е нежна, с мили сини очи. Със своята фина фигура, както и с мислите и говора си тя е много различна от останалите жени в тази провинциална столица.“

След кончината на баща си девойката се връща от Петербург, където учи в Елизаветинския институт - прочуто заведение за благородни девици. Възпитана в аристократичен дух, израснала с книгите на Мопасан и Чехов, които чете в оригинал, Виола се чувства не на място в българското „висше“ общество, където неомъжената дама над 20 г. се смята за стара мома. На всеки прием нетактично я питат кога ще се задоми, а тя ненавижда еснафските сбирки и плоските светски разговори. „Любов“ и „обичам“ са думи, които никак не се употребяват в софийския хайлайф - пише Димитър Шишманов в спомените си за онези години. - Това са слова, които най-много да бъдат казани иронично. В сериозната им форма те са страшни, неприети, чужди и цинични. И никое прилично момиче не ще ги изрече!“.

 

Властната Екатерина Каравелова оглежда критично проектоженихите за по-покорната си дъщеря. По онова време във Виола е влюбен бъдещият министър-председател на България Андрей Ляпчев. Тогава обаче той е катастрофално беден, макар и изключително талантлив журналист. Приятелите му си спомнят, че спи в редакцията на вестник „Пряпорец“, защото няма къде да живее, и се храни само ако някой му заеме 50 ст. за чорба. Смелост обаче не му липсва. Ляпчев се престрашава и иска от госпожа Каравелова ръката на Виола. Достолепната дама знае, че кандидат-женихът боготвори Петко Каравелов, но му отказва, защото желае охолна сигурност за дъщерите си, които успява да отгледа с цената на много лишения. В своя дневник Екатерина Каравелова пише: „Дойде Ляпчев развълнуван, с подути очи. Помислих, че някой ще да е умрял. Обясни ми несвястно, че не бил спал цяла нощ и макар да не притежава никакви парични, обществени условия, след безсънна нощ намира кураж да изкаже лудото си решение да иска Виола. Целуна ми ръка и обяви да остане това в тайна между нас двамата. Изненада ни дава животът всеки ден…“.

След време Ляпчев нарича тази своя постъпка „безумна“, тъй като не е достоен за дъщерята на своя кумир Петко Каравелов. Виола е съгласна с него по други причини - просто Ляпчев не е нейният приказен герой. В сърцето си тя е чакала Йосиф Хербст. Нейният пръв ухажор също няма щастлив семеен живот. Андрей Ляпчев се жени едва на 45 години. Съпругата му Констанца д-р Петрович изневерява често на мъжа си. Двамата не живеят щастливо и нямат деца. Видният политик и държавник до края на живота си съжалява, че не е бил настоятелен пред Екатерина Каравелова. Той умира една година преди Виола - през 1933 г., а приживе всякак се опитва да й помогне да открие изчезналия си съпруг.

Но преди това дъщерята на Петко Каравелов преминава през един неуспешен брак, макар и силно одобрен от майка й. Тя й избира напетия и богат Илия Велинов, син на известния политик от Демократическата партия Иван Велинов. Семейството на жениха е богато и нагласеният сватлък завършва през 1910 г. с тучна сватба, едно от големите светски събития. Тогава Виола е на 26 г. Екатерина Каравелова сияе, че е омъжила сполучливо дъщеря си. Свекърът е високоинтелигентен човек. Той завършва първия випуск на Военното училище в София, после следва военно право в Санкт Петербург. Дипломира се като юрист в Швейцария. Връща се в България и заедно с белетриста Петко Тодоров, с когото е братовчед, издават вестник „Законност“. Иван Белинов е министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията от 1901 до 1902 г. в четвъртото правителство на приятеля си Петко Каравелов. Като адвокат натрупва огромно състояние, което наследява синът му Илия. Веднага след сватбата младото семейство Белинови заминава за Париж и живее там две години. От брака им се ражда син Иван. Скоро обаче Виола разбира, че мъжът й не се интересува нито от нея, нито от детето. Той пилее с щедра ръка наследството си по кръчми, жени и хазарт. Чашата прелива, когато млада дама почуква на вратата и разказва на смаяната съпруга, че очаква дете от нейния мъж. Виола телеграфира на майка си. Екатерина е потресена. Заповядва на дъщеря си веднага да се върне в София с детето. След светкавичен и шумно обсъждан из хайлайфа развод Виола изпада в депресия и е обезверена, че някога може да бъде щастлива и че може нещо хубаво да й се случи. И сякаш наистина е така. Бракът на Лора и Яворов е едно взаимно терзание. Когато тя се самоубива, Виола е сама в София. Майка й е в Русия и не може да подкрепи дъщеря си, която и без това е с разклатена психика. Следващите девет години са като емоционално влакче на ужасите за семейство Каравелови - процес срещу Яворов, вестникарска помия, злобни светски клюки, духовен ад, от който няма измъкване. Единствено Екатерина Каравелова с чепатия си, но несломим дух помага на Виола в отглеждането на малкия Иван.

По онова време чест гост в дома на госпожа Каравелова е известният журналист Йосиф Хербст. Той е завършил Военното училище, но е блестящ публицист и е кореспондент на английския „Дейли мейл“, на австрийския „Ди цайт“ и на други чуждестранни издания. Привърженик на парламентарната демокрация, Хербст избира за мото на всичките си вестници „На никоя партия в угода, на никоя - напук“. Екатерина редовно сътрудничи на неговото списание „Вик за свободни хора“ и по тази линия са близки приятели. Освен това Хербст е член на Петко-Каравеловата Демократическа партия. Виола и Йосиф се влюбват, заради него тя приема юдейската вяра и името Сара. През 1921 г. двамата се венчават в Софийската синагога. Според съвременници на сватбата той й подарява брошка, изработена от оловните парчета куршуми, извадени от бедрото му след раняването на фронта през 1913 година. „Виола обожава дори недостатъците на своя съпруг и смята за откровение всеки ред, написан от него“, твърди техен приятел.

Хербст също има зад гърба си един брак. Съпругата му, австрийката Елвира Енкел, е от банкерско семейство. Тя пристига в София с цяла влакова композиция с изискани мебели, бижута и модни тоалети. Елвира обаче е с разклатена психика и умира в лудница. Съдбата на децата им също е трагична. Курт пада в пропаст на Витоша, а Илза е наръгана с нож в тълпа в Кайро. И Йосиф, и Виола се страдали в брака. Сигурно затова си дават обет никога да не се разделят. Но любовта не е достатъчна да пребори злата участ. В началото на 1924 г. умира синът на Виола - Иван. Той е ученик в Робърт колеж, простудява се и заболява от пневмония. Изписват му лекарства от странство, свикват консилиум от най-добрите софийски лекари, но момчето си отива. Загубата е крах за крехкото емоционално състояние на Виола.

На 16 април 1925 г. е атентатът в църквата „Света Неделя“. Бомбата срива не само купола на храма, ами и цялото илюзорно спокойствие на Виола-Сара Каравелова-Хербст. Сред интелектуалците, обвинени като поддръжници на атентана, е и журналистът, остро критикувал режима на Цанков. Йосиф Хербст е набеден, че е съдействал на комунистите да получават пари от Международната организация за подпомагане на революционерите. На 16 април той е арестуван и закаран в Дирекцията по обществена безопасност. След това влиза в графата „Безследно изчезнал“ - също като Гео Милев, Христо Ясенов и още 148 с неизяснена кончина.

Виола обезумява. Пише до тогавашния председател на парламента Кулев, изпраща до всички вестници открито писмо до министър-председателя Александър Цанков. Само две редакции дръзват да го публикуват. Вестникът на Цанков „Демократически сговор“ - за да успокои съпругата и общественото мнение, пише, че в страната има ред и съдебна власт, които ще посочат къде е изчезнал журналистът. Отговорът на правителството на Народния сговор е брутален: „Не го знаем. Ние не сме пазачи на вашия съпруг!“

Възмутена от безцеремонния обиск в дома си, последвал изчезването на Хербст, Екатерина Каравелова пише писмо и до княгиня Евдокия: „Не за да моля милост.... а защото всичко това навежда до печални и тежки размишления.“ Писмото остава без ответ.

Виола получава единствено лицемерни отговори. Не минава ден минувачите в София да не срещнат облечена от глава до пети в черно жена, по чието лице все още личат следи от минала хубост. Това е Виола Каравелова-Хербст, която продължава да пита: „Не сте ли виждали мъжа ми?“ Цели девет години... Майка й Екатерина е прекалено заета с обществена дейност, наема болногледачка и няма време да приласкае изтерзаната си дъщеря. Виола умира на 49 г. в пълно умопомрачение и самота.