Валентин Велчев вдъхнови художник за нов портрет на Ванга

 

Валентин Велчев вдъхнови художник за нов портрет на Ванга

Младият певец Валентин Велчев е вдъхновил художник от самоковското село Ковачевци да нарисува нов портрет на Ванга.

Любимецът от Пирин Фолк направи впечатляващ концерт в селото, където се събират цели три планини – Рила, Верила и Витоша.

Рециталът бе по случай празника на селото и събора, който се проведе за първи път след 3-годишна пауза заради пандемията от коронавирус. „Благодаря за поканата на кмета Йорданка Бекярова. Тя ми сподели, че е слушала дебютния ми албум „Аз съм Валентин“ и много е харесала песента „Ванга“, която изпълняваме с Ели Кордева и Светоглас.

Валентин Велчев вдъхнови художник за нов портрет на Ванга

Разказа ми за местен художник, който от много време искал да нарисува пророчицата, но все нещо все го спирало. Та кметицата му пуснала песента и след като я чул, той получил творчески импулс да започне картината. Това страшно много ме зарадва и с нетърпение очаквам да я видя готова.

Г-жа Бекярова ме помоли да включа „Ванга“ в програмата си и аз с удоволствие я изпях за всички жители и гости на Ковачевци“, разказа носителят на наградите „Певец на годината 2021“ за дебют и „Албум на годината 2023“.

На мегдана в Ковачевци

Всяка една от песните на Валентин Велчев е посрещната и изпратена с аплодисменти, на площада хората се виели на няколко реда, а посланията от мелодиите му стоплили сърцата на млади и стари.

Валентин Велчев изненадал ромската част от публиката на концерта си със свое изпълнение на популярния хит на Рико бенд „Барби“, заради което го възнаградили с щедри бакшиши.

 Стилиян Иванов с пореден уъркшоп: Отвъд видимото. Пророци и астрология

На 22 април, неделя, от 10:00 ч. в “Къщата на София” режисьорът на филмите за петричката пророчица  и Вера Кочовска ще тълкува Нептун и Уран в индивидуалните ни хороскопи

“Внимавайте какво искате, защото може и да не успеете да платите цената му”                                                                                                                                     Ванга

Кога се сбъдват МЕЧТИТЕ ни? Кое ни прави УНИКАЛНИ? И къде РУШИМ без да мислим за последствията?

В поредния уъркшоп по себепознание режисьорът Стилиян Иванов ще представи част от документалните си филми за Ванга и Вера Кочовска. Ще разкаже за личните си срещи с тях.

"Ще разгледаме позициите на Нептун и Уран в личните хороскопи на всеки един от участниците. Ще научим в какво и как можем да бъдем оригинални и в какво - разрушителни; къде сме склонни да изпадаме в заблуди, да бъдем мамени, използвани и да строим илюзорни светове... ", издава част от случващото се в уъркшопа Стилиян и добавя: "Как да разкрием скритите дарби, които притежаваме? Ще очертаем границите на мистиката, магиите, необикновеното, новото и различното, в които попада всеки един от нас".

От февруари тази година Къщата на София е ежемесечен домакин на уъркшопите на Стилиян Иванов. Първият се състоя на 18-ти февруари и разгледа връзките между орфизма и идеята за безсмъртието на Душата в индивидуалните хороскопи на участниците.

Този своеобразен вид ОРФИЧЕСКА АСТРОЛОГИЯ разкри уроците, на които ни учат Северния възел, Луната и Плутона (по знак, дом и в аспекти) в светлината на най-древните представи за бездмъртието. Преди дни - на 18-ти март, Стилиян проведе уъркшоп на тема СУФИЗЪМ И АСТРОЛОГИЯ, в който бяха разчетени посланията на Хирон, Лилит и Сатурн в индивидуалните хороскопи на участниците.

Срещата започна с представяне на документалния филм “Дервишите - мистиците на Изтока” и дискусия за религиозната философия на Руми (Мевляна). Беше проведен краткък практически увод в сема - медитация за Ученика и Учителя, която много хора неправилно наричат “танц-въртене”.

През май ще бъде представен филма за Бялото братство, като част от уъркшопа за Юпитер - личния късмет и индивидуалната вяра на всеки един участник.

Във филмите си и по време на водените от него уъркшопи Стилиян Иванов представя личните си срещи с “необикновените” прояви на невидимия свят от ашрамите на Индия до шаманите на Канада и от пирамидите на Египет до Нотр Дам във Франция.

Срещите с аудиторията Стилиян започва с някой от тези емблематични филми. И независимо дали провежда уъркшоп по себепознание в България или в Канада, в Турция или в Русия, лентите за Орфей, Мевляна, Бялото братство, Ванга, впечатляват аудиторията с основната идея, която авторът защитава в творчеството си: Душата ни е безсмъртна и се преражда от живот в живот, за да се усъвършенства.

Самите уъркшопи режисьорът нарича практическите уроци по себепознание, защото чрез тях участниците се доближават максимално до собствената си същност, осъзнават скритите си потенциали, задвижващи сили и конфликти, за да изживеят осъзнато и пълноценно това, което са те.

Нещо повече. Чрез използване на методите на астродрамата всеки на практика отработва “повтарящите” се трудни ситуации, провали и неуспехи от живота си и в резултат на това несъзнаваните и подтиснати страхове се превръщат от “врагове” в помощници!

Но какво е А С Т Р О Д Р А М А? Методът беше разработен успешно у нас още преди години в съвместна работа на психолога Оксана Хорват-Станчева и режисьора Стилиян Иванов, които са членове на Съюза на българските астролози “Иван Станчев”.

Целта на астродрамата е разкриването на седалището на инстинктите ни, връзката с нуждите ни, с нашето подсъзнание и нашите корени. Защото ако не познаваме нуждите си, не можем да ги задоволим, а ако не задоволяваме нуждите си – се разболяваме. Боледува и тялото, и душата ни. Чрез преживяване на катарзис астродрамата ни помага да се свържем с най-дълбоките си емоционални потребности и да научим от какво имаме нужда, за да сме спокойни, сигурни и удовлетворени.

Уъркшопът е мястото, където се срещат астрологията, психологията, митологията, драматургията и играта. За всеки участник, според хороскопа му, се подготвя индивидуална задача, която му помага да открие своя индивидуален и уникален начин за преодоляване на пречките, да разгърне неподозираните си ресурси, които ще му помагат и занапред.

Целта е човекът да се доближи максимално до собствената си същност, да осъзнае скритите си потенциали, задвижващи сили и конфликти, да изживява осъзнато и пълноценно това, което е той.

Голямо предимство на този метод е това, че познанието се придобива в група (между 5 и 15 човека) – така всеки може да се учи не само от собствените си преживявания, но и от тези на другите. Доказано е, че груповата подкрепа е безценен ресурс при преодоляване на трудности, и в астродраматичните семинари това се подтвърждава напълно. А резултатът се постига по един забавен и увлекателен начин - чрез изиграване на определени задачи, етюди, диалози, монолози.

Включена е и изключително лесна и забавна медитация за разтоварване на напрежението и концентрация.

"В предстоящия уъркшоп и в този през месец май ще разкажа и за храмовете на Огъня на зороастрийците,  които посетих в Азербайджан неотдавна",  "пуска въдичка към умовете" Стилиян Иванов и за предстоящото издание на серодните вече срещи в Къщата на София.

Стилиян Иванов снима "Реквием за Ванга"

Поводът е честването на 75-ата годишнина на най-популярната руска лечителка и същевременно доктор на химическите науки -  Людмила Ким, дългогодишна близка приятелка на българската пророчица

"Реквием за  Ванга" е най-новият документален филм на режисьора Стилиян Иванов. Той е реализиран по покана на руски инициативен комитет от Москва за честване на 75 годишния юбилей на най-популярната руска лечителка и същевременно д-р на химическите науки Людмила Ким (дългогодишна близка приятелка на леля Ванга).

Освен биографична информация лентата представя и практически съвети за лечение на различни заболявания, чрез билки, гимнастика и т.н. Людмила е убедена, че болестите са следствие на неправилно хранене, липса на движение, мрачни мисли и... безверие. Защото, както казва Ким - "истинският лекар е Бог, независимо как го наричаме: Светлина, Енергия, Сила... той помага!"

А ето и няколко дихателни упражнение посочени във филма:

Вдишайте дълбоко и при издишването произнесете „Хау, хау”,! Сякаш духате в замръзналото стъкло на автомобил. Знаете, че в такъв случай се получава малък отвор. Е, представете си, че през този отвор излизат напрежението, злобата и на тяхно място идва доброто.

Следва - „Фу, фу”! духате все едно сте се опарили на огън. Така от бъбреците ви си отиват страховете.
Ред е на - „Ш-ш -ш”! Имитирайки съскане на змия вие спасявате черния си дроб. От него си отива злобата.

Чрез „С-с-с” от белите ви дробове си тръгва депресията и се увеличава радостното настроение.

А изричайки „Хрр” – действате върху панкреаса и слезката. Произнасяйки го се освобождавате от напрежението и грижите.
Смехът и „Хи-хи-хи” допринасят за разпределението на енергията от пръстите на краката до последния косъм на главата.

Стилиян Иванов започна снимките на 43-тия си документален филм. Работното му заглавие е "Тайнство" и разкрива природосъобразните методи за лечение на безплодие, приложени от лекарския екип на д-р Емилова.

На безплатно обучение по старобългарски шамански практики присъстващите научиха как да освобождават душата  и да пречистват тялото си

Маг Ивайло и Володя Стоянов си делят една жена - Ванга

Коцето Калки, народният певец Алекс и фолк изпълнителката Гергана попиваха древна мъдрост заедно с актрисата от холивудската продукция „Помпей” Сузана Мирчева

Тина Прокопова, специално за Епицентър.бг

Снимки Антон и Божидар Маркови за Фотогруп

"Сред мъдрите мисли, които ни остави Ванга в наследство, е и тази, че всеки народ трябва да се лекува само с треви и билки, които растат в родината му.  Затова сте късметлии, че  сте попаднали на благотворителното обучение по старобългарски шамански техники на Маг Ивайло. Те ще  ви помогнат да направите деня си хубав, да предизвикате успеха и любовта”. 

С тези думи  откри езотеричната сбирка в „Одри мюзикхол” журналистката Магдалена Гигова, а самият Ивайло продължи: " Жив съм, благодарение на Ванга, затова този ден е посветен на нея, няма нищо общо с мен. Преди 6 години, когато работех с пристрастени към дрогата хора, ми беше много тежко и трудно и бях взел съдбоносно решение - да спра да помагам, да се откажа.Тогава - на 16.04., беше сряда, 3 ч. през нощта, усетих в стаята си чуждо присъствие - събудих се и видях, че Ванга е при мен. Нахока ме за решението ми, обясни ми, че нямам право да спирам, накрая ми обеща да е винаги до мен и да ми помага."

Петричката пророчица дала на Маг Ивайло и датата за събитието, и мястото, на което трябва да се състои - 16.04.2016 г., бившата дискотека "Червило". "Получих тези данни в църквата "Света Неделя", бях там както место пъти в четвъртък на Киприанови молитви и Ванга отново дойде, за да ми каже, че е време българският народ да се събере и да действа заедно. Когато станах да си ходя, видях, че съм седял на стол № 16, но вече даже не се изненадах", разказа 

Маг Ивайло и предаде микрофона в ръцете на "воеводата" Володя Стоянов, който изпя единствената песен, посветена на българската пророчица.

"Когато написах тази песен, ме обявиха за еретик - Ванга все още била сред живите, а аз съм я възпял в минало време.  Тя обаче ми каза, че българският народ е сред онези избрани 20, които ще спасят света, а сбирки като днешната ще се провеждат все по-често. Обществото на 21 век се прегъва под тежестта на собствените си социални програми, което е истинско безумие.

Аз пък нямам обяснение как толкова много продажни души всекидневно атакуват България и не мога да разбера дали не искат или не могат да проумеят, че душата може да бъде спасена само чред мисълта, дадена ни от Бог. Това, което ще кажа, съм го чувал и от Ванга: "Важна е пътеката, която оставяме след себе си като личности - след години никой не може да се похвали колко убийства е извършил, колко пари е окрал", сподели петричкият Воевода, а докато песента му изпълваше заведението, Маг Ивайло бършеше сълзите си.

След като подложи на две медитации гостите си, сред които Коцето-Калки, певецът Александър Александров - Алекс, фолк-величието от близкото минало Гергана и актрисата Сузана Мирчева, известна като Агрипина от холивудската продукция „Помпей”, Маг Ивайло представи предстоящите курсове, които лично той ще води, по старобългарски шаманизъм и медитация.

При първата медитация Маг Ивайло обясни, че 70 на сто от човешкото тяло е вода и затова тя 

има толкова голямо значение за нас. По същата причина и той раздаде на всеки от участниците в семинара, заредена от него за здраве и късмет бутилка с чист еликсир от Пиринско, както му поръчала Ванга).

Той обясни на присъстващите как мислено да се слеят с чистата океанска шир и тогава водата в тялото им ще се пречисти и те ще станат бодри и свежи.

Втората медитация с условно название „Полетът на орела”  учи човек как да отоври душата си и да я остави да се рее в безкрая, далеч от затвора на тялото, податливо на тщестлавие, сребролюбие и стрес . Така ще започна да „чува” желанията й и да я пусне на свобода.

На финала на събитието Ивайло Илиев и актрисата Сузана Мирчева изтеглиха печелившите номера от томболата. Всеки гост освен бутилка със заредена за здраве и късмет вода от Маг Ивайло, получаваше и листче с цифра.

Първият късметлия беше собственикът на билет №1, а това се оказа майката на Маг Ивайло, която получи амулет от сина  си. Фолк-певицата Гергана си тръгна със специална чаша, а няколко журналистки се зарадваха на талони за безплатно участие в предстощите курсове на парапсихолога. "Мисля, че няма нужда да обяснявам, че нещо е станало "просто така", случайно, без да има връзка с нещо друго" с усмивка се опита да обясни логиката на събитията греещият представител на зодия Риби Маг Ивайло.

До края на живота си Джуна се опитва да съживи сина си

При нея са ходили Робърт де Ниро, Джулиета Мазина и Фелини, дори папа Йоан Павел Втори

Руската лечителка Джуна Давиташвили е убита! Това сензационно обяви близкият й приятел, актьорът Станислав Садалски, от когото дойде и новината за кончината й. Той твърди, че криминалният елемент не е изключен. „Джуна ми каза, че някакви хора се домогват до недвижимите й имоти. А те не са малко - огромна вила, цяла кооперация с магазини в центъра на Москва, точно срещу театъра на Вахтангов. Тя имаше и колекция от брилянти. Преди месец ми показа златната корона на царицата на Асирия - огромна. Три килограма. Едва успях да я вдигна“, разказва актьорът за Джуна, която бе погребана вчера до сина й на Вахтанговското гробище в Москва.

Прочутата през 80-те и 90-те години на ХХ век изцелителка почина след двудневна кома. Тя

излязла да си купи продук­ти,

неочаквано й станало лошо

Извикали Бърза помощ, но Джуна така и не дошла в съзнание.

Давиташвили, добила известност като един от най-тачените екстрасенси в света, идва на света на 22 юли 1949 г. като Евгения Ювашевна Бит-Сардис в село Урмия край Краснодар. Майка й е кубанска казачка, а баща й - асириец, преселник от Иран. Затова по-късно тя приема името Джуна, което на асирийски е превод на името й Евгения - благородна (старогръцки). На върха на славата си пророчицата се обявява за царица на асирийците, които по цял свят са около милион души. Но до „коронясването“ й има много време. Джуна израства в приемно семейство с 13 деца, в което забелязват наченките на дарбата й, когато е на пет годинки. Както при почти всички свързани с паранормалното, и бъдещата изцелителка има среща със смъртта. Като малка тя пада в кладенец и остава в дълбоката вода 25 минути. По чудо се оказва жива и невредима. А след това умението й да лекува и да прозира в бъдещето се отприщва. Макар да отрича, че е екстрасенс, Джуна предсказва разпада на Съветския съюз една година преди събитието, „вижда“ катастрофата в Чернобил и гроба на Тамерлан в мавзолея Гур-Емир... На 13 години Евгения започва работа в колхоз, после отива да учи за кинооператор в Ростов на Дон. Късметът й се усмихва, докато следва медицина в Тбилиси. Там среща бъдещия си въпруг Виктор Давиташвили - секретар на първия секретар на КПСС на Грузия Едуард Шеварднадзе. Ражда се синът им Вахтанг. Близостта на мъжа й с висшите кръгове отваря на Джуна много врати, а и властите гледат по-благосклонно на паранормалните й способности, макар в СССР знахарството да било забранено. В Тбилиси славата на мадам Давиташвили се носела от уста на уста - безнадеждно болни оздравявали. Джуна помагала там, където традиционната медицина била вдигнала ръце. Пък и умеела да предразполага съпругите на висшите партийни функционери, които тайничко идвали при нея. През 1980 г. обаче й дали две денонощия да си събере багажа и й заповядали да замине с петгодишния си син Вахтанг за Москва. На мъжа й било наредено да остане в Грузия, а по-късно и да се разведе с нея.

Джуна била убедена, че отива на сигурна смърт. Простила се с близките си, оставила ключа от квартирата на приятелки. А в Москва вече били научили за красивата девойка, която в обикновена болница лекува рак с голи ръце. Държавна комисия в столицата държала да я проучи. Г-жа Давиташвили и до днес е единственият човек в Русия, свръхестествените способности на когото са изследвани в държавно учреждение. Пред очите на скептичните учени Джуна твори чудеса. Тогава от нея се заинтересува КГБ. И не напразно. При експериментите екстрасенската сваля кръвното на пациенти само с едно махване на ръка, прогнозира какво ще направи даден човек в Америка на следващия ден, съживява мъртви сперматозоиди... Резултатите от изследванията са такива, че Джуна получава собствен център. След това идват парите и славата.

До края на дните си

тя отрича да е екстрасенс

макар в Русия да я наричат точно така. Според лечителката истински екстрасенс е онзи, който може да опази близките си. А тя не успява - единственият й син загива в автомобилна катастрофа през 2001 г. Тя е знаела предварително за трагедията, но не могла да я предотврати. Оттук нататък Джуна посвещава живота си на каузата да възкреси единственото си дете. Съживява сперматозоиди и разработва технология за безсмъртие...

Лечителката става академик към Руската академия на науките, през 1995-а й присъждат звание „почетен генерал-полковник на медицинска служба“. Борис Елцин я награждава с орден „Дружба между народите“, ООН й връчва медал за мир, получава военния орден на малтийските рицари „Свети Джон Йерусалимски“, най-висшата медицинска награда на ЮНЕСКО - ордена „Алберт Швейцер“.

В Москва най-прочутият пациент на Джуна е генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев. Първоначално задачата й е да намали пиянството му, а после да съхрани малкото останал му разсъдък. При нея водят и всеки знатен гост,

пожелал да се срещне с паранормалното

- папа Йоан Павел Втори, Марчело Мастрояни, Джулиета Мазина и Федерико Фелини, Робърт де Ниро и Андрей Тарковски. Тя е нещо като жива забележителност, а екзотичната й странна красота допринася за популярността й.

Очевидно дори и най-отявлените скептици ще трябва да признаят, че у нея „все пак има нещо“, защото мадам Давиташвили е патентовала 13 изобретения в областта на медицината. Най-популярен е физиотерапевтичният апарат „Джуна-1“, който се използва за лечение в областта на кардиологията, урологията, гинекологията, педиатрията и др. Той е бил проучен и изпитан от Министерството на здравеопазването и Министерството на медицинската промишленост и пуснат в серийно производство.

Побойничка

Славата на Джуна на скандалджийка се поддържа от разказите за свадите й с Алла Пугачова, на която разбива носа с пепелник при пиянска крамола. А на Галина Брежнева изцелителката разбила стол в главата.

Любовта

Екзотичната дама признава, че никога не се е вълнувала особено от отношенията мъж-жена. Първият й съпруг дори се зарадвал, когато от КПСС настояли да се разведат, а с втория - известен композитор, изкарали едва няколко месеца след сватбата. Самата Джуна обаче признава, че Робърт де Ниро й е предлагал брак. „Харесвах го като актьор. Робърт ме ухажваше. Когато бях в Америка, той изпрати при мен човек с покана за среща. На нея ми предложи да се оженим, а аз му казах: „Не може така, от краката - за главата, трябва да сме сродни души“, разказва Давиташвили, която наричат Руската Ванга. Твърди се, че българската пророчица е била лекувана от Джуна.

Ванга обича двама мъже на име Димитър

Магдалена Гигова

Простичкият наглед живот на българската порочица Ванга е обрасъл с мистични фантазии и легенди, но едно е сигурно - в него са намерили място двама мъже на име Димитър. И те са факт извън мълвата, че Вангелия Пандева-Гущерова си е отишла от живота девствена. Не по-малко стряскаща е и версията на журналистката Светослава Рудолф, че прорицателката е била брутално изнасилена и бита. Това я е ослепило и лишило от щастието да има свои деца, но е отключило необикновената й дарба. Официалният мит за погубеното зрение на Ванга също не звучи особено достоверно, обаче е пряко свързан с първата й любов. Нострадамус в пола, както я наричат руските й почитатели, рядко говорела за страшния ден, в който вихрушката я грабнала от пътя, въртяла я във въздуха и я запокитила в далечни трънаци. Кошмарът се разиграл, когато бъдещата Петричка врачка е на 12 години. Като най-голямо дете в семейството тя била натоварена да надзирава магаретата и да носи вода. Тръгнали с братовчедка й по Гергьовден с менците към Анската чешма. Стихията първо повалила по-голямото девойче, после отнесла Ванга като перце. „Магарето като вървеше, она падна... Гледам, по пътя едни книжчета играят така, ей вятърът ги носи... Дойде до мене и ме дигна... и ме носи, колкото оттука до Левуново... десет километра... Ама това са години и като ми напомнюват, наново раната ми се разработва. Аз не искам да казвам всичко, оти мене ме боли“, споделяла приживе Ванга и се затваряла в себе си. Спасението й е истинско чудо. Близките, които я дирели, никога не биха се сетили да я потърсят толкова далеч. Овчарче обаче видяло, че „едно моме лежи в трънето, ама и от двете му очи тече кръв“. Тя почти е затрупана от кал, камъни и клони, а очите й са направо набити с пясъчни частици. Бабешките мехлеми с мед и промивките с билки не облекчават болките й. Жени Костадинова, една от авторите на 24-те книги за Ванга, публикувани досега у нас, я цитира в последното издание „Ванга пророчицата“: „Лекарите от Струмица ме лекуваха три години. От Струмица - в Скопие, от Скопие - в Белград, от Белград - в Загреб. Накрая казаха: „Девойко, ние сме дотук. Не можем да ти помогнем.“ Седем пъти операция ми правиха.“

Чешмата, където я е засмукало торнадото, все още съществува близо до македонския днес град Струмица. Заради култа към способностите на пророчицата, от смъртта на която ще честваме 20 години през 2016-а, тук продължават да идват хора на поклонение. Чешмата се е превърнала н туристическа забележителност. Местната община е поставила табела с кратка нейна биография. А хората продължават да вярват, че когато вихрушката я е вдигнала към небето, Ванга е била „подменена“, получила е нов дух - посредник между Господа и хората.

„Занизват се дълги години на мъки и живот в тъмнина. Ванга постъпва в училището за слепи в сръбския град Земун. Там се научава да плете, да свири на пиано, да чете Брайлово писмо“, пише в официалния сайт на фондацията „Ванга“. Това са едни от най-щастливите години в живота на пророчицата. Тя не може да се нарадва на кафявата плисирана униформа. Учителите са възхитени от бързия й ум, сръчност и изключителен музикален слух. Бързо усвоява и уменияте да „вижда“ с ръце. Но най-вече е добре гледана и винаги нахранена, което рядко се случва в бедняшкия й бащин дом. В Земун пророчицата среща първия Димитър в живота си. Той също е незрящ и е неин връстник - и двамата са на 18 години. Момъкът бил от заможно семейство от село Гято. Той бил привлечен от гласа на веселата си съученичка, а и нейното сърце забивало учестено в негово присъствие. Макар да не можела да се види в огледалото, знаела, че руменец облива страните й всеки път, когато са заедно. Двамата се чувствали щастливи и спокойни един с друг. Един ден Димитър признал чувствата си пред Ванга и предложил да се оженят. Родителите му също били съгласни да приютят младото семейство в големия си и уютен дом. Ванга, която не се поколебала да каже „Да“, замечтано си представяла как ще бъде булка с дълга бяла рокля, покрила косите си с нежен воал. На крилете на радостта пратила хабер на семейството си, че е намерила любовта и ще се омъжи. Дълго време не идвал никакъв хабер, а когато пристигнал, я попарил като слана. Баща й Панде пишел, че мащехата е починала при раждането на четвъртото си дете и Ванга спешно трябва да се върне, за да се грижи за осиротелите си братчета Васил на 5 годинки, Томе на 4 и Любка на две. Не е било нужно Ванга да е пророчица, за да осъзнае, че се сбогува не само с първата си любов, а и с осигуреното си бъдеще, с надеждата за по-добър живот. Чувствата между нея и Димитър явно са били големи, защото близки до пророчицата твърдят, че малко преди кончината й довели Димитър „да го види“. Заради това звучи приемливо твърдението на Вера Евтимова, че Ванга е пожелала мъже с името Димитър да носят ковчега й - било е съдбовно за нея.

Човекът, за когото Ванга се омъжва, се казва по същия начин, но носи фамилията Гущеров. Историята на запознанството им е свързана с дарбата й и отново фактите се преплитат с градски легенди и слухове. Според бившия уредник в къщата музей на Ванга Севда Георгиева Димитър отишъл при нея в Струмица за съвет как да изцери нетърпимото си главоболие, тя внезапно му казала: „Ти ке ми направиш къща, па ке се върниш още един път при мен. Втория път аз ке дойда с теб в Петрич.“ Другата версия е с криминален привкус Тя разказва, че през 1942 г. при прорицателката дошъл смугъл войник от 14-и интендантски полк. Ванга излязла от стаичката си и го извикала по име. Тя вече знаела какво го е довело при нея - брат му, търговец на свине, бил убит и ограбен. Оставил три ситни сирачета и болна от туберкулоза жена. Пророчицата занареждала, че знае за какво е дошъл - да разбере кои са убийците на брат му. Казала му, че може и да разкрие имената им след време само ако й се закълне, че няма да тръгне да им отмъщава. Уверила го, че деянието им ще бъде наказано и той ще види смъртта им. Димитър е смаян. Толкова, че дори не помнел как е напуснал дома й. Ето какво разказва писателят Николай Стоянов (чийто баща Методи е кум на пророчицата) и автор на книгата „Случаят Ванга“ в интервю пред вестник „Борба“: „Един ден у дома дойде бъдещият й съпруг Димитър. Той беше наш комшия и ние знаехме за голямата трагедия в живота му. Тогава убиха брат му и откраднаха много пари от него. Защо ги беше взел със себе си на нивата този човек, не знам, но Димитър дойде у дома за съвет. Леля ми го прати при Ванга. И влязъл той при Ванга да пита какво се е случило с брат му, а тя му казала: „Знам защо идеш, ама Богородица ми се яви и ми каза, че трябва да се ожениш за мен и после ще ти кажа кой, как и защо.“ И този човек колкото шашардисан дошъл при нея, още по-объркан си тръгнал, защото бил сгоден. А в Македония да се развали годеж, означаваше почти да ти отрежат главата.
Много съм се чудил защо и как този човек развали годежа, защо прие да стане мъж на сляпата Ванга. Той беше човек на ръцете, всичко сам си правеше, сам и къщата за семейството си направи, затворен, мълчалив. Не можеше да се каже, че беше духовно богат човек, че заради духовността на Ванга да приеме този брак. Пък и е ужасно да знаеш, че ти винаги си като отворена книга - не можеш да излъжеш жена си за нищо.“

Писателят Николай Стоянов пръв разкрива, че преди да се ожени за Ванга, съпругът й имал годеница на име Зоица. „Аз бях забравил тази история с мъжа на Ванга и когато говорихме с Евтим Евтимов нещо за дъщеря й, той всъщност ме подсети. След това, понеже аз обичам да проверявам нещата, отидох в къщата на Ванга, преди да издам книгата, и говорих със сегашния уредник. Тогава каза: „Да, да, така е...“ Даже нейният син потвърди. „Идва в къщата Зоица, идва синът й, ние разговаряхме с него, така е било“, потвърждава в разговор пред агенция „Блиц“ авторът на „Случаят Ванга“ и допълва: „Това ми даде ключ към въпроса защо се е осъществил този брак, как е просъществувал. Леля ми, която е била не само много хубава жена, но и много сугестивна, му е казала на Димитър: „Виж какво, нищо няма да загубиш. Първо, тя е страшно свястна жена, много хубав човек. Готви страхотно, шие, плете... Чистофайница е. Освен това с тази нейна способност никога няма да останете гладни.“ Плюс това Ванга познала къде са откраднатите от убития му брат златни наполеони. Него го намират на нивата с размазана глава. Димитър беше добър човек сам по себе си, но не беше духовен. Не беше уникален, не беше някакъв богат дух, че да си каже: „Абе, край, на колене й падам на тази жена, жертвам си живота!“ Беше практичен човек, даже и къщата сам си я построи. Но за този жест се иска нещо друго... Когато леля ми на майтап пита Ванга „Какво ще кажеш за брачната нощ?“, тя й отговаря: „Тая работа не е за чужди очи.“ И приключва въпроса. Въпреки това помоему бракът е бил консумиран“, разбулва Николай Стоянов една от най-обсъжданите мистерии - дали пророчицата не е починала непорочна.

Макар женихът да е със златни ръце, Ванга просто заменя една бедност с друга. Младото семейство дели схлупената къщурка в Петрич с майката на Димитър - Магдалена, която не крие неприязънта си към сляпата снаха и шумно въздиша: „Сине, сине, това ли ти беше късметът!“ В съседното стайче са трите невръстни дечица на убития брат на Димитър и умиращата му от туберкулоза жена. Младото семейство спи на легло от груби дъски върху четири тенекии от газ. Възглавниците са пълни с царевична шума, а дюшек няма. Ванга прибавя скромния си чеиз - изплетен от нея вълнен шал, бакърена тенджера и гюмче. Към фамилията се присъединява и малката й сестра Любка, която не се отделя от кака си през целия си живот. 
 

С много труд и лишения през 1947 г. семейство Гущерови построява мечтаната от тях къща - малка, но с двор, пълен с цветя. За уменията на пророчицата се предава от уста на уста и опашката пред вратата й не секва. Идват хора от цяла България за съвет и утеха. Но това разрушава брака й с Димитър. Той би искал жена му да е „обикновена“, да гледа къщата и да ражда деца. Съпругът сякаш е вградил сянката си в новата къща. Постоянно се чувства отпаднал, има силни стомашни болки. Посъветвали го да пие ракия, за да ги потуши. Започнал да се „лекува“ със скоросмъртницата, уж пийвал по малко всеки ден, но се пристрастил. Престанал да разговаря с близките си, затварял се сам в едната стая и само пиел. Ванга по цели нощи плачела, молела се на Бог да стори чудо и мъжът й да се оправи. Един ден обаче споделила със сестра си Любка, най-близкия й човек, че за Димитър спасение няма. Личната драма на пророчицата продължила 12 години. Дори осиновяването на племенницата й Венета, която отглежда като свое дете, не помогнало на съпруга й да изплува от тъмнината, в която потънал. Получил цироза на черния дроб. Когато го приели в болница, Ванга цяла седмица прекарала на стол до леглото му. Един ден лекарят казал на сестра й Любка, че иска да говори с нея. Пророчицата знаела за какво я вика. Прибрала съпруга си, за да умре у дома, сред близки хора. Когато легнал в собствения си креват, Димитър сякаш се успокоил и задремал. На пода до него се свила и Ванга. Шестте месеца на боледуването му били за нея едно мъчително сбогуване с човека, с когото живяла 20 години. Митко си отива на 1 април 1962 г. Сестра й Любка споделя, че в мига, в който склопил очи, Ванга заспала непробудно. Събудила се чак когато ковчегът тръгнал за гробището. „Придружих го до мястото, където му беше определено“, са единствените думи, изречени от пророчицата. Когато на сутринта след погребението близките на прорицателката казали на струпалите се от ранни зори хора да се разотиват, защото е погребала съпруга си, Ванга извикала на Любка да не връща хората, защото всеки е дошъл с болката си и имат нужда от нея.

Всъщност в живота на пророчицата има още един Димитър - осиновеният й син, който остава с нея до смъртта й и продължава да се грижи за паметта й.

Пророчицата пред проф. Никола Шипковенски:

„Той имаше брат убит и ме помоли да кажам кой го уби. А, викам, не мога това. След това неколко пъти идва и един ден гласът ми казва: „Слушай сега, кажи му така: да дойде на 27 август, тоя, що ме ръкува пръв, той уби брат ти.“ А, колко съм била будала! Сега не казвам…
Той дошъл три дена напред и си седи вънка, на двора много народ и сабайлето на 27-и идват двама заедно и ме ръкуват. Арно, ама тия били от нийното село - единият, другият бил от друго село. Още като ги виде, си казал: „Сега знам вече.“ Но нищо не направил. И после ми каза гласо: „Ето мъжо ти.“ После цяла година мина и както се каза, така стана. Една друга жена му кажа, една приятелка в Петрич му кажа, така и така, и той рекъл: „Тая мома нема мене да земе, аз съм сиромах.“ И после майка му казала: „Тая мома е светица, тая може ли да се жени, как може да се жени, тая светица не може да се жени.“ Аз се ожених и после животът ми мина така, не е много за говорене...“

От книгата на Невена Тошева "Ванга автентично"

Катето Евро, водеща на „Усещане за жена“ по Тв 7

Ванга ми предрече, че ще работя до 80

Магдалена ГИГОВА

• Кате, поради фамилията си ти си единствената конвертируема водеща в българския ефир. Как се чувстваш като такава?
• (смее се) Не знам! Аз съм си свикнала с фамилията и не й обръщам внимание. Все още не знам дали съм толкова конвертируема - на екран съм от 10-и март. Нямам обратна връзка дали хората харесват това което правя и дали сутрин превключват на Тв 7.
• Кое ти е по-неуютно – да си на гърба на Гала или на гърба на сина си Сашо Кадиев?
• О, на гърба на Сашо! Той ми е голяма конкуренция. Тяхното предаване „Преди обед“ по Би Ти Ви стана много добро и той се разви като водещ. Ама аз съм от две седмици, а те са от три години. Има още временце и може да ги мина (смее се).
• Пък и дори неговият рейтинг е по-висок, всичко остава в семейството.
• Абе, всичко остава в семейството, ама аз си се боря и аз да си имам висок рейтинг. В началото ми беше малко притеснено, но вече я заобичах много и идвам с голямо желание хъс. И ми се иска и аз да си имам рейтинг.
• А Сашо какво вика по въпроса?
• Той ми прави забележки като „по-старо куче“. Няма възможност да ме гледа, но си наваксва в интернет. Всеки ден се информира как е минало, дали съм се справила.
• Не ти ли идва много – пет дни в „Усещане за жена“, два дни в „Терминал 7“ - цяла седмица си на работа?
• Много си ми идва добре. Аз съм страшно дейна, много жизнена, мразя да стоя без работа. Дори ранното ставане в 6,30 всяка сутрин, което си мислех, че ще ме изморява, не ми пречи. Следобед ми пращат сценария, така че не се запознавам с него сутринта. Обсъждам с главния редактор гостите. Не канят през главата ми когото си искат. Много добре се сработихме с екипа. Не ми пишат точен сценария. Имаме теми и примерни въпроси. Аз умея да изслушвам госта и в зависимост от казаното от него, идва логично зададения ми въпрос. Често пъти различен от този в слушалката. Не го чакам да си каже каквото е решил и да карам „по лексикона“ от предварителни въпроси. Обичам да изслушвам и в повечето случаи ми е интересно.
• Казват, че Опра Уинфри има успех, защото задава въпроса, който на зрителя пред телевизора му се иска да зададе.
• Имам чувството, че и аз го правя. И тъй като предаването е женско, темите по които разговаряме са ми близки. И действително се стремя да дазавам въпроса, който смятам, че вълнува жените. Ние не каним само известни хора на гости.
• Ама засега каниш главно твои приятели.
• Аз съм известна с това, че много хора са ми приятели и няма скоро да свършат.
• Това в един момент е адски хубаво, защото можеш да разчиташ на подкрепа, но понякога не те ли изморява.
• Аз имам много приятели и още повече добри познати.Малко съм стеснила най-близкия си пирятелски кръг, защото човек не може непрекъснато да контактува с много хора. При положение, че работата ми го налага, прекаленото общуване ме изхабява. Имам двама трима приятели мъже и жени, с които се чувам всеки ден – да си споделим как ни е минал деня, какво ще готвим, как е било предаването. Нямам много време за виждане – вечер въобще не избизам. Не можеш да ставаш в 6,30 и вечерта да си някъде.
• Социалният ти живот страда!
• Социалният ми живот доста пострада и много мои приятели са недоволни. Но се чуваме и те ме виждат на екран. Сега работата ми е по-важна.
• 
• Навремето ти викаха Лудото Кате. Лудостта помага ли в работата?
• Уф! За работат не знам. Този прякор го бях позабравила. Той е от младежките ми години. Бях доста щура мадама. Правех скокове с бънджи, карах бързо кола, състезавала съм се с мъже по улицата на София. Ама по онова време, когято нямаше толкова много автомобили и такова движение. Бях доста дива. Факт! Но на 57 години не смятам, че ми отива Лудото Кате. Вече съм кандидатка за Лудата баба.
• Сигурно дреме дълбоко в теб Лудото Кате.
• (смее се) Има неща, които не могат лесно да се изтрият, но вече съм улегнала жена.
• Този прякор е синоним на свободен човек.
• Да, аз съм много свободолюбив човек и така съм възпитавала моя син да бъде свободен, да не се ангажира с хорското менние, да може да изразява себе си както чрез тялото и движенията си, така и с речта си, да не се подтиска от хорските приказки, да не разрешава да го тъпчат и мачкат. Така той израсна свободен човек!
• 
• По времето на социализма нямаше ли си неприятности с властите. Ссвободолюбивият ти дух определено излизаше от калъпа, в който живееха повечето хора.
• Ами бягала съм от милицията, гонили са ме КАТ с колата. Аз и не пиех. Пропих на 35 г. и то по една ракия вечер със салатка и компания. Не е койз нае колко. До 35 не близвах алкохол. Не съм правила някакви золуми. Ама имах една червена жигула и като видя наредени три четири кофи с боклук през нощта леко съм ги побутвала. То жигулата беше като танк – майтапи някакви. Не е кой зна екакво нарушение. С мъжа ми Жорж бяхме нудисти, ходехме по дивите плажове край Созопол цели компании. Сега човек няма къде да отиде. Едно Карадере има и него искат да застроят. Щури бяха младите години, беше по-волно, не сме мислили за пари, не ни бяха затиснали проблемите.
• Тогава работеше в Киноцентъра, снимаше по 5-6 филма на година, значи и пари си имала.
• Ами да, снимах се доста във филми, изкарвах си парички, лайф си имаше. Животът беше спокоен.
• Напоследък повтаряш, че си приключила с любовта. То е като морбилито - колкото по-късно те хване, по-тежко го караш.
• Не вярвам, че може вече да ми се случи любовта. Пълен абсурд. Тя вече е минала, когато съм обичала съпруга си. Вече не мисля за любовта, имам други приоритети. Не ми се вярва да ме връхлети като товарния влак, но човек никога не трябва да казва „Никога“.
• Значи не се зачеркваш напълно.
• Не се зачерквам, ама май животът ме е зачеркнал.
• Ако някой те ухажва, няма да го изгониш, я!
• Мисля, че нямам нужда от мъж до себе си. Справям се много добре. Искам да си имам внучета, за които да се грижа, имам малки племенници, които са малки и често ми гостуват. Има къде да давам любовта ис, но вече не към мъже, а към други същества.
• Аааа, откакто си водеща даде заден за внучетата.
• Това беше на шега „Саше, недейте сега с Таня, че вече имам работа!“. Ще намеря време за внуче.
• Абе трудно си е да бъдее баба и водеща. Казваш, че не си чревоугодник, но много обичаш да готвиш. Дори го правиш по телевизията. Това не е ли противоречие.
• Хич не е! Аз възприемам готвенето като форма на творчество. Аз си хапвам, въпреки че сега живея сама и синът ми с гаджето излязоха на кваритра. Готвя, пък им занеса тенджерките у тях. Обичам да стоя край печката. Затова останах и в екипа на „Жените говорят“ в“Терминал 7“, защото ми е приятно да готвя за екипа в събота и неделя. Те са вече моето семейство. Аз си ги изхранвам, те ме хвалят... Синът ми е все зает.
• Сашо е зает, ама със смислени неща. Не се ли питаш понякога „С какво го заслужих това добро дете?“
• Не се питам, защото винаги съм била всеотдайна майка и си заслужавам доброто дете. Когато си отдаден на семейството и детето си, гледал си го с много любов и си изпълнявал всичките му желания, заслужаваш то да е стойностен човек. Бях обект на нападки от много мои приятели „Не го ли глезиш Сашко, не му ли угаждаш прекалено?“. Не! Нищо, което правиш за детето си не е прекалено, нито в повече. Трябва да му казваш, че го обичаш всеки ден, да го целуваш всеки ден, независимо дали е момче или момиче. Тогава ще израсне добър човек. Гордея се, че това е най-голямото ми постижение в живота – че моят син е това, което е. И аз имам голям принос. Това е моята награда в живота. Още на 16 години исках да стана майка и това ми е донесло най-много щастие в живота – да имам дете, да го отгледам и сега да ме радва и да се гордея с него. А като взе и наградата „Икар“, вече съм на върха на щастието.
• Майка ти по същия начин ли те гледаше?
• Да, ние сме три деца. Начинът, по който съм отгледала детето си е онова, което съм виждала всеки ден. Кка трябва да си всеотдаен. Тя по цял ден ни готвеше, това окето обичахме. Всеки от нас тримата имаше различен вкус към храна и тя съумяваше да приготви на всеки, това което обича. Много всеотдайна майка. Любов, пълна маса, цялото семейство в събота и неделя около нея. Това са много важни неща. Сашето ми каза „Майко, няма никога да забравя как вкъщи ухае на козунах, на печено месо, на изпрано пране. За мен това е уханието на дома, на майката, на семейството“
• като те слушам ти си точно за водеща на „Усещане за жена“
• Ами попаднали са на правилния човек!
• Майка ти беше доста известна гледачка в артистичните среди. На теб предричала ли ти е, че ще те показват всеки ден по телевизията след като минеш 50-те?
• (залива се от смях) Майка ми казваше, че ще имам работа до много късни години. Тогава не ми изглеждаше много да стане така – един артист има някакъв сценичен и екранен живот до известно време. Но пък ето. Имам си тази работа. Със Сашко играем в театъра пиесата „Горката Франция“. Получавам още предложения за театрални постановки, дори за главна роля, но няма да мога да се захвана, защото сега съм действително много заета. Майка ми, светла й памет, ми казваше, че ще имам до късни години работа. Те бяха близки с леля Ванга. И тя ми казваше, че до 80 години ще съм на сцената на живота. Значи бая още имам да играя. Не мога да си представя на 80 години да водя „Усещане за жена“, но...
• Можеш да водиш „Усещане за баба“.
• (смее се) Защо не? Леля Ванга ми го е казала.
• Всички знаем кой ти е най-известният филм, но кой от 21-те, в които си играла не е толкова известен, а много го харесваш?
• Хората много не го знаят, но аз много си обичам “За къде пътувате“ на Рангел Вълчанов. Той си отиде от този свят и ми е много мъчно за него. Филмът е с калоянчев, който също го няма. Снимахме и със Стоян Алексиев. В село Ковачевица. Това е незабравим спомен за мен. „Равновесие“ на Людмил Кирков със сценарист Станислав Стратиев. За него малко се говори, а е сериозен, дълбок филм. Да, освен „Оркестър без име“ имам и други любими филми. Но той е най-популярен. Факт! И мен ме радва, защото 34 години да се задържи един филм в съзнанието и сърцата на хората много рядко се случва.
• Ама и ти дълго си се задържала в съзнанието на Юри Ангелов. Той казва, че когато сте били гаджета ти си му отворила очите за сладостта на живота.
• Да бе, много ме похвали това момче. Гаджета точно не сме били – платонична любов. Аз бях много малка. Много е готино, че го казва след толкова много години. Синът ми е на 30, значи това е било преди 40. тогава бях много дива, много млада, жизнерадостна, весела, светла личност. С него много сме си говорили за разни неща от живота. Той и тогава, както и сега, беше по-различен от другите мъже. Нещо сме си дали взаимно. Той на мен и аз на него. Щастлива съм, че след толкова години някой казва нещо хубаво за мен.
• Ти си положителен човек, макар да не си имала лесно детство.
• Хубаво детство имах. Единственото нелесно беше, че баща ми беше албанец и не му разрешаваха да дойде при нас и аз съм израснала без него. В този смисъл не ми е било лека. А и в училище някои ми се подиграваха – албански реотан, албанска подводница... Бащата на майка ми много се грижеше за нас нищо да не ни липсва. Едно дете, което расте без баща никога не е изцяло щастливо. Но пък семейството ми беше много сплотено и имах весело дество в центъра на София с много игри по улиците и дворовете. Учителките много ме обичаха, знаеха, че ще ставам артистка и не ме тормозеха по математика. В шесто училище „Граф Игнатиев“ беше готино. Там бях много дива. Май от там ми излезе Лудото Кате, защото се казвах на втория етаж по улука. И моят Сашко беше много палав до 13-14 г. пък после какво му стана – изучи се, пое си пътя.
• Колко внучета си му поръчала?
• Две. Едно момиченце първо, пък после момченце. И държа да ми се изпълни. Защото много плаках, когато ми се роди момче. Исках момиченце Пък и с Танчето са обещали да го кръстят на мен. Макар, че и името на нейната майка да е много хубаво – Мария. Сега са модерни двете имета. Да го кръстят Катерина-Мария пък аз ще намирам време да го гледам.
• За финал - какво е идеалното предаване за теб?
• Да им разнообразни и полезни тези и готини гости. И най-вече разговорите да са истински. Да не са лицемерни. А гостите да са човечни, защото публиката иска да се отъждестви с хората на екрана, да види нещо човешко, истинско, хубаво - независимо дали е весел смях или сълза в окото.