Барбуда, раят, който се превърна в преизподня

Българите са събрали над 100 000 лева в първите дни след унищожителния ураган Ирма, който заличава 95 на сто от страдите

Националният център за ураганите на САЩ определи Ирма като най-силната стихия в Атлантическия океан за последните 82 години. На карибския остров Барбуда скоростта на вятъра му достигна 300 км/ч, съобщи почетният консул на Антигуа и Барбуда в България – проф. Иван Тодоров.

Неудържимите пориви напълно унищожиха малкия къс земя. 95% от сградите му, вкл. и стабилните старинни крепости и църкви се оказаха изключително пострадали или сринати със земята.

„Тотално отнесените от урагана постройки са 30%. А в Барбуда сградите са от английски тип – с масивна конструкция. Министър председателят на Антигуа и Барбуда Гастон Браун охарактеризира въздействието на урагана Ирма върху Барбуда все едно, че островът е ударен от бомба. Разрушена е цялата инфраструктура на острова, институции, болници, училища. Сериозно пострадало е основното летище, пристанището и всички транспортни връзки. Изцяло негодна е комуникационната система. Целият остров е наводнен и това представлява огромна опасност от разпространение на зараза. Положението се влоши от наводненията, причинени от не толкова силния последващ ураган – Мария. Независимо от трудностите правителството мобилизира изключително бързо всички ресурси и успя да евакуира почти цялото население на Барбуда, като го прехвърли на по-големия остров – Антигуа”, добави почетният консул. 

„Островът понесе катастрофални щети, вече не е годен за живот, всичките му 1800 жители останаха без покрив над главите си. За възстановяването на щетите ще са  необходими 150 млн. долара. Ако съпоставим тези вреди с броя на населението и Брутния вътрешен продукт на човек от населението на САЩ, това ще е все едно САЩ да претърпят вреди от US$ 4,5 трилиона!”, каза пред BBC министър-председателят на малката държавица Антигуа и Барбуда Гастон Браун.  Той е четвъртият поред премиер на страната и преди да стане лидер на Партията на труда на Антигуа е бил преуспяващ бизнесмен. Под негово ръководство е организирана евакуацията на всички жители от Барбуда на Антигуа.

Непосредствено след природното бедствие хората бяха отчаяни, изморени и се страхуваха, че няма кой да им окаже помощ. За съжаление, макар и в значително по-малка степен, от Урагана Ирма пострада и по-големия остров Антигуа.

Премиер-министърът Гастон Браун се надява, че Антигуа и Барбуда ще получи помощ от останалите държави. Той лично беше на острова веднага след бедствието, сред пострадалите, за да им окаже подкрепа и съдействие, допълни проф. Тодоров.

Два дни след бедствието от САЩ долетяха първите  три товарни самолета с над 60 000 кг стоки от първа необходимост за Барбуда. Стойността им е покрита от местното правителство и от дарения от Мартин Франклин и компанията Coleman в САЩ. Премиерът Браун обсъди спешните нужди на Барбуда с Марк Грийн от Американската агенция за международно развитие (USAID), която изпраща екип за реакция при бедствия.

Очевидно Господ бди над острова, защото има само една жертва – 2-годишно момченце, загинало, докато семейството му се опитвало да избяга от разрушения си дом.

The Guardian разкрива, че в продължение на 12 часа след набега на Ирма не е имало никаква връзка с острова, с площ едва 161 кв.км, и не се е знаело има ли оцелели. Както по-късно пояснява Гастон Браун – една от телекомуникационните кули е разрушена до основи.

На Барбуда се е намирал и хотел Paradise Found Nobu Resort, собственост на холивудската звезда Робърт де Ниро и бизнесмена Джеймс Пакер. Представители на актьора заявиха, че сградата е частично разрушена. Самият де Ниро обеща финансова помощ за възстановяването на острова.

„Не мога да не страдам за разрушенията на Барбуда, но с нетърпение очаквам съвместната работя по възстановяването, за да си върнем успешно онова, което природата ни отне”, казва де Ниро, който подчертава, че е опечален от случилото се и е готов да работи съвместно с правителството.

„Съчетанието между силния вятър и водните потоци, удрящи със същата сила, за съжаление помете един невероятно красив карибски остров“, казва пред телевизия Bloomberg почетният консул на Антигуа и Барбуда у нас проф. Иван Тодоров. Той алармира, че ако не се помогне на бедстващите, моментът е идеален да плъзнат зарази и затова в цял свят хората се стараят да им помогнат. „Туризмът ще пострада и бъдещите приходи няма да са толкова големи“, тревожи се почетният консул и добавя, че са унищожени не само домовете, а цялата инфраструктура - училища, електроснабдяване, водоснабдяване, канализация. „Все едно е изметен острова. Всичко това тепърва трябва да се възстановява“.

По инициатива на почетния консул бе инициирана кампания за оказване на помощ на пострадалите жители на Барбуда. Първото дарение направи той самият.  Според проф. Тодоров  В България вече са събрани над 100 хил. лева, които до стотинка ще бъдат преведени в сметката на Министерството на външните работи на Барбуда.

„Неочаквано за мен има интерес и много известни хора ми се обадиха, направиха дарение. Не е въпросът за количеството пари, всяка малка помощ е ценна, защото това са пари за бедстващи хора“, заявява почетният консул.

По време на урагана местните журналисти с риск на живота си съобщават подробности в живо предаване, в което разказват за стихията като за филм на ужасите. Райското кътче на Карибите се превръща в преизподня.

На съседните острови поражения търпят именията на Джони Деп, Опра Уинфри, Мик Джагър, Брус Уилис, Доналд Тръмп. Най- пострадал е домът на милиардера Ричард Брансън. Докато Ирма разрушавала луксозната му вила, той се криел в избата при колекцията си от вино.

Почетният консул на Антигуа и Барбуда споделя, че местните хора са изключително мили, усмихнати и гостоприемни. Тези им качества, съчетани с невероятно красивите бели пясъчни плажове и тюркоазено море, са насочили икономиката на Антигуа и Барбуда преимуществено към туризма. 60% от БВП се дължи на добре развития туризъм. По последни официални данни общият поток на туристите, посетили Антигуа и Барбуда е 852 250 за 2013 година – това повече от 8 пъти от населението на островната държава. Все едно България да се посещава от 60 млн. туристи годишно. Все повече българи имат възможността да се радват на прекрасна ваканция на тези магически острови.

На Антигуа има изключително престижен медицински университет и една от най-добрите американски болници и то в сравнение с болниците на територията на САЩ. Съответно тя е и най-добрата болница на Карибите.

Хората от Антигуа и Барбуда са добре образовани. Процентът на грамотност в Антигуа и Барбуда за гражданите, навършили 15 г. е смайващо висок - 99%. Доста по-висок от немалък брой европейски държави. БВП на човек от населението е един от най-високите на Карибите – напр. той е с 50% по-висок от съседната държава със сходна историческа съдба – Сейнт Луча. Има сериозен наплив от развитите държави за гражданство на Антигуа и Барбуда, поради високото качество на живот – добро образование, прекрасна природа, мили хора, прилични доходи, превъзходно здравеопазване и съдебна система от английски тип. Министър-председателите и въобще елитът в Антигуа и Барбуда завършват по правило едни от най-престижните университети в света. Което се оказва, че съвсем не е без значение за една държава”, гордее се проф. Тодоров.

 „Дърветата вече нямат листа. Това, заради което обичахме Барбуда бе нейната зеленина – на острова няма реки и езера, само гори, а най-високата му точка е хълмът Линдзи – 44 м. В един миг всичко изчезна”, разказва пред NBC островната жителка Лора Стриклинг.

Какво, освен зеленина, унищожи ураганът Ирма на Барбуда?

Когато Христофор Колумб стъпна на неговия бряг през 1493 година, там живеят индианците араваки.  През 1666 г.  става британска колония.  15 години по-късно е даден под аренда на братята Кодринтон, които основават едноименния град, който днес е разрушен до основи, а преди в него е живеела по-голямата част от населението на Барбуда.

В сградата на правителството, построена през 1694 година, в последно време е било настанено училище „Света Троица”. Тя била силно повредена от урагана през 1995 г. и бавно и трудно възстановена, за да бъде изравнена със земята от Ирма.

По държавно устройство страната, чиито втори остров Антигуа остава почти незасегнат от стихията,  официално си има монарх – британската кралица, която назначава генерал-губернатор за свой наместник. Истинската власт, обаче е в ръцете на министър-председателя.

Освен традиционните колониални сгради и църкви, които вече не съществуват, на Барбуда има пещери. Все още не е проучено в какво състояние са след набега на стихията. Индиан кейв е едно от най-интересните доисторически места.  Входът й не е особено представителен – ръбесто отвърстие на скалистия зъбер над залива Ту-Фут-Бей.

Вътрешността на пещерата е е пълна със сталактити, сталагмити и вкаменелости. Името си „индианската пещера” дължи на  странните петроглифи по стените си. Това са изсечени в камъка изображения. Учените предполагат, че знаците са оставени от племената араваки или сибони, живели тук в началото на новата ера.

Пещерата Дерби кейв, на 5 км от град Кодрингтон, е карстово образувание. В миналото изворът в нея е бил източник на питейна вода за индианците, а днес биолозите наблюдават с интерес няколко редки ракообразни, вкл. и уникална сляпа скарида.

Нос Спениш пойнт е най- юго-източната част на остров Барбуда. Предполага се, че е получил името си след събитията от 1695 година, когато в  Карибско море близо до това място потъва испанският галеон „Сантяго де Калерин” с 13 000 златни песос на борда – заплати за кралската войска.

От нос Спениш пойнт до столицата на остров Барбуда - град Кодрингтон се стелят прекрасни брегове с искрящо бял пясък и кристално прозрачни тюркоазени води.

Лагуната Кодрингтон е желано място за безметежен отдих. Морето е топло, дълбочината му е около 2 метра. Дължината на лагуната е около 6 км и е любопитна с обитателите си – костенурки, екзотични птици, разнообразни гущери. Преди урагана Ирма туристи от цял свят идват в лагуната Кодрингтон, за да се радват на бяло-розовите пясъци на плажовете й и кораловите рифове, защитаващи крайбрежието от високите вълни.

Плажът  Лонг бийч има репутацията на един от най-великолепните брегове на света.  Той е истински рай за почитателите на природата в най-чист вид и са готови да се примирят с отсъствието на плажна инфраструктура.

Лонг бийч е любимо място за яхстсмени, орнитолози, почитатели на дайвинга и гмуркането с шнорхел. Всички те изпитват незабравимо удоволствие от съзерцанието на богатия и пъстър подводен свят – риби-папагал, морски ангели, баракуди, делфини и мустакати акули.

Климатът на Барбуда е тропически, топъл и относително сух. Но засега той е единственото, което е останало на местното население.

 

До края на живота си Джуна се опитва да съживи сина си

При нея са ходили Робърт де Ниро, Джулиета Мазина и Фелини, дори папа Йоан Павел Втори

Руската лечителка Джуна Давиташвили е убита! Това сензационно обяви близкият й приятел, актьорът Станислав Садалски, от когото дойде и новината за кончината й. Той твърди, че криминалният елемент не е изключен. „Джуна ми каза, че някакви хора се домогват до недвижимите й имоти. А те не са малко - огромна вила, цяла кооперация с магазини в центъра на Москва, точно срещу театъра на Вахтангов. Тя имаше и колекция от брилянти. Преди месец ми показа златната корона на царицата на Асирия - огромна. Три килограма. Едва успях да я вдигна“, разказва актьорът за Джуна, която бе погребана вчера до сина й на Вахтанговското гробище в Москва.

Прочутата през 80-те и 90-те години на ХХ век изцелителка почина след двудневна кома. Тя

излязла да си купи продук­ти,

неочаквано й станало лошо

Извикали Бърза помощ, но Джуна така и не дошла в съзнание.

Давиташвили, добила известност като един от най-тачените екстрасенси в света, идва на света на 22 юли 1949 г. като Евгения Ювашевна Бит-Сардис в село Урмия край Краснодар. Майка й е кубанска казачка, а баща й - асириец, преселник от Иран. Затова по-късно тя приема името Джуна, което на асирийски е превод на името й Евгения - благородна (старогръцки). На върха на славата си пророчицата се обявява за царица на асирийците, които по цял свят са около милион души. Но до „коронясването“ й има много време. Джуна израства в приемно семейство с 13 деца, в което забелязват наченките на дарбата й, когато е на пет годинки. Както при почти всички свързани с паранормалното, и бъдещата изцелителка има среща със смъртта. Като малка тя пада в кладенец и остава в дълбоката вода 25 минути. По чудо се оказва жива и невредима. А след това умението й да лекува и да прозира в бъдещето се отприщва. Макар да отрича, че е екстрасенс, Джуна предсказва разпада на Съветския съюз една година преди събитието, „вижда“ катастрофата в Чернобил и гроба на Тамерлан в мавзолея Гур-Емир... На 13 години Евгения започва работа в колхоз, после отива да учи за кинооператор в Ростов на Дон. Късметът й се усмихва, докато следва медицина в Тбилиси. Там среща бъдещия си въпруг Виктор Давиташвили - секретар на първия секретар на КПСС на Грузия Едуард Шеварднадзе. Ражда се синът им Вахтанг. Близостта на мъжа й с висшите кръгове отваря на Джуна много врати, а и властите гледат по-благосклонно на паранормалните й способности, макар в СССР знахарството да било забранено. В Тбилиси славата на мадам Давиташвили се носела от уста на уста - безнадеждно болни оздравявали. Джуна помагала там, където традиционната медицина била вдигнала ръце. Пък и умеела да предразполага съпругите на висшите партийни функционери, които тайничко идвали при нея. През 1980 г. обаче й дали две денонощия да си събере багажа и й заповядали да замине с петгодишния си син Вахтанг за Москва. На мъжа й било наредено да остане в Грузия, а по-късно и да се разведе с нея.

Джуна била убедена, че отива на сигурна смърт. Простила се с близките си, оставила ключа от квартирата на приятелки. А в Москва вече били научили за красивата девойка, която в обикновена болница лекува рак с голи ръце. Държавна комисия в столицата държала да я проучи. Г-жа Давиташвили и до днес е единственият човек в Русия, свръхестествените способности на когото са изследвани в държавно учреждение. Пред очите на скептичните учени Джуна твори чудеса. Тогава от нея се заинтересува КГБ. И не напразно. При експериментите екстрасенската сваля кръвното на пациенти само с едно махване на ръка, прогнозира какво ще направи даден човек в Америка на следващия ден, съживява мъртви сперматозоиди... Резултатите от изследванията са такива, че Джуна получава собствен център. След това идват парите и славата.

До края на дните си

тя отрича да е екстрасенс

макар в Русия да я наричат точно така. Според лечителката истински екстрасенс е онзи, който може да опази близките си. А тя не успява - единственият й син загива в автомобилна катастрофа през 2001 г. Тя е знаела предварително за трагедията, но не могла да я предотврати. Оттук нататък Джуна посвещава живота си на каузата да възкреси единственото си дете. Съживява сперматозоиди и разработва технология за безсмъртие...

Лечителката става академик към Руската академия на науките, през 1995-а й присъждат звание „почетен генерал-полковник на медицинска служба“. Борис Елцин я награждава с орден „Дружба между народите“, ООН й връчва медал за мир, получава военния орден на малтийските рицари „Свети Джон Йерусалимски“, най-висшата медицинска награда на ЮНЕСКО - ордена „Алберт Швейцер“.

В Москва най-прочутият пациент на Джуна е генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев. Първоначално задачата й е да намали пиянството му, а после да съхрани малкото останал му разсъдък. При нея водят и всеки знатен гост,

пожелал да се срещне с паранормалното

- папа Йоан Павел Втори, Марчело Мастрояни, Джулиета Мазина и Федерико Фелини, Робърт де Ниро и Андрей Тарковски. Тя е нещо като жива забележителност, а екзотичната й странна красота допринася за популярността й.

Очевидно дори и най-отявлените скептици ще трябва да признаят, че у нея „все пак има нещо“, защото мадам Давиташвили е патентовала 13 изобретения в областта на медицината. Най-популярен е физиотерапевтичният апарат „Джуна-1“, който се използва за лечение в областта на кардиологията, урологията, гинекологията, педиатрията и др. Той е бил проучен и изпитан от Министерството на здравеопазването и Министерството на медицинската промишленост и пуснат в серийно производство.

Побойничка

Славата на Джуна на скандалджийка се поддържа от разказите за свадите й с Алла Пугачова, на която разбива носа с пепелник при пиянска крамола. А на Галина Брежнева изцелителката разбила стол в главата.

Любовта

Екзотичната дама признава, че никога не се е вълнувала особено от отношенията мъж-жена. Първият й съпруг дори се зарадвал, когато от КПСС настояли да се разведат, а с втория - известен композитор, изкарали едва няколко месеца след сватбата. Самата Джуна обаче признава, че Робърт де Ниро й е предлагал брак. „Харесвах го като актьор. Робърт ме ухажваше. Когато бях в Америка, той изпрати при мен човек с покана за среща. На нея ми предложи да се оженим, а аз му казах: „Не може така, от краката - за главата, трябва да сме сродни души“, разказва Давиташвили, която наричат Руската Ванга. Твърди се, че българската пророчица е била лекувана от Джуна.

Венета Харизанова от „Младост-5“

по Би Ти Ви

 

 

 

Влизам в политиката

Магдалена ГИГОВА

 

- Венета, какви указания ти даде режисьорът за участието в „Младост-5“?

• Хората, които ме познават, знаят, че това съм си аз, ама на другите им е странно. Иначе указания няма. Просто при импровизацията нямаш време да реагираш - каквото направиш на секундата, това е. Много са ми странни онези, които казват: „На вас са ви дали сценарий.“ Това е супер нелепо, защото когато ти дадат задачата, започваш да се чудиш какво да кажеш, как да го изиграеш, но за това имаш само няколко секунди, защото си на сцена и има зрители.
• Помага ли ти обучението по актьорско майсторство в Америка?
• Единственото, за което ми помогна горе-долу, е, че аз имах ужасна сценична треска. В Ню Йорк, когато на изпитите ме изправяха пред много хора, ме късаха. И то точно защото заставам пред публиката и в момента, в който я видя - спирам. Забравях си целия текст. В първите няколко предавания Мариян (Бачев) и Краси (Радков) непрекъснато ме въртяха към публиката. Щом видех, че е пълно с хора - край! Обръщах им гръб да не ги гледам. Пълен блокаж!
• Как можеш като модел да дефилираш пред толкова много хора по бельо дори, а да се панираш от публиката в студиото.
• Различно е. Едното няма нищо общо с другото. На подиума не трябва да говориш. Сценичната треска може да се пребори само с рутина. Въпреки че когато си говоря с различни актьори, признават, че и те я имат. Една приятелка ми казваше: „Е, добре, какво от това, заставаш пред камерата и говориш. Защо си толкова притеснена?!“ Но след като я снимаха за участието ми в предаването „Търси се“, вече не мисли така: „Леле, забравих си думите, почервенях, разтреперих се, имах пулс 200.“ Докато не го изпиташ, няма как да го осъзнаеш.
• Завърши първият сезон на „Младост-5“. Имало ли е случай, в който така си се смяла, че не си могла да си кажеш приказката?
• Това ми се случваше постоянно. Още на самия кастинг им казах: „Аз не мога да се сдържам да не се смея“, а режисьорът Тошко (Йорданов) ми каза: „Точно това е идеята на шоуто, а и ти имаш много заразителен смях.“ И е факт - когато започвам да се смея, и публиката прихва. Има обаче малко разминаване между телевизията и това, което се случва на сцена. Защото когато си зрител в театъра, ти виждаш целия сюжет. Докато аз играя някаква сцена с Краси, случва се нещо смешно между Иво (Сиромахов) и Мариян. Само че на телевизията се вижда дамо един образ. На живо е 10 пъти по-смешно, отколкото на екрана.
• Няма ли през лятото да направите турне, за да ви видят хората и на сцена?
• О, нямам представа. По принцип това е форматът „Шилерщрасе“ и телевизията го е купила за 2 години. Разликата е, че руснаците снимат един епизод за един месец, а ние снимахме всичките епизоди за този срок.
• Кои задачи бяха най-трудни?
• Те се падаха все на Иво. Например - говори в рима, пропуска буквата „л“ и ходи като патица. Едновременно! Ако не си достатъчно ерудиран да измислиш в момента текст в рима... си изгубен!
• Как една хубава жена пренебрегва стремежа си да изглежда винаги добре и дори се наслаждава на миговете, когато изглежда нелепо?
• Когато ме поканиха в шоуто, аз им казах да ме изпробват дали ставам, защото не бях сигурна. Отговорът беше следният: „Разговаряхме с доста мацки, които са красиви, успели, известни. Но всички реагираха еднакво - „Как?! Ще се унижавам да лазя по пода, да ме мажат с кетчуп по главата и да се излагам в национален ефир“. А аз приех, без никакви уговорки. Приемеш ли да се „изложиш“, значи не се вземаш на сериозно. Аз в живота много обичам да се самоиронизирам и да се смея на собствените си грешки. Този, който може да си потисне „аза“, е много по-човечен.
• Не ми пука. Аз съм това, което съм. Не го приемам като унижение.
• Имаш ли приятели, които ти казват: „Абе как може да се оставиш да те мажат с кетчуп?“
• Поначало не мога да кажа, че имам кой знае колко приятели. Познати - да. Само двама души ми казаха нещо подобно. И то като коментари във Фейсбук. Аз си се чувствам окей в шоуто! И повтарям - забавлявам се и не ми пука!
• Успя ли поне един път да вбесиш режисьора?
• Нито веднъж. Дори всички много ме обичат и много се грижеха за мен. В „Младост-5“ се чувствам като цветенце. Аз не съм човек, който мрънка, но на четвъртия снимачен ден имаше един момент, в който просто се затворих в себе си. Потънаха ми гемиите до такава степен, че бях готова да ревна. Просто имах чувството, че не мога да се справя. Стоя на сцената и нищо не ми идва! Тогава Краси ме извади от ситуацията, а същия ден имахме да снимаме още 4 предавания. Окуражаваха ме: „Стига, много добре се справяш, ти не си актриса!“ Но аз винаги се приравнявам до някой по-добър и като запецна...
• Каква беше задачата, която толкова те стресна?
• „Сваляй Иво със заглавия от чалга-песни“. Трябваше да изпея една от тях. И пеенете не ми беше най-големият проблем - ще грача нещо... Но защо не ми дадоха задача с рок-парче?! Аз не знам нито една чалга песен. Буквално! Започнах да говоря някакви други неща.
• Често казваш, че нямаш бариера между мозъка и езика и устата ти винаги изпреварва ума... Патила ли си си от прекалената импулсивност, или тя ти помага в шоуто?
• Постоянно си патя! Но в шоуто това, че съм много импулсивна, и както те казват - истинска, означава, че реагирам както бих го сторила в реалния живот. Така че определено ми помага. Но в живота понякога искам да си сложа цедка на устата, но после си казвам: „Майната му!“ Защото е по-лесно да казваш нещата каквито са и събеседникът ти решава дали да те приеме такъв, какъвто си.
• В разни интервюта твърдиш, че не се чувстваш хубава. Хиляди мъже и стотици жени са готови да те изпратят на психиатър за това изявление.
• Много хора са ме питали защо нямаш самочувствие на красавица. Не намирам отговор. Гледам се всеки ден в огледалото - нормален човек.
• Нормален човек, ама колко души са правили мусака на Робърт де Ниро.
• Глупости! Никога не съм му правила мусака. Затова избягвам да чета жълтата преса.
• Каква е историята на общата ви снимка тогава? Беше ли му личен асистент, докато снимаше у нас „Опасен гост“?
• Не! Бях личен асистент на Джон Траволта, който участваше в същия филм. Просто се снимахме заедно с Де Ниро. Трябваше да бъда на единия или на другия и понеже по-трудният характер бил Траволта и ако изпадне в лошо настроение, можел да скапе целите снимки, ме насочиха към него. Понеже аз също съм чепата, бих го издържала. Той е готин човек с по-сложен характер. Всяка звезда си има своите особености. Да не говорим, че всеки трети българин, който се мисли за звезда, има 10 пъти повече изисквания от Траволта.
• Какви бяха изискванията и фобиите му?
• Имаше много фобии, но нямам право да кажа. На мен задачата ми беше да намеря хора, които да са подходящи за личен асистент. Познавах Марк Кентън, продуцентът на филма „300“ и бивш собственик на „Сони“, и той ме препоръча - че съм учила актьорско майсторство в школата на Ню Йорк филм академи, че съм с много добър английски и когато стана ясно, че ще снимат филм в България, исках да помогна с избора на екип. Когато режисьорът ми предложи да стана личен асистент, аз отказах - не мога да ставам в 5 часа сутринта и практически да съм слуга на някого. Той беше изумен - това не са хора, с които можеш да общуваш всеки ден. В крайна сметка приех работата, защото са уникални личности, създаваш контакти.
• Би ли се наела отново да работиш за някоя звезда?
• Не знам. Бих го решила на момента. Хората си въобразяват, че на снимачната площадка е много лесно. Изобщо не е така. Защото отиваш да вземеш въпросната звезда в 6 сутринта, което значи, че трябва да си станал в 5. Стоиш прав по 12-14 часа, без да имаш право дори да седнеш, мръзнеш. Докато се прибереш и си легнеш, става 2 сутринта, а трябва пак да станеш в 5. Т.е. спиш по 3-4 часа. И ако, не дай си Боже, звездата, като си легне, ти звънне, че иска да пие вода или да й занесеш вечеря, какво правиш? Дори и за самите тях е страшно тежко. Повечето хора си казват: „Аааа, актьорите, много им е бляскава работата. Седят си, дават им милиони...“ Да, дават им милиони, обаче си е направо тежък физически труд, адски е изморително.
• Понеже с мъжа ти Емил си падате по екстремните спортове, след асистирането на такава голяма звезда следващото скачане с парашут няма да ти се види толкова страшно?
• Едното няма нищо общо с другото. Аз лично не усетих никакъв адреналин да видя някаква звезда, защото не деля хората на звезди и обикновени. Един-единствен път ми се вдигна адреналинът, когато видях човека, в когото бях влюбена от малка - Ерик Робъртс. За мен той беше най-красивият мъж на света. Когато ми казаха, че ще се запозная с него, онемях!
• А това не ти се случва често!
  - Не, никога не ми се беше случвало. Той ми говореше нещо, а аз изобщо не разбирах какво. Целият екип умираше от смях, после ме бъзикаха с месеци.
• Но пък си реализирала една мечта!
  - Когато бях на 12 години, си бях написала списък с мечти. С изключение на една, всичките ми са реализирани. Сред тях бяха да отида на концерт на „Бон Джоуви“ и да се запозная с Ерик Робъртс.
• Като си изпълнила програмата максимум на малката Венетка, остана ли ти за какво да мечтаеш - успешен модел, телевизионно лице, караш професионално ски, рисуваш, магистър си по маркетинг и трета на „Мисис Вселена“?
• Тепърва си поставих нови мечти. Най-лошото е, че трябва да се съсредоточа върху една, защото са много разнопосочни. Колкото и нелепо да звучи, имам още една мечта - да оправя нашата държава. Да вляза в политиката, това ми е едната неосъществена мечта. Знам, че има време. Няма да е в близките 2-3 години...
• Е, президентът трябва да е над 40, така че почвай да работиш върху себе си...
• (Залива се от смях.) Не се целя чак там! Дразни ме политическата ситуация, но не смятам, че мога да я оправя, при положение че няма управляващи, към които да се закача. Не намирам политици със сходни на моите възгледи. Това беше една от причините, поради които не се присъединих към нито една партия. Ако ме питаш, мога да ги оплюя всичките. Но аз съм човек реалист и си давам сметка, че който и да дойде в момента, сме на такова дередже, че няма магическа пръчка, която да ни оправи. И Господ да дойде, не може да ни оправи.
• Освен да основеш партия на красотата...
• О, да, Достоевски го е казал: „Красотата ще спаси света.“ Лошото е, че малко са тези, които се занимават с красота и имат по-сериозни амбиции, да не кажа акъл.
• А ако отметнеш и тези мечти, как си се представяш след години?
• Две в едно: с две деца, спретната къщичка и кариера.
•