Статус: с татус

Според официалната статистика всеки четвърти жител на Европа има поне по една татуировка, а всеки трети клиент на салоните за рисунки върху кожа е момиче. И докато навремето подобен вечен аксесоар е бил характерен първо за пиратите, а после за затворниците и престъпниците, днес и най-благовидната девица може да се окаже по-татуирана от папуас.
Настъпващото лято е сезонът, в който можем да покажем най-новите си татуси. Множественото число се дължи на неписаното правило „Без един може, но само с един - много рядко“. Мастилените рисунки водят до пристрастяване. Някои хора си ги правят, защото им харесва, други, за да отбележат важно събитие в живота си, трети, понеже на приятеля им стои много секси. Подбудите нямат значение. Важното е, ако подобна идея възникне в главата ви, да я оставите да отлежи. Ако ще си татуирате някакъв символ само защото е модерен, помислете, че ще го носите през остатъка от живота си, а след година-две може да ви се струва грозен, дори позорен. Отидете при татуиста само ако сте убедени в мотива и в желанието си. Него също трябва да го изберете след внимателно проучване. В последните години модата отстъпва място на качеството и изобилието от изразни средства. И ако преди време китайските йероглифи и баркодовете превземаха вратовете, а патриотични изблици караха младежи да изпълват всеки сантиметър от гърбовете си с портрети на Васил Левски или Бойко Борисов, в последно време жанровото разнообразие е водещо. Това не значи, че липсват екстремисти, които настояват да имат завинаги върху кожата си образа на Исус Христос и дори на убития бос на ВИС Васил Илиев. Други залитат по крайно болезнените татуси във вътрешната страна на устата. Трети пък наблягат на белите татуировки, видими само на ултравиолетова светлина.
Психология на рисунката върху кожа

Анджелика Петрова, собственик на студио за татуировки, твърди, че някои от клиентите им се смятат за по-секси, а други се чувстват по-уверени и силни, едни украсяват телата си в търсене на внимание, а при трети татусът е символ на артистична свобода или бунт. Рисунките върху кожата са начин за себеизява, идентификация с дадена група, визуален образ на вътрешния мир.
В много случаи атавистичните ни суеверия ги карат да възприемама татуировката като защита от зли очи и сили. Дори безстрашен тип като Дуейн Джонсън Скалата е поверил лявото си рамо на хавайски художник, който в продължение на 60 часа е разказал в рисунки историята на самоанските му прадеди. Всеки сеанс започвал в ритуална молитва, а в творбата са вплетени кокосови листа - знак за главен воин, и слънце за късмет. До сърцето на Скалата са изографисани две очи - символ, че предците му бдят над него.
Амулетите татуировки могат да бъдат с религиозен сюжет - католически кръстове, архангели, Дева Мария или шестлъчна звезда на Давид. Освен това - племенни символи, руни, знаци от древногръцката митология, детелини, елементи от свещената геометрия, будистки символи, келтски възли....
Скарлет Йохансон крие под мишницата си подкова. Тя отнесе доста критики за нескопосната рисунка, но се оказа, че тя умишлено е направена наивистично от парижки художник, специалист по т.нар. стрийттату. Тъй както подковата пази копитата на конете от износване, така брани и носи късмет на човека, върху когото е татуирана.
Анджелина Джоли пък е посветила своя татус - будистки надпис, на осиновения си от Камбоджа син Мадокс. Рисунката е направена в традиционен тайландски стил с дълги игли, избутвани в кожата. Като част от ритуала и художникът, и актрисата са били в поза за молитва и са изричали свещени мантри, докато трае процедурата. Надписът гласи:“ Нека враговете ти избягат от теб. Ако придобиеш богатства, нека останат завинаги твои. Красотата ти ще бъде като тази на Апсара (любима танцьорка на бог Вишну). Където и да отидеш, много ще те придружават, служат и ще те защитават, заобикаляйки от всички страни“.

Пинк има 22 татуировки, но я „пазят“ ангел на лявото рамо и японски символ за късмет на глезена. Дрю Баримор прогонва дявола от себе си със стилизиран кръст, обвит с лози в долната част на десния си крак.
Американският актьор Дани Трехо, известен с ролите си на злодеи в „Мачете“ и „Десперадо“, е татуиран почти изцяло в затвора, където като млад прекарва 12 години. Паунът на ръката му символизира вярност и чистота, колибрито му осигурява мир, любов и щастие. А на бицепса му има католически кръст и трендафил.

Големият въпрос „Къде“

Разположението на татуировката е едно от най-важните решения. Никога не взимайте решението импулсивно и без консултация с татуиста. Добрият майстор възприема човешкото тяло като платно за рисуване, има пространствено въображение, а и достатъчно опит, за да си представи как ще изглежда желаната от вас татуировка на даденото място. Но той трябва да има предвид и вашата индивидуалност, общественото ви положение и плановете ви за бъдещето. Тогава ще вземете решение дали татусът да бъде на показ, напълно или частично скрит. Ето няколко варианти за обмисляне:
1) Бицепс, горната част на ръката
Това е едно от най-популарните места. От една страна, веднага се забелязва, от друга - лесно може да се скрие с ръкав. В избора на дизайна няма никакво ограничение, освен собствената ви фантазия.
2) Глезенът
Глезенът, особено при жените, е отлично място за тату. Ключов е изборът на дизайна - малък и простичък, така че да се вижда отвисоко. Сложна рисунка може да накара околните да мислят, че имате проблем с кожата.
3) Китката
Най-популярната татуировка за китката е вариант на гривна – реалистична, стилизирана, едно- или многоцветна...
4) Долната част на гърба, кръстът
това е още едно любимо място за жените. Татуировката на кръста в последно време има не особено добра репутация, но мястото е отлично за сложни и симетрични дизайнерски рисунки със закодиран смисъл. Най-добрият избор са племенни татуировки или надписи (калиграфически, йероглифи, мантри).
5) Гърдите
Гърдите са мястото, където повечето мъже разполагат големите си татуси. При дамите подобна мащабност е рядко срещана. Техният избор е малка рисунка в горната част, по-често встрани. Просто жените се притесняват, че кожата точно на това място може да увисне.
6) Вратът
Мястото е точно за неголеми, но ярки и изразителни рисунки - звезди, кръстове, гербове...
7) Пъпът
Това е най-недооценената част от тялото в бодиарта. А когато пъпът е обкръжен от орнаменти, изглежда изразително сексуално.

8. Стъпалото
   За разлика от глезена, стъпалото е прекрасно място за татуировка с дизайн по ваш избор. Заради покриването им с чорапи, ще можете да я показвате само на хора, на които държите да се похвалите.
   
9. Пръсти и палци
   Обикновено любителите на татуировките избират сложни конструкции, които обхващат целия палец или простички във формата на пръстен - доста често в „комплект“ с татуса гривна на китката. Изцяло изрисуваните пръсти изглеждат доста интригуващо, но преди да го направите, най-малко седем пъти помислете, защото може и да шокирате околните.
   

10) Плещи
Плещите са прекрасно и обширно място за татуировки, особено в декоративен и художествен смисъл. Крайно тъпо е да ги украсите с банален череп. Използвайте по-художествени идеи. Там отлично може да изобразите портрет или племенни и религиозни символи.
11) Венериният хълм
Доста популярно място сред нежния пол за разполагане на палави, нежни и символични мотиви, които винаги изглеждат добре, но пък това е едно от най-болезнените места.
12) Клепачите
Да, дори и там може да се татуирате, но как болииии!
13) Дупето
Задните полушария са наистина ВИП място за рисунки, защото ще ги види само онзи, на когото позволите. Те са място за реализиране на най-смелите ви хрумвания. А понеже и тази област е склонна към провисване, татусът ще е още един стимул да посещавате яростно фитнеса.
14) Бедрата
Бедрата имат свойството да остават в добра форма, независимо от възрастта, така че са подходящо място. Вариантите за стила и цветовите решения все пак зависят и от това с колко къса пола ходите.
15) Лицето
само най-отчаяните почитатели на татуировките разглеждат и лицата си като платно за рисунки с мастило. Големите изглеждат нелепо, но ситни детайли като звездичка или сълзичка в ъгъла на окото или до веждата се преглъщат от обществото.

Последен писък – временни, но златни

Златна треска върлува из света на модата и красотата. Бацилът е пуснат от „Диор“, чиято най-известна бижутерка Камил Мисери разработи уникална ювелирна татуировка. Покрай навлизането на всякакви златни частици в козметиката от френската компания решили да добавят към разкрасяващата си колекция Grand Bal най-новия си продукт - 24-каратови временни татуировки Les Ors de Peau.

Гъделът е в това, че всяка рисунка е създадена по скица на съществуващо ювелирно изделие, рожба на фантазията на г-жа Мисери.

Скъпоценните татуси са истински произведения на изкуството от ефимерната линия Joaillerie, измислена за марката от нейната бижутерка. Без изключение всички татуировки са сътворени от микрочастици чисто злато.

Как се поставят?

1. Внимателно изрежете украшението и го подгответе за нанасяне.
2. Махнете защитната лепенка.
3. Поставете украшението върху желаното място върху чистата и суха кожа с рисунката надолу.
4. Леко натиснете цялата повърхност, без да я размествате.
5. Силно притиснете към кожата за 40-50 секунди.
6. Убедете се, че цялата картинка се е пренесла върху тялото ви и ако не е, натиснете отново.
7. Внимателно махнете подложката.
8. Оставете да изсъхне на въздух, като внимавате да не разтягате и бръчкате кожата си.
9. За да махнете татуировката, ви е необходим само продукт за разгримиране. 

Мария САПУНДЖИЕВА

Първо действам, после мисля – без никакво помъдряване

Магдалена ГИГОВА

- Мария, на 6 май открихте Независим театър с пиесата „Омайна нощ“, постановка на Велко Кънев. В негова памет ли играхте така сърцато?

- За Асен Блатечки и Юри Ангелов не знам, но аз винаги, откакто го няма, играя това представление с мисълта за Велко, защото той обичаше този спектакъл и голямо удоволствие му доставяше да се покланя с актьорите на финала. И когато дойде мигът на аплодисментите, винаги ми става мъчно, усещам, че ми липсва.

- От начина, по който говорите за него, разбирам, че сте били приятели.

- Много го обичах. Запознахме се в „Клуб НЛО“ и седем години от живота си прекарах с екипа на предаването. След това отидох в Народния театър, отново бяхме заедно с Велко Кънев.

- Хората, които не го познават лично имат чувството, че е бил „тъжен клоун“ - човек, който умее да бъде смешен, но в себе си е мрачен.

- Да. Беше много мъдър и много морален човек. Тези думи, които вече са на изчезване, като чест и достойнство, за него бяха важни, той ги ценеше и страдаше болезнено, когато виждаше отсъствието им и разминаването. Това го натъжаваше, но той имаше таланта да види тъжното и да му се надсмее. Това са добрите хора, които правят хубава комедия.

- Очевидно и житейски уроци сте получили от общуването си.

- Каквото ми е казал и съм го послушала - не съм сбъркала. Много добър приятел.

- По едно време дори се носеше мълва, че сте гаджета.

- Ох, Боже! (засмива се)

- Риск ли е за вас новото начало с Независим театър? Когато човек види списъка с постановките може да го нарече „Дом за нежни души“ - все хубави спектакли, свалени от различни театри без причина.
- Така се продължава животът им. Та нали театърът трябва да започне с готова продукция, за да набере скорост и да създаде собствени представления. За мен е чест и аз се вълнувам по някакъв странен начин, въпреки че играем „Омайна нощ“ вече 10 години. Хубаво е, че нещо се ражда. Гаранция няма. Това е като при раждането на дете - появява се на белия свят, празнуваш, радваш се, но не знаеш какъв човек ще излезе от него. И в театъра зависи от много неща. Ако режисьорът и продуцент Слав Бойчев го прави с любовта, грижата и мъдростта, с която е започнал, и с колкото може по-малко компромиси, аз мисля, че ще се получи.

- Сега е много модно да се говори за „мечките“ в театъра - актьори, станали известни от телевизията, които докарват и публика, която не се интересува много от пиеси. И вие сте в „мечешкия“ списъчен състав.

- Аз не мога да бъда мечка. Много моля, ако някой ме възприема като мечка, да ми казва „коала“. Не искам да ме сравнявате с големите мечки.

- Не мислите ли, че е хубаво известните от телевизията актьори да „изтеглят“ зрителите от синия екран към салона?

- Разбира се, телевизията върши услуга на театъра.

- Вие сте започнали в първия частен театър „Ла страда“, значи имате тренинг.

- Седем години бях в Малък градски театър зад канала, 9 години бях в Народния и от известно време съм на свободна практика. Аз се чувствам добре. Щастлива съм, спокойна съм. И най-важното - сво-бод-на! За твореца свободата е много важна.

- Разделихте ли се завинаги с „мама Божка“ като събирателен образ на персонажите от скечовете?

- Аз не деля телевизията, скечовете и театъра. За мен това е работа - да създавам образи. Мястото е различно, но процесът на моята работа - не.

- Но в театъра се изгражда образ, а в телевизията - типаж.

- В „НЛО“ се изграждаха много образи. Живи хора, които се развиват, разхождат се. Ако ми предложат, ако ми хареса, разбира се, че бих се хванала отново в шоу. Но телевизията винаги е била на втори план, тя никога няма да се превърне в мой приоритет, така че да се занимавам само с нея и да остана там за цял живот. Наемат ме да свърша някаква работа. За мен това е ангажимент. Опитвам се да се справя добре и толкова.

- За „НЛО“ говорите с особена носталгия.

- В „НЛО“ бяха специални години и ще ви кажа защо. Имах възможността да работя и в „НЛО“, и в друго шоу и ще ви кажа, че има разлика в професионализма. В „НЛО“ всички бяха професионалисти от началото до края - оператори, режисьор, сценаристите бяха много на брой. Имаха изключителни качества. Велко Кънев не правеше компромис с текста, който трябваше да се заснеме. Всичко беше на много високо ниво. Сега нещата в телевизията не стоят така, за жалост. Тук-там може да има професионалисти, но събрани на едно място - не.

- Хората повече ви свързват с комичните персонажи от телевизията, докато в театъра сякаш ви се удават и драматичните образи. Има ли роля, за която тайничко си мечтаете?

- Не. Няма. Търся, ровя, чета, ако нещо ми хареса... Както казват хората, „ако те стяга чепикът някъде“. Моят ме стяга по-скоро в проблематиката, отколкото за някой специален герой.

- Често казвате, че сте от този тип хора, дето си удрят главата в стената, пък после казват „ама то боляло“.

- Аз съм човек на действието. Първо действам, после мисля. Непрекъснато ми се случва. Никакво помъдряване няма при мен.

- Как си почивате от „удрянето на главата“?

- Аз съм морско чедо - от Варна, но мъжът ми е планинец от Широка лъка и имаме къща в Ковачевица. Не се разкъсвам. Просто посещавам и двете места. Намествам ги във времето. През лятото ми се събира месец - месец и половина почивка. И двамата ми синове са родени във Варна, така че и те са морски чеда. Там ходя да ги раждам, после си ги прибирам в София. Някъде бях чела, че има такива риби, които ходят да си хвърлят хайвера там, където са се появили на белия свят. Така и аз.

- Ами във Варна сте се заразили и от магията на театъра в детската формация „Щурче“.

- Да! Сега театър „Щурче“ оцелява много трудно, с големи усилия. Нямат помощ ни от общината, ни отдругаде. Крепят се на ентусиасти като Слав Бойчев. Хубаво ще е да има хора, които да им помагат. Дано скоро да се появят хора, които смятат да е престижно да помогнеш на ентусиаст в изкуството.

Когато пътувам и играя в разни читалища, виждам изписано по сводовете им „дарение от този... от онзи...“ - от края на XIX, началото на XX век. Тези сгради са останали и ми е толкова приятно да влизам да играя в тези храмове на изкуството и просветата, подарени от някого за хората. Не знам кой по върховете и сред хората, които работят и печелят пари, ще го направи в наши дни. Едно време сякаш са имали необходимост да го вършат.

- А сега защо българинът няма такава необходимост?

- Защото все повече се отдалечаваме и отиваме към материалното. Театърът, изкуството е като код, пратен в човека - да не забравя, че освен материално има и нещо друго. То е закодирано в него, откакто съществува. Но в развитието на цивилизацията то се отдалечава.
- От детството си познавате друг духовен човек, преобразяващ действителността по свой си начин - Мариус Куркински.

- Да, израснали сме с него, бяхме в театър „Щурче“. Беше много странно дете, но щом станеше дума за театър, се превръщаше в гуру. След като завършихме театралния институт, сме играли заедно само в една пиеса, постановка на Малък градски театър зад канала. Тя беше режисьорски дебют на Явор Гърдев - „Таня, Таня“. След това представление Мариус отказа категорично да играе в театри и тръгна по самостоятелния път с моноспектаклите. След това се срещнахме отново. Той вече като режисьор направи „Лекар по неволя“ на камерната сцена в Народния театър, в която играх. А миналата година ме покани в постановката си „Мъжът на жена ми“.

- Е, как се оставяте да ви командва някой, дето сте си бърсали носовете заедно?

- О, той и като дете ме е режисирал. Мариус тогава направи само с деца комедията „Чер хайвер и леща“. Той беше режисьорът, ние ходехме с папчиците, репетирахме у тях на маса и на свещи, после на сцена. Всичко трябваше да е много истинско, като в професионален театър. Спазвахме всички неща, които правят „големите актьори“. Беше като пиеса в пиесата. Ходихме и на турне в неговото село с рейса. Сами си носехме декорите. Кметът ни посрещна с кебапчета, а след представлението ни черпи с мекици. По едно време Мариус имаше намерение да направи филм за това. Каза „Изчаквам още малко да остареем и ще направя филм.“

- Тази свобода в душата ви явно от детството ви е тръгнала. Как я предадохте на синовете си?

- Те са волни души. Ние цялото семейство сме такива. Може би понеже сме повечето въздушни зодии, сме все едни летящи. Аз просто им давам свобода. Оставям ги сами да правят избор. Големият - Добрин, учи медицина трета година и сам реши какво да прави. Така ще постъпя и с малкия, Марко. Казвам им, че има един глас тук вътре (посочва сърцето си), който ти говори защо си пратен тук. Само трябва да се напрегнеш да го чуеш. Малкият, който е седми клас, ми се оплаква: „Мамо, нищо не чувам!“ „Рано ти е, маме, ще го чуеш.“ Марко сравнява с батко си, който точно по това време „чу гласа“ и реши какво ще учи. А аз го утешавам, че неговият ще се обади по-късно.

- Имате ли си ритуали преди спектакъл или други суеверия?

- Преди представления дишам и си правя разходки - важни неща, свързани с професията. Суеверна съм от време на време. Въпрос на настроение. Но ако изтърва пиесата и падне на земята, сядам върху нея, преди да я вдигна, независимо дали съм на улицата или в трамвая. Театрален предразсъдък е, че ако не го направиш, представлението ще се провали. Но от друга страна, си слагам чантата на пода. Затова си ходя бедна. Ама ги гледам в чужбина, отидат в ресторант, чантите им все по пода стоят - пък богатички!

- Понякога ви сравняват с любимата актриса на Фелини, и негова съпруга Джулиета Масина. Защо?

- За мен е голям комплимент! Гледала съм почти всичките й филми и много ми се иска да съм я познавала тази жена. Понякога имаме вътрешен подтик да опознаем някой човек. За мен това е Джулиета Масина.

- Четох, че си готвите на една печка „Чайка“, която майка ви е купила на баба ви от първата си заплата на акушерка. Още ли въртите гозби на този ветеран?

- Доскоро беше така. Отиде си, горкичката. Беше невъзможно да се поправи. Баба ми ми е правила кашичките на нея. Аз си я пренесох от Варна в София отгледах децата си с нея. Много я обичах тази печка и ми беше много мъчно, когато си тръгна. Тази новата не я обичам. Нямам отношение към нея. „Чайката“ издържа много години. Имах специален сантимент към нея. Известно време подпирахме с вестниче фурната в края. Но краят на някои вещи е като краят на човешкия живот.

- Имате ли и други предмети, които обичате като живи хора?

- А, има! Моят мъж (Георги Попов - б.р.) е художник и много обича да се затрупва с разни дребни нещица. Къщите ни и в София, и в Ковачевица са много пълни с предмети.

- Звучи като човек, който не пропуска уикенд на битака? Ходите ли с него?

- Е, как да не ходи! Но аз не го придружавам. Ходи с комшията. Мъжът ми има отношение към всеки предмет и аз съм го придобила. То е заразно!

- Ако трябва да избирате - предмет или дума?

- Не мога да избера. За моята работа и двете са важни. Не мога да ги разделя.

- Казвате, че си мечтаете за Сдружение на позитивните хора.

- Тази мечта е още жива и няма да умре. Имам нужда от позитивизъм, въпреки че според мен членовете на сдружението ще сме чисто луди. Нали такива изглеждат щастливите хора. Аз с удоволствие ще му стана председател на сдружението, ако ме поканят.

- Какъв е вашият идеал за театър - и вие в него? Като сбор от свободни души или място, където публиката дава идеи как да свърши пиесата?

- (замисля се) Нямам един модел на театър. При всички случаи трябва да има хубава сграда. Топла! При пътуванията ми из провинцията, по тези хубави, но страшно занемарени читалища, сме играли на минусови температури. Говориш и парата ти излиза от устата на облачета. Но ние поне се движим. А представяте ли си какво им е на онези в публиката. Така че е приятно да играеш в топъл салон, в който зрителите да не са с ушанките и с палтата. Уютът е важен някак си! Но има и уличен театър, и античен. Театър ли е - харесва ми! Сградата обаче трябва да е приятна, за да може човек да се отпусне, да му стане празнично. Театърът е празник! Както човек е ходел на църква в неделя навремето, така да отива и на театър. Това е подарък за теб самия. Затова си обличаш хубавите дрехи - от уважение не само към хората на сцената, а към себе си. Тази вечер ти си правиш подарък за душата. Дали ще се посмееш или ще поплачеш, няма никакво значение. А за това е нужна хубава, умна драматургия. С професионалисти, ама стигнали докрай, изучили всичко издълбоко. Театър с много предани служби. Много е важно те да участват в процеса. Гради се продукт и всички трябва да работят за него. И за венец на всичко- интелигентна публика!

- Празничен театър ви пожелавам!

Лексикон

- Какво ви вдъхновява?

- Силните хора. Кличко ме кефи много! Той владее енергията, контролира я и на мен това ми харесва.

- Спортувате ли?

- Тичам по жп линиите близо до нас. Мъжете, които ръчкат релсите, ме гледаха с недоумение. На третия ден спряха да работят, почнаха да ръкопляскат: „Браво, Мария!“

- Най-мистичното място?

- Кози камък над Ковачевица. От НАСА са го снимали и твърдят, че е звездна карта.

- Нещо като девиз?

- Безопасно е да си щастлив.

Пътешествие „Направи си сам“

Или как да ви излезе по-евтино и без туроператор

Магдалена Гигова

Дори когато става дума за почивка и пътуване, българинът все още е на принципа „Око да види, ръка да пипне“, а този подход е възможен само ако ползва туристическа агенция. И очевидно го прави често, щом само в София лецензираните „магазинчета за екскурзии“ са повече от 300.

При зачестилите в последно време шумни фалити на по-едри туроператори и незабележимото изчезване от пазара на някои „копърки“, все по-често хората се заглеждат в офертите по интернет или се хващат да организират пътешествието или отдиха си сами. Колкото и да е далечна чужбината, ако имате компютър, кредитна карта и говорите езици, може да хванете изненадващо добра оферта.

Печените туристи пък дебнат из туричестическите портали за намаления в последната минута. Е, разбира се, в този случай се изисква бърза реакция и благосклонен шеф, който да разреши отпуска по никое време.

10 стъпки към независимостта

1. Трябва да имате кредитна или дебитна карта от по-ново поколение.
2. Напишете в интернет ключови думи като: нискобюджетна авиокомпания, евтини самолетни билети,туристически намаления, хотели с отстъпка - на английски, немски, френски, испански или друг език, който ползвате. Може и на български. И си запазете сайтовете, които излизат, за да може да проверявате в тях и да сравнявате цените. Порталът farecompare го прави вместо вас, но най-добре е око да види.
3. Евтините самолетни компании, които летят от България до различни градове на Европа са wizzair, easyjet, flyniki, germanwing. Часовете на излитане и на кацане обикновено са неудобни, а летищата - отдалечени. Проверете дали компанията не предлага превоз до центъра на селището срещу допълнително заплащане. И съобразете багажа си с билета, който купувате - всяко допълнително парче, което не е включено в него, се таксува отделно.
4. Ако сте решили да хванете пътя към Азия, там нискобюджетните компании са като междуградски автобуси и ако докопате евтин билет до където и да било, винаги може да стигнете до желаното място я със самолет, я с влак или воден транспорт.
5. Следете и сайтове като paravion, opodo, expedia, govolo, esky за намаления на „нормални“ самолетни билети. Не е изключено в последната минута да откриете по-евтин билет при тях, отколкото при нискобюджетните, които се изчерпват месеци напред.
6. Друг вариант за обикаляне из Европа са автобусите, повечето от които са комфортни. Наистина, ако хванете промоция, самолетните билети с нискобюджетна компания ще ви излязат дори по-евтини от автобусните, но пък няма да разглеждате пътьом ландшафта на държавите, през които минавате. Повечето линии продават билети и онлайн, така че не е необходимо да ставате от компютъра.
7. Ако вече сте се сдобили с превоз, отваряйте сайтовете за запазване на хотел. У нас един от тях е hotelina. Световните са booking, agoda, trivago, hotelscombined, roomsbooking. Има хотели, които предлагат трансфер от летището срещу допълнителна такса, но тя винаги е по-малка от цената на таксито.
8. Проверете и сравните цените на автобусите, метрото, влакчето и совалките от аерогарата до центъра на града и изберете вашия превоз.
9. Повечето европейски градове предлагат едно-, три-, седемдневни карти за транспорт, които ще ви спестят доста пари. С тях може да получите и намаление в някои музеи и ресторанти.
10. Разпечатайте си предварително карти на градовете и проучете маршрута до вашия хотел. И не забравяйте да си разпечатате билетите и ваучерите!

Как да минете по-тънко

1. Трупайте мили от всеки полет със самолет. Повечето авиокомпании са се сдружили в различни алианси, при които печелите точки не само при летене, ами и при пазаруване във фришопа, пиене на кафе на летището и дори при ползване на определени видове кредитни карти. Определен брой мили може да ви осигурят безплатен самолетен билет.

2. Регистрирайте се в сайта Couchsurf. Това е една от най-популярните мрежи за безплатни нощувки във всяка страна. До този момент членовете на организацията са повече от шест милиона. Коучсърфингът е съюз на пътешествениците от цял свят. Пишете в сайта къде отивате, за колко време и какви са интересите ви и поне десетина души от въпросния град ще ви предложат дивана и гостоприемството си. За целта, обаче, и вие трябва да предоставяте нощувка и обгрижване на други членове, дошли във вашия град. Изискването към гостите е да се държат любезно, да се включат в домакинството. А ако има оплакване, че сте откраднали нещо, ви изключват от организацията завинаги с „черно клеймо“.

3. Ползвайте Airbnb. Това е отличен начин да намерите жилище във всяко кътче на земята. При това на изключително ниски цени. Например, може да наемете за 20 евро цяла къща с басейн. Сайтът дава възможност да се вземе под наем не само стая, ами и яхта. Номерът е, че много хора, когато отиват в отпуск, дават жилищата си под наем. Така хем изкарват по нещо, хем има кой да се грижи за домовете им. А пък пътешествениците има къде да преспят на християнска цена.

4. Пътувайте на стоп. Този начин на придвижване е особено популярен в Северна Америка и в Австралия, но и в Европа има кой да ви качи.

5. Спете в хостели. Има ги във всеки град, евтини са и в повечето случаи чисти. Въпреки че обикновено в една стая нощуват 4-8 души, има и места, които предлагат единичнви или двойни. Важното е, че има кухня и душ.

5. Безплатните градски турове. В много туристически градове в Европа и Северна Америка (у нас в София и Варна) има безплатни пешеходни екскурзии, които ви запознават с най-важните забележителности. Къде ги има на стария континент ще намерите на сайта www.neweuropetours.eu.

6. Не яжте по заведения. Посещаването на ресторанти ще стопи скромния ви бюджет. В почти всеки хостел има кухня, така че може да си готвите с продукти от пазара. Дори само да си правите сандвичи, пак ще ви излезнат по-евтино от купешките.

7. Ползвайте туристически карти. В много градове те ще ви осигурят намаления при посещение на музеи, кафенета, ресторанти, някои магазини. Картите се продават най-често на гарата, летището или в центъра за туристическа информация и не са скъпи. Често пъти в тях влизат и цени на билети за обществен транспорт.

8. Възползвайте се от правата си. Студенти до 26 г., пенсионери и инвалиди получават до 50% отстъпка, ако предоставят валиден документ. За студентите това е т.нар. международен билет ISIC. За пенсионерите (особено в страните от ЕС) е напълно достатъчно да покажат с паспорта си, че са над 60 г.

9. Ако искате да отидете до някое по-малко населено място, купете си самолетен билет до най-близкото голямо летище. Ще ви излезе много по-евтино. Пък оттам вземете влак или автобус.

10. Отбийте се в офиса за туристическа информация. Там ще ви посъветват къде е най-евтино да отседнете, да хапнете, какво задължително да видите, а и ще ви дадат карта на града.

11. Пестете от интернет. Ползвайте безплатния Wi-Fi, където успеете да го докопате. Най-често това са по-големите сладкарници, „Старбъкс“, „Макдоналдс“ и обществените библиотеки. За да намерите точките с безплатен интернет, влезте на сайта www.shareair.net.

Далаверата „В последната минута“

Сърфирайте или се абонирайте за туристически портал, който събира оферти от различни сайтове! Това е най-лесният начин да спестите пари от пътуване, които да вложите в следващ воаяж. В края на септември има чартърни почивки до Тунис и Египет за една седмица в хотел пет звезди за 270 евро заедно с полета. Звучи невероятно? Та нали само самолетът дотам излиза двойно повече? Да, обаче големите туроператори са изкупили седалките в аеропланите „на зелено“ и при риск чартърите им да летят празни, ако търсенето е по-слабо от предлагането, предпочитат да вземат все пак някакви пари. Това, естествено, става ясно в последната минута и е необходима бързата ви реакция.

Дори да не си падате по организирани пътувания цената е толкова малка, че винаги може да използвате луксозни хотел за базов лагер и да скитосвате. Защото колкото и да ровичкате из мрежата, няма да намерите индивидуално пътуване на толкова катастрофално ниска цена.

Обикновено билетите за екзотичните дестинации като Тайланд, Доминикана, Куба, Мексико са доста скъпи заради големите разстояние. А и колкото повече прекачвания има, толкова по-солен излиза полетът заради летищните такси. Затова и дори обикновен групов тур често пъти заедно с хотела, трансферите и екскурзоводското обслужване струва колкото индивидуалния самолетен билет дотам. Изгодата е очевидна, например, при групова почивка в Куба за 800-900 евро, колкото (и отгоре) излиза само полетът до Хавана.

Най-вещите самостоятелни пътешественици често надничат в сайтовете на големите световни туроператори, които често разпродават евтино еднопосочни пътнически карти за дадена дестинация, ако имат празни места в чартърите. Така че, ако сте решили да бродите поне месец в Азия, например, си вземате „уан-уей тикет“ и дебнете кога ще ви излезе късметът с евтиния около желаната дата за връщане.

Проблемът при ловуването „в последната минута е, че изисква мигновена реакция: да има най-малко шест месеца до изтичането на парспорта ви, да сте проучили дали за съответната страна не се изисква виза и за колко време се вади. Разбира се, трябва да имате и готови пари, за да платите веднага, плюс добър шеф, който да ви разреши внезапен отпуск.

Колко е важно да знаеш езици

Говоренето на чужди езици може да ви спести понякога до 200-300 евро. Дори при световни сайтове като opodo или expedia разликата в цените на билетите или на хотелите във френския и германския вариант на порталите е солидна. Почивка на българското Черноморие понякога излиза по-евтино чрез чешки или немски сайт. Нищо че тук ползваме 10 процента намаление за ранно записване, а при тях цената е калкулирана с полета. В чуждите сайтове понякога може да спестите до 50 на сто от пакетната цена при заплащане на зимната си почивка през лятото и обратното.

Тук бързата реакция също е много важна, защото един самолетен билет може да поскъпне със 100 евро само за няколко часа. Хубавото е, че специализираните сайтове за полети все по-често предлагат комбинацията самолет-хотел и може да си подберете нощувка според джоба. И да измислите маршрут по ваша кройка.

Ако пък сте решили да отидете на близко разстояние с колата си, портали като agoda, trip advisor, trivago или booking ще ви помогнат да намерите преспиване с намаление. Но и в този случай четенето на малкия шрифт е задължително. Някои хотели запазват стаята ви до определен час и може да я платите при пристигането си, други връщат парите, ако се откажете от тях, докато трети не го правят. За да не изгорите - внимавайте.

Круиз не означава скъп

Три от най-големите компании, които организират круизи, са базирани в Америка, но техните кораби кръстосват целия свят. Плавателните съдове са като огромни хотели, някои от които със 17 етажа. Въпреки предубеждението, че круизът непременно е на баснословни цени, истината е друга. Каютите без прозорци, които са на най-ниските етажи при средиземноморски пътешествия, може да излязат и по 200 евро, а пък пасажерите в тях имат същите права, както и онези от апартаментите с балкони. През зимата се случва италианската круизна компания, която също има линии до всички кътчета на планетата, да пуска оферти - двама на цената на един за плавания в Персийския залив. Макар Карибски круиз да ни звучи като литър брилянти, често едноседмичен воаяж излиза 400-500 долара. Проблемът е, че обикновено тръгват от Маями, а полетът дотам е около 600 евро. Въпреки че сайтът paravion атакува абонатите си със самолетни билети от 480-550 долара до Токио, Банкок или Орландо. Трудността е да напаснете евтините полети с евтините дати на круизите.

Предварителното проучване

Четене му е майката! И разговори с препатили вече пътешественици. Само така ще избегнете грешките, които правят неподготвените туристи. Няма смисъл да давате големи суми за придвижването си в Германия с влак, например, след като съществуват тайни, знайни само за местните. С билет от 35 евро из цялата страна с всички видове влакове (без луксозните експреси) семейство с две деца може да пътува из Немско през уикенда. Ако намерите още трима, които са в същата посока, придвижването ще ви излезе 5 евро с колективна карта. В Швейцария пък, ако си купите суиспас (за три, осем или повече дни), ще може да ползвате всички превозни средства без самолет - лифт, влак, автобус, яхта, корабче...

14-годишен Пеньо Пенев се прострелва заради момиче

Поетът с ватенката успява със самоубийството от шести опит

Магдалена ГИГОВА

Поетът Пеньо Пенев, който на 7 май 2015-а трябваше да навърши 85 години, е белязал краткия си живот с бурни любови и още по-бурни запои, но градските легенди за влюбчивостта и за опитите му за самоубийство, придават допълнителен аромат на раздиращите му стихове.

„...Човек се ражда, за да даде другиму любов. Оня, който никому, даже и на куче не е дал капка любов, той напразно е дошъл на този свят... Такъв човек не познава мъката и щастието, няма да остане в сърцата на хората. Те няма да го запомнят с добро“, пише Пеньо Пенев като мото на стихотворението си „Пътека“.
„Буен по нрав, кибритлия, чепат, но в същото време състрадателен и любвеобвилен - така го описват съратниците му отпреди пет десетилетия - твърди за него д-р Боян Захов. - Поне половин дузина са опитите за самоубийства, които прави Пеньо. Първият, с пистолет пред огледалото, е когато Пенев е едва 14-годишен и е плод на несподелена ученическа любов. Това е страстен юношески зов за обич.“ Поетът среща първата си любов в севлиевската гимназия, която така и не успява да завърши. През есента на 1944 г. той се влюбва в съученичката си Стефка Калименова-Фана. Баща й е книжар, а Пеньо поглъща стиховете на Ботев, Байрон и Пушкин, но освен в рафтовете се заглежда и по щерката на книжаря. Връзката им е платонична и не е ясно дали заради нея Пенев се прострелва.

Първата му истинска любов обаче е друга негова съученичка - Светла Спасова, дъщеря на селски учители, математичка и отличничка. Пеньо е по-голям с една година и чувствата му са като всепоглъщащ океан, защото никога не е срещал взаимност и обич в семейството си в село Добромирка. Приятелят на поета - Митко Иванов, описва Светла като слабо чернокосо момиче, но за Пеньо тя е повече от муза, защото му вдъхва увереност, че има талант за литература. По онова време Пенев изучава есперанто и превежда името на любимата си като „Клара“. На нея е посветил най-много стихове и дълго я носи в сърцето си при митарствата по младежките бригади в Перник, на язовир „Росица“, и в Димитровград. И таи чувства към нея дори когато се жени за първата си съпруга Кичка след едва тридневно запознанство. Когато близкият приятел на поета с ватенката, до когото е и едно от предсмъртинте му писма - Митко Иванов, решава да напише книга за Пеньо Пенев, се среща със Светла Спасова. Тя му разказва: ,,Често беше мълчалив, тъжен. Често гладуваше. Понякога говорехме за бъдещето. Повече той говореше: ,,Ще се оженим, Светла, ще си имаме деца. Ще живеем в малка къщичка. В едната стая ти ще се занимаваш с децата, а в другата ще пиша аз... Не, няма да се оженим, Светла. Много те обичам, за да те направя нещастна. Жените на поетите и на хайдутите са били винаги нещастни. Не, аз много те обичам...“

Първата любов на Пеньо пази грижливо стиховете и писмата му, но когато се омъжва, майка й и сестра й организират домашно аутодафе и ги изгарят. През 2003 г. обаче е създаден блогът „Клара, момичето на Пеньо Пенев“, в който може да се прочетат не само части от дневника му и посветените на нея стихове, а и откъси от книги за поета. От текстовете в блога става ясно, че на пъв поглед невъзможната комбинация от литературен хулиган и възпитано момиче от добро семейство е прераснала в нежна, макар и неразбрана любов. Ролята на дойката за тези севлиевски Ромео и Жулиета изиграва класната им ръководителка Светла Чантова, учителка по литература, която покровителства пламъка между тях. Тя ги изпраща като ученически патрул да обикалят край река Росица и така улеснява срещите им. Романтичният бунтар Пеньо често се забърква в свади и сбивания и е задържан в ареста на севлиевската полиция. Той успява да изпрати бележка на Клара с молба всеки ден в уречен час да минава покрай ареста, за да я зърне. „Отначало не смеех и се правех на сърдита, защото Пеньо не ме беше посветил в намеренията си да търси и да се бори за свободата на словото и духа по света“, пише в спомените си Светла, по мъж Панчева. Но не успява да се цупи дълго и когато минава по улицата, Пенев развява парче плат с буквата „С“ през прозореца на килията, разказва в своя статия Милена Михова.

Не е ясно защо пътищата им се разделят. Според близките на Светла тя е била изоставена от Пеньо, а други твърдят, че под натиска на семейството си е заминала да следва в София и се е омъжила там, но в книгата си „Поетът с ватенката“ Любен Георгиев публикува едно от малкото оцелели писма на влюбения: „...Знаеш ли как слади полският въздух! Лек е като нашето щастие! Песента на чешмата е опияняваща като бистрия ти звънлив и топъл глас! Дишала ли си упоителния мирис на хмел? Той упойва като твоите коси!...“

На Светла-Клара поетът е посветил и едно от най-известните си стихотворения:

Милоока жена, белонога! -

нецелуната и непогалена!

Ти ми стана съдба и тревога,

тиха радост и жал непрежалена.

Черноока жена, белоръка -

ти, усмивчице сладка и чакана!

Ти си моя утеха и мъка,

моя топла сълза неизплакана...

За първия си брак, сключен след тридневно познанство и просъществувал едва няколко месеца, Пеньо не обичал да разказва. През септември 1949 г. хубавицата Кичка Николова, която поетът нарича Кичона, е току-що завършила гимназистка, дошла на гости при своя роднина в Димитровград.

                                                       Поетът с Кичона

Една нощ Пеньо Пенев нахлува в стаята на Митко Иванов и нарежда с безапелационен патос: ,,Какво сте легнали с кокошките, бе?! Ставайте, каня ви на сватба!“ Разбира се, за истинско тържество не може да става и дума. Събират стотинки „на шапка“ и успяват да почерпят с вино приятелите си, или както пише Митко: „Сватба нямаше. Парите на всички не стигаха за една сватба.“
Младоженците заминават за София, но там отношенията им бързо започват да скърцат заради недоимъка и поради бохемските навици на поета. Пенев получава повиквателна за казармата и заминава за Елхово. Това подпомага раздялата с кичона, която е бърза и горчива, за нея Пеньо не обича да си спомня. Понякога той казва само: „Разводът е като някоя книга или престъпление - принадлежи на общественото мнение...“ След пепелта на чувствата остава само цикълът „Далечни песни“, посветени на Кичона. През 1955 г. Пеньо Пенев е даден под съд заради фейлетон във в. ,,Димитровградска правда“ и е обвинен в пиянство и разгулен живот. В обяснението си пред съда той казва: ,,Не съм съгласен с това, че преди съм бил живял разгулен живот. Истината е тая, че бях се оженил за такава жена, която ми влияеше лошо на държанието и поведението, спъваше творческите ми писателски работи, поради което впоследствие се разведохме. Толкова.“ И нито дума, че след развода прави един от шестте си опита за самоубийство.

В казармата поетът среща нова любов. Това е ученичката от Ямболската гимназия с трогателна барета Сотирка Робева, която той нарича Ира - на древногръцката богиня на мира и покоя. И сякаш наистина поетът намира покой. Дори й разказва немислими за споделяне неща - за опитите си за самоубийство, гибелното влечение към алкохола, разочарованието от проваления брак и презрението към битовизмите. Те звучат опияняващо и романтично, но когато Ира решава да продължи образованието си, връзката приключва. От нея остава едно любовно, наситено в чувствена еротика писмо - дълго цели 120 см, което се пази в музея „Пеньо Пенев“ в Димитровград.

                                                                 Сотирка - Ира

Влюбчивият поет щедро раздава сърцето и таланта си, затова и доста от стиховете му носят посвещения с женски имена: на Фана, Зоя, Лина, Иваница, Женито... Но срещата му с Мария Господинова в Димитровград, където се е върнал след казармата, е съдбовна. Тя е красива като кинозвезда, малко по-голяма от него и има „сериозна“ професия - работи в БНБ. „...То бе преди години... когато те видях за първи път... Душата ми запя... Благославям този ден...“, пише поетът на жената, която ще му стане съпруга. Женят се по любов, ражда им се син, когото Пеньо кръщава Владимир - на Маяковски, поета, пред когото се прекланя и когото боготвори. Но светлите краски на любовта са едно, а „грубата шаячна правда“ на всекидневието - съвсем друго. В Димитровград жилищната криза през 1956 г. е жестока, а непокорният бохем не цепи басма никому. Парите не достигат - сътрудничи на вестник „Стършел“ и обикаля строителните обекти из България за жълти стотинки. 

                                                      С жена си Мария Господинова
Семейните скандали и недоимъкът го карат все по-категорично да посяга към чашката. Над главата му се струпват и други беди - заради острото му и несговорчиво перо партийните велможи го прогонват от любимия му Димитровград. Семейство Пеневи се пренася в София, защото на Пеньо са му обещали работа в „Литературен фронт“. Той обаче не успява да получи жителство, а поради това - и да бъде назначен. Жена му и синът му отиват при родителите й в Тополовград, за да се спасят от явен глад. Пеньо затъва все повече - не излиза от кръчмите, „спи където завари, с когото завари“, както се изразява разлютената му съпруга. Получава морална подкрепа единствено от приятелите си - поетите Иван Пейчев, Христо Фотев, Константин Павлов... Но и тя не успява да го спаси от лечението от алкохолизъм в психо неврологична клиника в Боровец, където създава последната си творба, поемата „Дни на проверка“. Всички централни вестници отказват да я публикуват. По-късно тиражът й ще достигне 300 хиляди бройки...

Пеньо Пенев решава да се върне в Димитровград, но разбира, че и там е нежелан, освен от неколцината си приятели. На 27 април 1959 г. поетът с ватенката изпива фатална доза веронал, разбива стъклото на портрета на Маяковски с ръка и го изцапва с кръвта си и написва шест предсмъртни писма. Последното е до Митко Иванов: „Приятелю стари и насъщни! Омръзна ми да бъда бездомен, безработен, необичан...“

Осъждат го посмъртно да плаща издръжка

Два дни след смъртта си Пеньо Пенев е осъден от тополовградския съд да плаща месечна издръжка на сина си Владимир в размер на 300 лева. Въпреки че радиото и вестниците са съобщили за кончината му, съдът не е разбрал, пише Тодорка Христова от Хасково. Решението на съда е резултат от дългото преследване на съпругата му Мария. 

Тя праща писма до всички инстанции, че той въобще не се грижи за тях двамата, че е вечно пиян. Призовкарите търсят Пеньо по кръчмите, той отказва да подпише. И така 41 пъти. Четиридесет и втората поред призовка е предадена лично в ръцете на поета на 9 април 1959 г. Делото е насрочено за 29-и. Ответникът и този път не се явява. Но с основателна причина. Два дни по-рано се е самоубил.

Версия: Отровен е от израелска агентка

Писателят и разузнавач Петър Христозов лансира изключително екстравагантната идея, че Пеньо Пенев е отровен от агентката на Мосад Анжела Моше, специалистка по химия и инженерна биология. Според него тя била внедрена в химическия комбинат „Сталин“ в Димитровград. 

„Разработваше лекарствени средства и най-вече нервнопаралитични вещества. Със закъснение разбрах, че тя преди мен е влязла в компанията на Пеньо Пенев и е станала негова любовница“, споделя Христозов. На пръв поглед няма причина поетът да си падне по нея - той обича високите и снажни жени, а агентката е миньонче. Но селското момче в него винаги се е прекланяло пред начетените и интелигентните, а еврейката говори няколко езика и е пътувала много. „Между Анджела и Пеньо пламва голяма любов, въпреки че Пенев е женен за Мара. В типичния си стил той започва да представя шпионката дори за своя годеница“, свидетелства Петър Христозов.
В последните няколко месеца от живота си поетът с ватенката прави три поредни опита за самоубийство, всичките с веронал. Аутопсията обаче показва, че освен лекарството в организма му има и друга, непозната за нашите криминалисти субстанция. В протоколите е отбелязано, че на масата е намерено и шишенце с друго вещество, което също не е идентифицирано. От което разузнавачът заключва, че агентката му е „помогнала“ да отнеме живота си.

Тайният речник на брокера на недвижими имоти

Магдалена Гигова

 

Крайно време е да престанете да правите хазяина си богат, отесняло ви е жилището или ви е писнала тъщата - грабвайте обявите за продажба на имоти. Но не започвайте, преди да разучите из основи тайния тълковен речник на редовия брокер. Така ще си спестите разочароващи огледи и дори откровен стрес.

Ако в обявата за продажба на жилище пише „обща квадратура 100 кв. м“, пригответе се да видите не повече от 70. Останалото е стълбища, улуци, тавани и мазета.

Много внимавайте с термина „ремонт“. Под израза „за освежаване“ разбирайте сериозни строителни работи. Словосъчетанието „за ремонт“ крие угрозата да построите жилището почти наново. А при „тотален ремонт“ по-добре му драснете клечката.

Не по-малко капани дебнат в кокетните описания. Компактен апартамент в най-добрия случай означава, че е голям колкото телефонна кабина. Подтекстът при „артистичен дом“ е фактът, че в имота няма нито един прав ъгъл, а скосяванията ще ви карат да си удряте главата всеки път щом станете от леглото. „На комуникативно място“ най-често говори за трамвайна линия, която превръща всеки ваш ден в екскурзия до Токио - леките трусове вървят с разписанието на мотрисите. „На спокойна уличка“ всъщност се превежда „на майната си“. А „близо до спирки на метрото и градския транспорт“ ви осигурява редовна тренировка от километър-два ходене пеш.

А ако си мислите, че една снимка говори повече от 100 брокерски думи, жестоко се лъжете, откакто са измислили фотошопа. Кадърът на хол с размерите на бална зала е едно, а скромната 20-квадратова действителност съвсем друго.

Изразът „на покрива е направен основен ремонт“ ще ви накара да накупите чадъри на цялото семейство, докато снегът се топи в леген в спалнята ви. „Локално отопление“ е евфемизъм на „ако искаш да се грееш, оправяй се сам“.

А „асфалтов път с целогодишен достъп“ е намек, че ако искате да се прибирате вечер, ще трябва да си купите джип.

И ако си мислите, че подобни врътки не важат, когато си запазвате хотел за почивка по интернет, дълбоко се лъжете. Полетът на фантазията е характерен за брошурите на съдържателя.

„На първа линия“ най-често се превежда като „има поне 300 метра до плажа“. А щом пише, че от пясъка ви делят 300-400 метра, вземете си еднодневка и суха храна. Ще са ви необходими, докато излазите до чадъра.

Басейнът на снимката има голяма опасност да се окаже с размерите на детско коритце. А красиво обзаведените стаи от фотосите да са... от някой друг хотел. Да не говорим за „приветливия персонал“ с нрава на събудена от сън мечка стръвница.

Интернет е голям и обяви ви дебнат отвсякъде. Не може да им избягате, но поне сте въоръжени. С арбалет срещу танк.

Новини от световния конгрес по естетична медицина в Монако

Ботоксът вече не превръща лицето в маска

Маги Гигова

На световния конгрес по подмладяваща и естетична медицина в Монако, приключил преди броени дни, италиански лекар прави връзка между... лицето и спортните коли. „Д-р Лучано Лафранчи представи свое проучване сред пациенти на различна възраст при покой и усмивка. По аналогия с бързите автомобили, които при добра аеродинамика са по-мощни, по време на вентилация на лицето на млад човек въздухът се издига нагоре, а с възрастта постепенно се смъква надолу. Това е по-ясно изразено, когато човек се усмихва - каза пред „Преса“ д-р Сияна Живкова. - Изводът е, че динамичната част на лицето старее по-бързо, следователно оперативният лифтинг е незадоволителен. Трябва да се работи за подобряване на структурата на мобилната зона на лицето, но за съжаление там възможностите не са еднократни и с постоянен ефект“, поясни дерматологът от „Джуъл скин“.

Според експертите, представили различни неоперативни терапии в Монако, не е повод за гордост да кажем, че на 20 или 30 години сме си сложили ботокс. „Когато говорим за естетична медицина, става дума за медицина, а не за търговия!“ - категорична е д-р Живкова. - Проучване показва, че средната възраст на пациентите, използващи ботулинов токсин, е 41 години, въпреки това всеки човек е уникален и поставянето на ботокс трябва да бъде индивидуално и прецизно. Последни изследвания сочат, че ранното блокиране на мимиката се отразява на отделните области в мозъка, отговорни за изразяването на емоцията.

Хубавата новина е, че днес ботоксът е също „динамичен“ и не позволява лицето да заприлича на маска. Другата добра вест от конгреса е, че нови филъри с еластична структура изместват старите, които стояха като подутина на лицето. При мимика те поемат движението и се разтеглят, не стоят като подплънка“, разказа Сияна Живкова.

Две нови мезотерапии също предизвикват интерес. Едната е с освежаващ ефект, предназначена за 20-30-годишните, а другата е стягаща, идеална за 40+. Основата им е на аминокиселинен комплекс, обогатен с холин (важен водоразтворим хранителен елемент, който е широко разпространен в живите организми. Получава се от жлъчката и се намира в големи количества в яйчния жълтък, мозъка, черния дроб, бъбреците и сърдечния мускул. При зеленчуците изобилства в зелето, спанака и соята.) При новите мезотерапии се избягва раздуването с плътна хиалуронова киселина, а се търси биоревитализация, чието действие е да стимулира синтеза на колаген за повече форма и тонус на кожата.

„Една от най-трудните за третиране зони е около очите, затова се комбинират терапии с биоботокс и коктейл за мезотерапия от антиоксиданти, флавоноиди, пептиди, сапонини и полифеноли. С тези процедури се премахват тъмните кръгове около очите и умореният вид, който издава възрастта. Доказано е, че с годините очната ябълка хлътва в костната орбита заради изконсумиране на подкожната мастна тъкан. Въпреки това специалистите препоръчват не запълване с ботокс или филъри, а процедури за възвръщане на младостта и еластичността на кожата.

Известно е, че спането по корем, при което лицето е плътно притиснато във възглавницата, благоприятства преждевременната поява на бръчки.  Затова и учените създават възглавница, възпираща старостта, която предотвратява появата на фините бразди по лицето по време на сън. Тя е проектирана със специален гел подплънка за охлаждане, който съхранява кожата при оптимална за нея температура и е различна за мъже и жени. Ако проспиваме 1/3 от живота си, то тогава и 1/3 от бръчките ни не са мимически, а вследствие на мачкане във възглавниците“, убедена е д-р Живкова.

Наред с мезотерапията за коса, която сгъстява и активира нови космени фоликули и подпомага растежа на косъма, в Монако бе представено ново изобретение - робот за присаждане на коса. Той свръхпрецизно имплантира косъм по косъм и решава проблемите с оплешивяването.

Българинът, който вдигна на крака Караян

На 24 април проф. Димитър Шойлев щеше да навърши 80 години

Магдалена Гигова

Професор Димитър Шойлев, който ни напусна през 2009 година на 16 април, на 24-и трябваше да навърши 80.

Той бе отличен волейболист. Човек, за когото отборът на „Левски” бе религия и дълг. Отдаден на семейството си съпруг на голямата актриса Ванча Дойчева. Личност, придаваща блясък на всяко събитие. Но преди всичко Димитър Шойлев бе ортопед! Учен със световна известност, създал първата у нас клиника по спортна травматология и своя школа, спасил кариерата на стотици атлети и върнал здравето на безброй пациенти. Професорът е автор на повече от 220 научни съобщения и статии, желан гост и лектор на международни конгреси. Където и да отидеше в България, към него се спускаше приятел или просто благодарен пациент. Шойлев с присъщото си сочно чувство за хумор разказваше: „Веднъж се приближи едно красиво момиче и ми каза „Професоре, аз съм Глория”. Гледаше ме сякаш трябва да знам коя е. А аз такава музика не слушам и хич не подозирах. Тя обаче добави „Вие не ме помните, но благодарение на вас аз мога да ходя и имам прави крака”. Бил съм я оперирал, когато била дете. Та аз съм оперирал хиляди!”.

В болницата, която днес носи името „Проф. Димитър Шойлев” още от създаването й няма значение дали пациентът е известен спортист, прочут музикант или просто страдащ човек. „В моята клиника няма върнат пациент, независимо кой е и откъде идва”, казва ортопедът, лекувал легендарния диригент Херберт фон Караян и един от малкото хора поканени в дома му.

Съпругата на професора, Ванча Дойчева, разказа пред „Преса” историята на приятелството между лекаря и великия музикант: „Людмила Живкова и Иван Славков бяха ходили при Караян да го канят да дирижира в България. Той им отказал с аргумента, че е много зле със здравето и едва ходи. Тогава Батето възкликнал „Елате! Професор Шойлев ще ви оправи!” и започнал да сипе славословия. Един прекрасен ден диригентът кацна със собствения си самолет на летище София. Митко веднага го закара във Велинград, където започна терапия с масажи, инжекции, бани.От онова време си спомням една интересна случка. Двамата с Караян, щастлив, че вече може да ходи, излезли на разходка из полето край града. Там петнадесетина годишно пастирче наглеждало стадо. Изведнъж момчето се втурнало и казало „Ама вие сте Херберт фон Караян!”. По онова време много даваха негови концерти по телевизията и всички го познаваха. Диригентът обаче бил толкова смаян, че българско овчарче знае кой е той, че бръкнал и му дал 200 долара да си купи нещо. Представям си радостта на момчето. Все пак годината е 1982-а. Аз пък си спомням как музикантът щастлив и горд обикаляше около самолета си преди да излети, защото вече няма болки.

Няколко месеца по-късно телефонът вкъщи звънна. Вдигнах аз. И щях да изпусна слушалката. Принцесата на Монако търси мъжа ми! Отивам при Митко и му казвам „Каролин те търси. А той „Коя е тази Каролин?”. Оказа се, че нейната и на Караян вили в Швейцария били в съседство. Той й се похвалил какво подобрение има и тя, когато получила болки в коляното, поискала телефона на професора. Спомням си, че й даде съвети какво да прави и какви лекарства да си купи”, усмихва се Дойчева, на която мъжът й през целия им съвместен живот нежно казва „Ване“.

Диригентът идва още два пъти в България. Едният – със съпругата си Елиет, отново за лечение. Той предлага на Шойлев да му подари „Мерцедес”, лекарят отказва. Музикантът изпълнява обещанието си и за концерт. Понеже по онова време страната ни е социалистическа, Германия отказва да пусне Западноберлинската филхармония. Той се ядосва и пристига с Виенския симфоничен оркестър. Успехът е феноменален. Публиката в НДК го аплодира на крака, а сценичните работници целуват ръка на диригента. В ложата е семейството на проф. Шойлев. Те са поканени и на генералната репетиция – пълно светотатство по законите на Караян. Когато влизат, оркестрантите изтръпват. Всички знаят как се разлютява ако някой го прекъсне. Караян обаче разцъфва и те се досещат - това е лекарят-спасител. Диригентът кани фамилия Шойлеви на фестивала в Залцбург. „Видяхме се с Николай Гяуров. Познавахме се добре, защото бях конферирала негови концерти”, припомня си Ванча. - Той беше с Мирела Френи. Когато разбра, че сме поканени на гости в имението на Караян, каза, че сме изключителни щастливци. Маестрото живеел доста затворено. Дори секретарката и асистентът му не прекрачвали прага на дома му. Самият Гяуров заяви, че макар да е играл много главни роли под неговата палка, никога не му е гостувал. А ние бяхме у тях цял ден, дъщеря ни си игра с кучетата му и с едно магаре на безкрайната им ливада. Тя беше малка, но при нашите срещи с Караян и други прочути хора й казвах „Помни тези изключителни моменти, които рядко се случват в живота на човека”. Аз пък няма да забравя как в България Караян си бодваше с вилицата от нейната чиния, за да опита още някое нашенско ястие. Той така и не разбра, че Правителствена болница, в която го водеха, за да го преглежда професора не е частната му клиника”, раздипли спомените съпругата на ортопеда.

Макар проф. Шойлев да изтъкваше с гордост трънчанската си кръв и детството си в софийския квартал „Коньовица” – родно място на много от големите български спортисти, родовата му история има с какво да се похвали. Баща му е завършил Робърт колеж в Цариград и търговия в Страсбург. Дядо му Петър е имал международен алъш-вериш и е изнасял 20 000 овце и 5000 глави едър рогат добитък за Турция. Но лекарят често казва „От майка си съм наследил всичко – любовта към хората, толерантността, варата в Бога!”. Брат му, юристът Александър Шойлев пък оставя следа в българския баскетбол и е виновен за „заразяването” на Димитър с „красивия бацил” на име „Левски”. „Спортът подмладява, спортът е атмосфера. Средата е несравнима. В нея съм вече 60 години”, каза проф. Шойлев на 70-ия си юбилей.- Спортът е емоция с две остриета. Още помня първия мач на „Левски”, на окйто ме заведе брат ми – беше през 1941 г. срещу „Славия”. От тогава за мен „Левски” е религия и дълг. Двайсетина години съм бил в управата на клуба. Но няма значение дали си в ръководството и извън него. Всички, които обичаме „Левск” трябва да му служим вечно!”.

Красивото във връзката между Димитър Шойлев и Ванча Дойчева е, че тя никога не му се сърди, когато отива на мач с приятели, а той всяка вечер, в дъжд и сняг, задължително я взиме след представление в Народния театър. Често пъти с букет в ръка. Професорът се шегува, че дори си ушил зелен костюм, за да не бие на очи между дърветата в Градската градина пред театъра, докато я чака. Историята им е ярка илюстрация на приказката „любов от пръв поглед”, рожба на каскада от случайности.

Професорът си идва за малко от Полша, където специализира при прочутия ортопед акад. Адам Груца и работи като негов асистент близо 10 години. Той е и консултатн на полския национален отбор по футбол в годините на най-големия му възход – 1964-1970. Шойлев иска да се види с родителите си, защото във Варшава го чака годеница – дъщеря на американски индустриалец. В Мюнхен вече има договор за работа в тамошна клиника. Идеята е да даде тласък на кариерата си преди да заминат за Синсинати. За сватбата всичко е готово, включително и спално бельо с инициалите на младоженците. Ванча пък е на върха на славата си в България. Цяла София обсъжда нейните красота и талант на сцената на Народния театър. В съдбоносния и за двамата ден тя отива на гости при един режисьор, придружена от брат си Румен. Познатият й говори перфектен руски, а актрисата иска да доизглади репликите си в спектакъл по Достоевски. Домакинът ги кани да поостанат, защото ще има сбирка в приятели. Шойлев влетява с характерната си галантност, щеги и закачки и... се вкаменява. Изобщо не знае, че синеоката хубавица е известна артистка, нито е чувал името й. Половин час след запознанството им, Димитър заявява „Аз ще се оженя за вас!“, а брат й Румен процежда „Баварски хумор“. Той обаче не знае, че когато Шойлев си науми нещо за него прегради няма. Ортопедът заминава за Полша, за да развали годежа, да откаже работата в Германия и се въща при Ванча. Запознават се на 4 март. През септември вдигат сватба. „На подписването в тогавашния райсъвет бяхме поканили много малко хора, близки приятели. Не знам откъде се беше разчуло, но цялата улица „Алабин“ бе почерняла от народ – мои почитатели и благодарни пациенти на Митко. Нашата сватба беше и първата в събота. Дотогава хората се женеха само в недел Както и първата с двама мъже за кумове – моят и неговият брат“, припомня си Ванча и добавя: „Оттогава до последния си житейски миг той ме даряваше с всичко, за което една жена може само да мечтае”. Двамата са заедно до последния му дъх. Буквално. Професорът отива в клиниката си да почерпи за рождения си ден и да прегледа пациентите си, а съпругата му го изпраща по традиция до колата. Той сяда зад волана и казва „Ване, умирам!“...

„Цялото ни семейство – децата му, внуците му, много тъгуваме за него. Той е в разговорите ни, в мислите ни, в сънищата ни.

Пациенти от чужбина още продължават да го търсят за операции, тъй като не са разбрали, че вече го няма. Липсват ни съветите му невероятното му чувство за хумор. Липсва ни атмосферата, която създаваше около себе си – аетмосфера на свобода, на доверие, на загриженост за другите.

А на мен лично ми липсва неговата нежност и подкрепа, неговата всеотдайна любов“, просълзи се Ванча пред „Преса“