Новата Царица на виното е 19 годишната Бояна Ацева

Комплекс за винен и СПА туризъм „Старосел” бе домакин на празниците, свързани с началото на гроздобера

На пищно събитие, с което бе отпразнувано началото на беритбата на грозде бе избрана вестителката на плодородието и добрия урожай. Празникът започна с изпълнение на състава за автентичен фолклор „Гергьовска китка” при Народно читалище „Васил Левски 1900” от с.Войнягово, създаден през 1957г. Те се представиха в традиционни носии, на повече от 150 години. Виното – плод на знание и опит, направено с любов и дръзновение, оставено в дар от траките беше на почит в този ден, в който от антични времена дедите ни празнуват плодовете на лозята бе в центъра на празниците, отбелязани в Старосел. За да уважи празника на виното и плодородието, специално от близкото населено място - Стрелча, пристигна кметът Стойно Чачов в компанията на красивата си съпруга Дони Чачова, която почете празника, като се премени в Северняшка народна носия.

В рамките на събитието, седемте претендентки за титлата Царица на виното се представиха в три кръга. В първи кръг те обраха овациите на публиката в Храма на виното, където гости и посетители на събитието се насладиха на спектакъл, съчетаващ по атрактивен начин автентичната обстановка на храма с феерия от музика, светлина и танц. Във впечатляващ мултимедиен 3D филм, пред гостите оживя  древната „Легенда за лозата“. Видео-разказът разкри пътя на Бога на виното – Дионис до земята на плодородието. Музиката във филма е дело на формацията за етно-фюжън Булгара.

Във втория тур девойките дефилираха пред публика и гости в автентични носии от Добруджа, Родопите, Пиринска, Тракийска, Северняшка, Странджанска и Шопска области. Появата на всяка от тях бе предшествана от артистично представяне на всяка област със съответния народен танц, в изпълнение на танцова формация „Етноритъм”. Третият кръг бе посветен на модерното звучене на фолклора, като израз на съхранените традиции, запазили нашата идентичност до днешни дни. Претендентките за титлата се представиха в рокли с марка  МЕМЕ МОРЕ, вдъхновени от любовта към България, преклонението пред историята и силата на българския дух, възхищението от културното и етнографското ни наследство. Косите на всички кандидатки за Царица на виното, бяха стилизирани от топ-стилиста на Christian Of Roma Емилия Балталиева. За лице на марката бе избрана 18-годишната Соня Цветанова. Соня получи козметичен комплект за коса, а на всички участнички в конкурса бе подарен последният брой на фризьорската библия – сп. YOU.

Красотата и финеса на чаровната седморка затрудни работата на журито. Председателят на комисията Евгения Калканджиева и членовете Ива Екимова – ПР експерт, най-успешният млад рали състезател Григор Григоров, художникът Георги Попов и Таня Стоилова  - представител на Christian Of Roma, единодушно се спряха на 19 годишната Бояна Ацева. Бояна е на 19 години, завършила е езикова гимназия, а в момента учи право в НБУ. Стройната си фигура поддържа с класически балет. Управителят на Комплекс за винен и СПА туризъм „Старосел” Теодора Тренева, връчи лентата и венеца символ на плодородието и гроздобера на победителката.

Водещата Мария Сапунджиева, дирижира спектакъла посветен на плодородието, а в самия му финал новата Царица на виното, закичена с венец, заплетен от първата лозова клонка, зарязана от Трифон Зарезан, оплетена с омайни билки, брани рано в зори по Еньовден, свежи есени цветя и плодове намачка гроздето в автентична каменна вана, намираща се в сърцето на комплекса.

В празника участие взе и групата за модерни интерпретации на известни фолклорни песни „Арт Войс Център“. Съпътстващите събития бяха посветени на изобилието в региона. Био-базар, алея на занаятите, конкурс за най-добра обредна питка и представяне на традиционни народни носии от Добруджа, Родопите, Пирински, Тракийски и Шопски региони, бяха само част от честванията на древния култ към  виното и бог Дионис.

https://www.facebook.com/WineandSpaComplexSTAROSEL/

Мария Сапунджиева става вакханка

Именитата актриса ще се включи в празниците, с които по традиция се отбелязва началото на гроздобера

Познатата от „Шоуто на Канала” и превъплъщението й като Мама Божка, актриса ще бъде водещ на пищната церемония по избора на Царица на виното в Старосел. Красавицата, коронясана като вестителката на плодородието и добрия урожай ще даде начало на празниците с ритуално мачкане на грозде. В деня на празника, които  традиционно събира любители и професионалисти в създаването на божествената напитка в първата неделя от месец септември, организаторите са предвидили провеждането на атрактивни съпътстващи събития. Био-базар, алея на занаятите, конкурс за най-добра обредна питка и представяне на традиционни народни носии от Добруджа, Родопите, Пирински, Тракийски и Шопски региони, са само част от честванията на древния култ към  виното и бог Дионис. Виното – плод на знание и опит, направено с любов и дръзновение, оставено в дар от траките ще бъде на почит в този ден, в който от антични времена дедите ни празнуват плодовете на лозята.

Именити гости, журналисти, светски личности и представители на ресорните министерства ще се потопят в красотата на празника на 9-и септември, неделя от 11.00 в Комплекс за винен и СПА туризъм „Старосел” в с. Старосел, община Хисар, област Пловдив. Домакините са подготвили впечатляващи изненади, винени дегустации от едноименната винарна, на които посетителите ще се насладят в осъвременения Храм на виното, възроден от управата на комплекса и намиращ се в атрактивния комплекс. Идеята е вдъхновена от  най-големия Тракийски култов храм, намиращ се в близост до селището. В двора на комплекса се намира, автентична каменна вана за вино. В нея, новоизбраната Царица на виното ритуално ще даде старт на честванията на плодородието.

Вакханките са митичните спътнички на бог Дионис. Култът е свързан с екстатично божество. Най-древните форми на култа към бог Дионис идват от Тракия., Именно в земята на древните траки с пресъздаване на автентичните народни чествания ще започне гроздобера в Старосел.

Жени Калканджиева и Ива Екимова ще са част от  журито, което ще избере Царица на виното в Комплекс за винен и СПА туризъм Старосел.

Кой какъв е бил преди да пробие

Преслава шиела гащи, Лили Иванова биела инжекции, а Ивана била счетоводител

Преслава шиела бельо за износ срещу 150 лева на месец

Преди да пропее Преслава е изкарвала заплата като шивачка на бельо за износ в родния Добрич. В бранша се задържа твърде кратко, защото нейните шефове не изплащали редовно заплатите от 150 лева на месец и тя потърсила по-доходоносна работа, Така се ориентирала към музиката, където по кръчмите изкарвала далеч повече. След 2 години била забелязана от Милко Калайджиев, който я открил за голямата сцена. Преслава първоначално вървяла по стъпките на майка си, която е шивачка, а баща й е шофьор. 


Жени Калканджиева сервирала пици в Милано и София

Преди да стане модел и да бъде избрана за шеста по хубост в света, Жени е работела като сервитьорка в пицария в центъра на София. Години по-късно Калканджиева се препитава със същата професия в Италия, където заминала да се пробва като модел. Кариерата и там не потръгнала веднага, поради сравнително ниският й ръст за подиума – 174 см. По тази причина през първите месеци продължила със сервирането.

Актрисата Мария Сапунджиева работила известно време като конферансие в делфинариума във Варна.

Деси Банова преди да стане лице на Нова тв известно време пътувала с илюзиониста Астор като негова асистентка.

Лили Иванова завършила полувисш институт и раотела като медицинска сестра, където срещнала първия си съпруг - лекар.

Ивана е счетоводител по професия, завършила е свищовската икономическа академия

Тони Димитрова е била машинописка и секретарка в общината и пеела самодейно.

Ани Салич се препитавала като преводачка и секретарка, продавала лекарства и автомобили.

Валя Ахчиева – завършила техникум по автотранспорт и е дипломирана кранистка.

Алисия била продавачка на хранителни стоки в бакалията на родителите си;

Някога Камелия е държала вместо микрофон пръчка в класната стая, защото е била учителка.а шест месеца дори  била „лелка“ в детската градина в Чипровци. За радост на бащите, които водели отрочетата си в градината. 

Преди да грабне микрофона Мария Илиева е била секретарка. Преди това е заработвала и като застрахователен агент – каквото е и висшето й образование. 

Певицата Светла Иванова е била сервитьорка, танцьорка, дори стриптизьорка, преди да се появи в „Нощен магазин” и да пробие в музикални бранш. Освен това се е изявявала и като готвач. Първото нещо, което подхваща е надомна работа. Още 16 годишна бродира блузки, после продавала и цигари

Фолкпевицата Теодора била продавачка, но на джапанки и хавлии. Теди работела по морето на една от крайбрежните улични, преди да осъзнае, че има повече хляб (и зрелища) в пеенето.

Иван Динев - Устата си докарвал допълнителни доходи като разносвач на списания. Със сигурност освен пари това му носи и контакти с медиите. 

Димо Алексиев се прехранвал като масажист по къщите

„Работил съм всичко, за което може да се сети човек. Само хеликоптер не съм карал. Много искам да съм актьор, но от това не може да се живее. Изкарах курс в НСА преди 5 години, когато бях останал без работа, видях, че съм способен, че мога добре да правя класически масаж, купих си специални кушетки и започнах да ходя по домовете на познати, Никога не съм се срамувал от това, което върша“, споделя Димо. Покрай снимките на сериала „Откраднат живот" няма време за масажи, но е убеден, че ако остане без доходи някой ден пак би започнал да практикува тази работа.

Ненчо Балабанов продавал сладолед и се трудил в консервна фабрика

Всяко лято през ваканцията след 7 клас Ненчо работил по 2 месеца, тъй като искал сам да изкарва парите и и да е независим. „И сервитьор съм бил, и барман, и слънчоглед съм опрашвал, и дървета съм маркирал по горите, които трябва да се изсичат, и сладолед съм продавал, и в консервна фабрика съм бил“, разказва Ненчо Балабанов.

Юлиян Вергов бил сценичен работник в Младежкия театър

Актьорът е щял да работи като дърводелец или сценичен работник ако не беше станал актьор. Той е завършил висше образование в Техническия университет и за държавния изпит трябвало да изработи дограма. По време на следването си Юлиян е изкарвал парите си като сценичен работник. Той споделя, че тази работа го запалва по актьорството и понеже вече е на 25, а в НАТФИЗ приемат до 25 години, Вергов завършва театралния колеж „Любен Гройс“. 

Мария САПУНДЖИЕВА

Първо действам, после мисля – без никакво помъдряване

Магдалена ГИГОВА

- Мария, на 6 май открихте Независим театър с пиесата „Омайна нощ“, постановка на Велко Кънев. В негова памет ли играхте така сърцато?

- За Асен Блатечки и Юри Ангелов не знам, но аз винаги, откакто го няма, играя това представление с мисълта за Велко, защото той обичаше този спектакъл и голямо удоволствие му доставяше да се покланя с актьорите на финала. И когато дойде мигът на аплодисментите, винаги ми става мъчно, усещам, че ми липсва.

- От начина, по който говорите за него, разбирам, че сте били приятели.

- Много го обичах. Запознахме се в „Клуб НЛО“ и седем години от живота си прекарах с екипа на предаването. След това отидох в Народния театър, отново бяхме заедно с Велко Кънев.

- Хората, които не го познават лично имат чувството, че е бил „тъжен клоун“ - човек, който умее да бъде смешен, но в себе си е мрачен.

- Да. Беше много мъдър и много морален човек. Тези думи, които вече са на изчезване, като чест и достойнство, за него бяха важни, той ги ценеше и страдаше болезнено, когато виждаше отсъствието им и разминаването. Това го натъжаваше, но той имаше таланта да види тъжното и да му се надсмее. Това са добрите хора, които правят хубава комедия.

- Очевидно и житейски уроци сте получили от общуването си.

- Каквото ми е казал и съм го послушала - не съм сбъркала. Много добър приятел.

- По едно време дори се носеше мълва, че сте гаджета.

- Ох, Боже! (засмива се)

- Риск ли е за вас новото начало с Независим театър? Когато човек види списъка с постановките може да го нарече „Дом за нежни души“ - все хубави спектакли, свалени от различни театри без причина.
- Така се продължава животът им. Та нали театърът трябва да започне с готова продукция, за да набере скорост и да създаде собствени представления. За мен е чест и аз се вълнувам по някакъв странен начин, въпреки че играем „Омайна нощ“ вече 10 години. Хубаво е, че нещо се ражда. Гаранция няма. Това е като при раждането на дете - появява се на белия свят, празнуваш, радваш се, но не знаеш какъв човек ще излезе от него. И в театъра зависи от много неща. Ако режисьорът и продуцент Слав Бойчев го прави с любовта, грижата и мъдростта, с която е започнал, и с колкото може по-малко компромиси, аз мисля, че ще се получи.

- Сега е много модно да се говори за „мечките“ в театъра - актьори, станали известни от телевизията, които докарват и публика, която не се интересува много от пиеси. И вие сте в „мечешкия“ списъчен състав.

- Аз не мога да бъда мечка. Много моля, ако някой ме възприема като мечка, да ми казва „коала“. Не искам да ме сравнявате с големите мечки.

- Не мислите ли, че е хубаво известните от телевизията актьори да „изтеглят“ зрителите от синия екран към салона?

- Разбира се, телевизията върши услуга на театъра.

- Вие сте започнали в първия частен театър „Ла страда“, значи имате тренинг.

- Седем години бях в Малък градски театър зад канала, 9 години бях в Народния и от известно време съм на свободна практика. Аз се чувствам добре. Щастлива съм, спокойна съм. И най-важното - сво-бод-на! За твореца свободата е много важна.

- Разделихте ли се завинаги с „мама Божка“ като събирателен образ на персонажите от скечовете?

- Аз не деля телевизията, скечовете и театъра. За мен това е работа - да създавам образи. Мястото е различно, но процесът на моята работа - не.

- Но в театъра се изгражда образ, а в телевизията - типаж.

- В „НЛО“ се изграждаха много образи. Живи хора, които се развиват, разхождат се. Ако ми предложат, ако ми хареса, разбира се, че бих се хванала отново в шоу. Но телевизията винаги е била на втори план, тя никога няма да се превърне в мой приоритет, така че да се занимавам само с нея и да остана там за цял живот. Наемат ме да свърша някаква работа. За мен това е ангажимент. Опитвам се да се справя добре и толкова.

- За „НЛО“ говорите с особена носталгия.

- В „НЛО“ бяха специални години и ще ви кажа защо. Имах възможността да работя и в „НЛО“, и в друго шоу и ще ви кажа, че има разлика в професионализма. В „НЛО“ всички бяха професионалисти от началото до края - оператори, режисьор, сценаристите бяха много на брой. Имаха изключителни качества. Велко Кънев не правеше компромис с текста, който трябваше да се заснеме. Всичко беше на много високо ниво. Сега нещата в телевизията не стоят така, за жалост. Тук-там може да има професионалисти, но събрани на едно място - не.

- Хората повече ви свързват с комичните персонажи от телевизията, докато в театъра сякаш ви се удават и драматичните образи. Има ли роля, за която тайничко си мечтаете?

- Не. Няма. Търся, ровя, чета, ако нещо ми хареса... Както казват хората, „ако те стяга чепикът някъде“. Моят ме стяга по-скоро в проблематиката, отколкото за някой специален герой.

- Често казвате, че сте от този тип хора, дето си удрят главата в стената, пък после казват „ама то боляло“.

- Аз съм човек на действието. Първо действам, после мисля. Непрекъснато ми се случва. Никакво помъдряване няма при мен.

- Как си почивате от „удрянето на главата“?

- Аз съм морско чедо - от Варна, но мъжът ми е планинец от Широка лъка и имаме къща в Ковачевица. Не се разкъсвам. Просто посещавам и двете места. Намествам ги във времето. През лятото ми се събира месец - месец и половина почивка. И двамата ми синове са родени във Варна, така че и те са морски чеда. Там ходя да ги раждам, после си ги прибирам в София. Някъде бях чела, че има такива риби, които ходят да си хвърлят хайвера там, където са се появили на белия свят. Така и аз.

- Ами във Варна сте се заразили и от магията на театъра в детската формация „Щурче“.

- Да! Сега театър „Щурче“ оцелява много трудно, с големи усилия. Нямат помощ ни от общината, ни отдругаде. Крепят се на ентусиасти като Слав Бойчев. Хубаво ще е да има хора, които да им помагат. Дано скоро да се появят хора, които смятат да е престижно да помогнеш на ентусиаст в изкуството.

Когато пътувам и играя в разни читалища, виждам изписано по сводовете им „дарение от този... от онзи...“ - от края на XIX, началото на XX век. Тези сгради са останали и ми е толкова приятно да влизам да играя в тези храмове на изкуството и просветата, подарени от някого за хората. Не знам кой по върховете и сред хората, които работят и печелят пари, ще го направи в наши дни. Едно време сякаш са имали необходимост да го вършат.

- А сега защо българинът няма такава необходимост?

- Защото все повече се отдалечаваме и отиваме към материалното. Театърът, изкуството е като код, пратен в човека - да не забравя, че освен материално има и нещо друго. То е закодирано в него, откакто съществува. Но в развитието на цивилизацията то се отдалечава.
- От детството си познавате друг духовен човек, преобразяващ действителността по свой си начин - Мариус Куркински.

- Да, израснали сме с него, бяхме в театър „Щурче“. Беше много странно дете, но щом станеше дума за театър, се превръщаше в гуру. След като завършихме театралния институт, сме играли заедно само в една пиеса, постановка на Малък градски театър зад канала. Тя беше режисьорски дебют на Явор Гърдев - „Таня, Таня“. След това представление Мариус отказа категорично да играе в театри и тръгна по самостоятелния път с моноспектаклите. След това се срещнахме отново. Той вече като режисьор направи „Лекар по неволя“ на камерната сцена в Народния театър, в която играх. А миналата година ме покани в постановката си „Мъжът на жена ми“.

- Е, как се оставяте да ви командва някой, дето сте си бърсали носовете заедно?

- О, той и като дете ме е режисирал. Мариус тогава направи само с деца комедията „Чер хайвер и леща“. Той беше режисьорът, ние ходехме с папчиците, репетирахме у тях на маса и на свещи, после на сцена. Всичко трябваше да е много истинско, като в професионален театър. Спазвахме всички неща, които правят „големите актьори“. Беше като пиеса в пиесата. Ходихме и на турне в неговото село с рейса. Сами си носехме декорите. Кметът ни посрещна с кебапчета, а след представлението ни черпи с мекици. По едно време Мариус имаше намерение да направи филм за това. Каза „Изчаквам още малко да остареем и ще направя филм.“

- Тази свобода в душата ви явно от детството ви е тръгнала. Как я предадохте на синовете си?

- Те са волни души. Ние цялото семейство сме такива. Може би понеже сме повечето въздушни зодии, сме все едни летящи. Аз просто им давам свобода. Оставям ги сами да правят избор. Големият - Добрин, учи медицина трета година и сам реши какво да прави. Така ще постъпя и с малкия, Марко. Казвам им, че има един глас тук вътре (посочва сърцето си), който ти говори защо си пратен тук. Само трябва да се напрегнеш да го чуеш. Малкият, който е седми клас, ми се оплаква: „Мамо, нищо не чувам!“ „Рано ти е, маме, ще го чуеш.“ Марко сравнява с батко си, който точно по това време „чу гласа“ и реши какво ще учи. А аз го утешавам, че неговият ще се обади по-късно.

- Имате ли си ритуали преди спектакъл или други суеверия?

- Преди представления дишам и си правя разходки - важни неща, свързани с професията. Суеверна съм от време на време. Въпрос на настроение. Но ако изтърва пиесата и падне на земята, сядам върху нея, преди да я вдигна, независимо дали съм на улицата или в трамвая. Театрален предразсъдък е, че ако не го направиш, представлението ще се провали. Но от друга страна, си слагам чантата на пода. Затова си ходя бедна. Ама ги гледам в чужбина, отидат в ресторант, чантите им все по пода стоят - пък богатички!

- Понякога ви сравняват с любимата актриса на Фелини, и негова съпруга Джулиета Масина. Защо?

- За мен е голям комплимент! Гледала съм почти всичките й филми и много ми се иска да съм я познавала тази жена. Понякога имаме вътрешен подтик да опознаем някой човек. За мен това е Джулиета Масина.

- Четох, че си готвите на една печка „Чайка“, която майка ви е купила на баба ви от първата си заплата на акушерка. Още ли въртите гозби на този ветеран?

- Доскоро беше така. Отиде си, горкичката. Беше невъзможно да се поправи. Баба ми ми е правила кашичките на нея. Аз си я пренесох от Варна в София отгледах децата си с нея. Много я обичах тази печка и ми беше много мъчно, когато си тръгна. Тази новата не я обичам. Нямам отношение към нея. „Чайката“ издържа много години. Имах специален сантимент към нея. Известно време подпирахме с вестниче фурната в края. Но краят на някои вещи е като краят на човешкия живот.

- Имате ли и други предмети, които обичате като живи хора?

- А, има! Моят мъж (Георги Попов - б.р.) е художник и много обича да се затрупва с разни дребни нещица. Къщите ни и в София, и в Ковачевица са много пълни с предмети.

- Звучи като човек, който не пропуска уикенд на битака? Ходите ли с него?

- Е, как да не ходи! Но аз не го придружавам. Ходи с комшията. Мъжът ми има отношение към всеки предмет и аз съм го придобила. То е заразно!

- Ако трябва да избирате - предмет или дума?

- Не мога да избера. За моята работа и двете са важни. Не мога да ги разделя.

- Казвате, че си мечтаете за Сдружение на позитивните хора.

- Тази мечта е още жива и няма да умре. Имам нужда от позитивизъм, въпреки че според мен членовете на сдружението ще сме чисто луди. Нали такива изглеждат щастливите хора. Аз с удоволствие ще му стана председател на сдружението, ако ме поканят.

- Какъв е вашият идеал за театър - и вие в него? Като сбор от свободни души или място, където публиката дава идеи как да свърши пиесата?

- (замисля се) Нямам един модел на театър. При всички случаи трябва да има хубава сграда. Топла! При пътуванията ми из провинцията, по тези хубави, но страшно занемарени читалища, сме играли на минусови температури. Говориш и парата ти излиза от устата на облачета. Но ние поне се движим. А представяте ли си какво им е на онези в публиката. Така че е приятно да играеш в топъл салон, в който зрителите да не са с ушанките и с палтата. Уютът е важен някак си! Но има и уличен театър, и античен. Театър ли е - харесва ми! Сградата обаче трябва да е приятна, за да може човек да се отпусне, да му стане празнично. Театърът е празник! Както човек е ходел на църква в неделя навремето, така да отива и на театър. Това е подарък за теб самия. Затова си обличаш хубавите дрехи - от уважение не само към хората на сцената, а към себе си. Тази вечер ти си правиш подарък за душата. Дали ще се посмееш или ще поплачеш, няма никакво значение. А за това е нужна хубава, умна драматургия. С професионалисти, ама стигнали докрай, изучили всичко издълбоко. Театър с много предани служби. Много е важно те да участват в процеса. Гради се продукт и всички трябва да работят за него. И за венец на всичко- интелигентна публика!

- Празничен театър ви пожелавам!

Лексикон

- Какво ви вдъхновява?

- Силните хора. Кличко ме кефи много! Той владее енергията, контролира я и на мен това ми харесва.

- Спортувате ли?

- Тичам по жп линиите близо до нас. Мъжете, които ръчкат релсите, ме гледаха с недоумение. На третия ден спряха да работят, почнаха да ръкопляскат: „Браво, Мария!“

- Най-мистичното място?

- Кози камък над Ковачевица. От НАСА са го снимали и твърдят, че е звездна карта.

- Нещо като девиз?

- Безопасно е да си щастлив.