Мароко - магията на Медината

Магдалена ГИГОВА

Животът във всеки от историческите градове на Мароко се върти около Медината - оградена с крепостна стена твърдина. В нея преди векове са били административният център, пазарът, съдът, дворецът, а при вражески набег се е сбутвало и цялото население. Разбира се, където и да отидете, локалните патриоти ви показват Медината си като единствена и неповторима в света.

Същото е и във Фес - религиозната столица на Мароко.

Името идва от... мотика

На арабски фес. Дъщерята на пророка Мохамед - Фатима (и майка на светеца Мулай Идрис І ибн Абдаллах), използвала златна мотика, за да очертае границите на крепостта, която да стане столицата на Идрисите - първата арабска династия на Мароко, проснала се от Сенегал до Испания. Въпреки мотиката никой не може да убеди жителите на Фес, че техният град няма нищо общо с прословутите турски шапки.

 

Фес е шок за сетивата и чувството за съвремие. Човек трудно може да си представи, че в криволичещите улички на поредната Медина живеят хора, чиито родове от 1000 години насам не са излизали от нея. Коли вътре не влизат. Не само защото крепостта е под защитата на ЮНЕСКО. Просто по стръмните сокаци едва се разминават по двама души на верев. Единственото превозно средство в лабиринта от 9400 улички е магарето. Плюс някой друг натоварен с денкове велосипед.

В кадаифа от пресечки

се гушат всякакви дюкянчета на занаятчии, над 20 сука (пазари) и 300 джамии с хамами (турска баня). Фес ел Бали е един от малкото живи средновековни градове в света. Най-живописната гледка е боядисването на кожи в каменни кръгли корита с естествени багрила по технология, непроменяна от векове. Шафран за жълто, къна за червено, хума за бяло... Във всяко каменно корито щъкат полуголи мъже, нагазили до колене като в приказката за черната, сребърната и златната вода.

 

Туристите са в „ложата”. Стратегическо място за снимки и шопинг. Древни тераси опасват бивша богаташка къща, превърната в нещо като мол за сувенири. Влизаш от стая в стая, изкачваш скърцащи вековни стълби... Ако не си завързал връвчица на входа, просто можеш цял живот да се луташ из старинния лабиринт. Разбира се, цените там са повече от смели. Но пък когато проснеш берберския си килим у дома или поседнеш на кожения пуф (топчеста кожена възглавница с функциите на табуретка), ще се сещаш, че си ги купил от невъобразимата за описване бояджийница. Съвременната химия няма нищо общо с обработването на мароканската кожа. За щавенето й използват както преди векове негасена вар, за омекването й - кучешки изпражнения - със сол или гълъбови курешки. Дъбилните разтвори се добиват от минерали и растения. А вълната и кожата може да бъдат само от животни, които Коранът разрешава да се ядат. Т.е. без прасета.

За да живеят от столетия в мир и любов на такова тясно място като Медината на Фес, тук са издигнали в култ скромността. Понеже във всяко общество завистта човешка няма почивен ден, галабиите (традиционните мъжки дрехи) са широки и с вътрешни джобове. Та ако ти си имал достатъчно пари да купиш повече неща от пазара за семейството си, да ги скриеш под диплите, за да не се засегне по-безимотният ти съсед. По тази причина и къщите отвън са повече от скромни. Просто гладка стена с врата. Входът е с чупка, така че отвориш ли портата отвън, се вижда отново... стена. Нещо като тухлен параван срещу чужди очи. А за описването на вътрешността наистина е нужно перото на Шехеразада: обширно патио (двор под открито небе), водоскоци, килим от цветя, птици в кафези, сенчести и дъхави смокини, заобиколени от стаите на цялото семейство. Благодат и покой! Ако снахите и свекървата не се хванат за косите...

 

На улицата обаче гмежта е невъобразима. Повечето занимания са кирливи и отблъскващи за европейския нос. Направо на отсъстващия тротоар чираци изстискват боядисаните прежди и ги навиват на примитивни чекръци. И не пропускат да намигнат на туристките. Носи се адска смрад на екарисаж - наблизо стържат до премала волски рогове, от които правят гребени. Тъкат възглавници за миндер, коват сервизи за чай от метал, който се е патинирал още на витрината. Да не говорим за металния вкус на напитката като от облизани 5 стотинки. В замяна на това всяко поднасяне на черен чай със стрък пресен джоджен вътре е цял ритуал. Сервитьорът точи струята в чашата от поне метър височина и успява да го прави бавно и артистично. Което веднага ни подсеща, че успехът в туризма се гради върху дребните врътки. 

 

Още за Фес

Във Фес се е скрил Мохамед, когато го заплашвала опасност. А джамията „Мулай Идрис“ (IX век) е една от най-строго пазените светини. Немюсюлмани и животни дори не могат да се доближават до нея. В града също така се намира един от първите минерални балнеоцентрове в Кралство Мароко, един от най-старите университети в света и около 800 джамии.

Атаманът Махно бил травестит

Персонажът от Гражданската война в Русия се оженил за хермафродит

Магдалена ГИГОВА

В чест на 95-ата годишнина от началото на Гражданската война в Санкт Петербург подготвят нестандартна изложба от вещи на легендарния атаман татко Махно. Предметите се съхраняват от десетилетия в музейните фондове, но за първи път ще напуснат хранилищата. Всички знаят за прочутата тачанка на Нестор Махно, но колекцията от рокли, в които се преобличал, ще покаже белия атаман в неочаквана светлина. За онези, които никога не са чували името Махно - Нестор Иванович (1889-1934) е анархист, предводител на въстаническото движение на юг в Украйна по време на Гражданската война от 1919 г. до 1921 г. Той се прочул с това, че воювал против всички - неговата дружина се бие срещу белите, червените и германската армия, окупирала Украйна по условията на Бресткия мирен договор. През август 1921 г., след поредица от поражения той прекосил границата с Румъния. До края на живота си живял в Париж, където се споминал от туберкулоза.

Роклите на анархиста

„Нестор Махно е една от най-ярките и противоречиви личности на Гражданската война - твърди историкът от Санкт Петербург Олег Чернов пред вестник „СПИД-инфо“. - Съветската пропаганда го представя единствено като бандит, но никой не си е направил труда да изследва по-детайлно неговия живот. А биографията му е изпъстрена с невероятни факти. Малцина знаят, че легендарната тачанка - най-известното оръдие и превозно средство от онзи период, е изобретено лично от самия Махно.“ Оригиналната му идея обаче веднага започнали да използват и червеноармейците, и белогвардейците. Първата тачанка, онази, която е шпорил по украинските степи самият атаман, е оцеляла до ден днешен. След разгрома на войските на Махно през 1921 г. тя е откарана в Петербург. Първоначално практичната кръстоска на кола с картечница марка „Максим“ е изложена в „Ермитажа“, а после я прибрали в Държавния музей за политическа история на Русия. Почти столетие тачанката стояла в антрето близо до гардероба. По времето на СССР информацията за собственика й не се споменавала даже и под сурдинка, неотдавна обаче се появила табелка с името на Махно.

„Освен тачанката в експозицията има още много по-интересни предмети - продължава Олег Чернов. - Зарязаният обоз на бащицата Махно, както го наричали сподвижниците му, бил закаран в Петербург непокътнат. В него открили разнообразни дамски тоалети. Трудно е за вярване, но те принадлежали на Махно и той си ги обличал най-редовно.“

Куршум от младоженката

Задълбавайки в неговата биография, историците стигнали до извода, че той не бил точно травестит, но искрено се наслаждавал на женските си гиздила. Още като гимназист Нестор Иванович играел в любителския театър на родния си Гуляйполе. Юношата с меки черти на лицето и дълги чупливи коси с удоволствие поемал дамските роли. В по-нанатъшната биография на бащицата този факт изиграл съдбоносна роля. През август 1908 г. Махно бил осъден на смърт за конспирация и побой, но го заменили с каторга до живот. Девет години Нестор изкарал в Бутирския затвор в Москва, където бил подлаган на сексуални издевателства от углавните престъпници. Учените предполагат, че това го тласнало към отрицанието на всяка власт.

„Освободен от революцията като политзатворник, Махно се върнал в Украйна - твърди историкът Чернов и цитира спомените му, публикувани в Париж през 1921 г.: „В центъра на Гуляйполе аз се разходих облечен в зелена рокля, ушита при прочута киевска шивачка.”

Целият му по-нататъшен живот е низ от превъплъщения. Учудващо е как е успявал да съчетава официалната си дейност в много избирателни органи и предвождането на цяла армия с оригинални прояви на травестизъм. Атаманът не само не скривал наклонностите си, ами успявал да убеди другарите си по оръжие, че носи рокли в името на революцията. Така надъхани, последователите на татко Махно превръщали военните си акции в театър. Предрешен като дама Нестор Иванович предпочитал да се разправя с враговете. През 1919 г. батюшката и бойните му другари организирали истинска касапница в казарма на брега на Азовско море. Посред бял ден, в двора на щаба връхлетял файтон, теглен от три коня. От него излялза пияна мъжка компания и девойка в бяла рокля с ясно изразено коремче. С викове „Нека господин офицерът ни ожени!“ младежите нахлули в щаба. От бутилка с шампанско гръмогласно изскочила тапа, а „булката“ се хвърлила да целува офицера. Използвайки объркването на охраната, „младоженката, женихът и гостите“, извадили пистолети, избили всички в казармата, завладели щабните документи и полковата каса на белогвардейците.

Женитбата с Володя

„Предполага се, че Нестор Иванович е имал идеал за универсално същество с признаци и от двата пола и се опитвал да се превъплъти в него - размишлява Олег Чернов. - Такива мотиви обикновено движат травеститите. Търсенето на този идеал се отразило по доста причудлив начин върху личния живот на Махно. Още с връщането си у дома след каторгата той се жени за землячката си Анастасия Васецкая. Двамата се запознали чрез писма още докато е в Бутирския затвор. Васецкая му родила син, който умира след седмица и бракът им се разпада.

Махно сколасал да се ожени още веднъж - за Маруся Никифорова. Казачката командвала банда от 150 главорези, лежала в затвора за разбойническо нападение и убийство, но всички се питали дали е жена във физиологически смисъл. И то не защото ходи облечена като мъж и не слиза от коня. Преди запознанството си с Махно тя държала да я наричат Володя. Съкилийничките й от Новинския затвор пък разказвали за нея удивителни неща. Ето какво пише в спомените си, издадени във Франция, анархистката Екатерина Никитина: „Тя се събличаше само под одеялото, не се миеше като всички пред умивалника, гола до кръста... Маруся се оказа нито момче, нито момиче - пълен хермафродит от изключително рядък тип. Започнахме да я наричаме То.“

 

Махно обаче не открил идеала си и в Никифорова. Последната жена на атамана е Галина Кузменко. Тя го последвала с мъничката им дъщеря в емиграцията. За разлика от Махно двете се върнали в родината, но като... затворнички. По време на фашистката окупация на Франция немците изпратили насила семейството на Махно да работи в Германия. С настъпването на съветските войски роднините на атамана сменили един затвор с друг. Галина Кузменко била осъдена на десет години в лагер, а дъщеря му Елена - на пет. И двете доживели края на дните си в Казахстан.

Венета Харизанова от „Младост-5“

по Би Ти Ви

 

 

 

Влизам в политиката

Магдалена ГИГОВА

 

- Венета, какви указания ти даде режисьорът за участието в „Младост-5“?

• Хората, които ме познават, знаят, че това съм си аз, ама на другите им е странно. Иначе указания няма. Просто при импровизацията нямаш време да реагираш - каквото направиш на секундата, това е. Много са ми странни онези, които казват: „На вас са ви дали сценарий.“ Това е супер нелепо, защото когато ти дадат задачата, започваш да се чудиш какво да кажеш, как да го изиграеш, но за това имаш само няколко секунди, защото си на сцена и има зрители.
• Помага ли ти обучението по актьорско майсторство в Америка?
• Единственото, за което ми помогна горе-долу, е, че аз имах ужасна сценична треска. В Ню Йорк, когато на изпитите ме изправяха пред много хора, ме късаха. И то точно защото заставам пред публиката и в момента, в който я видя - спирам. Забравях си целия текст. В първите няколко предавания Мариян (Бачев) и Краси (Радков) непрекъснато ме въртяха към публиката. Щом видех, че е пълно с хора - край! Обръщах им гръб да не ги гледам. Пълен блокаж!
• Как можеш като модел да дефилираш пред толкова много хора по бельо дори, а да се панираш от публиката в студиото.
• Различно е. Едното няма нищо общо с другото. На подиума не трябва да говориш. Сценичната треска може да се пребори само с рутина. Въпреки че когато си говоря с различни актьори, признават, че и те я имат. Една приятелка ми казваше: „Е, добре, какво от това, заставаш пред камерата и говориш. Защо си толкова притеснена?!“ Но след като я снимаха за участието ми в предаването „Търси се“, вече не мисли така: „Леле, забравих си думите, почервенях, разтреперих се, имах пулс 200.“ Докато не го изпиташ, няма как да го осъзнаеш.
• Завърши първият сезон на „Младост-5“. Имало ли е случай, в който така си се смяла, че не си могла да си кажеш приказката?
• Това ми се случваше постоянно. Още на самия кастинг им казах: „Аз не мога да се сдържам да не се смея“, а режисьорът Тошко (Йорданов) ми каза: „Точно това е идеята на шоуто, а и ти имаш много заразителен смях.“ И е факт - когато започвам да се смея, и публиката прихва. Има обаче малко разминаване между телевизията и това, което се случва на сцена. Защото когато си зрител в театъра, ти виждаш целия сюжет. Докато аз играя някаква сцена с Краси, случва се нещо смешно между Иво (Сиромахов) и Мариян. Само че на телевизията се вижда дамо един образ. На живо е 10 пъти по-смешно, отколкото на екрана.
• Няма ли през лятото да направите турне, за да ви видят хората и на сцена?
• О, нямам представа. По принцип това е форматът „Шилерщрасе“ и телевизията го е купила за 2 години. Разликата е, че руснаците снимат един епизод за един месец, а ние снимахме всичките епизоди за този срок.
• Кои задачи бяха най-трудни?
• Те се падаха все на Иво. Например - говори в рима, пропуска буквата „л“ и ходи като патица. Едновременно! Ако не си достатъчно ерудиран да измислиш в момента текст в рима... си изгубен!
• Как една хубава жена пренебрегва стремежа си да изглежда винаги добре и дори се наслаждава на миговете, когато изглежда нелепо?
• Когато ме поканиха в шоуто, аз им казах да ме изпробват дали ставам, защото не бях сигурна. Отговорът беше следният: „Разговаряхме с доста мацки, които са красиви, успели, известни. Но всички реагираха еднакво - „Как?! Ще се унижавам да лазя по пода, да ме мажат с кетчуп по главата и да се излагам в национален ефир“. А аз приех, без никакви уговорки. Приемеш ли да се „изложиш“, значи не се вземаш на сериозно. Аз в живота много обичам да се самоиронизирам и да се смея на собствените си грешки. Този, който може да си потисне „аза“, е много по-човечен.
• Не ми пука. Аз съм това, което съм. Не го приемам като унижение.
• Имаш ли приятели, които ти казват: „Абе как може да се оставиш да те мажат с кетчуп?“
• Поначало не мога да кажа, че имам кой знае колко приятели. Познати - да. Само двама души ми казаха нещо подобно. И то като коментари във Фейсбук. Аз си се чувствам окей в шоуто! И повтарям - забавлявам се и не ми пука!
• Успя ли поне един път да вбесиш режисьора?
• Нито веднъж. Дори всички много ме обичат и много се грижеха за мен. В „Младост-5“ се чувствам като цветенце. Аз не съм човек, който мрънка, но на четвъртия снимачен ден имаше един момент, в който просто се затворих в себе си. Потънаха ми гемиите до такава степен, че бях готова да ревна. Просто имах чувството, че не мога да се справя. Стоя на сцената и нищо не ми идва! Тогава Краси ме извади от ситуацията, а същия ден имахме да снимаме още 4 предавания. Окуражаваха ме: „Стига, много добре се справяш, ти не си актриса!“ Но аз винаги се приравнявам до някой по-добър и като запецна...
• Каква беше задачата, която толкова те стресна?
• „Сваляй Иво със заглавия от чалга-песни“. Трябваше да изпея една от тях. И пеенете не ми беше най-големият проблем - ще грача нещо... Но защо не ми дадоха задача с рок-парче?! Аз не знам нито една чалга песен. Буквално! Започнах да говоря някакви други неща.
• Често казваш, че нямаш бариера между мозъка и езика и устата ти винаги изпреварва ума... Патила ли си си от прекалената импулсивност, или тя ти помага в шоуто?
• Постоянно си патя! Но в шоуто това, че съм много импулсивна, и както те казват - истинска, означава, че реагирам както бих го сторила в реалния живот. Така че определено ми помага. Но в живота понякога искам да си сложа цедка на устата, но после си казвам: „Майната му!“ Защото е по-лесно да казваш нещата каквито са и събеседникът ти решава дали да те приеме такъв, какъвто си.
• В разни интервюта твърдиш, че не се чувстваш хубава. Хиляди мъже и стотици жени са готови да те изпратят на психиатър за това изявление.
• Много хора са ме питали защо нямаш самочувствие на красавица. Не намирам отговор. Гледам се всеки ден в огледалото - нормален човек.
• Нормален човек, ама колко души са правили мусака на Робърт де Ниро.
• Глупости! Никога не съм му правила мусака. Затова избягвам да чета жълтата преса.
• Каква е историята на общата ви снимка тогава? Беше ли му личен асистент, докато снимаше у нас „Опасен гост“?
• Не! Бях личен асистент на Джон Траволта, който участваше в същия филм. Просто се снимахме заедно с Де Ниро. Трябваше да бъда на единия или на другия и понеже по-трудният характер бил Траволта и ако изпадне в лошо настроение, можел да скапе целите снимки, ме насочиха към него. Понеже аз също съм чепата, бих го издържала. Той е готин човек с по-сложен характер. Всяка звезда си има своите особености. Да не говорим, че всеки трети българин, който се мисли за звезда, има 10 пъти повече изисквания от Траволта.
• Какви бяха изискванията и фобиите му?
• Имаше много фобии, но нямам право да кажа. На мен задачата ми беше да намеря хора, които да са подходящи за личен асистент. Познавах Марк Кентън, продуцентът на филма „300“ и бивш собственик на „Сони“, и той ме препоръча - че съм учила актьорско майсторство в школата на Ню Йорк филм академи, че съм с много добър английски и когато стана ясно, че ще снимат филм в България, исках да помогна с избора на екип. Когато режисьорът ми предложи да стана личен асистент, аз отказах - не мога да ставам в 5 часа сутринта и практически да съм слуга на някого. Той беше изумен - това не са хора, с които можеш да общуваш всеки ден. В крайна сметка приех работата, защото са уникални личности, създаваш контакти.
• Би ли се наела отново да работиш за някоя звезда?
• Не знам. Бих го решила на момента. Хората си въобразяват, че на снимачната площадка е много лесно. Изобщо не е така. Защото отиваш да вземеш въпросната звезда в 6 сутринта, което значи, че трябва да си станал в 5. Стоиш прав по 12-14 часа, без да имаш право дори да седнеш, мръзнеш. Докато се прибереш и си легнеш, става 2 сутринта, а трябва пак да станеш в 5. Т.е. спиш по 3-4 часа. И ако, не дай си Боже, звездата, като си легне, ти звънне, че иска да пие вода или да й занесеш вечеря, какво правиш? Дори и за самите тях е страшно тежко. Повечето хора си казват: „Аааа, актьорите, много им е бляскава работата. Седят си, дават им милиони...“ Да, дават им милиони, обаче си е направо тежък физически труд, адски е изморително.
• Понеже с мъжа ти Емил си падате по екстремните спортове, след асистирането на такава голяма звезда следващото скачане с парашут няма да ти се види толкова страшно?
• Едното няма нищо общо с другото. Аз лично не усетих никакъв адреналин да видя някаква звезда, защото не деля хората на звезди и обикновени. Един-единствен път ми се вдигна адреналинът, когато видях човека, в когото бях влюбена от малка - Ерик Робъртс. За мен той беше най-красивият мъж на света. Когато ми казаха, че ще се запозная с него, онемях!
• А това не ти се случва често!
  - Не, никога не ми се беше случвало. Той ми говореше нещо, а аз изобщо не разбирах какво. Целият екип умираше от смях, после ме бъзикаха с месеци.
• Но пък си реализирала една мечта!
  - Когато бях на 12 години, си бях написала списък с мечти. С изключение на една, всичките ми са реализирани. Сред тях бяха да отида на концерт на „Бон Джоуви“ и да се запозная с Ерик Робъртс.
• Като си изпълнила програмата максимум на малката Венетка, остана ли ти за какво да мечтаеш - успешен модел, телевизионно лице, караш професионално ски, рисуваш, магистър си по маркетинг и трета на „Мисис Вселена“?
• Тепърва си поставих нови мечти. Най-лошото е, че трябва да се съсредоточа върху една, защото са много разнопосочни. Колкото и нелепо да звучи, имам още една мечта - да оправя нашата държава. Да вляза в политиката, това ми е едната неосъществена мечта. Знам, че има време. Няма да е в близките 2-3 години...
• Е, президентът трябва да е над 40, така че почвай да работиш върху себе си...
• (Залива се от смях.) Не се целя чак там! Дразни ме политическата ситуация, но не смятам, че мога да я оправя, при положение че няма управляващи, към които да се закача. Не намирам политици със сходни на моите възгледи. Това беше една от причините, поради които не се присъединих към нито една партия. Ако ме питаш, мога да ги оплюя всичките. Но аз съм човек реалист и си давам сметка, че който и да дойде в момента, сме на такова дередже, че няма магическа пръчка, която да ни оправи. И Господ да дойде, не може да ни оправи.
• Освен да основеш партия на красотата...
• О, да, Достоевски го е казал: „Красотата ще спаси света.“ Лошото е, че малко са тези, които се занимават с красота и имат по-сериозни амбиции, да не кажа акъл.
• А ако отметнеш и тези мечти, как си се представяш след години?
• Две в едно: с две деца, спретната къщичка и кариера.
• 
  

Mexico - SPA, golf and wedding for Premium lifestyle new edition

Илона Сталер-Чичолина пред „Преса“

С легална дрога и проституция - срещу кризата!

Магдалена ГИГОВА

Илона Сталер, италианската порнозвезда от унгарски произход, известна по цял свят като Чичолина, пристигна в София специално за 50-ия рожден ден на Евгени Минчев. На партито в затворен кръг в дома му родената на 25 ноември 1951 г. бивша депутатка от италианския парламент показа стругована фигура в прилепнала рокля с цвят шампанско. „Искам адреса на пластичния й хирург“, завистливо прошепна другата почетна гостенка - лейди Колин Кембъл (биограф на лейди Даяна, разбунила света със скандална книга за кралицата майка, според която тя е дъщеря на френския готвач в двореца).

Чичолина позира охотно и кокетно с неизменната плюшена играчка в ръце, общува, хапва, затваря се в спалнята на Евгени Минчев с Анелия Петкова, собственичка на бутик, която й взема мярка за полата, с която след тържествата за рождения ден в мол „България“, ще отиде на афтър парти в чалготека. Параметрите й си ги бива: бюст 103, ханш 99, талия 80, дължина на полата 109 сантиметра.

Прякорът на Илона Сталер идва от нейно радиопредаване, в което наричала слушателите си „чичолини мои“, в превод - пухкавелковци. Докато бе депутат, тя държеше речи в парламента с извадена от деколтето гърда и продължаваше да снима порнофилми.

В момента Чичолина е кандидат за общински съветник в Рим. Оттук тръгва и разговорът с нея. Часът е 23,20, а тя пръска свежест и енергия, хапва сладкиши, отпива вино и очевидно се забавлява от собствената си откровеност: „Никога не съм харесвала красиви мъже. А с годините все повече осъзнавам, че е важна вътрешната красота, защото тя не е преходна. Когато си красив отвътре, това винаги личи отвън.“

- Като кандидат за общински съветник искате легализация на леката дрога и проституцията. Това не е ли прекалено авангардно за католическа Италия?

- Моята политика, това, което искам, е по-скоро социално. Легализирането на леката дрога цели да прекъсне господството на мафията. В момента, в който бъдат легализирани леките наркотици, ще се опразнят италианските затвори. Защото в момента ако намерят у теб 1 г марихуана за лична употреба, веднага влизаш в затвора. А доходите на мафията от дрога са космически и необлагаеми. Що се отнася до другата точка от моята политическа програма - легализирането на проституцията е продиктувано от икономическата криза в Италия и Европа. Целта ми е проститутките най-сетне да имат свой профсъюз, да плащат данъци, да им отчисляват за пенсия, да имат защита и медицински контрол. А и по този начин в италианската хазна ще влязат милиарди евро от нелегалния бизнес. Което пък ще помогне за решаване на икономическите ни проблеми.

- Вие предлагате и минимална заплата за младежите.

- Как не? В Холандия правителството дава на младите, доколкото знам, 1000-1500 евро на месец за една година, докато младежът си намери работа. Това е фантастично! Не може да се живее с 300 евро социална помощ. При положение че в Италия, като влезеш със 100 евро в супермаркет, и след миг си ги похарчил. Младите са нашето бъдеще. Трябва да помогнем и на възрастните. Пенсиите им да станат поне 1000 евро. Държавата трябва да гарантира определена сума за инвалидите, които имат нужда от чужда помощ. На болните от множествена склероза няма кой да подаде чаша вода.

Вие сте против разделянето на Италия, но тя трябва ли да остане в ЕС?

- Защо да излиза от ЕС?! Колкото повече сме обединени, толкова сме по-силни.

- Как гледате на икономическата политика на сегашното правителство?

- (Хвърля дълъг многозначителен поглед.) Не съм против Италия, тя е моята втора родина, но трябва да има по-малко корупция и политици, които повече мислят за хората, отколкото да напълнят собствения си джоб. Те мислят повече за собственото си благосъстояние, отколкото за народа. Неморално е да имаш огромна яхта и милиони на Каймановите острови, а народът да мизерства. Ако гладен пенсионер открадне парче месо от магазина, за да се нахрани, веднага го осъждат. А награбилите се с милиарди се разхождат на свобода. Затова искам да защитавам интересите на бедните хора. Някой трябва да им помогне. Не може всички само да крадат.

- Какво се случи с партията Демокрация, природа и любов, която щяхте да регистрирате? В програмата ви влизаше премахване привилегиите на политиците и превръщане на изоставените сгради в общински казина и публични домове?

- Проектът пропадна! Два часа преди регистрацията се оказа, че липсват 150 подписа. Иначе щяхме да спечелим. Идеите ми не бяха никак лоши, иновативни.

- Какво мисли 20-годишният ви син Лудвиг за политиката?

- Още е твърде млад. В Италия не можеш да се включиш, преди да си навършил 25. Поне аз така мисля.

- Преди време предложихте секс на Саддам и Бен Ладен като радикална борба за мир. Сега на кого бихте предложили секс, за да разреши икономическата криза?

- Днес? Труден въпрос! Днес изживяваме труден период. Когато падна Берлинската стена, аз бях много щастлива, отидох там да манифестирам, пуснах бели гълъби като символ на обединението на Изтока и Запада. „Прави любов, а не война“ е и моето мото. Не предполагах обаче, че ще настанат тежки времена.

Когато дойдох от Унгария, бях живяла при екстремен комунизъм, терор. Хората не можеха да изразяват свободно мнението си. Беше забранено да слушаме „Свободна Европа“, рискувахме да ни арестуват, но аз, макар и мъничка, тайно седях до радиоапарата. Тогава си казвах „Искам да видя какво има отатък границата“, но тогава не можеше да се излиза от Унгария, затова се омъжих за италианец.

- През 1974 г. Берлускони ви е поканил със собствения си самолет на гръцки остров...

- Беше невероятна ваканция! Незабравима!

- Бихте ли направили паралел между неговите качества като мъж и като политик?

- Хм. През 1974 г., когато отидох с Берлускони и голяма компания с частния му самолет на гръцки остров, той още не беше политик. Беше предприемач, красив, очарователен, пълен с енергия. Факт е, че не съм правила секс с него. Беше просто приятелство, нищо друго.

- Очевидно го харесвате като мъж, а като политик?

- Не бих искала да отговоря, защото кажа ли мнението си, ще взривя бомба в Италия. Не искам да имам проблеми.

- Често казвате, че проблемите на Италия идват от корупцията и мафията. Любовта, която проповядвате, не е достатъчна, за да ги заличи.

- Ако имаше малко повече любов у политиците към хората, към народа, Италия би станала като Швейцария. Политиците трябва да бъдат ущипани, за да се събудят, да престанат да мислят само да своите интереси - пари, пари, пари. Да станат като Ганди. Аз съм привърженичка на хуманността на Ганди. В бъдеще бих искала да отида на мисия в Африка, да помагам на майките и на децата. Защото там хора умират от глад, от жажда, от СПИН. Харесва ми идеята, защото видях много страдащи хора. Бих използвала своята популярност да се съберат пари за африканското население, за да имат вода, лекарства и къщи...

- Една ваша благотворителна вечеря в Болоня за събиране на пари за сираци е оставила неизтребим спомен у бившия ни министър на спорта Васил Иванов Лучано...

- Кога е било това?

- През 1997 г.

- Много любезно, но съжалявам, изобщо не го помня. Толкова много благотворителни инициативи имам.

- Какво стана със скандала за вашата пенсия като депутат? Много шум се вдигна за тези 3000 евро?

- Нямаше скандал. Пенсията ми бруто е 3000 евро, медиите раздухаха новината заради известността ми. А има хора, които са се пенсионирали на 47 г. и взимат по 1800 евро на ден!

- Да, вие огласихте тези факти, но това предизвика ли някакво разследване?

- Не! Просто отшумя и се забрави.

- Като депутат ви избраха с 20 000 гласа. Знаете ли колко от тях са мъже?

- Не мога да кажа точно.

- Как върви личният живот?

- В момента съм щастливо сама. Но не съм самотна. Понякога мъжът не притежава чистотата и искреността да обича една жена. И осъзнава стойността й чак когато тя го напусне. Аз се наслаждавам на свободата си, не обичам мъже диктатори.

- Четох, че сте била интимна и с трима българи през живота си.

- (Искрено изумена.) Аз? Докато бях порнодива?

- Вие по-добре знаете.

- Никога не е късно да научиш нещо ново за себе си. Това са легенди, но в тях няма нищо лошо. Значи любовник българин?

- Не един, трима!

- Перфектно!

- О, има и други легенди - че сте била шеф на журито на конкурса за най-надарен мъж „Златният фалос“ в Свазиленд и сте връчили наградата на българин.

- Това със сигурност щях да го запомня, но никога не съм била в Свазиленд. Обаче звучи хубаво!

- Кажете някоя истина за себе си, която също звучи хубаво.

- През живота си съм изпяла над 50 песни на италиански, английски и испански. Имам договор с голяма звукозаписна компания да ги издам и това ще стане съвсем скоро.

- Какво бихте казали на българските си почитатели?

- България е много красива страна. Българският народ има голямо сърце. Чувствам ви близки! А може ли да напиша нещо за читателите на „Преса“?

- Разбира се!

- На всички чичолини от вестник "Преса" с признателност и приятелство! Голяма целувка Чичолина

 

• Евгени Будинов, Кирчо от сериала „Етажна собственост“
• За актьор трябват талант и дупе

Магдалена ГИГОВА

• Евгени, персонажът ти от „Етажна собственост“ е абсолютно несъвместим с характера ти. Познаваш ли такъв човек, или си го измислил?
• За мен е много интересно, Кирчо е различен не само от мен, а и от всичко, което съм играл допреди него. Напоследък обаче ми се появяват много от неговите черти (усмихва се хитро). Идентифицираме се, колкото беше далеч от мен, взе нещо да се приближава до същността ми. Все по-скромен ставам, все по-стеснителен. Само диоптърът ми не се увеличава. Започва да ми се появава загриженост към децата, интерес към енциклопедията, към науката. Започвам да казвам на моите приятели или на гаджето ми: „Това не е добре, защото еди-какво си...“, и те ме контрират: „Я престани да се държиш като Кирчо, съвсем си изперкал.“ Оказва се, че Кирчо е заразен.
• Всъщност аз се явих на кастинг за друга роля, но продуцентът Краси Ванков ми обясни какъв е този персонаж, как са го измислили и аз трябваше да се съобразя. Но на мен много ми хареса, защото Кирчо е такъв странен, вглъбен. Във всяка етажна собственост има и хора на науката. Няма да са само Пешовци и Джамбазовци я. Сценаристите и режисьорите много ми помагат. Аз си бях намислил един прототип, но малко се отдалечих от него. В Националната природо-математическа гимназия, която така и не завърших, имах един учител по география - Димо Падалски. Не Педалски. Може би затова в училището е познат като „Кирилов“. Нали се сещаш, че с тази фамилия „Падалски“... Много е известен, толкова пъти е печелил „Минута е много“. Много интелигентен човек, направо ходеща енциклопедия. Само че малко фъфли и плюе, когато говори. Затова никой не искаше да седи на първия чин без чадър. И много смешно изпитваше момичетата, да е жив и здрав. Кирчо е по-млад, но съм искал да хвана самочувствието на Падалски, как с гордост казва: „Вижте, аз знам“. Е, в сериала обикновено Джамбазов го срязва: „Зубър, я си гледай работата, ще си правим каквото си искаме.“
• Колегите от „Етажна собственост“ вече Кирчо ли ти викат? Изобщо общувате ли си извън работата?

• Колкото и да звучи като някакъв розов пиар, ние сме приятели. Атмосферата е много приятна, дружеска. Забавляваме и се смеем, виждаме се извън снимките. Неотдавна с Невена, Маца, Стефан и продуцента Краси Ванков пихме кафе. Снимал съм и на други места, обикновено хората са различни и са се събрали заради работата, докато в „Етажна собственост“ цари постоянен купон, разбирателство, взаимоотношенията са топли и може би затова имаме успех. Приятелското чувство, смехът се пренасят и на екрана.
• Номера погаждате ли си по време на снимки?
• Правим го от време на време. Все ме обвиняват, че не си помня дословно текста и правя гафове. Е, има видеодоказателства, но това е, защото ми завиждат (смее се). Понеже съм на високо актьорско ниво. Само дето не успях да запомня името на латински на една теменужка. Защото Кирчо все говори на латински и тези неща са ми много трудни. Аз съм един нормален софийски дришльо и не съм в състояние да запомням чак такива неща - латинските наименования на цветята, и става страшно. А и друг колега, като зацикли, и настава див смях и кикот. Пък не върви да си напиша името на растението на листче, защото няма да изглеждам толкова умен. А аз искам героят ми да е енциклопедична личност. Сега, като гледам сериала, някои от дублите, които са правени уж на майтап, са оставени от режисьорите, защото са по-смешни. Зрителят чувства атмосферата.
• Знаеш ли, че като напишеш „Евгени Будинов“ в Гугъл, първо не излизат постановките на Мариус Куркински, Сашо Морфов и Теди Москов, в които играеш, ами фолкпарчета с Джина Стоева и с Андреа. Не те ли бъзикат в театъра, че си герой във фолквидеа?
• Вече не, това беше отдавна. Чакам ново предложение за фолкклип. Теди Москов и Мариус Куркински не са хора, които биха гледали подобно нещо и най-вероятно не знаят, че съм участвал. И най-добре да не им казваме. Джина Стоева е голям пич. След съвместната ни работа поддържахме добро познанство, чувахме се, пиехме по кафе. С Андреа не съм общувал толкова много, защото ме беше страх дясното кроше на Кубрат Пулев да не ме превърне в характерен актьор само с един замах. На снимките я заобикалях. Тя дори да искаше да си разговаряме, аз предпочитах да си стоя в моята кола, а тя - в нейната. За да не стане някоя грешка. Защото Кубрат виждате колко е сериозен. С нетърпение очаквам да бие Кличко. Фен съм на бокса и стискам палци на Кобрата.
• Винаги подчертаваш, че си студент на Стефан Данаилов, на какво те научи той?
• От него научих много неща за занаята - как трябва да се пази тишина отстрани зад кулисите, как да се концентрирам, колко е важно и в киното, и в театъра за един актьор да бъде осветено лицето му. На пръв поглед елементарни неща, но много важни. Научих, че един актьор трябва да има самочувствие. А като човек той ми даде жесток пример - обича студентите си като деца, много е добър, много раздаващ се.
• Казват, че да си студент на Стефан Данаилов е трамплин в професията.
• Чувал съм, че той едва ли не урежда с връзки и набутва студентите си в разни проекти. Не е така. Просто Стефан Данаилов е марка. Когато отиваш на някой кастинг и казваш при кого си завършил, започват да гледат на теб по друг начин. На мен не ми е уреждал ангажимент, но щом кажа чий студент съм, това ми е отваряло врати. За мен Стефан Данаилов и Тодор Колев са най-големите български киноактьори. Освен това Ламбо е най-добрият педагог. Плюс Иван Налбантов и Илия Добрев, които работеха заедно с него. Завършил съм в техния клас. Сега вече Данаилов работи с друг екип. Ивайло Христов също може да те научи на нещо в професията. Стефан Данаилов ни беше казал, че 10 години след като завършим, ще разберем дали ставаме за актьорската професия. Аз все още не съм разбрал. Минаха 9 г. и сега чакам да разбера дали да ставам автомонтьор - баланс на гуми, сервитьор или да оставам в занаята. Чак сега разбирам какво е имал предвид. Не е достатъчно само да си талантлив. За тази работа се иска и дупе. Понякога се налага да се ляга в 3 часа, да се става в 5, да не се спи, но да изглеждаш добре и по нищо да не ти личи. И не е само това! Стефан Данаилов е най-добрият човек, когото познавам.
• Ти пък си човекът с най-много братя и сестри, когото познавам - двама братя и една сестра.
• Така е, ама напоследък нямаме много време да се виждаме, за жалост. Ние сме малко като в онова семейство - „твоето и моето бият нашето“ - от предишни бракове на майка ми и на баща ми. Сестра ми Соня не съм я виждал от година и половина. С брат ми Петър и неговото семейство най-много общувам. Той много ми помага. Чрез „Преса“ искам да му се извиня, че имам да му връщам пари, щото малко се е нацупил... Брат ми Кирчо ме пита: „Абе, твоят залуханият персонаж защо се казва Кирчо? Ти ли го измисли? Да не си го кръстил на мен?“ Обиден е малко. Аз го питам „Какво не ти харесва Кирчо, той е толкова умен.“ В последната серия хората са видели Кирчо от друг ъгъл. Образът - за моя радост и за повдигане нивото на скандала, се развива и става все по-дълбок. Зрителите ще видят, че той може да бъде и герой и да се жертва за другите. Тази линия се запазва и развива. Много ще се радвам, ако има следващ сезон на сериала, Кирчо да се разгъне още повече.
• А ти някакво лично геройство извършил ли си?
• Постоянно извършвам лични геройства. Големи белези остави у мен един друг мой герой - Гецата от филма „Корпус за бързо реагиране“. Сега ще снимаме втора част. Образът му е обратен на Кирчо. На него постоянно му се прави секс, много е потентен, но невинаги много му връзва, де. Имам приятели, които колкото повече почукват на различни врати, толкова повече им се отварят. Питам един от тях: „Как имаш толкова гаджета?“ Ами отивам и ги питам „Искаш ли да правим секс?“. Е, сигурно постоянно получаваш обиди и шамари. Да, отговори ми той, ама и много правя секс. Но относно геройствата искам да ти кажа, че ако видя птичка с наранено крило, я вземам и я лекувам, прибирам малки котенца. Повече извършвам геройства за животните, защото при хората се убеждавам, че няма ненаказано добро. И съм романтичен. Преди малко набрах джанки на приятелката си, като се покатерих на дървото. За малко да се хлъзна, но не успях.
• Сигурно е голямо удоволствие да играеш толкова различни образи?
• За мен е голям кеф, че мога да играя толкова различни от мен персонажи. В Народния театър играя в „Хъшове“ и в „Ричард Трети“ на Теди Москов. Хората, които харесват този режисьор, непременно трябва да го гледат. То е малко странно, спектакъл комикс е. От една Шекспирова трагедия Теди е направил представление, което хем е смешно, хем те кара да се замислиш. Иначе в Малък градски театър „Зад канала“ играем друг спектакъл на Теди Москов - „Недоразбраната цивилизация“. За мен това е най-добрият театър в България. Много съм горд и щастлив, че съм част от неговия екип. В момента имам предложение от уж по-елитни театри, но предпочитам да остана там, защото екипът е прекрасен. Директорката Бина Харалампиева е страхотен мениджър и добър режисьор. Нашият екип е прекалено малък, за да има интриги. Професионално съм много щастлив, защото и в сериала, и в театъра хората са ми приятели и са готини. А това е много важно. Преди НАТФИЗ ме подготвяше Венци Кисьов в младежката студия към „Сълза и смях“. Той казваше: „Хора, които се уважават, правят поносим театър и поносимо кино. Хора, които се обичат, правят много добър театър и кино. А хора, които се обожават и са влюбени един в друг, правят гениален театър и гениално кино.“ Затова съм щастлив и в театъра, и в сериала. Понеже се случва това, на което ме е научил Стефан Данаилов: „Добрият актьор играе за колегата си и тогава се вижда колко е добър.“
• 

Цветята са афродизиак

Не сте романтик по душа и нямате навика да подарявате цветя? А не бива. Правилно подбраният букет може да превърне ледената кралица в разюздана любовница благодарение на ароматните вещества, сходни по състав с мъжките феромони, твърдят учени от университета „Кинси“. Между цветята наистина наистина има доста природни и мощни афродизиаци“, каза пред „Преса“ флористката Велислава Тодорова. Най-известният от тях е иланг-иланг, растение от Филипините. За българските мъже, желаещи да възбудят чувствеността на дамите си, препоръчвам далеч по-често срещаните и достъпни жасмин, перуника, роза, орхидея. В уханието на тези цветя се съдържат вещества, сходни по състав на мъжките феромони, които са изключително силен фактор за игриво настроение. Растенията може да подарявате както в букети, така и само един стрък.

Ако любимата ви не обича откъснати цветя, подарете й саксия с цъфнала герания. Това цвете също е мощен женски афродизиак и има специално въздействие върху дами над 40 години. Карамфилът от край време се смята за мъжко цвете и затова не е препоръчително да се подарява на жени освен като допълнение към пъстроцветен букет.

„Универсален боец“ при дамите е лавандулата - ако искат да свалят някого, просто да посегнат към нея, завърши цветарката.

Малко история

Историческа справка показва, че през XVI век в Европа от Турция прониква т.нар. език на цветята. Той се използвал от неграмотните наложници в харемите за любовни бележки. Всяка китка си имала скрито значение. Сложени в кошница или събрани в букет, цветята предавали цели послания, с които ханъмите заплитали клюки и водели любовна кореспонденция. Например нарцис, червена роза и клонка люляк означавали, че девойката вехне от любов и ще посегне на живота си, ако той продължава да не идва на уговорените срещи.

• Пътеводител
• Белите цветя са най-универсалните, подходящи са всякакви случаи.
• Червените се смятат за символ на любовта, предаността и са добри за първа среща. 
• Розовите и светлосините символизират младостта и са подходящи за млади дами..

• Жълтите в никакъв случай не са намек за измяна. Те говорят за дружески чувства.  Букетите в сини и виолетови тонове са отлични за юбилеи, чествания, златни и сребърни сватби.
• 
   

Гуруто Йоги Тан ни учи как да намерим половинката си с кристали

Магдалена ГИГОВА

Теория, практика с кристали за нашето физическо, етерно, емоционално и умствено тяло. Как да създадем щастливо семейство. Как да намерим подходящия партньор и как да се синхронизираме с него. Как да хармонизираме отношенията си със силата на кристалите. Мъжкото и женското начало в нас. Това са само част от темите на семинара в Поморие с малайзийския гуру Йоги Тан Тан (йоги не е собствено име, а титла за висше ниво в духовните практики). Повече от 30 г. той се занимава с кристалотерапия, а от две десетилетия изследва как енергийната медицина може да помогне при рак и депресии. Неговите прозрения са заложени в създадената от него модерната минг чи йога (Името съчетава две думи - “минг” и “чи”. “Минг” е китайска дума и означава едновременно Слънце и Луна, тоест когато кажем “минг”, имаме предвид непрекъснатата светлина, непрекъснатата будност да познаваш света и себе си, защото и последните две непрекъснато се променят. И е полезно да го съзнаваме. Минг символизира яснотата на мислите. А “чи” е това, което индийците наричат “прана”).
Йоги Тан е основател на „Нусантара”, Академия по енергийна медицина в Куала Лумпур. Дипломиралите се имат право да работят в болници, а дипломите им важат освен в цяла Азия и в Англия. Йоги Тан е председател на Асоцията на енергийнийте лечители (с повече от 2000 членове). Той е и единственият кристалотерапевт, член на Световната асоциация на енергийните лечители. Гуруто е живял доста време в Тибет и Непал, изповядва тибетска ваджаяна, която преподава в своите дарма центрове по цял свят. Йоги Тан ще бъде в България между 8 и 11 юни по покана на Розалия Тинкова, която от няколко години живее на остров Бали. Тя е ученичка на Йоги Тан.
“Всеки, който се докосва до тайната на кристалите, тръгва по пътя на трансформацията. Той ми е помогнал да усвоя нови техники за зареждането, енергизирането на кристалите - каза Розалия. - Разбира се, участниците в семинара няма да станат лечители. Те просто ще имат достатъчно информация, за да помагат на себе си. Гуруто ти дава от своята енергия, помага ти да разбереш себе си и камъните, защото е един от най-добрите специалисти в света”, поясни Розалия. Йоги Тан вече е гостувал у нас преди 3 години.
„Основната цел на енергийната медицина е да хармонизира нашето тяло, ум и дух, като използва обединението на космичната енергия, телесната енергия и нашата земна енергия, която се въплъщава в петте елемента - земя, вода, въздух, огън и етер. Кристалолечението е основна част от енергийната медицина, като освен това тя включва и програми за енергийни движения, дихателни практики, медитации.
Все повече и повече хора се обръщат към енергийната медицина . Това е медицината на бъдещето - казва Йоги Тан. Той знае тайната как да дисциплинираме умствената си енергия и да успокоим съзнанието си. Когато го направим, сме овладели силата. За това има много пътища - строго индивидуално е. “Някои хора се успокояват, като гледат картина, други - като вдишват дълбоко или като излизат сред природата, слушат ромона на вода или птичи песни. След дълъг период на успокояване на съзнанието идва ред на концентрацията и медитацията. Има повече от 94 000 начина за успокояване на ума”, каза Йоги Тан. Според него нормалните хора не могат да бъдат и две минути спокойни. Човек трябва да опита съзнанието му да не е заето за 15 секунди - да е празно, да не мисли за нищо.
“Когато си напълно спокоен, ти даваш пространство, енергия на ума си. И това е пътят да енергизираш съзнанието си. Иначе все си зает с много неща за вършене. Малкото дете от 5 до 7 години и то има нужда да се успокои. Не да получи отговор, а просто да почувства омиротворение - твърди гуруто. - Когато успокоиш съзнанието си, има шанс да започнеш да мислиш позитивно”, убеден е гуруто и добавя: “Някои хора са прекалено привързани съм физическото, други - към емоциите и духовното. Трети пък съчетават физическото и духовното. Всеки трябва да намери собствен път към енергизирането на съзнанието си. Ако имате хубава енергия, ще дишате добре, ще освободите ума си и ще го изчистите. В това състояние се свързваме с космическата енергия - на Слънцето, на Луната, на водата... Когато търсим място за медитация, то трябва да има добра енергия - дървета, водно огледало, и тогава идват кристалите.
Те са заредени с енергия, имат различни вибрации и честоти. И лекуват болката, като вибрационно сменят честотите на страдащия орган и го балансират. А той е болен, понеже е в дисбаланс. Когато кристалите възстановят баланса на аурата, на чакрата, на органа, хармонията се връща. На семинара ще обучавам как да се използва минералът като база, върху която се записва информация. Аз съм лечител. Подбирам кристала, от който човекът се нуждае, изчиствам енергията му, програмирам го специално за него... Като софтуер. Ако той знае как да го използва, зареждането е веднъж завинаги. Като лечител чрез моето съзнание аз се свързвам с енергията на кристала, с енергията на човека и с космическата енергия”, обясни Йоги Тан и доави: ”Терапевтът показва пътя, прави програма, но всичко зависи от теб самия. В енергийната медицина трябва да откриеш енергията в себе си, да я засилиш и да се лекуваш със собствените си сили.”
Розалия Тинкова за кристалите

Знае се, че кристалът е най-силният преносител на информация в света. Ненапразно първото радио е било само един кристал с антена, а компютърът работи благодарение на лазерния кристал, с който почистваме камъните. Кристалът е древен носител на информация и въпросът не е вярваш ли в него или не. Е, вярата помага, но не е задължителна. Строго индивидуално е. Може човек да хване камъка и да се преобрази за 5 сек. А може никога да не му помогне, защото не иска да промени себе си и вибрацията си. Енергийната медицина помага на човек да се грижи за душата, за ума и за тялото. Кристалолечението е само част от цялото - програми за енергийни движения, които работят върху чакрите, медитации, йогистки практики.

„Генетичният боклук” лекува и подмладява

 

Руски учени откриха свойства на човешката ДНК, чрез които не само се лекуват без лекарства най-заплетените човешки болести, ами се възвръща младостта. А като „страничен ефект” обясняват как от научна гледна точка действат черните прокоби и магии.

Справка

ДНК (дезоксирибонуклеиновата киселина) е макромолекула, която обезпечава съхраняването на наследствеността и реализирането на генетичната програма на живите организми. Генът е част от ДНК, която отговаря за определена функция.

Гените пеят и танцуват

През 2003 година международна група учени огласи, че чевошкият геном е вече разчетен. Стана ясно кой ген за какво отговаря. Но огромна част от ДНК-то (около 95 на сто) така си остана неразгадана. Учените нарекоха тези излишни проценти „генетичен боклук”, натрупан от човечеството в продължение на милиони години еволюция.  С тази констатация не е съгласен руският биолог Пьотър Гаряев, разкрива вестник СПИД-инфо. Проучвайки „боклучивата ДНК” с помощта на оригинално лазерно оборудване след редица шокиращи експерименти, ученият стига до собствени изводи: че ДНК излъчва електромагнитни вълни, светлина и звук и той е успял да ги запише. Колкото по-сложен е организмът, толкова по-сложна е и е и неговата „цветомузика”. При това, мелодията на здравия човешки геном оказва благотворно въздействие върху околните – ободлява, подмладява и лекува.  Но главната част от откритието на Горяев е, че „боклучавата част” на ДНК не само излъчва вълни, ами възприема жизненоважни сигнали отвън.

„Взех жабешки хайвер, от който би трябвало да се излюпят попови лъжички, казва Пьотър Горяев – Една част от него поставих в специална камера с електромагнитни вълни. Другата – в обикновена.  От хайвера в първата камера се излюпиха ужасни чудовища, останалите попови лъжички бяха съвсем здрави. Информацията, заложена в гените не е достатъчна да се създаде „правилен” организъм, нужен е сигнал отвън. Той действа като спусък за програмата за развитие, заложена в „боклучавата част” на ДНК. Откъде идва този сигнал. Е, на този въпрос предстои да намеря отговор”, признава Горяев.

Бунтът на спермата

Групата учени около  руснака  решила да изясни дали откритието им може да има практическо приложение. Например, способно ли е излъчването на здрава ДНК да влияе върху боле3н организъм. За целта бил създаден пилотен модел на биокомпютър, който предавал излъчването на вълните с помощта на лазер и широко радиополе. „Инжектирахме 40 лабораторни плъха с отровното вещество алоксан, което напълно разруши функциите на надбъбречните им жлези, разказва Пьотър Горяев  и пояснява:”После взехме ДНК от здрав плъх и предадехме нейните вълни чрез биокомпютъре на болните животни. След 10 дни всички лабораторни животни бяха здрави. Надбъбречната им жлеза бе напълно регенерирана”.

Един от най-удивителните опити на учените обаче е опитът да повторят непорочното зачатие. „От неоплоден жабешки хайвер отделихме всички части от ДНК, съдържащи наследствена информация, споделя ученият – След това "облъчихме” останалите парченца ДНК с вълните от ДНК на вече напълно оформена попова лъжичка. И неоплоденият хайвер започна да се развива – появиха се мускули, нерви, кръв!  Учените не устояли на съблазънта да повторят експеримента с хора. Да облъчат женски яйцекретки с вълни от ДНК на сперма, за да видят ще се полчи ли зачатие. Мъжкият генетичен материал – собствената си сперма предоставил физикът Георгий Тертишний, който създал апаратурата за експеримента. Но не успяли да намерят жена ,готова да дари яйцеклетка. .Тогава учените решили да проверят какво ще стане ако облъчат самия Тертишний с вълните от ДНК-то на собствената му сперма. Почти веднага след началото на експеримента му станало лошо изгубил съзнание и се наложило да изключи апаратурата. „Температурата му се вдигна до 41 градуса”, спомня си Пьотър Горяев – Разстроиха се всички процеси, контролирани от генетичния апарат. 10 дни боледува тежко, беше на ръба. После започна да се подобрява, но не пожелахме да рискуваме повече”. 

В хода на експериментите групата учени около Горяев стигат до извода, че кодът, зашифрован в „боклучавата част” на нашата ДНК, може да се сравни с буквите на неразгадана азбука. И ако бъде разшифрована и се съставят правилните звукови алгоритми с тяхна помощ ще могат да влияят върху организма. С други думи, да се лекуват болести, да се връща младостта. Не е изключено частични знания за този код човечеството да е имало още в древността. Колкото и съвременната наука да отрича „бабините деветини” и народните лечители, все още се намират ходжи, знахарки и изцерители, които лекуват зъбобол, спират кръвотечение и бебешки колики само с пошепване в ухото. Ако ДНК наистина възприема звуковите вълни и реагира на въздействието им, нвърде вероятно е да става дума за особени съчетания от звуци, въздействащи върху организма на клетъчно ниво. Потвърждават го и лингвистичните изследвания, изяснили, че в основата на лечебните заклианния у различните народи се използва доста сходен набор от звуци. Изучаването та тези особености се нарича лингвистична генетика.

Живи – за мъртвите

За способността на клетките на живите организми да обменят информация, науката е знаела и преди Горяев. Още през 1972 г. в СССР е регистрирано научно откритие, доказващо електромагнитната връзка на живите клетки помежду им. Образци от тях отглеждали в изолирани съдове, но  така че да могат да се „виждат” едни-други. След като клетките от единия съд били заразявани със слокачествени вируси и започнали да умират, съседите им също загинали.

Контра

Официалната наука не признава теорията на Горяев и хората му. Той самият твърди, че се базира върху разработките на Александър Гурвич от 20-те години на ХХ век, който пръв въвежда в науката термина „биополе”. Все пак идеите на учиените се споделят от техни колеги в Канада и Германия. Горяев неколкократно е заявявал готовност публично да премине пълни медицински изследвания, за да потвърдят резултатите опитите му по подмбадяването на собствения му организъм. Засега научните институти не проявяват интерес.

Магдалена ГИГОВА