Атаманът
Махно бил травестит
Персонажът
от Гражданската война в Русия се оженил
за хермафродит
Магдалена
ГИГОВА
В чест на 95-ата годишнина от началото на Гражданската война в Санкт Петербург подготвят нестандартна изложба от вещи на легендарния атаман татко Махно. Предметите се съхраняват от десетилетия в музейните фондове, но за първи път ще напуснат хранилищата. Всички знаят за прочутата тачанка на Нестор Махно, но колекцията от рокли, в които се преобличал, ще покаже белия атаман в неочаквана светлина. За онези, които никога не са чували името Махно - Нестор Иванович (1889-1934) е анархист, предводител на въстаническото движение на юг в Украйна по време на Гражданската война от 1919 г. до 1921 г. Той се прочул с това, че воювал против всички - неговата дружина се бие срещу белите, червените и германската армия, окупирала Украйна по условията на Бресткия мирен договор. През август 1921 г., след поредица от поражения той прекосил границата с Румъния. До края на живота си живял в Париж, където се споминал от туберкулоза.
Роклите
на
анархиста
„Нестор
Махно
е
една от най-ярките и противоречиви
личности на Гражданската война - твърди
историкът от Санкт Петербург Олег Чернов
пред вестник „СПИД-инфо“. -
Съветската
пропаганда го представя единствено
като бандит, но никой не си е направил
труда да изследва по-детайлно неговия
живот. А биографията му е изпъстрена с
невероятни факти. Малцина знаят, че
легендарната тачанка - най-известното
оръдие и превозно средство от онзи
период, е изобретено лично от самия
Махно.“ Оригиналната му идея обаче
веднага започнали да използват и
червеноармейците, и белогвардейците.
Първата тачанка, онази, която е шпорил
по украинските степи самият атаман, е
оцеляла до ден днешен. След разгрома на
войските на Махно през 1921 г. тя е откарана
в Петербург. Първоначално практичната
кръстоска на кола с картечница марка
„Максим“ е изложена в „Ермитажа“, а
после я прибрали в Държавния музей за
политическа история на Русия. Почти
столетие тачанката стояла в антрето
близо до гардероба. По времето на СССР
информацията за собственика й не се
споменавала даже и под сурдинка, неотдавна
обаче се появила табелка с името на
Махно.
„Освен
тачанката в експозицията има още много
по-интересни предмети - продължава Олег
Чернов. - Зарязаният обоз на бащицата
Махно, както го наричали сподвижниците
му, бил закаран в Петербург непокътнат.
В него открили разнообразни дамски
тоалети. Трудно е за вярване, но те
принадлежали на Махно и той си ги обличал
най-редовно.“
Куршум
от младоженката
Задълбавайки
в неговата биография, историците стигнали
до извода, че той не бил точно травестит,
но искрено се наслаждавал на женските
си гиздила. Още като гимназист Нестор
Иванович играел в любителския театър
на родния си Гуляйполе. Юношата с меки
черти на лицето и дълги чупливи коси с
удоволствие поемал дамските роли. В
по-нанатъшната биография на бащицата
този факт изиграл съдбоносна роля. През
август 1908 г. Махно бил осъден на смърт
за конспирация и побой, но го заменили
с каторга до живот. Девет години Нестор
изкарал в Бутирския затвор в Москва,
където бил подлаган на сексуални
издевателства от углавните престъпници.
Учените предполагат, че това го тласнало
към отрицанието на всяка власт.
„Освободен
от революцията като политзатворник,
Махно се върнал в Украйна - твърди
историкът Чернов и цитира спомените
му, публикувани в Париж през 1921 г.: „В
центъра на Гуляйполе аз се разходих
облечен в зелена рокля, ушита при прочута
киевска шивачка.”
Целият
му по-нататъшен живот е низ от превъплъщения.
Учудващо е как е успявал да съчетава
официалната си дейност в много избирателни
органи и предвождането на цяла армия с
оригинални прояви на травестизъм.
Атаманът не само не скривал наклонностите
си, ами успявал да убеди другарите си
по оръжие, че носи рокли в името на
революцията. Така надъхани, последователите
на татко Махно превръщали военните си
акции в театър. Предрешен като дама
Нестор Иванович предпочитал да се
разправя с враговете.
През
1919 г. батюшката
и бойните му другари организирали
истинска касапница в казарма на брега
на Азовско море. Посред бял ден, в двора
на щаба връхлетял файтон, теглен от три
коня. От него излялза пияна мъжка компания
и девойка в бяла рокля с ясно изразено
коремче. С викове „Нека господин офицерът
ни ожени!“
младежите
нахлули в щаба. От бутилка с шампанско
гръмогласно изскочила тапа, а „булката“
се хвърлила да целува офицера. Използвайки
объркването на охраната, „младоженката,
женихът и гостите“, извадили пистолети,
избили всички в казармата, завладели
щабните документи и полковата каса на
белогвардейците.
Женитбата
с Володя
„Предполага
се, че Нестор Иванович е имал идеал за
универсално същество с признаци и от
двата пола и се опитвал да се превъплъти
в него - размишлява Олег Чернов. -
Такива
мотиви обикновено движат травеститите.
Търсенето на този идеал се отразило по
доста причудлив начин върху личния
живот на Махно. Още с връщането си у дома
след каторгата той се жени за землячката
си Анастасия Васецкая. Двамата се
запознали чрез писма още докато е в
Бутирския затвор. Васецкая
му
родила син, който умира след седмица и
бракът им се разпада.
Махно
сколасал да се ожени още веднъж - за
Маруся Никифорова. Казачката командвала
банда от 150 главорези, лежала в затвора
за разбойническо нападение и убийство,
но всички се питали дали е жена във
физиологически смисъл. И то не защото
ходи облечена като мъж и не слиза от
коня. Преди запознанството си с Махно
тя държала да я наричат Володя.
Съкилийничките й от Новинския затвор
пък разказвали за нея удивителни неща.
Ето какво пише в спомените си, издадени
във Франция, анархистката Екатерина
Никитина:
„Тя
се събличаше само под одеялото, не се
миеше като всички пред умивалника, гола
до кръста... Маруся се оказа нито момче,
нито момиче - пълен хермафродит от
изключително рядък тип. Започнахме да
я наричаме То.“
Махно
обаче не открил идеала си и в
Никифорова.
Последната жена на атамана е Галина
Кузменко. Тя го последвала с мъничката
им дъщеря в емиграцията. За разлика от
Махно двете се върнали в родината, но
като... затворнички. По време на фашистката
окупация на Франция немците изпратили
насила семейството на Махно да работи
в Германия. С настъпването на съветските
войски роднините на атамана сменили
един затвор с друг. Галина Кузменко била
осъдена на десет години в лагер, а дъщеря
му Елена - на пет. И двете доживели края
на дните си в Казахстан.
